Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260361 21.04.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен съд V-ти
наказателен състав На девети април две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от
съдията Стефанова НАХД № 1318 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.“ ЕООД с ЕИК … със седалище в гр.Б. и адрес
на управление ул.“П.“ №…, представлявано от управителя Н. Ф. Ф. и съдебен адрес
***Г. *** (изрично упълномощена) против наказателно постановление №121/25.01.2021
г. издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което за нарушение на чл.119 ал.6 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на основание чл.156 ал.1 от ЗУО на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди)
лева.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се
явява. За него се явява упълномощен адвокат. С жалбата се навеждат доводи за
нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че наказателното
постановление е неправилно и при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се,
че дружеството не е извършило административно нарушение, тъй като предписанията
по чл.119 ал.6 ЗУО не били задължителни по смисъла на чл.113 ал.3 от ЗУО, а за
последните едва възниква отговорността по чл.156 ал.1 ЗУО. Представят се нови доказателства.Претендират
се разноски.
Представителят
на наказващия орган – ЮК К. счита обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и моли
съда да го потвърди. Ангажира
писмени доказателства. Претендира разноски.
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване
акт и пред надлежен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и е подадена
от легитимирано лице в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 26 на
гърба и лист 2 от делото). Производството пред Районен съд-Бургас е редовно
образувано.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
С Решение №02-ДО-443-09 от 29.07.20219 г. изменено
и допълнено с Решение №02-ДО-09-443-10 от 21.08.2020 г. на Директора на
РИОСВ-Бургас е разрешено на „А.“ ЕООД да
извършва дейности по третиране на отпадъци. На 01.07.2020 г. представители на
РИОСВ-Бургас извършили планова проверка на площадка на „А.“ ЕООД, за което бил
съставен и Констативен протокол №017782/К-13-77 от 01.07.2020 г., в който било
посочено, че били представени копия от годишните отчети за 2019г и изпратени
към ИАОС-София с вх.№2ИАОС №7510/10.02.2020 г., водело се отчетност и
отчетените книги са били проверени. От същия Констативен протокол за извършената
проверка било видно, че на проверката присъствала З. К. Я. на длъжност еколог в „А.“ ЕООД. Офисът на Я. ***, партер.
На 01.09.2020 г. в хода на разследване по
досъдебно производство №139/2020 г. по описа на Следствен отдел към Специализираната
прокуратура било извършено претърсване и изземване на адрес в гр.Б., ж.к.“Л.“
бл. …, в резултат на което са били иззети хард дискове, оптични носители и др.,
като претърсеното помещение било запечатано. От представения протокол (лист
47-50 от делото) не става ясно дали са били иззети документи собственост на „А.“
ЕООД. Г-жа З. Я. държала в себе си в посоченото помещение и документи на „А.“
ЕООД.
На 10.09.2020 г. при извършена от представители на
РИОСВ –Бургас извънредна проверка на площадката на „А.“ ЕООД (гр.Б., ул.“К. н.“
№ …, с идентификатор 07079.662.9570 по КК и КР на град Б.) инициирана във
връзка с воденото разследване по посоченото по–горе ДП, бил съставен
Констативен протокол №017904/К-20-31, в който е посочено, че проверката обхващала
периода от 01.07.2020г до 10.09.2020г (страница 4 в края и началото на стр.5 от
същия). С посочените в т.6 на цитирания по-горе протокол, в частта му
„Предписания“ на основание чл.119 ал.6 от ЗУО на „А.“ ЕООД е била предоставена
възможност да представи водените от дружеството за ИПООНС отчетни книги,
заверени копия от документи, удостоверяващи прием на разрешени отпадъци и
предаване на образувания отпадък за период от 01.01.2020г до 10.09.2020г, както
и заверено копие на представения в ИАОС годишен отчет за 2019г за отпадъците
относно ИПООНС. В Констативния протокол от 10.09.2020г изрично били възприети
констатациите от протокола от 01.07.2020г.
Във връзка с дадените в констативен протокол от
10.09.2020г предписания с писмо с вх.№УО-1156/18.09.2020г „А.“ ЕООД уведомило
РИОСВ-Бургас за обективната невъзможност да бъдат представени исканите
документи, като към писмото е представено и копие от Протокола за претърсване и
изземване от 01.09.2020 г на Специализираната прокуратура.
Свидетелката М.С. на длъжност главен експерт
„УМРОФКТ“ отдел „УООП“ към Дирекция „КПД“ в РИОСВ-Бургас счела, че „А.“ ЕООД не
изпълнило в указания 7 дневен срок предписанията дадени в констативния протокол
от 10.09.2020г и съставила срещу дружеството акт за установяване на административно
нарушение №121/08.12.2020 г (лист 30-32 от делото). В акта е посочено, че при
проверка извършена на място не са представени документи за периода от
01.07.2020г до 10.09.2020г , както и че от писмото на дружеството от
18.09.2020г и приложения към него протокол от 01.09.2020г за претърсване и изземване
било установено, че изисканите с констативен протокол №017904/К-20-31 от
10.09.2020г документи не са съхранявани в помещение, находящо се в гр.Б.,
ж.к.“Л.“ бл. . Правната квалификация на нарушението в акта е по чл.119 ал.6 от
ЗУО.
С възражение вх. № УО-1628/11.12.2020 г. по чл.44
ал.1 ЗАНН „А.“ ЕООД оспорил констатациите в акта, като отново посочил обективни
пречки за предоставяне на исканите документи и е поискал тези документи да бъдат
изискани служебно от административнонаказващия орган на основание чл.41 от АПК (лист
43 от делото). Със становище по АУАН и по възражението актосътавителят М.С.
посочила, че „А.“ ЕООД не сочи причина, поради която исканите документи са
съхранявани на адрес в гр.Б., ж.к.“Л.“ бл. ...
Като взел предвид акта, възражението по него, констативните
протоколи и становището на актосъставителя,
директорът на РИОСВ –Бургас издал атакуваното наказателно постановление
№121/25.01.2021 г., в което при идентична както в акта фактическа обстановка и
при същата правна квалификация по чл.119 ал.6 от ЗУО на основание чл.156 ал.1
от ЗУО на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер от
5000 лева.
Горната фактическа обстановка се прие за установена
от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като ги намира
за последователни и логични.
От правна страна съдът приема следното:
Като актът, така и НП са издадени в сроковете по
чл.34 от ЗАНН. От формална страна и в двата акта са спазени изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
В административнонаказателната преписка не се съдържат
писмени доказателства относно компетентността на директора на РИОСВ-Бургас да издава
наказателни постановления по чл.156 ал.1 от ЗУО. И това е така, защото
материалната компетентност на наказващите органи е уредена в чл.157, чл.158 и
чл.159 от ЗУО и касае различни хипотези на административни нарушения по закона,
като във всяка от цитираните разпоредби са посочени текстовете, квалифициращи
съответните административни нарушения като такива и компетентните да налагат
санкция за тях органи. Тези органи са различни за различните административни
нарушения, като видно от тях липсва препратка към чл.156 ал.1 ЗУО, възприет в
наказателното постановление като основание за неговото издаване, а и както се
посочи разпоредбата не е включена в определените със заповедта на министъра на
околната среда и водите властнически правомощия на директорите на РИОСВ. По
аргумент на §34 на ПЗР на ЗУО, тъй като изпълнението на закона е възложено на
министъра на околната среда и водите, съдът приема, че именно посоченият
отраслов министър е компетентен да състава НП за нарушение по чл.156 ал.1 ЗУО. Не
е приложима в случая разпоредбата на чл.47 ал.2 от ЗАНН, съгласно която
ръководителите по ал.1 б.“а“ могат да възлагат правата си на наказващи органи
на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния
закон, указ или постановление на Министерски съвет, тъй като в ЗУО не съдържа
такава законова възможност, респективно правни възможности на министъра за
оправомощаване на други лица са изчерпателно изброени в закона.
Предвид изложеното съдът счита, че не е налице
материална компетентност на директора на РИОСВ-Бургас да издава наказателни
постановления по чл.156 ал.1 ЗУО, което от своя страна води до нищожност на
обжалваното наказателно постановление и предпоставка да неговата отмяна. В този
смисъл е Решение №186/13.02.2017 г на АдмС-Бургас по к.а.н.д. №2342/2016г, и Решение
№2000 от 05.12.2016 г на АдмС-Бургас по к.а.н.д.№1949/2016г.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай
представителят на дружеството–жалбоподател е поискал да
му бъдат присъдени направените разноски по адвокатско пълномощно, които с оглед изхода на делото следва да бъде осъден АНО да му заплати. Съгласно нормата на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
хонорарът следва да бъде в размер на 580 лева. Посоченият в двойно по-голям
размер е прекомерен, поради което съдът не следва да го уважи. С оглед на това
РИОСВ-Бургас следва да заплати на дружеството –жалбоподател разноски в размер
на 580 лева.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 трето и ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №121/25.01.2021г
издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което на „А.“ ЕООД с ЕИК … със
седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.“П.“ № …, представлявано от управителя
Н. Ф. Ф. и съдебен адрес ***Г. *** за нарушение на чл.119 ал.6 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО) и на основание чл.156 ал.1 от ЗУО е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди)
лева.
ОСЪЖДА РИОСВ-Бургас да заплати на „А.“ ЕООД с ЕИК …
със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.“П.“ № …, представлявано от
управителя Н. Ф. Ф. направените по делото разноски за адвокат в размер на 580 (петстотин
и осемдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.