Решение по дело №7394/2018 на Районен съд - Плевен

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 27.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХI граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 7394 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

 

Постъпила е искова молба от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД *** против М.С.К. ***. В молбата се твърди, че ищцовото дружество е депозирало заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Исковата молба е подадена от “А.З.К.Н.П.З.“ ООД, против М.С.К.,*** с предявени искове с правно основание чл.240 и чл.86 и 92 ЗЗД по реда на чл.415, ал.1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми: 800 лв. – главница; сума в размер на 184 лв. – договорна лихва за периода от 24.04.2016г. – 20.03.2017г.; сумата от 100 лева административна такса за събиране на вземането; сума в размер на 616 лв. – такса за гаранция; сума в размер на 40,71 лв. - мораторна лихва за периода от 21.03.2017г. до 17.05.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата.

Твърди, че на 25.03.2016г. между „***“ ЕООД и ответника е сключен договор за кредит № ***, при спазване на разпоредбите на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закон за платежните услуги и платежните системи, Закон за задълженията и договорите, Закон за електронния документ и електронния подпис, както и Закон за електронната търговия. Твърди, че съгласно сключения между страните договор, кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия на преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние, както и Общите условия. Твърди, че със сключването на договора, кредитополучателят удостоверил, че е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „***“ ЕООД, в случаите, когато е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от тях. Твърди, че по силата на договора, на ответницата била предоставена сума в размер на 800 лева, която следвало да върне ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 184 лева за срок от 360 дни. Твърди, че за обезпечение на кредита, на същата дата, ответницата сключила Договор за гаранция № *** с „***“ ЕООД като гарант, по силата на който гарантът се задължил пред кредитора да изпълни задължението на кредитополучателя и солидарно с него. Твърди, че съгласно чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателят, кредиторът има право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е поискал предварително удовлетворяването им от кредитополучателя. Твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си за плащане на сумите по кредита, поради което Гаранта „***“ ЕООД погасило дължимата сума в пълен размер и встъпил в правата на кредитор. Твърди, че от този момент, за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя. Твърди се, че датата за последна вноска по кредита била на 20.03.2017г., като след тази дата вземането е станало изискуемо изцяло. Твърди, че на основание чл.10 от ОУ, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е вноска до 20 дни след падежа, му се начислява такса за събиране на вземането.  

Твърди, че на 01.12.2017г. бил сключен договор за покупко-продажба  на необслужвани кредити и приложение към него между „А.з.к.н.п.з.“ ООД и „***“ ЕООД, по силата на който вземането вземането срещу ответницата било прехвърлено в полза на ищцовото дружество. Твърди се, че по договора за кредит, ответникът не е извършил плащания, поради което към момента дългът е в размер на 800 лева главница, 184 лева договорна лихва за периода 24.04.2016г. – 20.03.2017г, 100 лева административна такса за събиране на вземането, 616 лева такса гаранция, 40,71 лева мораторна лихва за периода 21.03.2017г. – 17.05.2018г. В заключение моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи претендираните суми. Претендира разноски.

В законовия едномесечен срок ответницата не представя писмен отговор и не изразява становище по исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3713/2018г. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по  чл.422 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, но същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.

В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество процесните суми.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното производство деловодни разноски в размер на 75,00 лв., както и направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 225,00 лв., в които е включено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и държавна такса в размер на 75 лева. За разликата до 350 лева за юрисконсултско възнаграждение, претенцията се явява неоснователна.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника           М.С.К.,***, че същата дължи на ищеца „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К., следните суми: 800 лв. – главница; 184 лв. – договорна лихва за периода от 24.04.2016г. – 20.03.2017г.; 100 лева административна такса за събиране на вземането; 616 лв. – такса за гаранция; 40,71 лв. - мораторна лихва за периода от 21.03.2017г. до 17.05.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата

ОСЪЖДА М.С.К.,***, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К., сумата от 75, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА М.С.К.,***, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К., сумата от 225, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: