5
С решение № 36 от 12.07.2006 г., постановено по гр.д.№ 385/2006 г., Кърджалийският районен съд е осъдил “Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали да заплати на Иван Стойчев Динев от гр.Кърджали имуществени вреди в размер на 2 406.92 лева, представляващи разлика между получената пенсия и безплатна храна и трудово възнаграждение, които би получил, ако работеше по трудовия си договор, за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г. и мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г. в размер на 239.96 лева, както и деловодни разноски в размер на 120 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2006 г., като е отхвърлил обективно съединените искове в останалата им част и за разликата до пълния им предявен размер от 4 900 лева, като неоснователни. С решението си съдът е осъдил “Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху уважения размер на предявените искове в размер на 105.87 лева, както и направените по делото разноски в размер на 50 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Иван Стойчев Динев, който го обжалва в срок, в частта относно размера на имуществените вреди, представляващи разлика между получената пенсия и безплатна храна и трудово възнаграждение, които би получил и размера на мораторната лихва върху присъдената сума за същия период. Счита решението на районния съд в атакуваните му части за неправилно и необосновано. Съдът неправилно в мотивите си изцяло възприел заключението на вещото лице относно размера на вредата, която претърпял, като счита същото за неточно. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части, като уважи изцяло предявения от него иск. Недоволен от така постановеното решение е останал и въззивникът “Горубсо- Кърджали” АД гр.Кърджали, който чрез своя процесуален представител го обжалва в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца имуществени вреди в размер на 2 406.92 лева, представляващи разлика между получаваната пенсия и безплатна храна и трудово възнаграждение, които би получил, ако работеше по трудовия си договор, за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г. в размер на 239.96 лева. Счита решението за незаконосъобразно и необосновано в обжалваните му части. Твърди в жалбата, че претенцията на ищеца относно стойността на безплатната храна е неоснователна, тъй като такава се дава само и единствено на пряко свързаните с производствения цикъл лица и не се дължи включително по време на отпуск, по време на болнични и т.н. Освен това неправилно съдът приел в решението си, че при определяне размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди не следвало да се отчита размера на заплатата, която ищецът би получавал, ако е започнал работа като портиер, каквато дружеството своевременно и надлежно, съгласувано с експертното лекарско решение и предписанията в същото, му е било предложило. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като сбора от получаваната от ищеца пенсия и заплатата, която би получавал, ако е приел предложената му работа като портиер, надвишава трудовото възнаграждение, което същия би получавал по трудовото си правоотношение с дружеството като миньор. Моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, в това число и тези пред настоящата инстанция, и доводите на страните, прие за установено следното: По делото е бил предявен иск от Иван Стойчев Динев срещу “Горубсо- Кърджали” АД гр.Кърджали, с правно основание чл.200 от КТ, за имуществени вреди, причинени от трудова злополука, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение и стойността на безплатната храна, която ищецът би получавал, ако не е бил инвалидизиран и размера на получаваната от него пенсия за инвалидност поради трудова злополука, за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г., общо в размер на 3 400 лева, както и иск за мораторна лихва върху претендираното обезщетение за същия период в размер общо на 1 500 лева. Не е спорно по делото, че Иван Динев е работил в “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали, като на 10.10.2000 г. е претърпял трудова злополука, вследствие на която на 09.04.2001 г. е бил инвалидизиран. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателства: решение от 19.07.2002 г. по адм.дело № 377/2001 г. на Кърджалийския окръжен съд, копие от трудова книжка, експертно решение № 1133/31.05.2001 г. на ТЕЛК – Кърджали, експертно решение № 874/ 22.07.2003 г. на НЕЛК по нервни болести, експертно решение № 1300/18.05.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания – Кърджали и експертно решение № 1236/28.09.2005 г. на НЕЛК по нервни болести, както и от разпореждане № 798а/30.08.2001 г. на РУ „Социално осигуряване” гр.Кърджали, с което на Иван Динев, считано от 09.04.2001 г. му е била отпусната лична пенсия за трудова злополука и лична социална пенсия за инвалидност. От цитираните експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК се установява, че Иван Динев е бил инвалидизиран на 09.04.2001 г., както и че след тази дата и до 01.05.2007 г., в това число през исковия период – от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г., е бил с трайна неработоспособност над 50 на сто. При тези доказателства настоящият състав приема, че иска с правно основание чл.200 от КТ, е поначало основателен.Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Разпоредбата на ал.3 на чл.200 от КТ предвижда също, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. В тази връзка, от обсъдените по – горе доказателства се установи, че ищецът Иван Динев е работил в “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали, като на 10.10.2000 г. е претърпял трудова злополука, причинила му трайна неработоспособност над 50 на сто за исковия период – от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г. В случая се претендират имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение и стойността на безплатната храна, която ищецът би получавал, ако не е бил инвалидизиран и размера на получаваната от него пенсия за инвалидност поради трудова злополука, за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г., общо в размер на 3 400 лева, от които 2 400 лева – представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал, ако не е бил инвалидизиран и размера на получаваната от него пенсия за инвалидност и 1 000 лева – претендираната стойност на безплатната храна, която би получавал, ако бе на работа. Във връзка с така предявения иск, от назначената пред въззивната инстанция тройна съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът на трудовото възнаграждение на Иван Стойчев Динев за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г., изчислено на база последната миньорска заплата, която би получил, ако бе останал на работа на длъжността, която е заемал преди трудовата злополука, е 5 519.78 лева. Вещите лица установяват също така, че размерът на разликата между последната миньорска заплата, която Иван Стойчев Динев би получил, ако бе останал на работа и получаваната пенсия, за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г., е 2 358.56 лева. Съгласно заключението на експертизата, размерът на стойността на безплатната храна, която Иван Стойчев Динев би получил, ако бе останал на работа, за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г., е 664.25 лева. Това заключение на тройната съдебно – счетоводна експертиза по същество не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда. Впрочем, несъгласие с него е изразил единствено ищецът Динев, който претендира, че размерът на трудовото възнаграждение, което би получавал следва да се изчисли на по – малка база, а именно – на база 240 лева, а не на приетото от вещите лица по - голямо възнаграждение. Тук следва да се посочи, че така заявената от ищеца Динев претенция обуславя по – нисък размер на претендираното от самия него обезщетение за имуществени вреди, доколкото претендирания от него размер – 240 лева, е по – неблагоприятен за последния вариант. Независимо от това обаче, доколкото вещите лица, след справка в счетоводството на ответното дружество, са установили по – голям размер на получаваното от Иван Динев възнаграждение, следва да се приеме именно този размер, който е и по - благоприятен за ищеца. Що се касае до довода на “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали, че при определяне размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди следва да се отчете размера на заплатата, която ищецът би получавал на длъжността „портиер”, предлагана му от дружеството, то съдът съобрази следното: Действително, по делото се установява, че с писмо № 1120/03.08.2004 г. “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали е предложило на Иван Динев, във връзка с експертно решение № 1300/18.05.2004 г. на ТЕЛК, да започне работа като „портиер” на портал за пешеходци № 1, като го е уведомило, че незаемането на посоченото работно място в седем дневен срок от получаване на писмото ще се счита като отказ от негова страна. Видно от писмо на Иван Динев до “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали от 10.08.2004 г., същият е отказал да заеме предложената му работа, което опровергава твърдението на последния в исковата молба за нейното приемане. Съгласно цитираното в писмото експертно решение № 1300/18.05.2004 г. на ТЕЛК – Кърджали, противопоказани условия за труд на Иван Динев са: работа, изискваща участието и натоварването на двете ръце, натоварвания на долните крайници, продължително ходене, лоши климатични условия и тежък физически труд. Тук следва да се посочи, че довода на “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали за отчитане размера на заплатата, която ищецът би получавал на длъжността „портиер”, предлагана му от дружеството, би бил основателен в случай, че предлаганата работа е подходяща за ищеца. Тежестта на доказване на това обстоятелство лежи върху дружеството, като в тази връзка по делото не са събрани доказателства, установяващи горното. По делото не се установява характера на работата, която би се извършвала от ищеца на длъжността „портиер”, трудовите му функции, условията на работа, както и не са събрани доказателства за възможността ищецът да извършва предлаганата му работа, с оглед изискванията в експертното решение. С други думи, по делото не се доказва, че предлаганата работа съответства по условия на труд на работата, която би могла да бъде извършвана от ищеца, поради което в случая този довод не следва да се има предвид. Ето защо жалбата на “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали е неоснователна и като такава не следва да се уважава. Предвид установеното по – горе, искът с правно основание чл.200 от КТ, за обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение и стойността на безплатната храна, която ищецът би получавал, ако не е бил инвалидизиран и размера на получаваната от него пенсия за инвалидност поради трудова злополука, за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г., се явява основателен до установения от тройната съдебно – счетоводна експертиза размер – 3 022.81 лева, от които 2 358.56 лева /от общо претендирани от ищеца 2 400 лева/, представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал, ако не е бил инвалидизиран и размера на получаваната от него пенсия за инвалидност и 664.25 лева /от претендирани от ищеца 1 000 лева/ – представляващи стойността на безплатната храна, която би получавал, ако бе на работа. С оглед основателността на иска за имуществени вреди до посочения размер, основателен се явява и искът за присъждане на мораторни лихви върху този размер за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г. В тази връзка, видно от заключението на назначената пред тази инстанция тройната съдебно – счетоводна експертиза, мораторната лихва върху сумата от 2 358.56 лева е в размер на 470.33 лева, а върху сумата от 664.25 лева е в размер на 132.44 лева или мораторни лихви общо в размер на 602.77 лева. Ето защо следва да се отмени решението на районния съд, в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди, за разликата от 2 406.92 лева до горепосочения размер – 3 022.81 лева, както и в частта, с която е отхвърлен иска за мораторни лихви, за разликата от 239.96 лева до 602.77 лева, като се осъди “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали да заплати на Иван Стойчев Динев допълнително сумата от 615.89 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение и стойността на безплатната храна, която ищецът би получавал, ако не е бил инвалидизиран и размера на получаваната от него пенсия за инвалидност поради трудова злополука, за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г. Следва да се осъди също така “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали да заплати на Иван Стойчев Динев допълнително сумата в размер на 362.81 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 3 022.81 лева, за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г. В останалата част решението на районния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се осъди “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд допълнително държавна такса за уважените искове в размер на 39.15 лева, както и направените пред въззивната инстанция разноски за вещи лица в размер на 150 лева. При този изход на делото разноски на Иван Стойчев Динев за тази инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени. Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 36 от 12.07.2006 г., постановено по гр.д.№ 385/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Иван Стойчев Динев от гр.Кърджали срещу “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали иск с правно основание чл.200 от КТ за имуществени вреди, за разликата от 2 406.92 лева до 3 022.81 лева, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за мораторни лихви, за разликата от 239.96 лева до 602.77 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА “Горубсо - Кърджали” АД със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул.”Републиканка” № 83 да заплати на Иван Стойчев Динев от гр. Кърджали, ул.”Иван Вазов” 84А, с ЕГН **********, допълнително сумата от 615.89 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение и стойността на безплатната храна, която Иван Стойчев Динев би получавал, ако не е бил инвалидизиран и размера на получаваната от него пенсия за инвалидност поради трудова злополука, за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г., както и да заплати допълнително сумата в размер на 362.81 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 3 022.81 лева, за периода от 10.10.2003 г. до 06.05.2005 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останала част. ОСЪЖДА “Горубсо - Кърджали” АД със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул.”Републиканка” № 83 да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд сумата в размер на 39.15 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, както и направените по делото разноски в размер на 150 лева. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |