Р Е Ш Е Н И Е
№
260042 23.03.2022 година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на тринадесети
януари две хиляди двадесет и втора година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№2806 по описа за 2020г., намира за установено следното:
Предявени са обективно съединени
искове искове с правна квалификация чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД от И.Т.И., ЕГН **********
*** против И.М.М., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че по силата на
договор за паричен заем от 17.01.2011г. С.Й.А. е предоставила на ответника сума
в размер на 200 000,00 евро в деня на подписване на договора. С разписка
от същата дата заемополучателят признал получаването на сумата. Съгласно
договореното, той поел задължение да върне парите в 3-годишен срок. На
16.01.2014г. между страните бил подписан анекс №1 към договора, с който
страните се съгласили срокът за връщане на заетата сума да бъде удължен до
17.05.2015г. С анекс №2 от 19.05.2015г. срокът бил удължен до 01.09.2015г.
Твърди се, че с договор за цесия
от 27.02.2020г. С.Й.А. прехвърлила на ищеца вземането по описания договор за
заем. С нотариално заверено пълномощно от 03.07.2020г. А. упълномощила ищеца да
уведоми длъжника за прехвърленото вземане. Ищецът не твърди да е сторил това.
Счита, че ответникът следва да се приеме за уведомен с получаване на препис от
исковата молба.
Като твърди до настоящия момент
задължението за връщане на сумата да не е изпълнено, ищецът сезира съда с искане
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати главницата в
размер на 200 000,00 евро, ведно със законна лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 119 000,00 лева,
представляваща обезщетение за забава за период от три години преди завеждане на
делото. Претендират се разноски.
Ответникът И.М.М. в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Признава, че е подписал
посочения в исковата молба договор за заем, както и анексите към него, но
никога между него и заемодателя С.А. не е било постигано съгласие за
предоставяне на сумата в заем и за нейното връщане в посочените срокове.
Твърди, че сумата по договора не му е предадена, съответно за него не е
възниквало задължение за връщането й. Поддържа, че договорът за заем е нищожен
поради липса на съгласие, както и защото е привиден - страните никога не са
имали съгласието и не са целели да бъдат обвързани с договора и с неговите
последици. Нито той е получавал пари от А., нито последната е разполагала с
такива средства. Като причина за подписване на договора от негова страна сочи
следните обстоятелства:
Към дата ***г. той не е познавал С.А.,
не е имал нужда от парични средства. Запознал се с нея в края на ***г., тъй
като тя е майка на бившата му съпруга М. С. Я., брак с която сключил през ***г.,
а през ***г. последвал развод. Ответникът счита, че предявяването на исковете е
поредната провокация и злоупотреба с права от страна на бившата му съпруга и
нейната майка, които са завели и други дела против него.
Ответникът твърди, че процесният
договор за заем от 17.01.2011г. е антидатиран, което според него е видно от
записването, че личните карти на страните са издадени на дати 27.06.2011г. и
20.11.2013г. В действителност договорът бил създаден от съпругата му през
есента на 2017г. и ответникът го подписал по нейно настояване, като гаранция за
дадено от него обещание да й дари въпросната сума от 200 000,00 евро,
което е сторил на 07.11.2017г. – превел сумата 210 000,00 евро по
банковата й сметка. Предвид доверието, което е имало между тях към този момент,
не е изисквал съставянето на обратен документ. Твърди, че в отношенията със
съпругата му било практика той да й дарява част от получените приходи, тъй като
имал деца от първия си брак и искал да я подсигури в случай, че се случи нещо
непредвидено с него. Практика било също така тези негови обещания към съпругата
да бъдат обезпечени с договори за заем с майка й С.А.
Антидатирането на договора според М.
с посочена дата 17.01.2011г. не е случайно, тъй като на 01.01.2017г. изтича
давността по чл.109 от ДОПК, което препятства образуване на ревизионно
производство против С.А.за установяване на дължими данъци и установяване на
законен източник на доходи в размер на заемната сума.
М. счита, че в подкрепа на доводите
му е съдържанието на договора, което е в отклонение на обичайните условия – не
е уговорено възнаграждение за заемодателя, липсва обезпечение предвид размера
на сумата, налице е съгласие за удължаване на срока за връщане, липсва
упражняване на права по записа на заповед, който е бил издаден видно от анекса
от 19.05.2015г., вместо да бъдат предприети мерки за събирането на сумата,
вземането се прехвърля на ищеца, като е предвидено същият да раздели парите с
цедента.
Ответникът заявява, че извършената
цесия не му е била съобщена. За нея разбрал от съдържанието на получената
искова молба. Счита, че претендираното от ищеца вземане не съществува, тъй като
цедентът не е могъл да му прехвърли вземане, което не притежава. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Ищецът представя договор за паричен заем в оригинал, видно
от съдържанието на който: на 17.01.2011г. С.Й.А. в качеството й на заемодател е
предоставила на И.М.М. в качеството му на заемател сумата от 200 000,00
евро, която е предадена в брой в момента на сключване на договора; заемателят
се е задължил да върне сумата в 3-годишен срок, без да дължи възнаграждение.
Разписка с посочена в нея дата 17.01.2011г. съдържа признанието на И.М.М., че е
получил от С.Й.А.заемната сума в размер на 200 000,00 евро, предмет на
договор за паричен заем от същата дата.
С анекс №1 към договора за паричен
заем на дата 16.01.2014г. страните са се споразумели срокът за връщане на
сумата да се удължи с още 16 месеца. С анекс №2 от 19.05.2015г. страните са
удължили срока за връщане на заемната сума до 01.09.2015г. Записано е, че за
обезпечаване на вземането на заемодателя заемателят издава запис на заповед за
сумата от 200 000,00 евро в срок до 01.09.2015г. Друг анекс №2 от
19.05.2015г. с нотариална заверка само
на подписа на И.М. съдържа отново уговорка за удължаване на срока за връщане на
сумата до 01.09.2015г. Анексът е подписан от И.М.М. както в лично качество
/като страна по договора за заем/, така и в качеството му на *** на „Б. мебел”АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Клисура, ул.”20-ти
април”№1. Юридическото лице като поръчител е поело да отговаря солидарно със
заемателя за изпълнение на задължението за връщане на заетата сума. Посочено е,
че поръчителят и заемателят издават в полза на заемодателя запис на заповед за
сумата 200 000,00 евро, платима в срок до 01.09.2015г.
С договор за прехвърляне на вземане
от 27.02.2020г. С.Й.А.е прехвърлила възмездно на И.Т.И. вземането си към
длъжника И.М.М., произтичащо от договора за заем от 17.01.2011г. Видно от
пълномощно с нотариална заверка на подписа, цедентът А.е упълномощила цесионера
И. да уведоми длъжника М. за извършената цесия. В исковата молба, по която е
образувано настоящото дело ищецът И.И. е заявил, че исковата молба служи и като
уведомление до ответника по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Този начин на
уведомяване е допустим, поради което и предвид даденото изрично пълномощно от
цедента на цесионера, съдът приема, че ответникът е редовно уведомен по смисъла
на цитирания текст.
Ответникът признава, че е подписал
договора и двата анекса към него. Не е спорно между страните и това, че
ответникът и дъщерята на цедента – М. С. Я. са били съпрузи за времето от ***г.
до ***г.
Съгласно приетата по делото счетоводна експертиза в
подадените от С.А.годишни данъчни декларации за 2015г., 2016г. и 2017г. не са
декларирани предоставени или получени парични заеми. И.М. също не е декларирал
получен заем от С.А.или неплатен остатък по такъв. На 06.11.2017г. М. е превел
по банкова сметка *** – М. сумата 210 300,00 евро, с посочено основание за
плащане – дарение.
Според вещото лице по приетата графологична експертиза М.С.
договорът за заем, разписката и анекс №2 са отпечатани на един и същи принтер,
а анекс №1 – на друг. Според вещото лице Е.Ч. и четирите документа са
отпечатани на един и същи лазерен принтер. Вещото лице В.Т., която е изследвала
физико-механичните показатели на хартията, на която са отпечатани документите,
заключава, че хартията е еднаква по показатели като маса, дебелина, плътност,
специфичен обем, оптични свойства, което по принцип е рядко съвпадение дори за
принтерна хартия, опакована в един пакет. При разглеждане на експертизите им в
съдебно заседание Ч. и Т. са заявили, че не може с категоричност да се твърди,
че документите са отпечатани по едно и също време. Според Ч. изследваните
документи са създадени в рамките на период, не по-дълъг от една година.
Съдът приема за основателни възраженията на ответната
страна, че договорът за заем е антидатиран, т.е. не е съставен на посочената в
него дата 17.01.2011г. и това е видно от факта, че описаните в документа лични
карти на договарящите са издадени много по-късно – на 27.06.2011г. е издадена
личната карта на С.А., а на 20.11.2013г. е издадена личната карта на И.М. Очевидно
разписката също не е съставена на посочената в нея дата 17.01.2011г., която се
сочи и за дата на подписване на договора за заем.
Въпреки че не може да се установи конкретната дата на
подписване на договора и разписката, безспорно е, че в същите са положени
подписите на лицата, сочени като страни по сделката. Този извод не се
разколебава от обстоятелството, че в разписката страните не са се подписали на
точното място – М. е положил подписа си срещу „заемодател”, а А.срещу
„заемател”. При подписване на първия анекс от 16.01.2014г. страните са признали
съществуващото облигационно правотношение, което очевидно е възникнало преди
тази дата.
Договорът
за заем е реален договор, поради което заемното правоотношение възниква в
момента на предаване на вещта. В настоящия случай заемната сума от
200 000,00 евро е предадена на ответника /независимо, че не се установи в
кой точно минал момент/ и неговото признание за получаването й е
материализирано в разписката. Ответникът не ангажира доказателства в подкрепа
на наведените възражения за нижощност на сделката. Не представя обратен
документ, от който да е видно, че волята на страните е била различна от това за
сключат договор за заем, както и че договорът и анексите към него са сключени
против волята му. Отношенията на близост и доверие между страните към момента
на договарянето не освобождава тази от тях, която иска установяване на
симулация, да представи нарочен документ или начало на писмено доказателство, с
което по безспорен начин да докаже твърденията си. Разпитаният от ответника
свидетел говори за начина, по който М. обичал да прави дарения на съпругата си,
което по никакъв начин не може да се свърже с процесния договор. Като цяло не
се доказа връзката между направеното в полза на М.Я.– М. дарение от
210 300,00 евро и договорът за заем.
Предвид
изложеното без значение е установената липса на деклариране на заетата сума от
страните по договора, както и въпроса разполагала ли е заемодателката с такава
сума. Дали договорът, разписката и анексите са създадени по едно и също време и
на един и същи принтер също не разколебава извода да даване, респективно
получаване на сумата. Ответникът като заемател има задължение да върне сумата. Тъй
като вземането на заемодателя е валидно прехвърлено в полза на ищеца И.И.,
същият се легитимира като кредитор на ответника с изискуемо вземане.
Искът
е основателен и доказан и следва да се уважи. Главницата ще се присъди ведно
със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Предвид
разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и уговорения падеж на задължението на
01.09.2015г., основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на лихва за
забава за период от три години преди предявяване на иска, т.е. от 31.08.2017г.
до 30.08.2020г. Искът е доказан до размер на 60 680,00 евро с левова
равностойност 118 679,76 лева със счетоводната експертиза, поради което ще
се уважи в този размер. За разликата над 118 679,76 лева до пълния предявен
размер от 119 000,00 лева искът за мораторна лихва ще се отхвърли.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
общ размер на 32 904,64 лева, от които: 20 406,64 лева – държавни
такси за исковете; 15,00 лева – такса по подадената частна жалба, 10,00 лева –
такса за обезпечителните заповеди; 200,00 лева – възнаграждение за вещо лице по
счетоводната експертиза; 540,00 лева – възнаграждение за вещо лице по
техническата експертиза; 11 733,00 лева – адвокатско възнаграждение. Съразмерно
с уважената част от исковете на ищеца ще се присъдят разноски в размер на
32 884,00 лева.
В
полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК ще се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенциите. Ответникът претендира разноски
по представения списък с разноски единствено за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 12 600,00 лева. При това положение ищецът
следва да му заплати разноски по съразмерност от 8,00 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.М.М.,
ЕГН ********** *** да заплати на И.Т.И., ЕГН ********** *** сумите: 1/
200 000,00 /двеста хиляди/ евро - главница, дължима по договор за паричен
заем с отбелязана в него дата 17.01.2011г., ведно със законна лихва, считано от
31.08.2020г. до окончателното изплащане; 2/сумата 118 679,76 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 31.08.2017г. –
30.08.2020г.; 3/ сумата 32 884,00 лева – разноски по делото съразмерно с
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.86 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 118 679,76 лева
до пълния предявен размер от 119 000,00 лева.
ОСЪЖДА И.Т.И., ЕГН ********** ***
да заплати на И.М.М., ЕГН ********** *** сумата 8,00 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: