МОТИВИ към
присъда №19/25.05.2011г. по НОХД №311/2011г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик:
Против
подсъдимата Н.С.Г. ***, Окръжна прокуратура- Пазарджик е повдигнала обвинение
за извършено от нея престъпление по чл. 354а, ал.
1, предложение 4 и 5 от НК.
Въпросите
свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно
описани в обстоятелствената и отразени в диспозитивната част на обвинителния
акт.
В съдебно
заседание, представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу
подсъдимия, така както е внесено за разглеждане в съдебно заседание. С оглед на
произнасянето на съда по чл.372, ал.4 от НПК и предвид липсата на каквито и да
било доказателства опровергаващи изложените в обвинителния акт обстоятелства
счита, че съдът следва да се произнесе с присъда, с която да признае
подсъдимата за виновна по така повдигнатото й обвинение. При определяне на
наказанието, което следва да му бъде наложено счита, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Пледира за определяне на наказанието
лишаване от свобода с ефективно
изтърпяване на същото. В тази насока излага мотивите си.
Подсъдимата,
се признава за виновна по така повдигнатото й обвинение. Упълномощеният от нея защитник
при условията на чл.372, ал.2 от НПК, моли съда да признае неговия подзащитна
за виновна по повдигнатото й обвинение, като при определяне на наказанието
пледира за приложение на чл.66, ал.1 от НК. В тази връзка излага подробно
съображенията си.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства и като ги съобрази в съвкупност и при
условията на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното:
Подсъдимата Г. /Г.,
жената на А. и снаха на К./ била известна в квартал „Е.” в гр. Пещера с това,
че продава качествен хероин. Някои от наркоманите си купували по 2- 3 пъти на
ден от нея.
На 29.11.2010г., св. А.З. от гр. Пещера се прибирал от
гр. Пловдив и решил да си купи хероин. В тази връзка с колата си отишъл до дома
на подс. Г. ***. Пристигайки там слязъл от автомобила и потропал на вратата.
Подсъдимата му отворила и св. З. попитал същата дали има материал. Последната
му отговорила, че има и го попитала колко иска. З. й казал 4 пакетчета. Г. му
поискала по 3 лв. за пакетче. Свидетелят й дал 20 лв. Предвид на така
проведения разговор и получена парична сума, подсъдимата влязла в дома си, след
което му донесла 4 пакетчета с хероин. След това извадила портмонето си и му
върнала ресто от 8 лв.
На излизане от махалата св. З. бил спрян от полицията
за проверка и задържан. На същия бил направен обиск в резултат на което били
намерени въпросните пакетчета. Срещу него било образувано ДП №594/10г. на РУП-
гр. Пещера, което приключило с присъда №28/25.02.2011г., по НОХД №25/11г. по
описа на РС- гр. Пещера, изменена с решение №73/07.04.2011г., по ВНОХД
№194/2011г. по описа на ОС- Пазарджик, влязла в сила на същата дата.
В случая, съдът признал З. за виновен в извършено от
него престъпление по чл.354а, ал. 5 от НК за това, че е придобил от подс. Г. и
е държал без разрешение посочените по-горе 4 бр. пакетчета с високо рисково
наркотично вещество хероин с нетно тегло 0,1286 гр. с активен компонент 29
тегловни процента диацетил-морфин на стойност 8,35 лв. На практика, това бил
хероинът, който подс. Г. му била продала на 29.11.2010г.
Веднага след обиска на св. З., на 29.11.2010г. около
21.00ч. полицията посетила дома на подсъдимата находящ се ул. „Еделвайс” №2 в
гр. Пещера, където извършила претърсване, обиск и изземване. При обиска на Г.
от кожено черно портмоне с цип, извадено от сутиена й, са намерени и иззети 15
бр. хартиени пакетчета, сгънати под формата тип „писмо” с високорисково наркотично
вещество хероин. От друго портмоне от плат, намиращо се в сутиена на подс. Г.
са намерени и иззети 13 бр. банкноти с номинал 20 лв., 21 бр. банкноти с
номинал 10 лв., 15 бр. банкноти с номинал 5 лв. и 39 бр. банкноти с номинал 2
лв., общо 623 лв., между които били платените 12 лв. от св. З. за 4-те
пакетчета с хероин.
В стая на първия етаж, под печката е намерена и иззета
пластина с надпис „Globul” с размери 8,5 х 5,5 см., на която от едната страна
имало полепнал хероин на прах.
На същото място са намерени и иззети хартиено парче,
квадратно, бяло на цвят с размери 3,5 см х 3,5 см и хартиени листчета, бели на
цвят, подредени на куб с размери 8,5 см х 8,5 см х 0,3 см, които служат за
правене на пакетчета.
Видно от заключението на химическата експертиза,
хероинът в 15-те броя пакетчета тип писмо има нето тегло 0,5069 гр, със
съдържание на активен компонент диацетил морфин – 29 тегловни процента.
Стойността му по ПМС №23/29.01.1998 г., изм. в ДВ бр.
14/18.02.2000г. е 32,95 лв.
Според химическата експертиза хероинът на прах по
пластичната карта има нето тегло 0,0365 гр. със съдържание на активен компонент
диацетил морфин 26 тегловни процента и има сходно съдържание на примеси с
хероина от 15-те пакетчета.
Стойността му по ПМС №23/29.01.1998 г. е 2,37 лв.
Хероинът от 15-те пакетчета е сходен по съдържание на
съпътстващите го примеси и на активен компонент с пробите от обектите по ДП
№594/10 г. на РУП – гр. Пещера, което е водено срещу св. З..
Хероинът е включен в приложение №1 към чл. 3, ал. 2 от
ЗКВНВП като вещество с висока степен на риск, забранено за приложение.
Подсъдимата Г. е разпространила и е държала този
наркотик в дома си и у себе си без разрешение, с цел разпространение.
Гореописаната фактическа обстановка, съдът възприе въз
основа на самопризнанието на подсъдимата направено при условията на чл.371, т.2
от НПК и писмените доказателства приобщени по реда на чл.383 от НПК.
Съдът дава вяра на събраните гласни доказателства,
които са в относимост със събраните писмени такива, като същите взаимно се
допълват и подкрепят направеното самопризнание на подсъдимата и очертават по
категоричен начин описаната по- горе фактическа обстановка.
При така
събраните доказателства, съдът намира от правна страна, че обвинението срещу
подсъдимата е доказано по безспорен и категоричен начин, предвид на което
същата бе призната за виновна по него, тъй като е осъществила обективните и
субективни признаци на престъплението по чл. 354а, ал.1, предложение 4 и 5 от НК.
От
обективна страна, подсъдимата Г. ***,
без надлежно разрешително по ЗКВНВП е държала в себе си и в дома си, с цел
разпространение, високорисково наркотично вещество хероин с нето тегло 0,5069
гр. с активен компонент – диацетилморфин /ДАМ/ - 29 /двадесет и девет/ тегловни
процента, на стойност 32 лв. и 95 ст. в 15 бр. пакетчета, сгънати във формата
на писмо и хероин на прах с нето тегло 0,0365 гр. с активен компонент –
диацетилморфин /ДАМ/ - 26 /двадесет и шест/ тегловни процента, на стойност 2
лв. и 37 ст. или на обща стойност 35 лв. и 32 ст. и на същата дата
разпространила, като продала на А.Ю. З. от гр. Пещера, високорисково наркотично
вещество хероин с общо нето тегло 0,1286 гр. с активен компонент –
диацетилморфин /ДАМ/ - 29 /двадесет и девет/ тегловни процента, на стойност 8
лв. и 35 ст. в 4 бр. пакетчета, сгънати във формата на „писмо”.
От субективна страна, деянието е извършено
виновно с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на
извършваното от нея деяние, предвиждала е неговите обществено опасни последици
и е искала тяхното настъпване.
Тя е разпространила и е държала наркотика у себе си и
в дома си без разрешение с цел разпространение.
По отношение
вида и размера на наказанието.
При определяне на наказанието което следва да се
наложи на подсъдимата, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК,
относно целите на наказанието, както и с императивната норма на чл.371, т.2 от НПК. В случая при постановяване на осъдителна присъда, съдът определя
наказанието при условията на чл.58а от НК.
Според тази разпоредба, при постановяване на
осъдителна присъда, в случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя
наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част
на този кодекс и намалява определеното наказание с една трета.
Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, в
случаите когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на
чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по- благоприятен за дееца. Преценката за
наличие на условията на чл.55 от НК е на общо основание, без привилегия при
разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК.
В конкретният случай, съдът приема, че не са налице
условията на чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства.
В тази насока следва да се отбележи високата степен на
обществена опасност на извършеното престъпление, изхождайки от начина и
обстоятелствата при които е извършено, както и от негативните характеристични
данни за подсъдимата изведени от изготвената за нея характеристика. Не се
установява и наличие на изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Следователно, при липсата на условията на чл.55 от НК,
не се налага и да се прави преценка дали редът по чл.58а, ал.1 или редът по
чл.55 от НК за определяне на наказанието е по- благоприятен за дееца.
Наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54, ал.1 от НК и
чл.58а, ал.1 от НК.
При
определяне на наказанието на подс. Г., при прилагане разпоредбата на чл.54,
ал.1 от НК, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно
минало на подсъдимата, признаването на вината и тежкото й социално положение. В
тази насока са и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а
именно: от справка за съдимост рег.№707/30.11.2010 г. се установява, че Г. не е
осъждан. От Декларация за семейно, материално и имотно състояния, както и от
два броя Актове за раждане се установява, че последната е в тежко социално и
материално състояние. В хода на досъдебното производство, както и в съдебно
следствие, подсъдимата признава вината си и изразява съжаление за извършеното
от нея.
Като
отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха висока степен на обществена
опасност на деянието, както и негативни характеристични данни за подсъдимата. В
тази насока следва да бъде отбелязана приложената по делото характеристика за Г.
изготвена от мл. ПИ Х. У., в която е отбелязано, че Г. не се полза с добро име
в квартала където живее, като е известна с това, че дружи с криминално проявени
лица и с такива употребяващи наркотици.
Предвид на така изложеното, съдът определи на
подсъдимата наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината
обстоятелства в размер на три години, като след задължителното приложение на
чл.58а, ал.1 от НК и приспадане на 1/3 от така определеното наказание, осъди Г.
на две години лишаване от свобода. Съответно, последната бе осъдена и на кумулативно
предвиденото към наказанието лишаване от свобода, глоба в размер на 5000лв.,
платима в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт.
С оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимата,
настоящата инстанция не прие искането на представителя на прокуратурата за
определяне на ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода.
В случая, са налице законовите предпоставки за
приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, предвид на което бе определен
изпитателен срок от пет години.
Именно с така определените по вид и размер наказания,
съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 от НК,
както по отношение на специалната, така и на генерална превенция на закона.
Разпоредено
бе веществените доказателства по делото, а именно: 15 бр. хартиени пакетчета
тип писмо, пластична карта с надпис „Globul” 8,5 см х 5,5 см с отвор 3,5 см х 2,5 см с бяло-зелен фон от
едната страна и бял фон от другата страна с изписани РUК **** и РUК **** приложени
на л. 64 и 65 от делото, хартиени листчета- бели на цвят с размери 8,5 х 8,5
см, подредени на купчина с дебелина 0,3 см, залепени в единия си край, хартиено
парче- бяло на цвят с квадратна форма с размери 3,5 х 3,5 см, поставено в
полиетиленов плик с горното веществено доказателство и портмоне от плат с цип
да се унищожат след влизане на присъдата в сила, с оглед тяхната
малозначителност.
Разпоредено бе веществените доказателства по делото, а
именно: Пари- 623 лв. в банкноти, описани в приемно-предавателен протокол от
21.12.2010 г. на л. 23 от делото, да се върнат на К.Р. Г. ***.
За да постанови това връщане, съдът се позова на
свидетелските показания на това лице. Тази свидетелка е категорична, че на
инкриминираната дата- 29.11.2010г. е предала на снаха си- подс. Н.Г. тази
парична сума за да я съхранява, тъй като е отишла на погребение. Доказателства
в насока на противното по делото няма. Следва да се отбележи, че съдът няма
основание да приема доводите на прокуратурата, че тази свидетелка дава различно
описание на даденото от нея портмоне и установеното при обиска на подсъдимата.
В случая, съдът не намира, че са налице основанията на която и да е било от
хипотезите на чл.53 от НК, предвид на което и разпореди връщането на паричната
сума на тази свидетелка, тъй като се установява че те са собственост на св. К. Г..
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Н.Г. бе осъдена да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на ОД на МВР направените по делото разноски в размер
на 534,56 лв.
Причината за извършване на престъплението, следва да
търси в ниската правна култура на подсъдимата, както и стремежа на същата да се облагодетелства по престъпен
начин, въпреки законовите забрани по ЗКВНВП.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Окръжен
съдия: