Присъда по дело №1197/2020 на Специализиран наказателен съд

П Р И С Ъ Д А

гр. София, 10.12.2021 г.

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

            СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 1 състав, в закрито съдебно заседание на десети декември приз  две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

                                   

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир Миров

                                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. И.И.

                                                                                                      2. В.П.

 

             при участието на секретаря Мойкина и прокурор Щъркелова, като разгледа докладваното от съдия Миров НОХД № 1197 по описа за 2020 г. по описа на Специализирания наказателен съд и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Е.П., роден на ***г***, българин, българско гражданство, неосъждан, основно образование, ученик, неженен, жив. гр.П., ул. „***" № ***, ЕГН **********  за ВИНОВЕН в  това, че:

За времето от неустановена дата през м. януари 2019г. до 05.06.2019г. в Република България, в гр. П., в тавански помещения № * и № *, находящи се над 8-ми жилищен етаж, в жилищен блок, находящ се в гр.П., на ***, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, с цел да създаде смут и страх в населението, е извършил престъпление по чл.339,ал.1 НК - придобил е и е държал взривни вещества и пиротехнически изделия:

- самоделно взривно устройство /тръбна бомба/, изготвено да се задейства по електрическия способ - поцинкована тръба 3/8" и дължина 240мм, в двата края на която са навити на резба поцинковани клапи, като вътрешния обем на тръбата е запълнен с пиротехническа смес със състав: калиев хлорат, алуминий, сяра и желязо,

- пластмасови туби от минерална вода и найлонов плик с цип, съдържащи самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и петролен продукт /дизелово гориво/ с обща маса 14,5кг.,

- два прозрачни плика с цип, съдържащи пиротехническа смес от пудра захар /гориво/ и калиев нитрат /окислител/ с обща маса 2255 грама,

- самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат с маса 50 грама - поцинкована тръба 3/8" с дължина 240мм, чиято външност е запълнена с бяло прахообразно вещество,

- самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат с маса 15 грама - цилиндричен пластмасов контейнер с диаметър 30мм и дължина 80мм,чиято външност е запълнена с бяло прахообразно вещество,

- 18бр. пиротехнически изделия „пиратки" -цилиндрични картонени тела 11бр.модел ТР2000 с изваден пиротехнически състав и 7бр. модел ТР2000 ,

- прозрачен корпус от пластмасова химикалка, съдържаща пиротехническа смес около1 гр.калиев перхлорат /окислител/, алуминий, титан, хром, желязо, мед, цинк, и сяра на прах/неорганично гориво/, преработена така, че да може да се използва в конструкцията на импровизирани взривни устройства, като пиротехническа запалка,

- импровизирано взривно устройство - бяла пластмасова саксия с формата на      пресечен конус с размери Ф160 - долна основа, Ф210- горна основа и височина 180мм,обвита с кафяво опъковачно тиксо и прозрачно найлоново фолио, състоящо се от взривно вещество - самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и дизелово гориво с маса 1850гр., контейнер - два пластмасови съда и поразяващи елементи - пирони и ламарина, 

- пиротехническо изделие „пиратка"- картонено цилиндрично тяло към която допълнително са прикрепени поразяващи елементи - пирони метална тръба със следи от пиротехническа смес, използвана като корпус на самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат, без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл.108а, ал.1, вр.чл.63, ал.2, т.2 от НК, поради което и на основание по чл.108а, ал.1,вр.чл.63, ал.2, т.2, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК  му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание чл.69, ал.1 от НК отлага изпълнение на така наложено наказание за срок от 1 /една/ година.

На основание чл.53, ал.2, б.“а“ от НК се отнемат в полза на държавата вещите притежаването на които е забранено:  самоделно взривно устройство /тръбна бомба/, изготвено да се задейства по електрическия способ - поцинкована тръба 3/8" и дължина 240мм, в двата края на която са навити на резба поцинковани клапи, като вътрешния обем на тръбата е запълнен с пиротехническа смес със състав: калиев хлорат, алуминий, сяра и желязо,

- пластмасови туби от минерална вода и найлонов плик с цип, съдържащи самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и петролен продукт /дизелово гориво/ с обща маса 14,5кг.,

- два прозрачни плика с цип, съдържащи пиротехническа смес от пудра захар /гориво/ и калиев нитрат /окислител/ с обща маса 2255 грама,

- самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат с маса 50 грама - поцинкована тръба 3/8" с дължина 240мм, чиято външност е запълнена с бяло прахообразно вещество,

- самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат с маса 15 грама - цилиндричен пластмасов контейнер с диаметър 30мм и дължина 80мм,чиято външност е запълнена с бяло прахообразно вещество,

- 18бр. пиротехнически изделия „пиратки" -цилиндрични картонени тела 11бр.модел ТР2000 с изваден пиротехнически състав и 7бр. модел ТР2000 ,

- прозрачен корпус от пластмасова химикалка, съдържаща пиротехническа смес около1 гр.калиев перхлорат /окислител/, алуминий, титан, хром, желязо, мед, цинк, и сяра на прах/неорганично гориво/, преработена така, че да може да се използва в конструкцията на импровизирани взривни устройства, като пиротехническа запалка,

- импровизирано взривно устройство - бяла пластмасова саксия с формата на      пресечен конус с размери Ф160 - долна основа, Ф210- горна основа и височина 180мм,обвита с кафяво опъковачно тиксо и прозрачно найлоново фолио, състоящо се от взривно вещество - самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и дизелово гориво с маса 1850гр., контейнер - два пластмасови съда и поразяващи елементи - пирони и ламарина, 

- пиротехническо изделие „пиратка"- картонено цилиндрично тяло към която допълнително са прикрепени поразяващи елементи - пирони метална тръба със следи от пиротехническа смес, използвана като корпус на самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат.

 На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1 от НК зачита и приспада времето през което подсъдимия е бил задържан по ЗМВР и НПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдим М.Е.П. /със снета по делото самоличност/ да заплати в полза на Държавата по сметка на Следствен отдел при Специализираната прокуратура гр.София, сумата от 16 148, 78 лв. / шестнадесет хиляди сто четиридесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/ за направените в досъдебното производство разноски и да заплати в полза на Държавата по сметка на СпНС сумата от 5 665 /пет хиляда шестстотин шестдесет и пет/ лева за направените в съдебното производство разноски.

Присъдата може да се  обжалва и протестира пред Апелативния  специализиран наказателен съд в 15-дневен.

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.

 

                                                                                                                 2.

 

 

 

МОТИВИ по НОХД № 1197/2020 година по описа на СНС, I-ви наказателен състав

Специализираната прокуратура е внесла в СНС обвинителен акт срещу: М.Е.П. роден на ***г***, българин, българско гражданство, неосъждан, основно образование, ученик, неженен, жив. гр.П., ул. „Г.Д.Н." № *, ЕГН **********  за  това, че:

За времето от неустановена дата през м. януари 2019г. до 05.06.2019г. в Р.Б., в гр. П., в тавански помещения № 14 и № 16, находящи се над 8-ми жилищен етаж, в жилищен блок, находящ се в гр.П., на ***, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, с цел да създаде смут и страх в населението, е извършил престъпление по чл.339,ал.1 НК - придобил е и е държал взривни вещества и пиротехнически изделия:

- самоделно взривно устройство /тръбна бомба/, изготвено да се задейства по електрическия способ - поцинкована тръба 3/8" и дължина 240мм, в двата края на която са навити на резба поцинковани клапи, като вътрешния обем на тръбата е запълнен с пиротехническа смес със състав: калиев хлорат, алуминий, сяра и желязо,

- пластмасови туби от минерална вода и найлонов плик с цип, съдържащи самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и петролен продукт /дизелово гориво/ с обща маса 14,5кг.,

- два прозрачни плика с цип, съдържащи пиротехническа смес от пудра захар /гориво/ и калиев нитрат /окислител/ с обща маса 2255 грама,

- самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат с маса 50 грама - поцинкована тръба 3/8" с дължина 240мм, чиято външност е запълнена с бяло прахообразно вещество,

- самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат с маса 15 грама - цилиндричен пластмасов контейнер с диаметър 30мм и дължина 80мм,чиято външност е запълнена с бяло прахообразно вещество,

- 18бр. пиротехнически изделия „пиратки" -цилиндрични картонени тела 11бр.модел ТР2000 с изваден пиротехнически състав и 7бр. модел ТР2000 ,

- прозрачен корпус от пластмасова химикалка, съдържаща пиротехническа смес около1 гр.калиев перхлорат /окислител/, алуминий, титан, хром, желязо, мед, цинк, и сяра на прах/неорганично гориво/, преработена така, че да може да се използва в конструкцията на импровизирани взривни устройства, като пиротехническа запалка,

- импровизирано взривно устройство - бяла пластмасова саксия с формата на      пресечен конус с размери Ф160 - долна основа, Ф210- горна основа и височина 180мм,обвита с кафяво опъковачно тиксо и прозрачно найлоново фолио, състоящо се от взривно вещество - самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и дизелово гориво с маса 1850гр., контейнер - два пластмасови съда и поразяващи елементи - пирони и ламарина, 

- пиротехническо изделие „пиратка"- картонено цилиндрично тяло към която допълнително са прикрепени поразяващи елементи - пирони метална тръба със следи от пиротехническа смес, използвана като корпус на самоделно пиротехническо устройство, съдържащо пиротехническа смес от пудра захар и калиев нитрат, без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл.108а, ал.1, вр.чл.63, ал.2, т.2 от НК.

 

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа изцяло повдигнато срещу подсъдим М.П. обвинение за посочените по-горе престъпление, като счита, че събраните в хода на съдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства подкрепят фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и обвиненията са доказани по нужния несъмнен и категоричен начин. В пледоарията си прокурорът посочва като доказателства установени контакти с лице от арабски произход с имена А.М.и профили на други различни лица от арабаски произход свързани с А. и И.Д.. В чат с лице У. подсъдимия е изразил желание да се включи в редиците на И.Д.. В подкрепа на заетото становище се позовава и на  множеството снимки на бойци и провеждани екзекуции в телефон на подсъдим, както и разговорите/чатове/, водени от тях. Представителя на държавното обвинение сочи и доказателства които се съдържат в показанията на разпитани в хода на съдебно дирене свидетели, протоколите за претърсване и изизмване, протоколи за доброволно предаване, заключения на приети експертизи. Прокурора се спира и на  получените знания за взривните вещества от комуникацията си с лицата от арабски произход, като намира,че интереса на подсъдими към тази дейност не приключил само до информация за дейността на терористичните организации и взривни вещаство, но същият пристъпил и към експерименти с наличните у него взривове, асоциирал себе си с арабско име А.А..

По отношение на наказанието, прокурорът счита, че при преценка на конкретната степен на обществена опасност на подсъдим  П. за извършеното от него престъпление, следва да бъде наложено наказание в размер на една година лишавене от свобода, като изпълнение на същото беде отложеон за срок от три години, при налични данни за редукцишя по реда на чл.63, ал.2, т.2 от НК. Като се отчетат смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, непълнолетна възраст, а като отегчаващи- високата степен на обществена опасност на целените терористични действия.

Адвокат В. /упълномощен защитник на подс. П./ счита, че обвиненията спрямо подзащитния му не само не са доказани по несъмнен начин. По отношение на повдигнатите обвинения, адв. В. оспорва посочената цел – да участва в престъпление по  чл. 108а ал. 1 НК-тероризъм / всяване на смут и страх в населението/, като твърди, че в показанията на разпитаните по делото свидетели не се съдържат никакви доказателства в подкрепа на обвинението касаещо изпълнително деяние по чл.108а от НК. Защитата анализира заключението на вещи лица изготвили КСППЕ, като сочи, че последните са заявили, че в съзнанието на подсъдимо лице не е имало цел за създаване на смут и страх в населението. Относно осъществено контакт от страна на  подсъдимо лице,с друго неизвество лице / което намира за безспроно/, сочи, че това не би могло да доведе до единствения извод за наличие на умисъл за всяване на смут и страх в населението. Намира, че тези факти не водят на извод за каквато и да е съпричастност на подсъдим към престъплението тероризъм. Защитата не оспорва веществата намерини на тавана, като сочи, че държането на същите са забранени от закона, но намира, че са закупени с една друга цел, различна от сочената от държавното обвинение. Адвоката В. излага и доводи касаещи предпоставки за приемане на извършено деяние от страна на подсъдимо лице под действието на лекомислие и увлечение, като за целта сочи, че заключенията на вещите лица в тази насока не следва да се кредитират, а и същите не са обвързващи съда при изграждане на неговото вътрешно убеждение. Моли подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият П. за лична защита твърди, че се придържа към казаното от неговата защита. Изразява съжаление за стореното, като сочи, че не е имал такава цел.

При последната си дума към съда подсъдим П., моли да бъде оправдан.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно вътрешното си убеждение намира за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимия М.Е.П. е роден на ***г***, българин, българско гражданство, неосъждан, основно образование, ученик, неженен, жив. гр.П., ул. „Г.Д.Н." № *, ЕГН **********.

Спецификата на повдигнатото обвинение спрямо непълнолетния подсъдим П. изисква при излагане на фактическата обстановка по делото да се направи и преглед на семейната обстановка при която се е развивал и развива последния, като за целта същите не се подлагат  на анализ и оценки от страна на съда, във връзка с установените факти относно подсъдимо лице като личност и действия. Подсъдимия П.  расте в многодетно семейство с нармален социален статус, като той е първо дете в семейството. Семейството живее в гр.П., ул. „Г.Д.Н." № *, като към апартамента има и прилежащо таванско помещение №*. Св.П. /родител на подсъдимо лице/ е имал сключен договор с „Ц.К.Т.“ООД–П. от 01.07.2018г. за предлагане на услугата  „достъп до интернет“ с IP ***. Телефонен номер *** мобилен телефон Айфон е собственост на подсъдими лице, както и таблет „ Алкател“. Към момента на инкриминирано деяние подсъдимия е ученик в Руската гимназия в града. До 8-ми клас е бил отличен ученик, за което е получавал и стипендия,  като безспорни данни за тези факти се установяват в показанията на негов родител-св.П. /. След раждане на третото дете в семейството, за което са налице данни за болестно състояние / тежко соматично заболяване/, вниманието на родителите е било насочено с приоритет към неговото лечение. Възрастта на подсъдимо лице към момента на инкриминирано деяние се характеризира с липсата на достатъчно натрупан житейски опит, недостатъчна личностна зрялост, която би му позволила да извлича поуки. Към него период подс.П. е имал интереси към отглеждане на различни растения, което е мотивирало бащата-св.П. да му предостави таванското помещение, където подсъдими да отглежда растения. Все в тази връзка родителя е взел за ползвнате и съседното таванско помещение собственост на св.К./ тяхна съседка/, с нейно съгласие. След раждането на най-малкото дете в семейството, подсъдимо лице е започнал да усеща липсата на родителите си в емоционален аспект, поради тяхната ангажираност с болното дете, което в този период е претърпяло поредица от оперативни интервенции в един относително кратък период от време. Именно и това е времето през което у подсъдимо лице не е била налице подкрепяща семейна среда, но от друга страна му е била предоставена една допустима свобода на изяви и интереси, касаеща заниманията му в свободното време. В този период от време подсъдимия посредством социални мрежи установил контакт с лице от арабски произход, от който получил покана за приятелство в социална мрежа „Ф.“, комуникацията се осъществявала на английски език, като първоначално подсъдим си превеждал от арабски на английски език чрез Гугъл преводач. Чат от комуникацията с това лице е извършвана и в приложение Телеграм, където подсъдимия П. има профил.  От началото на 2019г. подсъдим е започнал активно търсене в интернет на теми свързани с тероризъм, И.Д., извършвани терористични действия на територията на Близкия изток и Е., както и материали и вещества за изработка на взривни вещества. Освен демонстрирана активност, подсъдимия е поддържал и завишен личен интерес към дейността на терористични организации, каквато е била и основната предметна  дейност на комуникацията му с лицето от арабски произход. Последното се представяло като поддръжник и привърженик на Ислямка държава, напътствал подсъдим какви са стъпките които следва да предприеме за да докаже принадлежност към идеите на тази структура. В хода на проведеното досъдебно производство органите на разследване не са установили профил на това лице от арабски произход. Налице са данни, че подсъдимия е приел възгледи на тези структури / като дейността на И.Д. следва да се определи като терористична, съгласно международното право / и взел решение за активна принадлежност към тях. Подсъдимото лице е било повлияно от предоставената му информация, като е намирал и търсил допълнителни източници на информация, включително и възможността да се присъедини към И.Д. и нейните структури.

Във връзка с активната комуникация с това лице от арабски произход и предоставената от последния информация, подсъдимия получавал видеоматериали за тренировки на бойци и екзекуции на „И.Д.“ / разстрели , обезглавявания на различни лица/, в резултат на което подсъдимия е започнал и прием на успокоителни медикаменти, които набавял сам от аптечната мрежа и чрез поръчки по интернет / доставени от куриерска фирма/. По делото са налице данни за интернет комуникация   с лица, от които подсъдимия си доставя чрез куриерски фирми лекарства: ривотрил, Д., лоризапам. Въз основа на тях същият е могъл да възприема от психологична гледна точка актовете на насилие извършвани върху „неверници“. Лицето от арабски произход акцентирало, че в „И.Д.“ не може да се влезе случайно, а лицето трябва да бъде препоръчано. Като акцента на доказване се коренял във факта, че един истински праведен мюсюлманин трябва да убие поне един неверник.

В този период подсъдимия не е споделял тези си възгледи със семейството и приятели, като е търсил и допълнителни източници на информация /било в интернет пространството или закупувайки литература която се предлага на книжния пазар/. Постепенно във времето подсъдимия е възприел идеологията на исляма такава каквато се проповядва от И.Д. и започнал да изповядва приетата вяра, като за целта спрял да гледа телевизия, да консумира свинско месо, а също така приел и името“ А.А.х“, което ползвал при комуникацията си с лицето от арабски произход. По интернет подсъдимо лице закупил и символ-знамето на И.Д., което представлява чрен фраг с арабски надписи, което окачил на стената зад вратата на ползваното от него таванско помещение № 16.  Знамето се приема като символ на „И.Д.“, като текста преведен на български език гласи : „ Няма друг бог, освен Аллах“-хоризонтален текст и едно под друго разположени на бял фон текст :“ Аллах“, „Пратеник“ и „ Мухаммад“. Относно този символ на „И.Д.“ в много европейски страни е наложена и неговата забрана по законодателен път. Подсъдимия се снабдил и с книга на български език озаглавена “ И.Д. и преначертаването на Близкия изток“, която само по себе си не следва да се приема като разпространител на радикални идеи от типа на тези разпространявани от „И.Д.“.

Подсъдимия проявил в този период от време и засилено увлечение към взривните вещества и техните съставки, като мотив за горното може да се намери във възможността да се докаже като верен на исмяла и проповядваната от „И.Д.“ идеология. Подробна информация за тези обстоятелства получавал от връзката си с лицето от арабски произход и набавял сам от интернет пространството. Подсъдимия сам и със съдействието на своя родител-св. П. закупувал от различни фирми от гр.П. различни химически вещества, които му служили за приготвяне на взривни вещества. За целта подсъдимия е изпращал текстови съощения на неустановени лица, в които е искал да закупи концентрирана сярна киселина, като гяляма част от тези съобщения са генерирани от обяви за продажба на химически вещества в интернет пространството.  Проява на засилен интерес у подсъдимо лице към химични вещества с възможна употреба за направа на взривове го мотивирало и да изгради профил на лице, като се представял с псевдонима „ Д. М. “/изписан на латиница/, чрез който се включил в социалната мрежа Ф. групата „Учители по химия“, в която членували учители по химия от цялата страна. Там подсъдимо лице се представяло като учител по химия / без да сочи в кое училище и да приложи профилна снимка/ и поискал информация за начина и от къде може да закупи големи количества реактиви- нитрат, амониева селитра, водороден пероксид и  концентрирана сярна киселина. Една част от групата коментирала от къде могат да се набавят такива химически вещества, като част от тези коментарии са на св.Г. и св. М. / членове на „Учители по химия“/. Последната в коментара си посочила от къде в гр.П. може да се набави конкретен реактив / сярна киселина/. Във връзка с получената информация подсъдими П. е посетил фирма „Р.Х.П.“ЕООД, находяща се в гр.П., чийто управител е св.К.. Фирмата е специализирана в продажбата на лабораторни реактиви и консумативи за оборудване на лаборатории, като фирмата е разполагала с лиценз за продажба на забранени вещества, прекурсори, консумативи и отровни вещества.  Подсъдими лице е предоставил списък с необходимите му за покупка вещества, но св.К. му обяснила, че търсените от него химикали не се продават на частни лица, като част от тях били и забранени за продажба. В резултат на това подсъдими не се снабдил с желаните от него химически вещества, а закупил лабораторно оборудване-колба и напуснал магазина.

Поведението на подсъдим  представяйки се само със псевдомин във Ф. групата „Учители по химия“ и факта, че търси химически реактиви, неприсъщи като количество за дейността на едно училище, възбудило интерес у св. Г., която установила, че към профила на това лице няма снимка, не било отразено и в кое училище е учител по химия. Св.Г. решила да провери профила на лицето с псевдомин „ Д. М. “, като не открила негови приятели, което я усъмнило в намеренията това лице и споделила това в социалната мрежа, за да не се споделя информация с него. След намесата на св.Г. профила на това лице е „изчезнал“, като след няколко дни подсъдимия в същият профил написал „ Нещата които ще правя няма да са с цел нараняване на хора“.

При прегледа на съхранените изображения на използвания мобилен телефон от подсъдимо лице са установени множество екранни снимки на резултати от търсения в интернет, свързан чат проведен в групата „Учители по химия“, като същият е иницииран от профил с потребителски имена „ Д. М. “. Безспорни данни за това се съдържат и гласните доказателствени средства- показания  на св.Г., св.М. и св.К..

В съхранените изображения в използван от подсъдими мобилен телефон са и „Наръчник на младия терорист /бомби вичко/“, с описание за изработка на  „тръбна бомба“ и коктейл “М.“, изображения на лидери на терористични групи, връзки към сайтове съдържащи ислямска пропаганда, използване на пиротехнически средства за направа на самоделни взривни устройства. Като тази информация навежда на извода за наличие на един траен интерес у подсъдими свързан с развитие на умения за изработка на сомоделни взривни устройства.

Не следва да се пренебрегва и информацията която е установена в раздел видеоклипове на мобилен телефон на подсъдимо лице. Част от тях касаят видеоклипове от затворено помещение /таванско помещение / използвани от подсъдимо лице, в който същият смесва две субстанции, а на друг се изпробва фенер с ултравиолетова светлина. Друга част от видеоклиповете са снимани на открита местност, при който се прави опит с взривно вещество, като отново тези факти са в синхрон с дадените от страна на св.П., показания, че подсъдимо лице е извършвал опити в изготвените от него взирвни устройства. Друга една част от видеоклиповете са свързани с пропагандни клипове на И.Д. и свързани с това умъртвяване чрез разстрели, обезглавявания, взривяване на коли, къщи, самоубиствени атентати. Като за тази част  от съдържанието на мобилен телефон /съдържащ насилие / използван от подсъдиим свидетелстват и неговите родители свидетели П.. Последните са намерили отражение и в изготвените по делото техническа експертиза /т.4/.

Така описаното поведение на подсъдимо лице, а отделно от това спрял да яде свинско месо, да излиза, да се среща с приятели, да гледа телевизия, намалил успеха в училище, чатил през по голяма част от деня по телефона, довело и до намесата на родителите, които отключили телефона на сина си / парола известна им от предходно използван телефон/ и установили големия обем от чатове с лица от арабски произход на английски език и клипове със съдържание дейността на „И.Д.“ свързани с умъртвяване чрез разстрели, обезглавявания и др. Относно установеното съдържание на тази кореспонденция и клипове-св.П. заявява, че в нормално състояние тези клипове не биха могли да се изгледат, поради което сочи, че синът му е бил каран да си си купува хапчета въз основа на които да може да възприема съдържанието на тези клипове. Горното е наложило и ограничения, като родителите са му забранили да ползва телефона и компютъра. Във връзка с горните обстоятелства семейството е провело множество тематични разговори с подсъдимо лице, което е довело и до неангажираност към нововъзприетата от него идеология. Активното поведение на родителите в тази насока е допринесло и до провеждане на консултации с психолози св.К. и св.Т., като за целта майката на подсъдим- св.П. се е свързвала с тях. Със св.К. са проведени две срещи на територията на гр.П. в началото на месец май 2019г., а с психолог Т. са проведени общо 4 срещи. Успоредно с провежданите срещи с психолози, след първия психолог /св.К./, св.П. се свързал със свой познат-служител в РПУ-П., относно тревожните за него факти установени в комуникацията на неговия син с неизвестни лица от арабски произход. В резултат на това след няколко дни със св.П. са се свързали служители на ДАНС / един от които е и св.В./, проведена е среща с тях и множество телефонни разговори между тях. Като намесата на ДАНС по настоящият казус е след около 20 дни след като са били уведомени от страна на родителя за случващото се с неговия син. Служители на ДАНС / св.В. и св. С. / на дата 05.06.2019г. са заведени от бащата на подсъдимо лице в тавански помещения ползвани от неговия син. Във връзка с установените от двамата свидетели наличие на множество химически вещества, раница пригодена за терористичен акт, докладвали на Директора на РДВР П., в резултат на което в последствие са извършени и процесуално следствени действия при неотложност, а именно извършени претърсвания и изземвания от тавански помещения № * и № *.От същата дата 05.06.2019г.св.П. с Протокол за доброволно предаване е предал на органите на разследване веществени доказателства:книга със заглавие “ И.Д. и преначертаването на Близкия изток“, 1 бр.мобилен телефон- марка Айфон и 1бр.таблет марка Алкател/ ползване от неговия син/.

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите: С., П., С., Т., Г., С., М., А., К., Р., Р., К., Т., З., Н., В., П., П., които съдът кредитира, като относно констатираните противоречия и липса на спомен у свидетелите съдът е направил опит да ги изясни като е приложил нормата на чл. 281 НПК за прочитане на показанията от ДП. Следва да се откроят няколко групи свидетелски показания : учител  и приятели-съученици на подсъдим, членове на фейсгрупа “ Учители по химия“, служители на ДАНС , психолози, собственик на магазин за химически вещества и двамата родители.

След прочитане на показанията на свидетелите от ДП разпитани в хода на съдебно дирене от съдебния състав и страните по делото в проведените съдебни заседания, като е дадена възможност на страните по делото да задават въпроси към свидетелите, самите свидетели след прочитане на показанията им са запитани дали поддържат показанията от ДП и в каква част. Спазено е изискването за задаване на въпроси от страна на подсъдимо лице и неговата защита. Съвкупният анализ на свидетелските показания формират у настоящия съдебен състав убеждението, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Показанията на свидетел  служител на ДАНС- С., родители на подсъдимо лице са еднопосочни и последователни от самото начало на наказателното производство, поради което и съдът ги поставя в основата на фактическите си изводи. Показанията на допуснат свидетел В. / служител на ДАНС/ кореспондират с изложеното от страна на св.С.. Налице е последователност в описанието на действията и установените от тях /св.С. и св.В./ факти и предприети действия, след като са установили какво е съдържанието ползваните от страна на подсъдимо лице тавански помещения. Информацията, дадена от тези свидетели за държаните от подсъдими взривни вещества е в синхрон със заключението на комплексна пиротехническа експертиза, от която са установява, че всички иззети от тавански помещения №* и * вещества и обекти подробно описа в протоколи за притърсване и изземване от дата 05.06.2019г.и 07.06.2019г. представляват самоделни взривни устройства, самоделни взривни смеси, самоделни изготвени електровъзпламенители, запалителни устройства, импровизирано взривно устройство към което допърлнително са прикрепени поразяващи елеминти-пирони. Според тази експертиза, се налага извода, че всички взривни вещества, изготвени взирвни и пиротехничиески устройства са годни за употреба по предназначение. Подкрепа на горното се съдържа  и в приложен на ДП констативен протокол. В тази експертиза се коментира и обстоятелството, че по обект №1 /иззет в протокл от 07.06.2019г./ представляващ метална тръба са открити следи от пиротехническа смес, като същата е била използвана, а изготвенето на същата е в резултата на интересите на подсъдим в интернет пространството и в съхранените изображения в използван от подсъдими мобилен телефон „Наръчник на младия терорист /бомби вичко/“, с описание за изработка на  „тръбна бомба“. Подкрепещи данни в тази насока се съдържат и в показанията на св. П. /баща на подсъдим/ и св.Т., който заявява, че подсъдим е провеждал експерименти с такива смеси извън урбанизирината територия на гр.П..

Показанията на св. С. следва да бъдат кредитирани изцяло, като по същество тези показания се отнасят до установяване на характеристични данни за подсъдимо лице, в качеството и на класен ръководител на подсъдим. Като същите съдържат познания единствено от дейността на подсъдимо лице в училищните мероприятия и не не носят информация за активния му живот извън това. След прочитане на показанията на свидетеля от ДП, същата е  запитана дали поддържат показанията си от ДП и в каква част. От последните се установява, че свидетеля няма конкретни наблюдения за поведението на неговите родители върху подсъдимо лице. Като познанията на св. С. относно родителите на подсъдим се изчерпват до присъствието им на родителски срещи.

Относно показанията на разпитани свидетели: П., С., Т., Р., Р. и З. следва да се посочи, че са показания на негови съученици в различни периоди от време до момента на провеждане на разпита им. Показанията на свидетели П. и С., по същество носят информация за познанството им с подсъдимо лице и установени приятелски отношения в годините в които са учили заедно в учебни заведения. Св.С. заявява, че знае от подсъдимо лице, че последния е пиел някакви хапчета, за които знаел, че са за сън, като от същите на следващия ден подсъдимия бил сънлив. В тази им част показанията на този свидетел следва да се отнесат към заявеното от страна на родител на подсъдим-св.П., че неговият син е приемал успокоителни медикаменти, които си е доставял по интернет.

Св.Т. познава подсъдими от около година преди провеждане на първия му разпит на ДП, с който са в приятелски отношения. Св.Т. също както св.С. дава показания за използване от страна на неговия приятел /подс.П./ на хапчета, за които заявява, че не знае какви са. Следва да се приеме, че свидетеля не говори за прием на хапчета които биха могли да се определят като конвенционални / такива съпътстващи нормалното житейско битие на всеки индивид/, а се касае за хапчета каквито описва както св.С., така и св.П.. Св.Т. на зададени въпроси отговаря, че не е виждал взривните материали, като от тях разбрал от новините.

  Св.Р. описва познанството си с подсъдимо лице от годините на началното им образование, като и към момента поддържали контакт чрез Вайбър. Свидетеля сочи, че учи извън пределите на страната, което определя и контакта им да се осъществява чрез социални  мрежи и личен когато е в пределите на страната. Заявява, че подсъдим му е пращал снимки на пиратки които определя като обикновенни/ закупени от магазин/ и такава която описва като „от метал“ с конкретни външи параметри- височина 12-13 см. И широка около 4 см. Като така описаната вещ кореспондира с един от предметите обект на техническа екпертиза, а именно самоделно взривно устройство /тръбна бомба/. Като разликата в посочената от свидетеля височина и тази установено в заключението на техническата експертиза, според съда следва да се търси в обстоятелството, че свидетел Р. не е наблюдавал пряко описваната от него вещ, а от екран на мобилен телефон, което обстоятелство не е лишено от житейска логика да доведе и до субективното възприемане на определен размер / височина/. Съдът е прочел показанията на този свидетел от ДП, във връзка с направено искане от страна на държавния обвинител. В порчетените от съда показания се установяват факти свързани както с комуникацията между лицата чрез созциални мрежи, така и личните им срещи. Като при една от тях свидителя е посетил едно от таванските помещения ползвани от подсъдимо лице, а не е бил допуснат до другото. В помещението което е посетил, свиделеля описва възприетите от него буркани в които имало малко барут и кутии по стените. Свидетел Р. сочи, че приложение Вайбър подсъдимия му е заявил, че има уран, като му е пратил снимка на едно камъче. Такава налична комуникация между лицата се установява в профила на подсъдимо лице от комуникацията му във Вайбър.В показанията на този свидетел се установяват и данни за засилен интерес както към взвривните вещуства у подсъдими, така и към оръжия, тъй като последния му заявил, че иска да закупи и РПГ. Свидетел Р. свидетелства и за закупени от подсъдим хапчета Д.. Последното твърдение намира подкрепа както в показанията на родтел на подсъдим-св.П., така и в заключение на СППЕ. Посочения медикамент не е предназначен за свободна продажба в аптечната мрежа, което от своя страна е мотивирало подсъдимо лице да се снабдява със същото посредством интернет покупки. От прочетените показания на този свидетел се извлича и информация, че подсъдимо лице е провеждал взривяване на изготвените от него взривни устройства, както и факта, че родителите на подсъдим не са знаели с каво се занимава.

Показанията на св.З. идват да опишат от къде и кога се е запознала с подсъдимо лице, като характерно в тази насока е факта, че свидетеля лично и непосредствено от разговор с подсъдим е разбрала за контактите му с И.Д.. От прочетените показания на този свидетел дадени на досъдебно производство се установяват нейните лични впечетления от разказа на подсъдими за контакта с И.Д., като тя го описва с думите „ влезли под кожата и той започнал да следва идеите им“, като имал намерение да пътува и отиде при тях. Свидетеля заявява, че след намесата на полицията подсъдимия се е преустановил контактите си с тези хора. Данни за проявен активен интерес у подсъдимо лице към пътуване до С. се установява и от търсенията му в интернет пространството касаещи полети до С..

От показанията на св.Р.  се установява от кога датира приятелството им, което обвързва с това, че учат в една езикова гимназия. Като тези показания носят информация за интереса на подсъдим към отглеждане на екзотични растения, като съдът намира същите за неотносими към настоящето производство.

Друга група свидетелски показания са показанията на участници във фейсгрупата „Учители по химия“, а именно : Г., М. и  А.. Св.Г. дава подробни показания относно създаването и целта на фейсгрупата „ Учители по химия“, описва същата като отворена група, към която се е включило и лице с инициали „Д. С.“. За последния твърди, че е проявавял засилен интерес към вещества  които искал да закупи в голямо количество, като за същите свидетеля твърди, че  съчетаването им е взривоопасно. Именно и това поведение на лицето е предизвикало съмнения в намеренията му, като е предупредила групата да не дава отговори на отправаните запитвания, тъй като търсените вещества са били в значително по-голям обем от възможностите да се ползват при провеждане на училищни занимания от един учител по химия/ какъвто се е представял подсъдимо лице/. Заявява, че профила на това лице след нейната намеса  не е бил активен, но преди това написал, че не е терорист, като горното още повече ангажирало мнението на св. Г., че това лице не е учител, а предположила, че е дете, с оглед неговата реакция. Свидетеля след прочитане на показанията му от ДП относно описание на химическите вещества към които подсъдим е проявявал интерес и регистрирания профил във Ф., се устновява, че се касае за амониева селитра, водороден пероксид, концентрирана сярна киселина, като е запитана дали поддържат показанията от ДП. Спазено е изискването за задаване на въпроси от страна на подсъдимо лице и неговата защита.

От разпита на св.М. се устоновява, че е участник фейсгрупата „Учители по химия“, като описва и какви са темите които се обсъждат в групата. Свидетеля заявява, че е извършила един коментар под пост на лице с имета „М.“/ изписани на латиница/, като е посочила къде в град П. може да се купи определен реактив. Съдът е прочел показанията на този свидетел дадени на ДП относно липсата на спомен касаещ профил на лицето търсещо химически вещества, описание на същите и времето през което е бил осъществен този контакт. От прочетените показания се установява, че лицето е с имена „Д. М.“-изписани на латиница, като веществото от което се е интересувал е концентрирана сярна киселина преди около една година преди разпита и на ДП. Св.М. след поревдения и разпит на ДП е предоставила на разследващ орган извършване на оглед на мобилен телефон използван от нея, като за горното е съставен нарочен протокл за оглед на предмет. Относно горното съдът намира, че същият се явява годен способ на доказване в наказателното производство, извършен непосредствено след разпита на свидетеля, с участието на поемни лица и в присъствието на експерт. Към огледния протокол е приложен и фотоалбум, който онагледява съдържанието на профила на потребител св.М.. Като това действише по разследване идва да подкрепи с категоричност заявеното както от св.Генджева, така и показанията на св.М..

Показанията на св. А. следва да се кредитират в частта в която описва членството си във Ф. групата „Учители по химия“ и целта на същата, свързана с подпомагане на учителите при провеждане на техните занятия. Във връзка с липса на спомен у този свидетел, съдът е прочел показанията дадени на ДП, в които този свидетел пресъздава възприетото от нея съдържание на коментари на членове на групата относно повдигнат от св.Г. въпрос дали следва да се дава съвет на лице за което има съмнение, че е учител. Цитираните коментраии безспорно кореспондират с установеното съдържание на същото намерило обективиране в протокола за оглед на мобилен терефон на св.М..

Представителя на държавното обвинение е направил искане за прочитане показанията на св.К. дадени на досъдебно произовдство, свързано с факта, че сащата не се явява в съдебна зала и категоричните данни за напредналата и вързраст- 91 години. Като горното искане е намерило подкрепа в становище на подсъдим и неговата защита, като на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.3 от НПК, съдът е прочел нейните показания дадени на ДП. От горните се установява, че е собственик на апартамент с прилежащо таванско помещение №*, което в края на 2018г. отдала за ползване на неин комшия-св.П., като последния обещал да извърши ремонт на помещението. Свидетеля заявява, че не се е качвала след това в таванското помещение поради напредналата си възраст и болестите които я спохождали. Показанията на този свидетел са в пълно кореспондиране в тази им част със заявеното от страна на св.П., което от своя страна обвързва и поведението на неговвия син като реалния ползвател на това помещение. Именно в това помещение са намерени и иззети част от инкриминираните в повдигнато обвинение предмети.

Св. К. е психотерапевт, която има кабинет в гр.П.. Свидетеля има ясен спомен за събитията за които дава показания, като съдът намира същите за последователни и относими към предмета на доказване. Описва поведението на майката на подсъдим, която я пътърсила за консултация, тъй като била загрижена за поведението на своя син/ подсъдимия в настоящето производство/, тъй като бил затворен в себе си. Този свидетел заявява, че е провела 2 сесии с подсъдим, като при първата подсъдим е споделял за заниманията си – отглеждане на екзотични растения. Свидетеля описва и метода който е прилагала в провежданите сесии с подсъдим. Св.К. сочи, че след втората сесия майката на подсъдими и се обадила притеснена, тъй като намерили в телефона му кореспонденция с хора с религиозни убеждения и установеното, че подсъдимия искал да става мюсюлманин. Показанията на този свидетел  не носят повече информация за „притесненията“ на св.П., но от същите става ясно, че това е довело до съвета и родителите да подадат сигнал в МВР. От тези показания се извлича извода, че подсъдимо лице е осъществявал деянието при спазване на строга конспирация, тъй като и при първата среща с психолога К. същият не е споделил за кореспонденция с лицето от арабски произход, не споделил и мотивите си за настъпилата промяна и кореспонденцията която поддържал с лице от арабски произход и интересите му към исляма и в частност идеоложгията на И.Д.. Допълнителен мотив за това се явява и факта, че родителите на подсъдим са притеснени първоначално от едни обстоятелства настъпили в поведението на сина им, доката след установяване на съдържанието на комуникацията му в мобилен телефон, се стига и до извода за търсене на съдействие не само от психолози, но и до уведомяване на служби на МВР. Явно последното поведение на родителите е било провокирано от шокиращите кадри и кореспонденция в телефона на подсъдим, който успели да отключат без негово знание / последния не бил променил старата си парола за достъп/.

Св.Т. е психолога който е работил с подсъдим непосредствено след св.К., като отново срещата е била инициирана от майката на подсъдимо лице, въз основа на установена кореспондениция на сина и която и „прозвучало като някакъв радикален ислям“. Този свидетел е провел няколко срещи с подсъдимо лице, от които установил интерес у него към химията и взривовете. Този свидетел дава показания от които се установява, че подсъдсъдим е гърмял накакви бомбички по река М.. Свидетеля не е проявил по задълбочен интерес към подадената от родител информация за радикализиране / не е виждал кореспонденцията която се е явила притеснителна за родителите/. Но пък от друга страна дава оценка, че според него хората с които подсъдими е комуникирал са били „обиграни и са работили по някаква схема, по някакъв начин да го привлекат за нещо с този негив интерес“, като определя и целта на тези лица, да бъде привлечен подсъдимия. Въпреки, че заявява, че подсъдим не му е споделил кои са тези хора с които е комуникирал, свидетеля дава оценка че това са хора от радикален ислям, като така дадената оценка се позовава на информация за конкретни действия и поведение на самото подсъдимо лице. Горното би могло да се обясни с факта, че същият е провел няколко срещи с подсъдим, установил е данни за привличане на подсъдим лице към радикален ислям / извод който самият свидетел прави/. Не следва да се подценява и оценката която дава след като е разбрал от медии, че подсъдим е задържан, тъй като заявява, че в него не са възникнали питания във връзка с какво е задържан.

Показанията на св.Н. са свързани с обстоятелства относно къде и като какво работи и какви химически продукти се продават от фирмото. Свидетеля има ясен спомен за отправеното и запитване за закупуване на концентрирана сярна киселина, като за целта свидетеля си служи и с данни съхранени в мобилния и телефон. Сочи и номера на мобилен телефон от който е генерирано това съобщение, който е идентичен с телефонни номер използван от подсъдимо лице. Св.Н. заявява , че не е отговирила на това съобщение.

Съдътъ приема, че за изясняване на настоящето производство съществени се явяват и показанията на двамата родители на подсъдимио лице. Тези свидетели не се възползват от правото си по чл. 119 от НПК и е приемат да свидетелстват, като по въпросите по чл. 121, ал. 1 от НПК не заявяват изричен отказ, че няма да дадат отговор, като в своите показания те са длъжни да изложат събитията такива, каквито са били проявени в действителност. Текстът на чл. 121, ал. 1 от НПК не дава правото на свидетели да излъжат или да премълчат факти и обстоятелства, които уличават кръга от лица по чл. 119 от НПК. Съдът се дивери на показанията на св.П. в които описва семейната обстановка, интересите на неговия син към растения, което наложило и използване на таванско помещение на тяхна съседка- св.К.. Свидетеля заявява, че са установили промяна в поведението на техния син, който определя от 4-6 месеца назад във времето. Първоначално промяната в поведението на неговия син се изразявала във вдигане на кръвно, спрял на излиза с приятели, да комуникира с родителите си, спрял да се гледа телевизия. След като подсъдими спрял да яде и мусака тъй като била със свински месо, свидетеля е взел телефона му и се натъкнал на комуникация на английски език с „предполагаеми арабски типове“. Относно клиповете в телефона на неговия син родителя заявява, че не е в състояние да ги изгледа отново, като именно и заради това негивият син е бил каран от тези лица да приема успокоителни хапчета „К.“, „Д.“, „ Х.“. Родителя заявява, че не го е виждал да пие тези медикаменти, но ги е намерил. Свидетеля описва и начина по който неговият син се е снабдявал с посочените медикаменти, което от своя страна кореспондира с наличната по делото интернет комуникация на подсъдими с лица относно доставка чрез куриерски  фирми. В кореспонденция с други гласни доказателства са твърденията на св.П., че е гледал клипове, в които се гърмят бомбички. Подрепа на тези факти се съдържат и в компютърно техническата еспертиза, в която е посочено, че в раздел видео в телефона на подсъдим са налични такива клипове. Съдът кредитира показанията му и в частта в която заявява, че до преди промяната в поведението на неговия син, лично му е закупувал химически вещества / без да сочи какви /. Но от друга страна така изложеното от свидителя, не кореспондира със заяявеното, че при извършения оглед в тавански помещения не са намериин взривни вещества. А това от своя страна оборва с категоричност и заявеното, че всеки ден преди описанаото действие по разследване се е качвал в таванските помещения, тъй като, ако това е било така, не би могло да се обясни как не е видял описани и намерили отражение в изготвен фотоалбум предмети / раница снабдена с проводници и прекъсвач, тръбна бомба, импоровизирано взривно устройство-саксия обвита с опъковачно тиксо и др./, както и химически вещества които са в значителен обем и количества. Не кореспондират с обективната действителност изводите на св.П., че намерените вещества няма как да гръмнат, че не са взривни вещества. Като това му твърдение е в ярко противоречие със заключенията на приетата по делото пиротехническа експертиза. Свидетеля П. заявява, че във връзка с интересети на неговия син към отгледване на растения е взел и съседно таванско помещение което да се ползва от него, което обстоятелство не кореспонидира с останал доказателствен материал. В протокола за претърстване и изземване и приложен фотоалбум към него е видно, че такива растения са установени единствено в таванско помещение №*, докато в таванско помещение №* не е било налично и едно растение. Като при тези обстоятелства свидителя не дава правдиви показания, как след като се е качвал по негови думи „всеки ден“ в помещенията, не е установил, че в другото тавански помещение не се отглеждат никакви растения от неговия син, като не се дава правдив отговори това обстоятелство не го ли е провокирало да провери с какво се занимава сина му.

Показанията на св.П. /майка на подсъдим/  кореспондират с изложеното от страна на св.П. факти относно семейната среда, настъпилата промяна в поведението на нейни син и установеното съдържание в мобилния му телефон. Св.П. заявява, само нейния съпруг е гледал клиповете, които свидетеля определя като „нещо много страшно“. Майката на подсъдим възпроизвежда и информация от последващите разговори с техния син, който е бил карана да се откаже от родителите си и да не ги слуша, а да прави това което му се каже. Свидетел П. описва и срещите си с двамата писхиатри /св.К. и св.Т./, като показанията и намират подкрепа в тези гласни доказателства. Св.П. се спира и по подробно на раждане и провеждано лечение на третото родено в семейството дете. Показанията на майката на подсъдим идват и да опишат и настояшето поведение на нейния син, който намира, че благодарение на проведено лечение е стабилизиран, занимава се активно със спорт. Като горните факти сочат на едно пълно възстановявавен в социални функции на нейния син. Това последно поведение е залегнало и в заключенията на психиатрични и психологични експертизи.

Следва поведението на двамата родители, без да се подлагат  на анализ и оценки от страна на съда, във връзка с установените факти относно подсъдимо лице, да се посочи тяхната роля като фактор който е препятствал давлението на подсъдимо лице с оглед неговата трайна радикализация от лица от арабски произход. С първоначално предпириетите от тях действия, срещи с психолози, разговори в семейството са спомогнали подсъдим да преустанови комуникацията с тези лица и се завърне към нормалния си живот / като последното е протекло във времето за няколко месеца/. Тук безспорен факт е, че семейната среда е била и подкрепяща в хода на провеждани срещи с психолози и пълното възстановяване на подсъдими към активния му социален живот към момента на разглеждане на делото в неговата съдебна фаза. Друг безспорен факт е, че благодарение на техните усилия са уведомени и правоохранителни органи, като последните първоначално са проявили неразбираемо бездействие, до момента в който е проведена среща на бащата с двамата служители на ДАНС и посещението им на тавантските помещения.

Дори и в случаите, когато свидетелят не се е възползвал от правото си по чл. 119 от НПК и е приел да свидетелства, а по въпросите по чл. 121, ал. 1 от НПК не е заявил изричен отказ, че няма да даде отговор, в своите показания той е длъжен да изложи събитията такива, каквито са били проявени в действителност. Наказателната отговорност за лъжесвидетелстване не отпада по силата на процесуалноправната норма на чл. 121 от НПК, когато свидетелят преиначава възприетите от него факти или ги премълчава. Текстът на чл. 121, ал. 1 от НПК не дава правото на свидетеля да излъже или да премълчи факти и обстоятелства, които уличават кръга от лица по чл. 119 от НПК.Дори и в случаите, когато свидетелят не се е възползвал от правото си по чл. 119 от НПК и е приел да свидетелства, а по въпросите по чл. 121, ал. 1 от НПК не е заявил изричен отказ, че няма да даде отговор, в своите показания той е длъжен да изложи събитията такива, каквито са били проявени в действителност. Наказателната отговорност за лъжесвидетелстване не отпада по силата на процесуалноправната норма на чл. 121 от НПК, когато свидетелят преиначава възприетите от него факти или ги премълчава. Текстът на чл. 121, ал. 1 от НПК не дава правото на свидетеля да излъже или да премълчи факти и обстоятелства, които уличават кръга от лица по чл. 119 от НПК.Дори и в случаите, когато свидетелят не се е възползвал от правото си по чл. 119 от НПК и е приел да свидетелства, а по въпросите по чл. 121, ал. 1 от НПК не е заявил изричен отказ, че няма да даде отговор, в своите показания той е длъжен да изложи събитията такива, каквито са били проявени в действителност. Наказателната отговорност за лъжесвидетелстване не отпада по силата на процесуалноправната норма на чл. 121 от НПК, когато свидетелят преиначава възприетите от него факти или ги премълчава. Текстът на чл. 121, ал. 1 от НПК не дава правото на свидетеля да излъже или да премълчи факти и обстоятелства, които уличават кръга от лица по чл. 119 от НПК.Дори и в случаите, когато свидетелят не се е възползвал от правото си по чл. 119 от НПК и е приел да свидетелства, а по въпросите по чл. 121, ал. 1 от НПК не е заявил изричен отказ, че няма да даде отговор, в своите показания той е длъжен да изложи събитията такива, каквито са били проявени в действителност. Наказателната отговорност за лъжесвидетелстване не отпада по силата на процесуалноправната норма на чл. 121 от НПК, когато свидетелят преиначава възприетите от него факти или ги премълчава. Текстът на чл. 121, ал. 1 от НПК не дава правото на свидетеля да излъже или да премълчи факти и обстоятелства, които уличават кръга от лица по чл. 119 от НПК.Обясненията от страна на подсъдимо лице, дадени по реда на НПК, следва да бъдат преценявани внимателно, като се отчита факта, че обясненията освен доказателствено средство по делото са свързани и с упражняване на правото на защита на подсъдим. Подсъдимо лице реално отказва да дава обяснения, като заявява, че младата му възраст е допринесла да се подведе и допусне грешка, но не е желаел да извърши престъпление или нарани някого. Не са налични предпоставките по чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, касаещи  прочитане обясненията на подсъдим от досъдебното производство,тъй като лицето се е възползвало от правато си да не дава такива. Реализирайки правото си на последна дума, моли да бъде оправдан.

Фактическите изводи на съда почиват и на приетите, по реда на чл. 282, ал. 1 НПК и чл.282, ал.3 от НПК, съдебно - технически и съдебни експертизи, приети след изслушване на вещите лица. Изводите на съда се допълват от, приобщените по реда на чл. 283 НПК, писмените доказателства. Към писмените доказателства съдът приобщи писма ДАНС № Т*г. и № *. Справките касаят анализ на връзки от IP адрес предоставен за ползване на семейството на подсъдим и адресите към които са регистрирани крайни IP адреси, които са относими към предмета на настоящето дело. Те макар и косвено обясняват поведението на подсъдимия свързано с неговите интереси към исмяла, военните действия на И.Д.  и приготовление на взривни вещества. Източник на тези справки е официален държавен орган, който има функции по опазване на сигурността на държавата, поради което съдът приема, че така получената информация отговаря на изискването на чл. 104 НПК "доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс". Именно и за това, с оглед предмета на доказване в наказателното производство тези справки се явяват  относими. Като тук многоличието  по вид доказателствени средства допълват фактическата обстановка, очертават поведението на подсъдим П.  и елементите от фактическия състав на престъплението, за което е обвинен.

Съдът възприе и кредитира заключенията на вещите лица като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Експертизата е способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания, като същата не съставлява средство за установяване на доказателства. Доказателствената сила на експертното заключение не предпоставя неговата задължителност за съда, като в случаите на несъгласие с отговорите на експертите, съдът е длъжен да се мотивира защо това е така. Фактически изводи на съда се подкрепят и от събраните веществени доказателства. Това са не само техническите носители на информация: таблет, телефон, взирвни вещества/подробно описани в диспозитив на обвинение/, знаме на И.Д., раница-представляваща самоделно взривно устройство, но и иззетата литература от подсъдимия. Всички те са послужили за изготвяне на съдебни експертизи. При изследване на техническите носители на информация са установени контактите на подсъдимия с лица от арабски прозход от целия свят. В основата на тези контакти подсъдимия е провеждал разговори и събирал информация не само за ислямската култура, обичай, но и за И.Д. и провежданите от последната терористични атаки както в Близкия изток, така и в Е..

В тази насока са заключенията от изготвените компютърно - технически експертизи. Обект на изследване са веществени доказателства предадени с Протокол за доброволно предавене от  05.06.2019г. от св.П. /родител на подсъдимия/, а именно: таблет Алкател и мобилен телефон марка Айфон / с парола за достъп/. Задачите са били поставени с цел проверка на съдържащата се информация като са били изследвани всички приложения за комуникации. При прегледа на съхранените изображения на използвания мобилен телефон от подсъдимо лице са установени множество екранни снимки на резултати от търсения в интернет, свързани чат проведен в групата „Учители по химия“, като същият е иницииран от профил с потребителски имена „ Д. М. “. В съхранените изображения в използван от подсъдими мобилен телефон са и „Наръчник на младия терорист /бомби вичко/“, с описание за изработка на  „тръбна бомба“ и коктейл “М.“, изображения на лидери на терористични групи, връзки към сайтове съдържащи ислямска пропаганда, използване на пиротехнически средства за направа на самоделни взривни устройства.

Компютърно - техническа експертизата е предоставила обилна информация за комуникациите на моб.тел. Айфон с номер * с потребител М.П. и зиползвана програма за незабавна комуникация Вайбър. Предоставена е и информация за използвано приложение Телеграм с потребител А.А.х / име което се асоциира  подсъдимия П./. В това приложение са установени няколко канала свързани с дейността на И.Д. и проповядване на ислям. Експертизата е подкрепена с разпечатка на изображения и видеоклипове, както и ключови думи използване за търсене в интернет пространството извлечени от мобилния телефон. От прегледа на изображенията и видеоклиповете се установява, че в тях се съдържат бойни дейстдвия, убиства на хора и обезглавявания. Показанията на св.П. за установеното от него съдържание в телефона на неговия син, касаят именно тези изображения свързани с насилие и отнемане на човешки живот, явно несъвместим с цивилизационния модел на поведение в настоящето общество. Компютърно-техническа експертизата е изготвена и относно съдържанието на таблет Алкател, като е установено, че в същият е инсталирана програма за незабавна комуникация Вайбър, като потребителя /подсъдими П./ е излязъл от нея, като не може да се извлече комуникация от същата. Вещото лице е използвал софтуер с който е установено изтрири файлове, като са били възстановени снимки и видеофайлове свързани с изготвявен на взривни вещества, бомби, оръжия, военни действия на И.Д.. Вещото лице е установило също, че подсъдимият е посещавал сайтове, където е търсил информация, чрез използване на ключови думи: мръсни бомби, шрапнелни бомби, раници бомби, колани с експлоазиви, взривни жилетки на самаубийци, И.Д., радикален ислям. Четени от подсъдимо  лице са статии, свързани с действията и напредъка на Илямска държава във водени воени действия. При това вещото лице е установил кореспонденция, касаеща религиозни и светски въпроси на исляма.Четени са статии, свързани с атентата в Сарафово, извършен от терорист –самоубиец с раница –бомба.

За наличната информация в двете мобилни устройства е бил възложен превод на установена комуникация, като от същата се установява съдържание на военни бюлетини свързани с действията на И.Д. на териториите на Близкия изток, Афганистан и Е.. Извършен е и превод на комуникацията с лице от арабски произход в която подсъдими търси информация за присъединяване към И.Д., в която заявява, че е започнал и своята подготовка снабдявайки се с взривни вещества и провеждана тренировка. Част от съдържанието на извършен превод касае и описание на приготвяне и синтез на нитроглицеринов синтез, триацетон трипероксид, циклонит/ мощен експлоазив/, разтвор на амониев нитрат. Характерно се явява обстоятелството, че ситнеза на така посочените взвирни вещества се състои от компоненти който подсъдимо лице е набавял и държал в ползваните от него тавански помещения.

Предадената с протокол за доброволно предаване от дата 05.06.2019г от св.П. /родител на подсъдимия/,  литература и знаме на И.Д. са били подложени на изследване от експерт в областта на знанията от академичното писане, ислямознание, арабска история и национална сигурност. Тя е приета след изслушване на в. л. В.. От заключението на в.л. В. /том 3/ се прави уточнение на конкретни понятия като „ война, джихад, ислямски фундаментализъм, фундаментализъм“. Предмет на изследване е и знамето на И.Д. намерено в използваното от подсъдимо лице тавански помещение, като е извършен превод на български език и дадена историческа оценка на използване на знамето в исляма. Относно това знаме, вещото лице сочи, че в редица европейски страни е забранено публичното използване на този символ. Относно изследван обект- книга със заглавие „ И.Д.  и преначартаването на близкия изток“, вещото лице сочи, че същата не съдържа послания, които могат да бъдат изплозвани в насока разпространение на радикални концепции изповадвани от „И.Д.“. Книгата не съдържа текстове с директно, индиректно или скрито  психологическо въздействие в радикална насока. Като относно така цитираната литература, съдът намира, че същата следва да се отнесе към засиления интерес на подсъдимо лице към ислямската религия, което обстоятелство е безспорно свързано и с приемането от негова страна на мюсюлманско име, спазване на религиозни празници и приемане на забрана за прием на определени храни. Именно познанията относно ислямската религия са дали на подсъдим и познанията които е ползвал при комуникацията си с неустановеното лице от арабски произход.

Личността на подсъдимия е била изследвана в приети експертизи, след изслушване на експертите. Експертите са заключили, че подсъдимия не страда от същинско психологическо заболяване, което да може да се приравни към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 НК. Установени са особености типични за неговата личност, които не оказват влияние върху съзнанието му. Няма данни той да е страдал от такова разстройство и в миналото, включително и към инкриминирания период. Личността му не показва белезите на дисхармония, в случая не се касае за разстройство на личността /психопатия/. Психичното му състояние му позволява правилно да възприема фактите, имащи значение по досъдебното производство и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Също така той притежава годност да участва в наказателния процес, пълноценно и да носи наказателна отговорност. СПЕ сочат, че деянието не е извършено поради лекомислие или увлечение от страна на подсъдим, което от своя страна дава отговор на заето становище от защитата, че действията на неговия подсъдим са били продиктувани именно от такива подбуди. Характерно в настоящето производство се явява факта, че на досъдебно производство са били назначени две комплексно психиатрични  и психологични експертиза, след което е назначена и една единична психологична експертиза. С назначаването на повторна експертиза първото заключение губи доказателствената си стойност като годен способ за проверка на доказателства и съдът не може да се позовава на съдържанието му при установяването на релевантните за обвинението факти, както и няма задължение да съпоставя двете експертизи, тъй като на анализ подлежи само последващата /повторна/ експертиза. Първата КСППЕ е възложена на вещи лица П. и Д., които са изготвили заключение на дата 06.06.2019г /т.2,л.96-105 ДП/. Непоследствено на следващия ден е назначена петторна КСППЕ на подсъдимо лице, чието заключение е изготвено на дата 23.06.2019г. В хода на съдебно дирене е устоновено, че едно от вещите лица изготвил заключение в петторната КСППЕ, а именно в.л. К. е починола, което е наложило замяната му с в.л. З.-специалист по клинична психология. В изслушано и прието заключение на петторна КСППЕ, вещите лица заявяват, че поддържат даденото заключение, в което се сочи, че подсъдим не е извършил деянето поради лекомислие и увлечение, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В заключението си вещите лица са отчели присъщата емоционална незрялост и склонност към търсене на необичайни занимания и експериментиране от страна на подсъдим, но вещите лица не дават отговор „ необичайни занимания и експериментиране“ със взривни вещества /така описани в диспозитив на повдигнато обвинение/, кога и при какви обстоятелства биха се счели за обичайни занимания за едно непълнолетно лице, още повече, че вещите лица дават своята оценка за поведението на подсъдим след деянието/когато е извършено и самото изследване/. При задедени въъпроси от страна на съда / след изчерпване на тази възможност от страните/ , в.л. Г. заявява, че  подъсдим се е намирал в едно преходно състояние, което ако е било доведено до край е могло да се извърши акт на терор. Това становище намира подкрепа в отговор на съда даден от страна на в.л.Б., в който заявява, че би могло да се допусне, че „ ако бяха довели нещата до край може да го направи“.

В изслушано и прието заключение на съдебно психологична експертиза от в.л. К. /т.10, стр.63-104 ДП/ се установява, че вещото лице освен проведени беседи с подсъдимо лице, запознаване със събран доказателствен материал на ДП е обсъдил и заключението на КСППЕ /петторна/. В това заключение вещото лице приема два варианта свързани с поведението на подсъдим насочено към извършване на терористични цели. Наличието на варианти в експертното заключение, които съответстват на различни фактически възможности, съдът пирема, че не представлява само по себе си противоречие на доказателствените материали, подлежащо на задължително обсъждане в мотивите на присъдата съобразно чл. 303, ал. З НПК, след като една от тези фактически възможности е възприета от съда като отговаряща на обективната истина въз основа на доказателствата, установени чрез предвидените в процесуалния закон доказателствени средства. Съдът намира, че следва да намери подкрепа заключението в което вещото лице е посочило, че у подсъдимо лице е налице висок риск от извършване на терористични действия, които се явяват следствие от целенасочено поведение и нагласи у него, целящи постигане на терористични цели. Налице са голям спектър от фактори които са допринесли за това поведение у подсъдим, като част от тях се коренят в липсата на разбиране, на подкрепяща семейна среда към него момент, които са допринесли за неговата радикализация, която е достигнала своя критичен интензитет към май месец на 2019г./видно от чат кореспонденция и търсения в интернет пространството/. Горното не би могло да се твърди, ако бе лишено от здрава основа. А същата се съдържа в събрания по делото доказателствен материал:както гласни, така и писмени доказателства.

Обект на изследване, чрез ДНК експертиза са били вещи на подсъдимия, открити в тавански помещения 14 и 16. Приетата е в хода на съдебното следствие изготвената ДНК експертиза на досъдебното производство / неоспорена от страните/. В заключението на вещите лица се установява, че за част от изследваните обекти, а именно:оранжева горелка“ Prof “, горилка със сн пластмасов резервоар „ Providus Technic „ и отвертка тип „звезда“ са налични смесен клетъчен материал от две или повече лица, коиот са имали контакт с обектите, с невъзможност за извеждане на индивидуални генетични материали. Относно изследван обект „ пинсета“ е нилично съвпадение между демонстрираните алели при съответно изследваните генетични маркери при следите от биологична материя-епителни клетки по обект “ пинсета“, които произхождат от подсъдимо лице. В заключениет осе сочи, че от получените резултати не може да бъде изведен генетичен профил от друго лице контактувало с изследваните обекти. Това заключение идва да подкрепи факта, че пинсетата е била ползвана от страна на подсъдимо лице, като следва да се посочи, че същата е със специфични външни размери-дължина 30 см. Логично е нейната употреба да е била свързана с приготвянето на взривни смеси от страна на подсъдимо лице. В контекста на казаното, защитата не оспорва държането на взривни вещества от страна на подсъдим, което кореспондира с факта, че получаването на взривни смеси е процес до който се достига след тяхна обработка и смесване в строго определени пропорции.

        В заключенията от изготвена по делото комплексна пиротехническа експертиза обект на изследване са иззетите от тавански помещения * и * химически вещества и предмети. Изследваните обекти са стриктно изброени, между които се открояват: самоделно взривно устройство/ тръбна бомба/ изготвена да се задейства по електрически способ, самоделно изготвени взривни смеси от амонием нитрат и дизелово гориво, пиротехнически смеси и устройство, импровизиравон взривно устройство, прекурсори при получаване на домашно произвеждани взривни вещества:триацетонов трипероскид и хексаметилентрипероксид диамин. / начина на проготовление на тези взривни вещества е описано в посещаваните от него сойтове/. Заключението на вещите лица сочи, че  за всички установионе взривни вещества, изготвени взривове и пиротехнически устройства са извършени моделни експерименти, като всички са били годни за употреба по предназначение.

Състава на престъплението по чл. 108а НК е основния текст в НК за престъплението тероризъм. Тъй като не всяко престъпление, което посяга на гражданското население е тероризъм по смисъла на чл. 108а НК тези от тях имащи значение са изчерпателно посочени в текста. Съществуването на международни актове, които се занимават с въпросите засягащи явлението тероризъм и мерките за противодействие на световната общност съдържат отговор на въпроса поставен от защитата на подсъдимия. Тероризъм е всяко действие, независимо в коя държава е извършено, щом се извършва с целта и за постигане на съставомерните резултати. Те са описани в международните актове и правната норма на НК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно по делото, че се установяват признаците на престъплението по чл. 108а, ал. 1, вр. чл.339, ал.1 от НК, фигурират като частни и общи съставомерни признаци.

За да се даде отговор на твърденията изложени от страна на защитата в  пледоарията, защо не се възприемат доводите за липса на състав на престъпна дейност по чл.108а НК, следва да се даде определение на термина „радикализация“ и има ли такъв процес който се наблюдава в поведението на подсъдимо лице към момента на деяние. Понятието „радикализация” ” не се използва в българското право, поради което то няма и легално определение. Въпреки липсата на общоприето определение за радикализация, водеща до прояви на насилие, се приема, че тя е обусловено явление, както от социологически, политически, идеологически и психологически фактори, които имат еднакво важна роля. Радикализацията се разбира най-общо като „процеса, чрез който отделно лице възприема радикални възгледи по отношение на статуквото”. Радикалните позиции се характеризират с „растяща готовност за осъществяване и подкрепа на съществени промени в обществото, които противоречат на или представляват непосредствена заплаха за съществуващия обществен строй”. Насилствената радикализация е налице,  когато някой предприеме следващата стъпка и използва насилие в подкрепа на възприетите радикални възгледи. Определена група приемат, че радикализацията е „ процес на възприемане на екстремистка система от вярвания, включително готовността да се използва, подкрепя или подпомага насилието като метод за постигане на обществена промяна ”. Радикализацията, която може да води до насилие, се възприема като сериозна заплаха за демократичните системи, човешките права, безопасността на гражданите. Наличната социална среда на определено лице, безспорно  допринася за неговата радикализация. Като тук съществена се явява семейната и образователната среда, които играят важна роля в процесите на радикализация. В настоящето производство след раждане на третото дете в семейството е налична липсата на здрава подкрепяща семейна среда е  допринесло непълнолетния подсъдим към по-лесна манипулируемост и склонност към търсене на новости и уязвимост към механизма на много интензивно предоставяне на информация. В тази насока са налични и изследвания които установяват, че настоящето младо поколения все по-често търси отговор в интернет търсачки и сайтове, като заобикалят информацията от независими източници или трети страни. Онлайн комуникационните технологии улесняват и засилват терористичната пропаганда и разпространението на екстремизма. Терористите използват социалните медии и тъмната мрежа, за да радикализират, набират, подбуждат към насилие и улесняват извършването на терористични нападения. Приложенията за криптирани съобщения, като Telegram, се използват широко за разпространение на терористична пропаганда. Именно и такава е била насоката на поведение у подсъдимото лице, използвайки и това интернет приложение. Поведението на подсъдим е търпяло развитие именно в тази насока, проявни форми на това поведение са свързани не само със своите външни белези: затворил се в себе си, не общувал с приятели, не излизъл навън, не гледал телевизия, спрял да приема определени храни които са забранени в исмяла, но и вътрешни такива, свързани с адаптираното му възприятие относно видеоматериали касаещи извършвани екзекуции от страна на ИД срещу „неверници“, активната му комуникация с лицето от арабски произход. От последната безспорно се установява, че подсъдими е активната страна, търсещ начин за приобщаване към терористичната страктура ИД, проявяващ интерес не само към взривове, но и към тяхната изработка. Относно генезиса на радикализиране не следва да се пренебрегва и становището което е заел в.л.Г. и в.л.Б. в о.с.з. като на въпрос на съда са отговорили, че  подсъдимия се е намирал в едно преходно състояние, което ако е било доведено до край би могло да доведе и до проява на терористичен акт, както и че  ако бяха довели нещата до край е могъл да извърши такъв акт.

Като тук следва да се изтъкне ролята на родителите на подсъдим, които с активната си намеса и то благодарение на това, че са получили представа за съдържанието в ползвания от сина им мобилен телефон/ състояние на зивисимост от контактите в интернет пространството с лица от арабски произход,ведеоклипове с насилие/, това поведение е било преустановено. Дори и относително късна, намесата на родителите е изиграла основна възпираща роля в процеса за преустановяване процеса на радикализация на техния син. Не бива да се спестява и факта, че ако бащата се е качвал в таванските помещения всеки ден, както той твърди, не би могло да остане извън неговото полезрение многото и в количествено отношение натрупани химически вещества, както останалите самоделни взривни устройства, саксия с взривно вещество и поразяващи елементи в нея пирони и ламарина,  както и раницата снабдена с жици и прекъсвач. Така посочена вещ, видно и от фотоалбума приложен към протокол за претърсване и изземване от таванско помещение №* е с жици, които са с различни цветоте и разположени извън раницата. Не следва да се игнорира и факта, че цялата дейност на подсъдимо лице е осъществявана при строга канспиративност:  комуникация чрез приложения за криптирани съобщения, като Telegram, профил в социална мрежа Ф.- като от общо 11 броя регистрирани 9 от тях са преханати, следене от страна на подсъдим на канали свързани с дейността на ИД и проповядвания в тях исмял, запознаване с „Наръчник на младия терорист /бомби вичко/“, с описание за изработка на  „тръбна бомба“ и коктейл “М.“, връзки към сайтове съдържащи ислямска пропаганда, използване на пиротехнически средства за направа на самоделни взривни устройства. В комуникацията си с лице от арабски произход, подсъдими търси канали за връзки които са защитени…. Като тази информация навежда на извода за наличие на един траен интерес у подсъдими свързан с развитие на умения за изработка на сомоделни взривни устройства.

Като това му поведение е съпроводено и с отчуждаване от семейна и социална среда, приел мюсюлманско име А.А., заявено желание за присъединяване към ИД, споделяне в Telegram, че купува и получава материали за изготвяне на експлоазиви и започва тренировка. Като тук следва да се отбележи, че тези Telegram съобщения  се асоциират с телефонен номер ***-собственост на подсъдими лице. Изследването на останал доказателствен материал налага извода, че написанато от него, че купува и получава материали за изготвяне на експлоазиви и започва тренировка не е без основание, като не може да се приеме и като чисто деклеративно пред лицето от арабски произход, тъй като по делото се доказа както закупуването на различни химически вещества, изготвянето на самоделни взривни устройства, така и опитите които е извършвал извън територията на гр.П.. Не би могло да се счита, че тези опити следва да се третират като безобидни, присъщи на едва ли не на всяко подрастващо дете / каквито доводи се извеждат от разпита на родител на подсъдим-св.П. / или като такива провокирани единствено от интереса му към химия / каквито твърдения се застъпват от защитата/. А това е така, щото, ако поведението на подсъдим е било провокирано единствено и само от такива подбуди, то нито защитата, нито негов родител дават логично обяснение за тяхното количество, което според показанията на разпитани свидетели от Ф. групата „Учители по химия“,  тяхното количество многократно надвишава необходимостите за едно училище, при това за няколко години напред. Защитата не дава отговор и на въпроса относно намерената на таванско помещение /раница с проводници, прекъсвач и часовник/, как би могла да послужи и какво е нейното място в засиления интерес на подсъдимия към науката-химия. Тук е необходимо да се посочи, че интереса на подсъдим е бил насочен и към атентата в С.-извършен от терорист самоубиец, който е използвал аналогичен атрибут/ самоделно изработена раница-бомба/. Като дадни за проследяване на тази информация се съдържва в посетени от него сайтове. Защитата не дава отговор и на въпроса, как би могло наличието и на бяла пластмасова саксия с формата на пресечен конус с размери Ф160 - долна основа, Ф210- горна основа и височина 180мм, обвита с кафяво опъковачно тиксо и прозрачно найлоново фолио, състоящо се от взривно вещество - самоделно изготвена взривна смес от амониев нитрат и дизелово гориво с маса 1850гр., контейнер - два пластмасови съда и поразяващи елементи - пирони и ламарина, би могло да се обясни със засилен интерес у подсъдими към химия и безобидни бомбички присъщи на подрастващо поколение. Наличието на такъв обект /безспорно доказан като самоделно взривно устройство/, с поставени в него поразяващи елементи-пирони и ламарина, съдът приема, че далеч надхвърля чисто младежки увлечения към „бомбички“. Наличието на поразяващи елементи- пирони и ламарина имат предназначение при детониране да нанесат поражения на заобикаляща среда/ най- често  жива сила/, за нанасяне на възможно най-много поражения. Аналогични теророистични действия са били предприемане на територията на Е., при които са използвани взривове пълни с пирони: атентат в Брюксел /22.03.2016г./,в  град Лион от 24.05.2019г.и много други. Евентуалното детониране на такъв род бомба би всяло у населението силно чувство на безпокойство, предизвикано от опасност, което води до объркване, паника, тревога, суматоха и уплаха. Дори и да няма пряка връзка с настоящето производство следва да се посочи, че на 22.03.2016г.в столицата на Белгия е открита бомба с пирони. Установено е, че бомбата е същата, която е използвана при атентата същият ден като са загинали 34 души, а други над 230 били ранени, някои от тях са в критично състояние. Местни медии са съобщили, че разследващите намерили също химикали и знаме на групировката И.Д.. От горните примери се установява една пряка връзка на използваната от терористични структури технология, но и обвързаността с една конкретна структера -И.Д.. Аналогични предмети и взривни устройства са намерени в изплозваните от подсъдим тавански помещения, което идва да затвърди убеждението, че същият е бил подложен на радикализиране, което безспорно е намерило отражение в неговото поведение. Дори експериментите със взривове извън територията на гр.П. да са били с малък коефицент на използвани вещества, то е логично това да е така, тъй като същите се явяват един вид „обучение“ на терен, а и детониране на взрив с по голям интензитет би предизвикал любопитсво и интерес относно произхода на взрива. Проследявайки чат комуникацията на подсъдим, видно от приетата компютърно техническа експертиза/т.4/, предмет на изследване е бил таблет Алкател, както и мобилен телефон Айфон /предадени с протокол за доброволно предавен от св.П./, наличната потребителска информация е извлечена и записана в отделни файлове. Вещото лице с помощта на софтуер е възстановил изтрити файлове на снимки и видео клипове. Съдържанието на извлечени и записани файлове от двете мобилни устройства използвани от подсъдимо лице са били предмет на извършен превод на български език. Като тази налична информация в пълнота е била и предмет на обсъждане в експертизата на вл. К./т.10/.В заключение изследвайки психологичния профил на подсъдим вещото лице се спира на две възможни хипотези, като тази тоято съдът намира ,че следва да бъде кредитирана е свързана с факта, че подсъдим целенасочено е търсил и осъществявал контакт с лица които отношение към терористични организации  и са допринесли за неговата радикализация. Тук вещото лице застъпва и становището, че у подсъдим е налице високо наво на радакализация и риск от извършване на терористични действия. Съдът кредитира и становището на вещото лице което е отчело и поведенческата промяна у подсъдимо лице към момента на извършване на експертното изследване, а именно връщане към обичайните му занимания и отричане от радикални идеологии. Като последното намира подкрепа и в становището на вещи лица изготвили петторно експертиза.

Основният спор в настоящото производство е съсредоточен върху авторството на деяние по чл.108а от НК, като тезата на държавното обвинение е, че това деяние безспорно е доказано, докато защитата поддържа, че деянието не осъществено както от обективна, така и от субективна страна, като се застъпва становище, че не се спори единствено относно авторство на деяние осъществяващо признаците на престъпление по чл.339 от НК.

Подс. П. като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в качеството на извършител е осъществил състава на чл.108а,ал.1 от НК. На първо място, подс. П. е годен субект на наказателна отговорност. Същият, макар и непълнолетен към момента на извършване на престъплението, е бил на 16 навършени години и не е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Както тогава, така и понастоящем, е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

След анализ на събраните доказателства, съдът приема, че от обективна и субективна страна подсъдимия П. е осъществил състава на престъплението по чл. 108а ал. 1 НК. От обективна страна подсъдимия е придобил и държал самоделни взривни устройства и вещества, с цел да създаде смут и страх в населението при реализиране на терористичен акт. От субективна страна, съдът приема, че по делото е доказано, че подсъдим е имал за цел да осъществи съсътав на престъпление по чл. 108а, ал.1 НК- тероризъм. Във връзка с изискването на закона за наличие на специална цел като елемент от състава на престъплението по чл. 108а ал. 1 НК, следва да се посочи, че не е необходимо да бъде осъществен състава на престъплението тероризъм по  чл. 108а, ал. 1 НК, а още по-малко–някое от престъпленията, изброени в самата разпоредба на ал. 1 на чл. 108а НК. Достатъчно е по делото да са налице доказателства за целта от страна на подсъдим да участват в терористични действия, като  осъществява състава по чл. 339 НК. В тази връзка следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав  приема, че по делото се доказва съпричастност на подсъдим към идеологията на И.Д. и неговата радикализация, както и придобиване и държане на самоделни взривни устройства и вещества. Видно от разпечатка на ключови думи използвани в интирнет пространството, подсъдими е търсил и информация за „ радикален ислям“, т.е. същият се е запознавал със съдържанието на това понятие и е бил наясно с проповядваната от него верска теория и начина на постигане на целите на тази религиозна насоченост на исляма- верска нетърпимост и налагане на воля чрез провеждане на военни действия или отделни терористични акции. Подкрепа на гороното се съдържа и в многобройните сайтове които е следял за дейността и пропагандирането на И.Д.. Като по делото не се спори, че подсъдим е държал взривоопасни вещества, като този факт намира подкрепа и в пледоарията на неговата защита в която сочи, че безспорно тези вещества са забранени от закона. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. В съдържание на умисъла на подсъдимия е било включено както съзнанието, че държи  различни по вид самоделни взривни вещества, но и знанието, че извършва това именно мотивиран от желанието си да извършва терористични действия, като се докаже и включи в дейността на И.Д.. Въпреки непълнолетието, същият е с нормална психика, в съзнанието му неминуемо е присъствало знанието, че терористичните дейности водят до създаване на смут и страх в населението тоест, осъществени са от субективна страна всички съставомерни елементи на процесното престъпление.

Тези доказателства следва да бъдат разгледани не поотделно, а съвкупно с останалата информация от комуникацията  на подсъдим с лица от арабски произход, която съдържа освен снимков материал и множество разговори като текстови съобщения. Подсъдимия има профил в мобилно приложение Телеграм, което се е считало за най сигурно, през което е поддържал комуникация с лице от арабски произход. Харектерни се явяват фактите които сочат на безспорна ангажираност на подсъдимо лице към идеологията на И.Д. и неговата загриженост за съдбата на нейните ръководители, пример в тази насока е чат с лицето от арабски произход в приложение Телеграм които подсъдим заявява „ Чу ли добрите новини, А.Б. е жив„ . В това приложение подсъдим на дата 22.04.2019г. е изразил желение да се присъедини към И.Д. и търси възможност да се присъедини. В аналогичен чат от дата 25.04.2019г. със същото лице подсъдимия заявява, че „ сега получавам експлоазиви, правя тренировки, онлайн тренировки“, „купувам материали“. Изразеното от него безспорно намира подкрепа в отразеното в огледни протоколи наличие на взривни вещества в ползваните от подсъдим тавански помещения. Проследявайки цялата комуникация на подсъдим с това неизвество по делото лице, той е активната страна, като търси канали, клипове и групи. След началото на 2019г. търсенията на подсъдими н социалните мрежи са свързани предимно с търсене по ключови думи „ знаме на И.Д. цена“, „смяна на име, полети до С.“ и др.

В мобилното устройство ползвано от подсъдимо лице са установени и инструкции за изготвяне на самоделно взривно устройство-раница, такава е била намерена в таванско помещение №16  ползвано от подсъдимо лице. Същата представлява раница с поставени в нея проводници, акумулаторна батерия и електрически прекъсвач с прикрепена към него пиезоелектрическа запалка, която може да се използва като част от импровизирано взривно устройство.

Съдът намира, че за правилното изясняване на настоящето наказателно производство и неговата специфика, не само с оглед непълнолетната възраст на подсъдим, но и от естеството на престъпната дейност, следва да се даде едно по-пълно описание на термита тероризъм. Самото понятие “тероризъм” (от лат. terror – страх, ужас) като етимология идва от емоцията, която провокира. Затова едно от ключовите понятия за тероризма са ужасът страхът, засягащи огромен брой хора. Именно ефектът върху масовата психика и поведение е търсеното от терористите последствие от предприетите действия. Немалко изследователи смятат, че истинската цел на терористите е преди всичко да формират страх сред определени категории от населението на дадена страна или сред всичките нейни жители. Истинските обекти на терористите не са техните физически жертви, а тези, които остават живи, тъй като те ще се чувстват застрашени, нормалната им дейност ще е парализирана от страх. Разглеждан в този аспект, тероризмът използва като средство за постигане на своите цели (формиране на страх и несигурност сред населението) физическите си жертви, използва различни методи, част от които са  убийства, телесни повреди и разрушения. Оттук можем да изведем една съществена характеристика на тероризма: действията са насочени срещу цялото общество (население) на държавата, в която се осъществяват терористични актове, като се преследва създаването на страх и несигурност в него (или в отделни негови общности – религиозни, етнически и пр.), при което се проявява т.нар. синдром на последиците от насилието, намиращ проява именно в следнасилствения период, т.е. след извършването на терористичния акт. Масовото разпространение на страх като мотив движи действията на терориста и придава смисъл на неговото съществуване. В този смисъл тероризмът може да се разглежда като стратегия, основана най-вече на психологическия натиск и използвана за манипулиране на общественото мнение. Терористът извършва  безличностно убийство – в този смисъл, че не знае срещу кого и не се отнася лично към своите жертви– нещо, което не е задължително за терориста. Съществителните използвани като изпълнителни деяния на престъпление по чл.108а от НК- всяване на  „страх и смут“, като част на речта са конкретни понятия. „Страх“ е силно чувство на безпокойство, съпроводено понякога с треперене на тялото, предизвикано от опасност, заплаха, нещастие; уплаха, боязън, докато под „Смут“ следва да се разбира объркване, бъркотия, паника, тревога, суматоха, безпокойство и уплаха. Всичко изложено мотива съдът да приеме, че е подсъдимо лице е налице едно делинквентно поведение/ действия, свързани с отклонение от формалните закони/, което е намерило своя генезис в рамките на около 6 месеца, от момента на проява на заинтересуваност към дейността на И.Д., до момента на преустановяване на този интерес. Като отново следва да се подчертае, че последното е настъпило в поведението на подсъдими благодарение на неговите родители и подкрепящата го семейна среда.

По отношение размера на наказанието, което следва да понесе подс. П. съдът съобрази санкционната част на разпоредбата на 108а от НК, която предвижда наказание "лишаване от свобода от 5 до 15 години. По време на извършване на деянието подс. П. е бил непълнолетен, но навършил шестнадесет годишна възраст. В този случай следва да бъде приложена и разпоредбата на чл. 63, ал.2, т.2 от НК, която редуцира така предвиденото наказание с "лишаване от свобода от две до осем години". При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия П. съдът съобрази наличието на следните отегчаващи отговорността обстоятелства: високата обществена опасност на деянието и механизма на извършването му. Съдът прие наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: младата му възраст, продължава образованието си, чистото му съдебно минало, обстоятелството че изразява съжаление за станалото, доброто му процесуално поведение, добрите характеристични данни. Ненастъпването на съставомерните противоправни последици от деянието съдът също отчита като смекчаващо обстоятелство, както и изминалия немалък период от време на разглеждане на наказателното производство. Не следва да се подмине и факта, че след деянието благодарение най вече ярко изразената семейна подкрепа и посещения при специалисти в областта на психологията подсъдим е с възстановени напълно социални умения за комуникация, общност със семейство, приятели и подобряване на училищен успех. При така отчетените многобройни смекчаващи отговорността на подс. П. обстоятелства съдът счита, че и най-лекото предвидено за престъплението наказание, а именно лишаване от свобода за срок от две години се явява несъразмерно тежко, поради което са налице основанията за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.

При отчетените отегчаващи и смекчаващи отговорността на подс. П.  обстоятелства съдът счете, че при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание към минималния размер на визираното в санкционната част на разпоредбата наказание лишаване от свобода наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Същото съответства на обществената опасност на извършеното деяние и личността на подсъдимо лице и е от естеството да постене индивидуалната и генералната превенция.

На основание чл. 69, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното на подс.П. наказание лишаване от свобода, като за да приложи института на условното осъждане прецени, че за постигане на целите на наказанието и най-вече за неговото поправяне и превъзпитание, не е необходимо изолирането му от обществото, като в случая освен младата му възраст, тежест придоби и обстоятелството, че и към момента продължава своето образование.Материалните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК са налице и приложението на института на условното осъждане ще спомогне за постигане на целите на чл. 36 НК, с оглед решаващия извод за липса на необходимост, подсъдимият да бъде изолиран от обществото.

От приложените по делото доказателства се установява, че подсъдим  П. е бил задържан, поради което на основание чл. 59, ал. 2, вр.ал.1  от НК съдът е приспаднал от горепосоченото наказание "Лишаване от свобода" времето, през което подсъдим  е задържан по ЗМВР и НПК.

С оглед изхода на делото подсъдим П., който е признат за виновен, следва да понесе и направените по делото разноски, поради което на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът го е осъдил да заплати разноски в размер на 16 114,78 лв. направени на досъдебното производство и тези в съдебна фаза в размер на 5 665 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

Съдия: