РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Варна, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500441 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на „Трансинс Индъстри“ АД – Варна, ЕИК ********* срещу
решение № 260066/18.06.2021 г. по гр.д.№ 969/2020 г. на Окръжен съд –
Варна, с което са отхвърлени кумулативно предявените срещу „Крис Транс
7“ ЕООД – с.Старо Оряхово, ЕИК ********* искове с правно основание чл.59
от ЗЗД за заплащане на сумите: 45000.00 лева – обезщетение за лишаването
му от ползването на 3 броя железопътни коловози, равняващо се на такса за
престой и ползване на коловозна инфраструктура за периода от 25.04.2016 г.,
до предявяването на иска – 26.05.2020 г. и 90000 лева – платени разходи за
пазене и съхранение на движими вещи на ответника за същия период, ведно
със законната лихва върху главницата от 135000 лева. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с
молба за отмяна и за уважаване на исковете.
В подаден писмен отговор пълномощникът на ответното дружество
1
оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установено следното:
Предявени са искове от „Трансинс индъстри“ АД с ЕИК:********* -
Варна против „Крис транс 07“ ЕООД с ЕИК:********* - с.Старо Оряхово,
обл.Варна по чл.59 от ЗЗД с цена на иска 135000 лева, представляваща
сумата, с която ответното дружество се е обогатило, спестявайки
необходимите разноски за гаровия престой и опазването на движимите вещи,
описани в исковата молба, за периода от 25.04.2016 год. до предявяването на
иска. Твърденията са, че ищецът е бил лишен от възможността да ползва
собствената си ж.п. инфраструктура и е направил разходи за престоя,
съхранението и опазването на вещите.
Оспорвайки исковете, ответното дружество твърди, че достъпът до
вещите - с цел преместване - му е бил отказван; твърди, че не е получил
писмена покана и не дължи обезщетение.
Не се спори между страните, установява се от доказателствата по
делото, че с нотариално заверен договор от 07.09.2010 год. ищцовото
дружество е закупило от „Железопътен комплекс" ЕАД описаните в
Приложение № 1 движими вещи, представляващи железопътна
инфраструктура - 19715 м. ж.п.релси и стрелки, находящи се в ПИ-
20482.505.447, ПИ 20482.505.107 и ПИ 20482.505.435 по к.к. на гр.Девня.
Безспорно е, че процесните вагони са собственост на ответника и са
разположени на коловози: № 8, с дължина 344 м., № 9, с дължина 410 м. и №
10, с дължина 498 м. в ПИ 20482,505,447, в която дължина е включена и
дължината на стрелките.
С писмо вх.№ 123/21.06.2018 год. ответникът е уведомил ищеца, че е
собственик на вагони и цистерни на гара Повеляново и желае да бъде
допуснат до тях, като е приложил Фактура № 23780/25.04.2016 год. за
закупуването им от „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ и протокол за въвод
във владение от 16.05.2016 год. Процесните 16 броя ж.п. цистерни са
индивидуализирани по номера и са с обща дължина 208,64 метра.
2
С покана изх.№ 026/14.02.2020 год. ищецът е поканил ответника да
заплати исковата сума за престой, съхранение и пазена на движими вещи,
като известието е доставено на седалището на дружеството на 17.02.2020 год.,
а редовността на връчването му е оспорена.
Като доказателство е приложен договор за предоставяне на охранителни
услуги от 16.09.2015 год. между ищеца и „Ти Ай Секюрити Варна“ ЕООД за
възлагане охраната на бракувани ж.п.коловози и стрелки на територията на
производствена площадка на „Полимери“ АД /в несъстоятелност/, ведно със
съоръженията и/или движимите вещи в тях при месечна цена от 1600 лева без
ДДС, изменена с анекс от 01.01.2016 год. на 2600 лева, без ДДС.
От справка-извлечение е видно, че за периода от 30.09.2015 год. -
28.06.2019 год. ищецът е извършил плащания по договора за охрана в размер
на 98880 лева с ДДС.
Назначената за стойността на престоя СТЕ с вещо лице М. е
представила заключение, съобразно което на коловози №№ 8, 9 и 10 в имот с
идентификатор № 20482.505.447 се намират цистерни за солна киселина и за
натриев хидрооксид с обща измерена дължина на състава 204.65 м., при
дължина на една цистерна 12.79 м. и ширина 2.4 м. Заключението установява,
че стойността на престоя на описаните цистерни, собственост на ответника за
процесния период е в размер на 91011.95 лв., а стойността на охраната -
19328.46 лв.
Заключението на назначената СТЕ с в.л.Г.Г., което е обективно и в
съответствие с останалите доказателства по делото установява, че коловозите
от 1 до 17, включващи коловози 8, 9 и 10 са построени 1972 – 1976 год. за
престой на вагоните за натоварване, разтоварване, подаване и изваждане на
суровини и материали от и към „СХК“ Девня и представляват заводски
/индустриални/ коловози. Състоянието, в което те се намират, не позволява
да бъдат използвани. От приложената документация вещото лице не
установява дали извършваните през периода 2016 г. – 2018 г. частични
технически прегледи са включвали процесните три коловоза; през 2019 г. и
2020 г. не са извършвани технически прегледи; част от останалите коловози,
собственост на ищеца са отдадени под наем.
При извършен оглед на място, вещото лице е установило, че коловозите
8,9 и 10, върху които са разположени вагоните-цистерни са обрасли с трева и
3
храсти - релсите, траверсите и скрепленията между тях не се виждат и само
около цистерните храстите са изсечени.
Съдът намира, че тъй като първото от заключенията не установява
техническото състояние на процесната жп инфраструктура и техническата й
годност да се ползва за „наем и престой“, същото не следва да се кредитира.
Прилагането на аналоговия принцип при определянето на цената за престой,
който заключението прилага е важимо само при доказано технически
изправни и с необходимото текущо техническо обслужване коловози, което
състояние не е доказано.
Първото заключението не следва да се кредитира и предвид факта, че
същото е изготвено въз основа на Наредба, приложима само за Държавно
търговско дружество Национална компания „Железопътна инфраструктура“.
Процесната жп инфраструктура е изградена с цел транспортно обслужване на
съществуващия тогава промишлен комплекс „СХК“ Девня и представляват
заводски /индустриални/ коловози по смисъла на чл.2, т.3 от Закона за
железопътния транспорт - тази инфраструктура има ведомствено и местно
значение и спрямо нея са неприложими правилата на НКЖИ.
Показанията на свид.Ат.А.- управител на охранителна фирма „Ти ай
секюрити“ ЕООД, с която ищцовото дружество е било в договорни
отношения установява, че охраната се е извършвала от трима души за обход
на района; охранявана е открита площ с жп линии и цистерни; за периода на
договорите за охрана е получил около 100000 лв.
Показанията – в частта им, установяваща охрана на намиращи се в
района цистерни противоречат на приложения като доказателство договор за
охрана от 16.09.2015 год., от който е видно, че на охранителната фирма не е
възложено като обект за охрана ж.п.цистерни, а само „жп коловозна
инфраструктура /ж.п. коловози, релси и стрелки/“.
Свид.Ст.В. - служител в „БЖК“ ЕАД установява, че дружеството е
сключило с ищеца договор за наем на процесните ж.п.коловози с наемна цена
11000 лв. без ДДС, писмени доказателства за което не са представени, а
показанията са недопустими с оглед чл.164 ал.1 т.3 от ГПК.
Свид. Хр.Христов - посредник на договор за продажба на процесните
цистерни между ответника и „Агрополихим“ установява, че изпратените от
„Агрополихим“ работници за почистване на терена около вагоните с цел
4
извозването им през 2018 год, не били допуснати от представители на
ищцовото дружество, тъй като между страните имало неуредени финансови
проблеми и ищецът е причина вагоните да не могат да бъдат преместени на
друго място.
Свид.Р.Р. - консултант на синдика на „Полимери“ АД /в
несъстоятелност/ от 2013 г. до 2018 г. установява, че е участвал при
продажбата на търг на процесните цистерни, но разбрал, че служители на
ищеца са попречили те да бъдат изтеглени от гара Повеляново.
С оглед приетата за установена фактическа обстановка, следва извод за
неоснователност на исковете по чл.59 от ЗЗД, като сбор от сумата от 45000
лева - обезщетение за лишаване на ищеца от правото на ползване на
процесните три ж.п.коловози в размер на такса за престой на ж.п.коловозна
инфраструктура и на сумата от 90000 лева - стойността за пазене и
съхранение на 16 бр. жп.цистерни за исковия период.
Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд,
че ищецът не е собственик на железопътни коловози № 8, № 9 и № 10 от ЖП
гара Повеляново като железопътна инфраструктура, с предназначение
заводски/индустриални/ коловози. Правото на собственост на страната е
доказано с приложения към исковата молба договор и приложение №
1/7.10.2010 г.
Изводът за неоснователност на иска за обезщетение за лишаване на
ищеца от правото на ползване на три ж.п.коловози в размер на такса за
престой на ж.п.коловозна инфраструктура, съдът прави въз основа на
заключението на назначената СТЕ с в.л. Г.Г. Заключението установява, че
състоянието, в което процесните заводски /индустриални/ коловози №№ 8, 9
и 10 се намират, не позволява те да бъдат използвани по предназначение; не е
установено дали по отношение на тях са извършвани технически прегледи. В
с.з. вещото лице е уточнило, че в коловозите са поникнали дървета на 7-8
години, което очевидно е пречка за използването им.
Неоснователна е претенцията за сумата от 90000 лева, с която ищецът е
обеднял, плащайки разноски за пазене и съхранение на жп.цистерни, за
периода от 25.04.2016 г., до предявяването на иска.
От съдържанието на приложения договор между за охрана с „Ти Ай
Секюрити Варна“ е видно, че предмет на охрана е „ж.п.коловозна
5
инфраструктура /ж.п.коловози, релси и стрелки/ на възложителя, находящи се
собствената му производствена площадка в гр.Девня Южна промишлена
зона“, ведно с всички съоръжения и/или движими вещи намиращи се в тях, но
не и вагони-цистерни.
Ищецът е платил суми по договора за охрана на изрично описаните в
него обекти. Охрана на 16 бр. жп.цистерни, като предмет не е възложена, не е
осъществявана от охранителя и не е платена като възнаграждение, поради
което искът е неоснователен.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като
въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество разноски за
настоящата инстанция в размер на 5000 лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260066/18.06.2021 г. по гр.д.№ 969/2020
г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Трансинс Индъстри" АД, с ЕИК:*********, седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул."Шипка" № 10, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ на
„Крис Транс 07“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: с.Старо Оряхово, обл.Варна, сумата от 5000 лева, разноски за
настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6