РЕШЕНИЕ
№ 1081
гр. Пловдив, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20235300501607 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на В. П. П., чрез адв. К.
Г., срещу решение № 1236/21.03.2023 г. по гр.дело № 13324 по описа на РС
Пловдив за 2022 г., I гр.състав.
С постъпилата въззивна жалбата се обжалва изцяло постановеното
решение № 1236/21.03.2023 г. по гр.дело № 13324 по описа на РС Пловдив за
2022 г., с което РС Пловдив, I гр. състав, отхвърля предявените от В. П. П.,
ЕГН ********** срещу СУ „Д. М.“ – гр. П., БУЛСТАТ ***, адрес: гр. П**,
ж.к. ** *** искове с правна квалификация член 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, да
бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед за
прекратяване на ТПО № РД-10-1707 от 19.07.2022 г. на Директора на
училището, считано от 20.07.2022 г., с която трудовото правоотношение
между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на
качества на работника/служителя за ефективно изпълнение на работата и да
бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „****,
като неоснователни.
1
Жалбоподателят счита решението неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, както и в противоречие с практиката на ВКС по
аналогични случаи, с което намира накърнен и принципът на правната
сигурност, прокламиран в чл. 6, параграф 1 ЕКЗПЧОС, гарантиращ
справедлив съдебен процес.
В жалбата се твърдят допуснати процесуални нарушения, довели до
необоснованост на решението, тъй като не са обсъдени всички наведени в
исковата молба основания за незаконосъобразност на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, както и до дефицит на събрания
доказателствен материал, както и до неговата неправилност. Счита
неправилен извода на съда за законност на уволнението, доколкото не са били
връчени на работника сигналите, които мотивират заповедта за уволнение,
съдът не е приел за недоказано записаното в представените по делото сигнали
и доклади, въпреки, че са били оспорени по съдържание в срок и не са
потвърдени от авторите им, поради което и се счита основанието за
извършеното уволнение да е останало недоказано от работодателя. Освен
това навежда твърдения, че деянията, които са послужили за основание да се
приеме липса на качества у ищеца за изпълняване на длъжността имат
характер по-скоро на дисциплинарни нарушения, поради което и заповедта е
незаконосъобразна, а и поради това, че не са били взети и обяснения по чл.
193 КТ, от които да се направи извод дали е налице основание за реализиране
на безвиновна отговорност или да се наложи дисциплинарно наказание.
Счита, че посочените причини, които са дали повод за приемане на липса на
качества за ефективно изпълнение на работата, са посочени бланкетно, не са
конкретизирани по време и място на извършване, чрез действие или
бездействие, нито са подкрепени с писмени доказателства, които да са били
връчени на ищеца, поради което заповедта е немотивирана, а мотивиране със
свидетелски показания е недопустимо досежно периода на извършване и не
се доказва трайна липса на качества у работника. Твърди, че не са обсъдени в
решението и представени писмени доказателства, от които се опровергава
извода на съда за липса на качества у работника. Счита неправилно
решението и в частта, в която е прието недоказано твърдението в исковата
молба за злоупотреба с право, доказано със събраните писмени доказателства
и свидетелски показания, необсъдени в решението, като същото счита
2
основано на заинтересовани свидетелски показания. Оспорва изцяло
направения извод за липса на качества за изпълняване на длъжността,
мотивиран със свидетелски показания за допуснати грешки в счетоводни
документи, които са писмени и е недопустимо да бъдат кредитирани
свидетелски показания в тази насока, като твърди, че не са обсъдени
показанията на свидетелите на ищцата в обратната посока, липсата на
налагани на ищеца наказания и констатации за нарушения в дейността и при
проверка на контролните органи. Твърди, че не е доказано от ответника
основанието, посочено в уволнителната заповед, съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, поради което решението се явява
изцяло неправилно.
Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде
постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от жалбоподателя
искове. Претендира да и бъдат заплатени сторените в двете инстанции
разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия СУ „Д. М.“ –
гр. П., в който се моли да бъде оставена въззивната жалба без уважение и да
бъде потвърдено обжалваното решение. Намира неоснователно оплакването,
че съдът неправилно е възприел фактите по делото, като от събраните по
делото доказателства счита да е видно, че не е допуснато нарушение на
процедурата по уволнение, като съдът е постановил правилен съдебен акт,
при липса на нарушение на процесуалния и материален закон. Сочи, че
обективно е налице неспособност на ищеца да изпълнява резултатно
възложената и трудова функция, никога работодателят не е твъдял
извършване на дисциплинарни нарушения, не е необходимо да бъдат
посочвани липсващите качества, посочени в заповедта, по време и дни,
доколкото липсата им е трайно състояние, което не може да бъде
конкретизирано времево, а и нормативната уредба не поставя такова
изискване. Счита неоснователни възраженията за необходимост от изискване
на писмени обяснения по чл. 193 КТ при преценка на кое основание да
прекрати трудовото правоотношение, доколкото работодателят не е длъжен
да сочи фактите, установяващи липсата на качества, която не може да се
измери пряко, а за липсата им се съди от поведението и резултатите по време
на работа.
3
Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, с произтичащите от това последици.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2
от В. П. П. срещу СУ „Д. М.“ – гр. П., за признаване за незаконно
уволнението, извършено със Заповед за прекратяване на ТПО № РД-10-1707
от 19.07.2022 г. на Директора на училището, считано от 20.07.2022 г., с която
трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ, поради липса на качества на работника/служителя за ефективно
изпълнение на работата и да бъде възстановена ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „***”. Исковата претенция се основава на
твърденията, че ищеца е работила по трудов договор на длъжност
счетоводител в ответното училище, като трудовото и правоотношение е било
прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, на основание липса на качества за
ефективно изпълнение на работата, като правото и на защита е нарушено, тъй
като заповедта е мотивирана с препращане към сигнали, които не са и били
връчено, липсва конкретно посочване на причините, мотивирали
работодателя да упражни правото си, като същите са посочени бланкетно, не
са конкретизирани действия или бездействия по време и място, не се сочи
период, за който се твърди липса на качества, поради което заповедта е
немотивирана. Оспорва да е налице реално посоченото в заповедта
основание, тъй като от възникване на трудовото правоотношение не е била
наказвана, не е била уволнявана, не е била проверявана работата и от
работодателя. Счита, че доколкото не са били искани писмени обяснения по
реда на чл. 193 КТ, за да прецени работодателя дали е налице виновно
нарушение на трудовата дисциплина или безвиновното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, е нарушено правото на защита на
уволненото лице, а заповедта се основава на дисциплинарни нарушения,
което само по себе си я прави незаконосъобразна и подлежаща на отмяна.
Твърди се и злоупотреба с власт, тъй като единствената причина за
уволнението е тенденциозното отношение на директора на училището към
ищеца, както и към част от останалия персонал на училището, поради което
4
голям процент от работещите в училището напуснали, ищцата подала сигнали
към инспектората, което породило нетърпимост между директора и нея.
С писмения отговор на ответника по реда на чл. 131 от ГПК се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на
трудово правоотношение, длъжността на ищеца, заемана преди уволнението,
издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради
липса на качества у служителя за ефективното изпълнение на работата му.
Счита, че са били налице предпоставките за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото основание, налично към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че ищцата е била
запозната със сигналите, постъпили срещу нея, въпреки, че не и били
връчени, а мотивите към заповедта покриват изискванията на закона.
Не се спори по делото и от приетите в първата инстанция писмени
доказателства се установява, че ищецът В. П. П. е сключила трудов договор
№ 117/09.10.2014 г. с работодател СОУ „Д. М.“ гр. П., на длъжност ****, по
отношение на установеното от районен съд съдържание на длъжностната
характеристика на ищеца, както и прекратяване на трудовото правоотношение
с обжалваната заповед, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – липса на
качества у служителя за ефективно изпълнение на работата. В издадената
заповед за прекратяване на трудово правоотношение № РД-10-1707 от
19.07.2022 г. на директора на училището, връчена на ищеца на 19.07.2022г., е
посочено, че служителят е неспособен да изпълнява резултатно възложената
и трудова функция, поради липса на умения за справяне с възложените и
текущи задачи, свързани с изготвяне на счетоводната документация,
обработка на счетоводни отчети, документално отчитане на счетоводните
активи и документи, свързани с трудовите и извънтрудовите възнаграждения
на работещите в учебното заведение. Освен това се сочи, че при изпълнение
на задълженията си ищцата прилагала похвати, които са в противоречие с
етичните правила, държи се арогантно, грубо и нетактично, генерира
напрежение с неангажираността и незаинтересоваността си от неспряването й
с поставените текущи задачи и задължения по трудова характеристика.
Посочено е също, че не притежава навици като организираност,
съсредоточеност, експедитивност, точност и прецизност при обработка на
счетоводната документация, липсва и мотивация за работа в екип, като тази
липса на качества е в разрез с визираните в длъжностната и характеристика
5
задължения, което води до системно и трайно неефективно изпълнение на
работата, което е резултат от липсата на умения, качества, навици и опит,
което е видно от посочени сигнали в заповедта с дати от 13.09.2019 г. до
18.04.2022 г.
Приети са като доказателства, представени с отговора на исковата
молба, доклади от учители за допуснати грешки в начисленото трудово
възнаграждение, жалба за грубо отношение от страна на ищеца и неизготвяне
на документи, доклад от счетоводител за незаплатени осигуровки на ****, от
**** и **** по административно стопанска дейност за неправилно
осчетоводяване, извършено от ищеца, с приложени счетоводни документи.
Същите са оспорени относно тяхното съдържание, като частни
свидетелстващи документи. Приет е и етичен кодекс на училището и заповед
за утвърждаването му, публикуването му на страницата на училището и
довеждането му до знанието на работещите в училището.
По делото са изискани и приети, предоставени от МОН, РУО – Пловдив,
по реда на чл. 192 ГПК, копия от документи, от които се установява, че са
постъпили сигнали срещу *** на училището, включително от ищеца,
извършени са били проверки от инспектори към МОН, РУО – Пловдив,
изготвени са писмени доклади, направени са констатации, дадени препоръки,
наложено е било наказание в следствие на извършени проверки по сигнали на
родители, учители, непедагогически персонал и анонимни такива,
неколкократно са правени анкети в училището за психоклимата и
отношенията в училището, отношенията с директора, като предпоставка за
добро управление и добросъвестно изпълнение на служебните задължения на
служителите в училището.
Разпитани са две групи свидетели, чиито показания също са подробно
посочени в мотивите на обжалваното решение, като едната група са
служители на ответника, които свидетелстват, че ищецът е допускала
системно, от 2017 г., грешки в работата си, които налагали постоянен и
засилен контрол над счетоводните записвания, които били правени от нея,
включително в счетоводната компютърна програма, това затруднявало
работата на останалите служители, които изпълнявали счетоводни и
ръководни функции, отказвала да изпълнява възложени и от работодателя
задачи, държала се грубо и арогантно с учители и непедагогически персонал,
6
когато е била запитвана за допуснати грешки. Констатирано било повторно
изплащане на обезщетение за неползван отпуск при прекратяване на трудово
правоотношение на служители, за което свидетелства и доведен от ищеца
свидетел, незаплащане на дължими осигурителни вноски на служители.
Свидетелите, доведени от ищеца, заявяват, че не са били свидетели на грубо и
арогантно поведение на ищеца, тя е изпълнявала съвестно задълженията си,
била креативна и точна.
Доколкото са констатирани процесуални нарушения при
първоинстанционното разглеждане на делото, във въззивното производство
са допуснати доказателства при хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, като е
разпитан повторно свидетеля К., с оглед допуснат въпрос за установяване на
твърденията на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя във
връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, а именно дали при
други директори, преди 2019 г., е имало забележки към работата на
жалбоподателя. От разпита на свидетеля, чиито показания съдът обсъди с
оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото се намира в трудово
правоотношение с ответното училище, но кредитира като непосредствени,
конкретни, логични и непротиворечиви, подкрепящи се от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, се установи, че такива забележки е
имало, но с оглед делегираните от директора права на заместник-директора
административна дейност и на свидетеля, като главен счетоводител, да
контактуват с персонала, директорът е викал тях при оплаквания от страна на
служители от работата и поведението на жалбоподателя. Сочи, че между
жалбоподателя и заместник-директора е имало много пререкания, по
отношение на работата на жалбоподателя, като свършена с неточност,
разсеяност. Това довело до необходимостта свидетелят да върши цялата
счетоводна работа, да намира и поправя допуснатите грешки от
жалбоподателя, за които носи отговорност, с оглед заеманата длъжност
*****, поради което с оглед отговорността и обема на работа напуснал
длъжността през 2019 г. Отново свидетелят заявява, че жалбоподателят се
държал грубо с персонала в училище, не съдействал на служители и учители,
като агресивното поведение, според свидетеля, било породено от незнанието
и невъзможността да отговори на задаваните и въпроси, във връзка с
работата.
При въззивната проверка на обжалваното решение Пловдивският
7
окръжен съд намира същото за валидно и допустимо.
При проверката на правилността на обжалваното решение по
изложените в жалбата оплаквания, при така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция намира следното:
За възникване на субективното право на работодателя да прекрати
трудовия договор с работника или служителя, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ,
следва да са налице трайно неефективно изпълнение на работата във времево,
количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества у
работника за изпълнение на работата. Липсващите качества означават
фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата.
В настоящия случай е налице редовна от външна страна писмена
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като според дадените
задължителни указания по прилагане и тълкуване на закона с Тълкувателно
решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4 / 2017 г. на Върховен касационен
съд, ОСГК, за да се установи осъществяване на фактическият състав на
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, освен писмената форма за валидност на
волеизявлението за прекратяване трудовия договор следва да е налице и
необходимото съдържание на заповедта, а именно посочване на фактическото
основание за прекратяване на трудовия договор, с оглед спазване на
принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на
основанията за уволнение. Както е посочено в цитираното Тълкувателно
решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4 / 2017 г. на Върховен касационен
съд, ОСГК, липсата на качества за ефективното изпълнение на длъжността
включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в
качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на
знания, умения или навици, а доколкото всяко отделно по вид неизпълнение,
както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да
станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да
индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор
на посоченото основание работодателят следва да посочи фактическата
причина за прекратяване на договора, като за индивидуализация на
волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да
се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата
8
(начинът по който работникът се справя с възложената работа), като и в двата
алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или
служителят могат да упражнят правото си на защита.
Настоящият състав намира заповедта мотивирана в достатъчна степен,
като в същата е посочено, че у работника липсват необходимите знания и
умения за изготвяне на счетоводната документация, обработка на счетоводни
отчети, документално отчитане на счетоводните активи и документи,
свързани с трудовите и извънтрудовите възнаграждения на работещите в
учебното заведение, при изпълнение на задълженията си ищцата прилага
похвати, които са в противоречие с етичните правила, държи се арогантно,
грубо и нетактично, генерира напрежение с неангажираността и
незаинтересоваността си от неспряването й с поставените текущи задачи и
задължения по трудова характеристика. Сочи се също, че не притежава
навици като организираност, съсредоточеност, експедитивност, точност и
прецизност при обработка на счетоводната документация, липсва и
мотивация за работа в екип, като тази липса на качества е в разрез с
визираните в длъжностната и характеристика задължения, което води до
системно и трайно неефективно изпълнение на работата, което е резултат от
липсата на умения, качества, навици и опит, което е видно от посочени
сигнали в заповедта с дати от 13.09.2019 г. до 18.04.2022 г. Така формулирана
заповедта съдържа посочване кои знания, умения и навици липсват у
работника, според работодателя, като, при посочването в какво се състои
трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът
се справя с възложената работа) работодателят е препратил към сигнали, за
които не се твърди и доказва да са били връчени на работника. Доколкото
обаче е налице посочване на липсващите качества и с оглед дадените
задължителни указания по приложение на закона, то е налице единият от
двата алтернативни варианта, с който се постига целта на закона служителят
да разбере фактическото основание за уволнението и да може да упражнят
правото си на защита. Поради това и невръчването на тези сигнали, към които
препраща заповедта за уволнение, не е самостоятелно основание за приемане
на нейната незаконосъобразност и отмяната и, както сочи жалбоподателя. В
този смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, след
постановяване на тълкувателното решение, в която действително се приема,
че когато работодателят претендира, че работникът не притежава
9
необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той
трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна
проверката дали тези качества са необходими и дали наистина те отсъстват у
работника, като липсващите качества може да бъдат посочени както в
заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на
работника документ (така в Решение № 96 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 3201 /
2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 60258 от
18.08.2022 г. по гр. д. № 3443 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение), но в конкретния случай процесната заповед е мотивирана именно
с посочване на качествата, които липсват на работника, за да изпълнява
ефективно възложените му трудови задължения. Възможността за посочване
на конкретни факти и обстоятелства в исковото производство, които доказват
отрицателния факт за липса на посочените в заповедта знания, умения или
навици у работника, не е обусловена от това дали същите са посочени и в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото
последната е мотивирана с посочване на липсващите качества за ефективно
изпълнение на работата.
Посочените в заповедта липса на необходими знания и умения, свързани
с изготвяне на счетоводната документация, обработка на счетоводни отчети,
документално отчитане на счетоводните активи и документи, свързани с
трудовите и извънтрудовите възнаграждения на работещите в учебното
заведение, липса на лични качества като етичност, вежливост, такт,
самокритичност и умения за работа в екип, организираност, съсредоточеност,
експедитивност, точност и прецизност при обработка на счетоводната
документация, са необходими за ефективното изпълнение на служебните
задължения на жалбоподателя, с оглед заеманата от жалбоподателя длъжност
и изготвената длъжностна характеристика, в която тези знания, лични
качества и умения са посочени като необходими за заемане на длъжността и
цитирани в мотивната част на самата оспорвана заповед.
За доказване на посочения в заповедта отрицателен факт - липса на
необходими знания, личностни качества и умения и причинната връзка с
начина на изпълнение на задълженията - дали това е довело до системно и
трайно неефективно изпълнение на работата, са разпитани две групи
свидетели, приети са писмени доказателства, които да установяват начина, по
който жалбоподателят се е справяла с поставените и задачи. Показанията на
10
доведените от ответника свидетели съдът обсъжда, отчитайки възможната им
заинтересованост от изхода на делото в полза на работодателя, поради
заеманата от тях длъжност – **, **** и ** във въззиваемото училище, което
ги поставя в служебна подчиненост на въззиваемия, като на основание чл. 172
от ГПК ги преценя с оглед всички други данни по делото, като логични,
последователни, взаимосвързани, непосредствени и категорични, дадени под
страх от наказателна отговорност и в съответствие с приложените по делото
писмени доказателства. От свидетелските показания на свидетелите К. и Г.,
преки ръководители по длъжностна характеристика на жалбоподателя, се
установява, че последната системно е допускала груби грешки при водене на
счетоводството, което е налагало да бъде проверявана работата и, а грешките
и своевременно поправяни, което не винаги е било възможно, като е довело и
до изплащане два пъти на дължимото обезщетение за неползван отпуск на
двама учители, а училището е загубило водените от него съдебни спорове за
връщане на повторно платеното, неправилно са били начислявани и внасяни
осигуровки, въвеждани са неправилно данни в счетоводната програма,
включително грешен булстат, при откриване на грешки не е била
самокритична, държала се е грубо и агресивно както със свидетелите, така и с
персонала в училището. За липса на вежливост, учтивост и отзивчивост при
възникнали въпроси свидетелстват и останалите свидетели на работодателя,
като техните показания напълно се припокриват с тези на първите двама, като
установяват и отказ от осъществяване на възложени задачи във връзка с
инвентаризация на материални активи на дружеството, приемане на
учебници, липса на желание у персонала да контактува с нея, поради грубото,
арогантно и агресивно поведение, което е проявявала спрямо тях, което по
същество представлява липса на умения за работа в екип, липса на етичност,
вежливост и такт.
Освен гласните доказателства по делото са приети и писмени такива –
частни свидетелстващи документи, от които се установява, че срещу
жалбоподателя са подавани до директора редица сигнали от нейни колеги за
допускани грешки и грубо отношение. Действително, както се възразява във
въззивната жалба, същите са оспорени по съдържание от страна на
жалбоподателя в първоинстанционното производство, поради което, като
частни документи, нямат удостоверителна сила за написаното в тях, а
съгласно чл. 180 ГПК, доколкото са подписани, съставляват единствено
11
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от
лицата, които са ги издали. Поради това не могат да се ползват за
установяване на конкретни прояви на липса на качества или неефективно
изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя, а само за
установяване на наличие на постъпили до директора сигнали и жалби,
направени от лица от персонала на училището, срещу работата и
отношението на жалбоподателя. Към част от сигналите и докладите са
приложени копия от счетоводни документи, за установяване на допусканите
грешки при водене на счетоводството от жалбоподателя, при изпълнение на
възложената му по трудов договор работа, които не са оспорени, за които
свидетелстват и разпитаните свидетели по делото,.
Разпитаните свидетели на ищеца в първоинстанционното производство,
чиито показания съдът също преценя с оглед всички останали доказателства
по делото, с оглед чл. 172 ГПК и обстоятелството, че са бивши служители на
ответника, в конфликт с директора на училището, а свидетелят М. и страна по
дело с въззиваемото училище, във връзка с претенции за връщане на
недължимо заплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
твърдят, че жалбоподателя П. е отзивчива, помага на колегите си, коректна
точна и етична е била с тях, отговаряла е точно и изчерпателно при
възникнали въпроси и не са забелязали грубо и арогантно отношение от
нейна страна към колегите. Тези показания са общи и дори приети за истинни
не са в състояние да опровергаят конкретно изнесените факти от свидетелите
на работодателя за проявявано системно грубо нарушение от страна на
жалбоподателя към част от персонала на училището и допусканите от нея
системно грешки, за които са приложени и писмени доказателства, доколкото
са свързани със счетоводна дейност, към приетите по делото доклади до
директора на училището.
Сочи се в жалбата, че в заповедта липсва посочване на времеви период,
през който да е проявена липсата на качества, което да даде основание за
преценка дали състоянието е трайно или епизодично. С оглед цитираната
задължителна практика не е необходимо да бъде сочен такъв период, а при
посочване на фактическо основание за прекратяване на правоотношението
поради липса на конкретни качества, знания и умения на работника, то
заповедта е достатъчно мотивирана. От свидетелските показания на
12
разпитаните свидетели, доведени от работодателя, се установява такава
трайна проява на неефективно изпълнение на възложената работа, поради
липса на знания, умения и личностни качества, за което на жалбоподателя е
било обръщано внимание, но е нямало критичност към собствената работа от
нейна страна. За продължително, системно неефективно справяне с работата
от страна на жалбоподателя, с допускане на груби грешки и неточности в
счетоводната документация, както и за проявено грубо и арогантно
отношение от страна на жалбоподателя към конкретни служители, което
доказва липсата на личностни качества за изпълнение на възложената работа,
свидетелите изнасят данни от 2017 г., а приложените сигнали и доклади
срещу работата и от други служители са за периода от 2019 до 2022 г., което
обосновава преценката за трайност на неефективното изпълнение на
служебните и задължения. В конкретния случай неизпълнението на трудовите
задължения има продължителен характер, а не се дължи на инцидентно
обстоятелство или инцидентно състояние на жалбоподателя, като същото е
налице към момента на упражняване на потестативното право по чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ от страна на работодателя. Практиката приема, че ако към
момента на уволнението е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, то
без значение е това дали в един предходен момент работникът или
служителят се е справял с трудовите си задължения (така в Решение № 60259
от 18.08.2022 г. по гр. д. № 4104 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение), поради което и фактите, че жалбоподателят П. е работила на тази
длъжност от 2014 г., както и, че свидетелят, доведен от нея, заемал към 2020
г. длъжност главен счетоводител, не е установила допускани грешки при
изпълнение на задълженията и, както, че не е наказвана и дисциплинарно
уволнявана, не обосновават сами по себе си извод за незаконосъобразност на
уволнението, каквито доводи се навеждат от жалбоподателя в настоящото
производство.
Сочи се от жалбоподателя, че описаното в заповедта по-скоро води към
извод за дисциплинарни нарушения, а не до липса на качества у служителя.
Действително, посочените в закона основания за прекратяване на трудовото
правоотношение не се припокриват. Възможно е, когато заповедта се
мотивира с факти, сочещи в какво се състои трайното неефективно
изпълнение на работата, наред с тези, сочещи на обективната невъзможност
за изпълнение на задълженията, да се посочат и такива, обуславящи виновна
13
дисциплинарна отговорност на работника или служителя, като в този случай
се приема, че, ако бъдат доказани първите уволнението по чл.328,ал. 1, т. 5 от
КТ е законосъобразно. (в този смисъл е цитираното по-горе Решение № 60258
от 18.08.2022 г. по гр. д. № 3443 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение) В конкретния случай обаче заповедта не е мотивирана с фактите,
които са обективно проявление на липсата на качества, а с посочване на
качествата, които липсват у жалбоподателя за ефективно изпълнение на
работата, няма посочен в заповедта състав на дисциплинарно нарушение,
поради което и това възражение се явява неоснователно. Работодателят не
твърди извършено дисциплинарно нарушение, поради което не е необходимо
да се спазва процедурата по чл. 193 КТ. От свидетелските показания се
установява, че жалбоподателят не е бил наказван за нарушение на трудовата
дисциплина. Работодателят твърди и доказва факти, от които се извежда
извод за трайно неефективно справяне с работата, поради липса на личностни
качества, необходими за работа в колектива на училището, липса на
професионални знания, умения и навици на служителя, необходими за
коректното изпълнение на задълженията, във връзка с водене на счетоводната
отчетност на училището.
Жалбоподателят въвежда довод за злоупотреба с право от работодателя,
фактическа липса на основание за прекратяване на трудовото
правоотношение на безвиновно основание, като твърди в действителност
директорът да е желаел да се освободи от неудобния служител, който е
търсил правата си, подавайки жалби до компетентите органи – МОН, РУО –
Пловдив, предизвиквайки проверки на работата на директора. При така
въведеното възражение предмет на установяване е дали работодателят е
действал добросъвестно, в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, при упражняване
на субективното си право да прекрати трудовото правоотношение, което
обуславя преценката за законност на уволнението. Злоупотреба с права от
страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ ще е налице,
когато се установи, че единственото му желание, чрез законово допустими
средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия
договор с конкретен служител или работник. За основателността на исковата
претенция следва да се установи дали е оборена добросъвестността на
работодателя, като за наличие на нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът
преценява фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за
14
злоупотреба с право, така, както са въведени в предмета на спора. Съгласно
ал. 2 на цитирания чл. 8 от КТ добросъвестността при осъществяване на
трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното,
като тежестта да обори презумпцията носи страната, която твърди
недобросъвестност, при конкретно изложени факти и обстоятелства за това.
За установяване на това твърдение са разпитани доведените свидетели
от работника, които говорят, че директора на училището е била нападателна
спрямо жалбоподателя, проявявала е грубо отношение спрямо П., правила и е
забележки във връзка с работата, като проблемите започнали при заемане от
госпожа З. на длъжността ***, когато и започнало текучество на кадри, като
напуснали много служители. Доколкото показанията на свидетелите са
непротиворечиви, взаимно се подкрепят, както и съответстват на приетите по
делото писмени доказателства от МОН, РУО – Пловдив, то съдът ги счита за
истинни. Показанията им в тази им част не противоречат и на показанията на
свидетелите, доведени от работодателя, доколкото те не са излагали факти в
тази насока. Приетите по делото документи, изпратени от МОН, РУО –
Пловдив, удостоверяват големият брой предизвикани проверки на директора
на училището по постъпили спрямо него сигнали и жалби, констатациите във
връзка със сигналите, дадените предписания и наложено наказание, както и
обстоятелството, че жалбоподателят е подавала сигнали срещу *** на
училището. РУО не е намерило нарушение на законодателството във връзка с
напускане на служители по взаимно съгласие, навършаване на възраст за
пенсия и прекратяване на правоотношението поради връщане на замествания
служител. В последния приложен протокол по извършена проверка РУО
установява влошаване на психологическия климат в училището към 2022 г. и
голям брой служители, които са посочили в проведена анонимна анкета, че
директорът се е държал грубо и са изпитвали притеснение за работното си
място.
Така по делото се установява, че е имало конфликт между директора на
училището и счетоводителя П., като свидетелите на ответника твърдят, че
това е било във връзка с допусканите нарушения, а тези на ищеца – че е
проява на конфликтния характер и некомпетентността на ***. Конфликти
между директора и служители са били повод за проверки от компетентните
органи и достояние на МОН, РУО Пловдив, които са давали предписания,
изготвяли констативни протоколи, доклади и наложили наказание забележка
15
за неспазване на нормативната уредба от директора. Установи се също, че
директорът си е позволил грубо и неуважително отношение към
жалбоподателя, установено с доведените от него свидетели, като такова е
проявявал и спрямо част от свидетелите и други техни колеги. Не се установи
обаче, че единствената цел на прекратяване на трудовото правоотношение е
била освобождаване от работа на конкретния служител, доколкото със
събраните писмени и гласни доказателства се установява наличие на проява
на липса на качества за упражняване на заеманата длъжност у жалбоподателя,
което е безвиновно основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Поради изложените основания съдът намира подадената въззивна жалба
за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно,
поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора на въззиваемия се дължат направените реално
разноски в производството, с оглед изцяло отхвърлената жалба, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК. По делото е представен от въззиваемия договор за правна
защита и съдействие от 07.06.2023 г., в който е уговорена, претендираната
като разноски, сума в размер на 1400 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение. В така представения договор не е удостоверено реалното
изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, нито са представени
други доказателства за това, поради което и разноски не следва да бъдат
присъждани в полза на въззиваемия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1236/21.03.2023 г., постановено по гр.д. №
13324/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16
17