Р Е Ш Е Н И
Е
№…………………../………………...2021
год.
гр.Варна,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на втори февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
при участието на секретаря
Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията т.дело № 424 по
описа на ВОС за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл.
365 т.1 ГПК/.
Производството по делото е образувано по повод
предявен от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258,
Варна Тауърс – Г, срещу „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ж.к.с.о. „Траката-4“, № 112, иск с правно
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 939 250.34 лeвa, представляваща получена без основание цена за произведена
от ответника ел. енергия, формирана от разликата между преференциална цена за
произведеното количество ел. енергия след достигане на нетното специфично
производство за съответната година през м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015 год.,
м. 08, 09, 10, 11, 12.2016 год. и м. 08, 09 и 10.2017 год. и приложимата цена
за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен
Оператор“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
иска до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86 ЗЗД.
Твърди се в
сезиралата съда искова молба, че ищецът е титуляр на лицензия за дейността крайно
снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР
(допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013 год. на ДКЕВР), а „Вентус
България“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник
чрез енергиен обект - ВяЕЦ „Храброво 1“ с обща инсталирана мощност от 4 МW,
която е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-247/08.02.2013
год. Сочи се също, че „Национална електрическа компания" ЕАД /за краткост –
„НЕК“ ЕАД / е титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен
доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004 год., издадена от
ДКЕВР, като НЕК ЕАД е задължено да
купува от „Енерго - Про Продажби“ АД, в качеството му на краен
снабдител, количествата електрическа енергия, която „Енерго - Про
Продажби" АД е закупило от възобновяеми източници по цената, по която е
закупена от съответния производител.
Ищецът излага, че с ответното
дружество се намират в облигационно правоотношение по силата на Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 328 от 21.02.2013 год., съгласно чл. 16, ал. 1 от който, цената за
продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР в съответствие
е разпоредбите на ЗЕВИ. Твърди, че приложимата преференциална цена по Договора
за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник
между ищеца и ответника е определена с Решение Ц-18/28.06.2012 год. на ДКЕВР,
като по силата на т.7 от същото преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до
2 250 часа е в размер на 148,71 лева без ДДС. Сочи, че през месеците юли,
август, септември, октомври, ноември и декември на 2015 год., за месеците
август, септември, октомври, ноември и декември на 2016 год., както и за
месеците август, септември и октомври на 2017 год. „Енерго-Про Продажби"
АД е закупило от „Вентус България“ ЕООД електроенергия общо в размер на 7 046 197
kWh на стойност от 985 771.44 лева с ДДС. Цялото закупено количество ел.
енергия ищецът продал на „НЕК“ ЕАД за същата сума в размер на 985 771.44 лева с ДДС.
Сочи, че с влязло в сила решение
№ 16672/12.12.2013 год. по адм. д. № 473/201З год. тричленен състав на ВАС е
приел, че Решение № Ц-18/ 28.06.2012 год. на ДКЕВР в раздел I, т.7 и т.8, с
което са определени считано от 01.07.2012 год., преференциални цени за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически
централи, работещи до 2 250 часа – 148.71 лева /MWh и над 2 250 часа - 132.71
лева/ MWh, е незаконосъобразно и го е отменил, като преписката била върната на
ДКЕВР за ново произнасяне по раздел I, т.7 и т.8. В изпълнение на указанията
КЕВР е приела Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год., с което е определила
преференциална цена на електрическата енергия, произведена от вятърни
електрически централи, считано от 01.07.2012 год., както следва: за тези,
работещи до 2 250 часа – 148.71 лева/MWh при нетно специфично производство в размер
на 1 860 kWh, а за тези работещи над 2 250 часа – 132.71 лева/MWh при нетно
специфично производство в размер на 2 139 kWh.
След постановяване на Решение №
Ц-29 от 16.11.2017 год., ищецът с писмо
изх. № K-EPRS 129/17.01.2018 год. информирал ответника, че към 01.11.2017 год.
ВяЕЦ „Храброво 1“ е надхвърлила нетното специфично производство от 1 860 kWh/kW
и го поканил да издаде кредитно известие към фактура № 485/30.11.2017 год., с
което произведеното количество електрическа енергия над НСП за месец ноември
2017 год. да се остойности по цена за излишък на балансиращия пазар.
С писмо изх. №
26-1632-176/12.12.2017 год „НЕК“ ЕАД отправило искане към ищцовото дружество
във връзка с Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год. да издаде кредитни известия към
фактури за продадена електрическа енергия на „НЕК“ ЕАД по отношение на
префактурираната енергия на ВяЕЦ „Храброво 1“, собственост на ответника и
дебитни известия към същите фактури по цена за излишък за съответните
производители, като приложило справка за произведените и платени количества
електрическа енергия в периода 01.01.2015 год. до 31.10.2017 год. над нетното
специфично производство. От своя страна, с писмо изх. № K-EPRS 205/24.01.2018 год. ищецът отново
поканил ответника да издаде кредитно известие към фактура № 485/30.11.2017
год., тъй като „НЕК“ ЕАД отказвал да заплати произведената електрическата
енергия в размер на 300 906 kWh за месец ноември 2017 год. по преференциална
цена, поради надхвърляне на нетното специфично производство.
Твърди се, че във връзка с
подадена на 22.03.2018 год. от „НЕК“ ЕАД
жалба в КЕВР срещу ищеца, с Решение № Ж-626/21.11.2019 год. КЕВР е дало
на последния тридесетдневен срок да уреди взаимоотношенията си с „НЕК“ ЕАД във
връзка с цената на изкупуването на електрическа енергия от ВяЕЦ „Храброво 1“ за
периода 24.07.2015 год. - 31.10.2017 год. при спазване на разпоредбата на
чл.31, ал.5, т.1 и т.2 от ЗЕВИ и Решение № Ц-29 от 16.11.2017 г. на КЕВР. Така
на 16.12.2019 год. последвало сключването на споразумение между тях, по силата
на чл. 1 и чл. 3 от което, ищецът заплатил на „НЕК“ ЕАД сумата в общ размер на
939 250.34 лева с ДДС по посочена от него банкова сметка ***.12.2019 год.,
която сума „Енерго-Про Продажби“ АД е заплатило на ответника за произведеното и
продадено от него количество електрическа енергия над посоченото от КЕВР НСП от
1860 Kwh/kW за периода от 24.07.2015 год. до 31.10.2017 год.
Ищецът счита, че е налице платена
без основание в полза на ответника сума в общ размер на 939 250.34 лева с
ДДС, доколкото е заплащал продадената му от последното електрическа енергия
след достигане на НСП от 1860 KWh/KW по преференциална цена 148,71 лева/MWh без
ДДС и/или по 132,71 лева/MWh без ДДС, вместо по съответната цена за излишък на балансиращия
пазар, определяна от „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, от което извежда
и правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Подробно изброява каква е
стойността на разликата между цената за излишък и реално заплатената от него
преференциална цена за произведената от ответника ел. енергия след достигане на
НСП за процесния период, а именно:
- за месец юли 2015 год. по фактура №
314/31.07.2015 год. – 856.51 лв.
/при произведено количество ел. енергия над НСП
в размер на 5,139 МWh/;
- за месец август 2015 год. по
фактура № 321/31.08.2015 год. - 73 677.55
лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 456,189 МWh/;
- за месец септември 2015 год. по
фактура №327/30.09.2015 год.- 67 407.38
лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 413,799 МWh/;
- за месец октомври 2015 год. по
фактура №332/31.10.2015 год. - 79 719.64 лв. /при
произведено количество ел. енергия над НСП
в размер на 541,830 МWh/;
- за месец ноември 2015 год. по
фактура № 341/30.11.2015 год. - 78 668.24
лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 551,633 МWh/;
- за месец декември 2015 год. по
фактура № 348/31.12.2015 год. – 75 829.66лв.
/при произведено количество ел. енергия над НСП
в размер на 536,661 МWh/;
- за месец август 2016 год. по
фактура № 396/31.08.2016 год. – 3 001.37
лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 18,239 МWh/;
- за месец септември 2016 год. по
фактура №401/30.09.2016 год.- 47 282.52
лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 297,145 МWh/;
- за месец октомври 2016 год. по
фактура №407/31.10.2016 год. - 81 796.28
лв.
/при произведено количество ел.
енергия над НСП в размер на 505,306 МWh/
- за месец ноември 2016 год. по
фактура №414/30.11.2016 год. - 72 277.48
лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 493,201 МWh/;
- за месец декември 2016 год. по
фактура №424/31.12.2016 год.-121 467.20
лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 823,420 МWh/;
- за месец август 2017 год. по фактура
№468/31.08.2017 год. - 71 364.04
лева /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 440,436 МWh/;
- за месец септември 2017 год. по
фактура №473/30.09.2017 год.-87 260.51
лв.
- /при произведено количество ел.
енергия над НСП в размер на 577,080 МWh/
- за месец октомври 2017 год. по фактура №
480/31.10.2017 год. – 78 641.96 лв.
/при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 559,037 МWh/, които суми били
платени с ДДС от ищеца.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД депозира
писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на иска,
както и за неговата неоснователност. Не оспорва факта на сключен между страните
договор за изкупуване на електрическа енергия, но сочи, че приложимата цена за
произведената ел.енергията е преференциалната цена, определена с Решение №
Ц-18/28.06.2012 год., вкл. и за
количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, тъй като
това понятие е определено с последващ във времето закон за изменение и
допълнение на ЗЕ (ДВ, бр. 56 от 2015 год., в сила от 24.07.2015 год., изм. бр.
100 от 2015 год.), т.е. НСП не е съществувало в отмененото Решение
Ц-18/28.06.2012 год. Също така излага, че Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год. на
КЕВР, на което ищецът се позовавал, е отменено с Решение № 5209/ 09.08.2018
год. по адм.д. № 13565/2017 год. по описа на АССГ, потвърдено с Решение №
2539/18.02.2020 год. по адм.д. № 13280/2018 год. по описа на ВАС. В тази връзка
твърди, че и Решение № Ж-626/21.11.2019 год., издадено на основание отмененото
Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год. на КЕВР, също е неприложимо, защото е
отпаднало основанието за издаване на административния акт. Освен това, сочи, че
същото било издадено при неправилно приложение на НСП за минал период, като
твърди, че уреждащия го административен акт може да има действие само занапред.
Оспорва обвързващия характер на Споразумение № 19ИД/X19А092 от 16.12.2019 год.,
подписано между ищеца и „НЕК" ЕАД за заплащане на сума в размер на
939 250.34 лева, доколкото не е страна по същото.
Ответникът не оспорва, че Решение
№ Ц-29/16.11.2017 год. на КЕВР инкорпорира в един документ две решения - за
определяне на преференциалната цена на електрическата енергия, изкупувана от
ищеца и за определяне на нетно специфично производство, като твърди, че докато
определянето на преференциалната цена, считано от 1.07.2012 год., е било
предмет на висящо административно производство, поради предходната отмяна на
ценово решение на КЕВР по съдебен ред, то определянето на нетно специфично
производство е извършено за първи път с приемане на Решение № Ц-29 от
16.11.2017 год. на КЕВР. В тази връзка обосновава извода, че КЕВР няма право да
определя НСП с обратно действие, тъй като законодателят (нито в Закона за
енергетиката (ЗЕ), нито в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ)
не е предвидил правна възможност КЕВР да определя със задна дата (ретроактивно)
нетно специфично производство, за което следва да е налице изрична разпоредба.
Такова указание не се съдържало и в самото Решение № Ц-29/16.11.2017 год. В
този смисъл се позовава на Решение № 4/14.05.2020 год. на КС на РБ по конст.д.
№ 9/2019 год. по тълкуването на чл. 14 ЗНА, относно придаването на обратна сила
на нормативните актове.
В подкрепа на горните изводи
ответникът сочи, че дори самият ищец го е поканил да издаде кредитно известие
за м. ноември 2017 год. по фактура № 485/30.11.2017 год., което да се
остойности по цена за излишък на балансиращия пазар, а не за процесния период,
за което свидетелствали и двете приложени към исковата писма от 17.01.2018 год.
и от 24.01.2018 год.
На следващо място, ответникът
оспорва автентичността на Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР с твърдения
за липса на представени доказателства, че такъв документ съществува и
действително е издаден от КЕВР. Излагат се аргументи също за липсата на
обвързващ характер на посоченото решение предвид отмяната на Решение №
Ц-29/16.11.2017 год., въз основа на което е издадено, а също и предвид
обстоятелството, че Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР предвижда
задължения за ищцовото дружество и „НЕК“ ЕАД, като по него ответникът се явява
трето, неучастващо лице. Не е последвало производство по обжалването му от
страна на ищеца, в което ответникът излага, че е можел активно да участва като
помагач на негова страна, поради което счита, че не следва да понася
негативните последици от акт, който не е адресиран до него.
Отделно счита, че не бил изпълнен
фактическия състав на неоснователното обогатяване, тъй като единствената
причина за обедняването на ищеца бил пропускът му да обжалва Решение №
Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР. Изразява становище, че определените
преференциални цени в Решение № Ц-18/28.06.2012 год. на ДКЕВР не са в състояние
да възстановят стойността на инвестицията във ВяЕЦ за периода на изкупуване на
електрическата енергия по преференциални цени - 12 години при полезен живот на
активите, което било съдебно установено и в мотивите на решението за отмяната
на Решение № Ц-18/28.06.2012 год. Също и съгласно мотивите на Решение №
7669/05.06.2014 год. на ВАС, петчленен състав - I колегия, по адм. д. №
4210/2014 год., които напълно потвърждавали изводите на тричленния състав, инвеститорите не само нямало да получат
никаква доходност от вложените средства, но и щели да реализират загуби при
изкупуване на цялото количество произведена електрическа енергия от централата.
Счита, че с последващото Решение Ц-29/16.11.2017 год., /впоследствие отменено/ КЕВР определила много по-нисък размер на
количествата изкупувана електрическа енергия по преференциална цена -1860ч.
НСП. Предвид изложените мотиви за отмяна на № Ц-18/28.06.2012 год. на ДКЕВР ответното дружество
илюстрира в таблица загубите, които търпи на годишна база при прилагане на НСП
за периода 2013-2019 год., като обосновава извод за 36.36 % по-нисък размер на
количествата изкупувана ел. енергия на годишна база.
Във връзка с изложеното
досежно съдебната отмяна на Решение № Ц-29/16.11.2017 год. на КЕВР ответникът
релевира възражение нищожност, евентуално унищожаемост на издаденото въз основа
на него Решение №
Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР, като отправя искане за провеждане на инцидентен
съдебен контрол по чл. 17, ал.2 ГПК с аргумента, че макар да не е участвал в
производството по издаването и обжалването на административния акт, се явява
пряко засегнат от последиците му. С чита,
че дори и без отмяната на акта, въз основа на който Решение № Ж-626/21.11.2019
год. на КЕВР е издадено, достатъчно основание за незаконосъобразността на
последното било неправилното приложение от страна на КЕВР на нетното специфично
производство и придаденото му обратно действие. Така допълва, че и след
отмяната на Решение № Ц-18/28.06.2012 год. и връщане на преписката за ново
произнасяне указанията на съда са касаели само определянето на преференциална
цена, но не и определянето на НСП. Като друг порок на оспорваното решение
ответникът посочва, че в него не била съобразена предоставената в закона възможност
надвишаващата НСП ел. енергия да се продаде по цени на свободен пазар, като
претендира за съвместно тълкуване разпоредбите на чл. 31, ал.5 и чл.31, ал.12
ЗЕВИ. В този смисъл сочи, че доколкото общественият доставчик „НЕК“ ЕАД продава
изкупената ел.енергия по свободно договорени цени, предвид разликата с
по-ниската цена за излишък, до неоснователно обогатяване би се стигнало, но в
полза на обществения доставчик.
Накрая, ответникът оспорва
изчисленията в исковата молба и приложената справка за заплатени в негова полза
суми, като твърди, че не били посочени никакви единични стойности за цената за
излишък, а само обща сума за целия период, без да е ясно как е формирана със и
без ДДС. С оглед предвидения в § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56/2015 год.)
краен срок за определяне на НСП (31.07.2015 год.), оспорва и в частност
дължимостта на претенцията за м.юли 2015 год. В условията на евентуалност и при
приемане за основателна исковата
претенция, релевира възражение за прихващане, като претендира произведената над
НСП ел. енергия за процесния период да се изчисли по цена на свободен пазар, а
не по цена за излишък. Сочи, че размерът на цената за излишък е различен за
всеки ден и час, като цените са публично известни и се публикуват от независимия
преносен оператор „ЕСО“ ЕАД, а можело да се извлече вкл. и от приложената от
ищеца справка по Споразумението му с „НЕК“ ЕАД. Като се позовава на включена в
отговора справка-таблица за разликата между цената на свободен пазар и цената
за излишък за процесния период претендира сума за прихващане по цена на
свободен пазар в размер на 453 732.02 лева без ДДС и 544 478.42 лева
с ДДС.
В срока по
чл.372 ГПК, ищецът депозира
допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията в отговора, поддържа изложеното
досежно основателността на претенцията и излага допълнителни доводи. Така във
връзка с възраженията за недопустимост на иска, базирани на отмяната на Решение
№ Ц-29/16.11.2017 год. ищецът твърди, че след връщане преписката на КЕВР, се
възобновява висящността на административното производство и Комисията ще
определи нова преференциална цена по т.1 от решението и съответстващо й НСП, а
предявяването на настоящата претенция цели да се осуети погасяването на част от
нея по давност. Настоява, че отмяната на Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год. не
води до отпадане с обратна сила на ограничението за прилагане на нетното
специфично производство към обема на електрическата енергия, която
производителят може да продаде по преференциална цена на крайния снабдител, на
основание чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ. Намира за неоснователни възраженията на
ответника за незаконосъобразност на Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР,
противопоставя се на искането за осъществяването на инцидентен съдебен контрол
и заявява, че ще се ползва от същото.
В срока по
чл.373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който оспорва доводите
на ищеца и поддържа/развива своите за недопустимост и неоснователност на иска.
Оспорва изложеното във връзка със самоопределянето на производителите още по
отмененото Решение Ц-18/28.06.2012 год. като такива по т.7 или т.8 - дали
произведената електрическа енергия ще се изкупува само по едната или само по
другата цена, както и че това разделение било възприето и в Решение Ц-29/16.11.2017
год. и че е дало отражение в НСП. Със сходни на вече изложените с отговора
аргументи поддържа и искането си за осъществяване на инцидентен съдебен контрол
на Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР. В останалата си част доводите на
ответника се припокриват с вече изложеното, като допълнително сочи и
основанията си за наличие на противоречие с правото на ЕС в случай на уважаване
на ищцовата претенция. Поддържа направените доказателствени искания и
направеното в евентуалност възражение за прихващане със сумата от
544 478.42 лева, като разлика между сумата, платена за произведената и
доставена ел. енергия след достигане на определено НСП по преференциална цена и
по цена на свободен пазар за процесния период. Отново в условията на
евентуалност, в случай, че КЕВР постанови нов акт за определяне на
префернциална цена по т.1 от Решение Ц-29/16.11.2017 год. моли за осъществяване
на инцидентен контрол за нищожност на придаденото обратно действие на НСП преди
датата на първоначалното му определяне на 16.11.2017 год.
В писмено становище конституираното на страната на
ищеца трето лице – помагач НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Оборище, ул.Триадица №8, изразява становище за основателност на
предявения иск.
В съдебно заседание процесуалните представители на
страните поддържат изложените твърдения
и претендират присъждане на разноски. Ответното дружество, чрез адв. Л.,
оспорва заключението по проведената КСТСЕ.
В писмена защита ищецът поддържа първоначалните си
доводи, като се позовава на приетото в хода на процеса Решение Ц-35/13.08.2020
год. от КЕВР, с което се определя преференциалната цена на ел. енергия,
произведена от вятърни ел. централи, работещи до 2 250 ч. в размер на
148.71 лв./Mwh без ДДС при НСП в размер
на 1 860 kWh/kW, считано от 01.07.2012 год., чието действие към процесните
отношения следва да се съобрази.
Ответникът е представил писмена защита, с която
поддържа направените възражения и оспорвания, като счита искът за недоказан по
основание и размер, доколкото приетото по делото заключение по проведената
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза не е съобразено с
категорията на процесната ВяЕЦ от гледна точка на годишните й часове работа и
определената според това преференциална цена в приложимите решения на КЕВР.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 260340/05.08.2020
год. по чл. 374 ГПК.
По приемането
на направените от ответника възражение за прихващане със сумата от 373 661.19
лева без ДДС и възражение задържане на сумата от 453 732.02 лева без ДДС
съдът се е произнесъл в о.с.з., проведено на 13.10.2020 год.
Варненският
окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
По делото не е спорно, че ответникът е
производител на ел.енергия от възобновяем източник - вятърна електроцентрала с
обща инсталирана мощност 2000 kW, която е въведена в експлоатация.
Не се спори още, че по силата на Договор за
изкупуване на ел.енергия, сключен между страните по делото на 21.02.2013 год.,
ищецът се е задължил да изкупува произведената от ответника електрическа
енергия за срок от 12 години.
В чл. 16, ал. 1 и 3 от договора страните са
договорили ел.енергия да се изкупува по определена от КЕВР преференц. цена в
съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ, а именно цената, определена с т.7 на
Решение № Ц-18/28.06.12 год. – 148,71 лева/МWh. В ал. 4 на същия член е
договорено, че след достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове на
работа, цената е 132.71 лева/МWh /определена с т.8 на същото решение/.
По делото няма спор, че така посоченото
Решение № Ц-18/28.06.12 год. на ДКЕВР е отменено в частта му по раздел I, т.7 и
т.8/ определяща, считано от 01.07.2012 год. преференц.цени за изкупуване на
ел.енергия, произведена от ВтЕЦ с инсталирана мощност до 10 МW/ с решение
№ 16672/12.12.2013 год. по адм.д.№
473/2013 год. на ВАС, потвърдено с решение № 7669/05.06.2014 год. по адм.д.№
2210/2014 год. на ВАС, като преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне.
Безспорно е, че с оглед на така дадените указания КЕВР е приела Решение №
Ц-29/16.11.2017 год., с което е определена, считано от 01.07.2012 год. преференциална
цена без ДДС за изкупуване на ел.енергия, произведена от вятърни ел.централи в
размер на 148,71 лева/МWh, при нетно специфично производство в размер на 1860
kWh/kW, за ВяЕЦ, работещи до 2 250 ч. и цена в размер на 132.71 лева/МWh
при нетно специфично производство в размер на 2 139 kWh/kW, за ВяЕЦ, работещи
над 2 250 ч.
Установено по делото е също, че решение № Ц-29
от 16.11.2017 год. на КЕВР, в частта му по т.1, /с която е определена считано
от 01.07.2012 год. преференциална цена без ДДС за изкупуване на ел.енергия,
произведена от вятърни ел.централи в размер на 148,71 лева/МWh, при нетно
специфично производство в размер на 1860 kWh/kW, за ВяЕЦ, работещи до
2 250 ч./ е отменено с Решение № 5209/ 09.08.2018 год. по адм.д. №
13565/2017 год. по описа на АССГ, потвърдено с Решение № 2539/18.02.2020 год.
по адм.д. № 13280/2018 год. по описа на ВАС, като преписката е върната на КЕВР
за ново произнасяне. В изпълнение на дадените указания КЕВР е приела Решение №
Ц-35/13.08.2020 год., с което е определена, считано от 01.07.2012 год.
преференц. цена на ел. енергия, произведена от ВяЕЦ , работещи до 2 250 ч.
в размер на 148,71 лева/МWh, при нетно специфично производство в размер на 1860
kWh/kW, който факт следва да бъде съобразен съгласно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Видно от приложеното по делото Решение №
Ж-626/21.11.19 год. на КЕВР, оспорването на истинността на което не бе доказано
от ответната страна, предвид носената от нея доказателствена тежест съгл.
чл.193 ГПК, на ищеца са дадени указания да възстанови на „НЕК“ ЕАД надвзетите
суми в резултат на неприлагане на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ при изкупуване на
ел.енергия от ВяЕЦ Храброво-1, собственост на „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за
периода 24.07.2015 год. - 31.10.2017 год. Представено е и споразумение от
16.12.2019 год., сключено между НЕК ЕАД и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, по силата на което последното е предоставило на
„НЕК“ ЕАД сумата в общ размер на 939 250.34 лева с ДДС, представляваща
фактурирано на осн. чл. 94 от ЗЕ за периода 24.07.2015 год. - 31.10.2017
год. количество ел.енергия над 1860 kWh/КW нетно специфично производство,
произведено от ВяЕЦ Храброво-1. Сумата е формирана като разлика между
преференциалната цена по фактури, издадени от „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
определена съгласно решение Ц-29 от 16.11.2017 год. и цена за излишък на
балансиращ пазар. Видно от представеното към споразумението платежно нареждане
посочената сума е заплатена по сметка на „НЕК“ ЕАД на 23.12.2019 год.
По делото е събрана и компексна
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се
установява, че количеството ел.енергия, което е произведено от ВяЕЦ Храброво-1
за процесния период след достигане на НСП от 1860 kWh/КW, е в размер на
6 219.115 МWh, при общо произведено количество в размер на 7 046.199
МWh. Установява се, че за общо произведеното количество ел. енергия за периода м. 07, 08,
09, 10, 11 и 12.2015 год., м. 08, 09, 10, 11, 12.2016 год. и м. 08, 09 и
10.2017 год. „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е заплатило на „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
сумата от 1 182 926 лева, съгласно представените по делото фактури,
издадени от ответника. Съгласно дадените в о.с.з. обяснения на вещите лица
енергията е фактурирана по цена от 148,71 лева/МWh до достигане на нетно специфично производство в размер на
1860 kWh/kW и по цена от 132.71 лева/МWh след достигане на това НСП. Също така
е пояснено от експертите, че за междинните месеци преди достигане на НСП за
всяка от годините, съотв. м. юли 2015 год., м. август 2016 год. и м. август
2017 год. изчисленията са направени на база произведеното количество ел.
енергия за целите месеци, без да е съобразявано, че за посочените месеци част
от енергията е произведена преди НСП. Така съгласно представената по т.5 от
заключението таблица вещите лица са изчислили разлика между заплатената реално цена за произведеното общо
количество ел. енергия за процесния период от 7 046.199 МWh по
преференциална цена от 148,71 лева/МWh до достигане на нетно специфично
производство в размер на 1860 kWh/kW и по цена от 132.71 лева/МWh след
достигане на това НСП /по т.1 на Решение Ц-35 от 13.08.2020 год. на КЕВР,
съотв. по т.2 на Решение Ц-29/16.11.2017 год./ и цената за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД
за количествата ел. енергия/ над НСП
от 1860 kWh/kW за всеки от
месеците, която възлиза на 1 086 841.68
лева с ДДС. Вещите лица са дали и стойности на ел.енергия по цена на
свободния пазар.
Въз
основа на горната фактическа установеност, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД възлага в
тежест на ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване да установи
факта на
валидно възникнало договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по
договора, количествата, закупена ел. енергия над определеното с Решение №
Ц-29/16.11.2017 год., съответно Решение Ц-35/13.08.2020 год. на КЕВР нетно
специфично производство, механизма за определяне на приложимата цена, пораждане
на задължение за ответника да върне дадената на отпаднало основание сума.
Доколкото между страните е безспорно установено
съществуването на валидна облигационна връзка по силата на която са произведени
процесните количества ел. енергия, то предмет на спора в конкретния случай е
как следва да се определи размера на дължимата цена за произведената ел.
енергия с оглед Решение №
Ц-29/16.11.2017 год. /т.2/, съответно впоследствие приетото Решение Ц-35/13.08.2020 год./т.1/ на КЕВР, с
което са определени две различни количества на НСП, като основният въпрос,
който се поставя е дали определеното с посочените решения НСП, считано от
01.07.2012 год. се прилага по отношение на процесния период, който предхожда
приемането им и дали по отношение на една и съща ВяЕЦ в рамките на една
календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една централа в
рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане
размера на която, разликата се заплаща по цени за излишък.
Процесният договор за изкупуване на ел.енергия е
сключен при действието на ЗЕВИ /Обн. ДВ бр.35 от 3.05.2011 год., в сила от
3.05.2011 год./, съгласно чл.31 от който ищецът в качеството си на краен
снабдител е задължен да изкупува произведената от ответника ел.енергия. Това
правоотношение, макар и нормативно предвидено на договорна основа, се развива
на пазар, където договорната свобода е ограничена с административен режим,
въведен с норми от императивен характер. С измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ,
в сила от 01.01.2014 год., е променена регламентацията на пазара като е
предвидено на преференциални цени да се изкупува само количеството електрическа
енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа
съгласно решението на КЕВР за определяне на цена на конкретен производител, а
за горницата – по утвърдената от КЕВР цена, по която обществен доставчик
продава ел. енергия на крайните снабдители и електроразпредителните дружества.
С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 год., е
предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството ел.енергия
до размера на нетното специфично производство на ел.енергия /определено в §1,
т.29 от ДР на ЗЕВИ/, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство –
по цена за излишък на балансиращия пазар. Посочената разпоредба на общо
основание намира приложение както към бъдещи производители, така и към тези,
които вече имат сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа
норми, изключващи действието му от определени заварени правоотношения.
В изпълнение на задължението си по чл. 32 от ЗЕВИ
секторния регулатор е приел Решение № Ц-18/28.06.2012 год., с което в раздел I,
т.7 и т.8 е определил, считано от 01.07.2012 год. преференциални цени за
изкупуване на ел. енергия, произведена от ВтЕЦ с инсталационна.мощност до 10
MW, работещи до 2 250 ч. - 148,71 лева/МWh, която цена именно е приета за
приложима в отношенията между страните съгласно чл.16, ал.3 вр. с ал.1 от
договора. Определената от регулаторния орган преференциална цена за изкупуване
на ел. енергия в случая несъмнено става част от същественото съдържание на
договора и нейното заплащане е дължимо. Този елемент обаче от договорното
отношение не е подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на
принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор.
Правното действие на този административен акт обуславя и правното действие на
клаузата за цената, като елемент от съдържанието на този договор.
Не е спорно, че Решение № Ц-18/28.06.2012 год. на ДКЕВР
е отменено в горепосочената му част с влязло в сила решение № 16672/12.12.2013
год. по адм.д.№ 473/2013 год. на ВАС, както и последващо приетото от
регулаторния орган Решение № Ц-29/16.11.2017 год., с което е определена,
считано от 01.07.2012 год. преференциална цена без ДДС за изкупуване на
ел.енергия, произведена от вятърни ел.централи, работещи до 2 250 ч. в
размер на 148,71 лева/МWh, при нетно специфично производство в размер на 1860
kWh/kW, също е отменено в частта му по т.1 с влязлото в сила решение №
5209/09.08.2018 год. по адм.д.№ 13565/2017 год. на АССГ. В частта му по т.2, с
която се определя преференциална цена без ДДС за изкупуване на ел.енергия,
произведена от вятърни ел.централи, работещи над 2 250 ч. в размер на
132,71 лева/МWh, при нетно специфично производство в размер на 2139 kWh/kW
Решение № Ц-29/16.11.2017 год. е оставено в сила.
Доколкото КЕВР е законово задължена да извърши отново
установяване по същия административен ред на конкретен размер на НСП е прието
Решение № Ц-35/13.08.2020 год., което към датата на приключване на устните
състезания, е породило действие /чл. 13, ал.9 от ЗЕ/ и следва да бъде
съобразено, по аргумент от чл.235, ал.3 от ГПК. След отмяната на Решение №
Ц-29/16.11.2017 год., в частта му по т.1, с Решение Ц-35 от 13.08.2020 год.,
КЕВР определя преференциалната цена на ел. енергия, произведена от вятърни ел.
централи, работещи до 2 250 ч. в размер на 148.71 лева/Mwh без ДДС при НСП
в размер на 1 860 kWh/kW, считано от 01.07.2012 год. На практика установеното
с новоприетото решение НСП, както и преференциална цена на произведената ел.
енергия за ВяЕЦ, работещи до 2 250 ч. съвпадат с тези по отменената т.1 на
Решение Ц-29/16.11.2017 год. Определената преференц. цена от 148.71 лева/Mwh
съвпада и с предвиденото в чл. 16, ал.3 от сключения между страните договор,
поради което на общо основание, като предмет на административна регулация от
КЕВР, която не подлежи на свободно договаряне между страните, следва да намери
приложение в процесните отношения.
Що се отнася до възраженията на ответника във връзка с
придаването на обратна сила на въведеното с Решение Ц-29/16.11.2017 год., респ.
Ц-35 от 13.08.2020 год. на КЕВР НСП за процесната ВяЕЦ, считано от 01.07.2012
год. настоящият състав намира следното: Установеното НСП, съгласно т.2 от
Решение Ц-29/16.11.2017 год., съответно т.1 от Решение № Ц-35/13.08.2020 год.,
се прилага, считано от 01.07.2012 год. Обратното действие на административния
акт е придадено със закон, тъй като административният орган е задължен по
силата на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ да
приеме решение, с което да се установи нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. В този
смисъл и отчитането на определеното впоследствие с посочените решения на КЕВР
НСП в отношенията между ищеца като краен снабдител и „НЕК“ ЕАД в качеството му
на обществен доставчик е в съответствие с постановките на закона. Поради
изложеното, осъществяването на инцидентен съдебен контрол на приложимите в
случая решения на КЕВР, както и в частност на Решение Ж-626/21.11.2019 год., с
което се крайният снабдител и обществения доставчик се задължават да преуредят
отношенията си във връзка с изкупената ел. енергия над НСП, единствено на
основание приетото със задна дата НСП, каквито са въведените от ответното
дружество възражения, е безпредметно.
Видно от приложените по делото справки и приетото
заключение по проведената КСТСЕ общо закупеното количество ел. енергия за
процесния период е в размер на 7 046,199 МWh, за което ищецът е заплатил
на ответното дружество сумата от 1 182 926 лева. На осн. чл. 94 от ЗЕ
„НЕК“ ЕАД е закупило произведените количества ел. енергия от ищеца на същата
цена. По силата на приетото решение Решение Ж-626/21.11.2019 год. и постигнато
между страните споразумение от 16.12.2019 год. сумата от 939 250.34 лева,
предмет на настоящата претенция, е възстановена от ищеца на „НЕК“ ЕАД като
разлика между заплатената преференциална цена за енергията за процесния период
след достигане на НСП от 1860 KWh/KW от ВяЕЦ „Храброво 1“ и цената за излишък
на балансиращия пазар.
Като се вземе предвид установеното по делото
обстоятелство, че през месеците юли 2015 год., август 2016 год. и август 2017
год. ВяЕЦ на ответника е достигнала нетното си специфично производство от 1860
kWh/kW, следва извод, че за произведената след това ел. енергия се прилага
цената за излишък на балансиращия пазар. Видно от данните по т.2 от
заключението по проведената и приета КСТСЕ количеството ел. енергия,
произведена от ВяЕЦ за процесния период след достигане на НСП от 1860 kWh/kW е
в размер на 6 219,115 МWh. Стойността на това количество ел. енергия за
всеки от месеците, обхванати от ищцовата
претенция, изчислена по съответната за часа на производство цена за излишък на
балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и
обявена на официалната му страницата, възлиза на 96 084.16 лева.
Установено е, че след достигане на посоченото НСП ищецът е фактурирал произведената
ел. енергия по т.нар. по-ниска цена от 132.71 лева/МWh, /която съответства на
определената според действащата т.2 от Решение Ц-29/16.11.2017 год. на КЕВР/.
При така направените изчисления вещите лица по КСТСЕ са установили разлика
между платената преференциална цена за количествата ел. енергия, произведена
над НСП от 1860 kWh/kW за периода и цената за излишък на балансиращия пазар в
размер на 1 086 841.68 лева.
Съдът съобразява посоченото в о.с.з. от вещото лице –
специалист ел. централи, че за началните месеци от всяка година, включена в
процесния период изчисленията са направени като е пресметнато цялото
произведено за месеца количество ел. енергия по цена за излишък, а не само това
след достигане на НСП, но като отчита размерът на претенцията за всеки един от
тези месеци, съгласно индивидуализирания от ищеца размер на претенцията му за
месеците юли 2015 год., август 2016 год. и август 2017 год. в исковата молба
(общо 75 221.92 лв.), намира, че така изчислената цена за посочените
месеци се включва в разликата между получената от експертизата цена от
1 086 841.68 лева и претендираната
от ищеца сума от 939 250.34 лева. Видно от данните по колона 5 от
таблицата към задача № 5 от заключението получените стойности за останалите
месеци от периода съответстват на заявените с исковата молба суми за
съответните месеци, изчислени като разлика между заплатената преференциална
цена и цена за излишък на балансиращия пазар.
По доводите на ответника във връзка с неправилното
изчисление на дължимите му за произведената ел. енергия суми от гледна точка на
категорията, в която попада процесната
ВяЕЦ съдът намира следното: Съгласно чл. 16, ал. 3 от сключения между страните
договор, както и предвид неоспорения от ответника факт, че ответното дружество
е получавало за произведената ел.енергия преди достигане на НСП от 1860 kWh/kW
преференциалната цена в размер на 148.71 лева/ MWh без ДДС – утвърдена с т.1 от
Решение Ц-35/13.08.2020 год., следва извод, че ищецът индивидуализира своята
ВяЕЦ като такава, работеща до 2250
ефективни часа годишно. В същото време в чл. 16, ал. 4 от договора е
предвидено, че след достигане на 2 250 часа пълни ефективни годишни часове
на работа цената до края на календарната година е 132.71 лева. MWh без ДДС –
утвърдена след отмяната на Решение Ц-18/28.06.2012 год. на ДКЕВР с т.2 от
Решение Ц-29/16.11.2017 год. на КЕВР. На практика, както се установи и от
проведената КСТСЕ след достигане на НСП от 1 860 kWh/kW ответникът е
прилагал тази по-ниска цена.
Съдът намира, че в случая начинът, по който ответникът
е фактурирал продадената на ищеца ел. енергия след достигане от ВяЕЦ на НСП,
определено според приложимото към момента Решение Ц-35/13.08.2020 год. е
въпрос, относим по спора единствено досежно определянето на разликата между
заплатената преференциална цена и цената за излишък. НСП, използвано от КЕВР
при утвърждаване на преференциалната цена по т.1 от отмененото от Решение Ц-29/16.11.2017
год., съответно по т.1 от новоприетото Решение Ц-35/13.08.2020 год. е 1860
kWh/kW. Дали централата изработва до 2250 ефективни часа годишно или изработва
над този праг е от значение само за определяне на това коя от двете
преференциални цени се прилага. Ответникът е прилагал цена съответна на НСП,
определено за ВяЕЦ, работещи до 2250 ч., а в същото време е фактурирал
енергията, произведена след достигане на това НСП от 1860 kWh/kW по цена за
ВяЕЦ, работеща над 2 250 ч. Така или иначе прагът, след който не се дължи
преференциална цена за произведена енергия, е съответстващото за категорията
НСП, а не ефективните часове за ценовата категория. Това означава, че дори ВяЕЦ
от тази категория да работи 2250 ефективни часа /на максималната си инсталирана
мощност/ и да произведе съответно 2250 kWh енергия от 1 kW мощност, то по
преференциална цена законът допуска да бъдат заплатени само 1 860 kWh,
остатъкът, ако бъде продаден на крайния снабдител, се заплаща по цена за
излишък. В цитираните от ответника и приложени по делото Решение №
9209/09.07.2020 год. по адм.д. № 4146/2019 год. на ВАС, както и Решение №
3312/04.03.2020 год. по адм.д. № 14112/2018 год. е изразено становището, че
липсва нормативно утвърден критерий за причисляване на ВяЕЦ, към едната или другата категория, поради
което и като се има предвид, че обемът на работа на вятърната централа зависи
от първичния енергиен ресурс – енергията на вятъра, то може да се прилага,
както едната, така и другата преференциална цена. Така, би следвало категорията,
към която принадлежи съответната електроцентрала, да се определи едва след края
на годината. В такъв случай, би се поставил и въпроса за преизчисляване на вече
фактурираното и заплатено по по-високата преференциална цена количество
електроенергия, част от която би била недължимо платена.
В случая, обаче, претенцията касае
само количествата ел. енергия над приложимото НСП от 1860 kWh/kW, макар да се
установи, че за произведената от процесната ВяЕЦ енергия са прилагани и двете
цени. Релевантен по делото е фактът, че преди достигане на НСП от 1860 kWh/kW,
съответно на ВяЕЦ, работещи до 2 250 ч. е прилагана именно цената по т.1
от Решение Ц-35/13.08.2020 год., респ. при този начин на фактуриране на енергията,
след достигане на НСП от 1860 kWh/kW следва да се прилага цената за излишък на
балансиращия пазар.
С оглед изложеното и предвид данните от
обсъденото по-горе заключение по проведената КСТСЕ, както и липсата на доказано
основание за задържане на процесните суми, съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. В тази
връзка следва да се разгледа и релевираното от страна на ответника възражение
за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5
от ГПК предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на адв. възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в
случай, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
конкретния случай съдът намира възражението за неоснователно досежно размера на
претендираното възнаграждение за исковото производство, доколкото размерът на
адв. възнаграждение, заплатен за него е към минимума на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Що се отнася до претендираните възнаграждения
в обезпечителното производство, спрямо което общо релевираното от ответника
възражение за прекомерност също се простира, съдът намира следното: В
производствата по частните жалби срещу определенията по чл. 390, респ. 389 от ГПК, както и в производството по отмяна на допуснатото обезпечение, приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 11 от Наредбата, съгласно която за частни
жалби, които не се разглеждат в открито съдебно заседание размерът на
възнаграждението е 200 лв., като съгласно §2а от същата наредба следва да се
начисли и дължимия се ДДС, или общо 240 лв. Следва, обаче, да се намали до
определения с чл. 7, ал.7, вр. с чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредбата претендирания
хонорар в производството по чл. 390 от ГПК , развило се пред ДОС по договор №
18932/10.03.2020 год. и по Договор № 19063/20.03.2020 год. до 4 518 лева с ДДС,
съотв. до 5 718 лева с ДДС. При тези данни съдът намира, че в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 74 318.01 лeва. Останалите
претендирани разноски /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ са
разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител /в този смисъл е Определение № 506/17.12.20 год. по ч. т. д. № 2158/2020 год. на ВКС /.
Водим от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА „ВЕНТУС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ж.к.с.о. „Траката-4“, № 112, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г,
бул.Владислав Варненчик № 258,
СУМАТА от 939 250.34 лeвa, представляваща
платена на отпаднало основание цена за ел.енергия, съставляваща разлика между
преференциална цена за количествата електрическа енергия, произведени през
месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември на 2015 год.,
август, септември, октомври, ноември и декември на 2016 год., съответно август,
септември и октомври на 2017 год. след достигане на нетното специфично производство
за съответната година, и прил ожима цена за излишък на балансиращия пазар,
определена от „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда-
23.03.2020 год. до окончателното й плащане, на осн. чл.55, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВЕНТУС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, местност Траката
№4-112 , ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г,
бул.Владислав Варненчик № 258,
сумата от 74 318.01 лeва,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8,
в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във
вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: