Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П.
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 309 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Подадена е искова молба от „К. Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н К. С., ул. „Ш. П.“ № **, п.к. ****, с управител Р. В., чрез юрисконсулт Х. Д., против Д.В.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание: иск по чл. 79. ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, с цена иска – 350 лева.
Ищецът сочи, че на 21.08.2015 г. между „****“ ЕООД (В.) с ЕИК *********, като кредитор и Д.В.Г., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит № *********/ **** г. При посредник на „****“ ЕООД Д.В.Г. е подала искане за отпускане на кредит, с което заявява да й бъде отпусната сума в размер 350,00 лева. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 20.09.2015 г. Съгласно заявката, на ответника сумата по кредита е отпусната на същия ден - 21.08.2015 г. срещу разписка за извършено плащане. Към датата на падежа — 20.09.2015 г. ответницата е следвало да върне сума в общ размер от 350,00 лева.
Твърди се, че с настъпване на падежа по договора - 20.09.2015 г., кредитополучателят не е погасил дължимата сума и е изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2 (а) от Общите условия, от 21.09.2015 г. „****“ ЕООД започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,00 % към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. Изрично е уговорено, че наказателната лихвена надбавка подлежи на изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент, определен от БНБ. От „Вивус“ изпращат напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържа детайлна информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.
Сочи се, че на 23.11.2018 г. „****“ ЕООД, в качеството си на цедент, е сключил с „K. Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер - договор за прехвърляне на вземания № *********/ 23.11.2018 г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор № *********, в общ размер BGN 948,40 от които: главница - BGN 350,00; BGN 568,40 - наказателна лихва върху непогасената главница и BGN 30,00 - отписани такси за събиране (стойността на изпратените до длъжника уведомителни писма). Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „K. Б.“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, което е получено на 28.12.2018г. от М. М. (дъщеря). С цел избягване на евентуални бъдещи оспорвания на ответната страна в тази насока, към настоящата искова молба прилагам уведомление за извършената цесия, което да бъде получено от ответника Д.В.Г. ведно с книжата по делото. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „****“ ЕООД предоставят на „K. B.“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. До настоящия момент забавата на ответника продължава.
Ищецът отправя молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д.В.Г., да му заплати единствено сумата в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева, представляваща главница по Договор за кредит № *********/ 21.08.2015 г. и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането. Иска се ответника да бъде осъден да заплати и направените съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер 150,00 лева, с включен ДДС.
В подкрепа на твърденията в исковата молба, ищецът представя като писмени доказателства копия на следните документи: Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/ 23.11.2018 r. и Приложение № 1 към него /Извлечения/; Потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., издадено от „****" ЕООД; Договор за кредит № *********/ 21.08.2015 г.; Разписка за изплатена сума по кредит от 21.08.2015 г.; Приложение № 4 - Пълномощно за уведомяване за цесия; Уведомление за цесия; Известие за доставяне на писмовна пратка от „Български пощи" ЕАД; Документ за платена държавна такса; Удостоверение за банкова сметка *** „K. B." ЕООД.
Исковата молба, ведно с приложенията към нея са връчени на ответника по реда на чл. 46, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК, на неговият син Николай Марков, който се е съгласил да ги приеме.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника не
е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът не е депозирал писмен отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призовани и уведомени за последиците по чл. 238 от ГПК.
В първото съдебно заседание, проведено на 18.11.2020 г. ответникът не се явява, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си с писмена молба е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирали писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове следва да се уважат изцяло, като се осъди ответникът да заплати сумата в размер на 350,00 лева - представляваща главница по Договор за кредит № *********/ 21.08.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 20.07.2020 г. до окончателно й изплащане.
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 50.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150.00 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „K. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Ш. П.” № **, сумата от 350,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № *********/ 21.08.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 20.07.2020 г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА Д.В.Г., с горната самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на „K. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш. П.” № **, сумата от 200 лева, представляващи съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: