РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500479 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ГД ПБЗН-МВР против Решение № 69/06.01.2023г.,
пост. по гр.д.№ 9129/2022, ПРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Х. Г. Ч.
следните суми: 3780лв., представляваща допълнително брутно възнаграждение за
продължителна *** в МВР, дължимо за 2019 г. ; мораторна лихва върху главница от 3780 лв.
за периода от 01.01.2020г. до завеждане на исковата молба в размер на 948,15 лв., ведно със
законната лихва върху главница от 3780 лев., считано от завеждане на исковата молба –
22.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 4158лв., представляваща
допълнително брутно възнаграждение за продължителна *** в МВР, дължимо за 2020г.;
мораторна лихва върху главница от 4158лв. за периода от 01.01.2021 г. до завеждане на
исковата молба в размер на 620,24 лв., ведно със законната лихва върху главница от 4 158
лева, считано от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на задължението;
4783,80 лева, представляваща допълнително брутно възнаграждение за продължителна *** в
МВР дължимо за 2021 г. ; мораторна лихва върху главница от 4783,80 лв. за периода от
01.01.2022г. до завеждане на исковата молба в размер на 228,56 лв., ведно със зак. лихва
върху главница от 4783,80 лева, считано от завеждане на исковата молба - 22.06.2022г. до
окончателно изплащане на сумата, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на
1200 лева.
1
Жалбоподателят ГД ПБЗН-МВР е обжалвал изцяло решението с мотиви, че същото е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закони. Счита, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на факта да е изпълнявал пряко някоя от дейностите, визирани в Наредба
№8121З-1060/26.09.2019г., а именно ***. Поддържа, че от ***дневници не се установява
ищецът да е извършвал подобна дейност, а от кадровата му справка се установява, че в нито
един период от службата в МВР не е имал функции, свързани с тази дейност. Това се
установява и от длъжностната му характеристика. Счита, че не са налице изискванията на
Правилата за *** в МВР, утвърдени през 2012 и действали до отмяната им с Инструкция №
8121З-ЗЗ/10.01.2019г. за условията и реда за осъществяване на *** от полицейските органи и
органите на пожарната безопасност и защита на населението в МВР, както и на
изискванията в самата инструкция. Развива съображения, че притежаването на
***квалификация и поддържаката на същата не е достатъчна предпоставка, сама по себе си
за извършване на ***. С оглед на тези съображения счита, че нормите на Наредба №8121З-
1060/26.09.2019г. и в частност чл.14 са тълкувани погрешно и са довели до неправилни
правни изводи. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова,
с което се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски Въззиваемата страна
Х. Г. Ч. не е подал отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е
подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При
това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.
С подадената въззивна жалба се обжалва постановеното първоинстанционно
решение, с което са уважени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.
14, ал. 2 от Наредба 8121з-1060/26.09.2019 за условията, реда и максималните размери за
изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности на държавните служители в МВР, чл.86 от ЗЗД, предявени от Х. Ч. против
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР. Доколкото
съдът намира същото за правилно, то на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите му, като
следва да изложи само следните съображения :
Отнесеният спор пред въззивната инстанция касае единствено факта дали ищецът Ч.
има стажа по чл.14, ал.2 от Наредба 8121з-1060/26.09.2019 за условията, реда и
максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, а именно – 15г. *** към
2
01.12. на съответната година от исковия период 2019,2020 и 2021г. Между страните няма
спор, че Ч. е служител на ГД ПБЗН, както и че за този исков период му е изплатено
допълнително възнаграждение по реда на чл.14, ал.1 от Наредбата, т.е. жалбоподателят е
признал стаж от 10г. *** към 01.12.2019г.. Ето защо е необходимо да се изследват
единствено доказателствата, установяващи периода на извършване на *** от ищеца.
Доказателствената тежест за установяване на тази предпоставка от нормата на чл.14, ал.2 от
наредбата е възложена на ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване
да установи своя стаж.
По делото са приложени Заповеди от 2019, 2020 и 2021г. /л.15-17/, в които е
Директорът на ГД ПЗЗН е признал на Ч. съответно 11г., 12г. и 13г. извършване на *** към
01.12. на съответната година.
Видно от множество заповеди, издадени през 2014, 2015, 2017, 2018, 2019, 2021 за
поддържане на ***квалификация, както и от *** дневници за периода 2006 г.- /без посочена
година на завършване на дневника/, 2012-2016г., 2016-2018г., 2018-2022г. , се установява,
че в периода 2006-2022г. Х. Ч. е бил сред служителите, които са поддържали своята
квалификация и са осъществявали ***. Представени са и Заповед от 2006г./л.148/, Заповед
от 2007/л.156/ за провеждане на практически курс за подготовка на служители ***, в която
Ч. е включен като инструктор ***. Представени са и телефонограми от 2007г., от 2008г.,
2009, 2011г. и заповеди за съставяне на екип за извършване на претърсване на водоеми във
връзка с издирване на хора, като в екипите е включен и ищеца Ч.. Приложени са и
командировъчни заповеди от 2008г., 2009г.,2010г. за участие на ищеца в международен
семинар и състезание за ***. Представена е и заповед за награждаване на Ч. за спечелено
второ място на Европейския шампионат по водно спасяване през 2010г.
Наведените от жалбоподателя оплаквания, че по делото не се доказва ищецът да е
извършвал *** изобщо, т.к. не заема *** длъжност по щат, не му е възложено по
длъжностна характеристика или с нарочна заповед за всеки конкретен случай да изпълнява
*** , противоречат на собствените му заповеди за изплащане на допълнително
възнаграждение, но при признат по-малък стаж към 2019г. Още повече, че видно от
приложеното становище във връзка с възражението на Ч. по повод определяне на стажа му
като ***/л.175/ , основанието за отказ да се признае по-голям стаж е че не доказва
извършване на *** в периода 2008-2011г.
По делото е разпитван като свидетел и прекият ръководител на ищеца – Д. Б., който
установява, че ръководи ***, които не са свързани с пожар и във функциите на тази група
влиза и ***. Твърди, че работят с ищеца от 1999г.. за извършване на *** провеждат редовни
тренировки, редовен учебен процес, трябва да имат определен брой часове под вода, работи
се в трудни условия- течащи води, мътни води, под лед, в тъмната част на денонощието и
т.н.. Преди Правилника за *** от 2012г. работили без разписани правила, като ползвали
правилата, установени за въоръжените сили – водили дневници за съответните мероприятия.
Твърди, че Ч. е преминал първоначално обучение още през 2001г., като системно е развивал
и повишавал своята квалификация. От 2006г. участва в курса на пожарната, като е преминал
3
през специални курсове за работа при екстремни условия. Твърди, че освен щатните
четирима ***, се поддържат още пет човека с ***подготовка, защото единствено така има
възможност на всяка всяка 24 часова смяна да се осигурят по двама дежурни ***, които са
минимума за формиране на *** екип.
При така очертаната фактическа обстановка се правят следните правни изводи :
Съгласно чл.14, ал.2 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г. за условията, реда и
максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, на държавните
служители, извършващи *** 15г., към първи декември на съответната календарна година и
всяка следваща година, се изплаща допълнително възнаграждение в размер на четири
брутни заплати, включващи основното месечно възнаграждение и допълнително
възнаграждение за продължителна служба. Легалното определение на понятието „***“ се
съдържа в § 1, т. 4 от ДР към Инструкция № 8121з-33/10.01.2019г. за условията и реда за
осъществяване на *** от служителите на МВР - "съвкупност от всички мероприятия и
процеси, свързани с цялостното непосредствено организиране, подготовка, осигуряване и
практическо реализиране на ***спускания". Какво е „***спускане“ е дефинирано в §1, т.10
от същата Инструкция - "процес на потапяне на ***под вода, /повишаване налягането в
барокамерата/, пребиваване и работа на ***на зададени дълбочина, изваждане на
повърхността или преход в нормални условия на въздушната среда по режим на
декомпресия или без него".
В настоящия процес се доказа несъмнено от многобройните писмени доказателства и
свидетелски показания, че в периода от 2001г. до настоящия момент Х. Ч. е извършвал
***спускания, било в рамките на текущата подготовка, било за извършване на спасителни
или издирвателни дейности. Съгласно Правилата за *** в МВР/ приложени по делото/ – чл.7
, времето за пребиваване под вода се отразяват във ***дневник и в личната ***книжка.
Следователно информацията в двата документа следва да е идентична и при представяне на
единия от тях е налице годно доказателство за факта на осъществяване на ***. В този
смисъл оплакването на жалбоподателя, че ищецът не е представил ***книжка, поради което
и не е провел пълно доказване на твърдението си за осъществяване на *** е неоснователно,
т.к. по делото е приложен друг документ с идентично съдържание, а именно – ***дневници,
удостоверяващи извършването на ***спускания. Непредставянето на лична *** книжка само
по себе си не може да отрече извършването на тази дейност, доколкото по делото са събрани
множества други доказателства за осъществяването й, като същите са непротиворечиви,
взаимно свързани и допълващи се. В този смисъл следва да се ценят наличните писмени
доказателства – не само ***дневници, но и телефонограми и заповеди за командировка за
извършване на издирвателни мероприятия, които кореспондират помежду си и със
събраните гласни такива. Ето защо, съдът намира, че по делото се доказва , че към 2019г. Ч.
има 15г. ***.
Основанието за дължимост на допълнителното възнаграждение по чл.14, ал.2 от
Наредбата е само и единствено установяването на фактическото на извършване на ***, като
4
е без значение дали съответния служител е заемал щат за ***или друг щат. Ето защо, при
доказване на изискуемият стаж от 15 г. към 01.12.2019г. следва да се приеме, че се доказва
основанието за дължимост на допълнително възнаграждение от 4 брутни заплати. Исковата
претенция е за неплатени три такива, при признание за получена една. Размерът е изчислен
от приетата ССЕ и не е бил предмет на оплаквания във въззивната жалба. При тези
констатации и изводи, настоящата инстанция намира, че предявените искове са основателни
и доказани и следва да бъдат уважени.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което такива няма да се
присъждат.
По изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69/06.01.2023г., пост. по гр.д.№ 9129/2022, ПРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5