Р Е Ш Е Н И Е
№ 421
гр.
Хасково, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на първи
юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП -
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 337 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Комисия за
защита на потребителите (КЗП), Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, подадена чрез юрисконсулт Е.
Б., срещу Решение №19/17.02.2020 г., постановено по АНД № 7 по описа на Районен
съд - Свиленград за 2020 г.
В жалбата се навеждат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Счита се, че не
основателно съдът прел, че при съставянето на АУАН и НП били допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на санкционния
акт. Неправилно било прието наличие на неяснота относно дата на извършване на
проверката, която се явявала и дата на констатиране на нарушението. Следвало да
се прием, че констативния протокол не бил акт, с който се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. В акта, с който било
установено нарушението била записана дата на проверката 19.06.2019 г. Освен
това се счита, че констатираното от съда не представлявало съществено
процесуално нарушение, тъй като все пак проверката била извършена в
присъствието на представител на дружеството, който присъствал на 19.06.2019 г.
при извършване на проверката. Не бил без значение и факта, че АУАН бил съставен
и връчен в присъствието на управителя на санкционираното дружество, който го подписал
без конкретни възражения за дата на констативния протокол, респ. дата на
извършване на нарушението. Не било без значение и това, че в НП датата на
извършване на проверката, респ. на извършване на нарушението била коректно
посочена. Наред с това, в съдебно заседание било установено, че поправката в
АУАН била извършена от актосъствителя. В случая нарушителят има възможност да
се запознае с всички факти и обстоятелства, на които почивало повдигнатото му
обвинение, да разбере при какви осъществили се в действителността факти била
ангажирана административнонаказателната му отговорност и съответно имал
възможност да организира защитата си. По изложените съображения се моли за
отмяна на съдебното решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно
постановление. Претендират се разноски по делото. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, при условие на
евентуалност.
Ответникът - „АЛЛЕГРО 2005“ ЕООД, с
представена от пълномощник молба оспорва касационната жалба. Излагат се
съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното Решение №19/17.02.2020
г., постановено по АНД №7/2020 г., Районен съд - Свиленград е отменил
Наказателно постановление № К-0048001 от 25.11.2019 г. на директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
Стара Загора към Комисия за защита на потребителите, с което на „АЛЛЕГРО 2005“
ЕООД, гр.Л., за нарушение на чл.114, т.2 от Закона за туризма (ЗТ), на
основание чл.208 от ЗТ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 лева, за това, че не спазило минималните
задължителни изисквания за заведение за бързо хранене „две звезди“,
обективирани в Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията
за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ,
понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, Приложение №3
към чл.17, ла.1, т.3, ред №3.5, а именно обектът му не разполагал с втора
тоалетна клетка за жени и втора тоалетна клетка за мъже.
За да
постанови решението, районният съд е приел, че АУАН и НП били издадени от
компетентни органи, но на практика не бил спазен редът за издаване на
санкционния акт, тъй като имало неяснота относно датата на извършване на
проверката, която се явявала дата на констатиране на нарушението. Конкретно
посочил, че констативният протокол бил издаден на 19.07.2019 г. - когато се
твърдяло да била извършена процесната проверка и констатирано нарушение, но
било посочено че управителят следвало да се яви за представяне на документ на
04.07.2019 г., т.е. 15 дни преди датата на проверката. В същото време
фискалният бон за контролна покупка бил от дата 19.06.2019 г. В Приложението
към Констативния протокол било посочено, че последният бил от дата 19.06.2019
г. В АУАН е налична поправка относно месеца на процесното нарушение, като не
ставало ясно дали било извършено през месец 06 или месец 07. По същия начин
стояли нещата и по отношение на констативния протокол, цитиран в АУАН - налична
била поправка относно месеца на съставяне на протокола като не става ясно дали
бил съставен през месец 06 или месец 07. АУАН бил съставен преди констативния
протокол, с който било констатирано процесното нарушение. Въз основа на тези
констатации съдът стигнал до извода, че на практика нямало яснота за датата на
нарушението. Правото на защита на дружеството било нарушено, тъй като не му
било ясно срещу деяние, извършено на дата 19.06.2019 г. или на дата 19.07.2019
г. следвало да се защитава. Съдът е отбелязал, че пред него свидетелят А.К.заявила,
че тя извършила поправките в АУАН, касаещи датата на извършеното нарушение.
Това обстоятелство според съда обаче, не водило до извод за законосъобразност
на АУАН, а оттам и на НП. Поправката на задължителни реквизити на връчения
АУАН, без изрично отбелязване, че била извършена от актосъставителя
представлявала съществено процесуално нарушение. Тези поправки не били
извършени по законоустановения ред, а именно да било отбелязано кога са
извършени и името и длъжността на лицето, което ги извършило, както и да бил
наличен подпис на това лице. Липсвало и посочване на имената и подпис на
лицето, в чието присъствие били извършени тези поправки, а именно представителя
на дружеството-жалбоподател.
Настоящата
инстанция счита решението за правилно. Същото е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
Несъмнено,
от прегледа на АУАН № К-0048011, въз основа на който е издадено Наказателно
постановление № К-0048001/25.11.2019 г., се установява, че неясно е посочена
датата на извършената в обекта на дружеството проверка, която се явява и дата на
извършване на нарушението - не е ясно дали датата е 19.06.2019 г. или
19.07.2019 г. Тоест липсва яснота по отношение за съществен реквизит на АУАН.
Наред с това в Констативния протокол за извършване на проверка - № К-267079, е
записана датата 19.07.2019 г., като в същия действително е посочено че управителят
на дружеството следва да се яви в КЗП – Хасково за представяне на документ на
04.07.2019 г., т.е. 15 дни преди датата на проверката. От друга страна в
приложението към констативния протокол е посочено, че последният е от
19.06.2019 г. Предвид посочената в констативния протокол дата на извършване на проверка
– 19.07.2019 г., се указва, че АУАН е бил съставен преди констативния протокол,
тъй като актът е издаден на 04.07.2019 г. На следващо място, в НП е посочено,
че същото се издава след разглеждане на преписката по Акт № К- 0048001,
съставен на 04.07.2019 г., като в санкционния акт се посочва, че нарушението е
установено в хода на проверка, извършена на 19.06.2019 г.
Във
връзка с горното следва да се посочи, че безспорно е налице констатираното от
районния съд несъответствие и настоящият касационен състав изцяло споделя
доводите, че това несъответствие нарушава правото на защита на дружеството, тъй
като същото е в невъзможност да разбере за нарушение, извършено на 19.06.2019
г. или на 19.07.2019 г. е ангажирана административнонаказателната му
отговрност. Налице е препятстване както нарушителя, така и на съда да узнаят на
коя точно дата е извършено нарушението – тази посочена в НП или някоя друга. В
този смисъл, така констатираното несъответствие съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените, имащо за последица отмяна на НП.
Следва
да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е
необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят
правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване
и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице
се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат
характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове
не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък
е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път
законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на
нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл.62, ал.2) е предвидена възможност
за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то
в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в
административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на
очевидни фактически грешки не е предвидена.
Въпреки
липсата на яснота в АУАН за дата на извършване на проверката, респ. дата на
нарушение, принципно следва да се подкрепи изводът на районния съд за това, че
не е ясно кога и кой е направил поправката в АУАН на тази дата. Липсва
посочване на име, длъжност и подпис на лицето, направило поправката, както и
подпис и име на лицето, в чието присъствие е била извършена тя.
При тези съображения, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни,
районният съд правилно е приложил закона, като е отменил наказателното
постановление и не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила при постановяването на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо
и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, основателна
се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски. Същите са
договорени в размер на 400 лева по силата на Договор за правна защита и
съдействие от 02.06.2020г. Предвид направеното от касатора възражение за
прекомерност обаче и с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото,
следва размерът на възнаграждението за адвоката да бъде намален до предвидения
в Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум, а именно 200 лева - определен на основание чл.7, ал.2,
т.2, във връзка с чл.18, ал.2 от наредбата.
Воден от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №19/17.02.2020 г., постановено
по АНД №7 по описа на Районен съд - Свиленград за 2020 г.
ОСЪЖДА Комисия за защита на
потребителите – София, пл.***да заплати на „АЛЛЕГРО 2005“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, разноски по делото в размер на 200
(двеста) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.