РЕШЕНИЕ
№2161
гр. Пловдив, 12.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на седми юли, през две хиляди и двадесет и
първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова и с участието на прокурор при ОП – Пловдив Борис Мендев, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2196 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от А.М.К. ЕГН ********** ***, уточнена чрез депозирана
от назначения му процесуален представител адв. К. на 23.04.2021 г. искова
молба-уточняваща, срещу Администрация на Министерски
съвет на Република България с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Предявени са два иска, а именно за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди, както и за осъждане на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, които се твърди да са произтекли
от отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт – т.III от Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност ( вида и степента на увреждане ) в проценти,
Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.
Претендираното обезщетение за имуществени вреди е посочено в исковата молба да
е такова в размер на 3000 лева, съставляващи претърпени загуби от по 150 лева
месечно – сума, която ищецът могъл да получава, ако не бе ощетен с 22% при
изчисляване на инвалидната му пенсия за периода от 05.02.2019 г. до 02.09.2020
г. Претенцията за неимуществени вреди е посочена в исковата молба в размер на
20 000 лева, като при условията на евентуалност е направено искане съдът
да определи размера на обезщетението по справедливост, като се твърди на ищеца
да са били причинени неимуществени вреди, изразили се в безсъние, сприхавост,
избухливост, депресивни състояния, социална изолация и огорчение, зачестили
епилептични припадъци, несвързани и тревожни мисли, потиснатост и чувство за
безизходица, отразило се неблагоприятно върху физическото и психическото здраве
на ищеца, които щети се сочи да са били търпени от него в периода от 05.02.2019
г. до 02.09.2020 г. И двете обезщетения се претендират ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на първоначалната искова молба 02.09.2020 г. в
съда до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че с ЕР на ТЕЛК № 0689 от заседание 022/05.02.2019 г. му е
бил определен процент на трайно намалена работоспособност /ТНР/- 50 на база на
действащата към този момент Методика на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност, като до постановяване на това ЕР на ТЕЛК от 2019 г.
са му били определени 72% ТНР. Посочено е, че с Решение №8982/07.07.2020 г.,
постановено по адм. дело № 3481/2020 г. на ВАС, петчленен състав е била
отменена разпоредбата на т.III от въпросната Методика, Приложение №2 към НМЕ, изменена с ПМС №
152/26.07.2018 г., обн. ДВ.,бр.64/03.08.2018 г., като ищецът твърди, че в
резултат на този незаконосъобразен подзаконов нормативен акт са накърнени
неговите интереси при изчисляване на инвалидната му пенсия, тъй като не са му
били определени повече от 50 % ТНР, въпреки наличието на множество придружаващи
увреждания и той е бил ощетен с 22% при изчисление на инвалидната му пенсия,
спрямо предходното решение на ТЕЛК с определени 72% ТНР. В тази връзка се
претендират имуществените и неимуществени вреди от датата на издаване на ЕР на
ТЕЛК № 0689 от заседание 022/05.02.2019 г., като такива, съставляващи резултат
от действието на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт.
В проведеното единствено съдебно
заседание от 07.07.2021 г. ищецът е направил искане за приемане изменение на
иска му по отношение на всяка от двете искови претенции, като е заявено искане
за промяна в периода, за който същите са предявени, а именно от 05.02.2019 г.
до датата на заседанието 07.07.2021 г. Съдът, като е счел, че не е налице
едновременно изменение на основанието и петитума на исковете е допуснал
изменение на всяка от исковите претенции в посочения от ищеца смисъл.
В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от ищеца лично и чрез
неговия процесуален представител назначеният му адвокат К., която представя и
писмена защита с изложение по същество.
Ответникът Администрация на
Министерския съвет на РБ, в депозиран по делото писмен отговор от упълномощен
процесуален представител – главен юрисконсулт В., излага съображения за
недопустимост, неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възразява
се срещу това, че ответникът не е активно легитимиран да е такъв по исковете.
Налице е позоваване на ТР № 2/2016 г. на ВАС, издадено по т.д. № 2/2015 г. в
частта му относно това, че държавата и общините не дължат обезщетение на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди, претърпени преди отмяната или обявяването
за нищожен на подзаконов нормативен акт, чието приложение е довело до
настъпване на вредите, във връзка с разпоредбите на чл.195 от АПК, като в тази
връзка се сочи, че е налице друг предвиден ред, изключващ приложението на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ на основание чл.8 от същия закон и поради това и исковете са
недопустими. Сочи се, че претенциите са неоснователни предвид законосъобразното
определяне на процента на ТНР на ищеца, както и че същите са недоказани, защото
ищецът не доказва какъв би бил процентът ТНР, ако не бе приложена отменената
разпоредба от Методиката по Приложение № 2 на НМЕ, нито е доказал претърпени от
него неимуществени вреди. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
е изпратил представител.
Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от ОП
Пловдив изразява становище за основателност и доказаност на исковите претенции
и моли същите да се уважат.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете са допустими. Исковата молба, въз основа на която е образувано делото, е постъпила в съда на 02.09.2020 г., или след влизане в сила на измененията в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обнародвани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. Съгласно §6, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ, с който са приети измененията в чл.1, този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в редакцията ѝ към момента на подаване на исковата молба на Ат.К. сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Следователно и възраженията на ответника относно недопустимост на исковете, основана на цитираното ТР № 2/2016 г. на ВАС се явяват неоснователни, защото е видно, че със ЗИДЗОДОВ ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е допълнена именно с възможността да се претендира обезщетение за вреди, настъпили от действието на отменени подзаконови нормативни актове, като в този смисъл и в мотивите към законопроекта изрично е било посочено, че с допълнението се цели именно преодоляване на последиците от въпросното Тълкувателно решение на ВАС и промяната създава необходимите гаранции за защита от вреди в тези именно случаи, за които съгласно ТР не е било възможно търсене на отговорност чрез обезщетение на вреди. Както е имал възможност и ВАС да посочи в редица свои актове след постановената промяна в ЗОДОВ, исковете за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, се явяват допустими. Обстоятелството, че отмяната на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт е занапред, съгласно нормата на чл.195, ал.1 от АПК, на която се позовава ответника, не означава, че последиците от действието му до този момент се заличават автоматично, както и че се презумира законосъобразността му през този период. Въведените с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за отговорността на държавата и общините за вреди, включително и от действието на отменените като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови административни актове, обуславя допустимостта на иска за вреди в съответствие с чл.204, ал.1 от АПК и тази допустимост не се препятства от процесуалноправната норма на чл.195, ал.1 от АПК, защото с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се изисква причиняване на вреди „от действието“ на отменения като незаконосъобразен подзаконов акт, т.е. в периода преди да бъде отменен, която отмяна иначе има действие занапред, но правните последици, вкл. и вредите, възникнали от действието на подзаконовия нормативен акт, подлежат на служебно уреждане от компетентния орган съгласно чл.195, ал.2 от АПК, както и уреждане (обезщетяване) по съдебен ред по реда именно на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Служебното уреждане на последиците, вкл. и вредите от административния орган не препятстват допустимостта на иска за вреди пред съд в посочената хипотеза, след изчерпване на възможността по административен ред те да бъдат уредени. В случая, след датата на депозиране на исковата молба, считано от 08.09.2020г. е в сила нова разпоредба на отменената като незаконосъобразна т.III от Методиката към НМЕ, сиреч, компетентният орган е уредил последиците, но това не засяга исковете за вреди. Допустимостта на исковете за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, както е посочвал ВАС в свои актове, произтича и от основния принцип предвиден в чл.7 от Конституцията, съгласно който държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове на нейните органи, без да се прави разграничение за вида им - индивидуални, общи или подзаконови. В тази насока относно допустимостта на така предявените искови претенции са напр. Определение № 7918/2020 г. по адм. дело № 3611/2020 г. и Определение №7155/2021 г. по адм. дело № 3236/2021 г. и двете на ВАС.
С оглед на съдържанието
на исковите претенции се касае до два иска с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за
имуществени, както и такова за неимуществени вреди, за които се твърди да са
претърпени от ищеца в резултат от отменен като незаконосъобразен подзаконов
нормативен акт /т.III на
Методиката Приложение № 2 към НМЕ, редакция ДВ, бр.64/2018 г./. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ,
исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Този
общ ред на ЗОДОВ е допълнен от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, като съгласно чл.204, ал.1 от АПК за
допустимостта на иска е необходимо да е налице предхождаща отмяна на
административния акт по съответния ред. По аргумент от посочената разпоредба
следва, че за да е допустим иск на посоченото основание следва да е налице
предхождаща отмяна на подзаконов нормативен акт. В случая всяка от исковите претенции е
основана именно на предходна отмяна на посочената част /конкретна разпоредба/
от Наредбата за медицинската експертиза с решение № 8982/07.07.2020 г. на ВАС
по административно дело № 3481/2020 г. по описа на съда.
Искът е
предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят
обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият
е предявен и против надлежен ответник,
доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са
причинени вредите. В случая, издател на процесния подзаконов нормативен акт
Наредбата за медицинската експертиза, част от която е Методиката, е Министерският
съвет на Република България, доколкото тя е приета с ПМС № 120/2017 г. Както
настоящият съд е имал вече възможност да
посочи в свое определение по делото с № 111/21.01.2021 г., съгласно чл.40, ал.3 от Закона за администрацията, Администрацията на
Министерския съвет е именно самостоятелното
юридическо лице на бюджетна издръжка, т.е. това юридическо лице е пасивно процесуално-правно легитимирано да отговаря по предявен
осъдителен иск. Съгласно чл.105 от Конституцията на
Република България и чл.19 и чл.20 от Закона за администрацията, Министерски съвет
е централен колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност,
който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната. В
качеството си на държавен орган, Министерски съвет не притежава
юридическа правосубектност, т.е. не е самостоятелно юридическо лице, поради
което надлежен
ответник, в контекста на изискването на чл.205, ал.1 от АПК, се явява именно Администрацията на Министерския съвет, като самостоятелно юридическо лице. В този смисъл е
налице и трайна и последователна съдебна практика на ВАС, обективирана напр. в
Решение №14261/2009 г. по адм. дело № 2457/2009 г., Определение № 9768/2011 г.
по адм. дело № 8464/2011 г., Определение № 1561/2018 г. по адм. дело №
1254/2018 г., Решение № 16932/2019 г. по адм. дело № 3504/2018 г., Определение
№ 7918/2020 г. по адм. дело № 3611/2020 г. Ето защо и неоснователни са
възраженията на ответника относно липсата на негова процесуална легитимация,
изложени в отговора на исковата молба.
По същество съдът намира, че исковите
претенции за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и недоказани. В тази
насока, съдът намира за необходимо да направи съществено уточнение досежно предмета на делото. С оглед на допуснатото с
основание чл.214 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК изменение на иска с протоколно
определение на съда от 07.07.2021 г., съдът намира за нужно да посочи, че при
постановяване на настоящото си решение констатира, че неправилно е извършил
преценката си за наличието на основания за допускане изменение на всяка от
двете искови претенции, каквото е следвало да се откаже. Това е така, предвид
факта, че на практика така, както е направено искането от страна на ищеца, е
налице предявяване на два изцяло нови иска. При претендирано парично вземане за определен период от
време, какъвто е настоящият случай, вземането се индивидуализира както чрез своя размер, така и чрез периода, за който се претендира, като те определят и границите на дължимата съдебна защита. Затова и
еднозначно и теорията, и съдебната практика последователно приемат, че при промяна на периода, за който
е предявен един иск, всъщност, се предявява нов иск, който е различен от първоначално заявения, поради което и не е налице хипотеза на изменение на
иска по смисъла на чл.214 от ГПК. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика,
крайният момент на исковия период не може да се определи след датата на
постъпването на исковата молба. Доколкото съдът се произнася по фактическите
твърдения, наведени именно в исковата молба, събитията,
осъществили се след предявяването на исковата претенция, не могат да бъдат
обхванати от нея. В случая, с исковата молба са предявени искови претенции за обезщетения
за неимуществени и съответно за имуществени вреди с посочен период за всяка от
тях от 05.02.2019 г. до 02.09.2020 г. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/, като ищецът не е предявил искане в исковата си молба, която именно е връчена на
ответника и прокурора за обезщетяване на вреди за периода от 05.02.19 г. до 07.07.21 г., от което
следва, че последващото заявяване на период, с което се променя крайната дата
на първоначално заявения в исковата молба, е процесуално недопустимо, тъй като
е равнозначно на предявяване на нови искове в хода на висящ исков процес. Ето
защо и в случай, че съдът се произнесе по това
недопустимо изменение на периода на исковата претенция за
обезщетяване на вреди, то това би обусловило недопустимост на съдебното му решение за този период. Поради това и
доколкото определението по чл.214 от ГПК принципно е необжалваемо, то съдът
намира, че независимо от допуснатото в съдебното заседание от 07.07.2021 г.
изменение на исковите претенции, то предвид това, че то е било неправилно
сторено, следва да разгледа и се
произнесе единствено и само по първоначално предявените искови претенции,
така, както те са индивидуализирани в исковата молба с оглед постановяване на
допустим съдебен акт. В този смисъл съдът съобразява изрично Определение №
307/2017 г. по т.д. № 1714/2017 г. на ВКС, Определение № 54/2021 г. по ч.гр. д.
№ 607/2021 г. на ВКС, Решение № 9118/2021 г. по адм. дело № 84/2021 г. на ВАС, Решение № 8440/2021 г. на ВАС по адм. д. № 11023/2020 г.
От приетите по делото писмени доказателства, включително и при справка на публичната страница на ВАС за публикуваните съдебни актове, се установява следното от фактическа страна: С ЕР на ТЕЛК № 0308 от заседание 012 от 23.01.2018 г. на ищеца К., след преосвидетелстване, била определена ТНР от 72% със срок от една година, при водеща диагноза органично разстройство на личността, личностова промяна при соматични заболявания, за общо четири заболявания, като за органично мозъчните психични нарушения били определени 50% ТНР, за захарен диабет тип II неинсулинозависим – 40% ТНР, за артериална хипертония – 30 % ТНР и за епилепсия с неясна етиология – 40% ТНР, като на основание Приложение № 2 от Методиката на отправните точки на НМЕ от 2017 г. ТЕЛК приела 20% от сбора на съпътстващите заболявания и така крайният процент ТНР бил определен на 72%. При постановяване на това ЕР на ТЕЛК в сила била редакцията на Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ, обн. ДВ бр.51/2017 г., в сила от 27.06.2017 г., прието с Постановление на МС, което приложение озаглавено „Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти“ имало следното съдържание в своята т.III „Когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания.
Първи пример: лицето има
4 увреждания, за които в отправните точки са посочени следните проценти: 50;
10; 10; 10. В този случай при определяне на общия процент към 50 % не може да
се прибави повече от 10 % от сбора на процентите за останалите увреждания.
Втори пример: лицето има 5 увреждания, за които в
отправните точки са посочени следните проценти: 40; 30; 20; 15; 10. В този
случай към 40 % може да се прибави максимум до 20 % от сбора на процентите за
останалите увреждания.“ С ПМС № 152/26.07.2018 г. за изменение и
допълнение на Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление №
120 на Министерския съвет от 2017 г. по § 12 било отразено, че Приложение № 2
към чл.63, ал.3 се изменя, като Методика за
прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност
(вида и степента на увреждане) в проценти и конкретно т.III придобила следното съдържание: „Когато са налице няколко увреждания,
независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с
причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност/ вид и степен на увреждане е посочен отделен
процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на
увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната
отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите
проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но
се изписват в мотивната част на експертното решение.“ Въпросното ПМС № 152/26.07.2018 г. било обнародвано в ДВ, бр.64/03.08.2018
г. и от тази дата изменението на т.III от Методиката,
Приложение № 2 на НМЕ влязло в сила. С ЕР на ТЕЛК №0689 от заседание № 022/05.02.2019
г. ищецът К. бил преосвидетелстван, вече при действието на посочената изменена
редакция на въпросната т.III, като му била
определена 50 % ТНР със срок на ТНР от три години при същата водеща диагноза, с
определени 50% ТНР за органичномозъчните психични нарушения, 30% ТНР за
захарния диабет, 30 % ТНР за артериалната хипертония и 40% ТНР за епилепсията,
като крайният процент 50 % ТНР се посочило да се определя на основание т.III от Приложение № 2 на Методиката за отправните точки
на НМЕ за 2018 г. След постановяване на ЕР на ТЕЛК от 2018 г. до
преосвидетелстването му през 2019 г., съгласно удостоверение от ТП на НОИ
Пловдив ищецът К. получавал месечна пенсия в различен размер, като най-ниската
била от 210 лева, а най-високата за този период възлизала на 217,98 лева. След
преосвидетелстването през 2019 г. и до датата на депозиране на исковата молба
най-ниският размер на месечна пенсия, който ищецът получавал, бил 176,46 лева,
а най-високият - 212,50 лева.
С Решение № 1632/31.01.2020 г.
на ВАС по адм. дело № 10422/2018 г. в производство по чл.185 от АПК била
постановена отмяна на разпоредбата на т.III
от Методиката за прилагане на отправните точки на оценка на трайно намалената работоспособност
(вида и степента на увреждането) в проценти от приложение № 2 към чл.63, ал.3
от Наредбата за медицинската експертиза, изменена с ПМС № 152 от 26.07.2018 г.,
обн., ДВ, бр. 64 от 3.08.2018 г., като съдът приел, че е налице съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на проекта на
подзаконовия нормативен акт, свързано с липсата на мотиви, чието съдържание да
съответства на изискванията по чл.28, ал.2 от ЗНА. Въпросното решение на ВАС
било потвърдено с окончателно Решение № 8982/07.07.2020 г., постановено по адм.
дело № 3481/2020 г. на петчленен състав на ВАС. След като разбрал за така
постановеното решение, ищецът поискал от НЕЛК ревизиране на постановеното
спрямо него ЕР на ТЕЛК с № 689/05.02.2019 г., тъй като считал, че е ощетен,
предвид съдържанието на изменената с ПМС № 152/26.07.2018 г. разпоредба на
Методиката Приложение № 2 към НМЕ, поради наличните няколко установени увреждания
и невъзможността, след изменението на т.III от Методиката, това обстоятелство да се отчита при освидетелстване от ТЕЛК
чрез прибавяне на допълнителен процент към определения най-висок процент ТНР. С писмо изх. № I 313 З/31.07.2020 г. от Директора на НЕЛК ищецът
бил уведомен, че нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното решение на
ВАС от 07.07.2020 г. се съдържа изявление, с което да се задължават органите на
експертизата на работоспособността да ревизират издадените от тях актове за
периода на действие на отменената т.III от Методиката,
Приложение № 2 към НМЕ. В писмото било посочено още и че отмяната на въпросната
разпоредба има действие само за в бъдеще и не може да се прилага с обратна сила
за правоотношения, произтекли в миналото, като в тази връзка се акцентирало
върху мотивите на ТР № 2/2016 г. на ВАС и било отговорено, че за НЕЛК не
съществува правно основание да извърши действия по ревизиране на ЕР № 689/05.02.2019
г. на ТЕЛК.
В рамките на исковия период ищецът бил
настанен в отделение по очни болести на МБАЛ „Централ хоспитал“ Пловдив от 28.07.2020
г. до 30.07.2020 г. с проведено консервативно лечение на глаукома, като бил
изписан с подобрение, а преди това, за периода от 18.05.2020 г. до 25.05.2020 г.
бил хоспитализиран в СБР гр.Рудозем за извършване на физикална терапия и
рехабилитация по повод на установена гонартроза, като и от това лечебно
заведение ищецът бил изписан с подобрение. В периода от 06.02.2019 г.,
включително и към датата на подаване на исковата молба в съда, ищецът водел
личен дневник на свои неврологични оплаквания, като записките в същия били
заверени с подпис за „наблюдаващ лекар“ и печат на ЕТ „Д-р И. И. - АИСПСМП- невролог“.
Така описаната фактическа обстановка
съдът намери за установена на базата на част от доказателствата, които се
събраха в хода на съдебното дирене. Съдът кредитира по-голямата част от
събраните по делото писмени доказателства, като досежно представените копия от
ръкописно попълнен дневник, от съдържанието на който личи да е съставян от
името на ищеца, доколкото е налице описание на оплаквания от първо лице
единствено число, намира, че независимо от положените подпис и печат от името
на лекар, посочените записки не могат да бъдат счетени за надлежен медицински
документ, от който да може да се направи конкретен извод за здравословното
състояние на ищеца. Представените и приети по делото рецептурна книжка на
хронично болния, както и амбулаторен лист, а също и фискални бонове за
закупуване на медикаменти, са все с дати, следващи очертания исков период от
05.02.2019 г. до 02.09.2020 г., поради които и се явяват неотносими към
предмета на делото и не се вземат предвид от съда.
При така установеното и при анализа на събраните и кредитирани от съда
доказателства, от правна страна съдът намира, както се посочи и по-горе, че исковите
претенции на ищеца К. се явяват изцяло неоснователни и недоказани.
За да възникне правото на
обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко
кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена
или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, съответно
отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт;
незаконосъобразният акт, вкл. подзаконов нормативен акт, действието или
бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите
на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В конкретния случай, както се посочи,
е установена по делото категорично отмяната с влязло в сила съдебно решение на
разпоредба от подзаконов нормативен акт, а именно посочената отмяна на т.III на Методиката по Приложение № 2 на НМЕ, като незаконосъобразна. В тази
насока от значение досежно наличието на този елемент на фактическия състав за
реализиране отговорността на държавата е крайният резултат, а именно
обявяването с влязъл в сила съдебен акт на въпросната разпоредба от
подзаконовия нормативен акт за незаконосъобразна, при това, независимо от факта
по какви причини актът е счетен за такъв от съда.
Според съда обаче, в случая не се установява настъпването на претендираната
пряка и непосредствена вреда от действието на отменената разпоредба от
Методиката. В тази насока, на първо място, заявената от ищеца претенция за имуществени вреди,
съставлява такава за пропуснати ползи, доколкото по исковата молба е посочено,
че сумата, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, се формира от
сбора на суми от по 150 лева месечно за периода на иска 05.02.2019 г. до
02.09.2020 г., които ищецът би могъл да получава, ако не бе ощетен с 22 % ТНР
при изчисляване на инвалидната му пенсия. Както е прието трайно в съдебната
теория и практика /в
този см. ТР № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 161 от
6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2018 г. и др./, пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, като предположението за нея винаги
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на общо логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването. Приходът в тази връзка и не трябва да е случайна,
а изцяло закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е
обективно, а не само субективно очакван, като увеличение на имуществото и
поради това и тъй като пропуснатата полза е елемент от фактическия състав,
пораждащ правото на обезщетение, при липса на изрично установена в закона
презумпция за настъпването ѝ, пропуснатата полза не се предполага, а
следва да бъде доказана в процеса. В конкретния случай действително е
категорично установено обстоятелството, че преди промяната на т.III от
Методиката, Приложение № 2 към НМЕ, със своето експертно решение за К. от 2018
г. ТЕЛК е отчела наличието на повече от едно увреждания, за които се определя
отделен процент ТНР, както и че същите тези заболявания са били налични и
оценени със съответен процент ТНР при освидетелстването на К. след изменението
в т.III от Методиката през 2019 г. с Решението на ТЕЛК с №
0689. Безспорно е също и че ищецът от м.януари 2017 г. е получавал пенсия,
което е удостоверено от ТП на НОИ Пловдив, като макар и в удостоверението да не
е посочен видът на получаваната от ищеца пенсия, съдът приема, че се касае до
такава за инвалидност, предвид изрично декларираното такова обстоятелство от
ищеца в представената по делото декларация до съда и фактът, че същият, с оглед
освидетелстването му от ТЕЛК, е лице, което принципно има право на пенсия за
инвалидност по чл.71 и чл.72 от КСО. Безспорно е и че съгласно чл.75, ал.2 от КСО при изчисление на размера на пенсията за инвалидност определеният процент
ТНР оказва съответно влияние върху определянето на този размер, доколкото е
предвидено умножаване на признатите години осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж с коефициент,
който е в зависимост от процента ТНР и съответно който е най-нисък за лицата с
определен процент ТНР от 50 до 70,99 на сто. Същевременно обаче, следва да се
има предвид обстоятелството, че пенсията за инвалидност се определя при
съобразяване на процедурата по раздел II на глава VI от КСО, като преценката се осъществява от органите
на съответното ТП на НОИ в процедурата по издаване на разпореждане за отпускане
/изменение на пенсия/, в която се преценява, освен правото на съответна пенсия,
също така и правото на съответен размер на пенсията, зависещ обаче от множество
други фактори, а не само от процента ТНР, като наличния осигурителен стаж по
години и месеци на лицето, начина, по който се определя доходът, от който се
изчислява пенсията, който пък зависи от средномесечния осигурителен доход за
страната, както и начина на изчисление на индивидуалния коефициент и също от
определения минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст за
страната, съгласно Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Сиреч,
необходима е кумулативна преценка на множество обстоятелства и фактори, които
оказват влияние върху размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване
и това се осъществява в нарочно производство, съгласно чл.98 и сл. от КСО, завършващо
с индивидуален административен акт. В тази насока, действително, след влизане в
сила на разпоредбата на т.III от Методиката
по Приложение № 2 на НМЕ през 2018 г., /след това отменена като
незаконосъобразна/, не е била налице вече възможност за определяне допълнително
и прибавяне на процент ТНР към определения най-висок такъв по този именно ред,
независимо от наличието на няколко увреждания, с изключение на случаите на лица
с определен най-висок процент 80 или над 80% ТНР /съгласно действащата т.IV от Методиката/, но същевременно, като се има
предвид, че преди това изменение въпросната норма е предвиждала прибавяне на от
5 до 20 процента от сбора на процентите на съпътстващите това с най-голям
процент увреждания, не може да се приеме с категоричност, че ако не бе
действала отменената с решението на ВАС норма на т.III от Методиката, на ищеца при освидетелстването му
през 2019 г. щяха да се прибавят именно 20 процента от сбора на процентите на
съпътстващите увреждания към най-високия определен му процент. И това е така,
доколкото тази преценка на ТЕЛК е всякога конкретна и всякога е актуална към
момента на освидетелстването, което е и самият смисъл на преосвидетелстването и
както е посочено в нормата на т.III от Методиката,
действала до приемане на отменената като незаконосъобразна нова разпоредба, то
преценката се осъществява на базата на общото състояние на освидетелстваното
лице. Нещо повече, видно е, че в ЕР на ТЕЛК № 0689 от 2019 г. е налице
съществена промяна по отношение на определените проценти ТНР за установените
увреждания, като в сравнение с ЕР на ТЕЛК № 0308/2018 г. за захарния диабет
вече е определен по-нисък процент ТНР, а именно 30, вместо преди това
определените през 2018 г. 40 % . Следователно и ако не бе изменено съдържанието
на разпоредбата на т.III от Методиката с
текста на отменената след това разпоредба и ТЕЛК бе приложила добавяне дори и
на най-високия процент от сбора на процентите на съпътстващите най-тежкото
увреждане, а именно 20 %, то това би довело до определяне на краен процент ТНР
70, но не и 72%, както твърди ищецът и поради това същият би попаднал при
определяне на коефициентите по чл.75, ал.2 от КСО в съвсем различна група на
по-нисък коефициент, участващ в изчислението размера на инвалидната пенсия. Поради
това и съдът счита, че в случая не е доказано твърдението на ищеца, че от
действието на отменената норма от подзаконовия нормативен акт същият е бил
ощетен именно с 22 процента, които да не са били прибавени към най-високия
определен процент ТНР при освидетелстването му през 2019 г., доколкото не е
налице изобщо абсолютна правна сигурност, че при произнасянето на ТЕЛК през
2019 г., ако отменената разпоредба не бе в сила, ТЕЛК е щяла да добави първо
именно 20 процента от сбора на процентите на съпътстващите заболявания, нещо,
което сега вече, с оглед наличието на влязлата в сила разпоредба на т.IV от въпросната Методика, /ДВ бр.46/2019
г./. може да се счете за сигурно и то само при наличието и на останалите
основания в посочената т.IV при
законосъобразното приложение на посочената разпоредба от органите на медицинската
експертиза на работоспособността и на второ
място, категорично не може да се счете, че би било сигурно настъпило
определянето на 72 % ТНР, ако не бе влязла в сила незаконосъобразната
разпоредба на т.III от Методиката,
защото, както се каза, през 2019 г. оценката на ТНР по отношение на едно от
съпътстващите водещото заболяване е била напълно различна. Сиреч, ищецът е
основал претенцията си на предположение за едно евентуално несигурно събитие,
защото не следва категорично, че ако не бе изменена т.III от Методиката в сила от 03.08.2018 г., то
положението му щеше да остане същото като при освидетелстването му през 2018 г.
Поради това и съдът счита, от една
страна, че не е доказано по необходимия категоричен начин твърдяното
ощетяване на ищеца при преосвидетелстването му от ТЕЛК в резултат от действието
на отменената норма на Методиката именно с твърдените 22 процента, нито дори с
20 процента, които да не са били прибавени към определения най-висок процент
ТНР и от друга страна, дори и това да бе така, то не може да се установи да е
налице като пряка и непосредствена последица твърдяното неувеличаване
имуществото на ищеца, доколкото, както се каза, за да получи той пенсия за
инвалидност в определен размер е необходимо произнасянето на компетентен орган
от ТП на НОИ Пловдив, тоест твърдяната пропусната полза, изразила се в
неполучаване на съответна разлика в размера на пенсията, изобщо не произтича
пряко от действието на отменения подзаконов нормативен акт, а ще е всякога
опосредена от произнасянето на органите, натоварени с преценката за правото и
размера на пенсията за инвалидност. В тази връзка, не може да се твърди, че ако
не бе действала отменената разпоредба, то това би довело до сигурно увеличаване
имуществото на ищеца и то именно с твърдения от него размер на пропусната
пенсия, защото, както се каза, от една страна, не може въз основа на
предположения с какво съдържание би било едно законосъобразно решение на ТЕЛК,
защото то би могло да е законосъобразно и при прибавяне на по-нисък процент от
20 и съответно общ процент под сочените 72 процента ТНР, да се предположи какво
би било и законосъобразното решение на съответното длъжностно лице от ТП на НОИ
по определяне размер на пенсия, още повече, че, както се посочи, този размер не
зависи само и единствено от крайния процент ТНР. Следователно, липсва пряка и
непосредствена причинно - следствена връзка между твърдените имуществени вреди
и отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, защото са налице
различни правоотношения, независимо, че те се развиват последователно във
времето. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица
от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно и задължително следствие от увреждането. Непосредствени вреди са
пък тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат. В случая се твърди вредите ищецът да е започнал да търпи именно от
датата на издаване на ЕР на ТЕЛК през 2019 г., тоест при действието на
отменената като незаконосъобразна норма от НМЕ, но, както се каза, не може да
се обоснове наличието на пряка неблагоприятна последица от този момент, защото
не е налице само една единствена проявна възможност касателно съдържанието на
ЕР на ТЕЛК, свързано с крайния процент ТНР и поради това и липсва установено
конкретно задължително следствие от увреждането. Отделно от изложеното, ищецът,
въпреки указаната му на няколко пъти доказателствена тежест, е проявил упорство
в непредставянето на каквито и да било доказателства, въз основа на които да
може да се изчисли дори и примерно какъв би бил размерът на пенсията му и то
при различните варианти на оценка на ТНР, които са принципно възможни, нито е
ангажирал относими доказателства, включително експертиза, която да изчисли размер
на твърдените пропуснати ползи. Освен това, не са били ангажирани и
доказателства, от които да се направи извод за
твърдението на ищеца относно това, че ако не бе действала отменената
норма, законосъобразният процент ТНР, който би следвало да получи при
преосвидетелстването му от ТЕЛК, би следвало да е именно 72 %. При това положение и искът му за имуществени
вреди, като основан на предположения, се явява както неоснователен, така и
абсолютно недоказан.
Що
се касае до претенцията за неимуществени
вреди, то действително, според съда очакването на един законосъобразен и
благоприятен резултат, свързан с получаването на пенсия за инвалидност поради
общо заболяване в определен размер, който е в зависимост и от определения
процент ТНР, което очакване е останало неоправдано, предвид междувременно
настъпилото изменение на НМЕ и влизане в сила на процесната отменена
разпоредба, е от естество принципно да доведе до неблагоприятни последици от
неимуществен характер. Същевременно обаче, нито едно от оплакванията в тази
насока на ищеца, свързано с претърпени
неимуществени вреди, изразили се в безсъние, сприхавост, избухливост,
депресивни състояния, социална изолация и огорчение, както и зачестили
епилептични припадъци, несвързани и тревожни мисли, потиснатост и чувство за
безизходица, отразили се в съвкупност неблагоприятно на психическото и
физическото здраве на ищеца, не са доказани по делото, а доказателствената
тежест за това е била на ищеца. Въпреки указаната доказателствена тежест на
ищеца още с разпореждането за насрочване на делото, същият не е ангажирал
надлежни доказателства, за което и да било от посочените конкретно негови
неудоволствени изживявания, включени като конкретни такива в обема на
претендираните за претърпени от него неимуществени вреди, като се е отказал
изрично от уваженото му доказателствено искане за разпит на свидетел. В тази
връзка, провежданото от него лечение, за което са представени епикризи от
медицински заведения, касаят заболявания /очно и такова на опорно-двигателната
система/, които изобщо не са посочени от ищеца като такива, чието развитие е
било обусловено от описаните от него събития, от които твърди да е претърпял
вреди и които нямат отношение към оплакванията му. Нещо повече, както става
явно от приложените епикризи, проведеното лечение и рехабилитация са били
планови и са приключили с подобрение за ищеца. Съдът, както посочи, не би могъл
да кредитира като надлежни доказателства, от които да се съди за здравословното
състояние на ищеца, представените ръкописни записки от дневник на оплакванията
на ищеца, независимо от описвана симптоматика, която би могла да се отнесе към
тази на заболяването епилепсия, като се има предвид, освен това и че
твърденията в исковата молба са за зачестили епилептични припадъци, а не са
налице изобщо доказателства относно честотата на посочените припадъци преди
началото на исковия период. Поради това и съдът намира, че и това конкретно
оплакване остава напълно недоказано. Същото се отнася и до претенцията за
претърпени неимуществени вреди, изразили се в съответно описаните в исковата
молба неблагоприятни психически преживявания и състояния на ищеца, по отношение
на които същият не е ангажирал никакви доказателства по делото. Поради
посоченото и съдът намира, че претенцията за причинени неимуществени вреди се
явява също изцяло недоказана.
Освен посоченото
по-горе, съдът намира за нужно да посочи, че след приемане на процесната
разпоредба на т.III от Методиката с
ПМС №152/26.07.2018 г. е последвало едно съществено изменение и на т.IV от въпросната Методика с ПМС № 139, обн. в ДВ
бр.46/11.06.2019 г., при което на практика е предоставена възможност за лицата,
които са с две или повече увреждания, какъвто е случаят на ищеца К., за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент
и когато най-малко две от тях са с определен процент трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане – 50 или над 50 на сто, оценката на
трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане да се определя,
като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото
увреждане и към него се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на всички
съпътстващи увреждания. Сиреч, предвидена е била възможност за завишаване
крайния процент ТНР при освидетелстване, като освен това, с разпоредбата на §3
от ПЗР към ПМС № 139 на Министерския съвет от
6 юни 2019 г. за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза (ДВ, бр. 46 от 2019 г., в сила от
11.06.2019 г.), изрично
е била предоставена възможност на лицата, освидетелствани или
преосвидетелствани от ТЕЛК в периода от 3 август 2018 г. / т.е. след влизане в
сила на ПМС № 152, с което е приета процесната отменена впоследствие като незаконосъобразна
норма на т.III от Методиката/ до влизането в сила на това
постановление, да подадат заявление-декларация за преосвидетелстване, извън
случаите по чл.56, ал.1 от Правилника
за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи в едномесечен срок от влизането в сила на това
постановление. Сиреч, МС на практика само няколко месеца
след приемане на текста на процесната отменена като незаконосъобразна
впоследствие с решението на ВАС разпоредба на т.III от Методиката, от
чието действие именно ищецът твърди да са му били причинени вреди, е приел и
ново изменение в Методиката, като е предоставил възможност за определена категория
освидетелствани лица, по отношение на които, предвид действието на
незаконосъобразната разпоредба, не е имало възможност за преценка евентуално
увеличаване на крайния процент ТНР, той да бъде завишен именно поради наличието
на множество увреждания, защото е бил снижен прагът, действал до този момент по
т.IV от Методиката. В тази насока и за ищеца, особено предвид
твърденията му, че е било налице влошаване на заболяването епилепсия, е
съществувала също възможност да поиска преосвидетелстване в срока по §3 от ПЗР
към ПМС 139/2019 г., доколкото ЕР на ТЕЛК, с което е бил преосвидетелстван, е
от 05.02.2019 г. и поради това попада в периода по §3 от 03.08.2018 г. до
11.06.2019 г. Затова и фактът, че ищецът не се е възползвал от посочената
възможност да поиска преосвидетелстване с оглед евентуално приложение на
по-благоприятна за него разпоредба, не може да не се вземе също предвид при преценката
основателността на неговите претенции, защото по логиката, която той излага, на
практика е била налице възможност за същия, при това нормативно установена в
същия нормативен акт, за който ищецът твърди да го е увредил с действието си,
да получи евентуално и по-висок краен процент ТНР като предпоставка и за
твърдяното определяне и на по-висок размер на пенсията му за инвалидност
значително време преди края на исковия период. В тази насока и не би следвало
ответникът да се държи отговорен за евентуално настъпили вреди поради това, че
ищецът не е бил предприел действия в указания нормативно срок да поиска
преосвидетелстване при условия, които биха му дали възможност да получи
по-висок процент на ТНР от 50, сиреч претенциите за част от исковите периоди, а
именно от 11.06.2019 г. и занапред до края на исковите периоди 02.09.2020 г. не
може да се счетат за основателни и тъй
като е съществувала осигурена от ответната страна нормативна възможност за
евентуално практическо преустановяване действието на последиците от отменената
впоследствие норма на т.III /редакция от 2018 г./
от Методиката с Решението на ВАС в сила от 07.07.2020
г.
Предвид всичко
изложено и съдът намира, че следва да отхвърли предявените от ищеца К. искове
изцяло, като при този изход на спора и с оглед направеното с отговора по
исковата молба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
ответника, то съобразно с нормата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, във връзка с чл.37 от ЗПП, вр. с чл.24 от
НЗПП /в редакцията към момента на приключване на настоящото производство/ ще
следва ищецът да бъде осъден да заплати такова на ответника в размер на 100 лева.
По изложените
мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.К. ЕГН ********** *** искове против Администрация на
Министерски съвет на Република България за
имуществени вреди в размер на 3000 лева, както и за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за периода от
05.02.2019 г. до 02.09.2020 г. за двете претенции, претендирани от отменен като
незаконосъобразен подзаконов нормативен акт – т. III от Методика за
прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност ( вида и степента на увреждане ) в проценти, Приложение № 2
към чл.63, ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза, ред. ДВ, бр.64/2018
г., ведно със законна лихва върху всяка от посочените искови претенции, считано от
02.09.2020 г. до окончателното изплащане, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А.М.К. с
ЕГН ********** ***, да заплати в полза на
Администрация на Министерски съвет на Република България гр. София, бул.
„Дондуков“ № 1, сумата от 100 лв. /сто лева/,
съставляващи размер на юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: