Номер 252026.08.2020 г.Град Стара Загора
Районен съд – Стара ЗагораXII-ти граждански състав
На 26.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20205530103186 по описа за 2020
година
Делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
която против ответника М. С. С. са предявени главни установителни искове по чл. 422, ал. 1
ГПК за съществуване на вземанията за 1644.12 лева главница от невърнат кредит по договор
за стоков кредит № 345360/16.04.2018 г., с 390.54 лева договорна лихва от 20.04.2018 г. до
22.11.2018 г., с 86.16 лева лихва за забава от 20.04.2018 г. до подаване на заявлението в съда,
и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за
които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №
1691 описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд, обективно съединени с евентуални
искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането на същия ответник да заплати на същия ищец, в
случай на отхвърляне изцяло и частично на главните искове, същите вземания по него за
1644.12 лева главница от невърнат кредит по договор за стоков кредит № 345360/16.04.2018
г., с 390.54 лева договорна лихва от 20.04.2018 г. до 22.11.2018 г., с 86.16 лева лихва за
забава от 20.04.2018 г. до подаване на исковата молба в съда, и законна лихва върху
главницата от подаването й в съда до изплащането й, както и сторените по делото и в
заповедното производство разноски.
След като се запозна с исковата молба, съдът намери от една страна, че предявените с
нея евентуални осъдителни искове са недопустими, а мотивите за този правен извод са
следните:
Предмет на исковете по делото – главни установителни и евентуални осъдителни –
са все едни и същи вземания по договора за кредит, заявени като цедирани и предсрочно
изискуеми в успешно проведено заповедно производство, в което в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същите срещу ответника, връчена на
последния при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. При това положение, уведомяването му за
предсрочната изискуемост на кредита и/или за цесията, дори да е направено в хода на
настоящото исково производство – с връчване препис от исковата молба (каквото ищецът
поддържа, че следва съдът да приеме в случай, че съдът счете за нередовно уведомяването
на ответника за предсрочната изискуемост на кредита и цесията преди подаване на
заявлението за издаване на заповедта), има за последица настъпване на изискуемостта и
уведомяването му за цесията от този момент, но не променя основанието, на което са
възникнали тези вземания и е била издадена заповедта за тяхното изпълнение по чл. 410
ГПК. Поради това разликата между предявените от ищеца по делото главни и евентуални
искове е само във вида на търсената с тях защита. А въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, е предпоставка за допустимост на съединяването с една искова молба на
осъдителен евентуален иск с положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за същото
вземане, а случаят очевидно не е такъв (т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК). При него
заявеният спорен предмет, и по главните, и по евентуалните искове, е все един и същ.
Поради това е налице недопустимо съединяване на същите от ищеца с исковата му молба,
което е основание за недопустимост на предявените с нея евентуални искове (в този смисъл
и Р 135-2018-II т.о.). Поради това съдът намери, че следва да ги остави без разглеждане и
прекрати производството по делото по тях (чл. 130 ГПК). По аргумент от чл. 130, изр. 2
ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано в тази му част само от ищеца, на
който поради това следва и да се съобщи.
В останалата му част, по предявените главни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, делото не
следва да се прекратява, защото тези искове са допустими (чл. 130 ГПК). Нередовна е обаче,
защото не е подписана и не е представен документ за внесена за същите държавна такса,
исковата молба, с която са предявени (чл. 127, ал. 1, т. 6 и чл. 128, т. 2 ГПК). Поради това
следва на ищeца да се даде срок по чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняването на тези й
нередовности.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустими, предявените от ищеца А. против
ответника М. С. С. , евентуални искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането на същия
ответник, да заплати на същия ищец, в случай на отхвърляне изцяло или частично на
главните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, същите вземания по тях за 1644.12 лева главница от
невърнат кредит по същия договор за стоков кредит № 345360/16.04.2018 г., с 390.54 лева
договорна лихва от 20.04.2018 г. до 22.11.2018 г., с 86.16 лева лихва за забава от 20.04.2018
г. до подаване на исковата молба в съда на 21.08.2020 г., и законна лихва върху главницата
от 21.08.2020 г. до изплащането й, и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за
разглеждането им производство по настоящото гражданско дело № 3186 по описа за 2020 г.
на Старозагорския районен съд В ЧАСТТА МУ, по същите евентуални искове.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощника му съобщение на ищеца А. в едноседмичен
срок от получаването му, с поправена исковата молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за
ответника съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, да отстрани следните нередовности на исковата си
молба в тази й част по чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно:
1). същата да се подпише от подалият я пълномощник, защото не е подписана (чл.
127, ал. 1, т. 6 ГПК);
2). да представи и документ за внесена по сметка на Старозагорския районен съд
държавна такса за предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК в размер на 42.42 лева, защото
такава такса се държи за същите, а документ за внасянето й не е представен с нея (чл. 128, т.
2 ГПК).
УКАЗВА на ищеца, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности на
исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще й бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца само в частта му, с която
частично се прекратява производството по делото, с частна жалба пред Старозагорския
окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на същия, а в останалата му част, не
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________