№ 175
гр. гр.Несебър, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:М.М.Б.Г.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от М.М.Б.Г. Административно наказателно дело
...0232150200160 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е висящо пред
настоящата инстанция, след като с Определение № 491 от 14.03.2023г., постановено по
АНД № .../2023г. по описа на РС-Б., е прекратено производството по делото и същото е
изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Несебър.
Делото е образувано по повод жалба с вх.№ 769000-2317 от 31.01.2023г. /л.11
по АНД № .../2023г. на РС-Б./, подадена от В. В. Т. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Б., ул“И.“ ..., чрез пълномощника му – адв.С. К. от АК-Б., със съдебен адрес:
гр.Б., ул.“П.“ ...6, партер, офис ... против четири броя електронни фиша на ОДМВР-Б..
С допълнителна молба вх.№ 6724 от 17.02.2023г. /л.2 по АНД № .../2023г. на РС-Б./,
подадена от пълномощника на жалбоподателят Т., са конкретизирани номерата на
обжалваните електронни фишове.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид, че всеки един от атакуваните
електронни фишове подлежи на самостоятелно обжалване, счете, че са налице
основания за разделяне на производството по обжалване на всеки един от тях в
самостоятелно съдебно производство. С оглед на това, с Определение № 80 от
21.04.2023г., постановено по настоящото дело, съдът РАЗДЕЛИ производството по
обжалване на четирите броя електронни фиша /ЕФ/ със следните номера: ЕФ Серия К
№ 3805002, ЕФ Серия К № 3804170, ЕФ Серия К № 3718614 и ЕФ Серия К № 3565365,
всички по описа на ОДМВР-Б., като УКАЗА производството по отношение на всеки
един от тях да бъде отделено в самостоятелно производство и докладвано на
Председателя на съда за образуване на отделни административно-наказателни
производства, с изключение на производството по обжалване на Електронен фиш,
Серия К № 3565365, което остави за разглеждане по настоящото АНД № 160/2023г. на
РС-Несебър.
В съдебно заседание, жалбоподателят Т. се явява лично и с пълномощника си.
Представя допълнителни писмени и ангажира гласни доказателства.
1
За ОД на МВР-Б., в съдебно заседание представител не се явява. Представят
писмени доказателства.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата, съдът съобрази следното:
Видно от данните по делото, атакуваният от жалбоподателя Т. Електронен фиш
за налагане на глоба, серия К, № 3565365 на ОДМВР Б. е бил връчен на Т. на
29.06.2020г. /вж.разписка – л.28 по АНД № .../2023г. на РС-Б./. В съдебно заседание,
проведено на 19.06.2023г. по настоящото дело, съдът предяви на жалбоподателя
визираната разписка, при което същият заяви, че за първи път вижда тази разписка,
както и че подписа под името В. Т. не е негов. До приключване на производството по
настоящото дело, от страна на наказващият орган не бе проведено пълно доказване
относно обстоятелството, че обжалваният електронен фиш е бил връчен на
жалбоподателя на посочената в разписката дата /29.06.2020г./, поради което съдът
приема, че процесният електронен фиш не е бил връчен на жалбоподателя Т.,
съответно срока за обжалване на същият не е започнал да тече. Незовисимо от това,
съдът взе предвид, че в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят Т. е подал
декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, в която е изписал номера на електронния фиш,
датата на която е предоставил ползването на процесния автомобил на лицето А.С.,
както и конкретна дата и час на нарушението, които съответстват на отразените в
електронния фиш, а именно – 01.05.2020г. в 11.46 часа. Липсва отговор на наказващият
орган по подадената от Т. декларация. С оглед на това, съдът счита, че обжалваният
електронен фиш е обжалван в законоустановения срок. Жалбата против същия е
подадена пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа
изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят Т. е санкциониран за това, че на 01.05.2020г., в 11.46 часа, в
обл.Б., общ.Несебър, на главен път І-9, 207,6 км, в посока към гр.Варна, при
ограничение на скоростта от 40 км/ч, въведено с пътен знак В-26 за извън населено
място, управлявал МПС – лек автомобил „... Х 1“ с рег.№ ......, със скорост 89 км/ч.
Скоростта е фиксирана с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 542. На
собственика на автомобила е издаден Електронен фиш серия К, № 3565365 на ОДМВР
Б. /л.20 по АНД № .../2023г. на РС-Б./.
От изисканото по настоящото дело Досъдебно производство ...51 ЗМ-276/2020г.
по описа на ОДМВР-Б., материалите по което са приети като доказателство по делото,
се установява, че в срока на чл.189, ал.5 от ЗдвП, жалбоподателят Т. е подал
декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу издадения му Електронен фиш серия К, №
3565365 на ОДМВР Б. /л.24 по ДП/. С визираната декларация с вх.№ УРИ 304000-9583
от 07.07.2020г., жалбоподателят Т., в качеството му на законен представител на
дружеството-собственик на процесния лек автомобил марка „...“, модел „Х 1“ с рег.№
......, е декларирал, че на 30.11.2019г., в 12.00 часа, е предоставил горепосоченото
технически изправно МПС на А.С. от У., притежаващ валидно свидетелство за
управление на МПС, копие на което прилага /л.26 по ДП/, като е декларирал, че на
датата на установеното нарушение – 01.05.2020г. в 11.46 часа, процесният автомобил е
бил във владение на горепосоченото лице – А.С. и към 06.07.2020г., превозното
средство все още не му е било върнато.
По така подадената декларация вх.№ УРИ 304000-9583 от 07.07.2020г., е била
2
извършена проверка от С.С. мл.автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър. В
изготвената от него докладна записка, същият сочи, че след направена справка в АИК-
ГК е установил, че на 01.05.2020г., на която е установено процесното нарушение, А.С.
не е пребивавал на територията на РБългария, както е посочил жалбоподателят Т. в
подписаната от него декларация /л.12 по ДП/. С оглед на тази информация, видно от
постъпилото по настоящото дело писмо с вх.№ 8395 от 11.09.2023г. от Началника на
РУ на МВР-Несебър /л.69 по настоящото дело/, декларацията на жалбоподателя Т. с
вх.№ УРИ 304000-9583 от 07.07.2020г. /л.26 по ДП/ не е била уважена и издадения на
Т. Електронен фиш серия К, № 3565365 на ОДМВР Б. не е бил преиздаден на
посочения от него водач – А.С.. Въпреки дадената за това възможност от съда, до
приключване на настоящото съдебно производство, по делото не бяха представени
доказателства за уведомяването на жалбоподателя Т. за взетото от РУ на МВР-Несебър
решение да не бъде издаден електронен фиш на лицето, посочено в декларацията на Т.
за извършеното административно нарушение на 01.05.2020г.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакувания електронен фиш, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Установи се, че в срока,
визиран в чл.189, ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят Т. е депозирал писмена декларация
върху предварително изготвена бланка за предоставяне на информация по чл. 188 от
ЗДвП до сектор РУ на МВР - Несебър, в която е посочил лицето, което е управлявало
автомобила. Видно от подадената декларация с вх.№ УРИ 304000-9583 от 07.07.2020г.
/л.26 по ДП/, същият е изписал номера на електронния фиш, датата на която е
предоставил ползването на процесния автомобил на лицето А.С., както и конкретна
дата и час на нарушението, които съответстват на отразените в електронния фиш, а
именно – 01.05.2020г. в 11.46 часа. Ето защо издаденият срещу жалбоподателят Т. фиш
е следвало да бъде анулиран, алтернативно жалбоподателят да бъде уведомен, че няма
да се издава нов електронен фиш на посоченото от него лице за извършеното
нарушение. Неизпълнението от наказващия орган на това задължение представлява по
смисъла на закона съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко се
отразява върху възможността, която законът гарантира, за реализиране на правото на
защита в административнонаказателното производство, което в случая се
характеризира и със специфични особености. Предвид изложеното издаденият
електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Независимо от горното, обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и на още едно основание:
От събраните по делото гласни доказателства /вж.показанията на свид.И. Т. –
л.41-42 по настоящото дело/ се установява, че през лятото на 2019г. жалбоподателят Т.
е предоставил за ползване собствения си лек автомобил „... Х 1“ с рег.№ ...... на А.С. от
У. срещу паричен заем. След като върнал заема, Т. си взел обратно колата в средата на
2020г. Изводът, който се налага е, че на датата на установеното нарушение –
01.05.2020г., процесният лек автомобил „... Х 1“ с рег.№ ...... не е бил във владение на
3
жалбоподателя Т., поради което същият е бил незаконосъобразно санкциониран за
установеното от органите на РУ на МВР-Несебър административно нарушение по
чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна, поради което
същата следва да бъде уважена, а обжалваният електронен фиш – отменен, като
незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в тежест на
ОДМВР Б. следва да се присъдят направените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3565365 на ОДМВР Б., с който на
основание чл.182, ал.2, т.5 във връзка с чл.189, ал.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на В. В. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ул“И.“ ..., със съдебен
адрес: гр.Б., ул.“П.“ ...6, партер, офис ... /чрез адв.С. К. от АК-Б./, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за
административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Б. да заплати на В. В. Т. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Б., ул“И.“ ..., със съдебен адрес: гр.Б., ул.“П.“ ...6, партер, офис ... /чрез адв.С.
К. от АК-Б./, сумата в размер на 400 лева /четиристотин лева/, представляващи
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Б..
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4