Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

15.04.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

Състав

На

14.03.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

26

по описа за

2019

година.

Постъпила е жалба от Б.А., гражданин на ***, действаща чрез адв.Е.Х. от ***, против Решение № 292р – 181/02.01.2019 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с което е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване и продължаване на срока на пребиваване на А.Б., гражданин на ***, родена на *** г.

Счита, че процесното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни и процесуалноправни разпоредби, както и поради несъответствие с целта на закона. В тази връзка сочи доводи, че издалият атакуваното решение орган, неправилно е приел, че към датата на подаване на заявлението е изтичал последният ден от изтичане срока за пребиваване на чужденеца на територията на Р България, респ. че не отговаряло на изискванията на чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ. В случая е следвало решаващия орган да прецени дали съществуват предпоставките за издаване на разрешително за продължително пребиваване на жалбоподателката към датата на подаване на заявлението – 19.12.2018 г., а не към датата на постановяване на оспорения акт – 02.01.2019 г. Безспорно било, че към 19.12.2018 г. Б.А. е притежавала разрешение за пребиваване, каквото било изискването на чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ.

Релевира доводи, че за неспазването на срока по чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ жалбоподателката била наказана с глоба, на основание издадено наказателно постановление, като неспазването на срока по цитираната норма не следвало да доведе автоматично до постановяване на отказ за продължаване право на пребиваване. Постановеният в обжалваното решение отказ бил основан на чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ, а не на неспазване на срока по чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 292р – 181/02.01.2019 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали и върне преписката на административния орган за произнасяне.

В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника й адв.Е.Х. е постъпила писмена молба, в която поддържа предявената жалба.

Ответникът по жалбата, директор на ОДМВР - Кърджали, чрез пълномощника Л. Т. оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че постановеният отказ е основан на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ, тъй като жалбоподателката не е отговаряла на условията на чл. 24, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ. Визирането на срока по чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ имало за цел, единствено да поясни разпределението на правомощията на компетентните органи, при разглеждането и решаването на преписката в регламентирания 14-дневен срок. Счита въведените в жалбата доводи за наложено административно наказание, за неотносими към случая. Сочи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и надлежно мотивиран. Моли съда за решение, с което да отхвърли жалбата. В подкрепа на доводите си представя писмени бележки, в които развива подробни съображения относно законосъобразността и обосноваността на атакуваното решение.   

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Решение с Рег.№292р-181 от 02.01.2019 год. на Директора на ОДМВР – Кърджали, относно: Заявление за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в РБългария; ***, се установя, че:  А.Б./A.B. е родена на *** г. в *** и притежава *** гражданство; На лицето е било предоставено право на продължително пребиваване на чужденец в РБългария до 19.12.2018 г. – ЛНЧ **********, с основание на пребиваването чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ; На 19.12.2018 г. А.Б. е депозирала заявление за предоставяне на продължително пребиваване на чужденец в Република България с рег. №  ***/*** г. на ОДМВР-Кърджали; ТД на „НС“ – Кърджали е изразила становище/рег. № ***/*** г./ по заявлението, че агенцията не разполага с данни, от които да се предположи, че А.Б. представлява заплаха за националната сигурност; С Решение № ***/*** г., издадено от директора на ОДМВР – Кърджали, е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване и продължаване на срока на пребиваване на А.Б., гражданин на ***, родена на *** г. В акта са изложени мотиви, че към 02.01.2019 г., към която дата директорът на ОДМВР е имал възможността да се произнесе по депозираното заявление, жалбоподателката не е отговаряла на изискването на чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ, тъй като не е притежавала виза тип „D“, нито разрешение за пребиваване от службите за административен контрол на чужденците.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Оспореното решение е издадено от материално компетентен орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Правилник за прилагане на Закона за чужденците в Република България/ППЗЧРБ/,  в посочената от закона писмена форма, съдържащо фактически и правни основания, както и постановено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Релевираният в депозираната жалба довод за неправилност на атакуваният акт е основан на твърдението, че в случая административният орган е следвал да извърши преценка дали предпоставките за издаване на разрешително за продължително пребиваване на жалбоподателката съществуват към датата на подаване на заявлението – 19.12.2018 г., а не към датата на постановяване на оспорения акт – 02.01.2019 г., поради което направеният извод за липсата на предпоставките на чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ към последната дата, бил незаконосъобразен.

Настоящия съдебен състав намира така въведените доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за неоснователни.

Видно от атакуваният акт, същият е издаден на основание  чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ. Посочената разпоредба определя предпоставките, при които се отказва издаването на разрешение за продължаване на срока на пребиваване. В хипотезата на нормата на чл. 26, ал. 2 не са изброени самите предпоставки, а са изброени правните норми, които съдържат предпоставките за издаване на разрешение на право на пребиваване. В случаите, когато правната норма съдържа различни фактически състави, при осъществяването на които настъпват визираните в нея правни последици, органът е длъжен да посочи точно кой от много възможни фактически състави счита, че е налице. В оспореното решение административният орган е посочил изрично, че в случая жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ, тъй като към 02.01.2019 г. А.Б. не притежава виза „D“, нито разрешение за пребиваване от службите за административен контрол. 

Жалбоподателката е депозирала заявление за предоставяне на продължително пребиваване на чужденец в Република България на 19.12.2018 г. /л. 22 от делото/, в което е посочила като основание за издаването чл. 24, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ, поради това, че е родител на български гражданин.

Съгласно  чл. 24, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ и са финансово осигурени родители на български гражданин или на чужденец, който притежава разрешение за постоянно пребиваване, когато документите, удостоверяващи семейните връзки, които произхождат от чужбина, са признати или допуснати за изпълнение и са регистрирани по реда на българското законодателство;членове на семейство на български гражданин по чл. 2, ал. 6 от ЗЧРБ. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че са предвидени кумулативно няколко предпоставки, които следва да са налице, за да бъде издадено разрешение. От представената по делото административна преписка е безспорно установено, че на А.Б. е било предоставено разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност до 19.12.2018 г., т. е. към момента на издаване на оспорения отказ – 02.01.2019 г. заявителката не е имала валидна виза тип "Д" по смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗЧРБ и не е отговаряла на изискванията предвидени в разпоредбата на  чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. Оспореното Решение № 292р–181, издадено от директора на ОДМВР – Кърджали е издадено на 02.01.2019 г., към който момент валидността на притежаваното от Б. разрешение за продължително пребиваване е било изтекло. С други думи, съдът намира за безспорно установено, че към датата на издаване на атакувания административен акт А.Б. не е отговаряла на условията, при които може да и бъде издадено разрешение за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република България, поради което оспореното решение е законосъобразно.

От приложените по административната преписка доказателства е видно, че А.Б. е родител на детето Ш.М.А., роден на *** г., което е български гражданин. Несъмнено към заявлението жалбоподателката е представила необходимите документи съгласно чл. 14, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от ППЦЧРБ, но по изложените по-горе мотиви, в конкретния случай не е налице първата от кумулативно дадените в чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ предпоставка. 

Наличието на предпоставките, визирани в цитираната разпоредба се преценяват от административния орган към датата на постановяване на решението за даване на разрешение за пребиваване или отказ по заявлението.  В този смисъл е налице и съдебна практика - Решение № 977 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7279/2015 г., VII о., докладчик съдията К. А. 

Видно от текста на разпоредбата на чл. 14, ал.2 от ППЗЧРБ, в приложимата й в случая редакция: "Заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане". Безспорно законодателят е въвел задължението за подаване на заявлението в определен конкретен срок преди изтичането на разрешение срок за пребиваване, с цел заявлението да бъде разгледано от административния орган в срока на действие на даденото преди това разрешение за пребиваване. Именно по тази причина е въведено и задължението за решаващия орган да се произнесе по заявлението в срок до 14 дни, като съгласно чл. 57, ал. 1 от ППЗЧРБ решаващият орган има задължението да се произнесе по заявлението след получаване на писмено становище от ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

По делото не е спорно, че в случая не е спазен срока за подаване на заявлението, регламентиран в чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ, като заявлението е депозирано в последния ден на срока на предоставеното разрешение. Според настоящия съдебен състав, в случая с подаването на заявлението в последния ден от срока на разрешението й за пребиваването, жалбоподателката в изключителна степен е допринесла за резултата от разглеждането на заявлението, респ. за постановения отказ, тъй като е обективно невъзможно решаващият орган да се произнесе по заявлението в дена на подаването му.

От доказателствата по административната преписка не се установява наличието на "извънредни обстоятелства" по смисъла на § 1, т. 7 ДР от ЗЧРБ, довели до депозиране на заявлението извън срока по чл. 14 от ППЗЧРБ, като изложените доводи в наличните в преписката „обяснения“/л.38 от делото/ са ирелевантни за процеса. В тази връзка малолетното дете на А.Б. е родено на *** г., предвид което жалбоподателката е разполагала с достатъчен период от време, за да се снабди с удостоверение за раждане на детето, с което да докаже твърдението си, че е негова майка. Цитираното в обясненията решение по гр.дело № *** от *** г., касае съдебно производство относно промяна на имената на бащата на детето, което обстоятелство е без значение по делото, с оглед на това, че факта дали детето е български гражданин не е в пряка зависимост от имената на родителите, в случая от имената на неговия баща.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното Решение № 292р–181/02.01.2019 г., издадено от директора на ОДМВР – Кърджали, с което е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване и продължаване на срока на пребиваване на А.Б., гражданин на ***, родена на *** г.,  е законосъобразно и обосновано. Депозираната против него жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 5-то от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.А., гражданин на ***, действаща чрез адв.Е.Х., с адрес ***, против Решение № 292р–181/02.01.2019 г., издадено от директора на ОДМВР – Кърджали, с което е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване и продължаване на срока на пребиваване на А.Б., гражданин на ***, родена на *** г., като неоснователна.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: