Решение по дело №681/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 206
Дата: 22 декември 2022 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20221840200681
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Ихтиман, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200681 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Образувано е по жалба на А. С. Н. против Електронен фиш Серия К №
6062948, издаден от ОДМВР – София, с който на основание чл. 182, ал. 2, ал.
4 вр. ал. т. 6 от Закона за движение по пътищата му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1200 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание въззивникът депозира писмено становище и
отправя искане за отмяна на електронния фиш.
Въззиваемата страна АНО (ОДМВР-София) депозира становище с
релевирани съображения за неоснователност на жалбата.
По допустимостта на жалбата:
По делото не са представени доказателства за датата на връчване на
електронния фиш на жалбоподателя. Административнонаказващият орган не
е изпълнил задължението си да ангажира доказателства за връчване на
обжалвания акт, като е администрирал жалбата до РС – Ихтиман, с което
очевидно е приел, че същата не е просрочена. На следващо място с
обжалвания електронен фиш административнонаказаният не е уведомен за
1
правото си на обжалване, респективно за срокът за упражняване на това
право. Липсата на доказателства у административнонаказващия орган за
връчване на обжалвания акт и неуводомяването на наказания за правото да
обжалва електронния фиш, респективно за срока за упражняване на това
право, не може да бъде възложено в тежест на последния, поради което съдът
приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 13.03.2021 г. в 16:07 часа в обл. Софийска, общ. Ихтиман по АМ
Тракия км. 46+300, п.в. Мухово с посока на движение към гр. Пловдив с
мобилно ATCC „ARH CAM S 1“ № 11743c1, насочено в посока гр. София,
при въведено с пътен знак В-26 ограничение от 70 км./ч., е била установена
скорост на движение 123 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви
условия 3%) при движение на МПС – специален автомобил марка марка
„Мерцедес“ модел „230“ с Рег № ***, собственост на *** и управляван от
жалбоподателя А. Н..
Въз основа на данните от АТСС след справка в електронната система на
КАТ за собственик на автомобила и след депозирана декларация по реда на
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, от ОДМВР-София е издаден Електронен фиш серия К
№ 6062948, с който за нарушение на 21, ал. 2 ЗДвП – превишаване с 53 км./ч.
на разрешената скорост за движение, извършено при условията на
повторност, след като е наказано с влязъл в сила на 09.03.2021 г. Електронен
фиш № 2539727, на основание чл. 182, ал. 2, ал. 4 вр. ал. т. 6 от Закона за
движение по пътищата на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1200 лв. за това, че на 13.03.2022 г. в 16:07 часа в
обл. Софийска, общ. Ихтиман по АМ Тракия км. 46+300, п.в. Мухово с посока
на движение към гр. Пловдив с мобилно ATCC „ARH CAM S 1“ № 11743c1,
насочено в посока гр. София, при въведено с пътен знак В-26 ограничение от
70 км./ч., е била установена скорост на движение 123 км./ч. (след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3%) при движение на МПС – специален
автомобил марка марка „Мерцедес“ модел „230“ с Рег № ***, който той
използвал.
2
Видът мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение ATCC „ARH CAM S 1“ е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, на 07.09.2017 г., със
срок на валидност на одобряването 07.09.2027 г.
Процесното мобилно устройство /АТСС/ с № 11743c1 е преминало
проверка в периода 24.09.2019 г. - 25.09.2019 г. в БИМ, лаборатории на отдел
ИСИ, като допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия
е ±3 %, за което е съставен протокол.
Мобилната система е поставена на участъка за контрол от пътя – АМ
„Тракия“, км. 45+500 - 46+500, с посока на движение на контролираните
МПС от гр. София към гр. Бургас на 13.03.2021 г., за което е съставен
протокол.
Със Заповед № РД 11-246/11.04.2017 г., е въведена временна
организация и безопасност на движението, включваща ограничение на
скоростта на движение на пътни превозни средства (ППС) на 70 км./ч. в
участъка от 45+700 до км. 46+266 дясно платно на АМ „Тракия“, като срокът
на действие е удължаван до 30.06.2021 г. със Заповеди №№ РД 11-
1065/27.10.2017 г., 11-19/12.01.2018 г., 11-440/31.05.2019 г., 11-
1323/30.10.2019 г., 11-229/17.03.2020 г., 11-576/26.06.2020 г. и 11-
1328/22.12.2020 г., 11-706/24.06.2021 г. със срок на действие до 31.12.2021 г.
Временната организация на движението е въведена еднократно на 26.06.2020
г., за което е изготвен протокол и не е прекратявана.
В изпълнение на заповедта е поставен знак В 26 с означена скорост 70
км/ч.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: копие на заповед от 2016 г. на
министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на
електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; справка от
Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за
одобрен тип, протокол за използване на техническото средство – преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S 1“, Заповед № РД-11/650/31.05.2019 г. на
председателя на УС на АПИ и приложената към нея скица на пътната
3
сигнализация в участъка от АМ „Тракия“, снимка към електронен фиш,
справка собственост лек автомобил.
От протокола за използване на АТСС се установява времето, мястото,
посоката на контрол, серийният номер и вида на техническото средство, с
което е осъществен и служителят, осъществил контрола. Посоченото в него
хармонира смислово със снимка към електронния фиш.
От приложената снимка към електронния фиш се установява
възприетото от фактическа страна движение на МПС, индивидуализирано
чрез време и място на извършване, скорост, регистрационен номер на
автомобил.
От приложените удостоверения се установява техническата годност на
процесното АТСС, както и че използваната система е от одобрен тип.
От писмо с вх. № 5059/22.11.2022 г., заповедта на председателя на УС
на АПИ и приложената към нея скица на пътната сигнализация се установяват
параметрите на въведената временна организация на движението и нейният
обхват, както и че на процесния участък, на който е осъществено деянието, е
липсвала въведена ВОБД.
От справката от електронната система на КАТ се установява
собственикът на процесния лек автомобил.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не
разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
4
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, досежно
вида на данните, които следва да бъдат вписани и съответства на утвърдения
от Министъра на вътрешните работи образец.
При издаването на електронния фиш не е допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с неспазване на давностните срокове,
установени в чл. 34 ЗАНН. Съкратеното производство за
административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш,
въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН,
поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да предвижда, че електронният фиш
е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по
отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.
Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и
наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им
/предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП/, нито във връзка с
процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 ЗАНН в
конкретната хипотеза са неприложими (вж. Решение № 723/17.07.2020 г. по
КНАД № 554/2020 г. на АССО). Те регламентират сроковете за съставяне на
АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е
нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към
разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП
случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания.
Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават,
остават извън обхвата на препращащата норма.
В случая приложение намират разпоредбите на чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК и
чл. 81, ал. 3 и чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК – три години от извършване на деянието,
като независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок от 4 години. Процесното деяние,
съгласно посоченото в електронния фиш, е извършено на 13.03.2022 г.,
поради което към датата на подаване на жалбата – 25.10.2022 г., респективно
постановяване на настоящото решение, срокът по нито една от цитираните
разпоредби не е изтекъл.
Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Въпреки спазената процедура по издаване на електронния фиш от
процесуална страна, административнонаказващият орган е допуснал
неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяна на същия.
Липсват каквито и да е доказателства, че 13.03.2022 г. в 16:07 часа в
5
обл. Софийска, общ. Ихтиман наказаният А. С. е управлявал по АМ Тракия
км. 46+200, с посока на движение към гр. Пловдив при движение на МПС –
специален автомобил марка марка „Мерцедес“ модел „230“ с Рег № ***.
Видно от снимката към електронния фиш и протокола за употреба на
АТСС, събраните доказателства сочат, че горното деяние е осъществено на
13.03.2021 г., а не 202 2 г., както е възприел АНО с електронния фиш. След
като не се доказва, че жалбоподателят е извършил вмененото нарушение на
13.03.2022 г., то единствената процесуална възможност е наказателното
постановление следва да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал.
2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН, Районен съд Ихтиман, 5 състав. Това е така
доколкото времето е съществен елемент от обективна страна относно
административното нарушение. То е пряко свързано с пълноценното
реализиране на правото на защита на наказания, като не следва да се
абсолютизира винаги чрез точен час и минута, но да е определяемо посочено
до степен, която позволява на нарушителя да разбере кога се твърди, че е
извършено конкретното нарушение. В случая естеството на нарушението е
такова, че времето на нарушението следва да бъде ясно, т.е. дата
(включително година) и час. По конкретното дело има разминаване от 1
година между вмененото с ЕФ нарушение и доказаното посредством
доказателствата деяние. Ето защо, доколкото електронният фиш има двояка
(сезираща и обвинителна), т.е. чрез него се поставят фактическите и правни
рамки на обвинението и доколкото времето на извършване на деянието е
съществен елемент от обективна страна на административното нарушение,
дори да се касае до техническа грешка при издаване на ЕФ, т.е. по грешка да е
посочена година на нарушението 2022 г., същата не може да бъде отстранена
от въззивния съд, тъй като по същество това би представлявало съществено
изменение на обвинението от фактическа страна. Такова е допустимо
единствено пред първата инстанция (в случая в производството пред АНО),
но не и пред въззивната инстанция (вж. в този смисъл Решение №
13/17.02.2010 по КНД № 538/2010 г. на ВКС, което е относимо към
настоящото дело предвид бланкетната норма на чл. 84 ЗАНН).
Предвид изложеното, доколкото не се доказва, че нарушителят е
извършил на 13.03.2022 г. вмененото нарушение, електронният фиш подлежи
на отмяна поради неправилно приложение на материалния закон.
6
Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения АНО следва да
бъде осъден да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя адв.
К. У. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за осъществената
защита.
Депозираното от процесуалния представител на АНО възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 63д, ал. 2
ЗАНН е неоснователно. В случая адвокатското възнаграждение надвишава
само с 80 лв. нормативно установения в чл. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимум от 420 лв. Действително делото не с
висока и правна сложност, но е по-висока от средното за този вид дела.
Следва да се отчете, че за разлика от процесуалния представител на АНО, то
не е типово за процесуалния представител на наказания. Същият е следвало
да се запознае с немалък обем документи, с оглед вида нарушение.
Същевременно за защитниците няма задължение да работят по тарифа,
съответстваща на минималния законов размер, респективно наказаният не
следва единствено по този критерий да избира процесуалния си представител,
а следва да има известна свобода. Ето защо, настоящият състав приема, че
разликата в размера от 80 лв. между заплатено адвокатско възнаграждение и
законовият минимум в конкретния случай не може да се третира като
прекомерен по смисъла на чл. 63, ал. 2 ЗАНН с оглед фактическата и правна
сложност на делото .
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д,
т. 4 ЗАНН, Районен съд Ихтиман, 5 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6062948, издаден от ОДМВР
София.
ОСЪЖДА ОДМВР – СОФИЯ на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл.
38, ал. 2 ЗАдв. да заплати в полза на А. С. Н., ЕФН **********, с адрес с.
Ивайло, общ. Пазарджик сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
7
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8