Решение по дело №37/2023 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юни 2023 г. (в сила от 21 юни 2023 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20237190700037
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 31                                             21.06.2023 год.                              Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ

                                                                                                                      ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

 

при секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Тихомир Тодоров, разгледа докладваното от съдията-докладчик Марин Маринов КАН дело № 37 по описа за 2023 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. С. Р. от гр. И. против Решение № 11 от 27.03.2023 г., постановено по АНД № 273 по описа за 2022 год. на Районен съд – Исперих. С него съдът е потвърдил НП № 22-0275-000946 от 30.11.2022 год., издадено от Началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора са наложени глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон. В жалбата и по същество се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за което се излагат подробни съображения. Касаторът оспорва установената от въззивния съд фактическа обстановка, като твърди, че мястото на извършване на нарушението е неправилно установено въз основа на противоречиви свидетелски показания. Счита, че материалния закон е приложен неправилно, тъй като с деянието си не е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито от обективна, нито от субективна страна. Твърди, че не е управлявал процесното МПС по обществен път, а единствено по тревни площи и тротоар. Излага съображения и за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. Иска от съда да отмени въззивното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба –  Началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна, че на 24.09.2022 год. около 15.00 ч., в гр. Исперих, по ул. „Арда”, в посока от паркинга на бл. 6 към ул. „Миджур“, С. С. Р. управлявал моторно превозно средство АТВ. След като изминал около 50 м. по пътното платно, водачът качил АТВ-то на тротоара вдясно и продължил движението си, когато бил спрян за проверка от служители на ОДМВР – Разград, РУ – Исперих. При проверката било установено, че превозното средство е без регистрационни табели и не е регистрирано по надлежния ред. От водача били снети сведения, в които той заявил, че АТВ-то му било донесено от негов познат, за да го ремонтира и тъй като смятал, че ремонта е приключил успешно, искал да го изпробва. На Р. бил съставен АУАН серия GА № 758898 от 24.09.2022 год. за това, че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Той подписал акта без възражения. Материалите по административнонаказателната преписка били изпратени на РП – Разград за преценка за наличие на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С Постановление от 08.11.2022 год. РП – Разград е отказала да образува наказателно производство поради малозначителност на деянието, извършено от С. Р., и е изпратила материалите по преписката на Началника на РУМВР – Исперих за реализиране на административнонаказателна отговорност. Въз основа на прокурорското постановление и на фактическите обстоятелства, установени с акта, било издадено обжалваното пред районния съд НП. По делото били разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които потвърдили изложената в акта фактическа обстановка. В показанията си посочили, че при проверката водачът им заявил, че АТВ-то не е негово и го изпробвал след ремонт, като знаел, че е без регистрация. Била разпитана и съпругата на Р., която заявила, че съпругът ѝ е изпробвал АТВ-то на тротоара, като не бил слизал на пътното платно.

При така установените факти районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове, от компетентни органи и при спазване на изускуемите за тяхната валидност форма и съдържание, като в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения. Изхождайки от доказателствената сила на съставения акт и всички останали събрани по делото доказателства счел, че вмененото на жалбоподателя нарушение е безспорно установено и доказано. Обсъдил е и мотивирано е отхвърлил всички възражения на жалбоподателя. Приел е и, че случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която изключва приложението му за нарушения по този закон, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Разградският административен съд счита решението на районния съд за правилно.

Настоящият касационен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на въззивния съд. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал необходимите и относими гласни и писмени доказателства, и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Приетата от районния съд фактическа обстановка и изводите на районния съд съответстват на събраните по делото доказателства.

На първо място не се констатират съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, които да водят до тяхната незаконосъобразност. Възражението на касатора относно установеното място на извършване на нарушението е неоснователно. То не е подкрепено с никакви доказателства, които да обосновават извод, различен от този на въззивния съд. Свидетелските показания, събрани при разпитите пред районния съд, не са противоречиви както твърди касатора, а напротив – те изцяло потвърждават изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, включително мястото, на което е установено управлението на нерегистрираното МПС от страна на касатора.

Основното му оплакване за несъставомерност на деянието му по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, също е неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Както правилно е посочил решаващия състав на районния съд, съгласно нормата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Съобразно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, а пък съгласно т. 7 от допълнителната разпоредба "Пътно платно" е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Анализът на тези норми сочи, че тротоарът е част от пътното платно и съответно от пътя. Следователно ул. „Арда“ в гр. Исперих, като част от пътната мрежа, отворена за обществено ползване, включва не само платното за движение на МПС, но и тротоарите, и банкетите. Движейки се с процесното АТВ, както по платното за движение, така и по тротоара на улицата, касаторът е използвал път, отворен за обществено ползване. Безспорно по делото е и обстоятелството, че в момента на проверката превозното средство е било без регистрационни табели и не е било регистрирано по надлежния ред. Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като видно от доказателствата по делото водачът Р. е знаел, че АТВ-то не е регистрирано. Ето защо касационната инстанция намира за доказано по несъмнен начин извършването на нарушението и неговия автор.

Правилно районният съд е посочил, че съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай, поради което и не се дължи преценка за материалната законосъобразност на наказателното постановление по този въпрос.

При така установеното нарушение санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е приложена правилно от административнонаказващия орган, като при липса на данни за отегчаващи вината обстоятелства наказанията „глоба“ и „лишаване от право на управление на моторно превозно средство“ са определени в минималния установен в закона размер.

Като е достигнал до същия извод и е потвърдил наказателното постановление, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.

Във въззивното производство не е нарушено правото на защита на наказаното лице и то го е осъществило в пълен обем пред районния съд. Ето защо касационната инстанция намира, че при постановяването на оспореното решение въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и като такова то следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 27.03.2023 г., постановено по АНД № 273 по описа за 2022 год. на Районен съд – Исперих.

Решението не подлежи на обжалване.

                           

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   1. /п/

 

 

                                                                                                    2. /п/

 

 

.