Р Е
Ш Е Н
И Е
№491
гр.
Добрич, 20.12.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно
заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 436/ 2022 г. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по
жалба на С.И.С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. С.А. - САК,
срещу Заповед № 1377/ 27.04.2022 год. на Изпълнителния директор на НАП, с която
е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител
(ЗДСл) служебното правоотношение на жалбоподателя с НАП на длъжността „главен
инспектор по приходите“, в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, Дирекция „Селекция
и последващ контрол“, отдел „Селекция“ – Варна, работно място: гр. Добрич, ул.
„Независимост“ № 7.
Жалбоподателят
твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен по съображения за
нарушаване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Настоява, че
за да се приеме наличие на реално съкращение, е необходимо длъжността да е
премахната като конкретен вид дейност. Сочи, че извършените промени не са
довели до реално съкращаване на заеманата длъжност, тъй като длъжността „главен
инспектор по приходите“ фигурира в Класификатора на длъжностите в НАП, поради
което прекратяването на служебното правоотношение без правно основание. Иска
отмяна на Заповедта като незаконосъобразна поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона, съгласно чл. 146, т. 3, т. 4, т.
5 от АПК, като бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди прекратяване
на служебното правоотношение „главен инспектор по приходите“ с ранг II степен
за държавен служител в Централно управление на Национална агенция по приходите
(ЦУ на НАП), Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Селекция и последващ
контрол“, отдел „Селекция“, с място на работа гр. Добрич и му бъде заплатено
съответстващото му се за това обстоятелство обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл.
за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6
месеца, както и да бъде осъдена насрещната страна да му заплати направените
съдебни разноски по делото.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от
адв. А., която поддържа жалбата и настоява за нейното уважаване.
Ответникът,
Изпълнителният директор на НАП, чрез пълномощника си юрк. Н., представя отговор
по жалбата с вх. № 3325/ 26.09.2022 г. (л. 15), с който оспорва същата и моли да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност.
В съдебно заседание
ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. Н., която
поддържа оспорването и настоява да бъде оставена без уважение жалбата.
Претендира разноски. С вх. № 4456/ 14.12.2023 г. юрк. Н. представя Писмени
бележки, в които излага съображения за неоснователност на доводите на
жалбоподателя. Сочи като основание за съкращаване на длъжността утвърденото със
Заповед № 294/ 02.03.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП ново длъжностно
разписание за ЦУ на НАП, считано от 01.03.2022 г., като настоява, че промяната
е подробно обоснована в Предложението на Главния директор на ГДФК с рег. №
93-00-758/ 21.02.2022 г. във връзка с установена необходимост от структурни
промени в ГДФК, изложени в Доклада с № 93-006105#1/ 11.01.2022 г., като изтъква,
че е налице отпадане на необходимост от служители, които да изпълняват служебни
задължения с функции на селекционери в отдел „Селекция“, Дирекция СПК с
месторабота в ТД на НАП Варна. Според процесуалния представител на ответника е
ирелевантно за спора наличието на свободна щатна бройка в отдел „Селекция“,
като обръща внимание, че тази бройка принадлежи на ЦУ на НАП, а не на
териториалните дирекции. Счита, че са изпълнени изискванията на чл. 14, ал. 1
от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията
(Наредбата) чрез доклада и Предложението. В заключение излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на жалбоподателя.
Административен
съд - Добрич, като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши преценка на
събраните по делото доказателства, приема следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна - адресат на оспорения индивидуален административен
акт, в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК от връчването, при
наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Служебното
правоотношение на длъжността „главен инспектор по приходите“ за г-н С. е
възникнало на 18.09.13 г., когато със Заповед № 196.3 на Изпълнителния директор
на НАП е преназначен от длъжността „директор на офис (дирекция) с ранг IV ст. за държавен служител в ТД на НАП Варна, офис
(дирекция) за обслужване – Добрич, работно място: Добрич, ул. „Независимост“ №
7 на длъжността „главен инспектор по приходите“, със същия ранг, в ТД на НАП
Варна, Дирекция „Контрол“, отдел „Селекция“ (л. 21).
В Заповедта е отразено,
че жалбоподателят притежава висше икономическо образование, магистър,
специалност „Финанси и кредит“.
Изискванията за
заемане на длъжността „главен инспектор по приходите“ са: образование - висше,
бакалавър, професионален опит – 4 години опит в професионалното направление или
ранг III младши (л. 22 – 23).
С приложената по
делото Длъжностна характеристика жалбоподателят се е запознал на 05.10.2018 г.,
видно от отбелязването и подписа под нея.
Със Заповед №
3217/ 25.04.2019 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 24) жалбоподателят е
преназначен от длъжността „главен инспектор по приходите“, с ранг старши II, в ТД на НАП Варна, Дирекция „Контрол“, отдел
„Селекция“, ИРМ Добрич, на длъжността „главен инспектор по приходите“, със
същия ранг, в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК), Дирекция
„Селекция и последващ контрол“ (ДСПК), отдел „Селекция“, считано от
01.05.2019 г., с място на работа в гр. Добрич.
Според
Длъжностната характеристика основната цел на длъжността е събиране и анализ на
информация за задължени лица с цел прилагане на показатели за селекция и даване
на предложение за последващи контролни действия (л. 25).
С вх. № 93-00-6105#1/
11.01.2022 г. от Главния директор на Главна дирекция „Фискален контрол”, ****,
е представен на Изпълнителния директор на НАП Доклад относно материално –
техническата обезпеченост, спазване на работна дисциплина, утвърдените правила
и процедури в НАП от служителите от отдели „Оперативни дейности” (ОД) с
месторабота н ТД на НАП, позиционирани на всички фискални контролни пунктове
(ФКП), находящи се в непосредствена близост със зоните за митнически контрол и
граничните контролно – пропускателин пунктове (ГКПП) (л. 39). Според Доклада в
периода 04.11.2021 г. - 05.11.2021 г. са проведени онлайн срещи в присъствието
на началниците на сектори ГКПП и част от началниците на отдели ОД, на които е
обсъдено състоянието материално-техническа обезпеченост, кадровата
обезпеченост, спазване на работна дисциплина, утвърдените правила и процедури в
НАП, съставените протоколи на ФКП от служителите от отдели „Оперативни
дейности” с месторабота в ТД на НАП, позиционирани на всички ФКП. Обсъдено е
състоянието на отделите „ОД” на ГКПП, като са направени предложения за всеки
един от тях.
По отношение
отдел „Оперативни дейности” Варна, ГКПП (л. 47 на гърба и следващите) в т. 1 е
посочено, че на ФКП на ГКПП „Дунав мост 1 Русе – Гюргево” към момента на
проверката работят по щат 40 служители, разпределени в четири екипа, но предвид
периодичното отсъствие на колеги поради натрупване на извънреден труд, в
повечето случаи на смяна са 7 или 8 служители, което според докладващия е
крайно недостатъчно за този ФКП, тъй като всеки екип на смяна е средно от 8
служители, предлага се да се увеличи броят на служителите; на ФКП на ГКПП „Силистра”
и фериботен комплекс „Айдемир” по щат служителите са общо 10, два екипа по 3
служители и два екипа по 2 служители, но поради същите причини като в т. 1, на
смяна обикновено са по 2 служители, счетено е, че броят на служители е достатъчен;
на ФКП на ГКПП „Йовково” работят според Доклада 9 служители по щат,
разпределени в 4 екипа – един екип от 3 служители и два екипа от по 2
служители, няма предложение за увеличение на броя служители в тази точка; за
ФКП на ГКПП „Дуранкулак”, на който работят 9 служители, също няма предложение
за увеличаване на щата им; по отношение ФКП на ГКПП Пристанище „Варна Запад” е
посочено, че работят също 9 служители и няма предложение за увеличаване на щата
им в съответната точка.
При обобщаване на резултатите от анализа за
отдел ОД Варна (т.1.4 от частта, имаща характер на предложение) е предложено да
се запази утвърдената обща численост от 156 щатни бройки на персонала, като се
увеличи числеността на ГКПП от 79 на 87 щатни бройки, т.е. с 8 щатни бройки за
сметка на намалението на числеността на МГ от 71 на 63 и е указано, че към
съответния момент МГ Варна се състоят от 71 служители, от които 58 служители в
гр. Варна и 13 служители в гр. Русе (л. 53).
Независимо от така изложеното в
Доклада и съдържащите се в него предложения/препоръки, на 21.02.2022 г. с вх. №
93-00-758 докладващият е направил Предложение, в което в т.3 (л. 56) е посочил,
че отдел ОД – Варна е с численост от 157 служители, състои се от два сектора –
сектор ГКПП – Варна и сектор МГ – Варна, като сектор ГКПП – Варна е с 80
служители, а сектор МГ – Варна е със 72 служители и е счел, че следва да се
увеличи числеността на ОД – Варна с 6 щатни бройки за сметка на намалението на
числеността на отдел „Селекция” в Дирекция „СПК”, позиционирани в териториалния
обхват на ТД на НАП – Варна.
В
резултат е издадена Заповед № З-ЦУ-294/ 02.03.2022 г. (л. 58) на Изпълнителния
директор на НАП, с която е утвърдено ново щатно разписание, считано от
01.03.2022 г., по което е намален щатът на
отдел „Селекция” в Дирекция „СПК”, позиционирани в териториалния обхват
на ТД на НАП – Варна с 4 щатни бройки, като на служителите е предложено
преназначаване, което не е прието единствено от жалбоподателя. В Заповед № З-ЦУ-294/ 02.03.2022
г. на Изпълнителния директор на НАП липсва позоваване на каквито и да е
предходно съставени документи, отразяващи необходимостта от извършената промяна
в щатното разписание. Такова позоваване всъщност не е налице в нито една от
издадените от Изпълнителния директор на НАП заповеди за промяна в щатните
разписания на НАП.
По делото е приложена административната
преписка, като допълнително са събрани писмени доказателства, представени от
ответника (л. 140 – 163) и доказателства, представени също от ответника с писмо
с вх. № 3999/ 10.11.2023.
По делото е допусната и
съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Е.Й., която да даде заключение относно
това колко общо щатни длъжности „главен инспектор по приходите” са били
разкрити в Главна дирекция „Фискален контрол”, Дирекция „Селекция последващ
контрол”, отдел „Селекция” към 31.12.2021 г, съответно считано от 01.01.22 г.,
от 01.03.22 г. и към 22.04.22 г.; съществува ли
длъжност „главен инспектор по приходите” в същия отдел по щатно разписание към
22.04.2022 г., съответно налице ли е закриване на бройки от тази длъжност, ако
да, колко; кои са лицата поименно, които
са освободени, поради закриване на бройки на тази длъжност, с какъв стаж са
били те и на основание какви критерии; налице ли са данни за трансформиране на
съкратените щатните бройки в отдел „Селекция” към ГД ФК към периодите по т. 1,
ако да, в какви и в кои отдели; налице ли е увеличение на числеността на
служителите в отдел „Селекция” ГД ФК към 31.12.22 г., ако да, с колко; ако
длъжността „главен инспектор по приходите” е била закрита съобразно
реорганизацията и новото щатно разписание, то на каква длъжност е бил
жалбоподателят към 21.04.22 г.; колко служители, като брой по щатно разписание
в отдел „Селекция” към ГД ФК са били преди реорганизацията от 2022 г. и след
това, позиционирани в Бургас, Велико Търново, Варна, София и Пловдив.
Според заключението на вещото лице,
изслушано в последно съдебно заседание, което заключение е дадено съобразно
приетите по делото доказателства, вкл. Справка Приложение № 1 (л. 206), към
31.12.2021 г. и към 01.01.2022 г. заетите щатни бройки на длъжност „главен
инспектор по приходите” са 16, позиционирани, както следва: 3 във Варна и 1 в
Добрич (бройката на жалбоподателя); 1 в Бургас; 2 в Пловдив; в София 7; в Стара
Загора 1; и 1 свободна щатна бройка. Според тази справка към 01.03.2022 г. и
към 22.04.2022 г., съответно към последно число на месеца, защото щатните
разписания се определят към последно число на месеца, т.е. към 31.03.22 г. и
30.04.22 г. заетите щатни бройки на длъжност „главен инспектор по приходите” в
отдел „Селекция” , Дирекция „Селекция и последващ контрол” са 12, като за Варна
и Добрич те са 0 (нула), но фигурира 1 (една) свободна бройка. В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника обяснява и твърди, че
незаетата, свободна щатна бройка е на Централно управление на НАП, а не на ТД
на НАП Варна и е използвана, за да си отработи предизвестието жалбоподателят,
както и че няма увеличение на числеността в този отдел впоследствие.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
Прекратяването
на служебното правоотношение на жалбоподателя е извършено при наличие на
утвърдено от органа по назначаването - Изпълнителния директор на НАП ново
длъжностно разписание.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 108 ЗДСл, в надлежната
писмена форма и съдържа минимално предвиденото в чл. 108, ал. 1 ЗДСл
съдържание. Актовете, приложени в преписката, на основание на които Заповедта е
издадена, формално я мотивират, без да е необходимо да се възпроизвежда тяхното
съдържание.
При постановяване на заповедта формално не
е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В
закона липсва установена специфична процедура за издаване на заповед на
основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Единственото изискване е наличието на
отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното
правоотношение, но то не е абсолютно, доколкото неспазването на едномесечния
срок на предизвестие може да бъде компенсирано с обезщетение, съгласно чл. 106,
ал. 4 ЗДСл. В случая установеният от закона едномесечен срок за отправяне на
предизвестие е спазен. На 17.05.2022 г. на служителя е
връчена Заповед № 1377 от 27.04.2022 г., с
която му е прекратено служебното правоотношение
на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл,
считано от 22.04.2022 г.,
на длъжност „главен инспектор по приходите”,
с ранг II степен за държавен служител в ЦУ на НАП,
Главна дирекция „Фискален контрол”,
Дирекция „Селекция и последващ контрол”, отдел
„Селекция” поради съкращаване на длъжността. Междувременно обаче съобразно
Заповед № ЗЦУ-491/ 28.03.2022 г. на жалбоподателя
е определен ранг по чл. 75, ал. 5 от ЗДСл I степен за
държавен служител. Същата
заповед му е връчена на 13.04.2022 г.,
далеч преди издаването на Заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение, но в
обжалваната заповед не е посочен този ранг.
За
да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, посочен като правно
основание за издаване на акта, са изпълнени, следва да се установи, че
длъжността, заемана от жалбоподателя, е премахната като нормативно установена
позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са
ангажирани с нейното изпълнение.
Според
легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора
на длъжностите в администрацията ( (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2019 г., в сила от
7.01.2019 г.) в сила от 01.07.2012 г., приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г.,
обн. ДВ. бр. 49 от 29 юни 2012 г.), длъжност в администрацията е нормативно
определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение,
въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид
дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции,
задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да е налице
реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл,
трябва да се установи, че тази длъжност вече не фигурира като наименование
(нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната
администрация или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при
запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т.е. намалява се
броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува
или длъжността като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с
длъжностната характеристика, вече не съществува. По отношение конкретната
длъжност, следва да се има предвид, че се касае за съкращаване на длъжността в
резултат не от премахването ѝ като нормативно определена позиция в цялата
НАП, а с намаляване на броя на лицата, заети с изпълнението ѝ в Главна
дирекция „Фискален контрол”, Дирекция „Селекция и последващ контрол” към ЦУ на
НАП, като изцяло се съкращават щатните бройки на регионалното структурно звено
във Варна, без да се засягат бройките в другите региони, а именно Велико
Търново, Бургас, Пловдив, София. Вярно е, че този вид реорганизация е в
правомощията на органа по назначаването, които той упражнява в рамките на
оперативната си самостоятелност и по правило би следвало да е насочена към
оптимизиране на дейността на администрацията. В случая обаче прекратяването на
правоотношението с жалбоподателя поради тази „реорганизация” не е обосновано и
проверката за законосъобразност на упражненото право на съкращаване поради
целесъобразност сочи на незаконосъобразно упражняване на власт. Както вече беше
посочено по – горе, промените в щатното разписание на НАП са наложени след
получаване Доклад от главния директор на Главна дирекция „Фискален контрол” с
вх. № 93-00-6105#1/ 11.01.2022 г., в който са изложени обстоятелства, свързани
с увеличаване на служебната ангажираност на инспекторите от отдел „Оперативни
дейности”, сектор „Гранично контролно пропусквателни пунстове” в гр. Варна по
отделните фискални контролни пунктове на ГКПП, като е отразено в т.1.4, че за
отдел ОД Варна, следва да се запази утвърдената обща численост от 156 щатни
бройки на персонала, като се увеличи числеността на сектори ГКПП от 79 на 87
щатни бройки, т.е. с 8 щатни бройки, но за сметка на намаленито на числеността
на сектор МГ (мобилни групи) от 71 на 63 щатни бройки за ГКПП „Дунав мост 1
Русе - Гюргево. Никъде в този Доклад не са изложени съображения за необходимост
от съкращаване на бройките на отдел „Селекция” в звеното във Варна. Без да е
налице конкретна обосновка за допълнителни бройки за сектор МГ Варна, които от
63 да се увеличат на 69 щатни бройки за сметка на намалението на числеността на
отдел „Селекция” в Дирекция „Селекция и последващ контрол”, позиционирани в
териториалния обхват на ТД на НАП Варна, е премахнат целият отдел „Селекция”,
който се състои от 4 щатни бройки към ТД на НАП Варна (3 във Варна и 1 в
Добрич, л. 206). Въз основа на Доклада е изготвено цитираното вече Предложение
№ 93-00-758/ 21.02.2022 г. на Главния директор на ГДФК, в което, след описание
на числеността на всеки от отделите ОД и секторите - сектор ГКПП и сектор МГ, е
направено предложение за увеличаване числеността на отдел „Оперативни дейности“
Варна с 6 щатни бройки (без посочване към кой точно сектор да бъдат прибавени
те) и да се извършат структурни промени в отделите ОД - Бургас, ОД - Варна, ОД
- Велико Търново, ОД - Пловдив и ОД - София с месторабота ТД на НАП, като се
преструктурират сектор ГКПП и сектор МГ от посочените отдели, в сектор МГ и
ГКПП 1, сектор МГ и ГКПП 2, сектор МГ и ГКПП 3 и сектор МГ и ГКПП 4, с
определено „място на работа” в териториалния обхват на ТД на НАП. Предложението
е промените да се извършат, считано от 01.03.2022 г. Въз основа на това
Предложение със Заповед № З-ЦУ-294/ 02.03.2022 г. на Изпълнителния директор на
НАП е утвърдено процесното ново длъжностно разписание на ЦУ на НАП, в сила от
01.03.2022 г. Според направеното Предложение, възприето и от органа по
назначаване, е увеличена числеността на Отдел „Оперативни дейности” – Варна с 6
щатни бройки. Извършена е структурна промяна, като сектор ГКПП и сектор „Мобилни
групи” (МГ) са трансформирани в два нови сектора - съответно сектор „ГКПП и МГ”
Варна 1 и сектор „ГКПП и МГ” Варна 2. От съпоставката на поименните разписания
на длъжностите към 28.02.2022 г., преди извършване на структурните промени и
към 31.03.2022 г., след промяна на щатното разписание, се установява, че допълнителните
щатни бройки са включени към числеността на сектор ГКПП и МГ Варна 2, за който
сектор е получил предложение за преназначаване и жалбоподателят, което той, за
разлика от колегите си, е отказал. Необходимостта обаче от увеличаване с нови
щатни бройки за длъжността „главен инспектор” в отдел „Оперативна дейност”,
сектор Мобилни групи с териториален обхват ТД на НАП Варна в Доклада не е
обвързана с едновременното намаляване на обема на дейността на главните
инспектори в главна дирекция „Фискален контрол”, Дирекция „Селекция и последващ
контрол”, отдел „Селекция”, което от своя страна да мотивира органа по
назначаването да предприеме реорганизация и в това звено на Дирекцията.
Същевременно липсва анализ, от кого и как ще се поемат функциите на изцяло
закрития сектор „Селекция” към Дирекция „Селекция и последващ контрол” при
Главна дирекция „Фискален контрол” при ТД на НАП Варна. В конкретния случай не
се наблюдава оптимизация на дейността, а напротив напълно закриване на цял един
сектор, както и прекратяване на правоотношенията на служители с дълъг
професионален опит и квалификация, които са работили непрекъснато в тази
държавна структура почти 40 години. В този смисъл според съда чрез закриването
на целия отдел, към който е работел жалбоподателят, е извършено преобразуване
на администрацията, поради което е нарушена забраната по смисъла на чл. 87а от
ЗДСл, съгласно който при преобразуване на администрация, при преминаване на
дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от
закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител
не се прекратява.
От
заключението на вещото лице се установява, че в поименното разписание към
28.02.2022 г. на длъжност „главен инспектор по приходите” в Главна дирекция
„Фискален контрол”, Дирекция „Селекция и последващ контрол”, отдел „Селекция”
има една незаета бройка, на която е жалбоподателят до прекратяване на неговото
служебно правоотношение на 27.04.2022 г. с обжалваната заповед. Към 30.04.2022
г. тази незаета бройка обаче съществува, а жалбоподателят е съкратен. Без
значение е, че се води незаета бройка в ЦУ на НАП. Същевременно, както в
Доклада, така и в Предложението на Главния директор на Главна дирекция
„Фискален контрол” се коментират само бройки в един или друг отдел и сектор на
Главна дирекция „Фискален контрол” към ЦУ на НАП, без да се обсъждат
критериите, по които ще се извърши съкращението на щата и по какъв начин ще се
преразпределят функциите и задачите на досега изпълняващите длъжността „главен
инспектор по приходите” в ГДФК, ДСПК, отдел „Селекция” към ЦУ на НАП служители.
Отказът да се приеме предложение за преназначаване на друга длъжност не е
критерий за освобождаване. Неспазването на законово
установената процедура за извършване на промени в длъжностното разписание
съставлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на
заповедта, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено
поради съкращаване на длъжността. В случая немотивирането по надлежния ред на
заповедта за промяна в щатното разписание влече и немотивираност на Заповедта
за прекратяване на служебното правоотношение, доколкото извършеното съкращаване
на длъжността се явява необосновано поради липса на мотиви за извършването му.
Прекратяването на служебното
правоотношение на жалбоподателя е обосновано с утвърждаването на ново длъжностно
разписание на администрацията на НАП. В тази връзка
анализът сочи:
Със Заповед №
3-ЦУ-294/ 02.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ЦУ на НАП е утвърдено
длъжностно разписание, считано от 01.03.2022 г., като за Главна дирекция
„Фискален контрол” при ЦУ на НАП има утвърдени 865 щатни бройки, от които за
Дирекция „Селекция и последващ контрол” са 46 щатни бройки, а за Отдел
„Селекция” 24 щатни бройки, от които „главен инспектор по приходите” са 12
бройки, а „старши инспектор по приходите” - 10 бройки. Същевременно в Дирекция
„Оперативни дейности” са 818 щатни бройки, от които за отдел „Оперативни
дейности” Варна 163 щатни бройки, разпределени в сектор ГКПП - 80 щатни бройки,
а в сектор „Мобилни групи” - 78 щатни бройки, или на практика мобилните групи
се увеличават с 8 щатни бройки.
По делото няма
спор, че дейността, изпълнявана от жалбоподателя, не може да бъде съкратена. В
чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция по приходите е посочено,
че органи по приходите са служителите, заемащи длъжност „държавен експерт по
приходите", „държавен инспектор по приходите", „главен експерт по
приходите", „старши експерт по приходите", „експерт по
приходите", „главен инспектор по приходите", „старши инспектор по
приходите" и „инспектор по приходите". Правомощията им са подчинени
на функциите и правомощията на Агенцията, посочени в чл. 3 ЗНАП. Поради това
длъжността „главен инспектор по приходите в Националната агенция за приходите“
не може да бъде премахната като нормативно определена позиция. В случая обаче е
премахнат целият отдел на звеното във Варна, без да са изложени конкретни
критерии за това решение и без да е обоснована необходимостта от това.
С оглед горното
не са налице материално-правните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл.
Налице е съкращаване на щатните бройки при запазване на функциите на
длъжността, но не се съкращава незаета щатна бройка, а такава, на която има
назначен държавен служител, т.е. промяната независимо, че се мотивира с
повишаване на ефективност на работа, е довела единствено до съкращаване на
конкретен държавен служител, работещ в сектора, вместо на незаетата щатна
бройка за същата длъжност, каквато се оказа, че същевременно съществува.
Както бе
посочено и по-горе, преценката на органа относно начина на организиране на
администрацията, в т.ч. на отделните звена и съответно във вида и броя на
длъжностите, заемани от служителите с цел оптимизиране работата ѝ при
спазване на нормативните изисквания, е по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол. Вярно е, че изискване за органа по назначаването да извърши
подбор в такава хипотеза, не се съдържа в ЗДСл. При съкращаване на длъжности
въз основа на надлежно прието ново длъжностно разписание, административният
орган има право да извърши самостоятелна и неподлежаща на съдебен контрол
преценка за това кои лица, изпълняващи длъжността, предвидена за съкращаване,
да бъдат освободени. По делото не е спорно, че в конкретната държавна
администрация няма съществуващо споразумение за извършване на подбор при
съкращаване на служители. Същевременно, на основание чл. 169 от АПК обаче, при
оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност,
какъвто е процесният, съдът проверява дали административният орган е разполагал
с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове. В обхвата на този контрол е задължението на съда да
изследва дали оспореният административен акт в конкретния казус е издаден с
цел, различна от целите на непосредствените приложими нормативни актове, и при
превратно упражняване на властнически правомощия.
В
случая не е налице мотивиран доклад за необходимост от закриване на отдел „Селекция“
- Варна съгласно изискванията на чл. 14 от Наредбата, като липсата на такъв
представлява съществено нарушение на административно - производствените
правила. Съдът намира, че в Предложението не са налице мотиви относно
необходимостта от съкращаване на съответния брой щатни бройки за същата
длъжност и как премахването им ще подобри работата, изпълнението на целите и/или
ще оптимизира организацията. На следващо място приема, че Заповедта за
прекратяване служебното правоотношение на жалбоподателя засяга права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало
да се издава актът по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което същата е
несъвместима със законосъобразното изпълнение задължението на изпълнителния
директор на НАП, в качеството му на административен орган по назначаване да
упражнява правомощията си по разумен и справедлив начин. В случая е налице съкращаване
на щатна бройка при запазване на функциите на длъжността, но не се съкращава
незаетата щатна бройка, а такава, на която има назначен държавен служител, т.е.
извършената промяна според съда не може да мотивира повишаване на ефективността
на работа.
Според
процесуалния представител на ответника приетите като доказателство Предложение и
Доклад от Главния директор на ГД „Фискален контрол“ до Изпълнителния директор
на НАП изпълняват изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. С Доклада и
Предложението обаче не е мотивирана промяна в организацията и обема на работа
на отдел „Селекция“ - Варна. В Предложението не се съдържат мотиви относно
адекватното изпълнение на функциите на закриваната административна структура
или звено, в случая отдел „Селекция“ - Варна, а именно: по-добро изпълнение на
целите на административната структура или промяна в организацията и/или обема
на работата. Напротив, в Доклада липсва изложение за такава необходимост, а в
Предложението изведнъж се прави такова, в резултат на което се закрива целият
отдел. С оглед на това е налице съществено нарушение на
административно-производствените правила. Изпълнението на изискването по чл.
14, ал. 1 от Наредбата следва да обхваща всички изменения на числеността и
структурата на съответната администрация, като в случая в Предложението не са
налице мотиви относно необходимостта от съкращаване на четирите заети щатни
бройки и как премахването им ще подобри работата, изпълнението на целите и/или
ще оптимизира организацията. Липсата на мотиви по тези въпроси препятстват
съдебната проверка относно съобразяването на издадения акт с материалния закон
и с целта на закона. Реално съкращаване на длъжността е налице, когато тя е
премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно
разписание на съответната администрация, не е запазена като система от функции,
задължения и изисквания или е продължила да се изпълнява от по-малко на брой
лица. В случая обосновано, след обстоен анализ на всички писмени доказателства
по делото, административния съд е приел, че неспазването на законово
установената процедура за извършване на промени в длъжностното разписание
съставлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на
заповедта, с която служебното правоотношение на оспорващия е прекратено поради
съкращаване на длъжността. Немотивирането по надлежния ред на заповедта за
промяна в щатното разписание влече и немотивираност на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение, доколкото извършеното съкращаване на
длъжността се явява необосновано поради липса на мотиви за извършването му,
което е съществено нарушение на административно производствените правила -
самостоятелно отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Наличието
на свободна щатна бройка за тази длъжност, макар и да се води към ЦУ на НАП, не
е пречка да бъде заета от съкратения служител, което води до извода, че Заповедта
за прекратяване служебното му правоотношение засяга негови права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало
да се издава актът по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което същата е
несъвместима със законосъобразното изпълнение задължението на Изпълнителния
директор на НАП в качеството му на административен орган по назначаване да
упражнява правомощията си по разумен и справедлив начин. Действително, за
органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителя,
чиято длъжност се съкращава, друга подходяща, но това не го освобождава от
задължението да упражни правомощията, предвидени в закона, по добросъвестен и
разумен начин.
Анализът сочи,
че Заповедта е несъответна и на целта на закона. Действията на органа не са
насочени към подобряване на дейността чрез осъществяването ѝ от по -
малко, но по - квалифицирани служители, а към произволно упражняване на
административните правомощия по освобождаване на служителите при наличие на
незаета щатна бройка за същата длъжност.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че Заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
С
жалбата е предявено и искане на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл на
жалбоподателя да се присъди обезщетение за времето, през което не е заемал
държавна служба, но за не повече от шест
месеца. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда,
държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение. При тази законова уредба правото на
обезщетение възниква с влизане в сила на административния или съдебния акт, с
който е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и
размерът на обезщетението се определя съобразно основната заплата на лицето,
към момента на признаване на уволнението за незаконно. Ето защо, след като към
настоящия момент липсва влязло в сила съдебно решение, с което да е отменена
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, то искането се явява
преждевременно предявено, а претенцията е процесуално недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане.
Така предявеният иск ще бъде допустим и ще подлежи на разглеждане, едва след
като заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена с
влязъл в сила съдебен акт и в случай, че органът откаже доброволно изплащане на
дължимото обезщетение след надлежно отправена покана. (В този
смисъл Решения на ВАС на РБ по адм. д. № 11516/2014 г. и адм. д. № 6366/2015 г.)
При този изход
на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено своевременно
направеното от страна на жалбоподателя искане за възстановяване на сторените по
делото разноски, по отношение на които са налице доказателства за извършването
им, а именно – 800.00 лв. адвокатско възнаграждение (л. 45 от адм. дело № 6036/
22 г. на АССГ) и 500.00 лв. депозит за вещо лице.
По делото е
релевирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
което е неоснователноСъгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнагражденията минималният размер на
възнаграждението по дела без материален интерес е 1000.00 лв., а договореното и
изплатено в случая възнаграждение е от 800.00 лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд
- Добрич, III състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на С.И.С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, Заповед № 1377/ 27.04.2022
год. на Изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено на основание чл.
106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител служебното правоотношение на
жалбоподателя с НАП на длъжността „главен инспектор по приходите“, в ЦУ на НАП,
ГД „Фискален контрол“, Дирекция „Селекция и последващ контрол“, отдел
„Селекция“ – Варна, работно място: гр. Добрич, ул. „Независимост“ № 7.
ОСЪЖДА НАП да
заплати на С.И.С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, разноски по делото за
първа инстанция в размер на 1300.00 лв. (хиляда и триста лева).
ОСТАВЯ без
разглеждане, като преждевременно предявен, иска за обезщетение по чл. 104, ал.
1 от Закона за държавния служител.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен съд – Добрич пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
неговото постановяване.
СЪДИЯ: