Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 30.08.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
МЛ.С-Я
ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Атанаска Иванова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 732 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба вх. № 12796/19.02.2019г., депозирана от Д.Г.Г.
ЕГН **********, чрез адв. С.С., срещу Решение № 380/01.02.2019г., постановено
по гр.д. № 13258/2018г. по описа на ВРС, ХІХ състав, в частите, с които е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А.Д.Г.,
роден на *** г., на майката В.В.Г., ЕГН **********, определено е местоживеенето
на детето А.Д.Г., роден на *** г., при неговата майка В.В.Г., ЕГН **********, определен
е режим на лични отношения на бащата с детето А., както следва: всяка втора и
четвърта седмица на месеца от 08:00 ч. в събота до 19:00 часа в неделя с
приспиване, като бащата ще бъде длъжен да взема детето от майката и го връща, и
един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, осъден е бащата Д.Г., ЕГН **********, да заплаща издръжка в
полза на детето А.чрез неговата майка В.Г., месечна издръжка в размер на 200
лв., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 30.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, както и е предоставено ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „К.Ф.“ № **, ет. *, ап. **, на майката В.В.Г.,
на основание чл. 56, ал. 1 от СК. Във въззивната жалба се излага, че първоинстанционното
решение в атакуваните части е порочно, постановено при нарушение на материалния
закон, тъй като е необосновано и противоречиво. Твърди се, че съдът е направил
неверен извод за родителския капацитет на майката, като не е съобразил в цялост
събраните по делото доказателства. Твърди се, че са налице нови обстоятелства
след изменение на решението- напълно дезинтересиране на майката от децата. Същата
е напуснала семейното жилище и е отишла на живее при новия си браче партньор в
с. В., Община Септември. Моли се за отмяна на решението в атакуваните части и
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А.на
бащата, определяне на местоживеенето на детето при бащата, определяне режим на
лични отношения на детето с майката всяка първа и трета събота от 10,30ч.
събота до 13,30ч. в неделя с приспиване и три седмици през лятото, когато
бащата не е в платен годишен отпуск, да бъде осъдена майката да заплаща
издръжка от 120 лв. месечно, считано от депозиране на насрещната искова молба,
както и за предоставяне ползването на семейното жилище на бащата.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от В.В.Г. на въззивната жалба.
Въззиваемата счита, че подадената въззивна жалба е допустима, но неоснователна.
Сочи, че решението на ВРС е мотивирано и законосъобразно.
Постъпила
е и частна жалба вх.№ 13764/21.02.2019г. от Д.Г.Г., чрез адв. С.С. срещу решението
в частта, с която е постановено предварително изпълнение на решението за
присъдените издръжки, на основание чл.242 ал.1 от ГПК. Въззивникът счита, че в
атакуваната част съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което и
моли за неговата отмяна.
Срещу частната жалба е постъпил писмен
отговор, с който въззиваемата страна В.Г. изразява становище за допустимост, но
неоснователност на частната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд в частта на постановеното предварително изпълнение, за
присъдените издръжки.
Контролиращата страна ДСП гр.
Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявените искове с правно основание се излагат
следните твърдения от страните:
Ищцата Г. е изложила в исковата молба, че с ответника сключили
граждански брак на 03.04.2000 г., в гр. Димитровград. От брака си имали родени
две деца Г.Д.Г., родена на *** г., и А.Д.Г., роден на *** г. С годините
различията между страните се задълбочили. Ищцата се грижела за семейството,
като всичките й усилия били насочени към отглеждането и възпитанието на децата.
След раждането на дъщеря им се грижела за нея до момента в който, тя постъпила
в детска градина. Започнала собствен бизнес, като си отворила магазин за дрехи,
в който работила няколко години. За да отделя повече време на дъщеря им, която
често боледувала, преустановила работа и се отдала изцяло в грижи за дома и
детето. След като Г.започнала училище, освен че ежедневно я водила на училище,
я водела и на извън класни уроци и спортове. На 16.08.2010 г. се родил и синът
им А.и тя продължила да се грижи за семейството. Твърди, че от 2016 г.
ответникът работи в администрацията на Европейския съюз, в Брюксел, като от
тогава живеел там. В началото се връщал през месец два за седмица, понякога и
за две, а напоследък всеки месец за по няколко дни в България. От тогава била и
фактическата раздяла между съпрузите. Отчуждението между страните станало
трайно, като през последните месеци ответникът отказвал да дава достатъчно
средства за семейството.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба. В същия срок е депозирана и насрещна искова молба. Посочва, че
искът е неоснователен по съображения, изложени в насрещната искова молба. С
предявените насрещни искове ответникът Д.Г. моли съда да прекрати брака между
страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на съпругата;
родителските права относно родените от брака им деца - Г.Г. и А.Г., да се
предоставят за упражняване на бащата, като децата ще живеят в гр. Варна,
ул. „В.Д.“ № **,
ет. *, ап. **; да се определи режим на лични
отношения на децата с майката, както следва: да взема децата всяка първа и
трета събота от месеца от 10.30 часа в събота до 13.30 часа в неделя с
приспиване, както и три седмици през лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск, при себе си; да се осъди
майката да плаща на децата, чрез техния баща, месечна издръжка в
размер на по 100 лева, месечно, за всяко от децата, считано от депозирането на
исковата молба – 13.09.2018 г. до навършване на пълнолетие на всяко от децата,
респ. до настъпване на обстоятелствата, погасяващи това задължение, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното изплащане.
Ищецът по насрещния иск посочва, че страните сключили граждански брак на
03.04.2000 г. От брака си имат две деца Г.и А.. Когато съпругата му била бременна
със сина им А., започнала да прекарва много време във Фейсбук. През това време
ищецът поел всички задължения по водене и взимане от училище на дъщеря им,
водене на лекар, на извънкласни мероприятия, помагане в усвояване на училищния
материал. Поел изцяло работата по домакинството, а освен това и работел. В този
период съпругата му започнала да получава и позвънявания по телефона от
различни мъже. В годините последвали множество връзки с различни мъже. Един от
извънбрачните й партньори търсел връзка с дъщеря им, а друг от „партньорите
й" наскоро му изпратил няколко съобщения, съдържащи цинични хвалби за
интимни преживявания със съпругата му. Ответницата открито и демонстративно си
пишела по интернет пред него и децата, разменяла си СМС-и с поредния
„партньор", разговаряла, срещала се с тях, дори на някои от срещите
взимала със себе си и малолетния им син. Цялото това поведение било открито
демонстрирано и пред нейните родители. Съпругата многократно напускала
семейното жилище, без да казва на никого, къде и за колко време ще отсъства.
Успоредно с това започнала да се държи арогантно с него и децата, започнала да
обижда без каквато и да е причина пред тях. Когато нещо не се случвало според
очакванията на съпругата му, тя проявявала арогантност и агресия. В случаите,
когато съпругата помагала за домашните на дъщеря им, започвала да й крещи при
най-малката грешка или неразбиране на материала. Това водело до създаване на
допълнителен стрес за детето. Дъщеря им до такава степен се разстройвала, че
получавала пристъпи на физически дискомфорт - гадене, загуба на апетит.
Споделяла, че понякога се разтрепервала от страх, че наистина ще я удари,
когато майка й се разкрещявала. В последните години, когато децата били сами с
майка си, живеели в постоянно напрежение и страх, защото можели да бъдат
обидени и нагрубени. Опитала да забрани на дъщеря им да ходи на частни уроци,
отказала да посещава родителска среща на дъщеря им. Непрекъснато настройвала
децата едно спрямо друго, конфронтирала ги непрестанно. Ответницата била
дезинтересирана от децата, отчуждена от дъщеря им, отправяла закани, че ще
отпише сина им от училище и ще го отведе в село около гр. Пазарджик. Съпругата на няколко пъти си
позволявала да му посяга. Съпругата му неглижирала възпитанието, емоционалното
и физическо развитие на децата им. Не участвала и в издръжката им. Не
осигурявала средства за покупка на необходимите храна, дрехи и консумативи за
децата и него. Не участвала в заплащането на текущи сметки за ток и вода.
Отказвала да работи под претекст, че се грижи за децата, а в същото време
поддържала извънбрачни връзки.
Ответникът по насрещния иск – В.Г., е депозирал отговор в срока по чл.
131 ал. 1 от ГПК. Поддържа становище, че изложените в насрещната искова молба
факти са неверни. Съпругата винаги била отговорна и грижовна майка. Съпругът й
работил, а тя се грижила за децата. Във времето, когато той отсъствал с месеци
от дома им, тя била денонощно до тях. Това, на което тя държала, е да се зачита
мнението на детето и да му се даде възможност само да избере, направлението в
което иска да се развива. Децата били в много силна емоционална връзка с нея.
Контролиращата страна ДСП Варна е изготвила социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че страните са сключили граждански брак на 03.04.2000 г.
От представените по делото удостоверения се установява, че страните имат
две деца - Г.Д.Г., родена на *** г., и А.Д.Г., роден на *** г. Децата посещават
учебни заведения и Г.е ученичка в дванадесети клас в ГПЧЕ „Йоан Екзарх“ гр.
Варна, а А.– трети клас в основно училище „В.Д.“.
Страните заедно с децата са ползвали под наем жилище, находящо се в
гр. Варна, ул. „В.Д.“, № **,
ет. *, ап. **, което е било семейното им жилище, но
е следвало да го напуснат поради прекратяване на договора за наем. Собственото
им семейно жилище е на адрес гр. Варна, ул. „К.Ф.“ № **, ет. *, ап. **.
Детето Г.Д.Г., изслушана пред първата инстанция е твърдяла, че от много
малка помни, че ставали големи скандали и било въпрос на време родителите й да
се разделят. Скандалите били за абсолютно всичко. Майка й се заяждала за
абсолютно всичко. Постоянно имало
закани, нападения, обиди,
заканвания, и това ставало пред брат й. Предимно майка й водела А.на училище,
но и баща й също. Баща й по цял ден бил на работа, а майка й не работи. Излизал
към 8 часа, вземал я от училище и я водил на пеене, и към 18 ч се прибирал. А.сутринта
отивал на училище, на обяд си тръгвал, прибирал се в къщи, и майка й му
помагала. За А.се грижела майката. Баба С. и дядо В. /родителите на майка й/ живеели
под техния апартамент и им помагали. Често си говорили с бабата и дядото от гр.
Димитровград, ходили при тях три - четири пъти в годината. Детето посочи, че се
грижи за братчето си А. , взимала го от тренировки, помагала му, но основно
майка й се грижела за него. Пари за училище давал баща й, тъй като майка й
нямала откъде да ги вземе, защото не работи. Посочва, че имала декларация за
излизане зад граница и майка й често я заплашвала, че нямала да я пусне да
замине никъде. Сега декларацията била вече скъсана. Майка й казвала, че не иска
да я вижда и не искала свиждане с нея. Веднъж майка й се заключила в детската
стая и започнала да крещи, с някакви обиди, закани, псувни. Веднъж дори от
нищото тръгнала да й налита. Всички тези обстоятелства детето ги оценява като
голям психически тормоз в семейството. А.разбирал за какво става дума. Г.го
научила да си връзва връзките. Майка й
го оставяла да си прави каквото си поиска за да се привърже повече към нея.
Пред настоящата инстанция Г.Г. е разпитана като свидетел за установяване
на обстоятелствата, новонастъпили след постановяване на първоинстанционното
решение. Посочила е, че майка й е напуснала семейното жилище без свидетелката
или баща й да знаят, че заминава Събрала си е багаж и е тръгнала без да каже на
никой къде отива, дали и кога ще се върне. Свидетелката е помислила, че излиза
да разхожда кучето. Твърди, че майка й си е тръгнала сама, по собствено
желание, не е била изгонена от бащата. Даже бабата и дядото по бащина линия са
предложили на майка й да отиде у тях, но тя е напуснала и живее при новия си
партньор. А.е останал с татко си и кака си. Свидетелката не знае дали той е
знаел, че майка му заминава, нито дали контактуват. Предполага, че водят тайна
кореспонденция, защото майка й така го е учила. Сочи, че А.се крие да говори с
майка си в тоалетната. След като е заминала, се е обаждала на А. а, за да му
каже какво трябва да каже на експертите при изготвяне на СПЕ. Свидетелката е
виждала сама телефона на А.и че майка й го е подстрекавала детето да се кара с
баща си и сестра си. А.се крие, когато говори с майка си. Бил е изключително
неспокоен и притеснен, когато трябва да говори с майка си, защото разговорите е
трябвало да бъдат тайни. Майката постоянно му е звъняла. Свидетелката сочи, че
след заминаването на майка й грижите за А.изцяло са поети от бащата. Помагала е
свидетелката и нейните баба и дядо. Майката издръжка не е плащала. В.Г. е
вземала А.за априлската ваканция и след това за лятната ваканция. Свидетелката
сочи, че с майка си е писала и говорила инцидентно, когато не е била блокирана
от последната. Получила е обаждане за рождения си ден, при което е била
обвинявана от майка си, че я мрази.
Свидетелката има близки отношения с брат си. Било й е мъчно, когато
детето е било при майка й, но не са се чували често. Когато баща й се е обаждал
на А., последният е бил мълчалив и несговорчив- отговарял с по една дума.
Разпитаният по делото св. А. П. Д. , установи, че от четири години
познава В.. В. имала две деца, за които се грижела много добре. Виждала я всеки
ден, като идва на училище за А. . Винаги бил усмихнат, добър, било щастливо
дете. В. споделяла често, че била много самотна. Съпругът й виждала от време на
време. Знае, че работи в чужбина. В. никъде не работи. Не знае дали някой й
помага. От време на време майка й взимала А. . Пред настоящата инстанция
свидетелката е заявила, че знае, че В. ***. Знае, че е била много разстроена и
все е плачела, като се обади. Оплаквала се е, че ситуацията е била нетърпима.
Не еказвала някой конкретно да я е
изгонил, но положението е било конфузно и тя е напуснала, като е отишла да
живее при новия си партньор. Свидетелката я е информирала по телефона как е А. ,
когато го е виждала в училище. Сочи, че е виждала често да го взема баба му, а
понякога и баща му.
Разпитаният по делото св. В. Т. (баща на В.)*** 40, на втория етаж, а
дъщеря му били на същият адрес, в същия вход,
на третия етаж. Взаимоотношенията им били много добри, през доста дълъг
период от време. Преди около няколко години, дъщеря им била с някакъв
извънбрачен партньор. Излизала да се срещне с друг мъж, а децата оставила сами
в апартамента. Свидетелят започнал да й звъни по телефона, тя не отговаряла, и
започнал да й изпраща съобщения по телефона, накрая се върнала, вдигнали
скандал, и така тръгнали нещата между тях двамата. В момента и двамата родители
се грижели за децата. Дъщеря му и сега имала извънбрачна връзка, като не криела
това. Понякога отивала сама на срещите, а понякога отивала с А. . Преди години
дъщеря му имала и друг партньор, който също не криела. В момента си имала
приятел, дори по Коледа и Нова година не била при тях. Това не се отразявало
добре на децата и тяхната психика. Зет му се грижел много за децата, като не
ставало въпрос само да бъдат облечени, нахранени и т.н., той отделял от личното
си време за децата още от малки. Изключително много се занимавал с децата.
Виждало се, че взаимоотношенията на Г.с майка й са влошени.
Пред настоящата инстанция е допусната СПЕ, от която се установява, че А.Г.
е обгрижван и подкрепян от всички в семейството, като поради обстаятелства
свързани с професията на бащата и неговото отсъствие е създадена и по-силната
емоционална връзка с майката. Отношението на А.към неговия баща е определено
положително, не го отхвърля като родител и като присъствие в живота му.
Контактът с него е очакван и интересен с игрите развлеченията и помощта, която
му оказва. Оценява баща си като различен, защото е строг и взискателен. Отношението
на детето към майката е не само положително, но и със заявена от негова страна
емоционална привързаност и желание да живее при нея. Тя задоволява
потребностите му от грижа и е либерална. В тази възраст детето търси грижата и
защитеността и може да ги оценява като достатъчни при избора на предпочитания
родител. Искайки да се хареса и на двамата си родители и да не ги изгуби, у
детето се формира конфликт на лоялност към тях. Конфликта на лоялност го
обърква и ясно се долавя нежеланието му да избира при кого иска да бъде. Това
му създава емоционален проблем и въпреки че предпочита майката, проявява
плахост, неувереност и променливо настроение, когато говори за това. С
конфликта на лоялност е свързана и склонността детето да соматизира на вегетативно
ниво. Методите на възпитание при двамата родители следват различията в самото
родителстване, а именно: единият родител в лицето на майката е либерален, лесно
разрешава, угажда и проявява снизходителност при необходимост от наказания, а другият
родител - бащата, е взискателен, ограничава, бидейки строг и поставя правила и
норми в граници на разумните ограничения и забрани, които са нужни в
изграждането на детето за всяка възраст. Ако всичко това родителят прави с
авторитет, създавайки респект, а не страх у детето си, то това би бил по-
благоприятния авторитетен стил на възпитание. Тези два метода на възпитание
Авторитетния и Либералния, са реално противоположни и биха довели до различен
профил в характера на детето. Либералния стил на възпитание крие своите
рискове, а именно да не може да предложи ясна ориентация на детето в живота, оставайки
го неподготвено за отговорностите и разочарованията. Тогава съществува риск да
се развият качества на плахост, страхове и неувереност, невротичност. И двамата
родители по отношение задоволяване на базисните потребности на детето имат
нужния родителски капацитет. И двамата родители могат да задоволяват
емоционалните потребности на детето на този възрастов етап, макар и по различен
начин. Що касае стиловете им на възпитание и нуждите на А.в тази възраст от
тях, то на него са му нужни идентификация с мъжките черти на характера и
възприемането модел на поведение в който да има правила, отговорности, по-
зряла за възрастта му увереност. В този смисъл времето в което ще общува с
бащата е важно за него в предстоящия за него период на пубертета. Двамата
родители трябва да проявят взаимност в избора на възпитание и максимално да го
уеднаквят, ако това е възможно. Определени личностови характеристики при В.Г.
се обострят в ситуации на стрес и фрустрация с невротична декомпенсация, с
изява на вербално агресивно и протестно поведение, със занижен самоконтрол върху
импулсите и влеченията. Описаните качества и проявите им в определени житейски
ситуации могат да дискредитират родителският й капацитет и имат отрицателно
влияние върху психиката на децата и формирането на личността им, влияние
особено важно за по-малкото й дете. Експертизата приема, че има черти в
характера на В.Г., които са устойчиви акценти на личността й и определят дадено
нейно поведение - пасивност, липса на амбициозност и инициативност, съчетани с
емоционално-волева неустойчивост и импулсивност. Тези личностови характеристики
се обострят в ситуации на стрес и фрустрация с невротична декомпенсация, с
изява на вербално агресивно и протестно поведение, със занижен самоконтрол
върху импулсите и влеченията. От проведените изследвания няма достатъчно
критерии за установяване на психично заболяване на майката в тесния смисъл на
психично разстройство. Към момента получените резултати са основно в подкрепа
на тезата за изразена личностова акцентуация с елементи на невротична
декомпенсация. Описаните качества и проявите им в определени житейски ситуации
могат да дискредитират родителският й капацитет и имат отрицателно влияние
върху психиката на децата и формирането на личността им, влияние особено важно
за по-малкото й дете.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявени
са били брачни и небрачни искове за прекратяване на брака, предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на двете деца, семейното
жилище, както и за присъждане на издръжка в полза на децата, фамилното име на
съпругата след прекратяване на брака.
Решението
е влязло в сила в частите, с които бракът между страните е прекратен по вина на
жената В.Г., предоставено е упражняването на родителските права по отношение на
детето Г.Д.Г., род. на ***г. на бащата, определен режим на лични отношения
между майката и детето Габриела, както и е осъдена В.Г. да заплаща издръжка в
полза на детето Г.по **0 лв. месечно и е постановено съпругата да носи
предбрачното фамилно име Т..
По отношение на предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето А.:
При
решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на родените ненавършили пълнолетие деца съдът преценява
всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. Тези обстоятелства, взети в
съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва
преценката при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява
родителските права. Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС № 1/1974
год., чиито указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г.,/ следва
да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане,
възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен
гражданин. Обстоятелствата, които са от значение при решаването на този въпрос
са от най-разнообразно естество – възпитателски качества на родителите; грижи и
отношение на родителите към децата, като под грижи за децата се имат предвид
личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и
възпитателските похвати по изграждането личността на децата; желанието на
родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата;
помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални
условия на живот. Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 СК, намиращ
приложение и при преценката по чл.127 ал.2 СК, е примерно, а не изчерпателно.
Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. Изброените в
Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид
при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето.
Затова и
съобразявайки всички предвидени в цитираното ППВС и чл.59 ал.4 СК критерии,
съставът намира, че висшият интерес на детето А.налага упражняването на
родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на неговия баща
Д.Г.. Тези изводи се налагат поради следното:
И майката,
и бащата имат добри родителски качества и желаят да се грижат за детето си. И
двамата родители до настоящия момент са полагали добри грижи за детето А., като
бащата е този, който е полагал ежедневно преките и непосредствени грижи по
детето в резултат на определените от съда привременни мерки. Бащата разполага с
по-добри материални възможности за задоволяване нуждите на детето, както и на
пълнолетния вече член на семейството Г.Г.. Майката е полагала и изразява
готовност да полага преките и непосредствени грижи по отглеждане на детето, но
към момента няма данни да реализира някакви доходи. Разчита на помощта на новия
партньор в живота си. Бащата може да разчита на помощта на бабата и дядото по
майчина линия, които живеят в непосредствена близост до семейството и които са
полагали и до настоящия момент грижи за децата. Налице е и близка емоционална
връзка между бабата и дядото по майчина линия /която не е прекъсната от развода
между родителите/ и децата. Бащата може да разчита и на помощ от страна на
своите родители при нужда, макар и същите да живеят в друг град. От своя
страна, майката няма лица от близкото си обкръжение, на които да разчита при
отглеждане на детето. Същата е заявила, че би отглеждала детето в гр. Варна,
където би могла да разчита на помощ от новия си партньор. Моралните качества на
последния и условията, които последният обаче би могъл да осигури не са
установени в производството. Предвид това и не може да бъде направен извод
доколко е в интерес на детето да съжителства в едно домакинство с новия
партньор на майката.
Детето е
от мъжки пол и на девет години, респективно нужна в тази възраст му е идентификация
с мъжките черти на характера и възприемането модел на поведение, в който да има
правила, отговорности, по- зряла за възрастта му увереност. В този смисъл,
съобразно заключението на вещото лице, времето в което детето ще общува с
бащата, е важно за него в предстоящия за него период на пубертета. Детето има близка връзка с баща си и
потребност от общуване с него- игри, забавления. Констатираното по-резервирано
отношение се дължи на различията в родителските методи на възпитание на двамата
родители. Самото дете чувства баща си по-различен, защото е строг и
взискателен. От друга страна, по-близката емоционална връзка с майката се дължи
на по-либералното възпитание, проявите й на снизходителност, а не на отхвърляне
на фигурата на бащата. Последният упражнява авторитетен метод на възпитание-
изисква, поставя граници в рамките на нормалното, въвежда ограничения и
възбрани, необходими за правилното съзряване на детето. Този метод на
възпитание и според настоящия състав, който напълно споделя извода на вещите
лица, е по-благоприятния метод на възпитание. Упражняваният от майката
либерален метод би могъл да лиши детето от ясна ориентация в живота, липса на
подготовка за житейските трудности и разочарования, невъзможност да справяне,
развиване на страхове и неувереност. Затова и съставът приема, че упражнявания
от бащата метод на възпитание гарантира в по-голяма степен най-добрия интерес
на детето А..
При
извършване на преценката на средата, в която детето ще се отглежда и съзрява,
не на последно място следва да бъде обърнато внимание и на личностните качества
на двамата родители, доколкото същите повлияват общуването им с детето и са
част от възпитателния им стил. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства, кредитирани в тяхната съвкупност, се установява, че майката има
характерови особености и слабости, които представляват пасив на нейния
родителски капацитет. Така, вещото лице е установило, че устойчиви акценти на
личността на майката са- пасивност, липса на амбиция, емоционално-волева
неустойчивост и импулсивност, които се обострят в ситуация на стрес. Майката
проявява агресивно и протестно поведение, което става и в присъствието на
детето /видно от показанията на св. Г.Г./. Това поведение е и неконтролируемо,
видно от обективираното и в съдебните протоколи- същата проявява вербална
агресия към свидетеля Т. /който е и неин баща/, както и такава агресия по
отношение на процесуалния представител на въззивника, независимо от
обстоятелството, че нарушава реда в съдебната зала, че поведението е пред
държавен орган. Незачитането на институцията се демонстрира /майката напуска
съдебно заседание демонстративно/, като очевидно въззиваемата не може или не
желае да контролира емоциите си, както и да се съобрази с негативните
последици, които липсата на контрол върху поведението може да й донесе.
Съставът намира, че тази емоционална лабилност не би се отразила добре върху
детето, тъй като в определени ситуации биха дискредитирали родителския
капацитет на майката и имали отрицателно влияние върху психиката на детето и формиране
на личността му. Особено това би се отразило във възраст, в която у детето
следва да бъдат формирани навици и правила за спазване и съблюдаване на
установени норми- на поведение, на морал, обществени и етични такива. Затова и
тези личностни особености в характера на майката съставът приема, че
дискредитират сериозно родителския й капацитет. Съобразно това и установеното,
че по останалите показатели, бащата е този, който разполага с по-добрите
качества и възможности да осигури обгрижването на интереса на детето А.,
съставът приема, че именно на бащата следва да бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на детето. При този извод съставът съобрази
и факта, че в интерес на детето е същото да живее и контактува със своята сестра,
с която има близка емоционална връзка и до настоящия момент живее заедно с нея.
Горното е посочено и като препоръка от социалния работник в изготвения по
делото социален доклад. Установената вина само и изключително майката за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения също е
един от критериите, които настоящият състав взе предвид при постановяване на
настоящото решение.
Затова и
като съобрази всички критерии в тяхната съвкупност, настоящият състав стигна до
извода, че най-добрият интерес на детето е налице, ако също продължи да бъде
отглеждано от своя баща, при когото да бъде определено и местоживеенето на
детето. Решението на ВРС в обратния смисъл следва да бъде отменено.
Отчитайки
интереса на детето и изградената емоционална връзка с майката, съдът приема, че
следва да бъде определен следния режим
на лични контакти между нея и детето А.: всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 17.00 часа в петък с преспиване до 17.00 часа в неделя.
Всяка
четна година по време на Великденските празници за времето от 10:00 часа на
първия ден до **:00 часа на последния ден на празника;
всяка нечетна година за времето от 10:00 часа
на 24.12. до 18:00 часа на 26.12., с приспиване;
всяка четна година за времето от 10:00 часа на
31.12. до 18:00 часа на 02.01., с приспиване;
-по 20 дни
през лятната ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск
- всяка
нечетна година през времето на пролетната ваканция от 10,00ч. на първия й ден
до **,00ч. на последния ден на ваканцията.
Този режим
на лични отношения е подходящ предвид запазване и развиване на съществуващата
между майката и детето емоционална връзка.
Решението
на ВРС следва да бъде отменено, като бъде определен посочения по-горе режим на
лични отношения.
Досежно претенцията
с правно основание чл. **3 СК:
Детето е на девет години, като се обучава в трети клас, редовна форма на
обучение. Установява се, че освен типичните за възрастта му и социалните
ангажименти нужди, свързани със закупуване на облекло, храна, консумативи,
пособия, лекарства, играчки и др., детето няма специални нужди във връзка с
негови извънкласни изяви. Ето защо и съставът приема, че като се отчетат
типичните за възрастта и социалните ангажименти потребности, на детето следва
да бъде определена месечна издръжка в размер на
250 лв. Като се отчете факта, че бащата полага преките и непосредствени
грижи по отглеждането на детето, съставът намира, че майката следва да заплаща
издръжка от **0 лв. месечно, а бащата да поеме разликата от 110лв. месечно. Независимо
от обстоятелството, че бащата е претендирал издръжка в размер на 100 лв.,
доколкото нормата на чл.**2 ал.2 СК изрично регламентира законоустановения
минимум на издръжката, и доколкото нормата е императивна, гарантираща интереса
на деца, то и съставът намира, че издръжката следва да бъде определена над
поисканото. Дали фактически решението ще бъде изпълнено или страните доброволно
ще разрешат спора каква издръжка ще заплаща майката е въпрос на преценка на
родителите. Съдът обаче е необходимо да гарантира, че за детето ще е налице
изпълнителен титул, т.е. ще бъде гарантирано ежемесечното постъпление на
средства, обезпечаващи поне осигуряването на екзистенцминимума. Издръжката
следва да бъде присъдена като дължима на всяко пето число на месеца, за който
се дължи, считано от подаването на насрещната искова молба- 13.09.2018г. до
настъпване на законово основание за прекратяването или изменението й.
Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде отменено и постановено
ново в горния смисъл.
Предвид предоставяне упражняването на родителските права на бащата,
както и обстоятелството, че същият продължава да отглежда и другото родено от
брака дете, което макар и навършило пълнолетие в хода на производството все още
съжителства със своя родител и продължава обучението си, съставът намира, че
ползването на семейното жилище, находящо се на ул. „К.Ф.“ в гр. Варна следва да
бъде предоставено на бащата. Решението на ВРС следва да бъде отменено и в тази
част.
По
частната жалба:
Безспорно нормата на чл.242 ал.1 ГПК дава възможност на съда да
постанови предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Доколкото обаче не е спорно между страните, че детето А.съобразно определените
привременни мерки е продължило да се отглежда от своя баща, то и неоправдано би
било събиране на определената в полза на детето издръжка да бъде заплащана чрез
неговата майка. Затова и определението, с което е допуснато предварително
изпълнение следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и предвид направеното искане с правно основание
чл.78 ал.1 ГПК съдът намира, че в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция съобразно изхода на спора в размер на
1 051 лв. съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 380/01.02.2019г., постановено по гр.д. №
13258/2018г. по описа на ВРС, ХІХ състав, в частите, с които е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето А.Д.Г., роден на ***
г., на майката В.В.Г., ЕГН **********, определено е местоживеенето на детето А.Д.Г.,
роден на *** г., при неговата майка В.В.Г., ЕГН **********, определен е режим
на лични отношения на бащата Д.Г.Г. ЕГН **********, с детето А., както следва:
всяка втора и четвърта седмица на месеца от 08:00 ч. в събота до 19:00 часа в
неделя с приспиване, като бащата ще бъде длъжен да взема детето от майката и го
връща, и един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, осъден е бащата Д.Г., ЕГН **********, да заплаща
издръжка в полза на детето А.чрез неговата майка В.Г., месечна издръжка в
размер на 200 лв., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 30.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, както и е предоставено ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „К.Ф.“ № **, ет. *, ап. **, на
майката В.В.Г., на основание чл. 56, ал. 1 от СК, както и в частта, с която е
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето А.Д.Г., роден на *** г., на бащата Д.Г., ЕГН **********, на основание
чл. 59, ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето А.Д.Г., роден на *** г., при неговия баща Д.Г., ЕГН **********,
на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на майката В.В.Г., ЕГН **********, с детето А.Д.Г.,
роден на *** г., както следва:
-всяка втора и четвърта седмица от месеца
от 17.00 часа в петък с преспиване до
17.00 часа в неделя.
- всяка четна година по време на
Великденските празници за времето от 10:00 часа на първия ден до **:00 часа на
последния ден на празника;
- всяка
нечетна година за времето от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12., с
приспиване;
- всяка
четна година за времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на 02.01., с
приспиване;
-по 20 дни през лятната ваканция, когато бащата
не ползва платения си годишен отпуск
- всяка нечетна година през времето на
пролетната ваканция от 10,00ч. на първия й ден до **,00ч. на последния ден на
ваканцията.
ОСЪЖДА В.В.Г.,
ЕГН **********, да заплаща издръжка в полза на детето А.Д.Г., роден на *** г.,
чрез майката В.В.Г., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 140 /сто и четиридесет лв./, с падеж пето
число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на насрещната
исковата молба – 13.09.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл. 59, ал. 5 СК във вр. с чл. 143, ал. 2 и чл. 149
от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването
на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „К.Ф.“ № **, ет. *, ап. *, на
бащата Д.Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА В.В.Г.,
ЕГН **********, да заплати на Д.Г.Г.,
ЕГН **********, сума в размер на
1 051 /хиляда петдесет и един лева/, представляваща направени в
производството пред настоящата инстанция разноски, от които 700 лв. за
експертиза, 51 лв.- държавна такса и 300 лв.-адвокатски хонорар, на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.