Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
град
София, ….12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 14853/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 436153/22.06.2018
г., постановено по гр. д. № 82762/2017 г. на СРС, I ГО, 40
състав, частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу А.В.С. установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 666,40 лв.,
представляваща доставена неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин“, бл. 138,
вх. А, представляващ апартамент № 5 с абонатен № 284743, сумата от 136,31 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия от
датата на всяко просрочие до 05.05.2017 г., сумата от 44,70 лв., представляваща
такса за дялово разпределение за посочения период и сумата от 9,83 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение от
датата на всяко просрочие до 05.05.2017 г., за които суми по гр. д. № 30677/2017
г. на СРС, I ГО, 40 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.05.2017
г. С решението претенциите на ищеца по исковете за заплащане на цена за
доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение за периода 01.05.2013
г. – 30.04.2014 г. са отхвърлени като погасени по давност. Решението е постановено
при участие на „Бруната“ ООД – трето лице помагач на страната на ищеца.
Недоволен от
постановеното решение, в отхвърлителната му част, ищецът е подал въззивна жалба
от 23.07.2018 г., в която са изложени твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Счита, че давността за главниците за периода 05.2013
г. - 04.2014 г. започнала да тече от 15.09.2014 г., която дата била падежът на
претендираните от ищеца вземания, обективирани във фактура № **********/31.07.2014
г., като заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на 16.05.2017
г. – преди изтичане на тригодишния давностен срок. В чл. 32, ал.1
от раздел VII от ОУ на ищеца бил определен срок за заплащане на дължимите суми
най-късно до края на месеца, следващ този на издаването на фактурата. По тази
причина сумите по посочената фактура станали изискуеми едва в средата на месец
септември 2014 г. Претендира отмяна на решението на СРС, в обжалваната част,
както и присъждане на разноските за първата и въззивната инстанции.
От страна на ответника е постъпил
отговор на въззивната жалба на ищеца в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който са
изложени доводи за неоснователност на жалбата и за правилност на
първоинстанционното решение.
С определение от 08.01.2019 г. съдът
е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е оставил
без уважение доказателствените искания на страните пред въззивната съдебна
инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваните части. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи частично предявените
установителни искове, районният
съд е приел, че между страните по спора е налице облигационно отношение по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, при
което ответникът като собственик на процесния апартамент придобил качеството
потребител на топлинна енергия и дължал на ищеца заплащане на доставената в
имота топлоенергия и извършеното дялово разпределение в претендираните с иска
размери. Съдът също така е отчел възражението на ответника за погасяване по
давност на част от претендираните вземания, като е приел, че тези вземания като
еднородни и периодични са дължими всеки месец и се погасяват с кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Издаването на обща фактура № **********/31.07.2014
г. за отоплителен сезон от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. въз основа на
изравнителна сметка за потребеното количество топлинна енергия за минал период
не променяло падежите на начислените през отоплителния сезон месечни вноски,
определени на база прогнозна консумация. По този начин съдът приел вземането на
ищеца за посочения отоплителен сезон в размер от 591,54 лв. за погасено по
давност, тъй като касаело задължения, станали изискуеми повече от три години преди
16.05.2017 г. /датата, на която е подадено заявлението по чл. 410 ГПК/. С
решението си районният съд уважил предявените искове за вземанията за топлинна
енергия и за дялово разпределение с падеж след 01.05.2014 г., както и
акцесорните искове за мораторна лихва върху главниците.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Изготвянето на окончателна годишна
изравнителна сметка за предходния отчетен период и годишното изравняване на
действително потребеното количество топлинна енергия, уредени в чл. 71, ал. 2 и
чл. 72, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването не
могат да променят характеристиката на вземанията за топлинна енергия като
периодични плащания съгласно разясненията в мотивите към ТР № 3/18.05.2012 год.
по т. д. № 3/2011 год. на ВКС, ОСГК. При заплащане за доставена топлинна
енергия длъжникът трябва да престира повече от един път, най-често месечно, в
течение на определен срок, т.е. неговото задължение е за повтарящо се изпълнение,
при което изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно в момент, който е известен на всяка от страните.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да се потвърди в обжалваната част.
При този изход на делото -
отхвърляне на жалбата като неоснователна, въззивникът няма право на разноски
във въззивната инстанция.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 436153/22.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 82762/2017 г. на СРС, I ГО, 40 състав.
Решението е постановено при
участието на „Б.“ ООД, ЕИК ********* като трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.