РЕШЕНИЕ
Номер
2373 20.11.2018г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав
На двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
секретар Станка Добрева
като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова
гражданско дело номер
2918 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е за делба и е във фазата по допускането й.
Производството по делото
е образувано по повод исковата молба на Д.Д.Б., EГН: * с адрес: ***, с която е предявила срещу
ответника С.Д.Д., ЕГН: * с адрес: *** иск с правно основание чл. 34 от ЗС вр. с чл. 341 от ГПК за делба на следния съсобствения
им недвижим имот, представляващ апартамент, с административен адрес: гр.
Бургас, ул. „М.” № 11, вх. 3, ет. 4, ап. 7, a именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор * по КККР на гр.Бургас,одобрени със заповед РД-18-9/30.01,2009г.
на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Бургас, ул.М. № 11, вх.З, ет.4, ап.7 в сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния имот:
Жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, с площ 94,90 кв.м., с прилежащи
части: изба 23,63 куб.м. и 3,367% ид.ч. от общите части на сградата, със
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *, под обекта: * над обекта: *, при следните квоти – 2/6 ид.ч. за ищцата и 4/6
ид.ч. за ответника, като на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК се иска съдът да постанови отмяна на издадените в полза
на ответника констативни нотариални актове -нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 170, том III, рег. 9408, нот.д.№ 550/2008г. по описа
на нотариус Н.Н, с рег. № 246, с район на действие- БРС и нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 171, том III, рег. 9409, нот.д.№ 551/2008г. по описа
на нотариус Н.Н, с рег. № 246, с район на действие- БРС, в частта, в която
същият е признат за собственик на собствените на ищцата 2/6 ид.ч. от процесния
делбен имот.
В исковата молба се твърди, че родителите
на страните П.КД.,
поч. на 10.03.1989г. и Д.СД., поч. на 12.07.1998г., двамата бивши жители на гр.
Бургас са придобили по време на брака си в
режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху
горепосочения имот. Ищцата сочи, че след смъртта на майка им П.КД. с нот.акт № 5, том
VIII, д.№ 2113/1997г. на нотариус при БРС тя е дарила на брат си -ответника С.Д.Д.
нейната получена като наследство от дела на майка й 1/6 ид.ч. от горепосочения
имот. Сочи, че по този начин С.Д. е станал собственик на 2/6 ид.ч. от процесния
имот, а останалите 4/6 ид.ч. са останали в собственост на баща им
Д.Д., като след неговата смърт през 1998г., неговите 4/6 ид.ч. от имота са
наследени от страните – негови деца по равно – по 2/6 ид.ч. за всеки от тях.
Ищцата сочи, че понастоящем тя притежава по наследство от баща си Д.Д. 2/6
ид.ч. от процесния имот, а брат й –ответника -4/6 ид.ч., от които 1/6 ид.ч. по
наследство на майка им, 2/6 ид.ч. по наследство от баща им и 1/6- по дарение от
ищцата. Твърди, че страните не могат доброволно да ликвидират съсобствеността
си, поради което моли съдът да допусне до делба процесния имоти при
горепосочените квоти на съделителите. Ангажира доказателства. В съдебно заседание
ищцата, чрез упълномощените си процесуални представители поддържа иска за делба
в заявените квоти и моли съдът да го уважи. Представя писмени бележки.
В законовия едномесечен срок,
ответникът е депозирал писмен отговор, в който е посочил, че оспорва изцяло
иска за делба, като се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност,
поради което моли съдът да отхвърли иска. Ангажирал е доказателства. В съдебно
заседание ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа
писмения си отговор и моли за отхвърляне на иска за делба поради изтекла в
негова полза придобивна давност, която твърди, че го е направила изключителен
негов собственик. Представя писмени бележки.
Бургаският
районен съд, като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и
в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 34 от ЗС вр. с чл. 341 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК.
По делото не се спори, а
и от представените писмени доказателства се установява, че процесния имот
първоначално е придобит от родителите на страните по време на брака им в режим
на съпружеска имуществена общност. Установява се, че след смъртта П.КД., поч. на 10.03.1989г. останалата
в наследството й от прекратената след смъртта й съпружеската имуществена
общност 1/2 ид.ч. от процесния апартамент е наследена от нейния преживял съпруг
Д.СД., и двете им деца – ищцата и ответника в равни квоти – по 1/6 ид.ч. за
всеки от тях /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН/, като по този начин
преживялият съпруг е станал собственик общо на 4/6 ид.ч., от които 1/2
ид.ч.–негова лична собственост от прекратената съпружеска имуществена общност,
и 1/6 ид.ч.- по наследство от съпругата си.
По
делото е представен нотариален акт № 5 от 20.03.1997г., том VIII, нот.д.№ 2113/1997г. на нотариус при БРС, по
силата на който ищцата
е дарила на брат си –ответника по делото наследената от майка й 1/6 ид.ч. от
имота, като по този начин заедно с наследената от последния също от
наследството на майка им 1/6 ид.ч. от имота, същият е станал собственик на общо
2/6 ид.ч. от процесния имот. Впоследствие след смъртта на бащата на страните Д.СД.,
поч. на 12.07.1998г., съделителите като негови единствени низходящи наследници
по закон са наследили при равни квоти неговата 4/6 ид.ч. от имота – по 2/6
ид.ч. за всяка страна. Така след смъртта и на двамата родители на страните и
след извършеното дарение от ищцата в полза на ответника, квотите на
съделителите в имота са станали 2/6 ид.ч. за ищцата и 4/6 ид.ч. за ответника.
По делото страните спорят относно
обстоятелството дали е налице съсобственост помежду им в заявените от ищцата наследствени
квоти, като ответникът е навел твърдение, че е придобил чрез 10 годишно давностно
владение правото на собственост върху целия делбен имот, в т.ч. и
наследствените 2/6 ид.ч. на ищцата от наследството на баща им.
В тази връзка по делото е представен
издадена в полза на ответника нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№ 170, том III, рег. 9408,
нот.д.№ 550/2008г. по описа на нотариус Н.Н, с рег. № 246, с район на действие-
БРС, съставен въз основа на обстоятелствена проверка, по силата на който
ответникът е признат за собственик по наследство и давностно владение на 5/6
ид.ч. от процесния недвижим имот. Представен е и нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № 171, том III, рег. 9409, нот.д.№ 551/2008г. по описа на нотариус Н.Н, с
рег. № 246, с район на действие- БРС, с който на основание чл. 587 от ГПК
ответникът е признат за собственик по наследство и давностно владение на целия
процесен недвижим имот.
Ищцата оспорва
придобиването от ответника чрез давностно владение на наследените от баща й 2/6 ид.ч. от процесния
имот.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а разпоредбата на
чл. 69 от ЗС установява презумпцията, че че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
Тази презумпция на чл. 69 от
ЗС съгласно задължителните указания на ТР № 1/2012 г. по тълк. д. № 1/2012
г., ОСГК на ВКС се прилага на общо основание само в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл. 79 ЗС.
Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
Владението е част от имуществото на наследодателя и
с приемане на наследството то продължава от наследниците
по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот. Затова, независимо
от смесения фактически състав, от който към момента на смъртта на бащата на
страните произтича правото на съсобственост между страните, тъй като в случая съсобствеността
досежно спорните 2/6 ид.ч. произтича само от наследяване, позовавайки се на
придобивна давност за нея, ответникът трябва да докаже при възникналия с ищцата
спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо нея
намерението си да владее и нейната наследствена идеална част от имота за себе
си.
В
тази връзка по делото са представени две писмени декларации, от която първата
от 30.03.1981г., изходяща от ищцата и подписана от нея и двама свидетели, а
втората от 20.03.1997г., изходяща и подписана и от двете страни с нотариална
заверка на подписите им.
В първата декларация от 30.03.1981г. ищцата е заявила, че се отказва в полза на брат си –ответника по делото от бъдещата си наследствена част от наследството на баща си Д.СД. /поч. впоследствие на 12.07.1998г /, като изрично е посочила, че не желае да се уреждат допълнителни сметки помежду им за уравнение на дяловете им. Декларирала е, че ответника я е обезщетил с негова наследствена идеална част от имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „Вардар“№ 64.
Във втората декларация, която е написана на
20.03.1997г.- след смъртта на майка им П.КД., поч. на 10.03.1989г., но преди смъртта на баща им Д.СД. /поч.
впоследствие на 12.07.1998г /, страните са заявили, че считат за уредени
отношенията си във връзка с процесния
имот и с имота, находящ се в гр. Бургас, на ул. „Вардар“ № 64, като изрично са
заявили, че няма да имат никакви претенции помежду си относно тези имоти и посочвайки,
че задължават с тази си уговорка и своите наследници. Посочили са, че ищцата се
задължава да прехвърли на брат си след смъртта на баща им нейните 2/6 ид.ч. ид.ч.
от процесния имот без никакви претенции поради дарените от брат й 7/24 ид.ч. от
дворното място в гр. Бургас, ул. „Вардар“ 64, а ответника реципрочно е заявил,
че няма никакви претенции относно прехвърлените от него на ищцата 7/24 ид.ч. от
дворното място в гр. Бургас, ул. „Вардар“ 64 и получения за тях като
обезщетение апартамент в гр. Бургас. ж.к. „Братя Миладинови“ бл. 30, вх. Б, ет.
2, ап. 20, като в замяна на това той получава 1/6 ид.ч. от имота, прехвърлена му
от ищцата впоследствие в същия ден – 20.03.1997г. с нот. акт № 5 от 20.03.1997г., том VIII, нот.д.№ 2113/1997г. на нотариус при БРС,
а останалите 2/6 ид.ч. ид.ч. ще получи след смъртта на баща си.
В случая съдът намира, че изрично волята на страните, в т.ч. и на самата ищца към 1997г. е била процесния имот да остане в изключителна собственост на ответника. Затова след смъртта на бащата им на 12.07.1998г. и с оглед уговорките в представените декларации, въпреки липсата на изрична форма за това, в отношенията помежду си страните изрично са се съгласили процесният имот, който е бил изцяло във фактическа власт на ответника да се счита за негова изключителна собственост.
Затова въз основа на тези уговорки в
декларацията от 1997г. веднага след смъртта на баща си през 1998г., ответникът бидейки
във фактическа власт на целия имот е започнал да упражнява фактическа власт и
върху наследените от сестра си 2/6 ид.ч. от наследството на баща им на
основание, което изключва владението на ищцата по нейна изрична воля, като е
продължил да владее целия имот за себе си спокойно, явно, необезпокоявано и
непрекъснато повече от 10 години. Затова съдът намира, че в случая не е налице
промяна в намерението на ответника, а изначално установена от ответника със
съгласието на ищцата фактическа власт върху целия имот по тяхно взаимно изрично
писмено съгласие, изразено във втората декларация, с което те са посочили, че нямат
да имат никакви претенции помежду си досежно процесния имот и имота в ж.к.
„Братя Миладинови“ и, че с тези си уговорки задължават и своите наследници, т.е. занапред
и завинаги. Наред с това се установява,
че откритото и публично своене на целия имот е явно демонстрирано от ответника
спрямо ищцата, тъй като по делото се установи, че само ответника е вписан като собственик
в домовата книга, че само той участвал в заплащане на задълженията за имота, в
т.ч. и за извършени ремонтни дейности, както и, че от придобиването на имота от
родителите им преживе, а после и след смъртта им в жилището е живял и
продължава да живее само той, както и, че само той го ползва и стопанисва.
Наред с това не се установи ищцата да е смущавала владението на ответника, както
преди смъртта на родителите си, така и в последствие, тъй като стана ясно, че
същата не е имала ключ от жилището и няма данни да е искала да има такъв, няма
данни през годините някога да е искала да ползва или извършва каквито и да е
действия на управление и разпореждане с наследените си 2/6 ид.ч. от жилището,
не е участвала в решаването на каквито и да е въпроси, свързани с
наследствените й части и не е била вписана в домовата книга като собственик. От
ангажираните от ищцовите свидетели показания се установява, че едва пред последните няколко години ищцата е
изразявала претенции относно наследствената й ид.части от процесния имот, след
като е разбрала, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост. Следва да се отбележи, че последващите действия на ищцата,
изразяващи се в промяната на волята й, изразена в декларациите, както и
противопоставянето й срещу владението на ответника след като е разбрала, че той
се е снабдил с констативен акт за собственост на целия апартамент, нямат правно
значение. Същите са извършени след като е завършил фактическия състав на чл.
79, ал. 1 от ЗС, т.е. след като въз основа на спокойно, явно, необезпокоявано и
непрекъснато повече от 10 години владение, в полза на ответника е изтекла 10
годишната придобивната давност, на която се е позовал и въз основа на която той
е придобил на посоченото оригинерно основание правото на собственост върху
наследените от сестра му от наследството на баща им 2/6 ид.ч. и така, заедно с
неговите собствени 4/6 ид.ч., той е станал пълноправен и изключителен собственик
на целия имот.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че между страните липсва съсобственост досежно процесния имот, тъй като същият е
собственост само на ответника, а по делото не се доказа ищцата да има вещни
права върху него. Ето защо искът за съдебна делба се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
С оглед отхвърляне на иска за делба
на основание чл. 9 от ТДТКССГПК в тежест на ищцата следва да бъде възложено
заплащане на дължимата по делото държавна такса, която съдът определя в размер
на 50 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
поради отхвърляне на иска за делба в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на Д.Д.Б., EГН: * с адрес: ***, с срещу ответника С.Д.Д., ЕГН:
* с адрес: *** за делба на основание чл. 34 от ЗС вр. с
чл. 341 от ГПК
на следния недвижим имот, представляващ апартамент, с административен адрес: гр.
Бургас, ул. „М.” № 11, вх. 3, ет. 4, ап. 7, a именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор * по КККР на гр.Бургас,одобрени със заповед РД-18-9/30.01,2009г.
на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Бургас, ул.М. № 11, вх.З, ет.4, ап.7 в сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния имот:
Жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, с площ 94,90 кв.м., с прилежащи
части: изба 23,63 куб.м. и 3,367% ид.ч. от общите части на сградата, със
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *, под обекта: * над обекта: *, при следните квоти –
2/6 ид.ч. за ищцата и 4/6 ид.ч. за ответника, както и исковете по чл.
537, ал. 2 от ГПК за ОТМЯНА на издадените в полза на ответника С.Д.Д., ЕГН:
********** констативни нотариални актове -нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 170, том III, рег. 9408, нот.д.№ 550/2008г. по описа
на нотариус Н.Н, с рег. № 246, с район на действие- БРС и нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 171, том III, рег. 9409, нот.д.№ 551/2008г. по описа
на нотариус Н.Н, с рег. № 246, с район на действие- БРС, в частта, в относно
заявените от ищцата собственически права върху 2/6ид.ч. от гореописания имот.
ОСЪЖДА Д.Д.Б., EГН: * с адрес: ***,,
ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Д., ЕГН: * с адрес: ***
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените
по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. /осемстотин лева/.
ОСЪЖДА Д.Д.Б., EГН: * с адрес: ***,,
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 9 от
ТДТКССГПК в полза на бюджета на съдебна власт по сметка на БРС държавна такса
за отхвърляне на иска за делба в размер на 50
лв. /петдесет лева/.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. Петкова