Определение по дело №1800/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………../.......11.2019 г.

 

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 26.11.2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

               ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от председателя на състава

въззивно търговско дело № 1800 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване иканализация-Варна“ ООД против Решение № 3111/05.07.2019 г. на ВРС по гр.д. № 17961/2018 г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството против А.Д.А. искове по реда на чл. 422 от ГПК з приемане установено, че ответникът, в качеството си на потребител на ВиК услуги, които се отчитат попартидас абонатен номер 1143438 на адрес гр. Варна, ул. „Илинден“ бл.2, вх. В, ап. 12 дължи суми за ВиК услуги, а именно 861.32 лева главница за ползвани и незаплатени услуги за периода 05.08.2016 г. – 10.09.2018 г., лихва върху главницата от подаване на заявлението 27.09.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 80.60 лева - лихва за забава за периода 12.10.2017 г. – 19.09.2018 г.

Жалбоподателят счита решението на ВРС за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Според него от представените и приети в първа инстанция карнетни листи се установява факта на извършения периодичен отчет в сроковете и при условията на чл. 21 ал.2-4 от ОУ на ВиК оператора. Оспорва извода на ВРС досежно редовността на карнетните записвания и отсъствието на подпис на потребителя в контекста на недоказаност на претенцията като счита обратното – съгласно чл. 6 ал.1 от ОУ за потребителя не съществува задължение да подписва карнета, а отчитането може да стане не само в присъствие на абоната, а и на негов представител. Не на последно по значение място сочи, че заключението по ССЕ установява идентичност между записванията в карнета и справката за недобора, респективно оценката на доказателствата в тяхната съвкупност води до извода за основателност на претенцията. Претендира и разноски за две инстанции.

Становището на въззиваемата страна в депозирания писмен отговор е за неоснователност на претенциите и законосъобразност на решението на ВРС като постановено при правилно приложен материален закон и след задълбочена оценка на доказателствата. Поддържа и основните си твърдения от първа инстанция – карнета и справката за недобора не доказват нито потреблението в обема, посочен в тях, нито размера на задължението. Поддържа и факта,че индивидуалният водомер на ответника не може да се приеме за годно техническо средство след като не е преминал задължителна проверка 10 години след първоначалния монтаж. Моли за потвърждаването му и присъждане на разноски за въззивна инстанция.

Подадена е частна жалба от А.Д.А., чрез процесуален представител противОпределение № 11731/10.09.2019 г., с което е оставено без уважение искане по ч. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че именно исковият съд дължи произнасяне по разноските, претендирани от ответника в заповедното производство, а предвид базата, върху която се изчисляват, дължи се минималния размер от 300 лева. Желае отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски в размер на още 150 лева /над присъдените с решението 150 лева/ за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство.

Отговор от ищеца по частната жалба не е постъпил.

С определение № 3974/01.11.2019 г. въззивният съд е указал на ищеца да отстрани нередовности по предявената акцесорна претенция, и по-конкретно да заяви дали искът по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 80.60 лева - лихва за забава е с начална дата 12.10.2016 г. или 12.10.2017 г.

Уточнение не е постъпило в дадения от съда срок.

При горното, съдът съобрази, че периодът на акцесорната претенция за лихва заявен с исковата молба е по-кратък от този по издадената заповед за изпълнение, т.е. част от същия е, респективно така заявен искът по чл. 86 от ЗЗД е допустим за разглеждане, при което не се налага прекратяване на производството.

Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

Отсъстват доказателствени искания.

При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът

        

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „Водоснабдяване иканализация-Варна“ ООД против Решение № 3111/05.07.2019 г. на ВРС по гр.д. № 17961/2018 г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството против А.Д.А. искове по реда на чл. 422 от ГПК з приемане установено, че ответникът, в качеството си на потребител на ВиК услуги, които се отчитат попартидас абонатен номер 1143438 на адрес гр. Варна, ул. „Илинден“ бл.2, вх. В, ап. 12 дължи суми за ВиК услуги, а именно 861.32 лева главница за ползвани и незаплатени услуги за периода 05.08.2016 г. – 10.09.2018 г., лихва върху главницата от подаване на заявлението 27.09.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 80.60 лева - лихва за забава за периода 12.10.2017 г. – 19.09.2018 г.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „ А. Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.

         За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail: *********@***.**.

 

УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните последици от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а именно връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва да бъде постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е обективирана и подписана от представителите на страните в протокола от насроченото открито съдебно заседание, и одобрена от съда, по реда на чл. 234 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на  18.12.2019 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

 

                                                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

    

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

           

                                                                   

                          2.