Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр. Русе, 21.06.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публичното заседание
на 15 юни 2022 година в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Георги Манолов
като разгледа докладваното от съдията Басарболиева КАНД №
95 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208 - 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ППК „Надежда-Ряхово“,
чрез адв. И. И., против Решение № 110
от 08.02.2022 г.,
постановено по АНД № 2045/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 18-001690 от 30.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Русе,
с което за нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ й е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв. и
е осъдена ППК „Надежда-Ряхово“ да заплати на ИА „Главна инспекция
по труда“ сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В касационната жалба се излагат доводи за нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяна на решението на
въззивната инстанция и постановяване на решение по съществото на спора, с което
да се отмени издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция
по труда“ - Русе, чрез юрк. Т., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
дава заключение за нейната неоснователност.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна е било установено, че
през м. ноември 2020 г. работници от кооперацията подали сигнал в Дирекция
“Инспекция по труда“ - Русе, че от дълго време не им е изплащано трудовото
възнаграждение. Била извършена проверка на кооперацията, като за същата бил
съставен протокол и в т. 190 от него било дадено задължително предписание
работодателят да изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение за
м. септември 2020 г. на лицето Т. Г. Т., на длъжност „общ работник смесено
стопанство“, в срок най-късно до 04.02.2021 г. Препис от протокола бил връчен
лично на председателя на кооперацията. На 21.01.2021 г. жалбоподателят е
поискал удължаване на срока на предписанията, което му било разрешено с Писмо
изх. 21003270 от 22.01.2021 г. на ДИТ, като срокът за изпълнение на
предписанията бил удължен до 25.02.2021 г. вкл. Доколкото дадените задължителни
предписания (ПАМ по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ), вкл. и това по т. 190
били влезли в сила като необжалвани, на 18.03.2021 г. по работни места, в
периода от 05.04.2021 г. до 09.06.2021 г. по документи, била извършена
последваща проверка на кооперацията, която установила, че даденото в т. 190
предписание не било изпълнено, т.е. трудовото възнаграждение на работника за
месец септември 2020 г. не било изплатено в пълен размер в предписания срок. За
констатираното нарушение главен инспектор в ДИТ - Русе съставил АУАН против
кооперацията, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда й
наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.
За да потвърди наказателното постановление
съдът изложил от правна страна, че АУАН и НП са издадени при спазване
изискванията на ЗАНН. На следващото място съдът е посочил, че трудовото
възнаграждение на конкретния работник било начислено съобразно ведомостите за
заплати за месец септември 2020 г., но не било изплатено в пълен размер, нито
към момента на последващата проверка от 05.04.2021 г., нито впоследствие до
съставяне на АУАН и издаване на НП. Не са ангажирани доказателства, че същото е
изплатено в пълен размер и пред въззивната съдебна инстанция. Посочено е, че даденото
задължително предписание е индивидуален административен акт, който поради
неоспорване от адресата му е влязъл в сила и представлява стабилен акт, който е
породил целените с него правни последици, включително ангажиране на
административнонаказателна отговорност за адресата на акта. Съдът е изложил и
подробни съображения защо в конкретния казус липсват предпоставки за
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Изцяло се споделя
тезата на контролираната инстанция, съответстваща и на константната съдебна
практика, че в настоящото производство е недопустим инцидентен контрол за
законосъобразност, включително за валидност, на влезлия в сила индивидуален
административен акт, за чието неизпълнение е наложена санкцията по чл. 415, ал.
1 от КТ. Защитата срещу влезлите в сила административни актове, които не са
оспорени пред съд, се реализира в производство по възобновяване на
производствата по тяхното издаване, ако са налице основанията за това – чл. 99
и сл. от АПК. Дори и да не е бил оспорен по административен или съдебен ред в
регламентираните за това срокове, то, съгласно чл. 149, ал. 5, респ. чл. 168,
ал. 3 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето, а тяхната нищожност
може да се обяви от съда дори и срокът за тяхното обжалване да е изтекъл.
Следователно касаторът е разполагал с възможността безсрочно да оспори дадените
му предписания с твърдения за тяхната нищожност, което в случая не е сторено и
което изключва оспорването им в настоящото производство.
Независимо от това,
обосновано контролираната инстанция е приела, че процесното задължително
предписание не е било изпълнено, като не са били ангажирани доказателства от
страна на жалбоподателя въпросното трудово възнаграждение да е било платено в
пълен размер както до указания срок, така и в последствие до издаване на НП.
Неоснователно е и
възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на чл. 34, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН.
Според т. 1 от
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни,
а не преклузивни. Според т. 2 от същото тълкувателно решение, разпоредбата на
чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в НК. Не би могло да се приеме, че началото на
давностния срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН е сложено на 26.02.2021 г.
Както се приема и в задължителната съдебна практика (вж. мотивите на
Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и
ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г.,
ОСНК) понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 2, изр.
второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната
практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от
тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган
да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно
със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав.
Съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ,
цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли
и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на
труда и социалната политика. В изпълнение на тази своя функция, според чл. 402,
ал.1, т. 1 – т. 3 от КТ, в относимите части на тези разпоредби, контролните
органи имат право да посещават предприятията и местата, където се извършва
работа, да изискват от работодателя представяне на всички необходими документи,
книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола и да се
осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с
упражняването на контрола, като включително изискват декларирането на данни
относно заплащането на труда. Осъществяването на тези правомощия и проверката
на тези обстоятелства предполага извършването на конкретни процесуални действия
от контролните органи, свързани със събиране на доказателства в
административното производство. Такива процесуални действия по събиране на
доказателства за изпълнението на задължителните предписания, дадени с Протокол
изх. № ПР2034429 от 19.01.2021 г., чрез
проверка по работни места, са извършени съответно на 18.03.2021 г. в обект на
контрол: магазин за хранителни стоки в гр. Русе, ул.“Борисова“ № 15, бл.
“Балкан“, и в периода от 05.04.2021 г. до 09.06.2021 г. - по документи. Това
обстоятелство е удостоверено в Протокол изх. № 2109233 от 16.06.2021 г.
Касационната инстанция намира, че едва при извършването на тези последващи
проверки контролните органи, компетентни да установяват извършването на
нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ чрез съставянето на АУАН, са събрали данни
за това, че дадените задължителни предписания за заплащане на трудовото
възнаграждение в пълен размер за месец септември 2020 г. по отношение на
конкретния работник действително не са били изпълнени, т.е. едва при
извършената последваща проверка нарушителят е бил открит по смисъла на чл. 34,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН - от този момент компетентният орган вече е
разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му, в лицето на касатора.
В т. 190 от Протокола от извършената проверка изх.
№ 2109233 от 16.06.2021 г. е записано, че на 05.04.2021 г., при извършване на
проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в сградата на Д
ИТ – Русе, било установено, че работодателят не е изпълнил приложената
принудителна административна мярка – задължително предписание № 190 по Протокол
изх. № ПР2034429 от 19.01.2021 г., отнасящо се до: работодателят да изплати в
пълен размер начисленото трудово възнаграждение на Т. Г. Т., на длъжност „общ
работник смесено стопанство“ за месец септември 2020 г.
Следва да се има предвид, че съгласно императивната
разпоредба на чл.270, ал. 3 от КТ заплащането на трудовото възнаграждение се
установява именно с писмени доказателства – чрез подпис във ведомост или срещу
разписка, респ. чрез превод по банкова сметка ***ка. Следователно
установяването на отрицателния факт на неизпълнението на това задължение, чието
изпълнение е било наредено с влезлите в сила задължителни предписания, следва
да стане именно чрез проверка по посочените документи – по ведомостите за
заплати, респ. по банковите нареждания, удостоверяващи изплащането на трудови
възнаграждения при направено от работника или служителя писмено искане за
заплащане на възнаграждението по банкова сметка. ***, че нарушението е било
открито на посочената в протокола дата на извършването на проверката по
документи, а именно на 05.04.2021 г. АУАН е издаден на 16.06.2021 г., поради
което очевидно е, че към датата на неговото издаване регламентираният в чл. 34,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН тримесечен давностен срок, считано от датата на
откриване на нарушителя – 05.04.2021 г., не е бил изтекъл.
Неоснователни са и
поддържаните пред касационната инстанция доводи, според които наложеното
административно наказание противоречи на целите по чл. 12 от ЗАНН. Заплащането
на трудовото възнаграждение е от изключителна важност за отделния работник или
служител като то е типично периодично вземане, платимо авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго – чл. 270, ал. 2 от КТ.
Това означава, че неплащането на всяко отделно месечно трудово възнаграждение,
дължимо на всеки отделен работник или служител съставлява и отделно нарушение,
за отстраняването на което правилно на работодателя са дадени и отделни
задължителни предписания. Неизпълнението на всяко от тях осъществява
самостоятелно състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Нормата на чл. 18 от ЗАНН изрично предвижда, че когато едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Поради това и спрямо касатора са издадени множество наказателни постановления,
с които той е санкциониран за неизпълнение на предписанията за плащане на
отделните месечни трудови възнаграждения, дължими на конкретни работници или
служители. Щом това следва от самия закон – чл. 18 от ЗАНН, то очевидно е, че
налагането на множество административни наказания според броя на неизпълнените в
срок предписания за заплащане на съответните трудови възнаграждения, само по
себе си, не противоречи на целите, регламентирани пак от същия закон – чл. 12
от ЗАНН.
Решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл.63д,
ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя на 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице
съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“.
Воден от горното и на основание
чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 110 от 08.02.2022
г., постановено по АНД № 2045/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно
постановление № 18-001690 от 30.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Русе и е осъдена ППК „Надежда-Ряхово“ да заплати на ИА
„Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ППК „Надежда – Ряхово“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл.
Русе, ул. “Искър“ № 1, представлявана от председателя С. Г. Г. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ сумата 80 лв. разноски по делото, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.