Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Свищов, 20.10.2020 год.
Свищовският районен съд в
публично заседание на 19.10.2020 година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело №727 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
взема предвид:
Производството по делото е
образувано по иск за развод по чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс.
Ищцата С.Р.С. твърди, че с ответника
Б.В.И. са съпрузи. Бракът им бил сключен на 07.03.2018г. През време на брака
нямат родени деца. Твърди, че непосредствено преди брака страните са заживели на
семейни начала в ****, а след сключването му са се разделили. Твърди, че след
раздялата никой от двамата не е полагал усилия да заздрави брака и от тогава
живеят във фактическа раздяла. Счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен,
като с ответника са обсъждали въпроса за развод. Според ищцата ответника бил
съгласен за това. Заявява, че до раздялата страните са ползвали жилище под
наем, което е освободено и от дамата. Моли съда да прекрати брака с развод,
поради дълбоко и непоправимо разстройство, без да произнася по въпроса за
вината. След прекратяване на брака ищцата
ще продължи да носи фамилното име С., което е нейно предбрачно фамилно име. Не
претендира разноски.
В срока и по реда чл.131 от ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от ответника по иска.
В проведеното съдебно заседание ищцата,
редовно призована се явява лично и се представлява
от адв. П.Д. от ВТАК. Поддържа исковата молба.
Ответника Б.В.И., редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото - ищцата С.Р.С.
и ответника Б.В.И., са законни съпрузи от 07.03.2018г., видно от приложеното
удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак
№ 12/07.03.2018г. от длъжностно лице по гражданското състояние на Община Левски,
като всеки от съпрузите е запазил фамилното си име.
Видно от показанията на
свидетелката И.Д.– майка на ищцата, страните живеят разделено от около две
години и половина. От показанията й се установява, че първоначално двамата
съпрузи заживели на семейни начала в Кралство ****, след което през 2018г.
решили да сключат граждански брак. След сключването на брака двамата живели
заедно само около една седмица и се разделили. Дъщеря й се завърнала
окончателно в България, а ответника останал да живее в чужбина. Свидетелката
научила, че след раздялата на страните, ответника заживял на семейни начала с
друга жена, от която имал дете, което е вече на две години. Според свидетелката, сестрата на ответника
заявила, че той също желаел развод.
Разпитан е по делото и св. С.Н.– зет
на ответника. Същият посочи, че познава страните. Според него те не живеят
заедно от две години и половина, като в Кралство **** ответника живее с друга
жена, с която има дете. Ответникът бил уведомен за делото за развод, но не
можел да се завърне България. Според свидетеля непосредствено преди заседанието
ответника го търсил по телефона, за да го пита дали е приключило делото.
Двамата били разговаряли по телефона и ответника изразил съгласие за развода,
тъй като в чужбина имал жена, с която живеел на семейни начала и дете.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В настоящия случай, българският
съд е компетентен да се произнесе по въпроса за прекратяване на брака, тъй като
и двамата са съпрузи са български граждани.
Съдът намира, че иска за развод с
правно основание чл. 49, ал. 1 от СК е основателен и следва да бъде уважен,
като сключения между страните брак бъде прекратен. От доказателствата по делото се установи, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Между страните от няколко
години липсва близост, общност и единство, налице е пълно отчуждение в брачните
отношения. От разпита на свидетелите се установи, че страните живеят във
фактическа раздяла от много години. Самият брак фактически не е издържал повече
от седмица, независимо, че преди това страните са живели заедно. От
доказателствата по делото, придобити посредством разпита на двама свидетели,
които се намират в близки роднински отношения и с двете страни, се установи, че
седмица след сключване на брака ( 07.03.2018г.) страните са се разделили. От
тогава страните не са събирали и не са правили опити да се съберат. Установи
се, че ответника е създал ново семейство като е заживял с друга жена и му се е
родило дете. Според съда семейната общност е разкъсана по необратим и
непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е
полезна нито за съпрузите, нито за обществото. Двамата съпрузи от години
живеят разделено и не споделят общи потребности. Събраните по делото
доказателства действително изключват възможността бракът на страните да е
обременен с обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се
преодолеят.
При тези отношения между
съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и морала съдържание, като
това нейно обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване
на нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде
прекратена.
По делото не е направено искане
по чл. 49, ал. 3 от СК от страните, поради което съдът не следва да се произнася
по въпроса за вината за разстройството на брака.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.
Правото да иска възстановяване на предбрачното фамилно име след развода
принадлежи на този съпруг, който при сключването на брака е приел да носи
фамилното име на другия съпруг. Промяна се допуска само ако съпругът, променил
името си, желае да възстанови предбрачното си име. В конкретния случай ищцата
не е променила фамилното си име след сключване на брака или добавяла към него
фамилното име на другия съпруг, поради което и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Няма направено искане по делото
за издръжка от другия съпруг, поради което такава не следва да бъде определяна.
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр.второ
от ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават в
тежест на всеки от тях, както са ги направили, а в случай и такива не се
претендират. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод, която
съдът определя на 50, 00 лв. на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК следва да се възложи на двете страни поравно, както и 5лв.
- такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание
чл. 49, ал. 1 от СК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
с развод брака между С.Р.С., ЕГН **********,
с адрес *** и Б.В.И. с ЕГН **********, с адрес ***, сключен с акт за граждански брак № 12/
07.03.2018г. на Община Левски, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на
Свищовския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. (дванадесет лева),
както и 5 (пет) лв. – такса за издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б.В.И. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по
сметка на Свищовския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и
пет лева), както и 5 (пет) лв. – такса
за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване
чрез Свищовския районен съд пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :