№ 2929
гр. Бургас, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501782 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.274 ГПК.
С протоколно определение от 12.07.2022г.,постановено по гр.д.№1188/2011г.по описа
на НРС,изменено с определение от 05.08.2022г. на основание чл.253 ГПК поради допусната
в определението от 12.07.2022г. фактическа грешка, съдът се е произнесъл по
допустимостта на претенциите по сметки на съделителката С. З.,като е приел за разглеждане
във втората фаза на делбата две от заявените от нея претенции по сметки и не е приел за
разглеждане претенцията на З. по предявеният от нея иск срещу съделителя „Ес енд
Ей“ООД с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за присъждане на сумата от 15 000 евро на
месец за периода от 09.06.2015г.до 13.04.2022г. ,представляваща обезщетение за
неоснователно лишаване от правото на ползване върху нейната квота от допуснатия до
делба недвижим имот ПИ с идентификатор 51500.506.628 по кадастралната карта на
гр.Несебър,к.к.“Слънчев бряг“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба.
Съделителката С. З. е обжалвала определението в частта,с която не е приет за
разглеждане във втората фаза на делбата предявеният от нея иск,квалифициран от НРС с
правно основание чл.31 ал.2 ЗС.
Препис от частната жалба е връчен на „Ес енд Ей“ООД и е постъпил писмен отговор
от дружеството,в който се изразява становище за недопустимост на жалбата поради
просрочие и за неоснователността и.
С протоколно определение от 12.07.2022г.,постановено по гр.д.№1188/2011г.по
описа на РС-Несебър съдът е ОСЪДИЛ на основание чл.344 ал.2 ГПК съделителят „Ес Енд
Ей“ ООД с ЕИК- ********* да заплаща на останалите съделители суми,представляващи
обезщетение,съразмерно на квотата в съсобствеността, за лишаването им от ползването на
делбените имоти ПИ с идентификатор 51500.506.628 и намиращата се в него сграда с
идентификатор 51500.506.628.1,по КККР на гр.Несебър,к.к.“Слънчев бряг“, считано от
влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата,ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска,както следва:
-на съделителката С. П. З. с ЕГН-**********1 сумата от по 703.20 лева месечно;
-на съделителя Р. С. Х. с ЕГН-********** сумата от по 703.20 лева месечно;
1
-на съделителя Н. Т. Г. с ЕГН-********** сумата от по 351.60 лева месечно;
-на съделителката Е. Н. Г. с ЕГН-********** сумата от по 351.60 лева месечно.
Недоволен от така постановеното определение е останал съделителят „Ес енд
Ей“ООД,като го е оспорил с частна жалба в законоустановения срок,с искане за отмяната му
от въззивната инстанция като незаконосъобразно и неправилно.
Преписи от частната жалба са връчени на останалите съделители,които са депозирали
писмени отговори в законоустановения срок със становище за неоснователност на
оплакванията на дружеството жалбоподател. Съделителите Е. и Н. Г.и изразяват и
становище за недопустимост на частната жалба поради просрочие.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА на съделителката С. З. срещу протоколното определение,с
което не е приета за разглеждане във втората фаза на делбата претенцията и по сметки
съдът намери следното:
С отговора на частната жалба съделителят „Ес енд Ей“ООД е направил възражение за
просрочие на жалбата,което въззивният съд намери за неоснователно по следните
съображения:
С протоколното си определение от 12.07.2022г. съдът не е приел за разглеждане
претенцията на З. по предявеният от нея иск срещу A.A. с правно основание чл.31 ал.2 ЗС
за присъждане на сумата от 15 000 евро на месец за периода от 09.06.2015г.до
13.04.2022г.,представляваща обезщетение за неоснователно лишаване от правото на
ползване върху нейната квота от допуснатия до делба недвижим имот ПИ с идентификатор
51500.506.628 по КК на гр.Несебър,к.к.“Слънчев бряг“ ,ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба. Съдът е дал указания,че определението му е обжалваемо в
едноседмичен срок пред БОС,считано от датата връчването на препис на адв. Атанасов на
адреса на кантората му в гр.Бургас.Отделно съдът е постановил препис от протокола от
съдебното заседание да се изпрати на адв. Атанасов на имейл адреса му,посочен по делото.
Препис от определението е връчен на адв. Атанасов на адреса на кантората му в гр.Бургас
на 26.07.2022г./л.1327 от делото на НРС/.
На 02.08.2022г.по пощата е изпратена молба от съделителката З.,заведена в
деловодството на НРС на 04.08.2022г./л.1399 от делото на НРС/. Молбата е подадена в
рамките на едноседмичния срок за обжалване на определението на НРС,като с нея С. З. е
заявила,че е констатирала очевидна фактическа грешка в определението,изразяваща се в
погрешно посочване на лицето,срещу което е насочена претенцията по сметки- A.A.,вместо
„Ес енд ЕЙ“ООД.Отправено е искане до съда да поправи допуснатата грешка по реда на
чл.247 ГПК ,като едновременно с това ако поправката бъде обективирана,молбата на З. да се
счита за частна жалба срещу неправилно и незаконосъобразно определение на НРС,с което
не е приета за разглеждане претенцията и по сметки срещу „Ес енд Ей“ООД за присъждане
на сумата от 15 000 евро на месец за периода от 09.06.2015г.до 13.04.2022г.
НРС е разгледал искането на С. З. за поправка на допусната фактическа грешка в
определението си,като с определение от 05.08.2022г.е констатирал,че действително е
допусната ОФГ в смисъла,посочен от З. и на основание чл.253 ГПК е изменил
протоколното определение от 12.07.2022г.поради грешка и е постановил да се чете вярното
съдържание „ предявеният иск от С. З. срещу „Ес енд Ей“ООД.
Със същото определение НРС е дал указания на С. З. в едноседмичен срок от
съобщението за това,да представи молба с препис до другата страна,в която да изложи в
какво се състои порочността на протоколното определение от 12.07.2022г.,с което не е
приета за разглеждане претенцията и по сметки и в какво се състои искането до съда.
Препис от определението от 05.08.2022г.е връчен на адв. Атанасов на
09.09.2022г./л.1437 от делото на НРС/. На 16.09.2022г.,видно от пощенското клеймо върху
приложения плик,С. З. е изпратила до НРС частна жалба срещу протоколно определение от
2
12.07.2022г.,изменено с определение от 05.08.2022г.,като жалбата е заведена в
деловодството на НРС на 20.09.2022г.
С. З. е заявила,че обжалва определението в молбата си,изпратена на 02.08.2022г. и
заведена в НРС на 04.08.2022г., в рамките на законоустановения срок за обжалване,считано
от датата на връчването му на адреса на кантората на адв. Атанасов/26.07.2022г./. След
отстраняване на ОФГ по реда на чл.253 ГПК с определението на НРС от 05.08.2022г.
жалбоподателката З. е изпълнила в срок указанията на съда за внасяне на уточнения в
жалбата си срещу протоколното определение от 12.07.2022г.,като е депозирала частна
жалба,съдържаща конкретните оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и
искането и до въззивната инстанция.Внесена е и държавната такса за обжалването,съобразно
указанията на НРС.
Въз основа на гореизложените данни,въззивният съд приема,че частната жалба на С.
З. е подадена в законоустановения срок за обжалване на протоколното определение от
12.07.2022г. и е допустима.
В частната жалба съделителката З. е заявила оплакване,че неправилно НРС е приел,че
претенцията и по сметки насочена срещу „Ес енд Ей“ООД,с правно основание чл.31 ал.2
ЗС, за присъждане на сумата от 15 000 евро на месец за периода от 09.06.2015г.до
13.04.2022г.,представляваща обезщетение за неоснователно лишаване от правото на
ползване от „Ес енд Ей“ООД върху нейната квота от допуснатия до делба недвижим имот
ПИ с идентификатор 51500.506.628,ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба е била заявена за първи път със становище от 21.04.2022г.,след приключване
на първото заседание от втората фаза на делбата,след изтичане на преклузивния срок по
чл.346 ГПК. Жалбоподателката сочи,че тази нейна претенция е била заявена още с исковата
молба и е включвала както претенция за обезщетение за лишаването и от ползване на
сградата,така и за поземления имот,върху който е построена сградата,с начален момент от
2004г. до момента,в който и се предостави правото на ползване върху имота. Тази си
претенция не е оттегляла,нито е получавала указания от съда за конкретизиране и
уточнение,продължава да я поддържа,като счита,че е своевременно предявена.
В отговора на частната жалба съделителят „Ес енд Ей“ООД освен възраженията си за
недопустимост на жалбата поради просрочие/намерени за неоснователни от БОС/ е заявил и
становище за неоснователност на твърденията на съделителката относно заявяването на
претенцията и по сметки,като намира за правилен изводът на НРС,че тази претенция е
заявена след изтичане на преклузивния срок по чл.346 ГПК. В отговора е обсъждано
определение от 02.08.2022г.на НРС,което няма връзка с настоящия спор,а както се посочи
по-горе,НРС с определение от 05.08.2022г.е изменил по реда на чл.253 ГПК протоколното
си определение от 12.07.2022г.
Въззивният съд установи,че в исковата молба на С. З. по която е образувано гр.д.
№1188/2011г.по описа на НРС е заявена следната претенция по сметки: „С настоящата
искова молба предявявам претенции по сметки срещу A.A.,респ.срещу „Ес енд Ей“ООД
относно заплащане на обезщетение за неоснователното ми лишаване от правото ми на
ползване върху 1/6 ид.части от процесния имот/поземлен имот и бизнес сграда/,в размер на
15 000 евро месечно,считано от м.07.2004г.до момента на предоставянето на правото на
ползване върху имота,заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.“
Съдът съобрази,че настоящото разглеждане на делото за делба във втората фаза от
НРС е след отменително решение на ВКС и връщане на делото за разглеждане от първото
съдебно заседание на втората фаза. От изявленията и становищата на процесуалните
представители на страните става ясно,че е имало спор дали насроченото съдебно заседание
на 13.04.2022г.е първо заседание във фазата по извършването на делбата,като съдът е
държал определение в този смисъл. В съдебното заседание на 13.04.2022г. адв.
3
Атанасов,пълномощник на съделителката З. е представил две молби/л.1066,1067 и 1068 от
делото на НРС/.В молбите се заявява становище,че се поддържат предявените още с
исковата молба претенции по сметки срещу съделителя „Ес енд Ей“ООД. Едновременно с
това становище съделителката е заявила,че претендира заплащане на обезщетение за
неоснователно лишаване от правото на ползване върху 1/6 ид.част от процесния имот/терен
и бизнес сграда/ в размер на 15 000 евро месечно,считано от 23.02.2009г.до 08.06.2015г.по
отношение на терена и до 13.04.2022г.по отношение на сградата,ведно със законната лихва
от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумите. Заявена е и претенция
за осъждане на „Ес енд Ей“ООД за 1/6 ид.част от ползите ,които този ответник е реализирал
чрез отдаване на част от имотите под наем за времето от 13.04.2017г.досега,като
претенцията да се счита предявена за сумата от 15 000 евро месечно,ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумата.
Със становище вх.№260814 от 21.04.2022г./л.1236 от делото на НРС/,пункт 2.7
съделителката С. З. ,с оглед становището на съда,че първото по делото съдебно заседание
от втората фаза на делбата е на 13.04.2022г.,а не на 08.06.2015г.,е внесла уточнение в
претенцията си по сметки за лишаването и без основание от правото на ползване върху 1/6
ид.част от земята,върху която е изградена бизнес сградата ,в размер на 15 000 евро
месечно,за времето от 23.09.2009г.до 13.04.2022г.,т.е.до първото по делото съдебно
заседание от втората фаза на делбата.
С обжалваното протоколно определение от 12.07.2022г. НРС е приел за разглеждане
следните претенции на С. З.:
-с правно основание чл.30 ал.3 ЗС за присъждане в нейна полза на сумата от по 15 000 евро
на месец,представляваща доходите от отдаване под наем на имоти в делбената бизнес-
сграда,реализирани от „Ес енд Ей“ООД от цялата вещ,съответна на квотата на собственост
на С. З.,за периода 13.04.2017г.-13.04.2022г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано
от 13.04.2022г.до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл.31 ал.2 ЗС срещу „Ес енд Ейч“ООД за присъждане в полза на С.
З. на сумата от по 15 000 евро месечно обезщетение за лишаване на З. от ползването на
поземления имот за периода от 23.02.2009г.-08.06.2015г. и сумата от по 15 000 евро
месечно обезщетение за лишаването на З. от ползването на делбената бизнес-
сграда,построена върху ПИ с идентификатор 51500.506.628 за периода от 23.02.2009г.-
13.04.2022г. /първото по делото заседание във втората фаза на делбата/.
НРС не е приел за разглеждане предявеният иск с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за
лишаване на З. от ползването на поземления имот с идентификатор 51500.506.628 за
периода от 09.06.2015г.до 13.04.2022г.,с аргумент,че тази претенция е заявена за първи път
след приключване на първото съдебно заседание от втората фаза на делбата ,след изтичане
на преклузивния срок по чл.346 ГПК и не е направена във връзка с дадени от съда указания
за уточнения.
Въззивният съд намира,че по отношение на неприетата за разглеждане от НРС
претенция по сметки не е настъпила преклузията на чл.346 ГПК,тъй като действително
ищцата С. З. я е заявила още с подаването на исковата молба през 2011г. и същата не е
оттеглена.
С двете писмени молби от 13.04.2022г.,съделителката З. не е оттеглила,нито е
направила отказ от заявените с исковата молба претенции за обезщетение за лишаването от
ползване на поземления имот и бизнес-сградата,считано от месец юли 2004г. до момента на
предоставяне ползването на полагащата и се квота от делбените имоти. Нещо повече, З. е
заявила и становище,че поддържа претенциите си по сметки,направени с исковата молба
през 2011г. Съдът е следвало да констатира липсата на становище в молбите от
13.04.2022г.по отношение на тези вече заявени с исковата молба периоди,като даде указания
на съделителката З. да заяви ясно и безпротиворечиво каква е позицията и по отношение на
4
периодите,посочени в исковата молба,тъй като те не съответстват на заявените в молбата и
от 13.04.2022г. Едва след внасяне на необходимите уточнения и отстраняване на
противоречията, съдът е следвало да извърши преценка относно периодите,за които З.
поддържа претенциите си по сметки за поземления имот и сградата. Това не е било сторено
до първото по делото съдебно заседание на 13.04.2022г. а и впоследствие,поради което и
съделителката е депозирала молбата си от 21.04.2022г.,с която е уточнила периода на
претенцията си за обезщетение по отношение на поземления имот.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че неправилно НРС е
приел,че претенцията по сметки на С. З. за периода 09.06.2015г.-13.04.2022г. относно
поземления имот не следва да приема за разглеждане,поради настъпила преклузия по чл.346
ГПК. Обжалваното определение следва да се отмени,като се приеме за разглеждане и тази
част от заявената още с исковата молба и неоттеглена претенция по сметки за посочения
период. По отношение на заявените с исковата молба други периоди/с начало от м.юли
2004г.до предявяване на иска за делба и с край до предоставяне на ползването на част от
делбения имот/ на същата претенция /обезщетение за лишаване от ползването на
имота/,въззивният съд не се произнася,тъй като по същите липсва произнасяне на НРС.
По частната жалба на „Ес енд Ей“ ООД срещу протоколното определение по чл.344
ал.2 ГПК съдът намери следното:
Частната жалба е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалването на
определението на съда по чл.344 ал.2 ГПК-съделител по делбеното дело. Възражението на
Н. и Е. Г.и, че жалбата е подадена след изтичане на едноседмичния срок за
обжалване/просрочие с един ден/ е неоснователно,тъй като жалбата е подадена в
законоустановения срок.
Съдът намери частната жалба за неоснователна по следните съображения:
В жалбата се прави оплакване,че съдът е присъдил обезщетение на останалите
съделители,въпреки липсата на доказателства,установяващи по основание и размер
дължимостта на обезщетение от дружеството. Твърди се,че доказване на факта на
ползването на имота от „Ес енд Ей“ООД не е било проведено от останалите съделители при
условията на пълно и главно доказване и този факт не е бил доказан. Посочва се също,че
дружеството е твърдяло,че не ползва имота към момента,като са представени доказателства
за заведено гр.д.№948/2022г.по описа на БОС по иск за собственост,предявен срещу
дружеството от A.A.,с твърдения за придобиване правото на собственост на основание
давностно владение,с начало 2009г.Жалбоподателят счита,че дори да се приеме за
обосновано позоваването на съда на договор за наем от 2009г.и анекс от 2017г.,то съдът
неправилно е тълкувал и приложил ТР №7 от 02.11.2012г.по т.д.№7/2012г.на ОСГК на ВКС.
Дружеството жалбоподател счита,че хипотезата на сключен договор за наем с трето лице е
изрично изключена от кръга на приложението на чл.31 ал.2 ЗС,тъй като сключеният договор
за наем не е акт на лично ползване ,а представлява действие по управлението на вещта и при
сключен договор за наем,съсобствениците могат да предявят само иск по чл.93 ЗС,а не иск
по чл.31 ал.2 ЗС.
В отговорите на останалите съделители се възразява,че съобразно закона и
утвърдената съдебна практика, не е необходимо да се установи лично ползване на имота от
съсобственик,а то може да се осъществява и чрез предоставяне ползването на трето
лице,каквото е било установено от доказателствата,събрани по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК с решението по допускане на делбата
или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата
си, съдът по искане на някой от тях постановява кои имоти от кои наследници ще се ползват
до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да заплащат на
5
другите срещу ползването. Определението по чл.344 от ГПК е с привременен характер и
урежда отношенията между съсобствениците в периода от момента на постановяване на
решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по извършването й. То
може да бъде изменяно от съда,съгласно чл.344 ал.3 ГПК.
За да се уважи искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК по делото следва да се установи,че
претендиращият обезщетение съделител е лишен от възможността да ползва делбения имот
съобразно квотата си в съсобствеността,установена със съдебното решение по допускането
на делбата,по причина, че имотът се ползва от друг съделител. Обезщетението по чл.344
ал.2 ГПК е частен случай на общата хипотеза на чл.31 ал.2 ЗС,то има характера на
привременна мярка и за разлика от обезщетението,присъждано от съда в исково
производство по иск с правно основание чл.31 ал.2 ЗС, това обезщетение се присъжда от
съда,ако бъде поискано от неползващия съделител,но не за минало време,а занапред, само в
ограничения времеви период – от края на първата фаза на делбата/съдебното решение по
допускането/ до окончателното извършване на делбата. (В този смисъл Решение №
87/10.03.2009 г. по гр. д. № 803/2008 г. на ВКС, второ Г. О.). Нормата на чл.344 ал.2 ГПК
има за цел и спазването на общия принцип в правото на недопускане на неоснователно
обогатяване.При установени с влязлото в сила съдебно решение съсобственици и техните
квоти в делбения имот,на неползващите имота законът предоставя възможност да поискат
от ползващите имота съсобственици парично обезщетение за лишаването им от ползването
на квотата им в съсобствеността докато трае втората фаза на делбата. В тази частна
хипотеза е достатъчно да се установи,че съделител ползва делбения имот, като е без
значение дали осъществява ползването лично или го е предоставил на трети лица.
Тълкуването на понятието „лично ползване“ по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС,извършено с ТР
№7/02.11.2012г.,изключващо събирането на добиви и граждански плодове от
съсобственик/претенция по чл.30 ал.3 ЗС/ съдът намира,че е приложимо в исковото
производство, но не намира приложение в производството по чл.344 ал.2 ГПК.
Обезщетението по чл.344 ал.2 ГПК има характеристиките на привременна мярка,която
съдът предприема,за да се предотврати неоснователно обогатяване на ползващите делбения
имот съделители, докато трае втората фаза на делбата. В разпоредбата на чл.344 ал.2 ГПК
законодателят не е въвел ограничения или допълнителни условия за присъждане на това
привременно обезщетение,поради което е достатъчно да се установи,че претендиращият
обезщетение съделител е лишен от възможността да ползва част от делбения имот,съответна
на квотата му в съсобствеността,по причина,че същата се ползва от друг съделител.Без
значение за основателността на искането е дали ползващият съделител преди депозиране на
искането за присъждане на обезщетение по чл.344 ал.2 ГПК от неползващия съделител е
отдавал под наем имота,предоставял е безвъзмездно ползването му или го ползва лично.
Обезщетението по чл.344 ал.2 ГПК се присъжда занапред,а не за минал период, поради
което и извършваните действия на управление еднолично от ползващия имота съделител
съдът следва да съобрази само като установяващи факта,че той ползва делбения
имот,преотстъпвайки ползването му на трети лица,а останалите съделители са лишени от
ползването съобразно квотите си в съсобствеността. С обезщетението по чл.344 ал.2 ГПК се
възмездяват неползващите делбения имот съсобственици временно и занапред,до
окончателното извършване на делбата,като размерът на обезщетението следва да се
определи съобразно правилата на чл.31 ал.2 ЗС.
От събраните доказателства се установява, че към момента целият делбен имот се
ползва от съсобственика „Ес енд Ей“ООД. Дружеството е противопоставило възражения,че
не ползва имота лично,но няма твърдения,че останалите съделители също ползват части от
делбения имот. Представени са доказателства,че дружеството го е отдало под наем през
2009г. на физическото лице A.A./мажоритарен собственик на дялове в капитала на
дружеството/. Представен е и анекс към договора за наем от 2017г. При това
положение,правилно и законосъобразно е приел НРС,че по делото е установено,че
6
делбеният имот,представляващ поземлен имот и бизнес сграда се ползва еднолично от
съделителя „Ес енд Ей“ООД, а останалите съделители са лишени от възможността да
ползват части от имота съобразно квотите им на собственост,установени със съдебното
решение по допускането на делбата.Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че
съдът не е съобразил факта,че A.A. е предявила иск срещу дружеството по който е
образувано гр.д.№948/2022г.по описа на БОС с твърдения за придобиване правото на
собственост върху имота на основание давностно владение,с начало 2009г. На първо място
съдът съобрази,че A.A. е участвала в настоящото делбено производство и искът за делба е
бил отхвърлен спрямо нея,а на следващо място по отношение на ползването на делбения
имот съдът няма основание да се позовава на неустановени с влязло в сила съдебно решение
права.
В жалбата се прави оплакване,че съдът е присъдил обезщетения по чл.344 ал.2 ГПК
без същите да са установени по размер,тъй като сумите са присъдени съобразно
заключението на СТЕ,но вещото лице при изслушването му в съдебно заседание е
заявило,че не е направило замерване,за да установи точната квадратура на помещенията на
първия етаж.Посочва се,че относно втория етаж вещото лице е заявило,че не е правило
оглед,не знае какви помещения има там към момента,каква е площта и техническото им
състояние. Използван е бил коефициент „обзавеждане“,без да е извършен оглед и вещото
лице да е констатирало,че помещенията са обзаведени. Счита,че неправилно НРС е приел
заключението по въпрос №3 от СТЕ за размера на средния пазарен наем за помещенията в
сградата.
Действително при изслушване на вещото лице в съдебно заседание на 12.07.2022г. то
е посочило,че не е правило оглед на помещенията на втория етаж,не е правило и замерване
на площта на помещенията на първия етаж. По делото е установено,че дружеството не е
осигурило достъп на вещото лице до помещенията на втория етаж,поради което и
възраженията му за неосъществен оглед са неоснователни. Дружеството не е навело и
твърдения,че помещенията на втория етаж са в лошо техническо състояние или че не са
обзаведени,поради което и съдът не е имал основание да не кредитира заключението по
въпрос №3 относно средния пазарен наем,нито основания да възложи на експерта задача да
даде ново заключение след оглед на помещенията. Относно площта на помещенията на
двата етажа вещото лице е заявило,че данни за тях е взело от техническата документация на
сградата,с която се е запознало в общината. Жалбоподателят не е твърдял,че в сградата са
извършвани допълнително вътрешни преустройства,в резултат на които помещенията са
променили площта или предназначението си, поради което и неизвършването на замерване
не може да се приеме като недостатък на експертизата и не обосновава съмнения в
правилността на заключението.Следва да се отбележи,че при назначаване на експертизата
дружеството не е поставило към експертизата задача за измерване на площта на
помещенията,във връзка с твърдения за извършвани вътрешни преустройства и различия с
площите по одобрения архитектурен проект.
По гореизложените съображения,въззивният съд намери,че правилно и
законосъобразно НРС е приел,че заключението на СТЕ по т.3 относно определяне на
средния пазарен наем на помещенията в делбената сграда е обосновано и не възникват
съмнения за неговата правилност,като е определил обезщетенията на неползващите имота
съделители в размери,съответстващи на посоченият в заключението на вещото лице среден
пазарен наем. Неоснователно е и оплакването на дружеството,че съдът е приел
заключението в частта,с която е даден отговор само на въпрос №3 относно средния пазарен
наем,без да отчете факта,че графичната част от експертизата не е била представена в срок,а
предадена от вещото лице в съдебно заседание. Графичната част от СТЕ е свързана с
отговорите на въпроси №1 и №2, по които заключението не е прието от съда,но не касае
отговора на въпрос №3 относно средния пазарен наем. По отношение на представения в
съдебно заседание на 12.07.2022г. от вещото лице допълнителен лист с изчисления от
7
съдържанието на протокола се установява,че е представено Приложение №4,свързано с
уравнение на дяловете,което също касае отговорите на останалите два въпроса,а не
определянето на средния пазарен наем.
В жалбата се прави и оплакване,че съдът е следвало да се произнесе първо по
исканията на неползващите съделители за разпределение на ползването на имота по реда на
чл.344 ал.2 ГПК и едва ако установи,че това е обективно и технически невъзможно,да
присъжда обезщетения. Това оплакване също е неоснователно. В разпоредбата на чл.344
ал.2 ГПК няма въведено изискване за спазване на такава поредност,а освен това и
дружеството не е заявило съгласие за разпределение на ползването,за да избегне плащане на
обезщетения,а позицията му е била,че разпределение на ползването би се оказало
технически невъзможно или изключително трудно.Както се посочи по-горе,съгласно чл.344
ал.3 ГПК определението на съда по чл.344 ал.2 ГПК може да бъде изменяно от същия съд,
което означава и възможност във всеки един момент съдът да измени настоящото си
определение,ако установи, че е налице възможност за разпределение на ползването на
делбения имот между съделителите. При установяване на възможност за разпределение на
ползването,за което е назначена и СТЕ към момента, съдът може да извърши разпределение
на ползването, като отмени или намали размерите на определените обезщетения на
неползващите съсобственици,ако им бъде разпределена за ползване до окончателното
извършване на делбата част от имота,съответна на квотата им в съсобствеността.
По гореизложените съображения БОС намери,че определението на НРС по чл.344 ал.2
ГПК следва да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.07.2022г.,постановено по гр.д.№1188/2011г.по
описа на НРС,изменено с определение от 05.08.2022г. на основание чл.253 ГПК поради
допусната в определението от 12.07.2022г. фактическа грешка,в ЧАСТТА му,с която НРС не
е приел за разглеждане претенцията на С. П. З. по предявеният от нея иск срещу съделителя
„Ес енд Ей“ООД с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за присъждане на сумата от 15 000 евро
на месец за периода от 09.06.2015г.до 13.04.2022г.,представляваща обезщетение за
неоснователно лишаване от правото на ползване върху нейната квота от допуснатия до
делба недвижим имот ПИ с идентификатор 51500.506.628 ,ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ във втората фаза на делбата претенцията по сметки на
С. П. З. срещу „Ес енд Ей“ООД с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за осъждане на „Ес енд
Ей“ООД да заплати на С. П. З. обезщетение за неоснователното и лишаване от правото на
ползване върху нейната квота от допуснатия до делба недвижим имот - ПИ с идентификатор
51500.506.628 от по 15 000 евро на месец за периода от 09.06.2015г.до
13.04.2022г.,представляваща обезщетение за неоснователно лишаване от правото и на
ползване върху нейната квота от допуснатия до делба недвижим имот ПИ с идентификатор
51500.506.628 по кадастралната карта на гр.Несебър,к.к.“Слънчев бряг“ ,ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.07.2022г.,постановено по гр.д.
№1188/2011г.по описа на РС-Несебър ,с което районният съд е ОСЪДИЛ на основание
чл.344 ал.2 ГПК съделителя „Ес Енд Ей“ ООД с ЕИК- ********* да заплаща на останалите
съделители суми,представляващи месечни обезщетения,съразмерно на квотата им в
съсобствеността, за лишаването им от ползването на делбените имоти.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9