Решение по дело №409/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 387
Дата: 18 юли 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20204430200409
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

17.07.2020 г.

номер ..................                                                                    град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 19 юни

Тринадесети наказателен състав

година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 409/2020 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 18-0940-000875 от 06.02.2019 г. на ***РУ - Пордим към О.н.М.– П. с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За така установеното нарушение на жалбоподателя *** е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от        издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. ***от АК – гр. Плевен. Молят съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

За ответната страна по жалбата О.н.М.- П. редовно и своевременно призована, представител не се явява. Депозира се становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Относно описаното в АУАН нарушение и неговата правна квалификация.

Както в АУАН, така и в НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 18.07.2018 г. около 11:15 часа на път III 3402 на около 500м. от с. Вълчитрън посока гр. Пордим управлява товарен автомобил „***“, с рег. № ***, като не представя СУМПС и контролен талон към него. Не представя свидетелство за регистрация на МПС част II. Автомобилът не е представен на ГТП. Без поставен обезопасителен колан по време на движение.

-Нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 6, чл. 137А, ал. 1, чл. 147от ЗДвП.

След извършена служебна проверка, съдът констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разминаване между фактическото описания на нарушението в АУАН и НП и дадената в тях правна квалификация. Посочената за нарушена в АУАН разпоредба - чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 6, чл. 137А, ал. 1, чл. 147 от ЗДвП, а от описаното в НП-то, въз основа на отново същата фактическа обстановка е посочено, че жалбоподателят е нарушил – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат изначално определени от закона реквизити.

Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да бъдат включени в АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3, 4 и 5 чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни съображения, наложили постановяването на конкретния акт.

Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на гражданите и организациите - страни в административно-наказателното производство.

Тази гаранция се проявява в две насоки.

С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата, съображенията въз основа на които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание.

По този начин лицето, сочено като нарушител разбира за какво точно е ангажирана административно-наказателната му отговорност, а това от своя страна способства за изграждането на определена линия на защита.

От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда.

Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление или противоречието в същите /разминаване между фактически основания на нарушението и дадената правна квалификация/ съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

В този смисъл следва да е налице пълно съответствие между описаното в АУАН-а и НП-то административно нарушение от фактическа страна и дадената му правна квалификация.

Недопустимо е ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя при допуснато несъответствие между факти и правната норма, под която се подвеждат.

Следва да се посочи, че в конкретния случай посоченият и коментиран дотук порок се допълва от обстоятелството, че в атакуваното НП е посочена само една правна квалификации на описаното нарушение- чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното, разминаването между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация във всички случаи води до накърняване правото на защита на жалбоподателя, защото го лишава от възможност да разбере срещу какво точно обвинение следва да се защитава- срещу фактите, така както са описани в обстоятелствената част на НП или срещу съставомерните факти, които следват от състава на вмененото му нарушение с посочената правна квалификация. /Така Решение № 2228 от 16.11.2015 г. по н. д. № 1778/2015 г. на Административен съд – Пловдив/.

Предвид същественото накърняване правото на защита на жалбоподателя, атакуваното наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно издадено.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 18-0940-000875 от 06.02.2019 г. на ***РУ - Пордим към О.н.М.– П. с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: