№ 8802
гр. ., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110146704
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 13.01.2022 г., от „.“ ЕАД против
С. М. Д. и Б. ИВ. Б. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото
дружество в условия на разделна отговорност сумата общо в размер на 1607 .а,
представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – .,
находящ се в гр. ., ж.к. „.“, ., ., ., абонатен номер ./57234 за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., сумата общо в размер на 294,06 .а, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018
г. до 16.02.2021 г., сумата общо в размер на 33,73 .а, представляваща незаплатена цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата
общо в размер на 7,48 .а, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.04.2018г. до 16.02.2021 г., ведно със законна лихва върху
вземанията за незаплатена цена на топлинна енергия и услуга дялово разпределение от
подаване на исковата молба на 10.08.2021 г. до окончателно погасяване на задълженията,
като дължимите суми се разпределят между ответниците, както следва – за С. М. Д. ¾ част
от общото задължение: 1205,25 .а главница за топлинна енергия, 220,50 .а обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия, 25,29 .а главница за дялово разпределение и
5,61 .а обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, а за Б. ИВ. Б. ¼
част от общото задължение: 401,75 .а главница за топлинна енергия, 73,51 .а обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия, 8,43 .а главница за дялово разпределение и
1,87 .а обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
С. М. Д. и ИВ. Б. Д. / наследодател на ответниците/ са придобили право на собственост
върху процесния недвижим имот по силата на представен ведно с исковата молба
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи
цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни
1
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението
на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане
сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявените искове по основание и
размер. В подадените отговори са изложени доводи, че страните по спора не са в
облигационно правоотношение, поради което С. М. Д. и Б. ИВ. Б. не дължат заплащане на
претендираните суми. Ответниците поддържат, че в процесната жилищна сграда не е
изградена абонатна станция, която да е въведена в експлоатация, че не са монтирани годни
измервателни уреди, че не е налице валиден договор между топлофикационното дружество
и фирмата, извършваща услуга дялово разпределение. При условията на евентуалност е
направено възражение за погасяване по давност на процесните вземания. Направено е
искане в тежест на ищцовото дружество да бъдат възложени адвокатските възнаграждение
на процесуалните представители на ответниците, които предоставят безплатна правна
помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
2
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ ., том ., нот. дело №
./1987 г., съгласно който ИВ. Б. Д. и С. М. Д. придобили право на собственост върху .,
находящ се в гр. ., ж.к. „. .”, ., ., .. Видно от писмо от ., Район „.“ с изх. № ./1//31.08.2012 г.
описаният в титула за собственост . е идентичен с . в ж.к. „. .“. От представеното по делото
на лист 50 удостоверение за наследници се установява, че ИВ. Б. Д. е починал на 28.11.2010
г., като след смъртта си е оставил за законни наследници С. М. Д. ( съпруга) и Б. ИВ. Б. (
син). От ангажираните доказателства следва, че процесният имот е придобит от ИВ. Б. Д. и
С. М. Д. в режим на съпружеска имуществена общност, след прекратяване на която С. М. Д.
придобила право на собственост върху ¾ ид. ч. от имота, а ИВ. Б. Д. върху ¼ ид.ч.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия и
законосъобразното отчитане е прието заключение по допусната от съда съдебно-техническа
експертиза, която съдът цени като обективно и компетентно дадена. Експертът разяснява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ
топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка.
Вещото лице сочи, че показанията на общия топломер се отчитат ежемесечно по електронен
път. От приетото заключение се установява, че предвид въведената система за дялово
разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от
третото лице помагач „.“ ООД по силата на договор сключен с .. Вещото лице посочва, че за
исковия период в имота имало четири броя радиатори с индивидуален разпределител за
разход на отопление, щранг-лира в банята без техническа възможност за монтаж на
измервателен уред и два броя водомери за топла вода, като отчет на измервателните
средства е снет на 18.05.2018 г. и 06.06.2019 г. Вещото лице разяснява, че топлинната
енергия е изчислена съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г. От приетата
експертиза се установява, че стойността на действително потребената топлинна енергия за
процесния имот и период възлиза на сумата в размер на 1841,81 .а.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че при съобразяване
на изготвените изравнителни сметки от третото лице-помагач и извършените частични
плащания непогасеното вземане за доставена топлинна енергия възлиза на сумата в размер
на 1640,73 .а, за която сума претенцията за главница се явява доказана. В открито съдебно
заседание на 30.06.2022г. вещото лице допълва, че вземането за главница за топлинна
енергия, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години преди подаване на
исковата молба, е в размер на 992,73 .а.
Съдът намира, че при доказаност на предявения иск за главница по основание и
размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от процесуалните представители
на ответниците възражение за погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаване на исковата молба на 10.08.2021г. С оглед
изложеното вземанията на ищеца станали изискуеми преди 10.08.2018 г. са погасени
по давност. Както бе посочено по – горе от приетото заключение се установява, че вземането
за главница е погасено по давност за сумата общо в размер на 992,73 .а. От изложеното
3
следва, че предявеният иск е основателен за сумата в размер общо на 614,27 .а, като С. М. Д.
в качеството си на собственик на ¾ ид.ч. от имота дължи 460,70 .а, а Б. ИВ. Б. 153,57 .а, като
за разликата до пълния предявения размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. От представените от „.“ ООД документи се установява,
че третото лице-помагач е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период, като размерът на таксата съгласно приетото заключение по съдебно-
счетоводна експертиза възлиза на сумата в размер на 41,21 .а. При съобразяване на
наведеното от ответниците възражение за погасяване по давност на вземанията и приетатата
съдебно-счетоводна експертиза вземането за такса за дялово разпределение, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години преди подаване на исковата молба е в
размер на 6,78 .а, т.е. претенцията е основателна за сумата общо в размер на 26,95 .а, от
които дължими от С. М. Д. са 20,21 .а, а от Б. ИВ. Б. 6,74 .а.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
действащи в процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по
прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че ищецът начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура, в който смисъл е и Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д.
№ 1732/2021 г. по описа на СГС.
Предвид изложеното доводите на ответниците за неоснователност на претенцията за
обезщетение за забава свързани с липса на ангажирани доказателства за публикуване на
съставени фактури на интернет страница за ищцовото дружество, което обстоятелство
следва да бъде констатирано с нарочен протокол на нотариус, са неотносими към
разглеждания спор. От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че размерът на обезщетението за забава за исковия период,
считано от датата на изпадане на ответниците в забава до 16.02.2021г. възлиза на 293,13 .а. В
открито съдебно заседание вещото лице допълва заключението си, като посочва, че размерът
на обезщетението за забава, изчислено върху погасените по давност вземания за главница
възлиза на 189,10 .а. От изложеното и на основание чл. 119 ЗЗД следва, че исковата
претенция е основателна за сумата общо в размер на 104,03 .а, от които дължими от С. М. Д.
4
са 78,02 .а, а от Б. ИВ. Б. 26,01 .а.
По отношение на услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. От изложеното следва, че ответниците не са поставени в
забава, респ. предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски съразмерно на уважената
част от исковете спрямо С. М. Д. и Б. ИВ. Б.. Направените от „.“ ЕАД разноски в настоящото
производство възлизат на сумата в размер на 677,69 .а, от които сумата в размер на 77,69 .а
внесена държавна такса, 500 .а внесен депозит по допуснати експертизи и 100 .а
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По съразмерност С. М. Д. следва да заплати разноски в
размер общо на 214,07 .а, а Б. ИВ. Б. 71,36 .а.
Предвид изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищцовото
дружество следва да бъдат възложени направените от ответниците разноски съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове. С оглед обстоятелството, че на С. М. Д. и Б. ИВ.
Б. е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА съгласно ал. 2
от текста ищецът следва да заплати възнаграждение на съответните процесуални
представители пропорционално на отхвърлената част от исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ., ж.к. „.“, ., ., ., . да заплати на „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № . на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 460,70 .а, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – ., находящ се в гр. ., ж.к. „.“, ., ., .,
абонатен номер ./57234 за периода от 10.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва
от подаване на исковата молба на 10.08.2021 г. до погасяване на вземането, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 78,02 .а, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 16.02.2021 г. и
сумата в размер на 20,21 .а, представляваща незаплатена цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 10.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба на 10.08.2021 г. до погасяване на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за топлинна енергия за разликата над
уважената част до пълния заявен размер от 1205,25 .а и за периода от 01.05.2017 г. до
10.08.2018 г., за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 220,50 .а,
предявеният иск за главница за дялово разпределение за разликата над уважената част до
пълния заявен размер от 25,29 .а и предявеният иск за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,61 .а за периода от
30.04.2018г. до 16.02.2021 г. изцяло.
ОСЪЖДА Б. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. ., ж.к. „.“, ., ., ., . да заплати на „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № . на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 153,57 .а, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – ., находящ се в гр. ., ж.к. „.“, ., ., .,
5
абонатен номер ./57234 за периода от 10.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва
от подаване на исковата молба на 10.08.2021 г. до погасяване на вземането, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 26,01 .а, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 16.02.2021 г. и
сумата в размер на 6,74 .а, представляваща незаплатена цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 10.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба на 10.08.2021 г. до погасяване на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за топлинна енергия за разликата над
уважената част до пълния заявен размер от 401,75 .а и за периода от 01.05.2017 г. до
10.08.2018 г., за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 73,51 .а,
предявеният иск за главница за дялово разпределение за разликата над уважената част до
пълния заявен размер от 8,43 .а и предявеният иск за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,87 .а за периода от
30.04.2018г. до 16.02.2021 г. изцяло.
ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ., ж.к. „.“, ., ., ., . да заплати на „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № ., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 214,07 .а, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Б. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. ., ж.к. „.“, ., ., ., . да заплати на „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № ., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 71,36 .а, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № . да
заплати на адвокат С.Й. Д. с адрес на кантората в гр. ., ул. „.“ ., ., на основание чл. 78, ал. 3
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 240,14 .а, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена на С. М. Д. безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № . да
заплати на адвокат В.Ф. С. с адрес на кантората в гр. ., ул. „.“ ., ., на основание чл. 78, ал. 3
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 240,14 .а, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена на Б. ИВ. Б. безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6