МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 169/01.07.2020 г. ПО АНД № 245/2020г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Административно-наказателното
производство е с правно основание чл. 375 и сл. от НПК.
Делото е образувано по постановление на РП-ВИДИН, с което се прави
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК на обвиняемия В.Г.В. – ЕГН **********, роден на
*** ***, българин, български гражданин,
със средно образование, женен, неосъждан,
шофьор в „Монтана АД“ ЕООД, живущ
*** за това, че
на 30.05.2019 г. по път 4 –
14008, км.0 + 300, при управление на МПС – автобус марка „Мерцедес“, модел
„0309“ с рег. № СА 4800 РР, собственост на „Монтана – АД“ ЕООД, с посока на
движение от с. Акациево, обл. Видин към с. Рупци, обл. Видин, при разминаване с насрещно движещо се МПС –
мотоциклет марка „Хонда“, модел „ПЦ 36“, управляван
от В.М.В. от гр. Видин, лична собственост, в нарушение правилата за движение по
пътищата, установени в ЗДвП, а именно:
Чл. 5 Всеки участник в движението
по пътищата:
Ал. (2). Водачът на пътно
превозно средство е длъжен:
т. 1. Да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движенето, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства;
Чл. 20. Ал. (1) Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Ал. (2) Водачите на пътните превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движенето, да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Чл. 44. (1) При разминаване
водачите на насрещно движещите са пътни превозни средства са длъжни да
осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства като
не се движел крайно в дясно в пътната си
лента и по този начин не осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания
от него автобус и насрещно движещия се мотоциклет, в резултат на което водачът
на мотоциклета В.М.В. губи управление, пада в страни от пътното платно в
затревен банкет, като по непредпазливост причинил на В. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна ключица, довела до трайно затруднение на
движението на десен горен крайник– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. „второ“, във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.
Представител
на РП-ВИДИН не се явява в съдебно заседание и не взима становище.
Обвиняемият се признава за виновен, признава обстоятелствата в постановлението и заема становище в с.з., като моли
да му бъде
наложено наказание в минимален размер, като не бъде лишаван от права.
В тази
насока са и исканията на договорния му защитник.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени всяко поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 30.05.2019 г. около 17:00 ч.
свидетелят В. В. се движел с личния си мотоциклет, марка „Хонда",
модел „ПС 36 Хорнет" с ДК № ВН 0214 К по пътя
водещ от с. Рупци, обл. Видин към с. Акациево, обл. Видин.
След излизане от с. Рупци влязъл
в лек полегат десен завой, като се движел в неговата мислена пътна лента по
средата. Пътното платно нямало обозначена осева линия разделяща двете ленти за
движение, като взимайки завоя се бил наклонил на дясно с мотоциклета. От двете
страни на пътя било обрасло с трева, храсти и дървета и нямало добра видимост.
В един момент забелязал автобус, който идвал от с. Акациево към с. Рупци, обл. Видин, който се движел върху мислената осева линия и
част от автобуса била навлязла в неговата мислена пътна лента. Понеже видял, че
автобуса не се прибира в неговата пътна лента, преценявайки, че няма да може да
се разминат и опитвайки се да спре, В. натиснал спирачките на мотоциклета си,
като при натискането им, моторът го изхвърлил от пътното платно и той паднал встрани
от пътя в затревения банкет, а мотора останал на пътното платно.
При опит да се изправи, В. усетил
болка в областта на дясното рамо и дясното коляно. Излизайки на пътя, В. видял,
че автобуса е минал през предната част на мотора му и самият автобус бил спрял
малко след това в неговата пътна лента. Шофьорът на автобуса, установен впоследствие като обвиняемия В.В., веднага
отишъл при него, попитал го дали му има нещо, като свидетелят В. му казал, че
го боли дясното рамо. След това на място пристигнал полицейски патрул и линейка,
с която В. е транспортиран в ЦСМП - Видин. Там той е прегледан, направени му
били рентгенови снимки, при което се установило, че има фрактура на дясната
ключица. В. бил приет в отделението по травматология и ортопедия на МБАЛ —
Видин, където му била поставена имобилизация и
обездвижена ключицата, след което бил освободен от болницата.
Обвиняемият В. бил изпробван на
място за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер", като уреда отчел отрицателна стойност.
Свидетелят В., като участник в
ПТП също бил изпробван на място за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер", като уреда
отчел отрицателна стойност.
От свидетелските показания на
свидетелите-В. В.,М. К.,В. Н., приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 от НПК се установява, че именно обвиняемият е управлявал МПС на
въпросната дата, като е причинил ПТП, при което на пострадалия В. В. е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дясна ключица, довела до трайно затруднение на движението на десен
горен крайник.
Съдът дава вяра на горните
свидетели, тъй като показанията им са логични, подредени, взаимно се допълват,
същите пресъздават непосредствените си впечатления настъпилото ПТП.Същите се подкрепят по между
си и не си противоречат.
Горната
фактическа обстановка се подкрепя и от събраните писмени
доказателства-приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, СМЕ, автотехническа експертиза,
свидетелство за съдимост.
Видно
от заключението на автотехническата експертиза е , че
ширината на пътя е осигурявала безопасно разминаване на превозните средства при
избраната от тях скорост на движение.Водачите на автобуса и мотоциклета не са
се движели нрайно в дясно в пътните си ленти, каквото
е задължението им съгласно ЗДвП.Мястото на удара се намира изцяло в дясната
пътна лента-лентата на движение на мотоциклета.
Видно
от заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза, вследствие на настъпилото ПТП на свидетеля В. е причинено счупване
на дясна ключица, довело до трайно затруднение на движението на десен горен
крайник.
Обвиняемият в с.з. на 01.07.2020г. се
признава за виновен .Възползва се от правото си да не дава обяснения.Моли съда
за минимално наказание, като заявява, че искрено съжалява за постъпката си.
При тези данни, Съдът приема, че В.В. е
осъществил състава на по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. „второ“, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1, чл.
20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 44, ал. 1 от ЗДвП , както от обективна, така и от
субективна страна.
От
обективна страна В.В. на 30.05.2019 г. по път 4 – 14008, км.0 + 300, при управление на МПС – автобус марка „Мерцедес“, модел
„0309“ с рег. № СА 4800 РР, собственост на „Монтана – АД“ ЕООД, с посока на
движение от с. Акациево, обл. Видин към с. Рупци, обл. Видин, при разминаване с насрещно движещо се МПС –
мотоциклет марка „Хонда“, модел „ПЦ 36“, управляван
от В.М.В. от гр. Видин, лична собственост, в нарушение правилата за движение по
пътищата, установени в ЗДвП, а именно:
Чл.
5 Всеки участник в движението по пътищата:
Ал.
(2). Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
т.
1. Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движенето, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства;
Чл.
20. Ал. (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.
Ал. (2) Водачите на пътните превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движенето, да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Чл.
44. (1) При разминаване водачите на насрещно движещите са пътни превозни
средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните
превозни средства като не се движел крайно в
дясно в пътната си лента и по този начин не осигурил достатъчно
странично разстояние между управлявания от него автобус и насрещно движещия се
мотоциклет, в резултат на което водачът на мотоциклета В.М.В. губи управление,
пада в страни от пътното платно в затревен банкет, като по непредпазливост
причинил на В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна
ключица, довела до трайно затруднение на движението на десен горен крайник
В резултат на горепосочените нарушения на
правилата за движение по пътищата, визирани в императивни разпоредби на ЗДвП,
допуснати от обвиняемия В., управлявания от него автобус марка МЕРЦЕДЕС, модел
„0309“ блъснал мотоциклетиста В., в резултат
на което причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясна ключица, довело до трайно затруднение на движението на десен горен
крайник.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост.
Непредпазливостта
като форма на вината е разписана чл. 11, ал. 3 от НК. Тя от своя страна се
проявява в обективната действителност под две форми - небрежност („несъзнавана
непредпазливост") и самонадеяност („съзнавана непредпазливост"). Те
се проявяват и при престъпленията по транспорта. При небрежността деецът не
съзнава вредните последици от поведението си, изразяващо се в нарушаване на
правилата за движение по пътищата, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
като управлява така превозното средство, че те да не настъпят - чл. 11, ал. 3,
пр. 1 от НК. При самонадеяността деецът съзнава, че нарушава правилата за
движение по пътищата, има представа, че от това му поведение е възможно да
настъпят вредни последици, но разчитайки неоснователно на определени конкретни
обстоятелства, мисли да ги предотврати - чл. 11, ал. 3, пр. 2 от НК.
Наказателноправното значение на двата вида непредпазливост
от гледна точка на съставомерността на деянието е
принципно еднакво, но на практика точното им разграничаване е от съществено
значение. Това е така, тъй като по този начин се очертават съответните разлики
в психичното отношение на дееца спрямо собствените му действия. А точното и
ясното очертаване на психичното отношение на дееца е от съществено значение при
определяне на вида и размера на съответното наказание. Безспорно деянието
извършено при условията на самонадеяност
би следвало да бъде по-тежко наказуемо
именно, поради психичното отношение на дееца, което се изразява в пренебрежение
към живота и здравето на хората, необоснована самоувереност, че ще бъдат
предотвратени вредните последици.
От
друга страна обаче тази преценка следва да се прави индивидуално за всеки
конкретен случай като се анализират всички факти и обстоятелства и се очертае
цялостната картина на психичното отношение на дееца. Следва да се изследва
поведението на дееца преди, по време и
след извършване на деянието с нужната
прецизност, почиваща на обективно установените факти и обстоятелства.
Изхождайки
от горното съдът намира, че настоящето деяние е извършено при форма на вината несъзнавана
непредпазливост (небрежност). Безспорно установено по делото е, че същият се е
движел
със скорост 39 км.ч., която скорост е била съобразена с характера на движението, но не е било
съобразено обстоятелството, че по пътя се движат уязвими участници в
движението, и не е намалил скоростта на движение на управлявания от него
автомобил до такива стойности, които биха му позволили да извърши
изпреварването напълно безопасно за всички участници в движението.
За посоченото по-горе
престъпление е предвидено наказание „Лишаване
от свобода" за срок до 3 /три/ години или „Пробация“.
Обвиняемият В.В. е пълнолетен .
От деянието не са причинени
имуществени вреди другиму, видно от Постановлението на РП-ВИДИН.
Не са налице отрицателните
предпоставки на чл.78а, ал.7 от НК.
При това положение Съдът счита,
че са налице условията на чл. 78а, ал.1 от НК, като В. В. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и му се наложи законо
предвиденото наказание-„глоба”, което е в границите от 1 000 до 5 000
лева.
Съдът счита, че целите на
наказанието по чл. 36 от НК ще бъдат реализирани, като на дееца се наложи наказание около минимума по чл.78а от НК -
„глоба” в размер на 1 000 лева.
При определяне на наказанието,
Съдът съобрази, че дееца, както и деянието не разкриват висока степен на
обществена опасност, същият съжалява за извършеното, признава се за виновен,
съдейства за приключване на делото в кратък срок, които обстоятелства Съдът
прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства. Същият към момента е
безработен.
Съдът счита, че обвиняемият не следва да бъде лишен от право да управлява МПС
.Видно от събраните по делото писмени доказателства е, че същият е работел по трудово правоотношение като
шофьор на автобус, т.е. същият е професионален шофьор и с това изкарва ,както
своята прехрана, така и тази на семейството си.Същият е на 60 години, през целият
си трудов стаж е работил като шофьор. Има отлични характеристични данни от
фирмата, в която е работел.
Водим от горното и на основание
чл. 378,ал.4, т.1 от НПК, Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: