№ 134
гр. Русе, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20224501000245 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „КРЕДИТ ИНС“АД София,
ЕИК205997727, представлявано от М. Г. А., чрез пълномощник адвокат Р. Д.,
против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№3919/2021г., в
частта, с която са отхвърлени исковете за договорна лихва-105лв., за лихва за
забава-106.32лв. за периода 16.08.2019г.-05.04.2021г., както и в частта за
присъдените разноски. Излагат се оплаквания за неправилност на решението,
поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и
необоснованост. Иска се да бъде отменено от въззивния съд и претенциите-
уважени изцяло, както и присъдени разноски.
Насрещната страна-въззиваемата С. Г. Й., представлявана от
особен представител адвокат И. М. не е подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание заявява становище за нейната неоснователност, счита
решението за правилно и иска да бъде потвърдено.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
1
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и
правилно.
По делото е безспорно установено, че между страните „Кредит
инс“АД и С. Г. Й. е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №
ДЗ008222/15.07.2019г., с приложение № 1 към него и при общи условия-по
електронен път, по смисъла на чл.6 ЗПФУР. Според договора, на втората е
предоставен кредит в размер на 500 лева, с цел ремонт, със срок за
погасяване 7 месеца от датата на подписването му, до 15.02.2020г. По
договора С. Й. се задължила да върне сумата 917.06лв. Сумата 500лв. и е
преведена на 15.07.2019г. чрез системата на „Изи Пей“. В договора е
посочено, че кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент-36%, а ГПР е
49.7% В чл.4 от същия е посочено, че кредитополучателят е избрал
кредитодателя да ангажира дружество-гарант, за гарантиране връщане на
вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на
кредитодателя „такса гарант“, разсрочена към месечните му вноски. Според
погасителния план общата „такса гарант“ възлиза на 312.06лв. Във всяка
месечна вноска по погасителния план е включена такса гаранция-44.58лв.
Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на договора са
приложими правилата на ЗПК, доколкото той има характеристиките на
договор за потребителски кредит. Прието е от съда, че договора за
потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, а именно-чл.19, ал.5 във
вр. ал.4, поради което е недействителен. Съображенията на съда са, че ГПР
надвишава петкратния размер на законната лихва, тъй като в него не е
включена т.нар. „такса гарант“, която е разход по кредита, който следва да
бъде включен в ГПР. Ако към разходите се включи и „такса гарант“, ГПР е
142.99%. По тези доводи съдът е приел, че се дължи чистата стойност на
кредита в размер на 500лв.
Изложените от съда мотиви са подробни, основани на приетите за
установени факти и почиващи на относими норми на материалния закон,
2
поради което въззивния съд препраща към тях, на основание чл.272 ГПК.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че неправилно е
прието от съда, че е налице противоречие с чл.19, ал.4 ЗПК. Посочен е в
договора ГПР - 49.7 %. Липсва посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, липсва и каквато и да е
конкретизация относно начина, по който той е формиран, както и яснота
досежно включените в него компоненти. Това е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1
ЗПК/. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност
на договора, съгласно чл.22 ЗПК. Отделно от това, правилно е прието от
районния съд, че договореното в чл.4 относно осигуряване на гарант и
заплащане на такса за това, включена в месечните вноски в общ размер
312.06лв., е сключена в противоречие със закона и добрите нрави и е
нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Тази такса, в размер надвишаващ 60%
от кредита, на практика е разход по кредита и следва да бъде включена в
ГПР, което в случая не е направено, като по този начин е налице заобикаляне
на изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Съпоставяйки такса гарант с размера на
отпусната сума по кредита – 500 лв., и с този на общо дължимата договорна
лихва – 105лв., съдът приема, че уговорките, предвиждащи заплащането на
„такса по кредита“, са неравноправни по смисъла на чл. 145, ал. 1 ЗЗП. При
извършване на елементарна сметка съдът установява, че е налице
противоречие с императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно което
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Вещото лице е определило ГПР на 142.99%.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че съдът е следвало да
присъди законна лихва за забава върху главницата, на основание чл.86 ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.23 ЗПК, кредитополучателката дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, когато договорът е признат за
недействителен.
Ето защо решението в обжалваните части е правилно и следва да бъде
потвърдено.
3
Разноски не се присъждат на страните, предвид изхода на спора.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №618/13.05.2022г., постановено по гр.д.
№3919/2021г. по описа на РРС, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
В останалите части като необжалвано, решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4