РЕШЕНИЕ
гр. София, …………………..2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС
Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Даниела
Пиралкова и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа
докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВЧНД
№ 3631 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С разпореждане от 26.07.2019
година, постановено по НЧХД № 6868/19г. по описа на СРС, НО, 129 състав, на
основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК,
е било прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на Е.Д.М.
срещу Д. Л.В. за престъпление от частен характер.
Срещу разпореждането
в законоустановения срок е постъпила жалба от частния
тъжител Е.Д.М., както и от неговия повереник, с които
се иска отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, както и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането
на нови доказателства.
В съдебно заседание служебният повереник на частния тъжител- адв.И.Ю.,
заявява, че разпореждането на първоинстанционния
съд за частично прекратяване на наказателното производство е неправилно и като
такова следва да бъде отменено.
Частният тъжител Е.М. поддържа,
че заявеното от Д. Л.В. пред съда има обиден и клеветнически характер и не
представлява лъжесвидетелстване, поради и което разпореждането на съда за
прекратяване е немотивирано, незаконосъобразно и неправилно. Иска се отмяна на
разпореждането и връщане на делото за разглеждане на СРС от друг състав.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на разпореждането, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намира за установено следното:
Делото пред СРС е било образувано
по частна тъжба на Е.Д.М. срещу Д. Л.В. с обвинение за извършено от нея
престъпление от частен характер, а именно обида и клевета по смисъла на чл.146
ал.1 от НК и чл.147 ал.1 от НК.
Тъжителят твърди, че в открито съдебно
заседание по НОХД №
3555/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, проведено на 18.03.2019 година в гр. София,
при разпит в качеството на свидетел,
пред съда, лицето, против което е подадена тъжбата - Д. Л.В., визирайки тъжителя Е.М. е казала: „Една вечер беше
дошъл с мотора, беше обрал една
жена, която държи магазин в селото. Спомням си, че беше
Неделя вечер, обрал е жената, чантата й, тя е имала оръжие, нейно
или на мъжа
й. Той се покатери на нашата
къща и си отиде с мотора...“, с което според тъжителя
В. го е обидила и наклеветила и осъществила съставите на престъпления
по чл. 146 ал. 1 НК и по чл.
147 ал. 1 НК.
Описаното деяние, с което според тъжителя
лицето, срещу което е подадена
тъжбата, е заявило неистински обстоятелства, с които му е приписало неизвършено от него престъпление, видно от съдържанието
на тъжбата е реализирано чрез излагане на факти
и обстоятелства от това лице в качеството
му на свидетел
пред съда по НОХД № 3555/2018г. по описа на Специализирания
наказателен съд, в съдебно заседание, проведено на 18.03.2019г. в гр. София.
При това положение настоящият въззивен съдебен състав изцяло
споделя виждането на първоинстанционния такъв, че изложените в тъжбата инкриминирани факти, съобщени от лицето
срещу което е подадена тъжбата, при негов разпит
в качеството на свидетел, сочат на осъществен състав
на престъпление по чл. 290 ал.
1 НК, а не по чл. 147 ал. 1 НК.
В тази насока е решение № 298 от 14.V.1975 г. по н. д. № 266/75
г„ I НО, ВКС, където
е посочено,
че ако свидетел
съзнателно изнесе позорни обстоятелства пред съд в показанията
си и е установена тяхната неистинност, деецът извършва престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а не по чл.
147, ал. 1 НК, тъй като позорните обстоятелства или неверните факти, с които се преписва
неизвършено престъпление се разпространяват от свидетел, който
не изнася истината пред надлежния
орган на властта - съда. В същия смисъл е и Решение №500/19.02.2015 г. на ВКС,
по н. д. № 1464/2014 г„ I н. о„ НК, докладчик-съдията К.К.. Деянието засяга правосъдната дейност и осуетява разкриването на обективната истина и не е насочено само
против честта на оклеветения. Ето защо тази
дейност при доказана неистинност на потвърдените факти от лице,
имащо качеството на свидетел, представлява
престъпление по чл.290,
ал.1, а не такова по чл.147 НК.
Инкриминираните изрази не осъществяват и състава на престъпление
по чл. 146 ал. 1 НК. При обидата
по чл. 146, ал.1 от НК деецът дава
своя негативна оценка за личността
на пострадалия под формата на
епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание
засягат честта и достойнството на адресата на същата
информация и се обективират е такава цел. В случая инкриминираните
изрази не обективират оценка за личността на
тъжителя, а представляват изложение на факти.
В правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали
в тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление и то такова, което се
преследва по реда на частното
обвинение - чрез подаване на тъжба
от пострадалия до съда, и в случай,
че това не
е така - да прекрати наказателното производство, поради това, че тъжбата
не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, тъй като в нея
не са описани
обстоятелства по извършване на престъпление,
което се преследва по реда
на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК.
Когато тъжбата отговаря формално на изискванията на чл. 81 от
НПК - в срок е подадена писмена молба, която съдържа данни
за подателя и негов подпис, данни
за лицето, срещу което се
подава, и за обстоятелствата на престъплението и към нея е приложен документ за внесена
държавна такса (преценка на съдията-докладчик
при осъществяване на правомощието му по чл.
250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК), но в нея
е описано несъставомерно поведение или такова,
което може да се преследва
само по инициатива
на Прокуратурата на Р. България, а не по реда
на частното обвинение, съдът е длъжен да прекрати
наказателното производство,
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
5, т. 2 от НПК.
Аргументи в подкрепа на този извод
действително могат да се изведат
не само от
формални съображения - в закона и конкретно в чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК не е създадено
ограничение в тази насока, но и от
логически и съдържателни такива - оценъчната дейност на съдията-докладчик
дали е налице тъжба, годна да
инициира производство от частен характер,
по необходимост включва преценка дали в нея са
изложени факти, които могат да
се субсумират под конкретен престъпен
състав, който се преследва по
реда на частното
обвинение. Такова съотнасяне на описаните
от частния тъжител факти към
материалния закон представлява своеобразна необходима предварителна оценка на твърденията
му, която гарантира, че в съдебно заседание ще се разгледат
само такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната
отговорност на дадено лице за
деяние, което се преследва по
инициатива на пострадалия без участие на Прокуратурата.
Това от своя
страна води до оптимизиране на правораздавателната дейност, каквато именно е целта на правомощието на съдията-докладчик по чл. 250, ал.
1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Затова, когато изначално в тъжбата не е описано престъпление
или е описано такова, което се
преследва по общия ред от
прокуратурата или например частното обвинение е насочено към юридическо лице, което не
може да бъде
субект на наказателна отговорност, съдията-докладчик има правомощие да прекрати
образуваното наказателно производство. В такива случаи целта на
законодателя е да не се развива
наказателната процедура, за да бъде
в крайна сметка подсъдимият оправдан или производството да бъде прекратено
на по-късен етап от наказателния
процес. Казаното е валидно и след изменението на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК (ДВ, бр. 63/04.08.2017 г.,
в сила от 05.11.2017 г.), тъй като историческото
тълкуване на нормите, касаещи правомощията на съдията-докладчик при разглеждане на дела, образувани по тъжба на
пострадалия от престъпление от частен характер, води до извод,
че и сега не е изключено правомощието на съдията-докладчик да извърши цялостна
проверка на редовността на тъжбата в първия стадий на съдебната
фаза, включително дали в нея е описано
престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия до съда. Посочената законодателна промяна доведе единствено до отпадане на
ненужното дублиране на правомощието на съдията-докладчик (чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК - ред. ДВ, бр. 32/2010 г.) да извършва проверка дали в тъжбата се твърди престъпление,
което е съответно на непромененото правомощие по чл.
250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 (предишна ал. 4) от НПК
При така изложените съображения, въззивният
съд намира,
че депозираната тъжба действително не отговаря на изискванията
на чл.81 ал.1 НПК, едно от които е и да
съдържа изложение на обстоятелства на престъпление, при това такова
престъпление, за което наказателното преследване се инициира по тъжба
на пострадалия до съда по
реда на чл.
247 ал. 1 т. 2 НПК. В настоящия
случай в тъжбата се излагат твърдения
за престъпление, но такова от
общ характер, съдебното производство, за което се
образува по внесен обвинителен акт в съда и след
проведено досъдебно производство.
С оглед на изложеното и като
прецени, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, въззивният съд прие, че същото следва да бъде потвърдено
изцяло.
Същевременно и доколкото частният
тъжител и жалбоподател не е платил дължимата държавна такса за разглеждане на
настоящата му частна жалба, то и с решението на въззивния
съд, същият следва да бъде осъден да заплати държавна такса съгласно т.14 от Тарифа
№1 към закона за държавните такси за таксите, събирани
от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието в размер на
5 лева, както и на основание чл.190 ал.2 от НПК 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС.
Така мотивиран и на основание
чл.334 т.6 от НПК вр. чл.190 ал.2 от НПК и т.14 от
Тарифа №1 на МП, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
разпореждане от
26.07.2019 година, постановено по НЧХД № 6868/19г. по описа на СРС, НО, 129
състав.
ОСЪЖДА на
основание т.14 от Тарифа №1 на МП частният тъжител и жалбоподател - Е.Д.М. ЕГН ********** да плати сумата
от 5 /пет/ лева, съставляваща държавна такса за разглеждане на частната жалба
на същия, както и на основание чл.190 ал.2 от НПК сумата от 5 /пет/ лева за служебно
издаване на изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.