№ 2716
гр. Варна , 30.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501807 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.419 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. ИГН. В., с ЕГН **********,
действащ чрез адв.С.Н., против Разпореждане №1086 от 18.03.2021г. по
ч.гр.д.№3777/2021г. по описа Районен съд Варна, с което е постановено
незабавно изпълнение на Заповед №352/18.03.2021г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаването
на изпълнителен лист по същото дело.
Във въззивната частна жалба се поддържа, че разпореждането за
незабавно изпълнение, следва да бъде отменено, тъй като е
незаконосъобразно и неправилно. Оспорват се изводите на съдът, че е
възможно ипотечен акт да служи като доказателство за настъпване на
предсрочна изискуемост, респективно че кредиторът може да черпи права от
акта досежно отнемането на преимуществото на срока за погасяване на
кредита и да се снабди с изпълнителен титул по реда на чл.417 от ГПК.
Поддържа се, че е налице разминаване между волята на кредитора, който
претендира вземане за наказателна лихва, а заповедният съд, в издадената
заповед за изпълнение, е преквалифицирал претенцията като неустойка, като
се поддържа, че тази подмяна на основанието и волята, е недопустима.
Твърди се, че кредиторът е инициирал едновременно три заповедни
производства за вземания произтичащи от един акт, като вземането за лихви
предмет на настоящото производство е акцесорно на това в друго заповедно
производство, имащо за предмет главница. Поддържа се, че което издаването
на атакуваната заповед за изпълнение за лихва, без в производството да е
установена дължимост на главницата, е недопустимо. На следващо място, са
1
развити подробни доводи за недействителност на клаузата от договора
предвиждаща заплащане на процесната наказателна лихва за забава в размер
на 5 % на месец от размера на непогасената главница, като противоречаща на
закона и на добрите нрави, респективно за недължимост на вземането
предмет на атакуваното разпореждане. Моли се въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на
заповедта за изпълнение и да обезсили издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист.
От заявителя “Ново Финанс“ ООД, с ЕИК *********, чрез адв.Д.Т., е
постъпил отговор на частната жалба, с който се поддържа становище за
нейната неоснователност. Поддържа се, че атакуваното разпореждане е
правилно и законосъобразно, като са развити подробни съображения в
подкрепа на това становище, включително и с позоваване на съдебна
практика. Моли се за потвърждаване на обжалваният съдебен акт и за
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания
съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна
страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, като
съображенията за това са следните:
Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417
от ГПК и за издаване на изпълнителен лист е предоставено като възможност
за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен
титул за свое изискуемо и ликвидно вземане, срещу длъжника без да води
исков процес при условие, че вземането е установено с някой от изброените в
цитираната разпоредба документи. Освен специфичната формална проверка,
която се дължи по повод заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.418, ал.2 от ГПК, която е съсредоточена
върху това дали съществува редовен от външна страна документ, посочен в
чл.417, т.1-9 от ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. В конкретния случай съдът дължи и
проверка по общия ред визиран в чл.411, ал.2 от ГПК, доколкото по делото е
безспорно че се касае за потребителско кредитиране, респективно длъжника
се ползва със специфичната закрила, уредена в общият и специалните
потребителски закони. В този смисъл при разглеждане на конкретното
заявление за издаване на заповед за изпълнение, следва да се прецени не само
годността на документа от външна страна за издаване на заповед за
изпълнение, но и дали е налице обоснована вероятност някоя от клаузите на
2
договора да влиза в колизия със закона или добрите нрави.
В разглежданият казус представеният от заявителя ипотечен нотариален
акт и уведомително писмо, ведно с разписка за получаването му от длъжника,
удовлетворяват формалните изисквания на чл. чл.418, ал.2 и ал.3 от ГПК,
респективно са годни да обусловят издаване на заповед за изпълнение за
претендираната наказателна лихва за забава, имаща характер на мораторна
неустойка. От друга страна обаче уговорката от процесният договор,
предвиждаща неустоечно плащане при забава в погасяване на главницата в
размер от 5 % на месец върху непогасената част от задължението, влиза в
противоречие с разпоредба на чл.42, ал.2 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители, според която когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава / в това
число и неустойката/ не може да надвишава размера на законната лихва,
който е около 10 % годишно. Наред с горното така уговореният размер на
процесното обезщетение, което по същество съставлява неустойката за забава
при погасяването на главница по договор за кредит, излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката. В
случая липсата на предвидени максимален размер и срок, съчетано с
конкретните параметри за начисляване на неустойката, позволява
акумулирането на допълнителен дълг, който многократно надхвърля както
размера на обичайното обезщетение, така и на самата главница.
С оглед горното настоящият състав на съдът, намира, че в
разглежданият казус е налице обоснована вероятност клаузата на договора,
предвиждаща процесното вземане, да се намира в колизия със закона или с
добрите нрави, поради което разпореждането, с което е постановено
незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 от ГПК, се явява
незаконосъобразно на основание чл.411, ал.2 от ГПК и следва да бъде
отменено, а издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист следва да
се обезсили.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №1086/18.03.2021г. по ч.гр.д.№3777/2021г.
по описа Районен съд Варна, с което е постановено незабавно изпълнение на
издадената по същото дело Заповед №352/18.03.2021г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като
незаконосъобразно.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден на основание Заповед
№352/18.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
3
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3777/2021г. по описа Районен съд
Варна, за вземането на “Ново Финанс“ ООД, с ЕИК *********, против В.
ИГН. В., с ЕГН ********** .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4