РЕШЕНИЕ
№ 260049
гр. Х. 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
десети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
ТЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
при
секретаря: М.С.и прокурора: Павел Жеков , като разгледа докладваното от чл.
съдията Филипов ВНОХД № 492 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 54/06.08.2020г. постановена по
НОХД № 672/2020г., Районен съд – Х., признал подсъдимия Е.П.У. с ЕГН **********,***
за виновен в това, че в периода от месец февруари 2019г. до месец юни 2020г.
вкл. в гр. Х., след като е осъден с Решение № 748/27.11.2014 г. по гр.д. №
666/2014 г. на РС - Х. в сила от 15.12.2014г., съзнателно не изпълнил
задължението си да издържа свой низходящ - дъщеря си Е.Е.У., родена на ***г. за
повече от две месечни вноски , а именно за 17 месечни вноски от по 110 лв.
всяка или общо 1870 лв. като деянието е извършено повторно, поради което и на
осн. чл.183 ал.4 вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.58а ал.1 и чл.42а ал.2 т.1 и
2 от НК, го осъдил на „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от 8 месеца с периодичност 2 пъти седмично,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за същия срок, както и на
„обществено порицание“.
Присъдата е обжалвана в срок от защитника
на подсъдимия - адв. С., с неконкретизирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
Твърди се и явна несправедливост на наказанието и се иска приложението на
чл.183 ал.3 от НК.
Представителя на Окръжна прокуратура-Х. намира
жалбата за неоснователна и иска присъдата като правилна и законосъобразна, да
бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция, подсъдимия редовно призован не се явява, защитникът му адв.С.
поддържа направеното в жалбата искане, а в пледоарията си посочва, че районният
съд неоснователно отказал прилагането на привилегията по чл.183 ал.3 от НК,
като се позовал на стара практика.
Пред настоящата инстанция не са събирани
нови доказателства.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда, по направените оплаквания, изтъкнатите
доводи и служебно, намира следното:
Съдебното производство пред РС-Х., е
образувано по обвинителен акт с който на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъплението,
за което е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда. В проведеното на 06.08.2020г.
разпоредително заседание са обсъдени въпросите по чл.248 ал.1
от НПК, не са констатирани съществени процесуални нарушения и по
искане на подсъдимия и защитата, делото е разгледано по реда на гл.XXVII при
условията на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимия признал изцяло фактите в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за тях.
Съдът намерил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и с определение по чл.372 ал.4 от НПК обявил, че ще
го ползва без да събира доказателства за фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт. От събраните при проведеното съкратено съдебно следствие
доказателства е установено, че през 2008г. подсъдимия и св.В.М. заживели на
семейни начала в гр.Х., на *****г. се родила дъщеря им Е.Е.У. за която се
грижели съвместно. На 01.07.2012г. подсъдимия започнал работа в гр. Б. и престанал
да се грижи за детето, което св.М. продължила да отглежда сама в гр.Х.. С
Решение № 748/ 27.11.2014г. в сила от 15.12.2014г., по гр.д. № 666 / 2014г. на
РС-Х., родителските права над детето били предоставени на св.М., а бащата – подсъдимия
бил осъден да й заплаща като на майка и законен представител на детето, месечна
издръжка в размер на 110 лв. След влизане на решението в сила, подсъдимия не
заплащал издържката въпреки възможността си, св. М. се снабдила с изпълнителен
лист и било образувано изп.д. № 1033/2015г. на ЧСИ Самуил Пеев, по което от
01.12.2015г. до 29.07.2016г. подсъдимия погасил част от дължимата издръжка в
общ размер на 901.24 лв., преведени по сметка на св. М. от съдебния изпълнител.
На 28.12.2017г. й платил още 150 лв. Така погасил общо 9 месечни вноски за
издръжката на малолетното дете, а дължал 44 вноски общо за 4840 лв. но спрял
плащанията и с присъда № 3/11.01.2019г. в сила от 28.01.2019г. по НОХД №
1161/2018 г. на РС – Х., бил осъден за престъпление по чл.183 ал.1 от НК – неплащане
на дължимата на детето Е.У. издръжка, за периода м. 09.2015г. до м. 07.2018 г.
вкл. в размер на 35 месечни вноски по 110 лв., общо 3850лв. за което му било
наложено наказание „пробация“, изтърпяно на 07.01.2020г. След влизане в сила на
присъдата, подсъдимия продължил да не плаща издръжката въпреки, че работел в ***ЕООД
Б. и на 06.01.2020г. св.М. сезирала пак РП – Х.. Било образувано досъдебното
производство и на 05.05.2020г. подсъдимият й превел по банковата сметка 150лв.
за дължимата издръжка, а на 11.06.2020г. на св.М. била преведена още сумата
2420 лв. с наредител Д.И.К. за дължимата от подсъдимия издръжка от м. 09.2018г.
до м. 06.2020г., изрично посочено в платежното нареждане. Така общата платена
от подсъдимия издръжка след осъждането му възлизала на 2570 лв., за общо 23
месечни вноски. На 19.06.2020г. У. бил привлечен като обвиняем за престъплението,
за което е предаден на съд.При така установените факти първоинстанционния съд
приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, за което е признат
за виновен и осъден с обжалваната присъда.
Настоящата инстанция намира, че съдът е постановил
присъдата при напълно изяснена фактическа обстановка, установена
от самопризнанието на подсъдимия, креспондиращо със събраните на досъдебното
производство доказателства - показанията на св. М. и приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, които са взаимносвързани и непротиворечиви,
като е направен обоснован извод относно
съставомерността и авторството на деянието, от обективна и субективна страна. Правилно е прието, че подсъдимият не е
изпълнил задълженията си за заплащане на месечни вноски, по присъдената с
влязъл в сила съдебен акт издръжка за малолетното си дете, за периода от месец
февруари 2019г. до месец юни 2020г. вкл. – общо 17 месечни вноски от по 110 лв.
всяка, в общ размер 1870 лв., а деянието е осъществено при условията на
повторност, което се установява от предходното осъждане на подсъдимия с
влязлата в сила присъда по НОХД № 1161/2018г. на РС – Х., което е пак за
неплащане на дължимата издръжка - престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК. Обоснован е и изводът, че макар подсъдимият да е изплатил задължението си
за издръжка
по обвинението, привилегията на чл.183 ал.3 от НК не може да се
приложи, предвид повторността на деянието. В тази насока е
не само цитираната от първата инстанция практика, а въобще константната / виж. р 517/09г. III
н.о ВКС/. До тук изводите на първоинстанционният съд са правилни
и се споделят от настоящата инстанция .
При индивидуализацията на наказанието наложено на подсъдимият, съдът посочил че отчел като отегчаващи вината му обстоятелства единствено дългия период на неплащане на издръжката.
Като смекчаващи такива, са
отчетени добрата му характеристика, липсата на криминални регистрации, изплащането изцяло на дължимата издръжка.
Прието е, че е налице пълен превес на смекчаващите вината обстоятелства но въпреки това, наказанието му е определено при
условията на чл.58 а ал.1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“ с първите
две задължителни пробационни мерки по чл. 42а ал.2 т.1 и 2 от НК за срок от по 8 месеца и кумулативно предвиденото наказание „обществено
порицание“. Настоящата инстанция намира, че в случая
наказанието на подсъдимия неправилно е определено по реда на чл. 58 а ал.1
вр.чл.54 от НК. Последната норма макар да не е посочена в самата присъда и
мотивите, се извежда от диспозитива на акта с оглед наложеното наказание и
предвиденото за престъплението.Така определеното наказание на подсъдимия е завишено
и води до неправилно приложение на материалния закон, като не са отчетени в
достатъчна степен смекчаващите вината му обстоятелства, макар да са изброени от
първата инстанция. Плащането на изцяло дължимата издръжка в размер надхвърлящ
този по обвинението, по същността си е едно изключително смекчаващо вината
обстоятелство при което и най-лекото предвидено в санкционната част на нормата
на чл.183 ал.4 от НК наказание, е несъразмерно тежко. Ето защо наказанието на
подсъдимия следва да се определи по - благоприятния ред на чл.58 а ал.4 вр. чл.55
ал.1 т. 2 б. „в” от НК, като му се наложи наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Именно това наказание е съответно на целите на чл.36 НК, за постигане на
личната и генерална превенция и съобразено с предмета на делото като
определянето на по-висок размер на глобата, би засегнало финансовите
възможности на подсъдимия да изпълнява задълженията си за издръжка. Ето защо в посочената
част обжалваната присъда следва да бъде изменена, а в останалата като правилна
и законосъобразна, да бъде потвърдена. Не се установи в производството пред
първата инстанция, да са допуснати съществени нарушения довели до нарушаване
правата на страните.
Предвид изложеното и на осн. чл. 334 т.3, вр. чл.337 ал.1 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 54/06.08.2020г. постановена по НОХД № 672/2020г. по описа на РС- Х. в наказателно - осъдителната част,
като вместо при условията на чл. 58а ал.1 от НК, определя наказанието на
подсъдимия Е.П.У. с ЕГН **********, за престъплението по чл.183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28
ал.1 от НК, при условията на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.2 б. „в” от НК, като
му налага „глоба“ в размер на 200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.