№ 676
гр. Разград, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101610 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.79 от Закона за задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от „Кредитреформ България“ЕООД, с която са предявени
обективно искове срещу С. С. Ш. за заплащане на сумата 400 лв. главница по договор за
кредит от 25.03.2017 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Твърди, че на 25.03.2017 г.
между „4хинанс“ЕООД и ответника е сключен договор за кредит по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние за сумата 200 лв. , със срок на кредита 30
дни и падеж 24.04.2017 г., че ответникът е получил сумата посредством паричен превод
чрез „Изипей“АД на 25.03.2017 г., че на 03.04.2017 г. на основание т.8 от договора ищецът
поискал отпускане на други 200 лв. , че същата е отпусната и е получена от ответника чрез
Изипей на същата дата. както и че на падежа ответникът не е заплатил дължимата сума от
400 лв., поради което е начислена лихва за забава чрез прибавяне на основния лихвен
процент в размер на 10% към договорния лихвен процент, че на ответника са изпращани
напомнителни писма и за тях са начислени още суми като задължения на ответника. Сочи,
че на 23.11.2018 г. „4хинанс“ЕООД е сключило договор с ищеца за прехвърляне на
вземания, че ищецът е бил упълномощен от първоначалния кредитор да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането, както и че е изпратил такова уведомление, но
пратката се е върнала в цялост с отбелязване, „неполучено“.
Назначеният по искане на ответника по реда на Закона за правната помощ служебен
адвокат счита иска за недопустим, тъй като липсва надлежно уведомяване на ответника за
твърдяната от ищеца цесия на вземането, вкл. и в хода на делото. Прави възражение за
1
погасяване по давност на процесното вземане, като счита, че в случая погасителната давност
е тригодишна. Твърди, че процесната сума не е получена от ответника и оспорва всички
представени доказателства.
В о.с.з. ответникът признава, че е получил сумата 400 лв. и не е връщал същата. Счита, че
задължението да върне сумата е погасено по давност, тъй като преди получаването на
същата от банката му отговорили, че давностният срок е тригодишен.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и
възраженията на страните, Съдът установи следното: На 25.3.2017 г. ищецът е попълнил
искане за отпускане на кредит за сумата 200 лв. със срок за връщане 30 дни и съответно е
подписал и съгласие за обработка на личните му данни от „4Финнас“ЕООД. На същата дата
– 25.03.2017 г. е сключен договор за кредит №********** между ответника и
„4Финанс“ЕООД за сумата 200 лв. със срок за връщане 24.04.2017 г.
Ново искане ответникът е попълнил на 03.04.2017 г. вече за сумата 400 лв. и съответно е
сключен нов договор за кредит отново с №********** за сумата 400 лв. със същия срок за
връщане на сумата - 24.04.2017 г. В договора е записано, че сумата ще бъде получена чрез
Изипей. Ответникът е подписал екземпляр от Общите условия на договора за кредит.
Представените разписки за извършено плащане от 25.03.2017 г. за 200 лв. и от 03.04.2017 г.
за 200 лв. не носят подписа на ответника, но той признава, че е получил сумите.
С договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. „4Финанс“ЕООД е прехвърлил на
„Кредитреформ България“ЕООД вземанията, описани в приложение №1 към договора. В
това приложение под №4084 е ответника С. С. Ш. за вземане по договор за кредит
№********** за главница в размер на 400 лв. Цедента „4Финанс“ЕООД чрез своя законен
представител е потвърдил, че ищеца има правата на кредитор по отношение на вземанията,
предмет на договора за цесия и е упълномощил ищеца да извърши уведомяване от негово
име на лицата – длъжници за вземанията. Уведомление за цесията е изпратена до ответника
през м.декември 2018 г., но писмото се е върнало с отбелязване, че адресата отсъства. Това
уведомление, заедно с останалите доказателства към исковата молба са връчени на
ответника ведно с призовката за о.с.з.
При така установените фактически обстоятелства, Съдът стигна до следните правни изводи:
В случая ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор по реда на чл.99 от ЗЗД
и към настоящия момент именно той има право да търси изпълнение на вземането.
Уведомлението за извършената цесия е връчено на длъжника едва в хода на настоящото
производство. Следователно едва след тази дата това прехвърляне става действително за
него, т.е. не би могъл да изпълни валидно на стария кредитор. По настоящото дело въпросът
за действието на договора за цесия по отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като
не се твърди плащане на предишния кредитор след датата на извършване на цесията.
Това вземане е прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в размерите, в които е
било в патримониума на първия.
Претендираното от ищеца вземане се основават на договор за заем. Тъй като се претендира
2
единствено и само главницата по този договор, съдът не изследва въпроса за
действителността на клаузите на същия, тъй като разпоредбата на чл. 23 от Закона за
потребителския кредит сочи, че дори когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или
други разходи по кредита. В случая ответникът признава, че е получил главницата,
следователно дължи нейното връщане. Твърдението му , че вземането му е погасено по
давност е неоснователно, тъй като приложима е общата погасителна давност, която е
петгодишна /задължението е еднократно - за връщане на сумата на конкретна дата/ и в
случая тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1/ респ. на
уговорения в договора падеж - 24.04.2017 г. и към 23.07.2021 г. – датата на предявяване на
исковата молба, този петгодишен давностен срок не е изтекъл. Ето защо така предявеният
иск за заплащане на сумата 400 лв. - получени като главница по договор за заем е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него разноски в размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. Ш., ЕГН ********** с адрес гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, адрес на управление ул.“Шандор
Петьофи“, №10, сумата 400 лв. /четиристотин лева / главница по договор за кредит
№**********, сключен с„4хинанс“ЕООД, ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 50 лв. /петдесет лева/ разноски по делото и 100 лв.
/сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3