Р Е Ш Е Н И Е
№ 97 / 26.03.2021
г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание
на седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието на секретаря Мария Михалева, разгледа
докладваното от съдия Теодора Милева адм. дело №606 по описа за 2020 г. на
Административен съд гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 73, ал.
4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба подедена от Община Ген. Тошево срещу Решение № РД-02-14-1053/16.11.2020 г. на Директора на дирекция
"Управление на териториалното сътрудничество" (УТС) към МРРБ
(Министерство на регионалното развитие и благоустройството) и ръководител на НО
(националният орган) на програма "ИНТЕРРЕГ V-A" Румъния България
2014-2020. С решението на община Ген. Тошево е определена финансова
корекция в общ размер на 25% или 53 489,47 евро с ДДС от допустимите разходи,
финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (213 957,88 евро с ДДС) по договор №667/13.12.2019 г., сключен между Община Ген. Тошево и "ПРОГРЕС 99" ООД на стойност 355 835,95 без ДДС.
В жалбата на първо място се
излагат твърдения, че решението на националния орган е нищожно. Твърди се, че санкциониращия
орган е приложил разпоредбата на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, която посочва, че
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или
частично чрез извършване на финансова корекция на основание нередност,
съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава
четвърта от същия закон, извършено чрез действие или бездействие от страна на
бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на
средства от ЕСИФ. Същевременно с това обаче органа не твърди и не доказва, че
бенефициера на средствата - Община Генерал Тошево е извършил нарушения на
процедура/правила при възлагането на обществената поръчка, поради което и съзряното
противоречие сочи на нищожност на решението поради липса на мотиви, подкрепящи
диспозитива му относно вида на нарушението на бенефициера или нищожност на
решението поради противоречие между диспозитива и мотивите му.
Релевират се и доводи, че
издаденият административен акт е незаконосъобразен, тъй като в решението не се
съдържа номер и дата на издаването му. На лице е неспазване на установената
форма, вследствие на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.8
от АПК.
Сочи се, че изложените в
Решението на Ръководителя на Националния орган доводи за допуснати нарушения на
чл.116, ал.1 и ал.5, т. 1 и 2 и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП, са неоснователни,
като се излагат подробни съображения в тази насока. Посочва се, че съгласно
договор №667/13.12.2020г., сключен между бенефициера и „Прогрес 99" ООД
срока за изпълнение на строителството е 90 дни. При провеждане на обществената
поръчка, участниците, включително и избраният за изпълнител са представили
предложение за изпълнение ведно с линеен график на строителните дейности, който
съответно отговаря по продължителност на предложеният срок за изпълнение.
Договора за обществена поръчка съдържа като неразделна част и посоченото
предложение и график. Посоченият договор следва да се изпълнява не само
съгласно Закона за обществените поръчки, но и в съответствие с приложимият
Закон за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове в областта
на строителството. Съгласно чл.3 от договора за обществена поръчка, сроковете
се удължават при условията и на разпоредбите на ЗУТ. Страните в строителството,
са съставили и подписали акт за установяване състоянието на строежа при спиране
на строителството (Акт образец №10), поради което изпълнителят на обществената
поръчка не е могъл да изпълнява дейностите си по договора в период от 50 дни,
съответно срока за изпълнение не се е удължил с периода на тази негова
невъзможност, а е спрял да тече изобщо.
Излагат се и подробни
доводи, че спирането на строителството е поради пандемията от Covid-19, ноторно известна и с
непредвидимостта си, и с нейната всеобхватност относно засегнатите
взаимоотношения, включително и облигационни, което представлява непреодолима
сила. Посочва се, че съгласно чл.13, ал.2 на публикувания на 24.03.2020г. в ДВ
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците „По искане на изпълнител
на обществена поръчка може да бъде предоговорен срокът за изпълнение, но не
повече от срока на действие на извънредното положение". Посочената
норма е изменена на 14.05.2020г. и е със следния текст: „По искане на изпълнител на обществена поръчка може да бъде
предоговорен срокът за изпълнение, но не повече от два месеца след отмяната на
извънредното положение." Т.е. дори да се счете, че срока на
договора е удължен, страните по същия са предприели действия по предоговарянето
му, спазвайки духа на последващия по време, но не и по действие закон.
Според оспорващият, пандемията
и актовете на държавните органи, предвиждащи мерки, насочени към ограничаване
на разпространението й представляват непреодолима сила, тъй като в
действителност препятстват извършването на строителните работи. Непосредствено
след обявяването на извънредното положение реално липсва конкретен закон
уреждащ взаимоотношенията, включително договорните. Българските граждани,
институциите и стопанските субекти са били поставени се излага още в жалбата в ситуация
на липса на конкретност, предвидимост, постоянно променящи се изисквания
относно всеки аспект от живота. Към настоящия момент също трудно би могло да се
направи правилна преценка на възможностите за коректно правно поведение, но към
датата на искането за спиране на строителството-23.03.2020г. страните по
договора са били пред невъзможност да преодолеят събитията от извънреден
характер.
В обобщение се счита от
жалбоподателя, че в настоящия случай се установява наличието на непреодолимо
събитие, водещо до необходимостта от спиране на строителството по договор
№667/13.12.2019 г.
По отношение допуснатото нарушение
на принципите, заложени в чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП, а именно: равнопоставеност, недопускане на дискриминация и свободна конкуренция, се
излага следното: Ако се счете, че
договора е удължен със срока на спирането на строителството, то следва да се
има предвид, че възможността да бъде предоговориран срока на договора би имал
всеки един участник, съответно и изпълнител, предвид разпоредбите на Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г., дори и публикувани по-късно от възникване на необходимостта от
удължаване. Спирането на строителството е било продиктувано единствено и само
от обявеното извънредно положение в Република България. Не би било възможно към
датата на провеждане на процедурата по възлагане на обществената поръчка, Възложителя да предвиди последващото
извънредно положение и евентуална необходимост от спиране на строителството. Извода
на санкциониращия орган, че приемането на „забавеното" изпълнение от
възложителя представлява съществено изменение на договора, доколкото ISO 9001 - Система за управление на качеството на
услугите за гражданите ISO 14001 -Система за управление
на околната среда, изменението въвежда условия, които ако са били част от
процедурата за възлагане на обществената поръчка, биха привлекли към участие
допълнителни участници би могъл да бъде правилен само ако бенефициера е знаел за
предстоящото извънредно положение и че посоченият максимален срок за изпълнение
не би могъл да бъде достатъчен за извършване на дейностите.
Следва да се има предвид се
посочва още в жалбата, че изпълнителят е избран въз основа на критерий
„най-ниска" цена и предложеният от него и от останалите участници в
процедурата срок не е бил взет предвид при оценяване на предложенията им освен
относно максималната му продължителност.
Излагат се и подробни
доводи, относно класифицирането на
нередността като такава съгласно т.23, буква „а" от Приложение №1 към
чл.2, ал.2 от Наредбата за посочване на нередности.
Моли се, да се отмени
Решението, а в условията на евентуалност се моли да се измени обжалваното
решение в частта относно определяне на размера на финансовата корекция, тъй
като съгласно чл.4 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ „Когато се определя финансова корекция чрез
прилагане на диференциалния метод, нейният размер трябва да е равен на реално
установените финансови последици на нередността върху изразходваните средства -
допустими разходи ".
Съгласно чл.27 от процесния
договор, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1% от стойността на
договора без ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 10% (35 583,60лв.) от
стойността на договора.
Твърди се, че дори да се
счете, че действията на бенефициера представляват нередност, подлежаща на
санкция, то тази нередност е реално установени финансови последици и налагането
на санкция в размер на 25% от
допустимите разходи по процесния договор е нарушение на чл.3 от Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на ЗУСЕСИФ.
Моли се за присъждане на
сторените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В открито с.з. жалбоподателят,
чрез своя процесуален представител адв. И.И. - ДАК поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Изразява и допълнително становище във връзка с
изготвената съдебно-техническа експертиза.
Ответникът по жалбата -
ръководителят на НО на Програма "ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България
2014-2020", чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А.С., в представен по делото писмен отговор, счита жалбата
за неоснователна, като излага подробни и мотивирани доводи за законосъобразност
на административния акт. Заявена и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза. По
делото са представени и подробни писмени бележки.
Административен съд гр. Добрич, V състав, след като обсъди данните по делото и доводите
на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира
жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1
от АПК от надлежна страна, адресат на индивидуалния административен акт, имаща
право и интерес от обжалването.
От фактическа страна, въз
основа на събраните доказателства, съдът приема за безспорно установено по
делото следното:
Община Ген. Тошево е бенефициер по сключен административен
договор с МРРБ за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за
трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014-2020 г. с №
РД-02-29-403 от 26.10.2018 г. (л. 80 и сл.). Договорът касае предоставяне от НО на община Ген. Тошево на безвъзмездно финансиране по
програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България
2014-2020, по проектно предложение, озаглавено "Развитие на туристически потенциал, опазване и популяризиране на общото
наследство". Общият размер на
бюджета по проекта е 1 219 951,26 евро, като размерът на безвъзмездната финансова помощ от ЕФРР е 85%, 13%
е размерът на националното съфинансиране, 2% - собствен принос на бенефициера.
Общият размер на бюджета на партньора Община Ген.
Тошево е 610 006,62 евро, от които 518 505,62 евро от ЕФРР, 79 294,76 евро
- национално финансиране и 12 206,24 евро - собствен принос. Продължителността на проекта е 24 месеца.
Въз основа на този договор,
община Шабла е стартирала открита процедура за избор на изпълнител с предмет „Строителни дейности
по проект Развитие на туристически потенциал, опазване и популяризиране на
общото наследство“, по обособена позиция 1 „Реконструкция и обновяване на
народно читалище „Пробуда 1941“ с. Кардам“. Процедурата е окрита с Решение за
откриване на процедурата, което е публикувано в Регистъра на обществените поръчки.
За участие в процедурата са били подадени четири оферти, които са оценени и класирани и Община Ген. Тошево е сключила договор №667/13.12.2019 г., със страни община Ген. Тошево в качеството на възложител и
"ПРОГРЕС 99" ООД – изпълнител.
По данни от уведомление за
съмнение за нередност с № УТС- 2498/30.09.2020 г., постъпило в Министерство на
регионалното развитие и благоустройството е извършена проверка на дейностите, изпълнявани по Договор
№667/13.12.2019 г. с изпълнител „ПРОГРЕС 99" ООД, като се е установило, че
има основателни съмнения за нередност, представляваща реално удължаване периода
на строителство, който започва със съставянето на Акт образец 2 и завършва със
съставянето на Акт образец 15. Установено е временно спиране изпълнението на строителството
с акт образец 10 и съответно възобновяване с акт образец 11 (съгласно Наредба №
3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството 3/2003 г.), които са мотивирани с пандемията на Covid-19 и въведеното извънредно
положение в Република България с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
и заповедите на Министър на здравеопазването № РД-01-122/11.03.2020 г. и №
РД-01- 124/13.03.2020 г. Общо спирането на строителството по ОП 1 е 50 календарни дни, а периодът
на изпълнение на договора за строителство е 90 календарни дни, т.е. 140
календарни дни е продължило строителството.
Националния орган на
Програмата е изразил становище, че в
българското право непреодолимата сила е дефинирана като непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, което е възникнало след
сключването на договора, като страната не отговаря за неизпълнението, причинено
от непреодолима сила.
В този смисъл, както
епидемията, така и актовете на държавни органи, предвиждащи мерки, насочени към
ограничаване на разпространението й биха представлявали непреодолима сила, само
ако препятстват извършването на строителните работи или изпълнението на други
задължения по договорите за строителство. Изпълнението на задълженията,
засегнати от непреодолимата сила (и свързаните с тях насрещни задължения на
другата страна) спира, докато трае непреодолимата сила. За да може да поиска
удължаване на срока за завършване на обекта, изпълнителят трябва да докаже, че
извършването на работите е препятствано от непреодолимата сила и не трябва е в
забава към момента на настъпването на извънредното събитие. Също така,
изпълнителят трябва да е уведомил насрещната страна за непреодолимата сила и да
е положил дължимата грижа, за да предотврати нейните последици и да намали
своето закъснение в степента, в която това е възможно. Основната същност на
непреодолимата сила според ответната страна се състои в освобождаването на
длъжника по един договор от отговорност за неизпълнението на неговите
задължения по този договор. Основанието за освобождаването от отговорност е
невиновната невъзможност за изпълнение на договора, пред която е изправен
длъжникът. Тази невъзможност е продиктувана и възниква от обстоятелства, които
са изцяло извън контрола на длъжника и без той да има възможност да ги
предотврати, да им повлияе, да реагира адекватно срещу тях.
Извънредното положение
според националния орган не може да се превърне автоматично в извинително
обстоятелство за евентуална забава в изпълнение на задълженията на една от
страните по него. Преценката дали е налице непреодолима сила, следва да се
прави във всеки един конкретен случай поотделно, като бъдат взети предвид
всички относими към конкретния случай обстоятелства. Дори и елементите от
фактическия състав на непреодолимата сила да са налице, напълно е възможно
страната-длъжник по договора да не е никак затруднена при изпълнението на
своите задължения. Съответно да липсва правно основание тя да се позовава на
форс-мажорни обстоятелства.
В Акт образец 10 за
установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството от дата
25.03.2020 г. не са представени конкретни основателни причини за непреодолима
сила. В случай че строителят се позовава на такива спънки и затруднения, то той
следва да установи (докаже) тези трудности по надлежния ред.
Съгласно цитираните в Акт
образец 10 заповеди на Министъра на здравеопазването и Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение - работата на строителни обекти
не е преустановена.
Описаното спиране на
строителството е довело до забава на изпълнението по договора с 50 дни след
предвидения срок. Всичко установено дава основание НО да приеме, че не е била
налице обективна причина за спиране на строителството и извършването му извън
срока на договора.
Като краен извод е прието,
че нарушението в случая се изразява в незаконосъобразно удължаване срока за
изпълнение на дейностите, като по този начин е допуснато незаконосъобразно
изменение на сключения договор в частта за срока. В случаите, когато
изменението на договора засяга елемент на договора, който е бил посочен в
обявлението/документацията за възлагане на обществената поръчка, то тогава този
елемент е съществен елемент по възлагането на обществената поръчка –
незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка – чл.116, ал.5 от
ЗОП.
Нарушението
представлява нередност по т. 23, б. „а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1
от Наредбата за посочване на нередности, тъй като е налице незаконосъобразно
изменение на срока за изпълнение на договора за обществена поръчка, което не е
в съответствие с чл. 116, ал. 1 от ЗОП. Същото се характеризира като съществено
по смисъла на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП.
Съгласно
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за
нередности по т. 23, б. „а" е предвидена финансова корекция в размер на 25
% от стойността на допустимите разходи по съответния договор.
Определен
е и размера на финансовата корекция, а именно в размер на 25 % от допустимите
разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (213
957,88 евро с ДДС) или 53 489,47 евро с ДДС по Договор № 667/13.12.2019
г. на стойност 355 835,95 лв. без ДДС (427 003,14 лв. с ДДС), сключен с
„Прогрес 99" ООД.
Приемайки възраженията на
Община Ген. Тошево за неоснователни, ръководителят на НО на Програма "ИНТЕРРЕГ V-A
Румъния България 2014-2020 издал оспореното пред настоящата инстанция Решение №
РД-02-14-1053/16.11.2020 г.. Решението е съобщено незабавно на жалбоподателя чрез регистрирането му
по електронен път в деловодната система на общината (л. 108). Като мотиви в решението е прието становището, посочено и в писмото по
регистрирания сигнал за нередност. Посочено е, че във връзка с изпълнението на Договор №
667/13.12.2019 г. се е установило издаването на Акт образец 10 за установяване
на състоянието на строежа при спиране на строителството от дата 25.03.2020 г.
След 50 дни е издаден Акт образец 11 за установяване състоянието на строежа и
СМР при продължаване на строителството от 14.05.2020 г. Като причина за спиране
на строежа е посочено настъпването на Непреодолима сила съгласно чл. 31-35 от
Договор за строителство № 667/13.12.2019 г., а именно въведеното извънредно
положение във връзка с Корона вирус Ковид 19 и наложените от Министерството на
здравеопазването ограничителни мерки, вписани в Заповед РД-01-122/11.03.2020 г.
и Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. Посочено е, че наложените ограничителни
мерки изключително усложняват изпълнението на едни видове работи, а други
стават практически неизпълними. Описаното спиране на строителството е довело до
забава на изпълнението по договора с 50 дни след предвидения срок. Всичко
установено е дало основание на ответника
да приеме, че не е била налице обективна
причина за спиране на строителството и извършването му извън срока на договора.
Относно представения Сертификат за
непреодолима сила № 12-00- 42/23.10.2020 г., издаден от Българската стопанска
камара, в който е посочено, че пандемията COVID-19, въведеното извънредно положение и
противоепидемичните мерки са довели до невъзможност „Прогрес 99" ООД да
изпълни задължението си за спазване на срока на СМР по договор № 667 от
13.12.2019 г. не се приема от ответника. На първо място се счита, че в случая
се касае за частен свидетелстващ документ, издаден от сдружение с нестопанска
цел. Съгласно Устава на Българската стопанска камара, същата извършва своята
дейност в частна полза на своите членове. Частният свидетелстващ документ има
формална доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и
неговото авторство, и като свидетелстващ документ, същият материализира
удостоверителното изявление на издателя относно определени факт. Когато въз
основа на останалите факти и обстоятелства се установи, че удостоверителното
изявление не отговаря на действителното фактическо положение, документът няма
доказателствена сила. На следващо място, се посочва в решението, че в издаденият
сертификат за непреодолима сила не е направен анализ на конкретните
обстоятелства и причинно- следствената връзка между пандемията от COVID-19 и невъзможността за
изпълнение на конкретните задължения по договора. Напротив, в сертификата
напълно балнкетно се посочва, че пандемията COVID-19, въведеното извънредно положение и
противоепидемичните мерки са довели до невъзможност „Прогрес 99" ООД да изпълни
задължението си за спазване на срока на СМР по договор № 667 от 13.12.2019 г.,
като по никакъв начин не е доказано, че извършването на работите е препятствало
от непреодолимата сила. Поради което и
се счита, че този сертификат не може да бъде приет за надлежно доказателство
относно настъпилите събития.
Неоснователно е и според
административния орган позоваването на чл. 13, ал. 2 от ЗМДВИП, с разпоредбата
на който е предвидена възможност по предложение на изпълнител на обществена
поръчка да бъде предоговорен срокът за изпълнение, но не повече от срока на
действие на извънредното положение. Посочената възможност е предоставена в
инициатива на изпълнителя. Съгласно Методическо указание № МУ-8/24.04.2020 г.
на Агенцията за обществени поръчки отправянето на предложение не е обвързано
със задължение за възложителя, а е необходимо постигане на съгласие между
страните. Въведеното в чл. 13, ал. 2 от ЗМДВИП основание е частен случай на
хипотезите уредени в/ЗОП, при които са допустими изменения на договор във връзка
с възникване на непредвидени обстоятелства и попада в чл. 116, ал. 1, т. 3 от
ЗОП. В конкретния случай обаче, бенефициерът не е доказал наличието на
непредвидени обстоятелства, налагащи изменението на договора. В цитираната като
основание за спиране на строителството заповеди на Министъра на
здравеопазването с номера РД- 01-122/11.03.2020 и РД-01 -124/13.03.2020, както
и в Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. няма предвидена забрана за
строителство.
Във връзка с изложено е направено заключение, че в случая е
налице незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка, съгласно
чл. 116, ал. 5 от ЗОП. Това изменение е
съществено, доколкото същото въвежда условия, които ако са били част от
процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие
допълнителни участници или кандидати (чл. 116, ал. 5,т. 1 ЗОП). В този смисъл и
Решение № 10019 от 22.07.2020 г. по адм. д. № 7599/2019 г., VII отд. на ВАС.
Удължаването на срока също така е довело до ползи за изпълнителя, които не са
били известни на останалите участници в процедурата. С допуснатото изменение на
съществени елементи по сключения договор, бенефициерът ограничил равното
третиране на участниците, което е довело до нарушаване правата на свободната
конкуренция и прозрачност на процедурата.
Като нарушена национална разпоредба е посочен чл. 116, ал. 1 и ал. 5, т. 1 и т.
2 и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП.
Нередността е, съгласно т. 23, б. „а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1
от Наредбата за посочване на нередности, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл.
72, ал. 5 от ЗУСЕСИФ
Съгласно Приложение № 1 към
чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за нередности по т. 23,
б. „а" е предвидена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на
допустимите разходи по съответния договор.
Предвид изложеното
по-горе е определена финансова корекция в размер на 25 % или 53 489,49
евро с ДДС от стойността на допустимите разходи, финансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (213 967,88 евро с ДДС) по Договор
№667/13.12.2019 г. с изпълнител „ПРОГРЕС 99" ООД на стойност 355 835,95
лева без ДДС.
Като доказателства са приети документите, съдържащи се в
образуваната административна преписка по издаване на оспореното Решение, както и цялата преписка по проведената обществена поръчка.
По искане на ответната страна е
допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Вещото лице инж. П.И. след
запознаване на място с обекта, документацията по делото и издадените заповеди
на Министъра на здравеопазването излага изводи, че в строителството е
невъзможно провеждане на дистанционна форма на работа, както и е невъзможно
спазването на дистанция от 1.0 – 1.5 метра между служителите, работещи еднаква
по вид операция/работа. От друга страна дейността е била в с. Кардам, което е
на 30 км. от фирмата-изпълнител, която е със седалище в гр. Добрич, което
предполага организиран транспорт на работниците до обекта. Отделно от това в
ситуацията на извънредна обстановка икономическият механизъм – доставка на
стоки – продавач, купувач е затруднен. Според същата, обявеното извънредно
положение е с цел опазване здравето на хората, поради което и е довело до
обективна невъзможност за изпълнение на строително-монтажните работи на обекта.
В с.з. вещото лице е посочило, че обектите са изпълнени с добро качество.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена от лице - адресат на административен акт, за който изрично е
предвидена възможност за провеждане на съдебен контрол, и в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК.
Решението, издадено на
основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е постановено от компетентен орган.
Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание
и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил
проекта. Оспореният акт е издаден от Националния орган по програмата за
сътрудничество "Интеррег V-А Румъния - България". Това е програма за
междурегионално сътрудничество, финансирана от Европейския фонд за регионално
развитие, но осъществявана не на национално равнище чрез оперативните програми,
а на регионално ниво в Европейския съюз. Съгласно § 5, т. 4 ЗУСЕСИФ законът се
прилага и за програмите за европейско териториално сътрудничество при
извършване на финансови корекции доколкото друго не е предвидено в приложимото
за тях право на Европейския съюз и сключените междудържавни договори. Със
закон, приет от 43-то Народно събрание на 11.02.2016 г. е ратифициран
Меморандума за за изпълнение - договорености между държавите членки, участващи
в програмата за сътрудничество "ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България",
подписан за Република България на 23 септември 2015 г. Законът е обнародван в
Държавен вестник, бр. 16 от 26.02.2016 г. и е в сила от 26.02.2016 г.
С Меморандума за изпълнение -
договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество
"Интеррег V-А Румъния - България" (Меморандума), националният орган,
съответстващ на Управляващия орган, с координираща роля за територията на
България, е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Между
функциите на националния орган - т. 3, б. "к", е и предотвратяването,
откриването и отстраняването на нередностите, допуснати в България. Съгласно т.
2.3. от Меморандума, б. "А". ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ, т. 1. "Всяка
страна членка носи отговорност за разследването на нередностите, допуснати от
бенефициерите, разположени на нейна територия. Страната членка налага финансови
корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени по проектите
или програмата. Финансовата корекция се състои в отмяна на част или на цялата
сума на публичните средства, разплатени по отделен проект или по програмата.
Съгласно т. 4 от правомощията на Националния орган той гарантира, че е създаден
ефективен механизъм за разглеждане на жалби, отнасящи се до отпуснатите
средства по програмата. С оглед на така действащата нормативна уредба - правото
на Европейския съюз, международният договор и националното право, Националният
орган е компетентният орган да определи финансова корекция на бенефициера.
Освен, че НО е компетентен да
определи финансова корекция, с оглед на задължението му по Меморандума и на
разпоредбата на § 5 ЗУСЕСИФ, именно по реда на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове следва да бъде
осъществен и гарантираният от Меморандума на бенефициера механизъм за разглеждане
на жалба досежно отпускането на средства от програмата. Дотолкова, доколкото в
Меморандума няма дефиниция на нередност, а по отношение на финансовите корекции
за нередности, налагани от Комисията на Европейския съюз, Меморандума препраща
към Регламент № 1303/2013 г., следва да се приеме, че за целите на Програмата
"Интеррег V-А Румъния - България", нередността ще има съдържание
идентично с това по чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013, съответно по чл. 70, ал.
1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Съдържанието на понятието финансова корекция, съгласно т. А.
1. от Меморандума, е идентично с това по чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2
ЗУСЕСИФ.
По компетентността на органа,
издател на административния акт, няма и спор.
Решението е издадено в
задължителната по закон писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 73,
ал. 1 ЗУСЕСИФ. От формална страна актът съдържа фактически и правни основания с
оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Като фактическо основание за
издаване на акта е посочен сигнал за нередност. Община Ген. Тошево е била уведомена за
констатираната нередност. С решението си, НО на Програма "Интеррег V-А
Румъния - България" реално приключва сигнала за нередност, с определяне на
финансова корекция на общината.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
решението не съдържа номер и дата на издаването му, което е нарушение на
формата на акта. Видно от самото решение е вписан номер и дата, наистина с
химикал, но все пак такива има, поради което и няма как това възражение да се
приеме за основателно.
Законодателят е регламентирал
специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по
основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ преди издаване на решението
за определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е
длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който
не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността
и размера на корекцията. В чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ е предвидено, че решението по,
ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по, ал. 2,
като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства
и направените от него възражения. В настоящия случай не се спори, че
изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е спазено. Представени са възражения от
страна на жалбоподателя, във връзка основателността на регистрирания при НО
сигнал. В случая решението е издадено в срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ -
един месец от получаване възражението.
Относно твърдението, че акта е нищожен, съдът следва
да посочи следното: В
действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт. В
зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и
в първия случай се обявява неговата нищожност, а
в другия случай се отменя като незаконосъобразен, на някое от
основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика
са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по
чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е.
порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност,
че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това
и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила критерии кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. В обжалваното решение има мотиви, налице е и диспозитив и дори да има
противоречие между мотиви и диспозитив, това не води до нищожност на акта, а
евентуално до неговата незаконосъобразност.
Обжалваното решение обаче е
издадено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона.
За да определи финансова
корекция по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на НО е приел, че е
налице нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, съгласно която
финансовата подкрепа с Европейски структурни и инвестиционни фондове може да
бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за
нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по
глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на
бенефициера, което има или би имало за последица нанасяне на вреда на средства
от ЕСИФ. В чл. 49, ал. 2, т. 1 от Глава ІV на ЗУСЕСИФ е посочено, че за
определянето на изпълнител за дейностите по строителство, услуги и/или доставка
на стоки, обект на обществена поръчка по смисъла на ЗОП, се прилагат правилата,
предвидени в ЗОП, когато бенефициерът е възложител по смисъла на същия закон.
Следователно при нарушение на правилата на ЗОП във връзка с определянето на
изпълнител е налице основание за отмяна на финансовата помощ чрез налагане на
финансова корекция.
Съгласно чл. 70, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ случаите на нередности по, ал. 1, т. 9 се посочват в акт на
Министерския съвет. Такъв акт е Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, с
която Министерският съвет е определил основните категории нарушения, за които
се налагат финансови корекции - чл. 2, ал. 1 и Приложението към него. По силата
на чл. 1 от Наредбата (редакция, ДВ, бр. 67/2019 г.) с нея се посочват както
случаите на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на
изпълнител по глава четвърта от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), извършени чрез
действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за
последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЕСИФ) и които представляват основания за извършване на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, така и минималните и максималните
стойности на процентните показатели на финансовите корекции, определяни за
нередности на основание чл. 70, ал. 1, т. 1, 3 - 7 и 9 от ЗУСЕСИФ.
Административният орган е
обосновал извода си за наличие на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9
от ЗУСЕСИФ с мотива, че е осъществен фактическият състав на нарушение на чл.
116, ал. 5, т. 1 и т. 2, във вр., ал. 1, т. 7 от ЗОП, изразяващо се в
незаконосъобразно съществено изменение на срока за изпълнение на договора в
резултат на забавено изпълнение на СМР, което попада в хипотезата на
т. 23, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
посочване на нередности.
Това разбиране на
административния орган не се споделя от съда по няколко съображения.
Първо, посочените за нарушени
норми на чл. 116, ал.1 и ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП попадат в Глава ХІІІ "Възлагане на
обществена поръчка" на ЗОП, докато правилата за определяне на изпълнител
завършват с чл. 109 от Глава ХІІ "Приключване на процедурата" на ЗОП.
С оглед на това разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗОП е неприложима в
случая, доколкото се отнася само за случаите на нарушения на правилата за
определяне на изпълнител.
Второ, органът твърди, че бенефициерът и изпълнителят фактически са
изменили условията на договора по отношение на срока за изпълнение. Този извод
е несъответен както на доказателствата по делото, така и на действащата
нормативна уредба, и на нормалната търговска практика. Съгласно чл. 288 от
Търговския закон за неуредените с него положения за търговските сделки се
прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Съгласно чл. 20а от
Закона за задълженията и договорите договорите между страните могат да бъдат
изменяни по съгласие на страните или на основанията, предвидени в закона. В
случая, видно от доказателствата по делото, нито една клауза на сключения в
резултат на проведената процедура договор не е била изменена. Вярно е, че
изпълнителят не е изпълнил точно - в срок, задължението си, но това не значи
изменение на договора, а е релевантен юридически факт, който поражда правото на
бенефициера да наложи договорената неустойка, която е изрично и предварително включена
в съдържанието на проекта на договор и в самия сключен договор. Следователно в
случая не може да става въпрос за изменение на договора, а за неговото евентуално неточно изпълнение. Между
изменение на договор и неточно изпълнение на договор с възможност за налагане
на неустойка за неточно изпълнение има съществена разлика. В първия случай
страните по договора след подписването му постигат съгласие за неговото
изменение, а във втория случай - изпълняват предвиденото в договора.
Трето, дори и да се приеме, че
в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ,
то не може да се обоснове, че с неточното изпълнение на СМР фактически се е стигнало до
нарушение на чл. 116, ал.1 и ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП, съставляващо нередност по смисъла на т. 23, б. "а" от
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.
Съгласно определението по тази точка незаконосъобразно изменение на договора за
обществена поръчка съставлява промяна в договора, което не е в съответствие с
чл. 116, ал. 1 от ЗОП, като промяната в договора няма да се счита нередност
(следователно не се налага финансова корекция), когато са изпълнени следните
условия: стойността на изменението е под праговете в чл. 20, ал. 1 от ЗОП, и е
до 10 на сто от първоначалната стойност на договора - за поръчки за услуги и
доставки, и до 15 на сто от първоначалната стойност на договора - за поръчки на
строителство, и промяната не засяга цялостния характер на поръчката. В същия
този текст е посочено, че съществена промяна на елементите на договора (като
цената, естеството на строителството, срока на изпълнение, условията на
плащане, използваните материали) е налице, когато промяната прави изпълнения
договор съществено различен по характер от първоначално сключения, като във
всеки случай изменението ще се счита съществено, когато са изпълнени едно или
повече от условията по чл. 116, ал. 5 от ЗОП. Именно това последно предложение
е приложил и административният орган, считайки че са налице условията на чл.
116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП (в редакцията преди изменението - ДВ, бр.
107/2020 г.), предвиждащ, че изменение на договор за обществена поръчка се
смята за съществено по смисъла на, ал. 1, т. 7, когато са изпълнени едно или
повече от следните условия: 1. изменението въвежда условия, които, ако са били
част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към
участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на
други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели
до приемане на оферта, различна от първоначално приетата; 2. изменението води
до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в
процедурата. Действително от приложените по делото
доказателства се установява безспорно, че е
налице забавено изпълнение на строителството с 50 дни.
В решението си
административният орган не е изложил каквито и да е мотиви защо е приел, че ако
в документацията за участие би бил регламентиран по-дълъг срок за изпълнение,
то това би позволило допускането на оференти, различни от първоначално
допуснатите, или би позволило приемане на оферти, различни от първоначално
приетата, както и по какъв начин изменението на срока за изпълнение е довело до
ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в
процедурата, при положение че в нея е участвал един единствен кандидат, при
това след удължаване на първоначалния срок за депозиране на оферти.
Законодателят е регламентирал, че изброените в чл. 116, ал. 5 от ЗОП
условия водят винаги до съществено изменение на договора, защото е презюмирал,
че с тях се засягат съществени елементи на договора, които правят изпълнения
договор коренно различен от първоначално сключения. Основание за този извод
дава и последната законодателна промяна в чл. 116, ал. 5 от ЗОП (обн. ДВ, бр.
107/2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), в която е направено допълнение в
основния текст на, ал. 5, като е посочено, че изменение на договор за
обществена поръчка е съществено, когато то променя съществено характера на
първоначално сключения договор, т.е. изменението е такова, че прави договора
съществено различен по характер от първоначално сключения. Вярно е, че в случая
се касае за материалноправна норма, която е приложима спрямо правопораждащи
факти, настъпили след влизането й в сила, но с § 41 от ПЗР на ЗИДЗОП (обн. ДВ,
бр. 107/2020 г.) нейното действие е разширено спрямо договори за обществени
поръчки или рамкови споразумения, сключени до влизането в сила на този закон,
какъвто е и процесният договор. Именно в този смисъл следва да се тълкува и
предвиденото в т. 23, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности, че във всеки случай изменението ще се
счита съществено, когато са изпълнени едно или повече от условията по чл. 116,
ал. 5 от ЗОП, защото това винаги обуславя съществена промяна на елементите на
договора, водеща до съществено изменение на характера на първоначално сключения
договор. В случая липсват каквито и да е обективни и разумни причини да се
приеме, че удълженият срок има съществено различни характеристики от тези на
срока по първоначалната обществена поръчка и увеличаването му представлява толкова съществено изменение по
смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 7 от ЗОП, характеризиращо се като нередност по
смисъла на т. 23, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности. Нито логическото, нито телеологичното
тълкуване на посочените норми могат да обосноват извод, че е налице
незаконосъобразно съществено изменение на договора за обществена поръчка, съставляващо
нарушение на разпоредбите на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2, във вр. чл.
116, ал. 1, т. 7 от ЗОП, което да е основание за определяне на финансова
корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Действително срокът за
изпълнение на договора е един от съществените му елементи и е определен като
качествен показател за оценка на офертите съобразно установения критерий за
възлагане на поръчката, но само това не е достатъчно да се приеме, че
удължаването му би имало съществено
влияние върху резултатите за избор на изпълнител по ЗОП, а още по-малко пък би
довело до някакво предимство или полза за избрания изпълнител.. Всякакво друго
тълкуване е в противоречие с действителното съдържание и разум на ЗОП и е проява не само на прекомерен формализъм, но и
явен израз на превратно упражняване на власт, влизащо в грубо противоречие с
целта на закона.
Извън горното, съдът намира, че следва да изложи и
доводи във връзка с налице ли е, или не непреодолимо събитие.
Съгласно чл. 2, ал.2 от сключения между страните договор
№667/13.12.2019 г., срокът за изпълнение на видовете СМР,
предмет на договора е общо 90 календарни дни, считано от датата на подписване на Протокол за
откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и нива на
строеж - акт обр. 2 и обр. 2а. Изрично в чл. 3 е предвидено, че сроковете по чл.2 се удължават при условията на чл.116 от ЗОП,
разпоредбите на ЗУТ и раздел ІХ „Непреодолима сила“. В раздел ІХ от договора
„Непреодолима сила“, е дадена дифиниция,
какво е непредотвратимо събитие и непредвидени обстоятелства, като в чл.34 е
посочено, че страните не отговарят за неизпълнение на задълженията си по
договора, ако то се дължи на „непреодолима сила“ и/или „непредвидени
обстоятелства. Чл.35, ал.1 – при спиране на строителсвото в следствие на
непреодолима сила, предвидените в чл.2, ал.2 срокове се увеличават със срока на
спирането.
По делото не се спори, че
датата на откриване на строителната площадка е 27.01.2020 г., а акт-образец 15, с който
се установява годността за приемане на строежа, е издаден на 15.06.2020 г., т. е. строителството е
извършено в рамките на 140 календарни дни. Спирането на строителството е с Акт образец 10 от
25.03.2020 г., като същото се спира поради въведеното извънредно положение във
връзка с КОВИД 19 и наложените ограничителни мерки със заповеди на министъра на
здравеопазването. С Акт образец 11 от 14.05.2020 г., строителството е било
възобновено.
На 23.03.2020 г., управителя на „ПРОГРЕС 99“ ООД е
подал уведомление до кмета на община Ген. Тошево, с което му предлага да бъдат
изпълнени спешни мерки за консервиране на обекта и временно преустановяване на
работа по него с Акт образец 10, като се позовава на затягащите се
противо-епидемични мерки, наложени от държавата и с оглед неизлагане на
работниците на сериозен здравословен риск. Към молбата е приложен Сертификат за
непреодолима сила, издаден от Българска стопанска камара /лист 106-107/.
В § 2, т. 27 от ДР на ЗОП е
дадено легално определение на понятието "непредвидени обстоятелства"
- обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора, не са могли
да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие
или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените
условия.
Съгласно чл.13, ал.2 на
публикувания на 24.03.2020г. в ДВ Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците „По
искане на изпълнител на обществена поръчка може да бъде предоговорен срокът за
изпълнение, но не повече от срока на действие на извънредното положение".
Посочената норма е изменена на 14.05.2020г. и е със следния текст: иПо искане на изпълнител на
обществена поръчка може да бъде предоговорен срокът за изпълнение, но не повече
от два месеца след отмяната на извънредното положение." Т.е. дори
да се счете, че срока на договора е удължен, страните по същия са предприели
действия по предоговарянето му, спазвайки духа на последващия по време, но не и
по действие закон.
Пандемията и актовете на
държавните органи, предвиждащи мерки, насочени към ограничаване на
разпространението й представляват непреодолима сила, тъй като в действителност
препятстват извършването на строителните работи. Както отчита и вещото лице,
строителните дейности няма как да се извършват и да се спазва указаната
дистанция от здравните органи, от друга страна работниците следва да се
извозват с транспорт от гр. Добрич до с.
Кардам и обратно, което означава отново да се спазва и дистанцията в транспорт,
което определено би утежнило с допълнителни разходи изпълнителя, с оглед
използването на повече МПС от обикновено за извозване на работниците. От друга
страна, е затруднена и самата търговска дейност, тъй като част от магазините
бяха затваряни, после отваряни и т.н., в това число и строителните магазини и
борси, което затруднява и закупуването на строителни материали. Икономическите
условия са обективно и трайно променени в този период, и изменението е резултат
от настъпилите в обективната действителност факти, които не са причинени от
страните, които, на следващо място, са непредвими и не са били предвидени от
тях в договора. Всъщност, едва ли някой през 2019 година е предполагал, че ще
има обявена пандемия през 2020 година.
По аргумент от чл.120 ЗОП,
според който за всички неуредени въпроси във връзка със сключването,
изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат
разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, би следвало правилото на чл.307 ТЗ /стопанска
непоносимост/ на общо основание да е приложимо и към договори, сключени по реда
на ЗОП. Това е така, доколкото спецификата на тези договори /наличието на
смесен фактически състав за възникване на облигационни отношения между
страните, който включва и административни елементи по обявяване и провеждане на
общесвената поръчка, обявяване на изпълнител на обществената поръчка/, не
отричат на договора за обществена поръчка качеството на двустранна търговска
сделка, за която, при липсата на друга специална уредба, се прилагат нормите на
ТЗ и ЗЗД. Стопанската напоносимост като
институт се свързва с настъпването на коментираните по-горе непредвидени и
непредвидими обстоятелства от извънреден характер, причиняващи прекомерно и
противоречащо на правилата за честност, почтеност и коректност несъответствие
между престациите на страните по един двустранен договор. Едно такова
правоотношение може да бъде засегнато от външни за страните събития, превръщащи
изпълнението на задълженията в първоначалния им вид в изцяло несъвместимо с
принципите за справедливост и добросъвестност. Поради което и съдът намира, че
в тази ситуация спирането на строителството е било най-адекватното действие от
страна на страните по договора, във връзка извънредното положение в Република
България.
С оглед на изложеното съдът
намира, че спирането на СМР, с оглед защита на здравето на
работниците и
настъпилите непредвидими събития не следва да се разглежда като съществено изменение на условията по договора
за обществена поръчка, което може да се квалифицира като нарушение на чл. 116, ал.1 и ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП,
съставляващо нередност по смисъла на т. 23, б. "а" от Приложение № 1
към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, във вр. чл. 70, ал.
1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Затова, като е приел обратното и е определил финансова
неустойка на това основание, ръководителят на националния орган е постановил
един порочен административен акт по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК,
който следва да бъде отменен.
С оглед на изхода от спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължат разноски по делото в
размер на 1 700 лева, представляващи платена държавна такса по жалбата.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на община Ген. Тошево, Решение № РД-02-14-1053/16.11.2020 г. на Директора на дирекция "Управление на териториалното
сътрудничество" (УТС) към МРРБ (Министерство на регионалното развитие и
благоустройството) и ръководител на НО (националният орган) на програма
"ИНТЕРРЕГ V-A" Румъния България 2014-2020.
ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на
община Ген. Тошево сумата от 1 700 /Хиляда и седемстотин/ лева, сторени разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщението до страните.
Административен съдия: