№ 777
гр. Бургас, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203175 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на „*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, п.к. 1000, район
*, ул. „*" 11, ет. 2, офис 2, съдебен адрес: гр. *, бул. „*" 119, чрез адв. Л.Б.- САК, против
Наказателно постановление № 46713/16.11.2020г., издадено от Директора на Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „контрол на пазара при
Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 114, ал. 3 от Закон за
защита на потребителите, на основание чл. 222а от ЗЗП, на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се посочва, че са
допуснати множество процесуални нарушения, че не е доказано извършването на
нарушението, както и алтернативно, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството-жалбоподател,
като в постъпила писмена молба се моли за отмяна на постановлението.
Наказващият орган се представлява от юрисконсулт Джеджева, която моли за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като видно от известието за доставяне на л. 17, НП е връчено на
30.06.2021 г., а жалбата е подадена по пощата на 06.07.2021 г.- л.15. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Била извършена проверка по повод потребителска жалба на 06.04.2020г. на
дружеството жалбоподател. След приключване на проверката бил съставен АУАН № К-
0046713 от 18.05.2020 г. от Т.С.- инспектор в Регионална дирекция за областите Бургас,
1
Сливен и Ямбол към Главна дирекция „контрол на пазара при Комисията за защита на
потребителите. В акта било записано, че имало заведени 5 рекламации. На 10.07.2019r. е
заведена първа рекламация с № 153 и описание на рекламацията: избързва. Имало извършен
ремонт. На 20.07.2019г. потребителят си взима устройството отремонтирано. На
27.07.2019г. потребителят завежда втора рекламация е № 166, описание на рекламацията :
малък резерв на мощност. Отбелязано е, че има извършен ремонт. На 03.08.2019
потребителят си взима часовника отремонтиран. На 28.09.2019 г. потребителят завежда
трета рекламация с № 167, описание на рекламацията: избързва 9 мин за 3 седмици. Видното
от сервизната поръчка е извършен трети ремонт. На 10.10.2019 г.потребителят си взима
часовника отремонтиран. На 22.02.2020г. потребителят завежда четвърта рекламация с № 82
, описание на рекламацията: неточна работа и искане на потребителя замяна с нов или
възстановяване на сумата. На 31.03.2020 потребителят завежда пета рекламация с № 87, с
описание на рекламацията: не работи, спрял.
Актът бил връчен за запознаване и подписан с възражения, като били подадени и
писмени такива.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП, с
което описаната в акта фактическа обстановка била квалифицирана като нарушение на чл.
114, ал. 3 (отм.) от ЗЗП и на основание чл. 222а (отм.) от същия закон на жалбоподателя
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи в предвидените от закона срокове. Независимо от това,
съставът намира, че действително при изготвянето на същите са допуснати съществени
нарушения, като не са спазени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по
следните съображения:
На първо място, в НП липсват данни относно конкретната стока, като става ясно
единствено, че се касае за часовник. Не е посочена датата на закупуване на стоката, което в
случая е от съществено значение, тъй като съгласно чл. 115 (отм.) ЗЗП потребителят може
да упражни правото си по раздела в срок до две години, считано от доставянето на
потребителската стока. Моментът на доставянето на стоката е важен и за приложението на
чл. 108 (отм.) от ЗЗП, съгласно който всяко несъответствие на потребителската стока с
договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че
е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи
на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Липсват и каквито и да са
твърдения за това коя е другата страна и какъв договор всъщност е сключен.
За всички горепосочени липсващи в НП факти, които следва да обосноват
административното нарушение, може само да се предполага и евентуално да се правят
изводи по тълкувателен път от приложения доказателствен материал. Последното обаче е
недопустимо, доколкото би нарушило съществено правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че наказания с НП субект
вероятно е разбрал за какво административно нарушение е ангажирана отговорността му.
Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може
да почива на предположения. То е строго формално и доколкото констатираните пропуски
касаят задължителни реквизити на НП и засягат правото на защита на наказания субект, те
2
представляват съществени процесуалните нарушения.
На следващо място, макар да е посочена изрично дата на извършване на нарушението-
27.04.2020 г., то описанието на фактическата обстановка до такава степен не кореспондира с
тази дата, че на практика и за жалбоподателя и за съда остава неясен предметът на
доказване, част от който е именно датата на извършване на нарушението. Отговорността на
дружеството е ангажирана за това, че след като е удовлетворило три рекламации на
потребител, не е удовлетворил искане за разваляне на договора и за възстановяване
заплатената от потребителя сума. Това предполага, че нарушението е извършено в момента,
в който е имало четвърта рекламация за несъответствие. В конкретния казус тази четвърта
рекламация е предявена на 22.02.2020 г., като потребителят е получил обратно стоката (т.е.
искането за разваляне не е било удовлетворено) на 11.03.2020 г. (видно от жалбата на л. 51).
Именно това би следвало да се счита за дата на евентуалното нарушение. Не става ясно дали
след като АНО е описал и наличието на пета рекламация, е смятал, че всъщност
нарушението е извършено след отказ тя да бъде удовлетворена. При това положение обаче
пак са налице неясноти. На първо място, видно от акта за рекламация на л. 35, още на
07.04.2020 г. търговецът е посочил, че рекламацията е неоснователна. Също така, на
07.04.2020 г. до КЗП е било изпратено становище от дружеството (л. 40 и л. 41), от които е
видно, че петата рекламация е приета за неоснователна. При това положение пак не става
ясно защо като дата на нарушението е посочена именно датата 27.04.2020 г.
Отделно от това, ако при определяне на датата на нарушението, АНО се е ръководил от
данните за петата рекламация, остава неясен въпросът каква е преценката във връзка с
неудовлетворяването на четвъртата рекламация, когато също би било налице нарушение на
чл. 114, ал. 3 (отм.) от ЗЗП. В тази ситуация би се стигнало на практика до описание на две
отделни нарушения, за които обаче е наложена една санкция, което нарушава правилото на
чл. 18 от ЗАНН, че за всяко нарушение се налага отделно наказание и представлява
самостоятелно основание за отмяна на постановлението. Изводът, че след третата
рекламация всяко неудовлетворяване на искането за разваляне на договора се явява отделно
нарушение се подкрепя и от разпоредбата на чл. 222а (отм.) от закона, която предвижда, че
се налага санкция за нарушение на чл. 113 (отм.) и чл. 114 (отм.) за всеки отделен случай.
С оглед изложеното по отношение на датата, на практика следва и извод за
несъставомерност на действията на дружеството на 27.04.2020 г., тъй като не се установява
по никакъв начина на тази дата да е извършено нещо, което да не съответства на законовите
изисквания.
Извън горепосоченото, налице е и извод за недоказаност на нарушението, ако се
приеме, че стоката е закупена на 17.08.2018 г., както се вижда от фискалния бон на л. 52 (за
което обаче, както бе посочено липсват твърдения в НП). ЗЗП съдържа изключение от
общото правило, регламентирано с презумпцията по разпоредбата на чл. 108 (отм.) от
същият закон, която в конкретният случай е неприложима,тъй като е видно от съдържанието
на НП, че всички рекламации са извършени след изтичането на 6 месеца след доставянето на
стоката - стоката е закупена на 17.08.2018 г., а още първата рекламация е с дата 10.07.2019 г.
Съгласно чл. 108 (отм.) от ЗЗП, доказателствената тежест за оборване на презумпцията е за
продавача, но само ако несъответствието на потребителската стока с договора за продажба
се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, което по аргумент на противното
означава, че с изтичането на въпросния 6-месечен срок действието на презумпцията е
преустановено. Последното от своя страна означава,че установяването след шестия месец на
всяко несъответствие на стоката с договора за продажба е по общите правила, т.е. то е в
тежест на наказващия орган. В конкретния казус, не наказаното дружество е следвало да
доказва изложените в протоколите за рекламация отрицателни факти за липсата на
несъответствие, а наказващия орган е следвало да докаже факта за наличие на нарушение по
чл. 114, ал.3 (отм.) от ЗЗП, т.е. че след удовлетворяване на три рекламации на потребителя е
3
налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Такива
доказателства по делото липсват. Поради това настоящият съдебен състав приема липсва
несъответствие на стоката с договора за продажба. При липсата на четвърто несъответствие
не възниква за търговеца задължението по чл. 114, ал.3 (отм.) от ЗЗП, респективно тази
разпоредба не е нарушена от наказания субект.
В обобщение, налице е както процесуална, така и материална незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, поради което същото следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 3), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая, така или иначе, претендираният размер отговаря на минимално предвидения размер
в Наредбата, който е 300 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Комисия за
защита на потребителите да заплати сторените в настоящото производство разноски в
цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46713/16.11.2020г., издадено от Директора на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „контрол
на пазара при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 114, ал. 3
от Закон за защита на потребителите, на основание чл. 222а от ЗЗП, на „*“ ЕООД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. *, п.к. 1000, район *, ул. „*" 11, ет. 2, офис 2, е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите гр. *, ЕИК *, да заплати на „*“ ЕООД,
с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, п.к. 1000, район *, ул. „*" 11, ет. 2, офис
2, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5