№ 126
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000503693 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 264 214 от 24.06.2021 г., поправено по реда на чл. 247 от
ГПК с решение № 265 928 от 28.09.2021 г., постановени по гр.д. № 3096/2020
г. от Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Ф. О. К., ЕГН
********** против Столична община, ЕИК *********, искове с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
имащи за предмет обезщетяване на претърпени на 11.01.2015 г., около 11:00
часа в гр. София неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева и на
имуществени вреди, в размер на сумата от 1 950 лева, ведно със законната
лихва върху двете обезщетения, считано от деня на подаване на исковата
молба в канцеларията на съда – 10.01.2020 г.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца - Ф. О. К.,
ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост,
допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства
установяват настъпилия инцидент и произлезлите от него неимуществените и
имуществени вреди при посочените от него обстоятелствата - място,
1
механизъм на настъпване и точен час.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и
вместо това да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и имуществени вреди в пълния размер на предявените
искове, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020 г.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Насрещната страна – Столична община е подала отговор в срока по чл.
263, ал. 1 от ТПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли да се потвърди изцяло обжалваното решение.
Моли въззивния съд да присъди деловодни разноски /юрисконсултско
възнаграждение/ за въззивното производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищцата - Ф. О. К., ЕГН ********** е предявила против Столична
община, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
11.01.2015 г., около 11:00 часа в гр. София е стъпила на необозначена и
необезопасена неравност на тротоара на ъгъла на ул. „Булина ливада“ и бул.
„Александър Стамболийски“.
Настилката на тротоара била неравна, плочките разместени с пораснала
растителност.
Паднала на тротоара и не било възможно да стане, поради получената
при падането травма, за което била транспортирана с автомобил на спешна
помощ в УМБАСМ „Н. Н. Пирогов“ ЕАД и приета в Трета травматология.
2
Била поставена диагноза „отворена фрактура на горната част на
подбедрицата“ и оперирана на следващия ден с поставяне на метален
имплант, за който заплатила сумата от 1 950 лева.
Явявала се на контролните прегледи, така както са били назначени.
Възстановяването било продължително.
Ищцата твърди още, че ответникът, чрез лицата на които е възложил
поддържането на техническата изправност на пътното платно на улиците и на
процесния тротоар носи отговорност за претърпените неимуществени и
имуществени вреди, поради което с предявените искове поискала да заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от
30 000 лева и обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 1 950
лева, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от деня на
подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 10.01.2020 г.
Поискала да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът - Столична община, ЕИК ********* подал отговор на
исковата молба /л. 21/, с който оспорил основателността на предявените
искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че не са налице предпоставките да
се осъществи по отношение на него отговорността по чл. 49 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
Направил възражение за изтекла погасителна давност на двата иска и за
избирателно представяне на медицинската документация от ищцата, които не
установят „кога и дали“ и проведено лечение в УМБАСМ „Н. Н. Пирогов“
ЕАД.
При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения за
претърпените вреди, които да са съобразени с обстоятелствата, че ищецът е
имал заболявания, предхождащи по време получаването на травмата и е
паднал на тротоара вследствие на тези заболявания, а не компрометирана
настилка.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
3
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими
факти.
От събраните по делото доказателства и най - вече от писменото
заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция медицинска
експертиза /л. 48/ се установява, че ищецът на 11.01.2015 г. е получил
травматично увреждане, но не в посоченото от него време /около 11:00 часа/
и на място - тротоар с необозначена и необезопасена неравност на ъгъла на
ул. „Булина ливада“ и бул. „Александър Стамболийски“.
В историята на заболяването с № 1318 от 11.01.2015 г., съставено и
съхранявано в УМБАСМ „Н. Н. Пирогов“ ЕАД е отбелязано, че ищцата е
приета за лечение на 11.01.2015 г. в 23:15 часа с диагноза „открита
пунктиформена фрактура на лява голямопищялна кост в диафазарната й част
и счупване на малката пищялна кост в горната й част“.
В Историята на заболяването е вписано, че пострадалата около 21 часа е
паднала и усукала подбедрицата, след което усетила как изпукала и се
деформирала.
Транспортирана е с кола на бърза помощ.
Отбелязани са миналите заболявания артериална хипертония втора
степен и хипотиреоидизъм.
Извършено е оперативно лечение на 13.01.2015 г. с открито наместване
на фрактурата и вътрешна фиксация с интрамедуален пирон.
Лечебният период е приключил за срок от 8-10 месеца
Фрактурата може да се получи при подхлъзване, ротация на
подбедрицата и падане /сядане/ върху нея, както и да се получи при спъване в
неравност на тротоар или пътна настилка, а също и при битови травми.
С експертно решение на ТЕЛК от 07.11.2013 г. на ищцата е призната
трайно намалена работоспособност 72 % за период от три години.
В експертното решение са вписани заболяванията на ищцата, които
обсъдени от вещото лице са обосновали извод, че могат да доведат до
4
залитане и загуба на равновесие по време на ходене и да бъдат предпоставка
за падане.
В първата инстанция е разпитан свидетеля О. Н. Я., който е внук на
ищцата и в показанията си поддържа посочените в исковата молба
обстоятелства за място /тротоара на посочените софийски улици/, за време
/около 11:00 / часа и причината да бъдат на улицата в този час „били са
пазар“.
Тези обстоятелства са напълно несъответни с посочените в Историята
на заболяването, за които пациента сам е съобщил.
Между 11 часа преди обяд и 21:30 часа, с прием на пациента в
здравното заведение в 23:15 часа има интервал от време приблизително 10 –
12 часа.
В съдебното заседание пред първоинстанционния съд се е установило,
че този свидетел е ищец по две дела с ответник Столична община, също
имащи за предмет обезщетяване на вреди, получени вследствие на
неподдържаните тротоари, като при първият инцидент е счупил ръка, а при
втория е получил скъсване на връзка в коляно.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на този свидетел,
първо поради заинтересованост, а след това, защото тези показания се
опровергават с медицинска документация, която се съхранява в здравното
заведение и установява мястото, часа и истинската причина за получената от
ищцата травма с битов характер.
От правна страна:
Предметът на възивното производство е очертан с подадената от
ищцата въззивна жалба и спорът се концентрира до отговора на въпросите:
- дали инцидентът е настъпил на посочените от ищцата ден, място и
механизъм; била ли е настилката на тротоара неравна, с разместени плочките
и с пораснала растителност на 11.01.2015 г.;
- дали получената от ищцата травми има битов характер и се дължат на
заболявания, вследствие на които може да загуби равновесие и да падне на
пода;
5
- налице ли са предпоставките да възникне отговорността на ответника
по чл.49 от ЗЗД и да обезщети претърпените от ищеца неимуществени и
имуществени вреди;
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и
предполага:
- противоправно поведение на лице /работник или служител/,
изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената
му работа;
- причинени имуществени и/или неимуществени вреди;
- причинна връзка между поведението и вредите;
- вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на
противното.
Настоящият въззивен състав, с оглед подробно обсъдените в
съобразителната част доказателства счита, че инцидентът не е настъпил в
посочените от ищцата час и на посоченото място, както и причините за този
инцидент не са произтичат от лошото поддържане на софийските тротоари, в
частност на тротоара на ъгъла, заключен между ул. „Булина ливада“ и бул.
„Александър Стамболийски“.
Инцидентът има битов характер и след като не са налице
правопораждащите факти за реализацията на гражданската отговорност на
ответника ще следва да се отхвърлят, както главните искове, имащи за
предмет обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществен вреди,
а също така и акцесорните искове за присъждане на законната лихва.
Жалбата е неоснователна и следва да се потвърди изцяло обжалваното
решение.
Изходът на спора би се решил по различен начин, ако беше установено
по несъмнен начин, че инцидентът е настъпил на посочените от ищцата място
и час, а причината за падането му е неравност на тротоара и разместени
тротоарни плочки.
6
Това е така, защото улицата и прилежащият тротоар се намират на
територията на Столична община и са със статут на публична общинска
собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/ - имоти, предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от местно значение, определени от общинския
съвет/.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика
/ответника/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на
населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин.
Наличието на компрометирана настилка на тротоара и ако тя беше
причината за падането на ищцата на тротоара щеше обоснове извод, че
лицата, на които ответникът е възложил да поддържат уличната
инфраструктура не са положили дължимата се грижа, присъща на добрия
стопанин да поддържат настилката технически изправна, т.е. тогава
поведението на последните щеше да осъществява деликтния състав на чл. 45
от ЗЗД /противоправно действие и/или бездействие; вреда /имуществена
и/или неимуществена/; причинна връзка между поведението и вредата, която
е претъпял ищеца; вина, която се предполага до доказване на противното.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, в
размер на сумата от 350 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 264 214 от 24.06.2021 г.,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 265 928 от 28.09.2021 г.,
постановени по гр.д. № 3096/2020 г. от Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ищцата - Ф. О. К., ЕГН ********** да заплати на Столична
7
община, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 350 /триста и
петдесет/ лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8