Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр.
Велико Търново, 18.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря св.ф.и
участието на прокурора от ВТОП Ил. Благоев, разгледа докладваното от председателя
касационно НАХД № 10308/2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Л.Д., в качеството му на управител на „Крима
пласт“ ЕООД от гр. Свищов, срещу Решение № 260010/06.10.2020 г.
по НАХД № 89/2020 г. по описа на Свищовския районен съд, с което решение е
потвърдено Наказателно постановление № 389365-F424842/13.12.2018 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Крима пласт“ ЕООД за нарушение по чл. 42,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ бр. 80/2018 г./, издадена от министъра
на финансите, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал.
1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Релевират се
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона,
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания
по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по
силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касаторът
твърди, че обектът не е работил и не е продавал напитки на проверяващите. Претендира
се отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново, по същество, решение,
с което да се отмени наказателното постановление или алтернативно делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Ответникът по
жалбата – Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в представено по
делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски в размер
на 300 лева за юк възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
подадената жалба и правилност на обжалваното съдебно решение.
Административният
съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С Решение № 260010/06.10.2020г.
по НАХД № 89/2020 г. по описа на Свищовския районен съд е потвърдено
Наказателно постановление № 389365-F424842/13.12.2018 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Крима пласт“ ЕООД за нарушение по чл. 42,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в
размер на 500 лв.
За да постанови този
резултат съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено
извършване на нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.,
тъй като при проверка на място на 13.10.2018 г. от служители на ответника е
установено, че в обекта на касатора – Комплекс Манастирски чифлик, не се
съхранява и не се представя на проверяващите свидетелство за регистрация на ФУ.
Изложени са подробни мотиви за това, че извършеното деяние не представлява
маловажен случай. Направен е окончателен извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Настоящият
касационен състав намира решението за правилно. В оспореното решение предмет на
контрол е било НП, което санкционира касатора за нарушение на чл. 42, ал. 1, т.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. По силата на тази разпоредба лицето по чл.
3 от Наредбата със стационарен търговски обект съхранява в
търговския обект: свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД. Проверката на
служители на ответника по касация е констатирала липсата на това свидетелството
за регистрация на ФУ/ИАСУТД. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Наредбата касае
само и единствено задължението, което включва съхраняването свидетелството за
регистрация на ФУ/ИАСУТД. Изискването да се съхранява в обекта свидетелството
за регистрация на ФУ/ИАСУТД няма никакво отношение и връзка с това работи ли
обекта, издават ли се касови бонове при покупка и прочие. За това всички възражения
на касатора свързани с тези въпроси са ирелевантни за процесното нарушение и е
безпредметно да се обсъждат факти и събрани доказателства от въззивния съд във връзка
с тях.
Касае се за
неизпълнение на формално изискване за съхранение на документ в търговския
обект, което не е свързано с отчитане на приходите от продажби от този обект. Целта
на законовото изискване за съхранение в обекта на посочения документ е да бъде
гарантирана възможността във всеки един момент да може да бъде извършена
проверка за вида, техническите характеристики и експлоатационната годност на
устройството. Непредставянето до приключване на проверката на свидетелството за
регистрация на фискалното устройство означава, че същото не се съхранява в
обекта. Обратното противоречи на житейската логика. Нещо повече, нито на етапа
на въззивното обжалване, нито сега се твърди обратния факт – че свидетелството
за регистрация на ФУ/ИАСУТД се е съхранявало в проверявания обект, нито пък е
било посочено друго място на съхранение на това свидетелство. В хода на
проверката касаторът е заявил, че всички документи за обекта се съхраняват
другаде, но не е представил същите, нито е посочил конкретно къде се намират
тези книжа. При това положение остава неясно къде се е намирало и се намира процесното
свидетелство. Всъщност и до приключване на делото пред касационната инстанция свидетелството
за регистрация на ФУ/ИАСУТД изобщо не е представено. След като това е така не
може да се приеме възражението за маловажност на деянието, тъй като извършеното
нарушение нито е отстранено незабавно, нито се отличава с по- ниска степен на обществена
опасност от други нарушения от същия вид.
С оглед всичко
гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо
и съответстващо на материалния закон.
Предвид изхода на
спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски
за касационната инстанция. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да
заплати на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, но в
размер на 80 лева, като размерът е определен по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, като се
отчитат посочените там размери и ниската фактическа и правна сложност на
делото.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260010/06.10.2020г. по НАХД №
89/2020 г. по описа на Свищовския районен съд.
ОСЪЖДА „Крима пласт“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Свищов, ул. Акад. Ал. Божинов № 4, бл. 9, вх. В, ет 2, ап. 35, с
ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по приходите гр. София
съдебно-деловодни разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.