ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10840
гр. София, 12.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110136587 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ответника с искане за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по заповедното
производство.
Ищецът оспорва молбата.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1
ГПК и е спазено изискването на чл.80, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество молбата е съдът намира за неоснователна.
С решението по делото, съдът е разпределил отговорността на страните за разноски
съобразно изхода на спора, като в полза на процесуалния представител на ответника е
присъдил възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
В заповедното производство по ч.гр.д.№68159/2021 г. по описа на СРС е депозирано
възражение по чл. 414 ГПК от адвокат Х. и към него е приложен Договор за правна защита и
съдействие от 16.05.2022 г. Във възражението е поискано присъждане на разноските в
заповедното производство, тази претенция е поддържана и в исковото производство.
Съдът намира, че заявителят не следва да понесе допълнително разноски за
производството, освен тези, присъдени с постановеното по делото решение. Заповедното
производство е строго формално и действията на длъжника по него се изразяват единствено
в подаване на възражение по образец, като мотивиране на възражението не е необходимо за
препятстване влизане в сила на заповедта. Самото възражение е само формалната
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно
производство, а не е израз на материалноправната защита на длъжника, поради което
доколкото защитата му в исковото производство по чл. 422 ГПК би била напълно
аналогична, липсва основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Без
1
значение е дали възражението е мотивирано или не, същото процесуално действие следва да
бъде упражнявано без злоупотреба, каквато би съставлявало възмездяването на дублираща
се адвокатска защита кумулативно – по подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защита
срещу иска по чл. 422 ГПК / В този смисъл - Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по
ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК/.
Съдът не споделя и възражението, че следва да бъде съобразена редакцията на Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента
на приключване на съдебното дирене, тъй като приложение следва да намери редакцията,
актуална към датата на сключване на договора за правна защита.
По изложените съображения съдът намира, че не е основание да промени формираната
воля по отношение разпределяне отговорността за разноските, изразена постановеното
решение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 13547/16.01.2024 г. на С. Х. П. за
изменение по реда на чл. 248 ГПК на Решение №21487/31.12.2023 г. на СРС, 118 състав в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2