ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр...., 27.08.2021г.
Старозагорският районен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 27.08.2021г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
сложи за разглеждане Гр.дело №2967 по описа за 2020г. докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.128, т.2 от КТ – за заплащане на трудово възнаграждение за месец юни 2020г. Освен това са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.262 КТ за заплащане на сумата от общо 3000,00лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.08.2017г. до 23.06.2020г., както и искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд за периода от 23.08.2017г. до 23.06.2020г. в размер на общо 100,00лв., ведно със законната лихва върху главниците считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и разноски по делото.
Съдът е постановил Решение №260249/18.03.2021г., с което е отхвърлил иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ като погасен чрез плащане, и частично е уважил предявените искове за възнаграждение за извънреден труд и за лихва за забава. С решението съдът се е произнесъл по искането на страните за присъждане на разноски.
В срока за обжалване на решението ищецът е подал молба за изменение на решението в частта за присъдените разноски, в която твърди, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на делото, плащането е извършено в хода на делото, след завеждане на иска, поради което моли направените от ищеца разноски да бъдат увеличени. Съдът е изпратил препис от жалбата на другата страна, която в предоставения й срок не е изразила становище.
Съдът намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК “В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.” В случая решението, което се претендира да бъде изменено, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му. Решението е връчено на процесуалния представител на ищеца на 22.03.2021г. Молбата по чл.248 ГПК е постъпила в съда на 05.04.2021г., т.е. в законоустановения срок. Предвид изложеното съдът намира, че подадената молба е допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество молбата по чл.248 ГПК е неоснователна.
В хода на производството по делото се е установило плащане на претендираната от ищеца сума за трудово възнаграждение за месец юни 2020г., който факт съдът следва да вземе предвид при постановяване на решението си съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Действително сумата е заплатена след подаване на исковата молба в съда, но преди получаване на тази искова молба от страна на ответника – ответникът е получил исковата молба на 09.10.2020г., а сумата е преведена на ищеца на 29.09.2020г. В случая ищецът е имал възможността да се откаже от тази част от исковата си претенция, но той не е сторил това по надлежния ред. Съдът се произнася по исканията на страните за разноски съобразно уважената, съответно отхвърлената част от иска. При положение, че претендираните суми са частично погасени, макар и в хода на производството – факт, който не се оспорва от ищеца, съдът има единствена възможност да отхвърли частично предявените искове. В този случай и предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК разноските на ищеца не могат да бъдат възложени в цялост в тежест на ответника, тъй като искът не е уважен изцяло. Те следва да се възложат в тежест на ответника съобразно уважената част от исковете. Съответно ответникът също има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Поради тези съображения съдът е разпределил разноските съобразно уважената, съответно отхвърлената част от иска. Фактът, че при подаване на исковата молба вземането е съществувало в пълен размер, се явява ирелевантен за разпределението на разноските, именно поради приложението на чл.235, ал.3 ГПК. В този смисъл Определение №1031/02.10.2015г. по въззивно гр.дело №1497/2015г. по описа на ОС-....
Съдът намира, че правилно е разпределил тежестта на разноските на страните съобразно изхода от исковото производство и не следва да изменя решението си в частта за разноските. Подадената молба следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх.№269116/05.04.2021г. на Ц.Г.Ц., ЕГН **********,***, с която се иска изменение на Решение №260249/18.03.2021г. по гр.дело №2967 по описа за 2020г. на РС-... в частта му за присъдените разноски.
Определението подлежи на обжалване от страните пред ОС – ... в двуседмичен срок от датата на връчване му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: