Р Е Ш
Е Н И Е
№ 662
03.11.2017 год., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на пети
октомври през две хиляди и седемнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 962 по
описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.82 вр.
чл.52 от ЗЗД и чл.124 от ЗЕ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.69 от
ЗЕ от Д.К.П., С.В.П. и М.Д.П.,*** против
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД-гр.Пловдив.
С определение, постановено в
закрито съдебно заседание на 20.06.2017г., е конституирано като трето
лице-помагач на страната на ответника по делото - ЗК „Уника“
АД – гр.София.
В исковата молба се твърди, че първите двама ищци са съпрузи, а третия ищец - тяхна дъщеря, като съвместно живеели и обитавали жилище /къща/ с адрес: гр.Х., ул.**********. Били потребители на електроенергия, като за
обекта била отредена партида с клиентски №
********** и ИТН № 1531185. Налице било облигационно правоотношение по силата на Договор за
продажба на ел.енергия с място на използване - недвижим имот на посочения
по-горе адрес. Същите били клиенти
на ответното дружество по смисъла на чл.1, т.4 от ОУ на ЕВН ЕС, както и като
„битов“ и „краен клиент“ и „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на § 1, т. 2а, т. 27г и т. 416, б. „а“ от ДР на ЗЕ, както и се намирали в договорни взаимоотношения с „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД -
Пловдив на основание чл.98а от ЗЕ. Ответникът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на §
1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено
снабдяване с ел. енергия. На 14.12.2015г. двама служители на ответника посетили имота на ищците и извършили проверка на
средството за търговско измерване - ИТН
1531185, намиращо се в дома им на посочения адрес. Единият служител продиктувал по телефон данните на измервателното средство, след което служителите демонтирали измервателното устройство и
го монтирали в табло отвън на улицата, в близост до жилището на ищците. За извършената
проверка и преместване на СТИ не бил съставен констативен протокол. Не било установено дали СТИ е изправно, манипулирано или какво е било
състоянието му. На
05.01.2016г. ищецът Д.П.
посетил центъра за работа с клиенти на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД - Пловдив - район Хасково, където
разбрал, че има издадена Фактура
№
**********/31.12.2015г., за отчетен период
17.11.2015г. - 16.12.2015г., на
стойност 4 223.18 лева с падеж 25.01.2016г. На 07.01.2016г. ответникът наредил прекъсване на електрозахранването към жилището
на ищците и то останало без електроснабдяване
за периода от 07.01.2016г. до 21.03.2017г. и от 27.03.2017г. до 24.04.2017г. Било
подадено възражение /жалба/ от ищеца Д.П. по така издадената фактура, ведно с искане
за възстановяване на прекъсната ел.енергия. На
21.01.2016г. единият от ищците с искова молба оспорил сумата 4223.18 лева в посочената фактура пред PC - Хасково, като било образувано гр.д. № 103/2016г. по описа на съда. Копие
от исковата молба било представено и на ответника и отново било поискано да бъде възстановено захранването с ел.енергия към имота. Въпреки образуваното гражданско дело № 103/2016г. по
описа на PC – Хасково, захранването с ел. енергия не било възстановено, което пък било нарушение на чл. 31, ал.4 от ОУ на
Договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Ответникът имал информация, че електрозахранването до имота е прекъснато
и че има образувано съдебно производство пред PC - Хасково, но независимо от това, в нарушение на разпоредбата на чл.31, ал. 4 от ОУ, не
възстановил електрозахранването към обекта. С Решение № 519/08.08.2016г., постановено по гр.д. № 103/2016г. на PC - Хасково, било прието за установено, че ищците не дължат сумата от 4
223.18 лева по фактура № **********/31.12.2015г. издадена за отчетен период от
17.11.2015г. до 16.12.2015г. Ищците отново отправили искане за възстановяване на захранването с
ел.енергия към имота, като приложили и влязлото в сила решение, така също и с
копие от искане отново била сезирана
и КЕВР. На 22.03.2017г., след поредните жалби до КЕВР, ответникът възстановил захранването с ел.енергия към имота на
ищците, но само до 27.03.2017г., когато, отново по неизвестни причини /без
предупреждение/, служители на ответното
дружество прекъснали
доставянето на ел. енергия и до 24.04.2017г. - подаване на исковата молба в съда, на ищците не било възстановено захранването с ел.енергия към имота им. Вследствие на виновното поведение на ответника и
неправомерното прекъсване на електроснабдяването до имота на ищците за периода
от 07.01.2016г. до 21.03.2017г. и от 27.03.2017г. до 24.04.2017г., те претърпели значителен битов и душевен дискомфорт. Тоталният дефицит на електроенергия осуетявал
възможността да потребяват достиженията на техниката,
необходими в съвременните условия за нормалното функциониране и хигиенизиране
на домакинството и за обслужване нуждите на неговите членове, които били
принудени да ползват електроуреди в домовете на съседи, роднини и приятели, а
през тъмните часове на денонощието ползвали осветление на свещи. Животът им като семейството без електричество са превърнал в
кошмар, втората ищца /съпруга на първия ищец/ не можела да приготвя храна, да
поддържа хигиената в къщи. Ищците не можели да гледат телевизия, нямали
компютър, достъп до интернет, водели примитивен начин на живот. Търпели
неимоверни лишения и страдания вследствие на преустановяването на
електроснабдяването на имота. Преустановили всякакви излизания, не ходили на
гости на приятели и съседи, като този кошмар продължил около една година и три
месеца. Визираните неудобства породили у ищците чувство на срам, унижение,
притеснение и напрежение, рефлектиращи на социалния им статус, както и
негативни емоции от постоянния мрак и тишина в дома им, които превръщали
семейните сбирки за коледни, великденски и други празници в бреме. Ищците изпитвали за сравнително дълъг и продължителен
период от време душевно и психическо страдание, причинени неудобства вследствие
спирането на електричеството в собственият им имот, в който те живеели като
семейство. Прекъсването на снабдяването с ел.енергия в нарушение на
предпоставките, предвидени в закон - чл. 122 - 124 от ЗЕ и в Общите условия, било
неизпълнение на договора. Именно поради това причинените неимуществени вреди
следвало да бъдат репарирани. Тези вреди, представляващи неимуществени такива в
резултат на неизпълнение на договорно задължение - предоставяне на ел.енергия,
причинени от прекъсване на ел. захранването на дома на ищците, били пряка и
непосредствена последица от виновното неизпълнение и можело да бъдат предвидени
при пораждане на задължението. Относно иска с правно основание чл. 124 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 69 от ЗЕ, вр.
с чл. 7, т. 1 от ОУ на ДПЕЕ, ищците излагат следните фактически твърдения: Доколкото разпоредбата на ал.4 на чл. 31 от
ОУ на ЕВН ЕС прогласявала забрана за енергийното предприятие да прекъсва
електроснабдяването при съдебно оспорване на оправдаващото го основание,
извършеното прекъсване на електроснабдяването било незаконосъобразно. С
получения препис от исковата молба, по която било образувано гр. дело №
103/2016 г. по описа на Районен съд - Хасково, ответникът бил известен за
„съдебното оспорване“ по смисъла на чл.31, ал.4 от ОУ на ЕВН ЕС и въпреки това
не възстановил електроснабдяването, респ. електродоставките
след приключване на процеса с влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното, молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците сумата от по
3000 лева на всеки от тях
/предявена като частичен иск от общата сума от по 9 000 лева за всеки един
от ищците/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на неизпълнение на договорно задължение за доставка на
електроенергия за жилищен обект, находящ се в гр. Х.,
ул. **********, отчитан по партида с клиентски № ********** и обект с ИТН
абонатен № 1531185 за периода от 07.01.2016г. до 21.03.2017г. и за периода от
27.03.2017г. до 24.04.2017г., както и да осъди ответника, да възстанови, на основание чл.124 от ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 69 от ЗЕ, вр. с чл.7, т.1 от ОУ на ДПЕЕ, доставката на ел.енергия до
обект с адрес: гр. Х., ул. *********, отчитан по партида с клиентски № **********
и обект с ИТН абонатен № 1531185. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в
който взема становище за допустимост на иска с правно основание чл.82 вр. чл.52 от ЗЗД, но за неговата неоснователност. Оспорва
същия изцяло, както по основание, така и по размер. Твърди се още в отговора,
че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не прекъсва захранването на клиенти, а
това действие се извършвало от оператора на разпределителната мрежа „Електроразпределение
юг“ ЕАД /ЕР юг/, поради което ответникът счита, че не е пасивно легитимиран да
отговаря по предявения иск. Посочва се още в отговора, че на основание чл.59,
ал.1 от ОУ на ЕР юг, операторът на разпределителната мрежа имал право да
преустанови снабдяването с електрическа енергия на всеки клиент, който забави
срока на плащане десет дни след падежа. В случая снабдяването на ищците било
прекъснато именно на това основание, както и на основание чл.123, ал.6 от ЗЕ,
поради непогасено парично задължение. Поради изложеното, безспорно било, че са
налице всички законови и договорни предпоставки за преустановяване на
снабдяването с електрическа енергия в обекта на ищците и невъзстановяването му
се дължало единствено на недобросъвестно поведение на ищците. Когато вредите са
настъпили изключително в резултат на поведението на пострадалия /твърде висока
нервна, емоционална, психическа възбудимост и нисък праг на емоционален
толеранс/, както било в настоящия случай, увреждане не е налице /т.10 от
Постановление № 7/1959г. на Пленума на ВС/.
Цитираното от ищеца тълкувателно решение по тълк.
д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС касаело присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди кумулативно с договорно обезщетение, когато крайният
снабдител е преустановил снабдяването в нарушение на чл.123 и чл.124 от ЗЕ,
което в настоящия случай несъмнено не било налице, тъй като по отношение на
клиента е съществувало непогасено парично задължение с изтекъл 10-дневен срок
след падежа, а той самият не бил ангажирал доказателства за повдигнатия от него правен спор. В
настоящия случай не било налице неправомерно поведение на крайния снабдител в
нарушение на ЗЕ и ОУ и в този смисъл нямало как да се претендират от него нито
обезщетение на договорно основание, нито неимуществени вреди вследствие на
неизпълнено договорно задължение. Ако въпреки изложеното съдът приеме, че не са
налице основания за отхвърляне на исковете, ответникът твърди, че причинната
връзка между поведението на ищците /тяхното пасивно поведение/ и настъпилия
вредоносен резултат е неоспоримо, поради което обезщетението за вреди следвало
да бъде намалено, съгласно чл.51, ал.2от ЗЗД, тъй като пострадалият е
допринесъл изцяло за тяхното настъпване. Моли съда да отхвърли исковете и
присъди разноски на ответника. В съдебно заседание се поддържа подадения
отговор.
Третото
лице – помагач изразява становище, че ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск,
тъй като ищците претендирали обезщетения във връзка с прекъснато електрозахранване.
Тези действия обаче се извършвали от оператора на разпределителната мрежа, а
именно – „Електроразпределение юг“ ЕАД. В тази връзка намира исковете за
недопустими, тъй като „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД нямал качеството на
надлежна страна в процеса. В случай,че съдът приеме исковете за допустими,
оспорва същите като неоснователни, тъй като не било налице противоправно
поведение от страна на ответното дружество. Напротив, то било преустановило
снабдяването с електрическа енергия на клиента на законово основание, а именно
– чл.123, ал.6 от ЗЕ, поради непогасено парично задължение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 08.01.2016г. ищецът Д.К.П. е
подал Жалба, вх. №16639143 до „ЕВН“ офис Хасково, в която е поискал
извършването на справка и издаване на бележка за натрупаната сума от 4223 лева
и за периода на натрупване, както и за причините, като е изложил съображения,
че превеждал суми, а и бил подал молба за разсрочване. Направил е и искане за
възстановяване на ел. захранването, което е било прекъснато на 07.01.2016г.
В отговор на жалбата на ищеца от
„ЕВН България“ са изпратили писмо до него, с което са го уведомили, че ел.
захранването на обект с адрес – гр.Х., ул.********* и ИТН 1531185 е прекъснато
поради просрочено задължение. Установено е било, че обектът е посещаван
ежемесечно, съгласно утвърден график, но поради липса на достъп до средството
за търговско измерване, консумацията на ел. енергия не е била отчитана от м.
март 2010г. до изнасянето на електромера на границата на собственост през месец
декември 2015г. Информиран е бил още, че от дружеството са изготвили спогодба
за разсрочено плащане, която не е била подписана от ищеца и за да бъде
възстановено ел. захранването на обекта му, е необходимо да се заплати цялата
дължима сума и таксата за възстановяване на захранването.
Комисията за енергийно и водно
регулиране е изпратила Писмо, изх.№Е-11Д 00 8/19.02.2016г. до Съвета на
директорите на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с което им изпращат за
разглеждане по компетентност копие от постъпила в комисията жалба от Д.П. срещу
прекъснато електрозахранване в имота, въпреки че същият е оспорил пред съда претендирано от дружеството парично задължение. От същата
Комисия е било изпратено писмо и до ищеца с дата 18.03.2016г., от съдържанието
на което става ясно, че електроснабдяването в имота на ищеца е преустановено
поради незаплатени стари задължения по съдебно производство,различно от
посоченото от клиента /103/2016г. на Районен съд-Хасково/, които задължения към
момента все още били дължими, ведно с лихви и разноски по делото. Посочено е
също, че отправеното до КЕВР искане за съдействие срещу образувано изпълнително
производство по влязло в сила решение на съда, както и по висящо гражданско
дело, не съответствало на правомощията на комисията, посочени в Закона за
енергетиката.
Ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е изпратил писмо до Комисия за енергийно и водно
регулиране, изх. № 1312-1/01.03.2016г., в което отново подробно са посочили
причините за преустановеното електрозахранване в обекта на ищеца, извършваните
проверки на адреса и направените констатации.
Представи
се по делото и Писмо, изх. № Е-11Д-00 8/21.03.2017г., на Комисията за енергийно
и водно регулиране до Съвета на директорите на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, с което е изпратена за разглеждане подадена жалба от ищеца Д.П., в която
последният е заявил,че електрозахранването в имота му не е възстановено,
въпреки влязло в сила съдебно решение. С Писмо, изх. № 1808-1/29.03.2017г. „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД е уведомило Комисия за енергийно и водно
регулиране, че електрозахранването на обекта на ищеца не е преустановено на основание
Фактура № **********/31.12.2015г. , а е преустановено поради просрочване на
фактура със срок на заплащане 25.08.2009г. и фактура със срок на заплащане
25.04.2010г., които към момента на писмото били дължими по съдебен ред и за
които било образувано изп. дело № 510/2012г., т.е.
поради просрочени стари задължения. Копие на цитираното изпълнително дело - №
510/2012г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875, бе прието като писмено
доказателство по делото, като от същото се установява, че е образувано по молба
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД възоснова на Изпълнителен лист 28.11.2011г.,
издаден по Ч.гр.д. № 3199/2011г. по
описа на Районен съд-Хасково /приложено по делото/, с който Д.К.П. е осъден да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД сумата 1227.83 лева – главница и
231.89 лева – обезщетение за забава за периода от 26.08.2009г. до
20.10.2011г.,ведно със законната лихва от 21.10.2011г. до изплащане на
вземането, както и сумата 29.19 лева разноски по делото за ДТ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
С влязло в сила на 24.11.2016г.
Решение № 519/08.08.2016г., постановено по гр.д.
№103/2016г. по описа на Районен съд-Хасково, е прието за установено по
отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че Д.К.П. не дължи сумата от
4223.18 лева, представляваща начислена корекционна
сума по Фактура № **********/31.12.2015г. за отчетен период от 17.11.2015г. до
16.12.2015г.
Като писмени доказателства бяха
представени и приети Застрахователна полица № 17005F21007 и Застрахователна полица № № 16005F21004, сключени между Застрахователна компания „Уника“
АД-гр.София в качеството на застраховател и посочени дружества, между които и
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД,
като застраховани.
Представиха се и Удостоверение,
издадено от ЧСИ Захари Запрянов по
Изпълнително дело №510/2012г., Приложение към разписка № 04000574489088 за
фактура № ********** от дата 31.01.2016г. с получател Д.К.П. и доставчик „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив и Приложение към разписка №
04000574489088 за фактура № ********** от дата 21.04.2017г. с получател Д.К.П.
и доставчик „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив.
По
делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза,
което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се
установява, че процесното СТИ № ********* е тип АСЕ 2000 /негов собственик е
„ЕРЮГ“/ и към момента на проверката на 14.12.2015г., както и при прекъсване на
електроснабдяването на обекта на 07.01.2016г., е било изправно. Преди
проверката на 14.12.2015г. СТИ се е намирало на ел. таблото в имота на абоната,
а към 19.09.2017г. при проверка на място в.л. е констатирало, че е монтирано в
ел. таблото на „ЕРЮГ“ в близост до дома на абоната. Достъп до СТИ имат
служителите на „ЕРЮГ“ след премахване на пломбите на прозрачната врата В.л. е
установило, че собственик на партидата е Д.К.П., като към 19.09.2017г. в 09.00
часа СТИ с № ********* е присъединено към електроразпределителната мрежа на
„ЕРЮГ“. В.л. е посочило и сумите и периодите на заплатена ел.енергия. Дава
заключение още, че процесният обект е снабдяван
редовно с ел. енергия до 07.01.2016г., като електроснабдяването към обекта е
прекъснато от служителите на „ЕВН ЕР“ на 07.01.2016г. КЕЦ-Хасково по нареждане
на ЕВН ЕР /клиентски сметки и съдебни
вземания/ за просрочени стари задължения, като ищецът не е бил предупреден. В
базата данни на ответника има данни за искане за прекъсване на ел. захранването
на процесния имот от „клиентски сметки“ и „съдебни
вземания“ на „ЕРЮГ“. От проверката, която в.л. е извършило в „ЕРЮГ“ в обекта
/ИТН 1531185/ в периода 07.08.2010г. – 07.01.2016г. е имало електрозахранване и
то не е било прекъсвано в този период.
По делото
съдът допусна ангажиране и на гласни доказателства по искане на ищците:
От разпита на свид. К.Т., която е съседка на
ищците, се установява, че през 2016г. ищцата С.П. й споделила, че нямат ток и
са завели дело. През месец март 2017г. й казала, че за малко са им пуснали тока
и преди делото отново й заявила, че пак нямат ток. Всичко това й било известно,
защото често ищцата ходела в дома на свидетелката, за да ползва електричество.
Твърди още, че ищецът Д.П. пътувал постоянно и когато се върнел от път, нямало
как да се изкъпе и да бъдат изпрани дрехите му. Цялата ситуация ищците извявали
тежко. Дъщеря им, която била студентка, искала да ползва интернет, но тъй като
нямали ток, идвала в дома на свидетелката, за да ползва компютъра й.
Другата разпитана свидетелка – М. И., дава показания в същата насока.
Известно й е, че в дома си ищците нямали ток. През м.януари-февруари 2016г.
ищцата М.П., която й била приятелка, й се обадила и я помолила да ползва компютъра
й, защото била студентка и й се налагало да ползва интернет. Тогава й
споделила, че токът им бил спрян. Оттогава много често идвала в дома на
свидетелката, за да си зарежда телефона, да
преглежда имейли и т.н., като всеки един млад човек. Свидетелката
твърди,че всичко това притеснявало М., пречело на учебния й процес, създавало й
неудобства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Съдът намира предявения иск с правно основание чл.82 вр.
с чл.52 от ЗЗД за неоснователен. На първо място безспорно според съда е
обстоятелството, че ищецът е сключил договор за доставка на електрическа енергия
до дома си с „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД /понастоящем с ново
наименование – „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД/, а не с ответника по делото –
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Действително, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е титуляр на
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-141-11/13.08.2004г. Според легалната дефиниция, съгласно § 1, т. 28а от ЗЕ на
„Краен снабдител“ е: а) енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа
енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Текстът
на чл.44, ал. 3 от Закона за енергетиката изрично забранява на лицата, на които
е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, да се издават
лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон, каквато е
дейността „снабдяване с електрическа енергия“, за която също се издава
лицензия, съгласно чл.39, ал.1, т.10 от ЗЕ. Ето защо, няма как ответникът по
делото „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да изземва функции, които са специфични
и свързани с предоставена лицензия на оператора на разпределителната мрежа.
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не прекъсва снабдяването с ел. енергия на
клиенти. Това действие, съгласно Закона за енергетиката, се извършва от
оператора на разпределителната мрежа, който за лицензионната територия на
гр.Хасково е „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. „Електроразпределение ЮГ“ /ЕР ЮГ/
ЕАД притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия на територия,
обхващаща девет административни области в Югоизточна България: Бургас,
Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Смолян, Стара Загора, Хасково и Ямбол.
Отношенията между ЕР ЮГ и клиентите, присъединени към електроразпределителната
мрежа на неговата лицензионна територия, се уреждат чрез Общи условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. Съгласно
чл.59, ал.1 от ОУ на ЕР ЮГ, операторът на разпределителната мрежа има право да
преустанови снабдяването с електрическа енергия на всеки клиент, който забави
срока на плащане десет дни след датата на падежа. В случая е станало точно това
– поради непогасено от ищеца парично задължение, е прекъснато снабдяването с
ел. енергия в дома му, на основание чл.123, ал.6 от Закона за енергетиката.
Това прекратяване на доставката на електрическа енергия обаче, както вече бе
посочено, е извършено именно от оператора на разпределителната мрежа –
„Електроразпределение ЮГ“, а не от ответника по делото „ЕВН България
Електроснабдяване“, защото клиентите на ЕР ЮГ заплащат мрежовите компонентни в
цената на електрическата енергия /ползване, пренос на ел. енергия, зелена
енергия и др./ заедно с консумираното количество ел.енергия към „ЕВН България
Електроснабдяване“, но „ЕВН България Електроснабдяване“ не разполага с
правомощия да преустанови снабдяването с ел.енергия на клиентите.
От всичко изложено до тук следва
извода, че не се доказа между страните в настоящия процес да е бил сключен договор
за доставка на ел. енергия. Не се доказа и по този повод ответникът да е
прекъснал захранването с ел. енергия на дома на ищците, за да говорим за
неизпълнение на договорно задължение. Установи се по несъмнен начин, че друг е
субектът, който изпълнява тези функции и с който евентуално ищците са в
договорни отношения. В този смисъл искът се явява неоснователен спрямо
настоящия ответник. Следва да се отбележи още, че ищците не доказват и реално
претърпени неимуществени вреди. По принцип законодателят определя
неимуществените вреди като болки, страдания и други, и то причинени от виновно
поведение на друго лице. Като краен извод съдът счита, че, позовавайки се на
неизпълнение на договорни задължения, ищците не биха могли да претендират такъв
вид вреди /неимуществени/.
По изложените съображения
неоснователен се явява и искът с правно основание чл.124 от Закона за
енергетиката във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.69 от ЗЕ. Съгласно текста на чл.124 от ЗЕ,
енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на
клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им. В
случая обаче, доставката на ел.енергия до дома на ищците е била прекъсната не
от ответника в настоящия процес – „ЕВН България Електроснабдяване“, а от
мрежовия оператор „Електроразпределение ЮГ“, с когото ищецът е сключил договора
за доставка на ел. енергия до дома му. При така установеното, не би могло да се
вмени задължение на ответника да извърши действия по възстановяване
снабдяването с ел. енергия в дома на ищците, след като не той е прекъснал
захранването на абоната с такава.
С оглед изхода на делото ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски в
размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените Д.К.П., ЕГН **********, С.В.П., ЕГН **********
и М.Д.П., ЕГН **********,***, против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Хр. Данов“ №
37, при участие на трето лице-помагач на страната на ответника – ЗК „УНИКА“
АД, със седалище и адрес на управление – гр.София 1612, ул.“Юнак“ № 11-13,
иск с правно основание чл.82 вр. чл.52 от ЗЗД за заплащане от ответника на
сумата от по 3000 лева на всеки от ищците
/предявена като частичен иск от общата сума от по 9 000 лева за всеки един
от ищците/ - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение за доставка на
електроенергия за жилищен обект, находящ се в гр. Х.,
ул. **********, за периода от 07.01.2016г. до 21.03.2017г. и за периода от
27.03.2017г. до 24.04.2017г., както и иска с правно основание чл.124 от ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да възстанови доставката на
ел.енергия до обект с адрес: гр. Хасково, ул. „Будапеща“ № 11, като – НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.К.П., ЕГН **********, С.В.П., ЕГН ********** и М.Д.П.,
ЕГН **********,***, да заплатят на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Хр. Данов“ №
37, направените по делото разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.С.