Присъда по дело №2447/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 33
Дата: 13 май 2021 г. (в сила от 28 май 2021 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20215330202447
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 33
гр. Пловдив , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
СъдебниЕленка Димитрова Златева
заседатели:Цветелина Димитрова
Куртева
при участието на секретаря Магдалена Л. Трайкова
и прокурора Цонка Иванова Караджова (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Наказателно дело от общ
характер № 20215330202447 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият С. К. М., роден на **** в гр.В., обл.В., с
постоянен адрес в с.П., обл.В., ул.“ Д.“ № ***, с адрес за призоваване в гр.В.,
обл.В., ул.“ Е.Й. I“, бл.23, ет.3, ап.39, *****, български гражданин, висше
образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН:********** за ВИНОВЕН
в това, че на неустановена дата през първата седмица на месец януари 2019г.
в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Л.
В. М. от гр.П. и с това причинил на същата имотна вреда в размер на 900лева,
поради което и на основание чл.209,ал.1 от НК, във вр. чл. 373 ал. 2 от НПК вр.
чл. 58 А, ал. 1 от НК вр. чл. 54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На осн. чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
1
наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 15-дневен
срок, считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


М О Т И В И
към Присъда № 33 от 12.05.2021 г.,
постановена по НОХД № 2447/2021 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура, град Пловдив е повдигнала обвинение против С.
К. М. с ЕГН: ********** за това, че на неустановена дата през първата
седмица на месец януари 2019г. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил заблуждение у Л. В. М. от гр.П. и с това причинил на същата
имотна вреда в размер на 900лева. – престъпление по чл.209,ал.1 от НК.
В провелото се разпоредително заседание прокурорът намери, че делото
е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Предложи, ако са налице основанията за
разглеждането на делото по някоя от диференцираните процедури да се
пристъпи към това. По време на съдебните прения поддържаше внесеният
обвинителен акт, като поиска на подсъдимия да бъде наложено наказание
ориентирано към минимума предвиден в закона, което да бъде намалено с 1/3
с оглед редукцията на чл. 58а НК и същото да бъде отложено по реда на чл.
66, ал. 1 НК.
Пострадалата Л.М. редовно уведомена за насроченото разпоредително
заседание се яви, като заяви, че щетите й са възстановени в пълен размер и
няма претенции към подсъдимия.
Защитникът адв. П. по време на разпоредителното заседание намери, че
делото е подсъдно на Съда и не са налице основания за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Поиска да бъде
сключено споразумение с представителя на държавното обвинение, но след
предоставената им възможност на страните, такова не се постигна, поради
което и съдебното следствие приключи с признаване от подсъдимия на
фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт. На съдебни прения
заяви, че неговият подзащитен е извършил деянието за което е предаден на
съд, но е осъзнал грешката си и поиска възможно най-ниското наказание.
Подсъдимият С.М. по време на разпоредителното заседание се
присъедини към заявеното от неговия защитник. Преди даване ход на
съдебното следствие призна фактите и обстоятелствата описани в
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират други доказателства. На
съдебни прения изрази съжаление, като по време на последната си дума
поиска минимално наказание.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият С. К. М. е роден на ****г. в гр. В., обл. В.,
ЕГН:**********, ******, български гражданин, висше образование, неженен,
неосъждан, безработен, с постоянен адрес в с.П., обл. В., ул.“ Д.“ № 5, с адрес
за призоваване в гр.В., обл. В., ул.“ Е.Й. I“, бл.23, ет.3, ап.39.
Свидетелката Л.М. живеела в гр.П.. През месец август 2017г. започнала
1
да комуникира с непознато за нея момче в сайт за запознанства „Елмаз“,
което се представил като И. И.. Комуникацията продължила дълго след това и
в приложенията „Скайп“ и „Вайбър“, както и в социалната мрежа „Фейсбук“.
На свидетелката М. й направило впечатление, че въпросното момче
използва различни имена в различните приложения и във „Фейсбук“, като
същият започнал да й праща нецензурни съобщения, а когато си говорели с
видеовръзка, същият винаги намирал оправдание за да не включи камерата
си.
Свидетелка М. заподозряла, че момчето, което било на снимките в
профила във „Фейсбук“ не е това, за което се представяло и с което тя
общувала и затова поискала да открие този, който бил на снимките. За целта в
началото на месец януари 2019г. решила да потърси услугите на детективска
агенция. В интернет попаднала на детективска агенция „Фрауд“ с адрес в
гр.С., бул.“ П.В.“ и телефон за връзка ********** и позвънила на посочения
номер. Вдигнал й С.М., който й казал, че се свързала с детективска агенция
„Фрауд“. В действителност той не извършвал чрез посочената агенция
детективски услуги. В детективските среди името му и това на агенция „
Фрауд“ било свързвано с детективски измами.
Свидетелката М. му обяснила, че желае да открие самоличността на
лицето, на което разполагала с няколко снимки. Подсъдимият я уверил и
гарантирал, че ще успее да установи не само имената на лицето от снимката,
но и подробна информация, касаеща същото – ЕГН, адрес и дори
криминалното му минало, ако имало такова. Обяснил й, че технологиите били
много напреднали, че негов служител имал необходимите знания в тази
област и със сигурност щели да открият момчето. Първо трябвало да
проверят дали снимките са истински и дали не са били подложени на някаква
обработка, след което той щял да се свърже с нея за да й каже дали ще
започне работа по случая. Няколко дни по-късно, С.М. я уведомил по
„Вайбър“, че ще поеме случая. В телефонен разговор й казал, че услугата
щяла да й струва 950лв. и тя се съгласила.
На 07.01.2019г. свидетелката М. посетила клон на „Централна
кооперативна банка“ АД в гр. П., където от банковата си сметка изтеглила
сумата от 900лв.
На неустановена дата в периода 08.01.2019г. - 09.01.2019г. свидетелката
М. и подсъдимият се срещнали в кафене, намиращо се срещу болница
„Св.М.“ в гр. П., като последният отново започнал да я убеждава и гарантира,
че ще открие цялата информация за въпросното лице. Пострадалата го
попитала какво ще стане, ако не успее да открие същото, а от своя страна
С.М. й заявил, че това било невъзможно. За да я мотивира да му заплати
уговорената за услугата сума обаче, същият й казал, че при неуспех да
разкрие самоличността на лицето от снимките, щял да й върне цялата сума.
След като чула всичко това и повярвала, че действително възложеното от нея
на подсъдимия ще бъде изпълнено, свидетелката Л.М. предала на последния
на горепосоченото място сумата от 900 лв., като се разбрали да се видят пак
2
за да му даде остатъка в размер на 50 лв. от цялата договорена сума.
Дала му и снимки на лицето, което трябвало да бъде установено. С.М. й
казал, че ще й звънне на следващия ден, след като говори със специалист. На
следващия ден тя му се обадила. Подсъдимият й казал, че още не е дал
информацията на въпросния специалист, след което в продължение на дни
или не отговарял на обажданията на св. М., или в случаите, когато вдигал
телефона си, я убеждавал, че пътува и няма време да й изпрати събраната
подробна информация за лицето, която бил открил.
Това не отговаряло на истината, тъй като подсъдимият изначално нямал
намерение да изпълни поетия ангажимент. Нямал намерение, нито пък
ресурса да установи самоличността на лицето, от което се интересувала
пострадалата. Получената от последната сума от 900лв., обвиняемият
изразходвал за лични нужди.
Свидетелката Л.М. била много настоятелна. Ежедневно звъняла на С.М.
и се интересувала до къде е стигнал последният в изпълнение на поставената
му от нея задача. За да спре тези нейни обаждания, той й казал, че е открил
всичко за момчето от снимките. Н****7.01.2019г. й изпратил имейл, в който й
посочил, че въпросното лице се казвало Т.В.Т. с ЕГН: **** и адрес в гр.К.,
кв.“ Б.“, ул.“ Д.“ № 12 и телефонен номер *****. Подсъдимият знаел, че това
не отговаряло на истината и че така посочените имена и ЕГН са измислени от
самия него и не кореспондират с конкретно лице, както и че посоченият
телефонен номер бил на Г.Н. И. - покойният съпруг на св. И. И.а, с която бил
в интимни отношения. В същия имейл, С.М. пояснявал, че Т. бил заминал за
И. предната година, както и че същият имал висящо дело за купуване на
гласове. Няколко дни след това, подсъдимият изпратил на св. М. втори имейл,
в който й казвал, че въпросният Т. Т. живеел на семейни начала с жена.
Пострадалата силно се усъмнила в така поднесената й информация.
Звъняла многократно на предоставения й от С.М. телефонен номер *****, но
същият бил изключен. Свързала се с мобилния оператор „ ****“, откъдето я
уведомили, че телефонен номер ***** е техен, но не се ползва от лице с
имена Т.В.Т..
Л.М. разбрала, че е измамена. Написала на подсъдимия имейл, в който
му казала, че всичко, което й е изпратил не отговаряло на истината и поскала
да й върне парите, тъй като С.М. не бил изпълнил уговореното, но последният
не й отговорил. Телефонът за връзка в сайта на детективска агенция „ Фрауд“
бил сменен от обвиняемия с телефонен номер ****, който номер бил
регистриран на името на св. И. И.а, но ползван от подсъдимия, като в крайна
сметка той не върнал сумата от 900лв. на пострадалата.
Свидетелката Л.М. подала жалба по случая в Районна прокуратура
гр.П., въз основа на която било образувано и проведено настоящото
наказателно производство.
Така възприетата от съда фактическа обстановка, се установява от
обясненията на подсъдимия С.М., дадени в хода на досъдебното и съдебното
производство, че той е извършител на деянието, които се кредитират от
3
настоящия съдебен състав, доколкото същите си кореспондират изцяло с
останалия доказателствен материал, както и от показанията на разпитаните
свидетели: Л.М., Е.Ю., К.Д. и И. И.а, както и от събраните по делото писмени
доказателства – справка за съдимост, характеристична справка, протокол за
разпознаване на лице, справка от мобилни оператори.
Обясненията на подсъдимия М., както и показанията на свидетелите
Л.М., Е.Ю., К.Д. и И. И.а създават пълна и точна картина на процесните
събития, пресъздавайки факти в зависимост от това на кои обстоятелства са
били станали очевидци. Тези гласни доказателства са еднопосочни, точни и
взаимодопълващи се, като от тях по несъмнен и безспорен начин се
установяват време, място и начин на извършване на деянието.
От доказателствения материал по делото следва да се изключи разпитът
на подсъдимия М. в качеството му на свидетел, тъй като към този момент не
са били разяснени правата му като обвиняем по делото.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателствени
средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за
установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната
истина - справка съдимост, характеристична справка, докладни записки,
разписка за предадена сума.
От представената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимият е неосъждан.
От представената характеристична справка се установява, че
подсъдимият е с добри характеристични данни.
От представеното копие от банкова бележка се установява, че на
08.01.2019 г. пострадалата М. е изтеглила от личната си банкова сметка
сумата в размер от 900 лева.
От представените справки от мобилни оператори се установява на кои
лице са били предоставяни услуги от ,,А1‘‘.
От протокола за разпознаване на лице се установява, че пострадалата
М. е разпознала подсъдимия М., като лицето на което е предала сумата в
размер от 900 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен
материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от
подсъдимия. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните
по делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и
обяснения на подсъдим), се констатира, че същите се намират в отношение на
пълно съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата
обстановка по делото не се оспорва по същество, тъй като производството по
делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са
еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага техният по-обстоен анализ.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават
основание да се приеме, че подсъдимият С. К. М. с ЕГН: ********** е
4
извършил, както от обективна, така и от субективна страна престъпление по
чл. 209, ал. 1 НК, за това, че на неустановена дата през първата седмица на
месец януари 2019г. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил заблуждение у Л. В. М. от гр.П. и с това причинил на същата имотна
вреда в размер на 900лева. – престъпление по чл.209,ал.1 от НК.
От обективна страна – подсъдимият е възбудил на неустановена дата
през първата седмица на месец януари 2019 г. в П.. Налице е и другият
необходим обективен признак за състава на това престъпление, а именно
наличието на имотна облага в полза на подсъдимия, която в случая е в размер
от 900 лева. Измамливите действия се извличат от обстоятелството, че
изначално С.М. е знаел, че не притежава уменията да открие поисканото от
свидетелка М. лице, но въпреки това, я е убедил в това, като за целта си е
измислил едно несъществуващо лице за което е посочил, че това е мъжът,
който търси пострадалата.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно,
при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, както и неговите последици, настъпването на които
пряко е целял и искал. Категорични са изводите, обезпечени от събраните по
делото доказателства, че той е имал формирана представа в съзнанието си за
формираната заблуда у свидетелката М..
Неоснователно се явява наведеното възражение от страна на защитника,
че процесният случай е маловажен по смисъла на чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Законът в чл. 93, т. 9 от НК е дал легално определение на понятието
"маловажен случай" и то се отнася за всички престъпления, за които е
предвиден по-леко наказуем по този признак състав, утвърдено и в ППлВС №
6/1971 г., р. II, т. 7, в Тълкувателно решение № 23 от 21.IV.1981 г. по н. д. №
12/81 г., в Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н. д. № 97/82 г. на
ОСНК на ВС и в редица принципни решения на ВКС. Маловажен случай е
налице, когато с оглед на всички обстоятелства по делото, свързани с
деянието и дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Касае се за юридически признак на извършеното деяние,
обуславящ смекчена наказателна отговорност за дееца, който следва да се
преценява с оглед критериите на чл. 93, т. 9 от НК, като преценката следва да
се направи на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до
начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му,
вредните последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното. Това утвърдено в съдебна практика становище
произтича от понятието "вредни последици", употребено в НК (и в
коментираната т. 9 на чл. 93) като по-широко от понятието "вреди". То
обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които
нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат
установения правопорядък, правата и задълженията на длъжностните лица и
5
гражданите, създават недоверие към установения обществен строй,
финансовата и стопанската система и други. Немаловажните вредни
последици са противопоставени на маловажния случай и обхващат всички
вреди, които не са маловажни. От друга страна, оценката на степента на
обществена опасност на деянието и дееца е исторически обусловена и винаги
е съобразена с характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното
отрицателно значение на даден етап на развитие на обществото.
На тази плоскост, размерът на предмета на престъплението, на който
защитата е постави акцент, не е единственият критерий, който се съобразява
на плоскостта на чл. 93, т. 9 от НК при оценката на конкретно престъпление
като "маловажен случай", при това съвсем не определящ и доминиращ.
Следва да се отбележи и че самият размер на вредите не е толкова
малък, тъй като е в размер от 900 лева и към датата на извършване на
деянието е в размер повече от една минимална работна заплата за страната.
Видно от начина на извършване на деянието се достигна до извод, че
процесният случай не е маловажен. Става въпрос за строго премислени
действия продължили за около седмица за който период е продължило и
поддържането на заблуждение. Свързано е със създаването на профил във в
интернет пространството и пускането на обява адресирана до неопределен
кръг от хора, че предлага детективски услуги. В подкрепа на своите
измамливи действия подсъдимият е заявил пред пострадалата,ч е разполага с
необходимия ресурс да открие посоченото от нея лице. Не без значение е и
обстоятелството, че по делото са налице данни, С.М. първоначално да е
изградил своя защитна позиция изразяваща се в твърдения, че не предоставял
детективски измами, но не знайно по каква причина му звънели хора за това.
Следва да се отчете и обектът по отношение на който са насочени
измамливите действия.
Предвид всичко гореизложено се достигна до извод, че процесният
случай не е маловажен по смисъла на чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 НК, а наведените
от защитника доводи представляват по-скоро многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и ще бъдат обсъдени при индивидуализацията на
наказанието.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното
производство протече по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК,
съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът следва да определи
наказанието по повдигнатото обвинение при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, а
именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК, да намали
определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 209, ал. 1 НК предвижда наказание ,,лишаване от
свобода‘‘ от една до шест години.
При определяне вида и размера на наказанието следва да се отчетат
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства се отчетоха чистото съдебно
6
минало на подсъдимия, младата възраст към извършване на деянието,
изказаното съжаление и признаване на вината, възстановените щети.
Тоест достигна се до извод, че не са налице отегчаващи вината
обстоятелство, поради което и наказанието на подсъдимия определено при
условията на чл. 54, ал. 1 НК беше в размер, установен в минимума в закона,
а именно 1 година лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.
1 НК, същото се намали с 1/3 и остана в окончателен размер от осем месеца
лишаване от свобода.
Предвид размера на определеното наказание и чистото съдебно минало
на подсъдимия по време на извършване на деянието, настоящият състав
намира, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо така
наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода да бъде
изтърпяно реално. Според състава постановяването на реално изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода” по никакъв начин не би
допринесло за реализиране целите на индивидуалната и генералната
превенции, които биха се достигнали и без откъсване на подсъдимия от
обществото, като на същия следва да се предостави реална възможност да се
поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и член на обществото.
Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното
наказание осем месеца лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок
от три години, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.
Този срок ще способства да се реализира най-пълноценно предупредителния
потенциал на условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършва
противообществени прояви под страх, че наложеното с тази присъда
наказание ще бъде приведено в изпълнение. Съдът счита, че както размерът
на наложеното наказание, така и начинът на изтърпяването му са съответни
на извършеното престъпление, справедливи и в същото време годни да
изпълнят и превантивната функция на наказателноправната репресия.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7