П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№  79

 

Гр. Пловдив, 27.09.2017  година

 

 В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета   година, в състав:

    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА

ЧЛЕН-СЪДИЯ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ГЕОРГИ АТАНАСОВ

ВЕСЕЛИНА БАЛДЖИЕВА

МАРИЯ ДАФОВА

                                                     

секретар: ПЕТЯ ПЕТРОВА

прокурор:ГЕОРГИ ПЕНЕВ

след като разгледа докладваното от председателя НОХД № 488 по описа за 2016 година,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА  подсъдимия Б.М.А. - роден на *** ***,  българин, български гражданин, женен, със средно образование, осъждан,  в момента в Затвора – Пловдив, ЕГН ********** за ВИНОВЕН  в това, че на ***.2007 г. в частна вила, собственост на О.А.Х., намираща се в парк „Р.“, П.област, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК, умишлено е умъртвил О.А.Х.,***, като убийството е извършено със средства опасни за живота на мнозина – ловна пушка, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. А от НК, във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА  на  ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР.

На  основание чл. 57, ал. 1, т. 1  от ЗИНЗС така наложеното наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР подсъдимият Б.М.А. да  ИЗТЪРПИ при първоначален СПЕЦИАЛЕН режим.

ОСЪЖДА подсъдимият  Б.М.А., със снета по-горе самоличност да ЗАПЛАТИ на гражданските ищци и частни обвинители  А.О.Х. и  Б.О.К. сумите от по 200 000 лева, за всеки един от тях поотделно, а на гражданските ищци и частни обвинители Ю.С.Т., Б.О.Х. и А.С.Х. сумите от по 150 000 лева, за всеки един от тях поотделно, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от деянието, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените граждански искове от всеки един от гражданските ищци и частни обвинители за разликата от уважените размери до пълно предявените от по 300 000 лева, за всеки един от тях поотделно.

ПРИЛОЖЕНИТЕ по делото веществени доказателствени средства,  в резултат на използваните СРС следва да останат на съхранение в регистратура класифицирана информация  до изтичане на сроковете по ЗЗКИ,  след което да бъдат унищожени.

ВЕЩЕСТВЕНОТО   ДОКАЗАТЕЛСТВО,  приложено по делото –  1 брой ловна пушка марка „Збройовка Бърно“, модел ZH 301“, калибър 12, без фабричен номер, находяща се на съхранение в служба КОС при I-во Районно управление на МВР – гр. Пловдив, след влизане на присъдата в законна сила да се ОТНЕМЕ в полза на Държавата.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, приложени по делото – калъф за телефон, 7 броя проектили, 2 броя гилзи от пушка, черен куфар, 2 броя карти за БТК „Булфон“, 1 брой карта за магазин „Метро“, червено-кафяво прахообразно вещество в хартиен плик, пластмасова тапа, халогенна лампа, стелка от текстилна материя, ватирана фанела и  потник,   след влизане на присъдата в законна сила да се унищожат като вещи без стойност.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б.М.А.,  със снета по-горе самоличност да ЗАПЛАТИ, в полза на бюджета на Съдебната власт,  по сметка на Окръжен съд – Пловдив,  сумата от 839,00 лева, представляваща направени разноски по делото, както и сумата от 34 000 лева, представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските   искове.

ОСЪЖДА подсъдимият Б.М.А. да  ЗАПЛАТИ на гражданския ищец и частен обвинител Б.О.К. сумата от 900 лева, представляващи направени от нея разноски по водене на делото за адвокатски хонорар.

 

 ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Пловдивския апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      

   ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

 

                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                               2. 

 

 

                                                                                                    3.

 

МОТИВИ към присъда по НОХД№488 /16г. по описа на  Пловдивския Окръжен съд

Окръжна прокуратура –П. е повдигнала обвинение срещу Б.М.А. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 и т.12 вр. чл.115 вр. чл. 29 ал.1 б.А от НК за това , че на ****г. в частна вила, собственост на О. А.Х., намираща се в парк „***“ , обл.П., при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една  година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, умишлено е умъртвил О. А.Х.,***, като убийството е извършено със средства опасни за живота на мнозина – с ловна пушка.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – П. поддържа повдиганото спрямо подсъдимия Б.А. обвинение със същата фактическа обстановка описана в обвинителния акт и квалификация на деянието. Счита,че от събраните в рамките на наказателното производство доказателства обвинението се  явява доказано по несъмнен начин. В пледоарията си акцентира на показанията на свидетелите Д.С., М.С., на тези депозирани от свидетелите с тайна самоличност и на ВДС, събрани чрез използвани СРС, на заключенията на експертизите, като намира, че е налице една непротиворечива доказателствена верига от преки и предимно косвени доказателства, които водят до еднозначния извод, че на инкриминираната дата,с приобщеното по делото веществено доказателство – ловна пушка „***“ подсъдимият е убил О. Х. като е използвал технопартито на хижа *** като алиби. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на най-тежкото наказание – доживотен затвор без право на замяна, като се аргументира с изключително завишената степен на обществена опасност, както на убийството така и на подсъдимия А.. Счита,че целите на наказанието не могат да се постигнат с друго по-леко наказание, поради изключителната тежест на извършеното престъпно посегателство. Пледира при постановяване на съдебния си акт съдът да уважи предявените от пострадалите граждански  искове по справедливост.  

За съвместно разглеждане с настоящото наказателно производство са приети граждански искове от наследниците на убития О. А.Х. – А.О.Х., Б.О.К.,Ю.С.Т.,Б.О.Х. и А.С.Х. в размер от по 300 000 лева,  за всеки един от тях поотделно, срещу подсъдимия Б.М.А.,  представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.Пострадалите са конституирани като граждански ищци и частни обвинители в процеса. В съдебно заседание лично и чрез поверениците си поддържат обвинението наред с прокурора, молят съдът да се произнесе с осъдителна присъда като наложи на подсъдимия справедливо наказание и уважи изцяло предявените гр.искове в пълните им размери.

Повереникът на гр.ищци и частни обвинители А.О.Х. и Ю.С.Т., адв.Д. в пледоарията си се солидаризира с казаното от прокурора досежно доказаността на обвинителната теза и авторството на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд. Счита, че събраните в хода на наказателното производство доказателства обосновават по един несъмнен начин обвинителната теза, че именно подсъдимият А. е автор на престъплението,за което е предаден на съд. Намира  обвинението за доказано от показанията на анонимните свидетели и по точно свидетел с идентификационен №12, пред който подсъдимият е разказал как, кога и с какво  е убил О. Х., както и причината да стори това. Аргументира се, че показанията на анонимните свидетели не са единствен доказателствен източник досежно авторството и  намират опора и в другите събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Д.С., М.С.. Счита, че в рамките на досъдебното и съдебното производство са събрани и проверени достатъчно по обем доказателства, повечето от които косвени,  изграждащи една стройна и непротиворечива верига, обосноваваща по несъмнен начин обвинителната теза. Намира, че от събраните по делото доказателства е установено, че именно с приобщеното по делото веществено доказателство -  ловната пушка „***“ е извършено убийството на О. Х., взета от подсъдимия от св.М.С. в деня на убийството и преди да тръгнат за хижа „***“ и която впоследствие, и по нареждане на подсъдимия, е била занесена в дома на св.И.К. и открита от полицейските служители.Намира, че показанията на св.К. в частта, в която твърди, че пушката му е била дадена от св.Д.С. за изолирани и опровергани. Акцентира и на заключението на тройната  съдебнобалестична експертиза, назначена на съдебното следствие, което преценено в контекста и на другите събрани по делото доказателства обосновава извода, че убийството е извършено с тази ловна пушка.Пледира съдът да не кредитира показанията на свидетелите Й.С., св.К. и тези на св. Г.Ц., тъй като същите от една страна са пристрастни, предвид близките интимни отношения, които е имал подсъдимият със св.С., а от друга и поради това, че заявеното от тези свидетели е в противоречие и с обясненията на самия подсъдим и не подкрепят по никакъв начин алибито му , че в нощта на убийството – ****г. е бил през цялото време на технопартито, където е продавал наркотици. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание доживотен затвор, защото са налице основанията на чл.38а ал.2 от НК и уважаване на предявените граждански искове като съответни на претърпените морални страдания от доверителите му – Ю.Т. и А.Х. ,който е останал без баща на 10 години и е преживял ужаса да го види убит.

Гражданският ищец и частен обвинител Ю.С.Т. поддържа казаното от повереника си и иска съдът да се произнесе със справедлива присъда, като на подсъдимия се наложи максимално тежко наказание.

Повереникът на гр.ищци и частни обвинители –Б.О.К., Б.О.  Х. и А.С.Х.,  адв.Г. намира обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин и се солидаризира с доказателствения анализ направен от прокурора и адв.Д.. В пледоарията си акцентира на изключително завишената степен на обществена опасност на подсъдимия, който е осъждан за разпространение на наркотици, обмислил е и е планирал  добре убийството на О. Х..Счита, че конкретиката на извършеното деяние и данните за личността на подсъдимия обосновават извода, че най-тежкото наказание предвидено в закона за това престъпление, а именно доживотен затвор без право на замяна се явява напълно справедливо и съответно на тежестта на извършеното. Счита , че предявените от доверителите й граждански искове са доказани , както по основание така и по размер и пледира за уважаването им.

Гр.ищец и частен обвинител Б.К. поддържа казаното от повереника й, счита,че преживяната болка от загубата на баща й, който е видяла убит не може да бъде обезвъзмездена. Моли за справедливост.

Защитникът на подсъдимия  адв.А. при пренията счита обвинението спрямо подзащитния й за недоказано. Излага пространни съображения, за това , че мотивът за извършване на деянието е неизяснен и липсва доказателствена обезпеченост на посоченото от прокурора в обвинителния акт , че А. имал да дава пари на Х. за взет и продаден от него наркотик и вместо да му връща парите решил да го убие.Изтъква доводи, че подобни твърдения се съдържат единствено в показанията на анонимен свидетел №12 и по този начин е ограничено правото на защитата на подсъдимия да събира доказателства, опровергаващи или  поставящи под съмнение обстоятелствата свързани с мотива на деянието. Липсата на конкретика в показанията на свидетел с №12, които са единствен доказателствен източник в тази посока, според защитата, е равнозначно на липса на доказателства. На второ място защитата счита,че подсъдимият не би могъл да извърши деянието, защото според обвинителния акт той заедно с компанията си се е качил на хижа *** около 23.00часа , а убийството е извършено между 23.00 и 23.15 часа и в този час няма как да се е намирал на местопрестъплението, защото физически не би могъл  да стигне до вилата на Х., да изчака удобен момент и да го простреля.Според адв.А. описаните в обвинителния акт действия на подсъдимия сочат, че самата прокуратура онагледява обективната невъзможност подсъдимият да се намира на мястото на прострелването във времето, посочено в обвинителния  акт. Акцентира на факта, че този времеви диапазон е посочен от прокурора,защитата е градила тезата си въз основа на така поставената рамка на обвинението и ако съдът приеме нещо друго, различно относно този факт, ще допусне съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимия. Развива подробни съображения, че тезата на прокуратурата, че подсъдимият е използвал технопартито като алиби и се е отклонил от него ,като е отишъл до вилата на Х. да го убие е изцяло в основата на превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.Излага доводи, че нито един от разпитаните по делото свидетели не твърди физическото отсъствие на подсъдимия от технопартито и това, че някои от тях в определени моменти не са го виждали не означава, че го е нямало, като се има предвид, че партито се е провеждало на площ около декар, на открито, всеки се е движил, танцувал, забавлявал и употребявал наркотици.В пледоарията си адв.А. намира за единствено доказан  фактът, че убийството на О. Х. е извършено с ловна пушка и всяка друга  характеристика по-разширена от това ще излезе извън законоустановените принципи за доказване в наказателния процес. Според защитата няма нито едно доказателство, което да установява, че приобщената като веществено доказателство   по делото ловна пушка „***“  е собственост на подсъдимия и че именно с нея е извършено убийството на О. Х.. Няма идентичност, според адв.А., между пушката приобщена като веществено доказателство по делото и оръжието, с което е убит Х.. Дори да се приеме, че именно тази пушка е занесена в дома на св.И.К. от Д.С. и сина на подсъдимия – М. А.,то това обстоятелство не можа да доведе до извода, че това е пушката, с която е прострелян пострадалият.Излага съображения, че показанията на анонимните свидетели с №13 и №16 са повърхностни и неконкретизирани и те не възпроизвеждат възприети от тях факти, а нещо казано им от други неназовани лица,като свидетел №16 възпроизвежда изводи на свой познат, а свидетелски показания , които са станали известни по  слух са недопустими. На следващо място излага аргументация,че показанията на анонимните свидетели са производен доказателствен източник,които съгласно константната  съдебна практика и теория могат да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства,  за проверка на такива и да заменят първичните доказателства само в случаите на недостъпност. Според защитата с показанията на анонимния свидетел №12 се прави опит да се заобиколи правото на подсъдимия да дава обяснения  защото той е дал такива, с които отрича да е извършил деянието. Аргументира се с това, че показанията на анонимните свидетели попадат и в приложното поле на чл.124 от НПК и няма как да бъдат изложени мотиви в посока на това, че  се подкрепят от други доказателствени източници, защото  по основния въпрос за авторството на деянието няма никакви други доказателства. Отделно от това излага аргументи, че показанията на свидетел №12 следва да бъдат изключени от доказателствения материал, защото този свидетел е бил разпитван на досъдебното производство, след това в съдебната фаза отказа да дава показания и приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.1 от НПК  показания не са годен доказателствен източник, защото защитата и подсъдимият са били лишени, както на досъдебното производство така и в съдебната фаза на процеса, да задават въпроси на този свидетел,за да подложат на проверка показанията му и да хвърлят съмнение върху тях относно тяхното кредитиране.Счита,че същите следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, защото в противен случай ще бъде нарушено правото на защита на подсъдимия и правото на справедлив процес съгласно чл.6 ал.3 т.3 б. Д от ЕКПЧ. По същество оспорва достоверността на казаното от анонимните свидетели, като лишени от конкретика от една страна, а от друга поради съзряните противоречия с другите доказателства в разказаното от анонимен свидетел №12. Досежно показанията на полицейските служители К. и Л. намира ,че същите съдържат информация станала им известна от оперативни източници. На второ място оспорва процесуалната годност на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели К. и Л., които, според защитата, се позовават на неназовани информатори, същите не могат да бъдат проверени по съответния процесуален ред, а от друга страна, че по същество показанията им възпроизвеждат не лични възприятия, а преразказ на оперативна информация.В частност правят се възражения,че част от показанията на св.  Л. реално възпроизвеждат прочетени от нея показания на свидетели по други досъдебни производства и е  недопустимо   да се приеме като годен доказателствен източник  изнесеното от нея, защото не почива на преките й възприятия от конкретно възприети факти от обективната действителност. Оспорва се процесуалната годност на ВДС, придобити чрез използвани СРС,защото, според защитата, санкцията на даденото разрешение за прилагане на СРС не се ползва със задължителна сила при оценъчната доказателствена дейност на съда. Счита, че съдът е длъжен да прецени процесуалната годност на даденото разрешение за прилагане на СРС и това е така, защото даденото разрешение е незаконосъобразно, доколкото липсва обосновка, че е необходимо именно чрез прилагането на СРС да се съберат данните, когато не могат да бъдат събрани по друг начин или доказани с други средства или не би било възможно, както и е изключително трудно. В заключение пледира за постановяване изцяло на оправдателна присъда, поради липса на доказателства установяващи, че автор на престъплението е подсъдимият А..

Подсъдимият Б.М.А. дава обяснения  по повдигнатото му обвинение и не се признава за виновен.Твърди, че на инкриминираната в обвинителния акт дата е бил на технопарти на хижа  „***“ с компания , разпространявал е там наркотици и не е напускал територията  на партито през цялата нощ.Заявява , че никога не е притежавал каквото и да е било оръжие и няма нищо общо с убийството на О. Х., който е познавал.В последна си дума моли да бъде оправдан, защото е невинен.  

Пловдивският Окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства , обсъди доводите и съображенията на страните , намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Подсъдимият Б.М.А. е родена на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин,  със завършено средно образование, женен , осъждан, в момента в затвора –П. с взета мярка за неотклонение Задържане под стража по НОХД№2213/2015г. по описа на ОС-П., с ЕГН**********.

С определение №23 от 26.04.2007г. за одобряване на споразумение  постановено по НОХД№707/2007г. по описа на Окръжен съд –П. подсъдимият А. е признат за виновен в извършено на **** г. престъпление по чл.354а ал.2 вр. ал.1 от НК и е осъден на две години и осем месеца  лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, като е зачетено и предварителното му задържане, считано от 30.11.2006г.

 С определение № 37 от 04.08.2008г. по НОХД№673/2008г. за одобряване на споразумение  на Окръжен съд –П.  подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 и ал.2, по чл.354а ал.2 т.4 от НК осъществени в периода 17.09.2007г.- 16.11.2007г. и му е наложено по съвкупност едно общо най-тежко наказание  четири години и единадесет месеца лишаване от свобода  при строг режим на изтърпяване.Това наказание е изтърпяно от подсъдимия на 24.09.2013г. Към настоящия момент подсъдимият се намира в затвора –П. с постоянна мярка за неотклонение Задържане под стража по НОХД№2213/2015г. на Окръжен съд –П. с повдигнато обвинение по чл.116 ал.1 т.7 и т.9 от НК, по което е постановена осъдителна присъда.

Подсъдимият А. от 30.11.2006г. се намирал в Затвора  гр.П., където изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХД№707/2007г. по описа на Окръжен съд – П. за разпространение на наркотични вещества. По време на изтърпяване на това наказание подсъдимият ползвал домашен отпуск, съгласно разпоредбите на тогава действащия ЗИН/ ЗИНЗС/, както следва : от 20.07.2007г. 18.00 часа до 22.07.2007г. 18.00 часа.; от ****г. 17.00ч. до ****г. 17.00часа от 21.09.2007г. 17.55ч. до 23.09.2007г. 17.55ч.; На 03.11.2007г. от 07.00ч. до 19.00часа съгласно чл.74 ал.1 б. „и“ от ЗИН/ отм/ - награда с „градски отпуск“ с за срок от 12 часа , Заповед № 418 от 02.11.2007г.; от 16.11.2007г. 18.00 часа до 18.11.2007г. 18.00часа.По време на този домашен отпуск на 17.11.2007г. подсъдимият е задържан  в ОС“ИН“ при сектор „Арести“ гр.П., като му е повдигнато обвинение по чл.354а ал.2 и чл.321 от НК и по които впоследствие е бил осъден на 4 години и 11 месеца лишаване от свобода.

Пострадалият О. Х. и подсъдимият Б.А. се познавали, като имали обща компания и често се срещали, особено в присъствието на свидетеля И.К..Отношенията между двамата се влошили, като причина за това били неуредени финансови взаимоотношения, свързани с разпространението на наркотични вещества. Подсъдимият взел от Х. между 0,5 и 1 кг. кокаин , за да го продава. Когато го продал решил вместо да го заплати на Х. да го лиши от живот. Подсъдимият А. притежавал ловна пушка „*** „ надцевка 12 калибър, модел „****“ със заличен фабричен номер.Същата съхранявал в специален за целта  брезентов зелен чувал  широк около 40 см. и висок около 60 см.

За времето от 17.00 часа на ****г. до 17.00 часа на ****г. подсъдимият А. бил пуснат в двудневен домашен отпуск от ТПО „Хеброс“, където изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода. Същият ден той взел пушката от св.М.  С., където я бил оставил на съхранение. Първоначално подсъдимият отишъл на „техно-парти“ , което се провеждало на хижа „***“ над с.Х., заедно със свидетелите Д.С., Й.С.,М.С. и сина си М. А. вечерта на ****г. около 22.00часа. Скоро след това подсъдимият напуснал партито.Придвижил се с автомобил  до местността „*****“ в района на хижа „*****“ парк „***“ ,  където пострадалият Х. имал вила.Подсъдимият бил посещавал вилата на Х. заедно със св.И.К. и знаел точното й местонахождение. По това време пострадалият Х. бил там заедно със своето семейство и приятели.Около вилата имало дървета и след това започвала иглолистна гора.Подсъдимият оставил превозното средство на разстояние от вилата и тръгнал пеша , за да не се чуе моторът на автомобила и да не се види светлината от фаровете. Приближил се в близост до верандата  на вилата, където компанията на пострадалия Х. се черпела на маса разположена на двора и в близост до барбекюто. В компанията на пострадалия били неговото семейство – дъщеря му Б.О.К.,св.Е.Ж.  и св.И.А. - нейни приятелки, Ю.С.Т., с която живеел на семейни начала и от която имал син А.О.Х., тогава на 10 години, който също бил там.На масата били и приятелите на подсъдимия С.С., Г.Н., А.М.,Т.Н., които се черпели, свирела и музика. Подсъдимият зачакал удобен момент, за да убие Х.. В един момент пострадалият Х. станал от масата, където била насядала компанията и отишъл до барбекюто, намиращо се в края на верандата.Тогава подсъдимият А. имайки пряка видимост към О. Х. се прицелил в него с предварително заредената пушка „***“ и произвел един изстрел с ловен патрон,с който улучил Х..Последният се строполил на  земята.От раните на падналия Х. започнала да тече кръв. Приятелите му от компанията наскачали  около него, установили,  че е прострелян и по най- бързия начин го качили на автомобил и потеглили към Хиругиите към УМБАЛ “***“. Там О. Х. бил приет по спешност , ала впоследствие починал въпреки оказаната медицинска помощ. За да не бъде установено от къде е стреляно и за да не се открие как е дошъл и се е върнал от това място подсъдимият поръсил с Ч. пипер  района, от където произвел изстрела  срещу О. Х..

Веднага след като прострелял Х. подсъдимият А. се върнал до автомобила, с който бил дошъл и отново отишъл на партито на хижа „***“, където започнал да продава наркотици. Отсъствието му било забелязано от свидетелите А.А., Д.С. и М.С..

Подсъдимият разглобил пушката, с която произвел изстрела срещу О. Х., поставил я в зеления брезентов калъф и по-късно на другия ден я оставил  в дома на родителите  си, находящ се в кв. „*****“ в гр.П. След известно време, докато бил още в затвора, подсъдимият се обадил на сина си М. А.  да вземе пушката от дома на баба си и да я остави  у св.И.К.. На този разговор и последващото действие  - вземането на  пушката и предаването й на св.И.К. *** присъствал св.Д.С., който бил много близък приятел на М. А. – сина на подсъдимия. Впоследствие една вечер през есента на 2007г. св.И.К. занесъл пушката в дома на св.Г.Р.. Причината за това била,че св.К. многократно се  опитвал  да сглоби ловното оръжие, но неуспешно.Понеже в дома на св. Г.Р. се събрали ловджии, св.И.К. занесъл ловното оръжие, но никой от присъстващите  не успял да го сглоби. Свидетелят К. оставил ловната пушка в дома на св.Р., от където месец по-късно  същата била иззета от служители на МВР.По случая  било образувано досъдебно производство срещу И.К.  за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК.В хода на проведеното разследване св.К. бил предаден на съд по НОХД№178/2008г. по описа на ПРС и му било наложено наказание пробация. Пушката била отнета в полза на държавата , като впоследствие приобщена като веществено доказателство по настоящото дело. Пушката била иззета от св.Р. у когото св.К. я бил оставил в брезентовия калъф, както била предадена от сина на подсъдимия А..  

Седмица след техно-партито на хижа „***“, в края на месец август 2007г. свидетелят Д.С. заедно със сина на подсъдимия – М. А. отишли да видят подсъдимия, който по това време работел на външен обект на Затвора – гр.П. в цех за фуражи в с.П.. След кратък разговор, подсъдимият дръпнал настрани сина си и го попитал дали е разбрал за „*****“. Синът му казал, че е чул по новините, че е убит. Тогава подсъдимият кимнал с глава и посочил с показалец себе си, без да каже нищо. Свидетелят Д.С., който се намирал на около 5-6 метра от тях,  възприел думите и жестовете  на подсъдимия отправени към сина му и ги свързал с убийството на О. Х..

От заключението на съдебномедицинската експертиза на труп  е видно,че при изследването трупа на О. Х. са били установени множество наранявания в областта на сърцето, белия дроб, коремната кухина, седем огнестрелни пронизващи наранявания в областта на гръдния кош с входни рани в дясната половина на гръдния кош,едно огнестрелно пронизващо нараняване в областта на корема с входна рана в предната коремна стена, 4 бр. сачми в тялото.Смъртта се дължи на остра кръвозагуба и пневмоторакс /въздух в гръдната кухина/ довели до сърдечно – съдова дихателна недостатъчност. Касае се за огнестрелно многопроектилно нараняване. Огнестрелното нараняване е от неблизко разстояние.Входните огнестрелни  рани са в областта на дясната предна половина на гръдния кош и предната коремна стена, а изходните огнестрелни рани в дясната половина на гърба. Посоката на раневите канали са отпред назад- хоризонтално и леко отгоре надолу. Огнестрелните рани са причинени прижизнено и смъртта е настъпила в рамките на няколко минути. 

От заключението на съдебно-балистичната експертиза  е видно, че представените за изследване 7 бр. сачми , иззети , както следва : 4бр. от трупа на О. Х. и 3 бр. при огледа на верандата на вилата са част от ловен патрон 12 - ти калибър, снаряден с метални сачми с диаметър около 8,5мм. Сачмите са изстреляни с гладкоцевно оръжие 12-ти калибър. Представената за изследване пластмасова тапа е надбарутна, част от ловен патрон 12калибър.Същата най-вероятно е изстреляна от гладкоцевно оръжие 12 калибър./ л.115 – л.119 том 2 от д.п./

От заключението на съдебно балистичната експертиза на приобщеното по делото веществено доказателство – ловна пушка „***“ модел ****, калибър 12- ти, гладкоцевна, без фабричен номер  е технически изправна и годна да произвежда изстрели със стандартни ловни патрони калибър 12-ти.

От заключението на химическата експертиза е видно, че в каналите на посочената ловна пушка е било установено наличие на черен нагар и остатъци  от частици бездимен барут, което означава, че с оръжието са възпроизвеждани изстрели.

От заключението на тройната съдебно балистична експертиза, назначена на съдебното следствие е видно, че при проведеното визуално и микроскопско изследване върху повърхността на представените за изследване 7 бр. сачми са установени следи, получени при взаимодействието им с канала на цевта на оръжието, от което са били изстреляни.Установени са и следи от взаимодействие по между им,както и деформации от взаимодействието им  с твърди прегради.Описаните следи могат да се констатират и при визуално изследване с невъоръжено око.

Между една от сачмите извадени от тялото на пострадалия и една от сачмите от патрон 12 кал.- експериментално изстрелян от пушка 12 кал. е установено сходство в броя и взаимното разположение на следите получени от взаимодействието между сачмите при изстрела.Броят и разположението на следите указва, че сачмите от тялото на пострадалия вероятно е била от средния слой, от патрон с разположение на сачмите по три на ред /слой/. Експертизата не може да даде категорично заключение тъй като останалите 6 бр. сачми са деформирани и няма достатъчно и добре дефинирани следи от взаимодействието по между им.

Сачми от вида на представените /13/0/ се използват за снарадяване на ловни патрони кал.12 и кал.16, и стрелба с гладкоцевни пушки от тези калибри.Представената надбарутна тапа  е част от ловен патрон кал.12 и не би могла  да бъде изстреляна от пушка кал.16.Горното, както и фактът, че са намерени на едно и също местопроизшествие дават основание за извода, че представените за изследване 7 бр.сачми и 1 бр. надбарутна тапа са били част от патрон кал.12-ти и са били изстреляни от гладкоцевна пушка кал.12-ти. На местопроизшествието не са намерени обективни находки – тапа или концентратор от патрон кал.16,които да позволят да се допусне, че изстрелът е произведен с пушка кал.16.Не е възможно при употреба на гладкоцевно оръжие по следите от цевта оставени върху сачмите, да се определи модела на пушката,от която са били изстреляни.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена частично от обясненията на подсъдимия Б.М.А. досежно обстоятелствата,че на ****г. е бил на технопартито на хижа „***“, както и че е познавал пострадалия О. Х.. От показанията на свидетелите Ю.С.Т., А.О.Х. и Б.О.К., Б.О.Х., А.С.Х., С.Г.Д., дадени на съдебното следствие, както и тези на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. ал. 1, т. 1 от НПК на л. 44, том 2 от досъдебното производство. От  показанията на свид. Т.Н., от показанията на свид. С.Н.С., дадени на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, на л. 51, том 2 от досъдебното производство, от показанията на свид. И.Й.А., дадени на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т 2, предл. 2 от НПК на л. 48, том 2 от досъдебното производство, от показанията на свид. Г.С.Н., дадени на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, л. 55, том 2 от досъдебното производство, от показанията на свид. А.Н.М., от показанията на свид. Х.Х.Д., от показанията на свид. И.К.Г., от показанията на свид. С.В.П.,  от показанията на  свид. Д.Г.Х., от показанията на свид. Г.Н.Р., дадени на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т 2, предл. 2 от НПК на л. 25, том 1 от досъдебното производство, от показанията на свид. Й.Т.С.  дадени на  съдебното следствие и тези на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т 2, предл. 2 от НПК на л. 29 – 30, том 1 от досъдебното производство, частично от показанията на свид. И.А.К., дадени на съдебното следствие и тези  прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т 2, предл. 2 от НПК, на л. 24, том 1 от досъдебното производство, от показанията на свид. М.И.С., дадени на съдебното следствие, частично от показанията на свид. З.Н.К., от показанията на свид. Л.Д.Х., от показанията на свид. Д.Д.С., дадени на съдебното следствие, както и тези дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК, на л. 26, том 1 от досъдебното производство, от показанията на свид. И.А.Д., от показанията на свид. Т.В.Н.,  дадени на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК на л. 45, том 2 от досъдебното производство, от    показанията  на свид. Л.Ц.М., дадени на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК   на л. 64, том 2 от досъдебното производство, от показанията на свид. К.Л.К., дадени на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, на л. 75, том 2 от досъдебното производство, от извършеното действие разпознаване на предмети в хода на съдебното следствие и приложения към него фотоалбум, частично от показанията на анонимен свидетел,  с  идентификационен № 13, от показанията на анонимен свидетел с идентификационен № 12, дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 от НПК  на л. 9 и 10 от том 1 от  досъдебното производство, показанията на свид. А.Б.А., дадени на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК на л. 20,   том 1 от досъдебното производство, от приложените по делото веществени доказателствени средства, получени чрез използвани специални разузнавателни средства, от показанията на свид. Е.Е.Ж., прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, предл. 1 от НПК на л. 56 и 57, том 2 от досъдебното производство, от показанията на свид. Е.С.К., прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, предл. 1 от НПК на л. 71 и 72, том 2 от досъдебното производство, от показанията на свид. И.В.Ч., прочетени на основание  чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, предл. 1 от НПК на л. 61 и 62, том 2 от досъдебното производство,   от показанията на свид. Г.П.Ц., частично от показанията на свид. А.Г.Б., от показанията на свид. Н.Д.К., от показанията на свид. Д.А.К., от показанията на свид. С.А.Х., от заключението на съдебно-балистичната експертиза, на л. 142 – 143 от том 1 от досъдебното производство, от заключението на  съдебно-медицинска експертиза на л. 80 – 88, том 2 от досъдебното производство, от заключението на химическата експертиза на л. 95, том 2 от досъдебното производство, от заключението на химическата експертиза на л. 108, том 2 от досъдебното производство, от заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществените доказателства на л. 108 – 111,  том 2 от досъдебното производство, от заключението на съдебно-балистична експертиза на л. 113 - 119, том 2 от досъдебното производство, от заключението на химическата експертиза на л. 120, том 2 от досъдебното производство, от заключението на тройната съдебно-балистична експертиза, назначена на съдебното следствие, на л. 625 – 632,  том 3 от съдебното дело, от събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал от съда, а именно протокол з разпознаване на предмети и приложения към него фотоалбум л. 34 – 42, том 1 от досъдебното производство, разписка, на л. 48 – 50, том 1 от досъдебното производство, протокол за доброволно предаване на л. 51, том 1 от досъдебното производство, заверен препис от присъда на л. 53 – 54,  том 1 от досъдебното производство, служебна бележка на л. 62, том 1 от досъдебното производство, справка от началника на Затвора – П., на л. 68 и 69, том 1 от досъдебното производство, заповеди за награди, издадени от началника на Затвора – П., на л. 70 – 73, том 1 от досъдебното производство, справка за съдимост, на л. 115  – 118, том 1 от досъдебното производство,  приемо-предавателни протоколи на л. 148, 149, 151, 152, том 1 от досъдебното производство, справка от НБД „Население“, характеристична справка, протокол за оглед на местопроизшествие на л. 68, том 2 от досъдебното производство,  протокол  на л. 9, том 2 от досъдебното производство, протокол за оглед на местопроизшествие, на л. 10 – 13, том 2, протокол за оглед на местопроизшествие на л. 14 - 17, том 2 от досъдебното производство, изготвения фотоалбум на л. 19 – 26, том 2 от досъдебното производство, протокол за оглед на местопроизшествие на л. 27 – 28, том 2 от досъдебното производство, протокол за оглед на л. 29 – 30, том 2 от досъдебното производство и приложения фотоалбум, протокол за оглед на л. 33 – 34, том 2 от досъдебното производство, справка за съдимост ведно със заверени преписи от бюлетините за съдимост по отношение на подсъдимия, справка от началника на затвора – П. / л.519-520 т.4 съд.д./,както и от приобщените по делото веществени доказателства –  1 брой ловна пушка марка „***“, модел ****“, калибър 12, без фабричен номер, 7 броя проектили, 2 броя гилзи от пушка, Ч.о-кафяво прахообразно вещество в хартиен плик, пластмасова тапа.

 Преди анализа на събрания по делото доказателствен материал по същество, съдът намира, че следва да отговори на подробните възражения на защитата относно процесуалната годност на определени доказателствени източници.

 Оспорват се като лишени от процесуална годност  показанията на анонимните свидетели с №12,13 и 16. В пледоарията си адв.А. на първо място атакува процесуалната годност на показанията на анонимен свидетел №12 , приобщени от съда по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т. 2 пр.1 от НПК, като изтъква аргументи от една страна, че са производен доказателствен източник, които не могат да бъдат проверени / цитира Решение №626/2011г. на ВКС – 3 н.о/.От друга счита, че не могат да бъдат годен доказателствен източник и поради това,че е ограничено правото на защитата и подсъдимия  да задават въпроси на анонимния свидетел,както на досъдебното производство така и в съдебната фаза на процеса, поради отказа на този свидетел да дава показания пред съда, с което се твърди накърнена справедливост на процеса по смисъла на чл.6 от ЕКЧП. Цитира практика на Европейския съд по правата на човека и по конкретно делото Персучич срещу Швейцария, делото Б. срещу България, както и Решение №228/2010г. по н.д.№172/2010г. на ВКС.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че показанията на анонимните свидетели следва да бъдат изключени от доказателствената маса. Съгласно цитираната  практика от адв.А. създадените ограничения  за подсъдимия при провеждане на разпит на свидетел с тайна самоличност,свързани със затруднението да докаже, че изслушаният свидетел не е надежден и депозирания от него разказ индицира на недостоверност,изискват процесуалните пречки, с които защитата се сблъсква да бъдат преодолени, чрез предписаната процедура. Такава компенсация е въведена с императивното правило  на чл.124 от НПК,показанията на свидетел дадени по реда на чл.141 и чл.141а от НПК да бъдат подкрепени от други, различни по вид доказателства, като предпоставка за постановяване на осъдителна присъда. В този ред на мисли при обсъждането на показанията на анонимните свидетели по същество  и съпоставката им с другите събрани по делото доказателства съдът ще вземе отношение относно тяхната достоверност, обективност и надеждност. Настоящата инстанция не споделя и доводите на защитата, с които се иска от съда да изключи от доказателствената маса показанията на анонимен свидетел №12 с аргументите, че защитата е била лишена от възможност да задава въпроси на този свидетел, а на подсъдимия не му е предоставена възможност при събирането на това доказателство да участва активно като постави въпроси на анонимния свидетел и оспори в рамките на едно състезателно начало достоверността на изнесената от него информация.От материалите по делото е видно, че предварителното производство е започнало на 18.08.2007г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК с действие по разследване – оглед на местопроизшествие и разпит на свидетел. Свидетел с идентификационен №12 е разпитан на 14.07.2014г. / л.7 т. 1 от д.п./, а подсъдимият е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление на разследващия орган  на 18.09.2014г. / л.4 том.1 сл.д./ При това положение не е била спазена процедурата визирана в чл. 141 ал.2 от НПК, защото подсъдимият А. към онзи процесуален момент не е имал качеството на обвиняем и поради това  на същия не му е връчен препис от протокола за разпит незабавно, за да може да постави още на досъдебното производство въпроси на свидетеля. На 21.01.2016г.  /л.206 том.1 от сл.д./ е било предявено разследването на подсъдимия Б.М.А. и на защитника му адв.Р.А.. При това процесуално следствено действие и двамата са заявили, че са се запознала със събраните на досъдебното производство материали и нямат искания, бележки и възражения. В съдебната фаза показанията на защитения свидетел бяха приобщени от съда по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.4 от НПК , като свидетелят с идентификационен №12 заяви пред съдебния състав, че отказва  да дава показания,защото се притеснява за своята лична сигурност, както и за тази на семейството си и потвърждава показанията, които е дал до момента. Действително при тази процесуална ситуация подсъдимият е лишен от правото да задава въпроси на защитения свидетел в условията на състезателност. В конкретния случай съдът намира, че неправилно защитата се позовава на накърнена справедливост на процеса по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ,защото разследващите органи от досъдебното производство не са лишили обвиняемия и неговия защитник от правото му, гарантирано от процесуалния закон, да прави в тази фаза на наказателното производство искания и възражения по доказателствата. Както е посочено и в Решение № 373 от 05.11.2009г. на ВКС по н.д.№403/2009г. III н.о. упражняването на предоставената възможност на обвиняемия да прави доказателствени искания, включително и да задава въпроси по реда на чл.141 ал.2 от НПК, е част от обема процесуални права визирани в чл.55 от НПК и как тя ще бъде използвана зависи изцяло от избраната от обвиняемия тактика на защита срещу обвинението.Следователно при предявяване на материалите по делото, както защитникът на подсъдимия така и самият подсъдим са се запознали със съдържанието на протокола за разпит на св. №12 и изрично са заявили,че нямат искания, бележки и възражения. В подкрепа на този извод е и Решение от 19.12.1990г. Delta, Решение от 19.02.1991г. Isgro, Решение от 26.04.1991г. Asch, Решение от 28.08.1992г. Artner-  съобразно които използването като доказателство на изявления, направени в досъдебната фаза, не е несъвместимо с т.3 „d“ на чл.6 ЕКЗПЧ, ако на обвиняемия е предоставена възможност да оспори твърденията на свидетеля в момента на даване на показанията или на по-късен етап от производството. Нещо повече при обсъждането и оценката на  доказателствените източници по същество за показанията на този свидетел, приобщени по посочения процесуален ред, е налице императивната  забрана  визирана в ал.8 на чл.281 осъдителната присъда да се основава само на показания прочетени по този процесуален ред, както и  гаранцията визирана в чл.124 НПК.

В пледоарията си адв.А. счита, че показанията на другите двама анонимни свидетели с идентификационен №13 и 16 от една страна са повърхностни и неконкретни, а от друга тези свидетели не възпроизвеждат в показанията си лично възприети факти от обективната действителност, а такива по слух и от трети неидентифицирани лица, което ги прави процесуално недопустими.Настоящият съдебен състав се солидаризира със защитата, че в по-голямата си част показанията на свидетел с идентификационен №13 съдържат твърдения,за които самият свидетел не назовава конкретен източник на съобщената информация.В тази връзка показанията на анонимен свидетел  №13  /л.447 том 3 от съд.д/ в частта им, в която твърди, че два три дни след убийството на О. Х. в града започнало да се говори, че извършител на убийството на О. Х. е подсъдимият А. ; че е чувал ,че Б.А. имал доверен човек, който му съхранявал оръжие- чисто нови автомати и пушки ; че доколкото е чувал причината да бъде убит О. Х. от подсъдимия била някаква пратка с наркотици – около 30 кг., за която Х. излъгал някакъв  бизнесмен и той поръчал убийството му , се  явяват неконкретни и са показания по слух, което ги прави процесуално недопустими. Поради тази причина показанията на свидетел с идентификационен №13, в тази им част,  съдът не ги кредитира и намира възраженията на адв.А. за напълно основателни. Коректен се явява и упрекът на защитата към процесуалната годност на показанията на анонимен свидетел №16 , в които твърди, че е чул, че подсъдимият работи като килър, че от негов познат разбрал, че два три дни преди убийството е взел ловна пушка *** от негов познат; че този негов познат, от който била взета пушката бил много притеснен, че ще бъде убит от Б.А., че след като взели пушката тръгнали в посока ***те , че след няколко дена този негов познат чул за убийството на някакъв човек около хижа „*****“ и че този негов познат бил абсолютно сигурен, че това убийство е извършено от подсъдимия и то точно с тази ловна пушка. От изложеното  е видно, че в показанията на анонимен свидетел с идентификационен №16 се съдържат изцяло твърдения по слух и неназован източник -  преразказ на чут разказ от негов познат. В тази връзка частично показанията на свидетел с идентификационен №13, в посочената по-горе  част,  и изцяло тези  на свидетел с идентификационен  №16 съдът не ги кредитира не само защото са лишени от конкретика, но и поради това, че са свидетелки показания по слух и станали известни на свидетелите  от неназован източник. По изложените съображения заявеното от свидетел №16,а за свидетел №13 в посочената част, се явява процесуално недопустим и негоден доказателствен източник.

 Досежно показанията на анонимен свидетел №12, в които разказва лични и непосредствени възприятия от разказаното от подсъдимия, както и показанията на свидетел с идентификационен №13, в които съобщава информация също за   лично възприети от него факти съдът ще ги цени след съпоставянето им с другите събрани по делото доказателства, защото в тази им част същите изцяло удовлетворяват изискването на чл.117 от НПК. И според цитираното и от защитата решение №10/2010г. но  КС по к.д.№10/2010г. видът и особеностите на използваните процесуални средства за доказване не могат формално, по изкуствен начин да предрешават дали някои от тях заслужават повече доверие, а други по-малко.Според цитираното решение това разбиране е в интерес на доброто правосъдие и съответства на здравия разум, защото рискът  от манипулиране на вещественото доказателствено средство / видеозапис, звукозапис, фотоснимка и т.н.т./ е сходен с риска от манипулиране на всяко друго аналогично по характер веществено доказателство.Същото важи и за свидетелските показания, тъй като без цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал не би могло отнапред да се приеме различна степен на достоверност на свидетеля с тайна самоличност в сравнение с всички останали свидетели.Освен изключението по чл.31 ал.2 от Конституцията няма друго конституционно основание за предварително придаване на различна сила на отделните видове доказателствени средства. Пречките,с които защитата се сблъсква при даването на свидетелски показания от свидетел с тайна самоличност са компенсирани с прилагането на правилото показанията на тайните свидетели да бъдат подкрепени от други, различни по вид доказателства като предпоставка за постановяване на осъдителна присъда.В тази връзка при обсъждането им по същество и съпоставката им с другите събрани по делото доказателства съдът ще вземе своето отношение относно тяхната достоверност, обективност и надеждност, доколкото същите се явяват подкрепени или не от други различни по вид доказателства.

На следващо място адв.А. оспорва процесуалната годност на свидетелските показания на разпитаните по делото оперативни работници – свидетелите К. и Л., които, според защитата, се позовават от една  страна на неназовани информатори, които не могат да бъдат проверени по съответния процесуален ред, а от друга, че по същество показанията им възпроизвеждат не лични възприятия, а преразказ на оперативна информация. В частност излагат се доводи, че част от показанията на св. Л. реално възпроизвеждат прочетени от нея показания на свидетели по други досъдебни производства и е  недопустимо да се приеме като годен доказателствен източник  изнесеното от нея, защото не почива на преките й възприятия от конкретно възприети факти от обективната действителност. Според защитата практиката на ВКС е еднозначна и непротиворечива в последните години по този въпрос и се позовава на едно от многобройните решение на ВКС- №257/2001г.  на 2 н.о. на ВКС.Анализът на свидетелските показанията на свидетелката Д.В. – Л.  работеща от 2004г. в сектор „******“, отдел КП в ГД“*****“ действително сочи, че разказаното от този свидетелка  пред съда не почива на пряко възприети от нея факти и обстоятелства относими към фактите включени в предмета на доказване, а придобита от оперативни източници информация от една страна, а от друга преразказ на свидетелски показания,с които тя се е запознала, четейки други досъдебни производства.Свидетелката Л. заедно с група нейни колеги е следвало да работи по неразкрити убийства на територията на гр.П., едно сред които било и това на О. Х.. В тази връзка информацията съобщена от тази свидетелка не може да се ползва от съда като годен доказателствен източник, в който смисъл се явява резонен упрекът на защитата. Според заявеното от св.Л. докато работили по това убийство до тях достигнала информация, че извършител е криминално проявено лице Б.М.А., който е извършил убийството с пушка, която впоследствие е направил така, че  да стигне до И.К..Според казаното от св.Л. имало хора, които разполагали с информация, че именно той е извършил това убийство, но тези хора изпитвали страх, както за себе си така и за своите близки като се опасявали , че ще бъдат убити ако подсъдимият разбере на някакъв етап, че те са свидетелствали срещу него. Споделените впечатления от свидетелката, които, както самата тя заяви, представляват компилация от проведени от нея оперативни  беседи с неназовани лица, прочетени материали по други досъдебни производства и на проведени от нейни колеги  разузнавателни беседи, не могат да се ползват от съда като годен  доказателствен източник. Съгласно константната съдебна практика  полицейските служители могат да установяват при разпита си като свидетели извънпроцесуални изявления на други лица ,включително и такива, които в рамките на конкретния наказателен процес са придобили процесуално качество на обвиняем ,стига да са възпрели тези факти /Решение №273 по н.д.№796812г./ като осъдителната присъда не може да се основава само на такива свидетелски показания, които по естеството си имат производен характер.Законът не съдържа забрана полицейските служители, които не са участвали в някакво процесуално  качество в същото наказателно производство да бъдат разпитвани за фактите, които лично са възприели,защото се касае за лични възприятия, които са източник на преки доказателства за относимите факти./Решение №294 по н.д.1043/2013г. на 2 н.о./.Подробният разказ на св.Л. в съдебно заседания л.581 том 3 от съд.д. и информацията съобщена от нея е източник на нейни преки и непосредствени възприятия, на събрана оперативна информация по оперативни дела , която няма как да бъде проверена и наред с това преразказ на свидетелски показания, които са и станали известни при четенето на други досъдебни производства.Ето  защо показанията й не следва да бъдат кредитирани от съда, защото те не съдържат конкретна  информация от назован източник за пряко възприети от свидетелката факти и обстоятелства.

 В показанията на свидетеля З.К., работещ като полицейски служител  ОД на МВР в група “****“, се съдържат твърдения,че бил получен сигнал, че извършител на убийството е Б.А. от лице, което поискало да запази анонимност.Показанията на св.К., в частта им, в която възпроизвежда личните си възприятия  като оперативен работник по време на извършения оглед на местопроизшествието, на който той е присъствал, без да има качеството на разследващ  и пряко възприетите от него факти следва да се ценят  от съда при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства. Останалата част от показанията му, в които разказва неназовани оперативни източници и сигнали, по изложените по-горе съображения в мотивите не следва да бъдат кредитирани от съда.      

На трето място от защитата на подсъдимия се оспорва процесуалната годност на ВДС придобити чрез използвани СРС, защото, според адв.А.,  санкцията на даденото разрешение за прилагане на СРС не се ползва със задължителна сила при оценъчната доказателствена дейност на съда. Счита, че съдът е длъжен да прецени процесуалната годност на даденото разрешение за прилагане на СРС и това е така, защото според адв.А. даденото разрешение е незаконосъобразно, доколкото липсва обосновка, че е необходимо именно чрез прилагането на СРС да се съберат данните , когато не могат да бъдат събрани по друг начин или доказани с други средства или не би било възможно, както и е изключително трудно / чл.14 ал.1 т.7 от ЗСРС/.Позовава се на Решение №73/2012г. на ВКС по н.д.№796/2012г., Решение №528/2010г. на 3 н.о., както и Решение №10/2010г. на Конституционния съд. Излагат се аргументи и в друга насока, че по време на  експлоатирането  на СРС по даденото разрешение от съда  подсъдимият е имал качеството на обвиняем и целта на искането била да се заобиколи правото му да не дава обяснения  и правото на сина му да не дава показания и постигането по този начин на доказателствени резултати по процесуално негоден начин. С тези аргументи се иска от съда да наложи процесуална санкция и да  изключи придобитата и материализирана във  ВДС по делото информация от доказателствената съвкупност.

Цитираното от защитата Решение №273 /08.08.2012г. по н.д.№796/2012г. на III н.о. касае подслушване на подсъдим чрез законно разрешени СРС в рамките на проведена с него от полицейските служители  оперативна беседа, след като е бил задържан и преди да е привлечен като обвиняем, при липса на разяснени права по НПК. В цитираното решение се критикува кредитираната от съда оперативна беседа, в рамките на която задържаното лице преди да е придобило качеството на обвиняем, е било разпитвано, без да са му разяснени правата и минимално изискуемите гаранции за защита. В това решение е посочено, че след като  лицето е придобило качеството на обвиняем, респективно подсъдим е недопустимо приобщаване на информация, предоставена от него за обстоятелства, включени в предмета на доказване чрез способ различен от разпит на обвиняемо лице / подсъдим. Или критиката е отправена, че съдът е кредитирал ВДС придобити чрез експлоатирани  СРС като доказателствен  способ, но не е изразил своята оценка за обясненията дадени от подсъдимия в хода на съдебното следствие. В цитираното решение е посочено, че използването на СРС, доколкото представляват значително посегателство върху личната сфера на гражданите, налагат използването им субсидиарно спрямо другите доказателствени способи – ако съответните обстоятелства не могат да бъдат изяснени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности.  В решение №626/2011г. по н.д.№2751/2011г. III н.о. отново е застъпено становището, че използването на СРС е само субсидиарно на другите доказателствени способи – ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин  или установяването им е свързано с изключителни трудности.Именно затова дейността по експлоатиране на СРС е поставена под предварителен, текущ и последващ съдебен контрол /чл.173 - 176 НПК/.Цитираното решение касае прилагане на СРС спрямо лица чрез подслушване в помещение на сграда на ОСл.С, последващо тяхното задържане и привличането им в качеството на обвиняеми в наказателното производство. В решението е посочено, че с акта на конституирането на обвиняемия в досъдебното производство той придобива визираните в чл.55 от НПК процесуални права, в обсега на които и възможността да даде обяснения  по случая. Обясненията на обвиняемия се събират чрез разпит устно и непосредствено  пред съответния орган , при спазването на установените с нормативния регламент чл.115,116 и 138 от НПК предписания,които обезпечават валидността на гласния доказателствен източник ,като не следва да се игнорира фактът,че доколкото обясненията представляват и средство за защита ,законът предоставя правото на лицето да депозира обяснения  във всеки  един момент от наказателното производство, както и да се откаже от това. При приобщаването на информация,предоставена от обвиняемото лице за обстоятелствата, включени в предмета на доказване ,чрез способ , различен от разпита на обвиняемия,е налице заобикаляне на строго лимитираните в процесуалния закон правила за събиране и проверка на доказателства.В настоящия случай обстоятелствата по делото са различни от цитираните от защитата решения. Подсъдимият Б.А. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление на разследващия орган на 18.09.2014г. л.7 т.1 от сл.д. От приложените по делото секретни материали е видно, че искането за използване на СРС е направено от наблюдаващия делото прокурор на 04.09.2017г. по отношение на сина на подсъдимия – М. Б. А..Очевидно е,че на първо място искането за прилагане на СРС е по отношение на лице, за което разследващите са преценили, че има достатъчно данни да се предполага, че е извършило тежко умишлено престъпление, както и че са налице основанията на чл.14 ал.1 т.7 от ЗСРС- в достатъчно степен е мотивирана невъзможността необходимите данни да бъдат събрани по друг начин,  описани са и изключителните трудности, с които е свързано събирането им. Въз основа на мотивираното искане,отговарящо изцяло на изискванията на чл.14 от ЗСРС, е дадено и разрешение за използване на СРС от председателя на Окръжен съд П. Словноматериализираните разговори между подсъдимия и сина му, в резултат на експлоатираните СРС, представляват годен доказателствен източник, защото са събрани чрез надлежно поискано и дадено разрешение за експлоатиране на СРС. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи със защитата, че прилагането на СРС е имало за цел да заобиколи правото на обвиняемия да дава обяснения, респективно да не дава такива , защото те нямат характера на оперативна беседа, при която задържаното, но не привлечено още към наказателна отговорност заподозряно лице се подлага на разпит от оперативните работници със задаване на конкретни въпроси относно криминалната дейност на лицето и неговата съпричастност към конкретното деяние, за което е заподозрян. Очевидна е разликата в двете хипотези, защото при разрешеното „подслушване“ по чл.6 от ЗСРС по отношение на сина на подсъдимия са записани и проследени проведените разговори с подсъдимия, които нямат характер нито на признания, получени чрез насочващи въпроси от разследващ орган, нито целят заобикаля на процесуалното право на обвиняемия да даде обяснения. Нещо повече цитираната от защитата практика на ВКС и по конкретно Решение № №273 /08.08.2012г. по н.д.№796/2012г. на III н.о. касае даден превес от съда на признания направени от заподозрян при проведена оперативна беседа с него, при която са експлоатирани СРС, вместо на обясненията дадени от лицето в рамките на наказателното производство, след привличането му в качеството на обвиняем и разясняване на процесуалните  му права по НПК. По  изложените съображения претенцията на защитата съдът да  изключи от доказателствения материал придобитите чрез използвани СРС веществени доказателствени средства като процесуално негоден доказателствен източник не може да бъде уважена.   

В показанията си свидетелят Д.С. е последователен и непротиворечив относно основните факти, които възпроизвежда и няма  основание, както настоява защитата, изнесеното от него да се постави под съмнение от гледна точка на достоверност и обективност.При разпита си на съдебното следствие /13.09.2016г. т.2 с.д. л.277/ свидетелят С. обясни, че със сина на подсъдимия М. Б. А. били съученици и приятели и от там познава и неговия баща – подсъдимият. Свидетелят Д.С. описа няколко основни събития, имащи пряко отношение към  фактите, включени в предмета на доказване – обстоятелството, че е бил в компанията на Б.А. на язовир в посока с.Ч.  обл.Пловдивска, когато е видял подсъдимият А. да стреля с ловна пушка, на която дава описание , заедно със свидетеля М.  С.; че това е станало преди технопартито на хижа „***“,  че тогава подсъдимият е изтърпявал наказание лишаване от свобода;  че след технопартито подсъдимият се обадил на М. А., докато  били заедно и двамата  отишли с автомобила на М. А. в кв.“*****“, взели от дома на баба му ловна пушка, която била в калъф и по заръка на подсъдимия Б.А. я занесли в с.М., където М. А. я дал на св.И.К.;  че около седмица  след технопартито са отишли с М. на свиждане при Б.А. в с. П. , където е работил подсъдимият докато е бил на лек режим и там св.Д.С.  чул подсъдимият А. да пита сина си  - „Чу ли за *****“, след което посочил с пръст към себе си.

Относно първия факт – ходенето на язовира и стрелбата с ловната пушка - свидетелят Д.С. подробно описа, че това е станало преди технопартито на хижа „***“, било е през лятото, когато Б.А. е бил в отпуска по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Според казаното от С. били той, подсъдимият  Б.А., М. А., Д.  и М.С., когато тръгнали за риба на язовир до с.Ч..Тогава на язовира подсъдимият Б.А.  изкарал от багажника на автомобила си  ловна пушка двуцевна права и с нея той и св.М.С. стреляли във водата в язовира. Според С. пушката била сглобена. Свидетелят обяснява, че подсъдимият пътувал с неговия автомобил “***“ заедно с М.С. и Й.С., а той с М. А. с Ч. „***“ на М., управлявано от последния. Свидетелят Д.С. сочи, че изстрелите били насочени към дърветата и водата, стояли там около 2-3 часа, през което време пушката се намирала  отвън и той имал възможност да я огледа. Показанията на св.Д.С. относно соченото обстоятелство съвпадат напълно и с казаното от св.М.С. при разпита му на 26.09.2017г. / л.574 т.4 от с.д./, който посочи, че е виждал в подсъдимия Б.А. пушка, когато били на един язовир  след гр.А., посока с.Ч.. Уточни, че това е било през 2007г., когато е било партито на хижа „***“ и преди него. Ловили риба и стреляли с ловната пушка. Не си спомня св.Д.С. да е бил там. Пушката  била сглобена и имало нещо като мешка – торба, от която била извадена. Пушката  стояла през цялото време там и била прибрана едва като  тръгнали от язовира – късния следобед. Показанията на св.М.С. съвпадат и с казаното от Д.С. относно стрелбата с ловната пушка, обстоятелството,че след това не е била прибирана, а е стояла навън няколко часа.Тук следва да се изкоментира изтъкнатото от защитата противоречие досежно факта, че св.Д.С. е категоричен, че и М.С. е бил на язовира и заедно с А.  са стреляли с пушката, докато М.С. посочи, че Д.С. не е бил там.Съдът намира, че това разминаване в казаното от  двамата свидетели  се дължи изцяло на изминалия дълъг времеви период от инкриминираните събития, на обстоятелството, че са   имали  инцидентни срещи по между си  по повод  познанството си с подсъдимия, поради което и св.М.С. не помни подробности твърдейки, че С. не е бил тогава  с тях.Съдът намира показанията на св.Д.С. за правдиви и приема,че е бил свидетел на тези събития предвид пълната идентичност на съобщеното и от двамата  за  стрелбата с ловната пушка  и от А. и от С. конкретно по язовира и дърветата, обстоятелството, че е била сглобена, че е била оставена да стои на страни през цялото време / в рамките на няколко часа/ докато са били там. Впрочем показанията на Д.С. и М.С. относно посоченото обстоятелство намират  опора частично и в показанията на свидетелката Й.С. дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК на л.29-30 том 1  от д.п. по време на разпита и в съдебно заседание / л.175 т.2 от съд.д./, тъй като свидетелката заяви, че не си спомня. Макар и твърде оскъдни и лишени от конкретика в приобщените й по този процесуален ред показания се съдържа информация, че са били веднъж  с подсъдимия на един язовир, където той е стрелял с пушка, но не можа да каже каква е била пушката и дали са били само двамата. В контекста  на изложеното съдът  намира  за доказан фактът, че през лятото на 2007г. и преди технопартито на хижа „***“, докато е бил в полагаем отпуск от затвора – П.  подсъдимият заедно със св.М.С., Д.С., Й.С. и сина си М.  А. са били на язовир след гр. А. посока с.Ч., където подсъдимият  А. и М.С. са стреляли с ловна пушка носена от подсъдимия, както и че това е станало преди технопартито  на  хижа „***“. Показанията на свидетелите С. и С. относно времевия период, в който са били на язовира с подсъдимия съвпада и с приложената справка от началника на Затвора – Пловдив  /л.68 т.1 от д.п./, от която е видно, че  преди ****г., подсъдимият е ползвал и двудневен отпуск от 20.07.2007г. до 22.07.2007г. Отричането на този факт от подсъдимия е напълно обясним, като включително същият при разпита си на съдебното следствие посочи, че никога не е притежавал оръжие, което пък е в пряко противоречие с осъждането му по НОХД№89/96г. по описа на  РС-А. с влязла в законна сила на 02.07.1997г. присъда за извършено от него престъпление по чл.339 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК - видно от приложената на л.531 - 333 от том 3 от съд д. справка за съдимост, ведно със заверени преписи от бюлетините за съдимост. 

Основният  въпрос, на който защитата многократно акцентира в пледоарията си, е дали приобщеното по делото веществено доказателство – ловна пушка „***„  е собственост на подсъдимия и дали точно с тази пушка е извършено убийството на О. Х. и то от   подсъдимия А., като счита, че подобен фактически извод на база събраните по делото доказателства би надхвърлил дори границата на предположението.

По въпроса за това чия  собственост е приобщеното по делото веществено доказателство съдът намира, че анализът на събраните по делото доказателства обосновава по несъмнен начин извода, че пушката е собственост  на подсъдимия Б.А..На първо място това са показанията на свидетелите Д.С. и М.С., които в тази им част са обективни, незаинтересовани, тези свидетели са напълно независими един от друг, познават се единствено визуално от близките контакти в миналото, които са имали с подсъдимия А.. Предвид на това не може да се приеме, че заявеното от тях е провокирано от някакви влияния или внушения,целящи да свидетелстват във вреда на подсъдимия. И двамата свидетели описват ходене на язовир, където за първи път са видели ловната пушка, изкарана от подсъдимия А. от автомобила му, с която е осъществена стрелба. В показанията си св.Д.С. дава описание на възприетата от него пушка  като посочи, че до тогава не е виждал каквото и да е друго огнестрелно оръжие. Свидетелят  С. при разпита си по реда на чл.170 от НПК, преди извършеното разпознаване на съдебното следствие, заяви, че оръжието, за което е дал описание помни, че е с кафяв приклад, с кафява дръжка, ловна пушка надцевна. Заяви, че пушката  била от черно желязо цевта й също. Свидетелят поясни, че е наблюдавал оръжието около 2-3 часа включително и от близко разстояние, когато подсъдимият е идвал до него. При извършеното на съдебното следствие разпознаване по реда на чл.171 ал.5 вр. чл.169 ал.2 пр.2 от НПК / снимков материал л.452-453 том 3 от съд. д. / с цел обективност  с бели стикери бяха заличени номерата на четирите предоставени за разпознаване огнестрелни оръжия, както и индивидуализиращите им белези като марка. Свидетелят С. посочи, че от пушките предоставени му за разпознаване  най-много приличат на тази, за която е дал показания и която твърди,че е на подсъдимия под  №1 и №3 ,като поясни, че ги е разпознал по дървената част на дръжките.При извършеното разпознаване свидетелят С. посочи и пушка под № 3, която е приобщеното по делото веществено доказателство – ловна пушка „***“ модел ****без номера. Показанията на свидетеля Д.С. намират опора и в казаното от св.М.С.. Този свидетел при разпита си на съдебното следствие заяви, че е стрелял с пушката на язовира , която била ловджийска. Пушката  била сглобена и подсъдимият я извадил от торба – мешка, зелена на цвят. На същия ден или на следващия подсъдимият дал на св.С. пушката в калъф и  разглобена на две. Когато  взел пушката  от подсъдимия св.С. се мъчил да я сглобява , но не успял и в деня на технопартито на хижа „***“, подсъдимият му звънял около 10-15 пъти , но св.С. не му вдигал, защото предположил, че ще си поиска пушката. Най-накрая, когато се обадил подсъдимият му казал, че ще си вземе  пушката, минал през дома му и я взел. При разпита си св.М.С. поясни, че се е мъчил да сглоби пушката, но не е успял, при което я надрал в областта на патронника. При предявяване на приобщеното по делото веществено доказателство – ловна пушка „***“ свидетелят С. поясни, че пушката, която е държал и е взел от подсъдимия е била чешка сглобка, там където се опитвал да я сглоби я е надрал , мисли, че  била по светла  от тази, която му се предявява. Свидетелят поясни, че ако бъде разглобена пушката и огледа патронника й,който бил надран от него при опитите му да я сглоби, ще каже  с точност дали това е същата пушка. След разглобяване на оръжието и  предявяването му в този вид на свидетеля С. същият поясни, че това е пушката, като конкретно посочи надраната част по  патронника.Заяви също така,  че докато е стрелял на язовира , си спомня, че на рамото му се е отбелязала  кръглата емблема на приклада, като посочи,че и по този белег е познал оръжието. Свидетелят С. в показанията си каза , че онази пушка била  с по-светли дървени части и  не е имала номера, а тази била с номера, факт на който защитата акцентира в пледоарията си, относно достоверността на казаното от св.С.. Свидетелят С. посочи, че пушката,  оставена му от подсъдимия е била чешка сглобка и без номера, което съответства на факта, че приобщеното по делото веществено доказателство ловна пушка е чешка сглобка  без номера.След това при предявяването й  в разглобен вид свидетелят С. посочи номера изписан на патронника  18,35 като заяви, че не е сигурен дали този номер го е имало на пушката, която му била дадена от подсъдимия, но доколкото си спомня онази пушка била без номера. Показанията на свидетеля в частта им,в която посочи по кои белези е  разпознал предявеното веществено доказателство се отличават с  последователност, открояват се с изключителна  конкретика и детайлност, което сочи , че са основани на личните му и непосредствени възприятия.Този свидетел очерта много ясно и точно индивидуализиращите  признаци, по които каза, че е познал  ловното оръжие – обстоятелството, че онази пушка е била без номера и чешка сглобка , което е запомнил и което съответства  на факта , че и тази пушка е без номера,  кръглата емблема на приклада , която се е отпечатала на рамото  му, докато е стрелял, както и надраната част по патронника ,което не е видимо и по който белег  св.С. заяви,че би могъл да разпознае пушката ако бъде разглобена. В тази връзка възраженията на защитата остават напълно несъстоятелни и да се прави довод само от факта, че свидетелят първоначално при разпита си заяви, че онази пушка била с по светли дървени части от тази не е убедителен аргумент, с който могат да се дискредитират показанията му в тази им част, като се има предвид и изминалия дълъг времеви период от инкриминираните събития. Белезите, по които св.М.С.  индивидуализира   огнестрелното оръжие са много по-конкретни от цвета й , който така или иначе е кафяв, както на повечето огнестрелни оръжия от този вид. На основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК бяха констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля С., който при разпита си на досъдебното производство на л. 31 т.1 от д.п. е заявил, че не е виждал подсъдимият Б.А. с огнестрелно оръжие, каквото и да е било , докато на съдебното следствие даде противоположни показания в тази насока. След прочитане показанията в тази им част и констатиране на противоречия свидетелят заяви, че поддържа казаното пред съда и  истината е това, което казва пред съда, а причината да отрича определени факти на досъдебното производство се дължи на това, че е бил подложен на тормоз, както той така и св.Й.С., с която тогава е живеел на семейни начала, че е бил викан в полицията без призовки по няколко пъти на ден за разпити.Съдът кредитира показанията на свидетеля М.С. дадени пред съда, защото се отличават с логичност, подреденост, изложени са без противоречия и кореспондират в по-голямата си част  и с показанията на свидетеля Д.С. досежно съобщените факти.

На следващо място свидетелят М.С. посочи, че именно в деня на технопартито на хижа „***“ подсъдимият му е звънял многократно по телефона  и най-накрая, когато се чули му казал, че трябва да си вземе пушката. Дошъл до дома му, взел я и св.С. видял, как я слага под задната седалка на автомобила си „*****“. За това, че именно с този автомобил подсъдимият е потеглил за хижа „***“ съобщават всички свидетели, включително и подсъдимия в обясненията си. Показанията на св. М.С. в посочената част по отношение на факта,че пушката е била взета от дома му преди технопартито от подсъдимия кореспондира  изцяло и с казаното  от свидетел с идентификационен номер №13, в частта, в която е посочил,че същата тази пушка била взета същата вечер преди убийството от Б.А. от дома на негов приятел и с автомобила са тръгнали за хижа „*****“ / л.450 том. 3 от съд.д./ Показанията на свидетелите Д.С. и М.С. кореспондират и с казаното от свидетел с идентификационен № 13 / л.447 т. 3 от съд.д./  в частта, в която е посочил, че знае подсъдимият Б.А. да притежава ловна пушка марка „***** “, надцевка и я е виждал, като съобщава, че пушката е била държана от подсъдимия в брезентов чувал, като калъф около 60-70 см. висок и около 40 см. широк.Съдът кредитира показанията на анонимен свидетел №13 в посочената им част, защото заявеното от този свидетел относно това обстоятелство удовлетворява изцяло изискванията на чл.117 от НПК, поради което и няма основание да се сподели възражението на защитата, че казаното от този свидетел съдържа повърхностни, неконкретизирани твърдения , възпроизвеждащи не лични възприятия, а твърдения и изводи на други лица.С оглед на изложеното съдът намира показанията на свидетел с №13,  в частта, в  която описва марката, модела на ловното оръжие, както и  обстоятелството, че подсъдимият го е  съхранявал в брезентов чувал – калъф с описани размери за достоверни и в пълно съгласие с казаното от свидетелите М.С., Д.С., както и с показанията на св.И.К., а и с обективния  факт, че ловната пушка е била предадена, видно от приложеното писмено доказателство по делото-  протокол за доброволно предаване на л.51-52 от т.1 от д.п. , заедно със 1 бр. брезентов калъф  за пушка, зелен на цвят. Предвид на това показанията на анонимен свидетел №13, в тази им част, са конкретни, основани са на преките и непосредствените му възприятия кореспондират и с другите събрани по делото доказателства и съдът им дава вяра като обективни и добросъвестно депозирани. 

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.С. и досежно факта, че известно време след партито на хижа „***“ подсъдимият се обадил на М. А., докато двамата били заедно и му казал да вземе пушката от апартамента на баба му, която живеела в кв.“*****“ в гр.П. и да я занесе в дома на И.К. ***. Свидетелят С. в показанията си посочи, че с автомобила управляван от М. А. “***“, Ч.о на цвят отишли до апартамента в кв.“*****“, той  видял  М. А. да слага в багажника на автомобила пушка, за която разбрал от него , че е ловна , която бил в калъф, след това отишли и я оставили на К. / св.И.К./ като  св. С.  бил в автомобила през цялото време и не слизал да разговоря със св.К.. Обстоятелството, че родителите на подсъдимия живеят именно в този квартал на гр.Пловдив се потвърждава и от неговите обяснения, в които заяви, че преди да се прибере в затвора и след технопартито на хижа „***“ е минал през дома на родителите си в кв. „*****“. В показанията си свидетелят И.К. заяви, че огнестрелното оръжие – ловна пушка „***“ 12 – ти калибър, за  държането на което е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД№178/08г. на ПРС - XXIV / л.53 -54 том 1 от д.п./ му е била донесена същата година преди да го арестуват от Д. / има предвид Д.С./, който дошъл заедно с М. – синът на подсъдимия Б.А.. Пушката била в калъф, разглобена, Д. му казал, че я откраднал и иска да му я продаде за 700 лева. Разбрали се да му я остави, да я огледа и да мине след няколко дни да си получи парите. Според показанията на св.К.,Д.С.  дошъл заедно с М. А. и с автомобила на последния -  „***„ червено на цвят, като М. стоял през цялото време в колата. Предвид съществените противоречия в показанията на св.И.К. и тези на Д.С.  относно обстоятелството кой е занесъл пушката в дома на И.К. двамата на основание чл.143 ал.1 пр.2 от НПК бяха поставени в очна  ставка, при която св.Д.С. с категоричност заяви, че не той, а М. А. по заръка на баща си – подсъдимият Б.А. и с автомобила му е занесъл ловната пушка в дома на К., докато К. твърдеше, че ловната пушка му е занесена от Д.С., който искал да му я продаде. Съдът намира посоченото противоречие  за изяснено и дава вяра изцяло на показанията на св.Д.С. относно посоченото обстоятелство, като логични, последователни и кореспондиращи и с другите събрани по делото доказателства. Свидетелят И.К. не можа да обясни защо св.Д.С.  не е минал да си потърси парите за пушката, не можа да обясни и не си спомни преди този случай Д.С. да е идвал у тях в с.М., като заяви,че го познава от подсъдимия и сина му. Свидетелят К. потвърди казаното от Д.С., че М. А. и С. са били с автомобила на А., червено „***“, управлявано от А., че е близък с подсъдимия, а С. го е виждал покрай тях. В показанията си св. Д.С. / л.284 том 2 от съд.дело/ е категоричен, че не познава И.К. и не го е виждал преди този момент, както и че е разбрал от М. А., че пушката трябва да я оставят у този човек, да я занесат в дома на К. по нареждане на подсъдимия.Отделно от това съдът намира, че показанията на Д.С. са правдиви и логични и защото всички свидетели, които са независими един от друг и които са имали съприкосновение с въпросното ловно оръжие сочат един особено важен факт по идентичен начин, а именно ,че ловната пушка много трудно се сглобява - това го казва св.М.С. при разпита си , като поясни, че пушката  била надрана от него в областта на патронника  при опитите му да я  сглоби , това го заяви св.И.К., който посочи, че се е опитвал  да сглоби  пушката , но не е успял и една вечер я занесъл у св.Г.Р., където имало ловджии, но и те не успели, както и с показанията на св.Г.Р., който разказа, как св.И.К. е занесъл в дома му една разглобена пушка, и двамата негови приятели, които били  ловджии се опитвали да я сглобят, но никой   не успял.Тези свидетелски показания пряко кореспондират и с факта, че при предявяване на ловната пушка в съдебната зала в разглобен вид на св.М.С. служителят от служба КОС при I РУП на МВР –П. се опитваше да разглоби пушката около 20 минути /съдебен протокол  от съдебно заседание от 26.09.2017г. л.575 том 4 от съд.д./ .Пак според показанията на св.Р.  пушката останала  в брезентовия чохъл в дома му, до момента на изземването  й от полицията, което е станало на 26.11.2007г.  с протокол за доброволно предаване л.51-52 том 1 от д.п., подписан от св. Р.. Свидетелите Р., К. , М.С. и анонимен свидетел №13  по идентичен начин  сочат, че пушката,която са виждали била в зелен калъф – чохъл , мешка. Свидетелят Д.С. при разпита си посочи, че носенето на пушката в дома на И.К. е станало след технопартито. В тази връзка показанията на Д.  С. кореспондират и с тези на И.К., дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1т.2 пр.2 от НПК на л.24 т.1 от д.п., тъй като свидетелят  при разпита си на съдебното следствие заяви, че не си спомня кога точно е разбрал за убийството на О. Х. и кога точно му е била занесена пушката. В прочетените по този процесуален ред показания в посочената им част свидетелят  е посочил, че си спомня, че е чул за убийството на О. Х.,  когато са откривали ловния сезон, през месец август е било същата година, когато Д. му занесъл пушката. Д. му  занесъл пушката някъде през есента  и си спомня , че по това време Б. е бил в Затвора. Показанията на Д.С. относно посочения факт съвпадат и с показанията на Г.Р., относно времето, през което И.К. е занесъл пушката в дома му, прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК на л.25 т.1 от д.п., където е посочил, че пушката е престояла в дома му около месец преди полицаите да я вземат, което е станало на 26.11.2007г., което означава, че някъде в края на  месец октомври 2007г. К. е занесъл пушката в дома му. Показанията на Д.С., че именно по заръка на подсъдимия пушката е била занесена в дома на К. са правдиви, обективни  и намират опора и в показанията на анонимен свидетел  №12, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.1 от НПК дадени на досъдебното производство на л.7 – 12 т.1 от д.п.В тези показания свидетелят е посочил,че подсъдимият е признал пред него , че полицаите са стигнали до пушката, която била дадена на негов приятел  и човекът, който бил задържан за тази пушка бил К., който свидетел с №12 познавал бегло. Показанията на св.Д.С. се подкрепят и от ВДС приобщени чрез експлоатирани СРС. Прави впечатление, че докато е задържан по друго дело за убийство подсъдимият А. и преди да му е повдигнато настоящото обвинение в разговор от 13.09.2014г. в 10.57ч.  казва на сина си  - Ще отида за още едно убийство, разбираш ли ме?Където…“ След това подсъдимият А. заръчва на сина си – При чичо ти И. горе  ще се качиш аз съм ти обяснил за кво става …. Там ще му предадеш квото трябва и вече стига“, а М. А. му казва – Той каза, от мен нищо няма и кво да говоря против баща ти , разбираш ли, той ми го каза, вика кажи му го и на него. Подсъдимият му казва , че  му е казал да  свърши една работа там /на И. /, но можело да я свърши и той / сина му/. Непосредствено след това подсъдимият Б.А. казва, че както е казал турският министър едно поръчково убийство не се ли разкрие до петнадесет дена всичко е насокване, натакмяване и .Разбираш ли ?“

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.С. и в частта им, в която разказа, че седмица или две след технопартито са отишли с М. А. на свиждане при подсъдимия Б.А.  в с.П., където  работил докато бил на лек режим и там св.Д.С.  чул подсъдимият А. да пита сина си  - „Чу ли за *****“, след което посочил с пръст към себе си. На съдебното следствие при разпита си свидетелят посочи, че не си спомня времевия период, в който са посетили с М. А. подсъдимия във фуражния цех в с.П., където последният работил докато търпял наказание лишаване от свобода, и че е чул репликите между подсъдимия и сина му ,тъй като на досъдебното производство е посочил,че е бил на 5-6 метра от тях, а на съдебното следствие – на около 2-3 метра. След прочитане показанията на свидетеля Д.С. по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2  за обстоятелствата за които заяви, че не си спомня и по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК досежно посоченото  противоречие на л.26 том.1 от ДП , където е посочил  че посещението във фуражния цех в с.П. при подсъдимия е станало след около една седмица след техно партито на хижа „***“, както и че е бил на около 5-6 метра от подсъдимия и М. А., когато е възприел репликите и жестовете на подсъдимия.След прочитане показанията на свидетеля същият заяви, че подържа прочетените показания на досъдебното производство, когато споменът му от събитията е бил по–пресен. Свидетелят уточни при разпита си, че това посещение е било неофициално и след това свидетелят не е ходил повече в с.П. при подсъдимия.Показанията на св.Д.С. и в тази им част  се явяват последователни, очертават добросъвестност  и намират опора и в другите събрани  по делото доказателства, а именно изисканата от началника на Затвора- П. справка / л.519 том 4 от съд.д./, от която е видно, че точно в този времеви период, за който съобщава св. С., че е станал свидетел на такъв разговор, подсъдимият  действително е работил на външни работни обекти без охрана, като във фирма „****“ АД с.П., А. е работил от 20.08.2007г. до 31.08.2007г.,което изцяло съвпада  с казаното от  св.Д.С.. От друга страна в обясненията  си дадени на съдебното следствие подсъдимият отрече да е имало такова посещение от страна на Д.С. и сина му М. А., като заяви, че в периода ****г. до ***** г. не са идвали на свиждане на местата, на които е работил, а само в затворническото общежитие.След това подсъдимият обясни, че когато е работил на външен неохраняем обект контролът за това кой идва при него и  дали да се види с някой се осъществява от работодателя, а не от затворническата администрация, както и че е ползвал мобилен телефон и е нямало проблем да им се обади и да им каже да дойдат. Показанията на св.Д.С. относно съдържанието на чутия разговор, при който подсъдимият дръпнал настрани М. А. и го попитал  „чу ли за *****“, след което посочил себе си, намират опора и в разказаното от свидетел с идентификационен № 12, прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.1 от НПК на л.9-10 том.1 от сл.д. където е посочил, че пред него подсъдимият разказал, че е убил О. Х. на вилата му, която се намирала над хижа „*****“. Подсъдимият му разказал, че носил със себе си ловджийска пушка, с която уцелил Х.  още с първия изстрел. Причината за това била,че дължал пари на Х., защото взел от него между 0,5 - 1 кг. кокаин.Разбрал от подсъдимия, че по този случай имало разследване,  полицаите  стигнали до пушката,която подсъдимият укрил у един свой приятел,  но не могли да докажат нищо защото не намерили на мястото гилзата от изстрела. Показанията на св.Д.С. и на свидетел с №12 кореспондират по между си, отличават се с последователност, устойчивост и вътрешна съгласуваност  и няма никакво основание да се постави под съмнение достоверността на изнесеното от тези двама свидетели напълно независими един от друг.В тази връзка съдът не споделя възраженията на защитата, че освен показанията свидетел с идентификационен №12 няма нито едно друго доказателство установяващо авторството на деянието.

Съдът намира за неоснователно и възражението на защитата, че показанията на  свидетел №12  са процесуално недопустими поради това , че са  производни доказателства, защото не пресъздават непосредствено възприети впечатления, а онова , което свидетелят твърди, че е чул за тези факти от други лица - в случая от подсъдимия. Съдът е съгласен със защитата, че както съдебната практика,така и правната доктрина допуска използването на производни доказателства  в три хипотези, когато първичните доказателства се окажат недостъпни ; когато те разкриват първични доказателства , когато служат като контролно доказателство спрямо първичните такива. В случая процесуалната стойност на  съдържащите  се в показанията на свидетел №12 данни ги определя като производни по характер доказателства, доколкото същите не пресъздават лично възприети обстоятелства за инкриминираното престъпление  и неговото авторство, а възпроизвеждат съобщени от подсъдимия факти за  неправомерния акт, което не ги лишава от доказателствена стойност.  Конкретиката на настоящото дело индицира на една от очертаните хипотези – проверка на приобщени първични доказателства – в случая обясненията на подсъдимия,с които отрича  да е извършител на деянието,  а свидетел с идентификационен №12 разказва признания на подсъдимия пред него за извършеното убийство. Посоченото от анонимен свидетел с идентификационен номер №12 цели проверка обясненията  на подсъдимия, поради което и за настоящата инстанция не съществува процесуално пречка да ги ползва като надлежна доказателствена основа и този извод на съда е в съгласие и с практиката на ВКС /Решение №308/31.05.2010г. на ВКС по н.д.№255/2010г., Решение №626 от 29.12.2011г. на ВКС по н.д.№2751/2011г./ В показанията на свидетел №12 се съдържат много конкретни и точни факти относно начина, мястото и средството, с което е извършено убийството, механизма, включително и информация  за предприетите след това активни действия от подсъдимия по укриване на оръжието, с което е извършено деянието. Свидетел с №12 съобщава, как  подсъдимият разказал пред него, че вечерта през лятото  някакъв човек го закарал до вилата на О. Х., която се намирала в района  на хижа „*****“. Подсъдимият носил със себе си ловджийска пушка.Приближил се до оградата на вилата , а пред самата вила били седнали О. и компания, които се черпили.Подсъдимият се приближил на около 50-60 метра прицелил се по О. и още с първия изстрел го уцелил. Веднага след това се върнал до джипа, и се прибрал в гр.П. Разбрал от подсъдимия , че по този случай имало разследване  и полицаите стигнали до пушката, която той укрил в своя приятел, като свидетел №12 си спомня, че тогава К.е бил задържан заради пушката. Подсъдимият му споделил,че полицаите  не могли да докажат нищо,защото не намерили гилзата от изстрела. Според свидетел №12 това подсъдимият му го разказал преди около 6-7 години,а разпитът му, видно от протокол на л.7-10 от том 1 от д.п., е проведен на 16.07.2014г. Подкрепящи заявеното от свидетел №12 е обективно установения факт, че действително пострадалият Х. е бил убит  с един единствен изстрел и с ловна пушка, че това е станало на вилата на Х., която е била в близост до хижа „*****“, че пушката е укрита по нареждане на подсъдимия от сина му в дома на неговия приятел св.И.К., който е бил осъден за държането на тази ловна пушка , но полицаите не я свързали тогава  с убийството, защото на местопрестъплението  не е останала гилза от патрона. Относно тези факти е налице пълно припокриване на казаното от свидетел №12 с протокол за оглед на местопроизшествие ,защото гилза на местопрестъплението не е открита, с показанията на свидетелите станали очевидци на прострелването на пострадалия О. Х.  и заключенията на СМЕ, която е установила, че действително пострадалият е бил прострелян с един единствен изстрел, с показанията на св.Д.С., относно носенето на пушката от дома на родителите на подсъдимия в този на К., изземването на ловното оръжие от полицаите и осъждането на  св.И.К. за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК, т.е. активните действия на подсъдимия да се освободи от уличаващия го предмет – в случая оръжието. Предвид на изложеното съдът намира, че  възприетите и пресъздадени факти и съпоставянето им с другите събрани по делото доказателства обосновават  логичност и правдивост в казаното от този свидетел, което предпоставя кредитирането на изнесената от него информация. В тази връзка неоснователни са възраженията на защитата, с които настоява да бъде дискредитирано казаното от свидетел №12 защото само той и никой друг  не твърди подсъдимият да е отишъл с джип до местопрестъплението, да е стрелял от 50-60 метра, което е в противоречие със заключенията на експертизите, както и досежно това,че след извършването на деянието се е върнал в гр.П. Права е защитата , че по отношение на тези факти, казаното от този свидетел не е в съгласие с другите събрани по делото доказателства,но това не означава автоматично изключване на показанията му в цялост, защото точно тези факти съобщени от свидетел №12 не са правнозначими за инкриминираните събития, още повече, че свидетел № 12 не е пряк очевидец на събитията и преразказва, както правилно уточни защитата, разказа на подсъдимия. В тази връзка неоснователни са и възраженията на подсъдимия при пренията, че този свидетел  няма как да е бил с него и да е чул разказа му, защото точно по това време е търпял наказание лишаване от свобода в софийския затвор. Видно от приложената справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ л.543 том 3 от съдебното дело е, че наказанието лишаване от свобода наложено на подсъдимия по НОХД№673/08г. по описа на ОС-П. е търпяно в ЗОЗТ“****“ към Затвора  гр.С. от 21.03.2008г. до 27.08.2008г., като от 27.08.2008г. до 24.09.2013г. е бил настанен в Корпуса на Затвора в гр.П., което очевидно опровергава тезата на подсъдимия, че в сочения от анонимен свидетел №12 времеви период няма как двамата да са се срещали защото бил в софийския затвор.

Подробни доводи се развиха от защитата и досежно това, че мотивът  за извършване на убийството описан в обвинителния акт бил телеграфен и лишен от конкретика. Възразява се ,че в обвинителния акт е посочено единствено, че подсъдимият взел от О. Х. около 0,5-1 кг. кокаин, който продал и вместо да му връща парите решил да го убие. Липсата на конкретика относно количеството на наркотично вещество, неговото придобиване от Х., респективно кога е било дадено на подсъдимия накърнява, според адв.А., правото на защита на подсъдимия и неговия защитник от една страна, а от друга този мотив е лишен от каквато и да е доказателствена обезпеченост, защото освен в показанията на свидетел с №12, прочетени от съда по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.1 от НПК, няма нито едно друго доказателство, което да установява този мотив. Излагат се съображения, че ако съдът приеме този мотив в мотивите си за установен то този фактически извод, ще се окаже в нарушение с чл.124 от НПК.Описаният  в обвинителния акт мотив за извършване  на деянието от подсъдимия действително изхожда от показанията на анонимен свидетел №12, в които разказва чутия от подсъдимия разказ за стореното от последния. Съдът намира,че посочения в обвинителния  акт мотив не е безпочвен и не се основава само на показанията на свидетел №12, макар и в обвинителния акт прокурорът да не е длъжен да посочи мотивът за извършването на убийството, тогава когато той не е елемент от обективната страна на престъплението. Осъждането на подсъдимия Б.А. за разпространение на наркотични вещества, включително и за ръководене на  организирана престъпна група, създадена с цел да върши такива престъпления в периода 17.09.2007г.- 16.11.2007г. ,  непосредствено след осъществяване на настоящото деяние   / НОХД№673/2008г по описа на ПОС- бюлетин за съдимост л.534 т.3 от с.д./, дадените от него обяснения на съдебното следствие, както и показанията  на свидетелите Д.Х., А.А.  присъствали на технопартито на хижа „***“, от които става ясно, че подсъдимият активно се е занимавал с разпространение на наркотични вещества, както на въпросното технопарти, така и при другите му излизания в домашен отпуск, което се установява и от показанията на св.А.Б., очевидно не лишават посоченият мотив от доказателствена основа. Мотивът е част от субективната страна на деянието, доколкото степента на вината зависи и от другите елементи на субективната страна. От друга страна на подсъдимия А. не му повдигнато обвинение за извършено от него предумишлено убийство или такова с користна цел, при което мотивът за вземането на предварителното решение е важен за субективната съставомерност на деянието. Вината е основаният субективен елемент на престъплението, но субективната страна е понятие, което не се изчерпва само с вината  и субективната страна на престъплението може да включва и други субективни елементи,   визирани в неговия състав,  като например особени цели, мотиви, намерения, чувства. В конкретния случай мотивът за извършване  на деянието не е част от състава на престъплението, поради което и упрекът на защитата се явява несъстоятелен. Според съдебната теория и практиката на ВКС /Ал.Стойнов наказателно  право обща част/, когато дадени психични изживявания на дееца не са включени в престъпния състав, както е в настоящия случай, те често имат значение за индивидуализиране  съдържанието на наказателната отговорност на дееца и неустановяването на конкретния мотив  на подсъдимия за умъртвяване на пострадалия при пряк умисъл  поначало не може да доведе до последиците, които претендира защитата – до липса на престъпление въобще и оправдаване./ Решение №5/26.02.2015г. II н.о. н.д.№1640/2014г.; Решение №480 от 04.03.2015г. II н.о. н.д.№1550/2014г./    

В пледоарията си адв.А. подчерта, че рамката на обвинението е с поставения времеви  диапазон от 23.00 часа, когато се твърди от прокурора, че подсъдимият се е качил на хижа „***“, а  часът на убийството е някъде около 23.00 часа и 10 минути, от което следва,че той изначално не би могъл да извърши деянието защото точно по  това време е бил на технопартито  и физически не би могъл да стигне до местопрестъплението, да изчака удобен момент и да простреля пострадалия. Счита, че часът на убийството по никакъв начин не може да се свърже с подсъдимия и тезата на прокурора, че технопартито е ползвано като алиби от А.,от което  се е отклонил и е отишъл до вилата на О. Х.,за да го убие са изцяло в основата на превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. От друга страна счита,че няма нито едно доказателство подкрепящо обвинението,че в посочения час той не е бил на технопартито  и това че някои свидетели в показанията си сочат, че не са го виждали  в определен период  от време не означава , че го е нямало.

На първо място и за разлика от защитата  съдът намира, че  часът на убийството е съвсем ясен за подсъдимия и обстоятелството ,че е ползвал технопартито на хижа „***“ като алиби се установява по несъмнен и категоричен начин от съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал. В тази връзка особено показателни са разговорите материализирани във  веществените доказателствени средства придобити чрез използвани СРС и по–точно разговорите, проведени от подсъдимия със сина му - М. А., в които първият действително настоява от него да разбере конкретна информация за деня и часа на убийството и за които разговори защитата, обсъждайки ги по същество, счита,че  са доказателство за това, че не той е извършителят  на това деяние. Внимателният прочит на тази комуникация сочи на други изводи. На 14.09.2014г. подсъдимият разговаря със сина си и му заръчва да провери в интернет и да види 1999г. 13.06. какъв ден от седмицата е бил, за да може от там на нататък адвокатката да каже точния час, в който е извършено. Да провери , кога точно, на коя дата е станало това нещо , в колко часа и колко минути, разбираш ли ? Подсъдимият е привлечен в качеството на обвиняем по настоящото досъдебно производство на 18.09.2014г.В разговор от 15.09.2014г. синът на подсъдимия притеснен звъни на майка си и й обяснява, че баща му е обвинен в още едно убийство, това на О.. Майка му се сеща веднага  за кой става въпрос , защото отговаря - „ А дето го давиха там в кацата с водата,заради тоя.“ След това М. А. казва -  той беше в отпуска тогава ние бихме заедно бе , по време на, тва когато е станало. Майка му на А. казва : при условие, аз знам за първото обвинение , че той е бил лично при мен, лично до мен, ние не сме се делили за пет минути.

След като разбира, че е обвинен и в убийството на О. Х. подсъдимият започва активни разговори  по изграждане на  алибито си. В разговора от 18.09.2014г. в 11.39 часа казва на сина си – Знаеш ли това кога е : Когато ходихме на хижа ***, аз , ти Д., Д., М., разбираш ли ме ? Сети ли се ? Нека аз имам седемстотин свидетеля ! Как ще стане тая работа ? Тва е. Аз знам много добре, затва ми е , мой приятел. След това – Начи тва нищо не може да стане ! Тва нищо не може да стане. Слушаш ли ме хубаво.Много добре помня, тоя човек ми е приятел , разбираш ли ме ? Тва нещо е невъзможно.Значи  тва става в единадесет и половина на една хижа ***** горе - От съдържанието на тези разговори е видно,че  подсъдимият е изключително точен и конкретен в часа, деня и мястото  на убийството, разговаряйки със сина си по телефона и започва да му обяснява  алибито си с изключителна точност  седем години по-късно – Аз много добре знам, щото съм се интересувал за него, не ми е безразличен , разбираш ли ме ? Така начи и а ние в единадесет  часа , слушаш ли ме хубаво, в единадесет часа тръгнахме от тва от И., минахме аз , ти , Д. , М. , Д., минахме, взехме ония Х., сети ли се ? Качихме се горе и там се видяхме с другите хора, цялото ТеПеО беше горе. Синът му отговаря – Да бе даже се и надрусахме .След това подсъдимият обяснява – Да ! И продавахме. Аз продавах наркотици. На кой се продавал, като дойде времето. Аз съм си взел присъдата за тва нещо. И точно тогава съм бил там ! Ай да видим ся кви доказателства ще извадят. И след това : Слушай малко бе  никой не може да го обори тва нещо , да си хванат квото си искат , разбираш ли ме ? Ей такова им е първото обвинение, такова ще им е второто и трето, и четвърто и да има и пето, все ми е тая.И по нататък – Няма скрито, аз не го крия от никой , тва ще го дам и като обяснение, защото съм бил горе! Ти дойде с Д., с Реното разбираш ли ме, Изчакахме я Д. да се оправи  и М. дойде и тръгнахме нагоре, минахме взехме Х. и тръгнахме нагоре. Повече кво от С.  където го взехме и сме нагоре, и се видяхме вече с който трябва и продавахме наркотици.Туй е цялата работа .Ай да видим как ще го отрече , кой , аз горе има имена , където  сега, няма да ги споменавам , ще ги спомена там където трябва.След това подсъдимият казва на сина си – А твое задължение е да минеш , на което получава отговор от сина си – Повече през никакви хора няма да минаваме.Никой няма да срещаме, имаш адвокатка, ще се бори и ще те изкараме.В следващия разговор от 19.09.2014г. подсъдимият казва – Не съм се отделял, случай ма хубаво там са полицейски дъщери , където са били свидетели, горе кво съм пил , кво съм ял , в коя стая , аз съм научил горе , че тоя човек е еди кво си, разбираш ли ? Бях още горе и разбрах ! Тя клюката два, три часа се разбра, разбираш ли ме ? И по нататък – Хубаво е тези хора да се видят – Д. М.,  ония.В разговора от 21.09.2014г.подсъдимият отново казва на сина си – Еми ти знаеш , че съм бил с тебе, с Д., с М. с Д. още други хора. М.  А. му казва – ти си бил с мен в колата на предната седалка в дясно.Подсъдимият продължава – Да. И така .Ти знаеш колко тумба натоварихме нагоре и кои хора и минахме през С.. Сина му казва – И после се връщахме за Х.,а подсъдимият уточнява – Абе от там отидохме и взехме Х. Тогава се качихме горе и горе аз имах среща с оная лудата, точно тогава.Недей споменава имена, горе и С. беше с още сумати. С. б. значи , то е твоя работа да разбереш кои са били, аз мога ли да помня още. На 22.09.2014г. подсъдимият отново настоява пред сина си - ..ти иди говори с Д. , с М. с тея щото те са ги викали, дърпали  са ги, разбираш ли?   

От съдържанието на тези разговори е видно, че подсъдимият няма никакво съмнение  убийството на О. Х. кога е извършено той го помни добре. Това е ****, когато са били на хижа „***“. Не може да си спомни датата на другото убийство, за което към този момент е бил привлечен в качеството на обвиняем и задържан под стража, извършено през 1999г. и това се вижда от поредицата разговори водени между него и сина му. Особено показателен е този от 22.09.2014г., в който подсъдимият отново настоява  от сина  си да разбере кога е станало първото убийство –Разбра ли кога е утрепан тоя. На коя дата  и тоя от С.? М.А. му казва – Ми тоя на седемнайсти август пише във вестника. Подсъдимият отговаря  - Оооо, не бе човек .Виж на, от юни., като пояснява – Делото го дават , че е утрепан юни , на тринайсти юни, при което синът му отговаря – Ама аа, тоя първия ли ? Да Да и синът му пояснява, - Първия утрепан е на тринайсти , втория на двадесет и седми , а на седемнайсти пише. Иди свържи се с на И. сина той да разбере  разбираш ли ме точната дата - казва подсъдимият А.. Очевидно е , че  подсъдимият А. е сигурен в датата и часа на убийство на О. Х. , а за него е проблем  алибито за първото обвинение, за което е бил задържан и затова иска да разбере чрез сина си точната дата и минута , както самият той се изразява. И това се вижда и от предходните разговори, където се говори за убийство от 1999г. Всъщност подсъдимият е спокоен за второто повдигнато му обвинение,  защото както самия той в разговор със сина си казва -  майната му , слушай само какво ще ти кажа бе пич , начи никой нито ме е видял, нито някъде разбираш ли ? Нито имам ДеЕнК, нито има оръжие на престъпление, те искат да го , да го пресъздадат, разбираш ли ме ? Нито имам отпечатъци някъде, как ще ме осъдиш без тва. Тези реплики са особено показателни за това, че подсъдимият е  много наясно относно доказателствата , с които разследващите разполагат за това  убийство. И продължава – Ще намерите начин да отидете при синът на И. К. , да разбере датата , слушаш ли ме хубаво, кога точно е , убит, в колко часа , и в колко минути, разбираш ли ме ? и после – Знаеш там една дата съвпада с едно нещо. И по нататък – На тази дата ще излезе просто, че Ш. ме е карал да взема дрога разбираш ли?  В поредния разговор от 04.10.2014г. подсъдимият отново заръчва на сина си да отиде до сина на И.  и да разбере точната дата , час  и минута на убийството. След това казва : това второто го повдигнаха ей така. Подсъдимият отново напомня на сина си да мине през Д. и М.- обясни им. И вече като имаш кола ,аз ще кажа на майка ти къде да отидеш и кво да правиш.Трябва да си , ако трябва ще вземеш под наем за един ден и обиколиш наляво надясно и тва е. Нали помниш , че ходих в С. там при един човек? При ония къде ходих в С. там при един човек, сети ли се, бяхме заедно? И какво -  пита М. А.,а подсъдимият му казва – И те бяха горе и тях ще ги призоват.Аз имах видях се и с тях, разбираш ли ме. Аз с тях си правих горе мохабет половин , един час, аз , ти Д., А., Д. беше до нас, С. Б. всичките  там. Пояснява – Аз , аз горе още научих , че това нещо е станало , разбираш ли ме ? два три часа някъде и ний си тръгнахме и после, и вие.

Подсъдимият няма никакво съмнение относно датата, мястото , часът на убийството и това, че е бил на технопартито със сина си , М., Д.С. и Д..Той подчертава в колко часа са се качили горе – около 23.00 часа, че е бил през цялото време там, че са продавали наркотици, че не се е отделял от тях и още докато  бил горе разбрал за убийството, защото се е разчуло и познавал О. Х.. Тези разговори очертават добре алибито на подсъдимия , който насочва  сина си  към тази  хронология на събитията  с конкретни обстоятелства и му казва, че трябва   да обиколи и да разговаря и с другите, които са били там. На кой сме продавали наркотици – ще кажа като дойде времето, казва подсъдимият подс.А.. Права е защитата, че часът на убийството няма как да  бъде изместен във времето,защото е ясно кога е станало. Всички разпитани свидетели дават приблизителен час около или  малко след 23.00 часа, когато е бил прострелян пострадалият О. Х.. В тази връзка няма противоречие нито спор в събраните по делото доказателства. Свидетелката Ю.Т. при разпита си посочи, че точен час не е гледала, но  прострелването е станало около 23.00 часа.Б.К. твърди,че инцидентът е станал някъде около 23.00 и 23.15 часа.Свидетелката И.А. посочи, че не може да бъде сигурна кога точно се е случило това, но мисли, че е било между 23.30 и 00.30 часа. Свидетелят Г.Н. при разпита си посочи, че може би около 23.00 часа вечерта е станал инцидентът. И след прочитане показанията му дадени на досъдебното производство на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК на л.55 т.2 от сл.д., където е посочил , че някъде около 23.00 часа станали от масата, като О. е бил до барбекюто, чул че някой  извикал и като се обърнал видял О. Х. паднал по гръб. Свидетелят М. сочи , че инцидентът  е станал някъде между 22.00 и 23.00 часа. Най-точен е свидетелят С.С. в показанията си дадени на досъдебното производство непосредствено след инцидента  и приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК на л.51 т.2 от сл.д. , защото при разпита си тогава същият е посочил, че след проверка на списъка с повикванията си  е видял, че се е обадил  на Бърза помощ  в 23.27 часа.Предвид на изложеното съдът приема, че О. Х. е бил прострелян на ****г. между 23.00 и 23.20 часа. От друга страна всички свидетели, които са бил с подсъдимия на  хижа „***“ не могат да кажат със сигурност часът на качването им дори и при разпитите си на досъдебното производство и това е съвсем  логично и нормално, тъй като  са разпитани за първи път едва през 2014г., т.е. седем години по –късно. Свидетелят Д.С. при разпита си на съдебното следствие заяви, че той заедно с М. А.  са тръгнали за хижа „***“ някъде около  23.00 ч. и нещо и в 24.00 часа вече били на партито. След това каза, че не помни точно в колко часа са тръгнали от  П., но някъде около този времеви период от нощта  вече са били  на партито. Тук следва да се посочи, че подсъдимият е пътувал със собствения си автомобил,по отношение на който факт няма противоречия в събрания по делото доказателствен материал. По нататък в разпита си свидетелят Д.С.  сочи, че не помни  в колко часа са тръгнали от гр.П., но някъде около този времеви период от нощта вече са били на партито. След като стигнали горе, подсъдимият го запознал с  едно момиче на име Ани – свидетелката А.Б., с която той прекарал  около три часа и през което време не  виждал никой от компанията – нито  М., нито М. А. и  подсъдимия Б.А.. Свидетелят С. поясни, че М.С. се  качил на хижата с неговия мотор- кросов бял на цвят. Доколкото си спомня идеята да отидат на технопартито била на подсъдимия А.. Св.С. не сочи Ани / св.А.Б. /да е тръгнала с тях, а твърди, че на партито подсъдимият го запознал с нея. Свидетелката Й.С. при разпита си посочи, че не може да каже кога са тръгнали за технопартито и не помни,макар и да са я питали  поне 300 пъти / л.175 том 2 от съд.д./ Точно кога са  тръгнали не си спомня. Тръгнала заедно с Б.А. от апартамента в кв.“***“. Свидетелката не помни как са пътували и с кой автомобил, но помни,че са били само тримата  и други хора  не е имало с тях, когато са тръгнали. Няма спомен да са спирали някъде. Сочи, че вечерта са отишли на технопартито  и не може да каже в колко часа са пристигнали там. Цяла нощ са се забавлявали и се прибрали на другия ден сутринта.Спомня си, че през цялото време била с Б., помни, че са били там и са си тръгнали след това и нищо друго не помни. Твърди,че не помни на другия ден да са били отново на технопартито. Свидетелката заяви, че на технопартито е употребявала наркотици – амфетамин, който си закупила от П. Подсъдимият на това технопарти не е разпространявал наркотици и никой не го е търсил да си купува от него  наркотици. Малко преди да тръгнат Б. я попитал дали иска да отидат на едно техно парти. Спомня  си,че по светло са се върнали, а тръгнали вечерта. Свидетелката с категоричност заяви, че подсъдимият  тогава не е употребявал наркотици. Свидетелката не си спомня да е  виждала други познати хора на технопартито освен едно момиче А. Свидетелката посочи, че св.М.С. не е бил с тях на технопартито, заяви, че го познава от Б. и има дете от него. Свидетелят М.С. в показанията му приобщени по реда на чл. 281 ал.1 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.1 от НПК на л. 31 т.1 от д.п., тъй като на разпита  си на съдебното следствие и в проведеното с.з. на 12.09.2016г.  /л.260 т.2 от съд.д./ заяви,че не желае да дава показанията.В прочетените по този процесуален ред показания св.С. е посочил, че е минало много време оттогава  и не може да си спомни да е бил на някакво техно парти с подсъдимия. При разпита си на 26.09.2017г. / л.574 т.4 от съд.д./ св.С. заяви,  че е бил на технопарти през лятото на 2007г.Тръгнал е следобеда с неговия автомобил „****“. Не може да каже със сигурност към колко часа са дошли другите – Б.А., А. , Д., М., но  мисли, че се е смрачавало, когато ги  видял, твърди, че  не може да каже със сигурност дали са били преди него там или са дошли след това.Не е бил в тяхната компания. Незнае Б. какво е правил на технопартито , но помни, че го е гледал  заради Д., защото  имал тогава връзка с нея и искал да поговорят.Отишъл при Д., когато Б. го  нямало, но не може да каже по кое време на нощта е било  това, и поискал да си тръгнат заедно с нея,но тя му отказала.Не може да кажа и колко време го е нямало подсъдимия, като уточнява, че се карали с Д. доста. Анализът на тези свидетелски показания сочи, че никой от тези трима свидетели , които за пръв път са разпитвани едва през 2014г. не може да каже в колко часа  са тръгнали от гр.Пловдив и кога точно са пристигнали на техно партито на хижа „***“ и дали през цялото време са били с подсъдимия, което има съвсем логичен отговор - седем годишния времеви интервал делящ момента на събитията от времето на възпроизвеждане на спомена и то конкретно  за часа на тръгването и пристигането. Нещо повече никой от тримата не твърди, подсъдимият А. да е продавал наркотици тогава. В показанията си свидетелят Д.Х.  посочи, че заедно с А.А. бил на технопарти на хижа „***“ през  м. август на 2007г. –  17 или 20. Видял там Б. с Д. и А., купил си от него амфетамин около 6-7 грама, за което заложил сребърния си синджир и това се е случило в петък вечерта, не знае към колко часа някъде към 09.30 - 10.00 часа вечерта, но не по-късно.Не е следил дали Б.  през цялото време е бил на технопартито, но си купувал от него наркотици три, четири пъти през въпросната нощ. В събота, т.е. на другия ден Б. отново бил на технопартито и му казал, че ще дойде по-късно към 10.00 часа вечерта и му доставил отново амфетамин. След това свидетелят сочи, че в събота подсъдимият е дошъл по-късно след 11.00 часа вечерта и бил с неговата приятелка Д., Ц.. Втората вечер подсъдимият  стоял 1,2 часа, самият Х. бил много надрусан. Заяви, че е от с.М., знае, че К. и Б. са близки приятели и познава подсъдимия покрай К..Твърди, че е виждал О., Б. и К. заедно в една компания в с.М.. Разбрал за убийството на О. в неделя, но не помни точно кога са започнали да говорят, че са убили О.Сочи,че втората вечер Х. е бил също в компанията на Б.А..След това свидетелят заяви, че е сигурен, че подсъдимият е бил и в петък и в събота на технопартито. Твърди също така ,че са били  Д. / Д.С./  и М. / М.С./. Свидетелят А.  А. при разпита си посочи, че през 2007г. е бил на технопарти на хижа „***“ , но не бил с Д.Х. през цялото време,  не го  виждал  през цялото време.  Самото технопарти било на голяма площ и на него присъствали сигурно  над 1000 човека. Видял  подсъдимият, синът му М. , Д. / Д.С./ и приятелката на Б. през една от вечерите видял и подсъдимият няколко пъти. Твърди ,че си купил наркотици – хапчета от Д. - Д.С., който също бил там и за който посочи, че е голям приятел на Б.. Не си спомня на какъв интервал от време е виждал подсъдимият,  твърди, че си е купил наркотици след 12.00 часа през нощта от Д., който тогава бил заедно с Б..Тъй като на съдебното следствие при разпита си свидетелят А. посочи, че е видял на няколко пъти подсъдимия, а на досъдебното производство е дал противоположни показания в тази насока,също така на разпита си на съдебното следствие свидетелят каза, че  не помни годината, когато е било технопартито , не можа да си спомни и  в колко часа са се качили с Д.Х. на технопартито и кога е видял подсъдимият и неговата компания на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК бяха прочетени показанията на св.А. на л.20 т.1 от ДП.В приобщените по този процесуален ред показания свидетелят е заявил, че през въпросната нощ е видял един единствен път подсъдимия, когато са отишли с Д. /Д.Х./ да си купят от Д. хапчета и повече не го е виждал, нито него, нито неговата компания, на досъдебното производство свидетелят е посочил, че виждането му с Б. е станало някъде през нощта , но не било в началото на партито, защото си спомня, че те са се качили с Д. около 22.00 часа , минало е известно време, те се размотавали, танцували и едва след това Д. му казал, че е видял Б.   и това виждане е станало някъде след средата на нощта, може би към 12 часа през нощта или към един часа през нощта, а може и малко по- късно, както и че партито на хижа „***“ е било през лятото на 2007г. След прочитане показанията на свидетеля А. в тази им част, същият  заяви, че поддържа казаното пред съда, а именно, че един път си е купил наркотици, а иначе е виждал подсъдимия повече от едни път през нощта. Свидетелят заяви,че  поддържа показанията си дадени на досъдебното производство в частта им , в която е посочил, че са се качили с Д. около 22.00 чака , а са  видели  подсъдимия и са си купили наркотици от Д. след 12.00 часа през нощта, като пояснява,че е сигурен в това, защото виждането е било в разгара на партито.

В хода на съдебното следствие по искане на подсъдимия бяха допуснати и разпитани свидетелите  Г.П.Ц., С.А.Х., А.Г.Б., Н.Д.К. и Д.К. във връзка с присъствието на подсъдимия на хижа „***“, какво е било движението му, в колко часа се е качил там и какво е правел. В показанията си свидетелят Г.Ц. заяви, че през лятото на 2007г. е бил на технопарти извън  гр.П. на хижа „***“ заедно с подсъдимия Б.А., който по това време изтърпявал наказание лишаване от свобода. Подсъдимият му се обадил около 22.00 часа и той отишъл в кв.Изгрев до неговия апартамент от където тръгнали с автомобила на подсъдимия, минали през кв.“С.“ взели Д. и Х. и се качили на хижа „***“. Не си спомня  дали Д. била с тях.Не си спомня по пътя да са спирали някъде.След това сочи, че са спрели на един мост някъде извън града, защото голфа се развалил и като го оправили , някъде около 11.00 часа била на партито.М. бил също на техно партито, А. /С. Б./. Не помни дали си е тръгнал с Б., но помни, че е стоял с него до сутринта , не си спомня с кой се е прибрал от хижата, но помни много добре, че подсъдимият е бил там през цялото време и ако не е бил с тях е било за неповече от 5-10 минути и през цялото време е бил на технопартито. Подсъдимият продавал наркотици- амфетамин , както и той самия му помагал в тази дейност през цялата вечер. М.  бил там през цялото време, употребил наркотици и бил пиян. Свидетелят Ц. към онзи момент търпял наказание лишаване от свобода в затвора П. за разпространение на наркотици и към момента  на съдебното заседание изтърпяваше също наказание лишаване от свобода за същото престъпление. Свидетелката А.Б. при разпита си посочи, че познава подсъдимия от 10 години и не и й е известно през това време да е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Била на 4-5 партита на хижа „***“ и само веднъж с подсъдимия А. на такова парти. На това парти са тръгнали с автомобила на подсъдимия и с тях били Х., Д. и М. не си спомня с тях да е било лице с име Д. , заяви, че не познава такъв човек. Свидетелката посочи, че през този период от време се виждали всеки ден с подсъдимия  и  били заедно, били почти неразделни  като отново подчерта , че не и е известно тогава да е лежал в затвора. Когато ходили на партита употребявали наркотици. Свидетелката Б. разказа за случай при който преди 10 години били на един язовир до с.П., заедно с подсъдимия и Д.  и там стреляли по едни крави с прашки. Очевидната пристрастност и противоречие в показанията на тази свидетелка пролича дори само от  факта, че тя потвърди една съвсем недостоверна информация, че през този период от време били всеки ден заедно с подсъдимия и независимо от близките си отношение с него , защото били „неразделни“ не знаела, че по това време той търпи наказание лишаване от свобода. Свидетелят Н.Д.К. посочи, че познанството му с подсъдимия е  от 2007г. , когато  е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ТПО“***“ и излизали  заедно в отпуска.Помни, че  бил с подсъдимия на технопарти на хижа „***“ през лятото на 2007г. Отишли вечерта към 23.00 часа  и се прибрали сутринта по светло. През цялото време стояли на едно място и виждал подсъдимия и неговата компания –Д. и М.. Незнае дали Б. е продавал тогава наркотици на това парти. Не помни за какво са си говорили  с подсъдимия, няма спомен да има постройка на самото място, където е било партито. До хижа „***“ е отишъл с автомобила на неговата приятелка, която била с него.Твърди,че след това парти са били в карцера с подсъдимия за 14 денонощия за употреба на наркотици. И това му е единствения спомен от „***“ и с това го е запомнил.Твърди, че токът е спрял по време на партито, но Б. е бил там.Свидетелят Д.А.К., при разпита си заяви, че познава подсъдимия А. от 2007г., когато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ТПО „***“. През месец август на същата година бил в отпуск заедно с А.. Първият ден, който бил петък се намирал с неговата приятелка в една вила край с.Х. и на другия ден в събота след 21.00 часа отишъл на технопарти на хижа „***“ , видял подсъдимият, който бил също на партито   и който вече бил там, когато отишъл К.. Видял го два пъти , първия път когато отишъл, и втория 2-3 часа след първия път отново го видял. Скарал се с приятелката си и си тръгнал от партито около 12.00 часа през нощта.Според този свидетел на партито същата вечер Б.А. бил със С.Х.. В показанията си свидетеля Х. посочи, че  през 2007г. живеел в кв.С., а през 2008г.  изтърпявал наказание лишаване от свобода  в затвора –П.През месец август на 2007г.  бил на технопарти на хижа „***“. Събрали се две коли хора и отшили, като той бил в колата на подсъдимия А., който дошъл да го вземе от тях, с него имало още някакво момиче , не помни кои хора са били, но помни, че А. не е бил сам и колата била пълна.Твърди ,че не може да каже кога са отишли на партито  около 12 - 01.00 часа през нощта.Твърди, че постоянно е бил с подсъдимия А. през нощта и са се разделяли за не повече от 5-10 минути. На партито продавали наркотици с подсъдимия.

 От показанията на всички тези свидетели е видно, че част от тях изобщо не си спомнят в колко часа са видели подсъдимия на технопартито, други сочат приблизителен час, което е съвсем логично, предвид дългия времеви период от тези събития, множеството хора събрани на едно място, голямата площ, на което се е организирало техпартито, както и факта, че почти всички са употребявали наркотици и алкохол. Част от тези свидетели  твърдят, че са видели подсъдимия само втората вечер на технопартито,  а друга , че и двете вечери е бил там. В показанията на свидетелите Х.,К., Ц. и С. пролича очевидния стремеж да подкрепят алибито  на подсъдимия относно непрекъснатото му присъствие на технопартито. Тези свидетели бяха сигурни само в едно единствено нещо,  че подсъдимият А. е бил непрекъснато там.

 В обясненията си дадени на съдебното следствие подсъдимият А. e изключително точен  относно факта в колко часа са се качили на технопартито, кога и с кой са тръгнали от гр.П., за разлика от обясненията му за други сходни  обстоятелства от инкриминираната вечер и следващия ден като например - подсъдимият е сигурен,че е тръгнал от гр.П.  около 22.00 часа -  22.15часа , с двете коли тази на сина му М. А.  и неговата, като минали последователно да вземат А. /св. А. Б./ , Х. /св. С.Х., /, Д.С., като в автомобила на сина му пътувал и Г.Ц. и потеглили за хижа „***“, където стигнали някъде около 23.00 – 23.10 часа. Не си спомня М.С. с какво е тръгнал, но помни, че бил с тях и бил ту в едната кола ту в другата. Й.С. пътувала в неговата кола. С изключителни подробности помни, че са спирали по пътя, защото колата нещо се развалила,  след което продължили. Стигайки горе на хижа „***“ той казал на  другите да влизат и отишъл да скрие наркотиците, които носил за продаване на три дървета, за да може ако някой  го дебне да не ги намери. Това му отнело около 10 минути. След това отишъл до Д.С., който много харесвал А. и ги запознал,взели си напитки, водили разговори и така станало вече около 23.30 часа. После тока на технопартито спрял и след около 10 -20 минути аварията била отстранена.Още преди да спре тока се видял с А.А. /С. Б./ и Д. /Д.Х./, на които продал наркотици – амфетамин и се видели няколко пъти през нощта.Помни, че по едно време някой извикал, че идва полиция и всички там присъстващи дилъри на наркотици започнали да бягат към гората, той също. Това пак според думите на подсъдимия  станало преди да спре тока и около 23.00 часа и нещо.Това разбягване не било за повече от 5 минути. Около 23.40 часа отишъл в стаята,която наели Д.Х. и А.А., за да разфасова на по-малки дози наркотика, който носил и ги дал на Ц. да ги продава. Д.С. също продавал наркотици – екстази. Според подсъдимия технопартито  било  на нещо като плац – голямо пространство , малко по-малко от футболно игрище и са били около 1000 човека. През цялото време подсъдимият твърди ,че е бил с Й. /св.Й.С./, М.С. и Д.С., който се криел от неговата приятелка.Тръгнали си от партито някъде около 04 - 05.00часа сутринта. През цялото време бил в тази компания не  се е отделял за повече от 5- 10 минути.Заявява ,че никъде не е ходил и не е напускал територията на технопартито.Същата вечер употребил около половин грам амфетамин. От тук нататък видно от обясненията  на подсъдимия е, че на всички поставени въпроси  същият заявяваше,че няма точен спомен, което е съвсем логично и житейски  обяснимо предвид изминалия 10 годишен времеви период от инкриминираните събития -  няма спомен с кой освен с Д. се е  прибрал сутринта в гр.П. от технопартито. Твърди, че на  другия ден в събота отново се качили на технопартито с Д., което е в противоречие  с казаното от нея и М.С. и Д.С.,  мисли, че по същото време се качили, но може и по-рано да е било за събота нищо не си спомня и причината затова била , че бил леко уморен и че е употребил наркотици и алкохол. В събота вечер на партито били Д., той, М., Ц.. Втората вечер не употребявал наркотици и се прибрали по-рано. На другия ден минал през родителите си, които живеели в кв.“*****“ и се прибрал в затвора.От анализа на обясненията на подсъдимия и показанията на посочените по-горе свидетели е видно, че единствено подсъдимият с категоричност сочи  часа на качването си на партито  на инкриминираната дата  ****г. и престоя си там по минути. При това положение тезата на защитата, че подсъдимият в посочения час е бил на хижа „***“ и няма как да се е отклонил от партито и да отиде до местопрестъплението защото и прокурорът в обвинителния акт е възприел този час се явяват напълно несъстоятелни.Възприетият от прокурора приблизителен час в обвинителния акт – около 23.00 часа, в който се твърди, че подсъдимият е отишъл на технопартито е съобщен именно от самия подсъдим видно от разговорите проведени със сина му при експлоатираните СРС, във връзка с изграждането на алибито му. Съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства обосновават логичният извод, че подсъдимият се е качил по-рано от тази час на хижа „***“- около 22.00часа вечерта, че не е бил през цялото време на технопартито, няма как да е бил наблюдаван през цялото време от посочените свидетели и няма как да се даде вяра на казаното, че са сигурни, десет години по-късно, че подсъдимият е бил непрекъснато там. И това е така,защото на въпросното технопарти са били над 1000 човека на голяма площ, малко по малко от футболна игрище, те са пеели, танцували, употребявали  наркотици и алкохол и никой не е стоял през цялото време на едно място.По изложените съображения съдът намира, че макар и елемент от времето на извършване на деянието, точният час не може да се абсолютизира до часове, минути и пр., той има значение за организацията  на защитата, единствено когато по делото са събрани безспорни доказателства, че по време на деянието даден подсъдим е изключено да е бил на мястото на извършването му, а такива доказателства по настоящото дело не са събрани./Решение №84 от 15.08.2013г. по н.д.№2054/2012г. на ВКС; Решение № 123 от 30.05.2016г. III н.о. н.д.№449/2016г./

 Цялостният анализ  на  всички събрани, проверени и кредитирани от съда при доказателствения анализ по делото доказателства изграждат една стройна и безпротиворечива  доказателствена  верига със сериозен доказателствен интензитет, сочеща на единствено възможните фактически  изводи, а именно:че приобщеното по делото веществено доказателство ловна пушка „***“ е собственост на подсъдимия А.; че той е стрелял с това ловно оръжие през лятото на 2007г. и преди технопартито на хижа „***“ на язовир в близост до гр.А. в посока с.Ч. заедно със  св.М.С. и в присъствието на Д.С. и Й.С.; че след тази стрелба е прибрал ловното оръжие в брезентов зелен чувал - чохъл и го оставил у св.М.С.; че подсъдимият Б.А. е планира добре убийството, защото е знаел къде е вилата на О. Х. -  до хижа „*****“ и в близост до хижа „***“ , тъй като  е ходил там заедно със св.И.К.- факт, който не се отрича и от самия подсъдим в обясненията му; че е планирал да стори убийството в деня на технопартито, когато е бил в отпуска и което е ползвал като алиби; че е взел пушката от св.М.С. точно в деня на технопартито,  поставил я под задната  седалка на автомобила си, с който е тръгнал към хижа „***“; че след  прострелването на пострадалия се е върнал отново на партито, където е бил видян от достатъчно хора; че  съвсем скоро след убийството – седмица,  е  предприел и активни действия по укриване на оръжието, като се е освободил от него, заръчвайки на сина си да го занесе у св.И.К., на което очевидец е станал св.Д.С.; че св. И.К. е поел изцяло отговорността за намереното ловно оръжие, предвид близките му приятелски отношения с подсъдимия и е бил осъден за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК, а ловната пушка отнета в полза на държавата.

 Обстоятелството, че убийството е извършено именно с тази ловна пушка от подсъдимия намира опора не само в обсъдените по-горе доказателствени източници, както преки така и косвени, изграждащи една последователна и логична хронология на инкриминираните събития, но и в обективните находки отразени при извършения оглед на местопрестъплението, както и от заключенията на съдебно балестичните експертизи. Както единичната така и тройната съдебно балестична експертиза ,изготвена  от експерти от НИКК- С.  назначена на съдебното следствие, сочат, че представената ловна пушка – двуцевка, гладкоцевна , марка „***“ без серийни номера, каибър 12-ти е технически изправна и годна да произведе изстрели. Тройната съдебнобалестична експертиза, обследвала иззетите по делото веществени доказателства 7 – бр. сачми и пластмасова надбарутна тапа, установява, че при извършеното изследване чрез налагане на дъговидните следи получени от цевта върху сачмите- обект, с цевите на пушки 12 кал. и 16 кал., както и с представената пушка „***“ кал.12  е установено, че тези дъговидни следи  съответстват по-добре на вътрешния профил на цевите на пушките 12-ти кал., отколкото на пушките 16-ти кал. Този извод е подкрепен и от извършената експериментална стрелба. Експертизата е категорична, че между една от сачмите извадени от тялото на пострадалия и една от сачмите от патрон кал.12- ти – експериментално изстрелян от пушка 12-ти кал. е установено сходство в броя и взаимното разположение на следите получени при взаимодействието между сачмите при изстрела.Сачми от вида на представените според експертите №13/0 се използват за снарадяване на ловни патрони кал.12 и кал.16 с гладкоцевни пушки от тези калибри. Иззетата от местопрестъплението надбарутна тапа  според единичната /л.113-119 т.2 от д.п./  и тройната СБЕ е част от ловен патрон кал.12- ти и не би могла да бъде изстреляна от пушка 16-ти кал. Конструктивните характеристики на тапата и извършената каталожна справка, според единичната СБЕ, дават основание да се  направи извод,че същата е надбарутна част  от ловен патрон 12- ти калибър и същата най- вероятно е изстреляна с гладкоцевно оръжие 12- ти калибър. Според експертите горното, както и фактът, че те са намерени на едно и също местопроизшествие дават основание за извода, че представените за изследване 7 бр. сачми и 1 бр. надбарутна тапа са били част от патрон 12-ти калибър и са били изстреляни от гладкоцевна пушка 12-ти кал. Неоснователни  са възраженията на защитата, че иззетото по делото веществено доказателство - тапа  била намерена край вилата на пострадалия и това съвсем не означавало, че е била част от ловен патрон 12-ти кал., с който е прострелян пострадалия. Надбарутната тапа, предмет на експертно обследване, наред с другите веществени доказателства намерени на местопроизшествието в техния комплекс, дават основание за направения експертен извод, както поясни експертът П. в съдебно заседание. Според разясненията на вещото лице П. в съдебно заседание / л.664 т.3 с.д./ неговата експертна практика му дава основание да заяви, че в зависимост от вида на патрона надбарутната тапа лети до 10-20 метра по посока на изстрела леко в страни от него ако няма преграда. Установено е и опушване около тапата в единичната съдебнобалестична експертиза, което се получава при изстрелването през цев от оръжие. При огледа в съдебно заседание на тапата експертите потвърдиха, че е налице опушване по страничната част на тапата , което се получава при изстрел.Нещо повече, надбарутната тапа не е намерена край вилата на пострадалия, а видно от протокола за оглед на местопроизшествие / л.29 т.2 от д.п./  е иззета от двора на вилата, където е бил прострелян пострадалия  и по-точно на 40 см. от дървения открит навес, в близост до който е била разположена масата и пейките. Пак от протокола за оглед на местопроизшествие /л. 14-15 от т.2 от д.п./и приложения към него фотоалбум е видно, че е измерено мястото  над вилата в гората, където е установено, че има следи, утъпкана трева и следа от прясно посипано прохообразно вещество в кафяво Ч. цвят, т.е. място от където е извършено прострелването на пострадалия до червеното  петно / капки на площадката/,където  е паднал, което е установено, че е  е 21 метра. С оглед местоположението на което е открита тапата – в непосредствена близост до навеса и разясненията на вещото лице П. от тройната СБЕ, а също така и на експертът С.Г. от единичната СБЕ, че при стрелба тапата лети до 10 - 20 метра от мястото на изстрела може да се направи и съвсем обоснован извод, че тази тапа е част от ловния патрон 12 – ти калибър, с  който е бил прострелян пострадалия от гладкоцевно ловно оръжие 12-ти калибър, каквито характеристики има приобщеното по делото веществено доказателство. Макар и двете СБЕ експертизи да не могат да отговорят с категоричност  дали тези сачми изстреляни от 12-ти кал. патрон са изстреляни точно  от приобщената като веществено доказателство по делото  пушка, поради  това, че при употреба на гладкоцевно оръжие, по следите от цевта оставени върху сачмите  не може да се определи модела на пушката,от която са били изстреляни, то съвкупният и цялостен анализ на  събраните и обсъдени по делото доказателства води именно до този еднозначен и категоричен извод. 

Физикохимическата експертиза установяваща, че в каналите на цевите на ловната пушка „***“  е установено наличие на черен нагар и остатъци от частици бездимен барут, от което е  направен извод, че с оръжието са възпроизвеждани изстрели след последното му почистване видно от протокол приложен на л.145 т.1 от д.п. е изготвено на 11.12.2015г.Според разясненията на експертът П.С. в съдебно заседание изготвил назначената на досъдебното производство СБЕ, заключението е изготвено на дата 11.12.2015г., когато е извършена и експерименталната стрелба и изстрелите са произведени в деня , в който е било изготвено заключението и на същата дата е изготвено и заключението на ФХЕ /л.145 т.1 от д.п./. Съдът приема упрекът на защитата за основателен  доколкото не би могло да се установи в каква поредност са направени двете заключения още повече, че приобщеното по делото веществено доказателство – ловна пушка, след изземването й от  полицейските служители от дома на св.Р.  и по повод образуваното НОХД№178/08г. видно от приложение на л.100 – 104 от обвинителния акт  срещу И.К.  е била обект също на назначена СБЕ  в онова наказателно производство и още тогава с пушката е извършена експериментална стрелба. Горното не може да компрометира изводите на съда относно авторството на деянието и относно това, че убийството е осъществено именно с това ловно оръжие.

По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав  прие, че доказателственият интензитет на събраните и анализирани по делото доказателства доминира над тезата на подсъдимия, че не той е автор на престъпното посегателство.

При така установената фактическа обстановка по делото съдът намира, че подсъдимият Б.М.А. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 и т.12 вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК.От обективна страна на ****г. в частна вила, собственост на О. А.Х., намираща се в парк „***“, обл. П. умишлено е умъртвил О. А.Х..С приобщеното по делото веществено доказателство - ловна пушка „***“, чешка сглобка 12-ти калибър подсъдимият е отишъл до вилата на  жертвата, изчакал е удобен момент, в който Х. е бил до барбекюто и с лице към него,  прицелил се е и с един куршум е поразил тялото му. Били са причинени множество огнестрелни проектилни наранявания в областта на жизнено важни органи – гръдния кош, сърцето, белия дроб, коремната кухина, довели до необратими и несъвместими с живота нарушения -  до  сърдечно съдовата и дихателна  недостатъчност, от което  е последвала биологичната смърт на жертвата. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че тялото на жертвата е било поразено  чрез изстрелян от ловната пушка  ловен патрон 12- ти калибър. С оглед средството, начина , разстоянието  от което е стрелял подсъдимият – на около 20 метра от мястото,  където е бил Х. и неговата компания насядали на масата до верандата и в непосредствена близост до него съдът намира, че е налице и квалифициращото обстоятелство  на чл.116 ал.1 т.6 от НК, защото при стрелбата с ловната пушка се получава разсейка на сачмите на известно разстояние, поради което е била създадена и реална  опасност за живота не само на лицето , което е искал да умъртви подсъдимият и е умъртвил, но и за множеството други лица, които са били в непосредствена близост до него./Решение №69 от 22.01.1971г. по н.д.№758/70г. II н.д./.Ето защо средството, начина на осъществяване на престъпното посегателство,обстановката,при която е било извършено деянието обосновават квалификацията, че убийството е извършено със средства опасни за живота на мнозина -  с ловна пушка.

От приложеното по делото справка за съдимост, ведно със заверени препис от бюлетините за съдимост е видно, че от значение за правната квалификация на настоящото деяние е осъждането на подсъдимия А. с влязло в законна сила на 26.04.2007г. определение за одобряване на споразумение по НОХД№707/2007г. по описа на Окръжен съд – П., с което за  извършено на 27.11.2006г. престъпление по чл.354а ал.2 вр. ал.1 от НК при условията на чл.55 от НК на подсъдимия му е наложено наказание  две години и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване.Това осъждане обуславя и квалифициращото обстоятелства на чл.116 т.12 вр. чл.29 ал.1 б. „А“ от НК , защото настоящото  престъпление е извършено при условията  на опасен рецидив от А., след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла  на чл.93 т.7 от НК  на наказание лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението  на което не е отложено по реда на чл.66 от НК.

Начинът, механизмът, средството, с което е извършено  посегателство категорично сочат, че подсъдимият е действал  с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния  характер на деянието, предвиждал е и пряко е целял настъпването на вредните последици – смъртта на О. Х.. Подсъдимият е насочил огнестрелното оръжие – ловна пушка срещу  пострадалия, прицелил се е добре и го е поразил с един изстрел в особено уязвими  части от тялото му, където се намират жизненоважни органи, което несъмнено показва каква е била пряката и преследвана цел на дееца - да лиши от живот жертвата.

Предвид на изложеното съдът квалифицира деянието, предмет на настоящото наказателно производство, по чл.116 ал.1 т.6 и т.12 вр.чл.29 ал.1 б. „а“ от НК.

При индивидуализирането  на наложеното на подсъдимия А. наказание, съобразно изискванията на чл.54 от НК, съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства изключително лошите характеристични  данни на подсъдимия, които го открояват като хладнокръвен и жесток човек. Подсъдимият е извършил престъплението докато е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД№707/2007г. по описа на ПОС и докато е бил в полагаем отпуск от Затвора, който факт сам по себе си го характеризира като личност с изграден  престъпен умисъл и изключително завишена степен на обществена опасност. Нещо повече след прострелването  на Х. той се е върнал на технопартито и  активно се е занимавал с разпространение на наркотични вещества, независимо, че в момента е търпял наказание лишаване от свобода за същото престъпление. По същото време и през същата година, пак докато е бил в Затвора е осъден  отново по НОХД№673/2008г. по описа на ПОС за ръководене  на престъпна група създаден с цел да върши престъпления свързани с разпространение на наркотични вещества и отново за разпространение на наркотични вещества.От значение за наказателната отговорност на подсъдимия е и изключително добрата организираност на престъпните му действия  – той е планирал деня  на убийството със своята отпуска от Затвора и партито на хижа „***“, което да използва като алиби и едновременно с това близостта му до вилата на жертвата. Изпробвал е оръжието на язовира преди убийството, където е стрелял заедно със  св.М.С., поръсил е мястото с Ч. пипер, така че да не може да бъде проследен, предприел е активни действия след извършване на убийството да се освободи  от оръжието и да прикрие авторството на деянието.Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете реализацията и на двете квалифициращи обстоятелства на чл.116 ал.1 т.6 и т.12 от НК. Конкретните обстоятелства и обстановката, при която  е осъществено престъпното посегателство също отличават подсъдимия като жесток, безскрупулен и коравосърдечен човек. Той е убил пострадалия, който тогава е бил едва на 45 години в собствената му вила, където е ходил преди това, пред очите на цялото му семейство – двете му деца и жената, с която е живеел на съпружески начала и на  приятелите му. Този особено показен и брутален акт отличава престъпното посегателство  като изключително тежко, а подсъдимият като  безмилостен човек, за който  човешкият живот няма никаква стойност.

 Предвид  на изложеното съдът прие, че са налице основанията на чл.38а ал.2 от НК, според който наказанието доживотен затвор се определя, когато извършеното престъпление е изключително тежко.Признаците очертаващи изключителната тежест са личността  на подсъдимия, обстоятелствата, които характеризират деянието, неговото извършване и последиците от престъплението. Според съдебната практика броя на квалифициращите обстоятелства имат отношение и към определяне на степента на обществена опасност на деянието.Начинът на извършване на престъпното деяние, демонстрираното хладнокръвие и безцеремонност на дееца , с което е показал пренебрежение към човешкия живот характеризират изключително негативно личността на подсъдимия.

Предвид на изложеното и най-вече с оглед постигане целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, установената изключително висока лична степен на обществена опасност на дееца и престъплението обуславят несъмнения извод, че целите на личната и на генералната превенция биха могли да се  постигнат с наказанието предвидено във втората алтернатива на санкцията визирана в чл.116 от НК,а именно доживотен затвор.Досегашните осъждания на подсъдимия и ефективно изтърпените от него  наказания лишаване от свобода в немалък размер, очевидно сочат, че  този вид наказание спрямо него е изчерпало своя ресурс. Отегчаващите отговорността  обстоятелства, които са при превес и при липса на смекчаващи такива очертават  липсата на основание да бъде наложено по-лекото по вид наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години.

Съдът не уважи искането на обвинението за налагане на най-тежкото наказание доживотен затвор без право на замяна, тъй като същото не отговаря на степента на обществена опасност на деянието.Разбирането на съда произтича от съдебната практика,която обвързва налагането на това най-тежко наказание освен с критериите за изключителността на случая , но и предвид многобройността на квалифициращите обстоятелства и обема на засегнатите обществени блага от престъплението.В настоящия случай следва  да се има предвид и изминалия времеви период от инкриминираните събития почти десет години, което не може да се отчете в необходимия интензитет  в полза на подсъдимия,  доколкото разследването по делото не е  било забавено поради бездействие или мудност на разследващите органи, а поради това,че по-голяма част от свидетелите,включително и тези с тайна самоличност са се страхували за живота си да свидетелстват.Едва след вземането на мярка за неотклонение Задържане под стража спрямо подсъдимия по НОХД№2213/2015г. също за квалифицирано убийство е започнало същинското разследване по настоящото делото и разпита на свидетелите, които имат отношение към случая. Предвид на изложеното съдът не намира основания да наложи наказанието  „доживотен затвор без замяна”. Това най-тежко наказание се налага, ако конкретно извършеното престъпление  е изключително тежко и посочените в чл.36 от НК цели не могат да бъдат постигнати с налагането на по-леко наказание. Спецификата на конкретния случай – касае се за убийство с две квалифициращи обстоятелства чл.116 ал.1 от НК, не сочи случаят  да е несравнимо по-тежък. Предвид на това съдът не възприе аргументите на прокурора в този смисъл.

 Според преценката на настоящата инстанция това наказание се явява напълно справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и само чрез него могат да бъдат постигнати целите на наказанието. Подсъдимият трябва да бъде изолиран от обществото и да му бъде отнета възможността да върши престъпления. Дългогодишният му престой в затвора не е дал никакъв резултат,като се има предвид и факта,че настоящото престъпление е извършено, докато е търпял наказание лишаване.

На основание чл.57 ал.1 т.1 от ЗИНЗС така наложеното наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР подсъдимият А. следва да изтърпи при първоначален специален режим.

 За съвместно разглеждане с наказателното производство са приети граждански искове в размер от по 300  000 лева за всеки  един от пострадалите А.О.Х., Б.О.К. - син и дъщеря , Ю. С. Т.- жената , с която е живеел Х. на съпружески начала  и Б.О.Х., А.С.Х. - негови родители срещу подсъдимия Б.М.А., представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от деянието, квалифицирано по чл.116 ал.1 т.6  т.12 вр. чл.115  вр. чл.29 ал.1 б. А“ от НК, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от ****г. до окончателното им изплащане.  Приетите за съвместно разглеждане граждански искове се явяват доказани по своето основание. От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият А. с престъпното си деяние е причинил вреди от неимуществен характер  на пострадалите,поради което и следва да бъде ангажирана деликтната му  отговорност по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД. От заключението на тройната съдебномедицинска експертиза се установи, че  леталният изход на жертвата е причинена от огнестрелните наранявания по тялото му. От доказателствата по делото и най-вече от показанията на свидетелите Ю.С.Т., Б.О.К. и  А.О.Х., тогава на 10 години, е видно, че те са изживели неимоверен ужас от убийството на своя баща и съпруг.Моралните страдания на двете деца да видят баща си прострелян в двора на собствената му вила пред очите на толкова  много хора се е запечатал завинаги в съзнанието им като неизлечим белег.Родителите на О. Х. са изживели изключително тежко загубата на сина си, който е бил в една млада, трудоспособна възраст и те са разчитали на неговата морална и финансова подкрепа.Децата на О. Х. са били лишени от бащината му любов и всеотдайност,от това да им помага и да ги насърчава в живота. Свидетелката Ю.Т. е останала сама с малолетното си дете - А.Х., била е лишена от подкрепата и обичта на пострадалия и се е наложило да се справя без него с всички  трудности по отглеждането и  възпитанието на детето.Пострадалите са изпитвали страдание и неописуема мъка , че най-близкият им човек е бил прострелян  по най-бруталния и нечовешки начин в собствената му къща. Скръбната вест е покусила родителите  на Х. , които са загубили сина си в една толкова млада възраст. Установи се по делото, по един несъмнен начин, че О. Х. е бил изключително грижовен и добър родител, съпруг и всеотдаен син. Емоционалната  връзка и привързаност  между него и децата му е била изключително силна. Нелепата и грозна смърт  сочи, че както жена му, така и двете му деца и родителите му са изживели и продължават да изживяват изключително интензивни душевни страдания и болки. Загубата на толкова близък родственик незаменим за тях, в една възраст, в която е можел да се радва още дълги години  на семейството си и да му бъде в помощ, е довела да тежки морални болки.

С оглед на гореизложеното  и като отчете и задължителните указания на ППВС №4/1968г. на ВС,  съдът намира, че предявените граждански  искове  от пострадалите А.О.Х. и Б.О.К.    се явяват доказани по своето   основание,а по размер до сумата от по 200 000 лева, а за Ю.С.Т., Б.О.Х. и А.С.Х.  до сумата от по 150 000 лева за всеки един от тях поотделно. Съдът намира, че именно това обезщетение се явява напълно съответно на претърпените от всеки един от пострадалите  морални болки и страдания  и на принципа  за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. С оглед на това съдът уважи гражданско правната претенция на ищците   до указаните по горе  размери , а за разликата  до пълно предявените от по 300 000 лева , за всеки един от тях поотделно, ги ОТХВЪРЛИ като недоказани. Присъдените  обезщетения подсъдимият следва да заплати ведно със законната лихва, считано от ****г.  до окончателното  им изплащане.

ПРИЛОЖЕНИТЕ по делото веществени доказателствени средства,  в резултат на използваните СРС следва да останат на съхранение в регистратура класифицирана информация  до изтичане на сроковете по ЗЗКИ,  след което да бъдат унищожени.

Вещественото доказателство  приобщено  по делото –  1 брой ловна пушка марка „***“, модел ZH 301“, калибър 12, без фабричен номер, находяща се на съхранение в служба КОС при I-во Районно управление на МВР – гр. П., след влизане на присъдата в законна сила следва да се ОТНЕМЕ в полза на Държавата.

Веществените доказателства приложени по делото – калъф за телефон, 7 броя проектили, 2 броя гилзи от пушка, черен куфар, 2 броя карти за БТК „Булфон“, 1 брой карта за магазин „Метро“, Ч.о-кафяво прахообразно вещество в хартиен плик, пластмасова тапа, халогенна лампа, стелка от текстилна материя, ватирана фанела и  потник,   след влизане на присъдата в законна сила следва да се унищожат като вещи без стойност.

С оглед изхода на делото – осъдителна присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Б.А. следва да бъдат възложени направени по делото разноски в размер на 839 лева, които да заплати  в полза на бюджета на Съдебната власт,  по сметка на Окръжен съд – П., както и сумата от 34 000 лева, представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските   искове.

Подсъдимият следва да заплати на  гражданския      ищец   и   частен  обвинител  Б.О. К. сумата от 900 лева, представляващи направени от нея разноски по водене на делото за адвокатски хонорар.

Причини за извършване  на престъплението са незачитане на установения в страната правов ред, пренебрежително отношение към човешката личност и живот.

  По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                  

                                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

 

                                                                    

                                                             ЧЛЕН – СЪДИЯ :