Р Е Ш Е Н И Е № 257
гр. Шумен, 05.12.2018 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: Йордан Димов
Ненка Цветанкова
при участието на прокурор Димитър Арнаудов и при секретар Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 284 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 417 от 03.05.2018 г., постановено по г. д. № 3768 по описа за 2017 г. на Шуменския районен съд е отхвърлен предявения от Ж.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, офис 2 срещу А.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: *** иск за лишаване от родителски права на А.Б.Б., ЕГН ********** по отношение на детето Б.А.Б.., ЕГН ********** на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, като неосно- вателен. С решението си, районният съд е изменил размера на присъдената по г. д. № 2701/2014 г. по описа на Районен съд – Шумен, месечна издръжка, дължима от А.Б.Б., ЕГН ********** на непълнолетното му дете - Б.А.Б.., ЕГН **********, като я увеличава от 120.00 лв. месечно на 150.00 лв. месечно, считано от 14.12.2017 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж петнадесето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законни основания за изменение или прекратяване на същата, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размерот 180.00 лв. месечно, като неоснователен. На основание чл.242, ал.1 от ГПК е допус- нато предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената из- дръжка и А.Б.Б. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Шумен държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 43.20 лв.
Недоволен от така постановеното съдебно решение остава ищецът в първо- инстанционното производство Ж.Г.П., която го обжалва в частта с която е отхвърлен предявения от нея иск за лишаване от родителски права на ответника по отношение на детето Б.А.Б.. и в частта с коя- то е отхвърлен иска й за изменение на издръжката за разликата над 150.00 лв. месеч но до претендирания размер от 180.00 лв. месечно. Счита, че решението в обжал- ваните му части е неправилно. Моли въззивния съд да отмени решението в обжал- ваните му части и да постанови съдебно решение с което да лиши А.Б.Б. от родителски права по отношение на детето Б.А.Б.., ЕГН **********, като определи режим на лични контакти между бащата и сина му един път на три месеца в присъствие на майката и да се увеличи издръж- ката за разликата над присъдения размер от 150.00 лв. месечно до пълния предявен размер от 180.00 лв. месечно, платими до петнадесето число на месеца, за който се дължи до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на същата.
Въззиваемият А.Б.Б., чрез процесуалния си представител ад. М.В. ***, в срока, посочен в чл. 263, ал. 1 от ГПК, е по- дал, отговор на въззивната жалбата, в който е изразено становище за неосновател- ност на въззивната жалба. В съдебно заседание лично поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.
Представителя на контролиращата страна – Окръжна прокуратура гр. Шу- мен дава становище, че решението на Районен съд – Шумен е законосъобразно, правилно и справедливо. Споделят се изцяло изложените от първоинстанционният съд мотиви. Моли въззивният съд да потвърди решението на районния съд в обжал- ваните му части.
Дирекция „Социално подпомагане” – Шумен, редовно призована не изпра- ща представител и не депозира становище по подадената въззивта жалба.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.
При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложе- ни в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател- ства, съдът приема за установено следното:
Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ШРС, в част- та му, с която е която е отхвърлен предявения от Ж.Г.П., срещу А.Б.Б. иск за лишаването му от родителски права по отношение на детето Б.А.Б.. и иска й за увеличаване на издръжката за разликата над уважения размер от 150.00 лв. месечно до претендирания от нея раз- мер от 180.00 лв. месечно. В останалата му част решението на ШРС не е обжалвано и е влязло в сила.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от Ж.Г.П.. Ищцата твърди, че с ответникът А.Б.Б. са живели на съпружески начала, като по време на съжителството им се раждат две деца – Б.А.Б.. и Р.А.Б.. След раздялата между страните с Решение № 407 от 20.05.2015 г по г. д. № 2701/20 14 г. по описа на ШРС на ищцата са предоставени за упражняване родителските права над детето Б.А.Б.., ЕГН **********. Детето страда от заболяване изискващо специални грижи. От постановяване на съдебното решение ответникът се е дезинтересирал от детето, не е полагал никакви грижи за него и не е давал издръжка. Поради това, ищцата претендира ответникът да бъде лишен от родителски права над детето и увеличаване на определената със съдебното решение издръжка от 120.00 лв. месечно на 180.00 лв. месечно, платими по банков път до 5-то число на месеца, за който издръжката се дължи.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание оспорва исковата молба, която счита за допустима, но неоснователна. Оспорва размера на претендираната издръжка.
Между страните не се спори, а и от приложените по делото удостоверения за раждане се установява, че те са родители на непълнолетните деца Б.А.Б.., ЕГН ********** и Р.А.Б., ЕГН **********. С Решение № 407 от 20.05.2015 г по г. д. № 2701/2014 г. по описа на ШРС упражнява- нето на родителските права над детето Б.А.Б.. е предоставено на ищцата, а упражняването на родителските права над детето Р.А.Б. са предоставени на ответника. С решението е определен режим на лични контакти и е присъдена издръжка от 120.00 лв. месечно за всяко дете от родителя, който не упражнява родителските права.
Между страните не са спори и съдът приема за безспорно установено, че от постановяване на решението нито един от двамата родители не е изплащал присъ- дената издръжка, нито е спазвал постановения режим на лични контакти.
От приложените по делото медицински документи се установява, че Б.А.Б. е освидетелстван от ТЕЛК с 100% степен на увреждане с чужда помощ, със срок до 01.04.2019 г., с общо заболяване: тежка умствена изо- станалост, неразвита експресивна реч, детска церебрална парализа, квадрипарети- чен синдром – тежка степен, симптоматична епилепсия.
Видно от представения по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Шу- мен изх. № ПР/Д-Н/177-001/23.01.2018 г., ищцата е безработна и няма регистрация в ДБТ-Шумен. Подпомага се от ДСП - Шумен в размер на 938.00 лв. Ответникът, съжителката му и детето Р.А.Б. живеят в жилище под наем, работи във „ВИАС” ООД, като месечното му трудово възнаграждение е в размер на 510.00 лв. Подпомага се от ДСП - Шумен на основание чл.7 от ЗСПД в размер на 37.00 лв. От приложеното по делото удостоверение изх. № 97/20.04.2018 г. се уста- новява, че средното месечно нетно трудово възнаграждение на ответника за перио- да от м. април 2017 г. до м. март 2018 г. е в размер на 408.78 лв.
Пред районният съд са разпитани трима свидетели, на ищцата – Р.Х.Т. (майка на ищцата) и Л.Г.М.(сестра на ищца- та) и на ответника – А.Г.А. (съжителка на ответника.
Свидетелките Р.Х.Т. и Л.Г.М.твър- дят че ответникът не се интересува и не полага грижи за Б., не е ходил в жилището на ответницата за да го види и не го е вземал в жилището, което обита- ва. Свидетелката Р.Х.Т. заявява, че ответникът е дал съгласие детето да излиза в чужбина и е съдействал за издаването на международния му паспорт.
В своите показания свидетелката А.Г.А. твърди, че ответникът се интересува от Б., вземал го и го е водил в къщата, в която живеят. Но в последните две години не е ходил да види Б., интересува се за него чрез другия си син Р.Ответникът не знае новия адрес на ищцата в кв. „Дивдядово”. Ответникът е подписал документ, че разрешава детето да бъде заведено в Турция. Съдът, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелството, че в периода 2015 г. – 2017 г. ответникът не е осъществявал лични контакти с детето Б. и не е проявявал интерес за неговото състояние и развитие.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените от Ж.Г.П. обективно, комулативно съеди- нени искове са с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК и чл. 150 от СК са допус- тими, а разгледани по същество неоснователни, поради следните съображения:
І.Относно иска с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК.
Съгласно чл.132, ал.1, т.2 от СК родителят може да бъде лишен от родител- ски права когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Анализа та текста показна, че фактическия състав на разпоред- бата включва наличието на две материално правни предпоставки Елементите от фактическия състав на разпоредбата следва да са налице в условие на комулатив- ност. При липсата само на един от изброените по-горе елементи не е налице факти- ческия състав на чл.132, ал.1, т.2 от СК.
В конкретния случай ответникът действително в един продължителен пе- риод от две години не е проявявал интерес и не е полагал пряко грижи за детето си. Но когато другия родител е молил за съдействие при издаване на международен паспорт на детето и даване на разрешение за пътуване в чужбина, не е отказал а е направил необходимото, за да може детето да пътува извън страната. Ответникът не е давал дължимата издръжка на Б., но и ищцата също не е давала издръж- ката за другото дете, което живее при ответника. Това обстоятелство, както и фак- та, че никоя от страните не е предприела действие за събиране на взаимно дължи- мите суми за издръжка, дава основание на съда да приеме, че между тях е налице мълчаливо споразумение за прихващане. Следователно дори да се приеме, че е налице първата от двете материално правни предпоставки на фактическия състав – трайно неполагане на грижи за детето без основателна причина, не е налице втора- та а именно недаването на издръжка.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице фактическият със- тав на чл.132, ал.1, т.2 от СК, поради липса на един от съществените му. Следователно предявения от ищеца иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК е неоснователен и недоказан, поради което същият ще следва да бъде отхвърлен.
Относно иска с правно основание чл.150 от СК.
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената из- дръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на раз- поредбата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. След раздялата на родителите Б.А.Б.. живее при майка си, която полага непосредствените грижи за него. От постановяване на решението от 20.05. 2009 г., с което е определена издръжка в размер на 120.00 лв., към момента на депо- зиране на иска са изминали повече от две години. Освен обичайните налице са и специфични потребности на детето свързани с неговото здравословно състояние изискващи по-специални грижи, средства за медикаменти и продължително лечение. От друга страна ответникът получава трудово възнаграждение, равняващо се на минималната работна заплата за страната. Не са налице доказателства даващи възможност да се направи обоснован извод, че ответникът може да си осигурява доход над минималната работна заплата за страната. Същевременно той има али- ментно задължение да полага грижи и издържа другото дете на страните Р.А.Б., който живее при него. С оглед на това, въззивният съд приема, че той има възможност да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лв. Следователно претенцията на ищцата за увеличаване на издръжката за разликата над уважения размер от 150.00 лв. месечно до предявения от нея размер от 180.00 лв. месечно е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
В предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му със- тав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции по същество на спора, обжалваното решение на Шуменския районен съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препра- ща към мотивите на атакуваното решение, които изцяло споделя.
Предвид непредставянето на доказателства за направени от въззиваемия деловодни разноски, пред въззивната инстанция, такива не следва да бъдат присъж- дани
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 417 от 03.05.2018 г., постановено по г. д. № 3768 по описа за 2017 г. на Шуменския районен съд в частта, с която е отхвърлен предя- вения от Ж.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, офис 2 срещу А.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: *** иск за лишаване от родителски права на А.Б.Б., ЕГН ********** по отношение на детето Б.А.Б.., ЕГН ********** на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, като неоснователен и в частта, с която е отхвърлен предявения от Ж.Г.П. срещу А.Б.Б. иск на основание чл.150 от СК за разликата над уважения размер от 150.00 лв. месечно до претендирания размер от 180.00 лв., като неоснователен.
В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, съобразно чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК.
Председател: Членове: 1.
2.