Решение по дело №205/2021 на Административен съд - Стара Загора

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

       № 257       21.06.2021 година   град Стара Загора

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                         

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА  

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                                                                                      РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Минка Петкова        

и с участието на прокурор Петя Драганова     

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова  КАН дело № 205 по описа  за 2021г., за да се произнесе съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.     

 

           Образувано е по касационна жалба на „П.П.-П“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Господин Михайловски” № 64, ет.1, ап.3, подадена чрез пълномощника му адв. Я.И. ***, против Решение № 260159 от 15.03.2021г., постановено по АНД № 3107/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 543604-F556589 от 23.10.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП.  

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че административнонаказателната правна квалификация на деянието е съответна на фактически описаното нарушение в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.  Твърди че деянието, за което е наложена санкцията, нито е съставомерно по чл.185 от ЗДДС, нито е обявено за наказуемо по посочената разпоредба и съответно за това деяние не следва да се носи административнонаказателна отговорност. Счита, че Старозагорският районен съд при неправилно прилагане на закона е приел, че е налице основание за налагане на административна санкция по чл.185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „П.П.-П“ ООД за неспазено изискване на чл. 33, ал.1  от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ. С подробно изложени съображения, включително че се касае за маловажен случай на административно нарушение, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено  Наказателно постановление № 543604-F556589 от 23.10.2020г., като незаконосъобразно.  

 

Ответникът по касационната жалба – Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 543604-F556589 от 23.10.2020г. и наложената на „П.П.-П“ ООД административна санкция, за което излага подробни съображения.  

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.     

 

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „П.П.-П“ ООД, гр. Стара Загора, против Наказателно постановление № 543604-F556589 от 23.10.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F556589 от 30.06.2020г., на „П.П.-П“ ООД, на основание чл.185, ал.2, предл. второ от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 33, ал.1  от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 12.06.2020г. в 10.29ч на обект – хотел-ресторант „Хижата“, находящ се в гр. Стара Загора, Парк „Митрополит Методи Кусев“, стопанисван от „П.П.-П“ ООД, е констатирано, че проверяваното лице, в качеството му на задължено лице по чл.3 от  Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ, не е регистрирало чрез операцията „служебно извеждане“ суми промяна в касовата наличност в размер на 17.80лв., представляваща парични средства от предходна смяна, съгласно декларация от управителя на обекта. При проверката е установено, че наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършват операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Направен е извод, че нерегистрирането чрез операцията „служебно изведени“ суми промяна в касовата наличност, съставлява нарушение на изискването по чл. 33, ал.1  от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ, което нарушение не е довело до неотразяване на приходи.

 

             Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна административно наказателното  обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е направен извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на нарушение на изискването по чл. 33, ал.1  от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.185, ал.2, предл. второ във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, за което на нарушителя е наложена предвидената в закона санкция, определена в нормативно регламентирания минимален размер. В мотивите към решението са изложени и съображения че допуснатото нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, съотв. че липсва основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

 

               Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.   

 

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че извършеното от санкционираното лице нарушение на изискването по чл. 33, ал.1  от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е установено и доказано по безспорен начин, както и че това  деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.185, ал.2, предл. второ от ЗДДС, при съответно на закона налагане на санкция при прилагането на чл.185, ал.1 от ЗДДС. Противно на твърденията на касатора, съставомерното деяние, изразяващо се в нерегистриране чрез операцията „служебно изведени” суми промяна в касовата наличност в нарушение на изискването по чл. 33, ал.1  от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ, се субсумира именно в административнонаказателния състав по чл.185, ал.2, предл. второ от ЗДДС. Посочената разпоредба регламентира като административно нарушение извършването или допускане  извършването на нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС. Съгласно § 11 от ПЗР на  Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ, Наредбата се издава на основание чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС и в този смисъл представлява нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС. Ето защо несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател, че деянието, за което е наложена санкция на „П.П.-П“ ООД, нито е съставомерно по чл.185 от ЗДДС, нито е обявено за наказуемо по посочената разпоредба и съответно че за него не следва да се носи административнонаказателна отговорност – неспазването на въведеното с чл.33, ал.1 от издадената на основание и във връзка с прилагането на чл.118 от ЗДДС Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ правило за поведение, представлява съставомерно от обективна страна деяние по чл.185, ал.2, предл. второ от ЗДДС, както правилно е приел и Старозагорския районен съд. А посочването на нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, като основание за наложената административна санкция, очевидно се свързва с обстоятелството, че извършеното нарушение по чл.185, ал.2, предл. второ от ЗДДС не е довело до неотразяване на приходи, при наличието на което обстоятелство законът предвижда определянето на по-ниски по размер санкции за това нарушение при прилагането на чл.185, ал.1 от ЗДДС.

 

Правилно въззивният съд е приел и че липсва основание санкционираното дружество да бъде освободено от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Касаторът нито твърди, нито сочи доказателства за съществуването на обстоятелства от обективен характер, релевиращи невъзможност да изпълни вмененото му задължение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ. Сами по себе си обстоятелствата, че „П.П.-П“ ООД, не е допускало други нарушения по ЗДДС и че не са настъпили неблагоприятни и вредни последици от нарушението, не е достатъчно това нарушение да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая сочените от касационния жалбоподател обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по чл.185, ал.2 от ЗДДС, чрез налагане на имуществена санкция в хипотезата когато нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция е определена в законово регламентирания минимален размер по чл.185, ал.1 от ЗДДС. 

 

               При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за допуснато от „П.П.-П“ ООД нарушение на чл. 33, ал.1  от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ, като основание за налагане на административна санкция по чл. 185, ал.2, предл. второ във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 543604-F556589 от 23.10.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП. 

 

               Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

           

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

            Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, „П.П.-П“ ООД, гр. Стара Загора, следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260159 от 15.03.2021г., постановено по АНД № 3107/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 543604-F556589 от 23.10.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите.   

 

ОСЪЖДА „П.П.-П“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Господин Михайловски” № 64, ет.1, ап.3, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. 

 

   Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                   

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                          

 

                                                                                   2.