№ 14630
гр. София, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110105462 по описа за 2023 година
Х. П. Г. е предявил срещу Фирма в условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр с чл. 45, ал.
1 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1000 лв. частичен иск от 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето, а
именно дълбока прорезна рана на ходилото на левия крак с ширина на отвора
от 7 см от стъпване върху остър предмет на 25.06.2022 г. около обяд в морски
плаж „К.Н.“, както и обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер
на сумата от 100 лв. – заплатени медицински дейности по почистване,
зашиване и привързване на получената рана.
Ищецът твърди, че на 25.06.20 22г. около обяд в морски плаж „К.Н.“ при
влизане във водата на пясъка настъпил остър предмет и получил дълбока
прорезна рана на ходилото на крака с ширина на отвора от 7 см. Посочва, че
на място бил превързан от дежурния лекар и след това бил откаран в
Специализирана болница за активни лечение в гр. Ц., където раната била
почистена и защита. За извършените медицински дейности в болницата по
почистване, зашиване и привързване на получената рана ищецът заплатил
сумата от 100 лв. Ищецът твърди, че ответникът се явявал концесионер на
плажа и вредите били настъпили в резултата на бездействието на ответника
по почистване на обекта и принадлежностите без риск за здравето и живота
на посетителите на обекта. На ответника била изпратена покана за
доброволно изпълнение за заплащане на дължимото обезщетение. Оспорва се
ищецът да е претърпял неимуществени вреди. В условията на евентуалност се
оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
1
исковата молба, прави уточнение на исковата претенция и претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в която оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Оспорва изцяло фактическата обстановка в исковата молба, като същата не
била подкрепена с доказателства. Не се оспорва, че ответникът към дата
25.06.2022 г. е бил концесионер на плаж „К.Н.“. Не се установявало
причинените увреждания да са получени по посочения в исковата молба
начин. Посочва се, че инцидентът бил настъпил поради самопричиняване от
боравене на ищеца с предмет или да е причинена от предмет от морската и
крайбрежна фауна. Не били представени доказателства, от който да е видно,
че ответникът не бил изпълнил задължението си за поддържане на плажа. Не
бил доказан и механизмът на увреждането. По делото не били представени
доказателства за сторените имуществени вреди. В условията на евентуалност
се оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
oотговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът към дата 25.06.2022 г. е бил концесионер на
плаж „К.Н.“.
По делото е представен договор за концесия на услуга за морски плаж
„К.Н.“ от 29.03.2017 г., сключен между Фирма и Министерския съвет на
Република България с обект на концесията морски плаж „К.Н.“, ведно с
активната плажна площ, представляваща площта от морския плаж, която се
ползвала за осъществяване на задължителни дейности за поставяне на
преместваеми обекти, за поставяне от посетителите на морския плаж на
платени, неплатени /лични/ плажни принадлежности, за свободно пешеходно
предвижване върху територията на плажа, включително върху преместваеми
пешеходни пътеки, удобно използване на преместваемите обекти и
улесняване придвижването и ползването на плажните услуги от хората с
увреждания, както и ведно със свободната площ, която представлява активна
плажна площ, която е предзначена за свободно разполагане на плажни
принадлежности от страна на посетителите. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора
обект ба концесия е морски плаж „К.Н.“, община Ц., област /населено място/
и принадлежностите, като морския плаж е с територия с обща площ 67766 кв.
м. обособена част от крайбрежната плажна ивица. Съгласно чл. 10, ал. 1
договорът е със срок ма действие от 20 години. В чл. 21, т. 1 от процесния
договор е предвидено, че основните задължения на концесионера са на свой
риск и със собствени средства, осигурени от него, да осигури изпълнението
на условията по чл. 16. Съгласно чл. 21, т. 6 е посочено, че концесионера при
изпълнение на условията по чл. 16, т. 2.6 /санитарно-хигиенно поддържане/ е
длъжен да осигури ежедневно ръчно и/или машинно почистване на обекта на
концесия, редовно сметоизвозване и извършване на обезпаразитяване на
2
обекта, а в т. 7 е посочено, че при изпълнението на условието по чл. 16, т. 2.7
/поддържане на обекта на концесия/ е длъжен да поддържа обекта и
принадлежностите без риск за здравето и живота на посетителите на обекта.
По делото е представено медицинско направление от 25.06.2022г.
издадено на ищеца, което било издадено от д-р Гавраилов, хирург.
Представен е и фискален бон от 25.06.2022 г. на стойност 100 лв.,
издаден от Фирма.
По делото е представена нотариална покана съгласно, която ищецът са
поканил ответника в седем дневен срок от получаването да му заплати
обезщетени за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., както и 100 лв.
имуществени вреди. На поканата е направено отбелязване от страна на
нотариус Н.Л., че същата е била връчена на 23.09.2022 г. по реда на чл. 50, ал.
4 от ГПК във вр. с чл. 47 ГПК.
По делото са представени три броя констативни протоколи № 61 от
27.06.2022 г., № 76 от 01.07.2022 г. и № 0112 от 05.08.2022 г. от извършени
проверки на място за изпълнение на договорни и законови задължения на
морски плаж „К.Н.“, в които са направени отбелязвания за ниво на хигиената
-задоволително и извършено машинно почистване.
Представен е трудов договор № 8 от 17.05.2021 г., сключен между
ФирмаД и Н.М.Г. за заемане на длъжността лекар с място на работа ФирмаД,
лекарски кабинет гр. Ц., като е представено и допълнително споразумение от
30.09.2021 г. към трудов договор № 8 от 17.05.2021 г.
Представени са извлечение от кредитната карта на ищеца, както и
справка на регистъра на Българския лекарски съюз със членовете в /населено
място/.
По делото е разпитван свидетелят К.А., която посочва, че се познавала с
ищеца от около 10 години и миналата година с ищеца били на море в Ц. от 22
до 26 юни, като всеки бил със семейството и децата си. Посочва, че в деня на
инцидента на 25.06.2022 г били на плаж „Нестинарка“, седели на барбароните
под чадърите на заведението, децата влизали и излизали от водата и тя си
говорила с жената на ищеца, когато ищецът станал и тръгнал да върви към
водата, за да влиза, когато изкрещял, като започнал да скача на един крак,
върнал се при тях, като течала кръв от левия крак. Свидетелката посочва, че
видяла, че там имало стъкло. Посочва, че сложили ищеца да седне, измили му
крака и притиснали раната, за да не му тече кръвта, като след няколко минути
дошло медицинско лице, което също измило още един път крака, и от раната
излизала мастна тъкан, превързала го с бинт и казала, че той не е за нея.
Посочва, че плажът бил мръсен, имало фасове от цигари, пластмасови чаши и
стъкла, като на пясъка на плажа нямало миди и водорасли, те били във водата.
Свидетелката твърди, че ищецът си бил порязал крака преди да влезе във
водата, на пясъка на около 3 метра от тях, като свидетелката видяло стъклото
на което се порязал ищецът. Раната била много зле, и течало много кръв,
поради което съпругът на свидетелката закарал ищецът във болница.
Посочва, че дискомфортът на ищеца продължил повече от месец, като си взел
патерици, за да се придвижвал. Посочва, че не намерили патерици в Ц. и
3
двама души от компанията му помогнали да стигне до бара. На датата на
инцидента не били консумирали алкохол и инцидентът бил настъпил е
периода между 11 - 12 часа.
Разпитван е свидетелят Н.Ж.в, който посочва, че се познавал с ищеца от
2012-2013г. и края на месец юни 2022 г. били на море с децата и със
семейството на ищеца гр. Ц.. Посочва, че ходили на плажът „Нестинарка“.
Твърди, че били на плажа на барбароните на заведение „К.“., като ищецът
станал да отива при децата, изпищял и започнал да подскача на един крак,
тогава станал, и отишъл при него да го хвана под рамо, като видял, че от него
капело кръв. Сложили ищеца да седне и видели, е имал голяма отворена рана
и тъй като кръвта не спирала потърсили медицинска помощ. Инцидентът
настъпил на пясъка пред заведението. След като медицинското лице го
превързала и казала, че не бил за нея, свидетелят закарал ищеца до
„Спешното отделение“ в Ц., тъй като там нямало хирург ги упътили към
кабинетите на лекарите. Посочва, че лекарят промил раната, която била
голяма и от нея нещо висяло, като лекарят казал, че това била мастна тъкан и
я вкарал вътре, а излишното отстранил, след което зашил раната. Посочва, че
му сложили и ваксина за тетанус, като на следващия ден го завел на
контролен преглед и нямало скъсани шевове. Посочва, че на плажа където си
играели децата имало пръчки, капачки, пластмасови чашки, бъркалки, като
морето не било бурно, за да изкарва миди. Посочва, че ищецът не се чувствал
добре не можел да стъпва, като го носели го на рамо, като първата вечер не
бил спал, защото много го боляло и е държал крака си на стол. Тъй като не
намерили патерици в Ц. и се наложило да го носят до стола на заведението.
Ищецът след като се върнал от морето за период от около 3-4 седмици ходел
с патерици, като казал, че след втората седмица бил започнал да стъпва на
пета. Твърди, че в деня на инцидента ищецът не бил консумирал алкохол и
инцидентът бил настъпил между 11 и 12 часа.
Разпитван е и свидетелят В.Д., чийто показания настоящият състав цени
по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото се явява служител на ответника.
Посочва, че работела на трудово договор с Фирма, приблизително от 3 -4
години, като медицинска сестра на плаж „Нестинарка“, като работела сама от
20 юни до 10 септември и не била отсъствала от работа. Посочва, че не си
спомняла за сериозно инциденти, като имало инциденти с порязвания на
единия от барманите на едно от заведенията и един спасител се бил порязал
на мида, като не си спомняла за други прорезни рани. Твърди, че не била
виждала плажа непочистен, ежедневно плажът се почиствал, минавал
трактор, вдигали се барбароните, почиства ли се шезлонгите и имало човек,
който вечер почиства плажа. Смяната започвала от 8:30 часа до 18 часа с
обедна почивка от 12:30 до 13:30 часа, като сутрин не заварвала хората, които
почистват плажа, но вечер към 18:30 часа идвали работници да почистват.
Кабинетът на свидетеля бил позициониран зад „К.“ и до хотел „"П."“.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която настоящият
съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че на 25.06.2022 г. ищецът е бил откаран и приет амбулаторно от
хирург в ЦБАЛ гр. Ц. с диагноза редис синистра /разкъсано-контузна рана на
4
лявото ходило/. Като раната била с дължина 7 см., било спряно
кръвотечението, поставена била локална анестезия и шев на раната, превръзка
и противо тетанус серум. Вещото лице посочва, че механизмът на получаване
на раната било стъпване върху остър предмет. Било проведено оперативно
лечение, като раната била зашита и превързана, било направено ТАБ, като
конците били свалени на 14-я ден. Вещото лице посочва, че ищецът бил
претърпял болки и страдания около 20 дни, като през първите 7 дни болките
били с по-интензивен характер и периодът на възстановяване бил около 30
дни. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че раната била
получена от стъкло или ламарина, който предмет трябва да е бил и по-голям
от 7 см, като най-вероятно е била с дълбочина около 5мм, тъй като не били
засегнати сухожилия, които се намирали на 1 см дълбочина. Вещото лице
уточнява, че ако раната е била получена от скала нямало да се получи
прорезна рана какъвто е бил случаят, а щяло да се получи разкъсно контузна
рана, като нямало такава скала остра като стъкло или ламарина. Процесната
рана била с гладки ръбове, а в случай че беше причинена на скала щяла да
бъде с различни ръбове и трябвало раната допълнително да се фризира, като
щяло да има и разкъсване в страни.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние – в случая бездействие по почистване на плажа, неимуществените и
имуществените вреди, причинна връзка между деянието и неимуществените и
имуществените вреди, противоправност и вина), 3) неимуществените и
имуществените вреди да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС №
9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на делинквента.
Неоснователни са възраженията на ответника за липсата на елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. На първо място, за да бъде
ангажирана отговорността на прекия причинител по общия състав на
непозволено увреждане, е необходимо да се установи настъпването на вреда.
В случая е безспорно, че вследствие на инцидента на ищеца са били
причинени травматични увреждания, от които същият е претърпял
интензивни болки. Посоченото обстоятелство се установява както от
разпитите на свидетелите К.А. и Н.Ж.в, така и от приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза. Поведението на ответника е противоправно, тъй като
съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие
морските плажове или части от тях с прилежащата им акватория се
5
управляват и поддържат чрез възлагане на концесия за морски плаж при
условията и по реда на този закон, какъвто е и настоящият случай, като по
делото не е спорно, че по силата на договор за концесия на услуга за морски
плаж „К.Н.“ от 29.03.2017 г. на ответника е предоставен процесния плаж на
концесия, като чл. 21, т. 1 от процесния договор е предвидено, че основните
задължения на концесионера са на свой риск и със собствени средства,
осигурени от него, да осигури изпълнението на условията по чл. 16. Съгласно
чл. 21, т. 6 е посочено, че концесионерът при изпълнение на условията по чл.
16, т. 2.6 /санитарно-хигиенно поддържане/ е длъжен да осигури ежедневно
ръчно и/или машинно почистване на обекта на концесия, редовно
сметоизвозване и извършване на обезпаразитяване на обекта, а в т. 7 е
посочено, че при изпълнението на условието по чл. 16, т. 2.7 /поддържане на
обекта на концесия / е длъжен да поддържа обекта и принадлежностите без
риск за здравето и живота на посетителите на обекта. С оглед на
гореизложеното, доколкото по силата на цитираната законова разпоредба
поддръжката на процесния плаж в т. ч. и почистването и поддържането му в
безопасно състояние е възложено на ответника, следователно и
отговорността, която възниква във връзка с неправилното почистване и
поддръжка на плажа, включително и отговорността за обезщетяване на вреди,
които са възникнали поради неизпълнение на задълженията за почистването
на плажа е за концесионера. От показанията на свидетелите А. и Ж., които
следва да бъдат кредитирани, тъй като са обективни, последователни,
съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и житейски
логични относно главния факт на доказване /настъпването на вредоносния
резултат и причината за него/ са формирани непосредствено и не са повлияни
от други обстоятелства, се установява, че на процесната дата на плаж
„Нестинарка“, ищецът настъпва стъкло, при което получава дълбока прорезна
рана на ходилото на крака с ширина на отвора от 7 см.
Налице е причинна връзка между инцидента и настъпилия вредоносен
резултат, тъй като именно наличието на стъкло на плажа, е причина за
неговото настъпване. Механизмът на увреждане се установява безспорно
както от разпитаните в хода на производството свидетели А. и Ж., така и от
приетата съдебно-медицинска експертиза. Свидетелите А. и Ж. в качеството
си на преки очевидци на инцидента непосредствено са възприели механизма
на неговото настъпване, като свидетелката А. е възприела наличието на
стъкло на плажа и двамата свидетели посочват състоянието на плажа,
местоположението на ищеца, непосредствено преди и след настъпването на
инцидента, както и претърпените травматични увреждания. Още повече, че
показанията на свидетелите се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателства в т. ч. приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
медицинска експертиза, съгласно която механизмът на получаване на раната
било стъпване върху остър предмет, който би могъл да бъде стъкло или
ламарина, който предмет трябва да е бил и по-голям от 7 см. Настоящият
състав намира, че показанията на свидетелката Димитрова не са в състояние
да установят друга фактическа обстановка, доколкото свидетелката посочва,
че няма спомен за сериозни инциденти на плажа, което от своя страна по
6
никакъв начин не означава, че процесния инцидент не е бил осъществен още
повече, че и двамата свидетели А. и Ж. посочват, че на мястото е имало
медицинско лице, което ги е насочило към болницата в гр. Ц.. И на следващо
място показанията на този свидетел следва да се ценят с оглед на нейната
заинтересованост от изхода на делото в качеството си на служител на
ответника. Също така представени констативни протоколи № 61 от 27.06.2022
г., № 76 от 01.07.2022 г. и № 0112 от 05.08.2022 г. също не са в състояние да
установят нещо различно, доколкото от същите е видно, че касаят проверки
извършени на дати след процесния случай.
За пълното следва да се посочи, че неоснователни се явяват и
оплакванията на ответника, че процесната травма е била причинена от скала
или мида, доколкото по делото не са събрани никакви доказателства в тази
насока, още повече, че в открито съдебно заседание вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза изрично посочва, че раната получена при посочения
от ответника механизъм нямало да бъде с гладки ръбове, както е в процесния
случай и трябвало раната допълнително да се фризира, като щяло да има и
разкъсване в страни. С оглед на което твърденията на ответника в тази насока
са неоснователни.
С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и
размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от страна на ищеца. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума
на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки
именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на
извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и
негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и
възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване
състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото
му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място
социално-икономическите условия в страната.
Съгласно приетата по делото СМЕ ищецът вследствие на инцидента е
получил травматични увреждания, представляващи редис синистра
/разкъсано-контузна рана на лявото ходило/, като раната била с дължина 7 см.
Вещото лице посочва, че ищецът бил претърпял болки и страдания около 20
дни, като през първите 7 дни болките били с по-интензивен характер и
периодът на възстановяване бил около 30 дни. В този смисъл са и
показанията на свидетелите А. и Ж., като свидетелката А. посочва, че
дискомфортът на ищеца продължил повече от месец, като си взел патерици,
за да се придвижва, а свидетелят Ж. посочва, че ищецът не се чувствал добре,
не можел да стъпва, като го носели го на рамо и за период от около 3-4
седмици ходел с патерици, като след втората седмица ищецът започнал да
7
стъпва на пета. Причинените телесни увреждания са довели да негативните
психически изживявания, което се установява и от разпита на двамата
свидетели. Настоящият състав взе предвид и проведеното лечение, а именно
извършено оперативно лечение, като раната била зашита и превързана, било
направено ТАБ, като конците били свалени на 14-я ден. При определяне на
размера на обезщетението е съобразено и, че към момента на инцидента
ищецът е бил на 35 години. Не на последно място са взети предвид социално-
икономическите условия в страната както при причиняване на телесни
увреждания и негативните психически изживявания, така и при
постановяване на настоящето решение. Настоящият състав, като съобрази, че
искът е предявен за сумата от 1000 лв. като частичен от 5000 лв., с оглед на
диспозитивното начало намира, че искът следва да бъде уважен в пълен
размер, като така поисканата сума от 1000 лв., е в състояние да обезщети
причинените на ищеца неимуществени вреди от претърпени болки,
страдания, битови неудобства и негативни душевни изживявания, доколкото
тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка.
По отношение на претенцията на ищеца за претърпени имуществени
вреди в общ размер на сумата от 100 лв. – заплатени медицински дейности по
почистване, зашиване и привързване на получената рана, настоящият състав
намира следното.
Сумите за лекарства, медицински консумативи, лечение, рехабилитация
и пр. намаляват имуществената сфера на увредения и те представляват пряка
и непосредствена последица от причиненото увреждане. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 7 на Постановление №
4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, когато се търси обезщетение за
имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда
помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от такива
разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер. На
репарация подлежат действително вложените средства – с тях имуществената
сфера на пострадалия е реално намаляла, като размерът им се установява с
доказателства за действително разходваните от увредения суми, а ако такива
доказателства няма – чрез експертиза за стойността на стоките, услугите и
лечението към датата на извършване на съответния разход.
В разглеждания случай е установено въз основа на писмените
доказателства по делото – медицинско направление, фискален бон, съдебно-
медицинска експертиза, извлечение от кредитната карта, както и от
показанията на свидетеля Ж., че с оглед лечението на процесното увреждане
ищецът е претърпял имуществени вреди. От това обстоятелство следва, че е
налице причинно – следствена връзка между сторените от ищцата разходи и
причиненото телесно увреждане. По делото е установено, че ищецът е
направила разходи за заплащане на сумата от 100 лв. медицински дейности по
почистване, зашиване и привързване на получената рана, за установяването
на посоченото обстоятелство е представен фискален бон от 25.06.2022 г. за
извършеното плащане. Поради което така посочените имуществени вреди са
действително настъпили в резултат на увреждането и исковата претенция за
същите се явява основателна.
8
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по главния иск следва да
се присъдят и направените и претендирани в настоящото исково
производство разноски, като на страната следва да се присъдят сумата от 100
лв., заплатена държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице, както и сумата от
51 лв. превод на документи. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на
660 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. При този изход на спора
на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ****************, със съдебен адрес
гадминистративен адрес, вх. В чрез адв. В. Р. да заплати на Х. П. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес административен адрес, чрез адв. Т. Ц., по
предявените искове с правно основание чл. 49 във вр с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 1000 лв. частичен иск от 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето, а
именно дълбока прорезна рана на ходилото на левия крак с ширина на отвора
от 7 см от стъпване върху остър предмет на 25.06.2022 г. около обяд в морски
плаж „К.Н.“, както и обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер
на сумата от 100 лв. – заплатени медицински дейности по почистване,
зашиване и привързване на получената рана.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ****************, със съдебен адрес
гадминистративен адрес, вх. В чрез адв. В. Р. да заплати на Х. П. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес административен адрес, чрез адв. Т. Ц., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 451.68 лв. разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ****************, със съдебен адрес
гадминистративен адрес, вх. В чрез адв. В. Р., да заплати на адв. Т. Ц. Ц., с
личен № **********, с адрес административен адрес, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 660 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Х. П.
Г. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9