№ 644
гр. Плевен , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430101391 по описа за 2021 година
, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от ***, представлявана от ***,
изп.директор, чрез пълномощника и *** против П. Г. Г. с ЕГН ********** от
гр.П*** В исковата молба ищецът твърди, че ответникът подал заявление
декларация за отпускане на целева помощ за хора с увреждания по чл.44 ал.2
ЗИХУ, по което със Заповед №4247 и 4248 от 13.08.2014г. била отпусната
помощ в размер на 430 лева. Твърди, че срокът за реализиране на целевата
помощ е 30 дни от датата на получаване на заповедта. Ответникът не е
представил в *** в определения срок разходооправдателни документи –
фактура, касов бон и приемо-предавателен протокол, с които да удостовери
използването на отпуснатата целева помощ за закупуване и получаване на
цифров слухов апарат и 20 броя батерии. Ищецът твърди, че съобразно чл.43
б ППЗИХУ, лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение
възстановяват пълния размер на помощта. Твърди, че по повод отправената
покана за доброволно изпълнение, със заповед от 16.02.2015г., Директорът на
ДСП е разпоредил ответникът да върне сумата от 430 лева и 12,93 лева лихва
1
за периода 29.10.2014г. – 13.02.2015г., като заповедта била връчена на
ответника с обратна разписка на 21.04.2015г. Твърди, че подал заявление и
било образувано ч.гр.дело № 5867/2015г., по което била издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. С изпълнителния лист било образувано
изп.дело №577 по описа на СИС при ДСИ, като поканата за доброволно
изпълнение била връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК. С разпореждане
от 04.02.2021г. по ч.гр.дело №5867/2015г., заявителят бил уведомен, че може
да подаде иск по реда на чл.422 ГПК. В едномесечния срок подал искова
молба, по която е образувано настоящето производство, в което с предявената
искова молба моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 430 лева главница ведно със
законната лихва от датата на заявлението и сумата от 8,37 лева лихва от
07.02.2015г. – 17.04.2015г. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът
не се представлява.
В законовия едномесечен срок ответникът чрез назначения си особен
представител оспорва претенциите на ищеца и твърди, че претенцията е
погасена по давност. В съдебно заседание поддържа отговора.
Съдът като прецени събраните доказателства, приема за установено
следното :
Представено е ч.гр.дело №5867/2015г. по описа на РС Плевен, от което
се установява, че е образувано по заявление от ищеца ***ротив ответника П.
Г. Г. за сумата от главница 430 лева ведно със законната лихва върху
главницата от 17.11.2015г. до изплащане на вземането, лихва за забава за
периода 07.02.2015г. – 17.04.2015г. в размер на 8,37 лева и 25 лева държавна
такса. В заповедта е посочено, че се издава на основание Заповед № РД-05-
0043/16.02.2015г. на *** на основание чл.43 а, ал.6 от Правилника за
прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания., за възстановяване
на неизползвани по предназначение отпуснати целеви помощи за изработване
на помощни средства/медицински изделия.
Установява се от приложеното ч.гр.дело, че е издаден изпълнителен
лист и образувано изпълнително дело. До ответника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5
ГПК. С оглед така направеното връчване, на заявителя е изпратено
разпореждане, с което е уведомен, че може да предяви установителен иск в
едномесечен срок. Съобщението е получено от ищеца на 08.02.2021г. и на
24.02.2021г., в едномесечния срок е заведено исковото производство. При
така изложеното, съдът счита, че предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
2
Установява се от представеното по делото на лист 5 заявление, че
ответникът е подал такова на 12.08.2014г. за отпускане на целева помощ за
покупка и ремонт на медицински изделия и помощни средства – а именно
слухов апарат и 20 броя батерии. Към молбата е представен Медицински
протокол на специализирана медицинска лекарска консултативна комисия, от
която се установява, че освидетелстваното лице се нуждае от
слухопротезиране със слухов апарат съгласно и 20 броя батерии годишно. С
оглед така представените молба и протокол, е издадена заповед, приложена
на лист 7 от делото от 13.08.2014г., с която на ответника е отпусната целева
помощ за закупуване на помощните средства на стойност 430 лева.
Установява се, че срокът за реализиране на целевата помощ за
изработка, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления,
съоръжения медицински изделия е 1-месечен от датата на получаване на
помощта съгласно чл.43а, ал.4 и чл.43б от ППЗИХУ /отм/. Ответникът не е
използвал по предназначение отпуснатата му целева помощ и не е представил
в *** в 1-месечен срок разходооправдателните документи - оригинална
фактура, касов бон и приемо-предвателен протокол, с които да удостовери
изразходването на отпусната му целева помощ по предназначение –
закупуване и получаване на слухов апарат и 20 броя батерии. Съгласно чл.43
б ППЗИХУ (отм.) лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение,
възстановяват пълния размер на помощта. Тази разпоредба прави предявеният
установителен иск доказан по основание, тъй като ответникът не е използвал
целевата помощ по предназначение и не е изпълнил задължението си да
върне получената сума.
Установява се, че със Заповед № РД05-0043/16.02.2015г., приложена по
делото, директорът на *** е разпоредил ответникът П. Г. Г. да възстанови
сумата от 430 лева.
В тежест на ответника съдът е възложил да докаже, че е възстановил
претендираната сума в срок, като доказателства в тази насока не са
представени и такива твърдения не са навеждани.
Съдът не споделя доводите на особения представител на ответника, че
вземането е погасено по давност. Видно от приложеното ч.гр.дело заявителят
е получил изпълнителен лист на 20.11.2015г. и преди да изтече петгодишния
3
давностен срок, на 09.11.2020г. кредиторът е образувал изпълнително
производство. Видно от молбата за образуването му, взискателят е направил
искане да се насочи изпълнението към имуществото на длъжника, за което е
получена информация и да бъде наложен запор върху движимите вещи,
вземанията и възбрани върху недвижимите имоти. Съгласно чл. 116, б. „в”
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Давността е прекъсната с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното производство, тъй като в нея взискателят е посочил
изпълнителен способ. В практиката на ВКС (Р.37/24.02.2021г., гр.д.
№1747/2020г., IV г.о.) се приема, че „ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния
орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от
волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е
било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство.” В случая взискателят е направил
искане за запор и възбрана и независимо дали тези действия са предприети от
ДСИ, давността е прекъсната.
При така изложеното, съдът приема, че предявените установителни
искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло
като бъде признато за установено, че ответникът П. Г. Г. дължи на ищеца ***
сумата от 430 лева, представляваща главница и лихва върху главницата за
периода 07.02.2015г. – 17.04.2015г. в размер на 8,37 лева, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението 17.11.2015г.
до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 25 лева за внесена държавна
такса и 150 лева за назначен особен представител. Ответникът следва да
заплати и разноски по ч.гр.дело №5867/2015г. по описа на РС Плевен в размер
на 25 лева за внесена държавна такса.
4
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВ ЕНО по отношение на ответника П. Г. Г. с
ЕГН ********** от гр.***, че дължи на кредитора „А***, със седалище и
адрес на управление: гр. *** представлявана от ***, сума в размер на 430 лв. –
главница и 8,37 лева лихва върху главницата за периода 07.02.2015г. –
17.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаване на заявлението 17.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
3505/19.11.2015г. по ч.гр.дело № 5867/2015г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА П. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.***, да заплати на „А***,
със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявана от *** разноски
по делото в размер на 25 лева за държавна такса, 150 лева за назначен особен
представител, както и разноски по ч.гр.дело №5867/2015г. по описа на РС
Плевен в размер на 25 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5