Р Е
Ш Е Н
И Е № 260005
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Добрич 13.01.2021 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА
П.ПАСКАЛЕВА
при секретаря
................................................... и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..В.гр.д.№4
от 2021 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е жалба от
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“,ЕИК ***,с адрес на управление:гр.София 1504,бул.“Цар
Освободител“№15,представлявано от проф.дфн А.Г.,в качеството му на
Ректор,действащ чрез пълномощника си адв.И.М. ,САК,с адрес *** ,със съдебен
адрес:***,чрез отдел „Имоти“,централна сграда Ректорат против Постановление от 14.08.2020г.за
отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№20197370401219
по описа на ЧСИ Л.Т.,постановено от помощник ЧСИ П.П.,с район на действие
Добрички окръжен съд.
Жалбата е с правно основание
чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и
е допустима.
Ответникът по жалбата Община
Балчик не взема становище по основателността й.
Окръжният съд,като се запозна с
доказателствата по приложеното изп.д.№ 20197370401219
по описа на ЧСИ Л.Т.,доводите в жалбата и мотивите на съдебния
изпълнител,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство е
образувано въз основа на представен АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК №АУ000525/05.12.2018Г.,по силата
на който жалбоподателят дължи на взискателя сумата от 298 569,12 лв.ТБО,от
които главница 250 118,24 лв. и лихва 48 450,88 лв.-за периода от
01.07.2016г. до 02.10.2019г. Актът представлява изпълнително основание по
чл.209 ал.2 т.3 от ДОПК.
С молба от 13.07.2020г.длъжникът
по делото и жалбоподател в настоящото производство е поискал прекратяване на
изпълнителното производство спрямо него,с мотиви,че съгласно разпоредбата на
чл.519 ал.1 от ГПК не се допуска изпълнение върху парични вземания срещу
държавни учреждения.
В чл.519 ал.2 от ГПК е уредено
изпълнението срещу държавна учреждения,а именно –от предвидените за това
средства от бюджета им.За тази цел изпълнителният лист се предявява пред
финансовия орган на учреждението ,а ако няма такива средства съответния първостепенен
ръководител с бюджет предприема необходимите мерки,за да се предвидят най-късно
в следващия бюджет.
Молбата за прекратяване на
изпълнителното дело е оставена без уважение с обжалваното постановление на
съдебния изпълнител,като в мотивите му е посочено,че длъжникът не е държавно
учреждение,а бюджетно субсидирано заведение.Законодателят предоставя на този
вид правни субекти закрилата на чл.520 от ГПК,като срещу тях е допустимо
образуване на производства по принудително изпълнение,но не се допуска изпълнение върху средствата по
банкови сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения,постъпили
от субсидии,трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет-чл.520
ал.1 от ГПК.
При разрешаването на настоящия
казус съдът следва да вземе предвид задължителното тълкуване на
нормите,свързани с принудителното изпълнение,дадени в ТР №2/26.06.2015г.по
т.д.№2/2013г.-ОСГТК на ВКС,където в т.13 от решението изрично се пояснява,че
общините ,макар да са държавни учреждения,учебните,лечебните и други заведения които не са държавни учреждения
следва да се ползват със закрилата на закона,тъй като изпълняват значими
публични и обществени функции,гарантирани от държавата ,които е недопустимо да
бъдат затруднявани,поради начина на управление на техните частни
фондове.Бюджетната субсидия при бюджетно субсидираните заведения се защитава
чрез отделяне на постъпващине бюджетни субсидии в отделна банкова сметка,*** недопустимо.Те
са несеквестируеми,за разлика от останалите средства,които представляват
приходи от частно правната дейност на учебните заведения.
Цитираната от жалбоподателя
съдебна практика предхожда издаването на ТР №2/26.06.2015г.по
т.д.№2/2013г.-ОСГТК на ВКС,поради което не е съобразена с разрешението ,дадено
в него.
Жалбоподателят не може да се
приеме за бюджетно учреждение,тъй като бюджетните учреждения са изцяло бюджетно
субсидирани и са част от държавната структура,които осъществяват публични
дейности.Софийският университет е автономно държавно висше училище ,със статут
уреден в ЗВО.Съгласно чл.13 ал.1 от ЗВО държавното висше училище се създава
и функционира въз основа на предоставена
му държавна собственост и ежегодна държавна субсидия от бюджета на
МОН.Жалбоподателят може да придобива право на собственост и други имуществени
права-чл.13 ал.2 и чл.89 от ЗВО.Задължението на държавата,съгласно чл.9 ал.2
т.2 от ЗВО ежегодно да определя субсидията на университета,не го прави част от
структурата на МОН.Университетът не е част от структурата на органите на
държавната власт,а автономен в организационно и имуществено отношение правен
субект.Съгласно чл.90 ал. 3 т.1-т.4 от
ЗВО в бюджета на университета постъпват приходи от трансфера от държавния
бюджет,но и собствени приходи,съгласно
чл.90 ал.3 т.4 от ЗВО-приходи от такси,дарения,завещания,спонсорство и др.други
дейности,включително и търговски по естеството си.Върху приходите,формирани от
тези дейности,извън тези от бюджетните постъпления няма пречка да се насочи
принудително изпълнение,като се съобрази правилото на чл.520 от ГПК.
По тези съображения съдът счита,че
длъжникът по изп.д.№ 20197370401219 по описа на ЧСИ Л.Т. и жалбоподател в
настоящото производство СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ не е
държавно учреждение и изпълнение върху имуществото му е допустимо,отчитайки
специалната закрила на чл.520 ал.1 от ГПК.
С тези мотиви обжалваното
постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от
14.08.2020г.за отказ за прекратяване на изпълнителното производство по
изп.д.№20197370401219 по описа на ЧСИ Л.Т.,постановено от помощник ЧСИ П.П.,с
район на действие Добрички окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.