Р
Е Ш Е Н И Е
Номер…………………. Година 2020
град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд Първи състав
на двадесет и осми
май година две хиляди и двадесета
в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.Минев
секретар Петя Георгиева
като разгледа
докладваното от съдия Минев
НАХД
№1083 по описа за 2020г.,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление №03-011152/20.03.2019г., на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” гр.Варна, с което на „М.В.” АД БУЛСТАТ ********* с адрес ***,
представлявано от Д. Д. Д. с ЕГН **********, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1500.00/хиляда и петстотин/лв., на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414
ал.1 от КТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС
Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството
е по реда на чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на „М.В.” АД, срещу НП
№03-011152/20.03.2019г., на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
гр.Варна, с което на „М.В.” АД БУЛСТАТ ********* с адрес ***, представлявано от
Д. Д. Д. с ЕГН **********, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1500.00/хиляда и петстотин/лв., на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ.
В
жалбата си въззивника оспорва НП, като незаконосъобразно и неправилно. Моли
съда да го отмени, като твърди, че наложената санкция не съответства на
тежестта на допуснатото нарушение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не
изплраща представител.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното
Наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
В периода 07.03.2019г. – 13.03.2019г., служители на ОИТ –
Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в гр.Варна в
обект – производствен цех, находящ се в гр.Аксаково, Варненски път, стопанисван
от „М.В.” АД. След проверката бил съставен протокол, №ПР1907369/13.03.2019г., в
който били описани констатираните нарушения, като наред с други нарушения е
констатирано, че работодателят не е изплатил на лицето И. С. Н. с ЕГН ***********
работещ с трудов договор към дружеството на длъжността „инженер енергетик”,
трудовото възнаграждение за извършената работа за м.декември 2018г., при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, като това нарушение е
квалифицирано по чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ.
За така констатираното е дадено
предписание под №4 от същия протокол с фиксиран срок за отстраняване на
нарушението.
Въз основа на събраните доказателства
на 13.03.2019г. св.Е. съставил АУАН
№03-011152/13.03.2019г. В обстоятелствената част на Акта била описана горната
фактическа обстановка, като актосъставителя е посочил, че въззивното дружество
представлявано от Др.Д., “в качеството на работодател
не е изплатил на лицето И. С. Н. с ЕГН *********** работещ с трудов договор към
дружеството на длъжността „инженер енергетик”, трудовото възнаграждение за
извършената работа за м.декември 2018г., …” и е квалифицирал нарушението по
чл.128 т.2 от КТ.
Актът
бил надлежно връчен на нарушителя.
Срещу
акта не е направено възражение, както при предявяването на АУАН, така и
по-късно в законния за това срок.
По - горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от всички писмени доказателства по делото, които са
непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Фактическата обстановка не се
оспорва от страните, като единтвено представляващия дружеството твърди, че
санкцията е несъответна по размер на допуснатото нарушение. Въз основа на Акта за административно нарушение
е издадено обжалваното Наказателно постановление.
Административнонаказващия орган е възприел изцяло
фактическата обстановка описана в АУАН, като е записал, че въззивното дружество
“в качеството на работодател не е
изплатил на лицето И. С. Н. с ЕГН *********** работещ с трудов договор към
дружеството на длъжността „инженер енергетик”, трудовото възнаграждение за
извършената работа за м.декември 2018г., ” и е квалифицирал нарушението по
чл.128 т.2 от КТ.
АНО на осн. чл. 416 ал.5 вр.чл.414,
ал.1 от КТ е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивното
дружеството, като е наложил имуществена санкция в размер на 1500.00лв.
Съдът счита, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП, като
незаконосъобразно или неправилно.
Съставените АУАН и НП съдържат предвиденото в ЗАНН
съдържание и имат съответната форма, като са спазени и сроковете за тяхното
издаване. Същите са надлежно връчени.
Прави впечатление, че в констативния
протокол са установени и други нарушения допуснати от въззивното дружество,
общо 5 на брой.
Относно твърдението на въззивника за
несъразмерност на наложената санкция, съдът не споделя същото.
При определяне размера на санкцията,
съдът намира, че АНО правилно е определил същата в границите на фиксирания за
това минимален размер в закона, като предвид липсата на каквито и да било
мотиви в тази насока съдът е лишен от възможност да ги анализира. Съдът при
определяне размера на глобата намира, че същата е справедливо определена.
Следва да се вземе предвид високата степен на обществена опасност на
нарушението и нарушетиля, факта, че при извършената проверка са констатирани
общо 5 на брой нарушения на КТ и до приключване на производството пред ВРС не
са представени доказателства за заплащане на дължимото трудово възнаграждение
на работника за м.декември 2018г.
Предвид характера на нарушението съдът
намира, че нарушението по никакъв начин не може да се квалифицира като
маловажно, поради което и въпреки липсата на
произнасяне от страна на АНО в тази насока съдът приема, че правилно АНО
е санкционирал въззивника.
Предвид изложеното, съдът намери, че
атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като мотивирано,
законосъобразно и правилно.
По горните съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: