Р Е Ш Е Н И Е
№ 246/06.02.2024 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от съдия С. Сандева канд № 645/2023 г. по описа на АдмС - Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
С Решение № 58/29.06.2023 г., постановено по анд № 82/2023 г. по описа на
Районен съд – Балчик (БРС), е изменен Електронен фиш, серия К № 5120609,
издаден от ОД на МВР – Добрич, с който на К.Р.К. *** за нарушение на чл. 21,
ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева, като нарушението е преквалифицирано от чл. 21, ал. 2, вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от решението е останал наказаният, който го е обжалвал с твърдения
за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наказанието,
касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК. Възразява,
че районният съд не е обсъдил нито един от доводите му, развити във въззивната
жалба и в писмената защита, депозирана преди последното съдебно заседание,
включително относно липсата на връчване на ЕФ. Сочи, че изминалият период от
датата на твърдяното заснемане на нарушението – 09.08.2021 г., до датата на
твърдяното връчване на ЕФ - 26.12.2022 г. (без да се представят доказателства за
това), е повече от една година, с което са нарушени преклузивните срокове по
чл. 34 от ЗАНН за издаване на процесния ЕФ. Твърди, че районният съд не е
извършил всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по
случая, с което е нарушил чл. 305, ал. 3 и чл. 14 от НПК. Счита, че липсата на
мотиви към решението води до невъзможност да се провери правилността на
направените от съда изводи и се приравнява на отказ от правосъдие. По тези
съображения иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по
същество, с което да се отмени ЕФ. В условията на евентуалност иска връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира и присъждане на
разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Ответникът - Областна дирекция на МВР – Добрич, не
изразява становище по жалбата.
Прокурорът
при Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че в хода на административнонаказателното и на съдебното
производство е безспорно доказано извършеното нарушение по ЗДвП – превишаване
на позволената скорост в населено място, без да са допуснати процесуални
нарушения. Предлага решението на БРС да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и извършената
служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното :
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
С обжалвания пред БРС електронен фиш на К.Р.К. за нарушение на чл. 21, ал.
2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лева. След преценка на събраните по делото доказателства районният съд е
приел за установено от фактическа страна, че на 09.08.2021 г. в 12,28 ч. в гр.
Балчик, на ул. „Приморска“, до хотел „Хелиос“ е извършено нарушение на
правилата за движение, като при ограничение на скоростта за движение в населено
място от 50 км/ч, въведено с пътен знак Д11, АТСС модел TFR1-M № 590, включващ
трафик радар TR4D, насочен към площад „Рибарски“, регистрира
и заснема движение на лек автомобил Ситроен Ц 4.2 ХДИ с рег. №С2444ХМ,
собственост на К.Р.К., със скорост от 82 км/ч. След приспадане на минималния
толеранс от 3 км/ч е отчетено превишение на скоростта 29 км/ч над максимално разрешената
скорост за движение в населено място. Районният съд е приел, че при издаване на
ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му, като
се е позовал на съставения протокол за ползване на АТСС и изготвените статични
изображения във вид на снимков материал. Констатирал е, че превишението на
скоростта е установено с годно техническо средство по смисъла на § 6, т. 65 от
ДР на ЗДвП, автоматично заснемащо нарушенията на скоростта при отсъствието на
контролен орган и нарушител. В случая системата за видеоконтрол е била монтирана
на служебен автомобил на РУ Балчик с рег. №****, разположен на ул. „Приморска“
в гр. Балчик, с посока на движение на контролиращите МПС от пл. „Рибарски“ към
местността Тузла, при стационарен режим на измерване на АТСС, контролиращ МПС,
движещи се и в двете посоки. Районният съд е отхвърлил като неоснователни възраженията
на жалбоподателя, че не са спазени изискванията за съставяне на електронен
документ съгласно ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014 по съображения, че са неотносими към формата
и съдържанието на ЕФ, по отношение на който са приложими нормите на ЗДвП. Приел
е, че обжалваният фиш е издаден по утвърдения от министъра на вътрешните работи
образец съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа
всички минимално изискуеми реквизити по закон. Установил е, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС,
поради което и с оглед липсата на приложена декларация по чл. 188 от ЗДвП е
приел, че именно той е управлявал автомобила на посочените във фиша дата и час.
Приел е, че неправилно нарушението е подведено под хипотезата на чл. 21, ал. 2,
във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вместо само по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложил е мотиви, че нарушението е констатирано в населеното място, в което
действа общото ограничение на скоростта от 50 км/ч и друго ограничение, указано
с пътни знаци в зоната на действие на мобилната система, не е имало, поради
което и на основание чл. 63, ал. 7 от ЗАНН е изменил обжалвания пред него ЕФ в
частта на правната квалификация, запазвайки вида и размера на наложеното
наказание по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Така постановеното решение е
правилно.
При извършената касационна проверка не се констатират нарушения на
процесуалния и материалния закон, опорочаващи обжалвания съдебен акт. Фактическата
обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното
начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими,
относими и необходими доказателства и въз основа на тях е стигнал до правилни и
обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия
касационен състав и не е необходимо да се преповтарят.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за немотивираност на
решението. Районният съд е отговорил на по-голямата част от възраженията му,
като ги е разгледал и преценил в съответствие с данните по делото и материалния
закон. Действително в мотивите към решението не са обсъдени някои от доводите в
жалбата и в писмената защита относно нередовността на съставения протокол за
използване на АТСС, неяснотата на мястото на извършване на нарушението, липсата
на надлежно връчване на ЕФ и нарушаването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но
този пропуск не е съществен недостатък, водещ до промяна на постановения от съда
резултат, и не може да се приравни на отказ от правосъдие.
Касационният състав намира, че приложеният по въззивното дело протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е редовен от външна страна и
не страда от пороци, които да дискретират доказателствената му стойност. В него
е записано точното място за контрол – област Добрич, община Балчик, гр. Балчик,
Хелиос, ул. „Приморска“, с посока на движение на контролираните МПС от пл.
„Рибарски“ към Тузлата и в двете посоки. Вписан е видът на пътя – ОПМ, както и
ограничението на скоростта от 50 км/ч. Отразени са номерът на служебния
автомобил, върху който е монтиран техническият уред, посоката за задействане на
уреда, началото и краят на работа на АТСС – от 11,45 ч. до 13,00 ч., номерата
на първото (5733) и на последното (5751) статично изображение и общият брой на установените нарушения – 19.
Протоколът е подписан от служител и от проверяващ, има регистрационен номер и
дата и описаното в него място на контрол съответства на данните в приложената към
преписката докладна записка до началника на РУ - Балчик. По делото пред
въззивната инстанция е приобщен като веществено доказателство – клип № 5745, TFR1-M
№ 590, на който ясно се вижда регистрационният номер на МПС, собственост на
касатора, с посочени координати, измерена скорост, дата и час, превишение на
скоростта и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
началото и краят на контролирания участък се отбелязват само при контрол във
време на движение с мобилно АТСС. В случая нарушението е установено в режим на
измерване „С – стационарен“, видно от вписването в протокола, поради което
непопълването на тези графи не съставлява нарушение на изискванията за
съдържание, както неоснователно се твърди от жалбоподателя.
Действително протоколът не съдържа означение на какво разстояние в метри е
бил разположен служебният автомобил от пътен знак Д11, но липсата на този
реквизит не е съществен порок, който да го прави негодно писмено доказателство,
защото от описанието на мястото за контрол и от посочените в снимковия материал
географски координати е видно, че наблюдаваният участък от пътя и засеченият в
него автомобил са били в границите на населеното място, в които важи общото
ограничение на скоростта от 50 км/ч.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че протоколът за използване на мобилно
АТСС е съставен по надлежния ред и разполага с материална доказателствена сила
като официален свидетелстващ документ, поради което правилно и законосъобразно
районният съд се е съобразил с отразените в него факти и обстоятелства.
Без правно значение са възраженията на жалбоподателя, че протоколът не е
придружен с ясна снимка на разположението на уреда съгласно чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., защото това изискване важи единствено и само
за мобилните АТСС, които временно се разполагат на участък от пътя, докато в
случая е използвана мобилна система за видеоконтрол, прикрепена към превозно
средство. При работа с мобилно АТСС, монтирано на служебен автомобил, е
достатъчно да се състави протокол за използването му по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г., какъвто в случая безспорно е налице, с което са
удовлетворени изискванията на закона.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като в протокола относно проведено обучение за
работа с мобилна система за видеоконтрол от 05.10.2017 г. е посочен един номер
на служебен автомобил, а в протокола за използване на АТСС от 12.08.2021 г. е
посочен друг номер на служебен автомобил. Действително първоначално мобилната система
е била поставена върху служебен автомобил с рег. № ТХ1001ХК, но от приложения
по въззивното дело протокол за последваща метрологична проверка от 17.06.2021
г. е видно, че впоследствие е била прикрепена към служебен автомобил с рег. № ****
и точно този автомобил е бил разположен на проверявания участък от пътя
съгласно материалите към преписката.
Не се споделя и възражението на жалбоподателя, че липсва пълно, точно и
ясно посочване на мястото на извършване на нарушението, тъй като географските
координати в снимковия материал могат да се свържат с посочения в ЕФ участък от
пътя. Географските координати са редовно и допустимо средство за индивидуализиране
на мястото на нарушението съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Те заедно с
описанието на проверявания участък (ул.
„Приморска“, до УП Хелиос) дават пълна и точна информация за
пътната отсечка, в която е констатирано превишението на скоростта. От снимките към
видеоклипа е видно, че мобилната система за контрол е работила при непрекъснат
режим на излъчване “Н” и при трафик режим “М” (обсег на действие на радара),
което съгласно раздел VІІ, т. 4 от техническото описание и инструкция за
експлоатация на този вид уреди означава, че нарушителят е заснет на разстояние
(100-120 м) от мястото на позициониране на АТСС в посока от пл. „Рибарски“ към
Тузлата. По делото липсват каквито и да е доказателства, които да навеждат на
извод, че данните за местоположението на патрулния автомобил не отговарят на описания в ЕФ пътен участък, поради което правилно
районният съд е приел, че е безспорно установено извършването на
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Превишението на скоростта е заснето и установено в населено място посредством
АТСС по смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, поради което правилно е приложена
процедурата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Електронният фиш е издаден от
компетентната според мястото на нарушението областна дирекция на МВР и има
необходимото по закон съдържание, което позволява в достатъчна степен
индивидуализация на нарушението от обективна страна.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неспазване на
преклузивните срокове за образуване на административнонаказателно производство.
Нарушението е установено на 09.08.2021 г., а ЕФ е издаден на 10.08.2021 г.,
видно от представеното по въззивното дело извлечение от АИС АНД, с оглед на
което не са нарушени изискванията на чл. 34 от ЗАНН. Въпросът дали ЕФ е връчен
в един по-късен момент или дали изобщо е връчен е неотносим към приложението на
посочената норма. Датата на
връчване е от значение единствено за упражняване на правото на жалба на
наказаното лице, но не и за надлежното реализиране на отговорността му за извършеното нарушение. До този извод е стигнал и районният съд, който правилно и
обосновано е приел, че при липсата на доказателства за връчване на ЕФ жалбата
се явява процесуално допустима, в резултат на което я е разгледал по същество.
В заключение касационната инстанция намира, че в
административнонаказателното и във въззивното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита
на наказаното лице или неправилно приложение на материалния закон. Безспорно са
установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е правилно
преквалифицирано от БРС като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което не води
до съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, а също и на размера
на наказанието. Наложената глоба е законосъобразно определена според стойността
на превишението и съответства на предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП фиксиран
размер на наказанието.
С оглед на изложеното не са налице касационни основания за отмяна на
обжалваното решение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК, поради което
настоящата инстанция следва да го остави в сила.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Ответникът
не е искал такива, поради което съдът не се произнася по дължимостта им.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 от 29.06.2023
год. по нахд № 82/2023 год. по
описа на Районен съд – Балчик.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: